№ 60
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000444 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от ДР. АНГ. Г., чрез
процесуален представител–ответник по т.д. № 92/2020год. по описа на ОС-
Силистра, срещу постановеното решение по делото с №
260032/26.05.2021год., което е осъден да заплати на Зов 92 Комерс сумата от
59 003,80лв., представляваща неплатени задължения по договор за наем на
земеделска земя № 1-20 от 27.03.2019год. на земеделски земи за периода
01.10.2019год.-01.10.2020год. ведно със закънната лихва до окончателното
изплащане на задължението и 6 532,16лв.-разноски по производството.
Счита решението за неправилно- поради необоснованост, поради
противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения, по
изложени съображения. Оспорва извода на съда за преклудиране на
доказателствените искания на въззивника, с арг.чл.370 ГПК, поради
настъпила преклузия. Твърди, че в първото по делото заседание,
пълномощникът му е заявил, че оспорва исковата претенция по основание и
размер и е направил доказателствени искания с оглед указанията в доклада по
реда на чл.146 ал.3 ГПК и разпределението на доказателствената тежест.
Твърди, че ако съдът бе уважил доказателствените искания щеше да
установи, че процесният договор е сключен при крайна нужда, тъй като
стопанството му е разчитало на тези ниви, които е обработвал от години,
техниката и персонала на въззивника са съобразени с този обем. Без тях би
1
следвало да съкрати част от персонала, да престоява част от техниката, да
трупа амортизации, без достатъчно постъпления за издрръжка на
стопанството и семейството му. Излага съображения, че е налице и втората
предпоставка по чл.33 ЗЗД за унищожеаемост на договора-явно неизгодните
условия, при които е наел земеделската земя. Безспорно по делото е
установен факта, че средното рентно заплащане на земи в района е не-повече
от 50-60лв. на декар. В резултата на крайната нужда е нарушена
еквивалентността на престациите-наемната цена е почти два пъти по-висока
от пазарната стойност. В резултата на крайната нужда е нарушена
еквивалентността на престациите на страните по договора, което установява
наличието на причинна връзка между състоянието на крайна нужда и
сключването на сделката при явно неизгодни условия, респективно волята му
за сключване на договора не е формирана свободно, а под натиска на
затрудненото икономическо положение. За това счита, че договорае сключен
при крайна нужда и при явно неизгодни условия. С жалбата се иска
решението да бъде отменено и постановено ново с което исковата претенция
да се отхвърли.
Насрещната
страна, чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата
за неоснователна, по изложени съображения. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
В съдебно заседание жалбата се поддържа,
чрез процесуален представител, оспорва се с писмено становище на
пълномощника на въззиваемата страна. Същите претендират присъждане на
разноски. След като се съобрази с доказателствата
по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският
апелативен съд съобрази следното, относно допустимостта и правилността на
обжалваното решението. Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ЗОВ 2 КОМЕРС
ЕООД с ЕИК ********* с която срещу ДР. АНГ. Г. с ЕГН **********, е
предявен иск за заплащане на сумата от 59 003.80 лв. представляваща
неплатени задължения по договор за наем на земеделска земя № 1-20 от
27.03.2019 г. и сключения към него анекс от 01.10.2020 г. за периода:
01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. в землищата на гр. Тутракан, с. Пожарево и с.
Варненци, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане. Съобразно твърденията в исковата молба,
претенцията се основава на сключен със ЗП ДР. АНГ. Г. договор от
27.03.2019г. имащ за предмет наем на земеделска земя по който„Зов 92
Комерс” ЕООД, в качеството на наемодател, е следвало да предостави на ЗП
ДР. АНГ. Г., като наемател описаните в договора земеделски земи с обща
площ 640,338дка. Ищецът е изпълнил договорните си задължения и е
предоставил за ползване земеделските земи, предмет на договора за наем.
Наемателят се е задължил да заплаща по 90лв. на декар за земята в землищата
на с.Пожарево и с.Варненци, по 100 лв. на декар за земята в землището на
гр.Тутракан, която е следвало да се заплати не по късно от 01.10.2020г. За
дължимата сума в размер на 59 003,80лв.е издадена факттура №
2
3193/03.10.2020год. която не е заплатена и до настоящият момент. В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Д.Г., не е депозирал писмен
отговор. В о.с.з. чрез процесуалният си представител е заявил, че наемната
цена не е заплатена, тъй като договорът е сключен при крайна нужда по
смисъла на чл.33, ал.1 ЗЗД и явно неизгодни условия за наемателя. Поради
това счита, че не дължи заплащане на претендираните суми. Окръжния съд е
приел възражението за преклудирано и не го е разгледал по същество.
Съдът, като взе в предвид изложеното с исковата молба, писмените
доказателства и становищата на страните, намира следното от факттическа и
правна страна:
Предявеният иск от ЗОВ 2 КОМЕРС ЕООД е с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД.
Не е спорна пред въззивната инстанция следната фактическа
обстановка: На 27.03.2019г. страните са сключили договор за наем на
земеделска земя - „Зов 92 Комерс” ЕООД, в качеството на наемодател, а ЗП
ДР. АНГ. Г., като наемател със срок на договора 1 стопанска година, считано
от 01.10.2019г. до 01.10.2020г. /т.2 от Договора/. За стопанската 2019/2020г. е
договорена наемна цена от 90 лв. на декар за земята в землищата на
с.Пожарево и с.Варненци, 100 лв. на декар за земята в землището на
гр.Тутракани,която е следвало да се заплати не по късно от 01.10.2020г. /т.3
от Договора/. Не е спорно пред настоящата инстанция, че процесните
земеделски земи с обща площ от 640, 338 дка са били предоставени за
ползване на ответника. Извод за изпълнение на задължението на наемодателя
за реално предаване на наетите имоти, следва и от представена от ищеца и
неоспорена двустранно подписана фактура от 05.10.2020г. за сумата от
59 003,80лв./стр.6/, съобразена с размер на месечното възнаграждение за
ползване на имотите без начисляване на ДДС и Анекс от 01.10.2020г.
Относно задължението на ответника да заплати договорената наемна цена,
съобразно разпоредбата на чл.232 ал.2 ЗЗД:
В процеса не е спорно, /а и не се твърди/ заплащане на претендираните
суми или част от тях от ответника като наемател. В хода на производството
пред окръжния съд ответникът е оспорвал дължимостта на наемната цена за
имота с аргументи от чл.33, ал.1 ЗЗД. Това възражение не е разгледано от
окръжния съд, който е приел, че са настъпили последиците на чл.370 ГПК и
то е преклудирано. Възражението по чл.33 ал.1 ЗЗД се поддържа и пред
настоящата инстанция-с въззивната жалба, в съдебно заседание от
3
процесуалния представител на въззивника, както и с нарочна молба от същия,
постъпила след даване на ход по същество. По възражението съдът съобрази
следното:
Съдът счита, че въззивникът има качество на търговец по см. на чл.1
ал.3 ТЗ поради следното: Страната е безспорно земеделски производител,
самият въззивник във въззивната жалба признава, че обработва наетите земи
от години, за това същият разполага с машини и персонал. Твърди също, че
без наемането на тези ниви, е следвало да съкрати персонала, техниката да
престоява и да трупа амортизации. За това съдът счита, че предприятието на
земеделския производител по предмет и обем изисква неговите дела да се
водят по търговски начин, поради което и на основание чл.1 ал.3 ТЗ ЗП ДР.
АНГ. Г. следва да се смята за търговец. От това следва че страните по
сключеният договор за наем на земеделска земя № 1-20 от 27.03.2019 г. и
сключения към него анекс от 01.10.2020 г. са търговци. А Търговска сделка,
сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и
явно неизгодни условия-съобразно изричната разпоредба на чл.297 ГПК.
Превид изложеното, направеното възражение за унищожаемост на договора
на основание чл.33 ал.1 ЗЗД не следва да се разглежда по същество.
За това следва да се направи извод, че страните са били обвързани от
валидна облигационна връзка, по която ищецът е изпълнил своето
задължение да предостави на ответника договорената в договора за наем
земеделска земя.
В процеса остана недоказано изпълнение на задължението на ответника
да заплати дължимата наемна цена в размер на 59 003,80лв.
Предвид на изложеното претенцията следва да бъде уважена в
претендирания размер като основателна и доказана. Сумата се дължи заедно
със законната лихва, считано от 21.12.2020г. –датата на предявяване на иска
пред съда - до окончателното изплащане на задължението.
Предвид съвпадане на крайните изводи, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Разноски: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца, направените от него разноски по въззивното производство, които
съобразно представените доказателства са в размер на 2300 лв. и следва да се
присъдят в посочения размер.
4
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260032/26.05.2021 г. по т.д.№ 92 /2020 г.
по описа на Окръжен съд – Силистра.
ОСЪЖДА ДР. АНГ. Г. с ЕГН ********** да заплати на ЗОВ 92
КОМЕРС ЕООД с ЕИК ********* сумата от 2 300 лв. /две хиляди и триста
лева/ разноски по въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5