№ 3532
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100505052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на С. М. П. и Я. М. А. срещу решение №
20054962/25.08.2022 г. по гр.д. № 21134/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, поправено
с решение № 20081566/01.03.2023 г. по гр.д. № 21134/2021 г. по описа на СРС, 26
състав, в частта, с която е признато за установено, че С. М. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата в размер на 647,55 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за
периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******
ведно със законната лихва, считано от 25.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, и сумата в размер на 156,68 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
17.09.2020 г., както и в частта, с която е признато за установено, че Я. М. А. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 647,56 лв., представляваща стойността на топлинна
енергия за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к.
******* ведно със законната лихва, считано от 25.09.2020 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, и сумата в размер
на 156,69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.
1
Жалбоподателите твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно.
Поддържат, че не се явяват потребители на топлинна енергия за процесния имот в
периода, предмет на делото. Оспорват, че са изпаднали в забава по отношение
плащането на цената за предоставените топлинни услуги. Ето защо, молят въззивния
съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова,
с което да отхвърли исковете за главница и лихва изцяло. Претендират разноските по
производството.
Ответникът по жалбата - „Т.С.“ ЕАД, оспорва жалбите, като счита, че
първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъда потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Т.С.“ ЕООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.С.“ ЕАД с обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване, че ответниците дължат поравно и разделно сумите, както следва: 1427,48
лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 92446, ведно със
законната лихва, считано от 25.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 44,55 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 25.09.2020 г. до погасяването; 345,40 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020
г.; 16,51 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г.
Ищецът – „Т.С.” ЕАД, твърди, че ответниците дължат при условията на разделна
отговорност при равни квоти заплащането на предоставените топлинни услуги в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 92446. Ето защо, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за
сумите, както следва: 1427,48 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******,
аб. № 92446, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2020 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 44,55 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2020 г. до погасяването; 345,40 лв.,
2
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.; 16,51 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 17.09.2020 г. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражения, поради което и с оглед
указанията на съда ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Исковете са уважени частично, като е установено, че С. М. П. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата в размер на 647,55 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за
периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******
ведно със законната лихва, считано от 25.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, и сумата в размер на 156,68 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
17.09.2020 г., и Я. М. А. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 647,56 лв.,
представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.08.2017 г. до
м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ******* ведно със законната лихва,
считано от 25.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването, и сумата в размер на 156,69 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на
облигационно отношение между страните, както и дали ответниците са изпаднали в
забава по отношение плащането на цената за предоставените топлинни услуги.
Видно от договор от 30.05.1988 г. за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, собствеността по отношение на процесния
топлоснабден имот е придобита от П.А.С.. Съгласно удостоверение за наследници на
П.А.С., последната е починала на 10.02.2018 г. и е наследена от С. М. П. – дъщеря, и Я.
М. А. – син. Следователно, за периода след 10.02.2018 г. всеки от ответниците се
легитимира като собственик на 1/2 част от процесния имот по наследствено
правоприемство.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
3
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като
ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответниците – да
заплаща цената ѝ поравно и разделно в периода от 10.02.2018 г. до м.04.2019 г.
Съгласно извлечението от сметка на „Т.С.“ ЕАД, дължимата цена за топлинна
енергия за периода от 10.02.2018 г. до м.04.2019 г. е в размер на 948,06 лв., като
ответниците дължат поравно и разделно посочената сума, т.е. всеки от тях по 474,03
лв.
Съгласно общите условия на „Т.С.” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.
ответниците дължат на ищеца лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цената за топлинна енергия за периода от 10.02.2018 г. до м.04.2019 г.,
която лихва е в общ размер на 148,38 лв., като всеки от ответниците дължи по 1/2 част
от посочената сума, т.е. по 74,19 лв.
При посочените мотивите решението в обжалваната част се явява частично
неправилно, като следва да бъде отменено: по отношение на Я. М. А. над сумата в
размер на 474,03 лв. до присъдения размер от 647,56 лв., представляваща стойността на
топлинна енергия за периода от м.08.2017 г. до 09.02.2018 г. за имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. ******* ведно със законната лихва, считано от 25.09.2020 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, и над
сумата в размер на 74,19 лв. до 156,69 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г., както и в частта над 66,77 лв. до
78,01 лв. – разноски за първоинстанционното производство; по отношение на С. М. П.
4
над сумата в размер на 474,03 лв. до присъдения размер от 647,55 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.08.2017 г. до 09.02.2018 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ******* ведно със законната лихва, считано от 25.09.2020
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването, и над сумата в размер на 74,19 лв. до 156,68 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г., както и в частта
над 66,77 лв. до 78,01 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на всеки от жалбоподателите сумата
в размер на 15,92 лв. – разноски за въззивното производство съобразно уважената част
от жалбата.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокат С. К. К. следва да се присъди
сумата в размер на 120,63 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, както и сумата в размер на 127,34 лв. – адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокат Н. К. следва да се присъди
сумата в размер на 120,63 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, както и сумата в размер на 127,34 лв. – адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се
присъди сумата в размер на 68,17 лв. – разноски за въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от жалбите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20054962/25.08.2022 г. по гр.д. № 21134/2021 г. по описа
на СРС, 26 състав, поправено с решение № 20081566/01.03.2023 г. по гр.д. №
21134/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта, с която е признато за установено, че
С. М. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 474,03 лв. до присъдения размер от 647,55
лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.08.2017 г. до
09.02.2018 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ******* ведно със законната лихва,
считано от 25.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването, и над сумата в размер на 74,19 лв. до 156,68 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
5
17.09.2020 г., в частта над 66,77 лв. до 78,01 лв. – разноски за първоинстанционното
производство, както и в частта, с която е признато за установено, че Я. М. А. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата над 474,03 лв. до присъдения размер от 647,56 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.08.2017 г. до 09.02.2018 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ******* ведно със законната лихва, считано от 25.09.2020
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването, и над сумата в размер на 74,19 лв. до 156,69 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г., в частта над 66,77
лв. до 78,01 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, срещу С. М. П., ЕГН **********, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата над 474,03 лв. до присъдения
размер от 647,55 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от
м.08.2017 г. до 09.02.2018 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ******* ведно със
законната лихва, считано от 25.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, и над сумата в размер на 74,19 лв.
до 156,68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, срещу Я. М. А., ЕГН **********, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата над 474,03 лв. до присъдения
размер от 647,56 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от
м.08.2017 г. до 09.02.2018 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ******* ведно със
законната лихва, считано от 25.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, и над сумата в размер на 74,19 лв.
до 156,69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 17.09.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20054962/25.08.2022 г. по гр.д. № 21134/2021 г.
по описа на СРС, 26 състав, поправено с решение № 20081566/01.03.2023 г. по гр.д. №
21134/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта, с която исковете спрямо всеки един
от ответниците е уважен за сумата в размер на 474,03 лв. – главница за топлинна
енергия за периода от 10.02.2018 г. до м.04.2019 г., както и сумата в размер на 74,19 лв.
– лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2020 г. върху посочената
главница.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на С. М. П., ЕГН **********,
6
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 15,92 лв. – разноски за въззивното
производство съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Я. М. А., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 15,92 лв. – разноски за въззивното
производство съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА С. М. П., ЕГН ********** и Я. М. А., ЕГН **********, да заплатят
поравно и разделно в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 68,17 лв. – разноски за въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от жалбите.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адв. С. К. К. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 120,63 лв. – допълнително адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, както и сумата в размер на 127,34 лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адв. Н. К. на основание чл.
38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 120,63 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение
за първата инстанция, както и сумата в размер на 127,34 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД,
на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7