Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 987 17.03.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на пети март
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10933 по
описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 1, 2 и 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, член 220, ал. 1 от КТ и член
224, ал. 1 от КТ от Т.Р.Г. с ЕГН ********** срещу „Галвано Кимика“ ЕООД с ЕИК
*********.
Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение с
ответника е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед
№ ***, издадена от лицето С. Д., посочена в заповедта като упълномощена от ***
на ответното дружество лице, която обаче според ищцата не била овластена да
прекратява ТПО с ищцата. Излагат се обстоятелствата, че от страна на ищцата не
е била подавана молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,
както и че ищцата е останала без работа след уволнението за периода
01.05.2019г. до 01.11.2019г.. Твърди се също така, че ищцата не е получила предизвестие за прекратяването на трудовия й
договор, като заповедта за прекратяване на ТПО й е била връчена на 14.05.2019
година. Твърдят се обстоятелствата, а именно:да не е ползван платен годишен
отпуск за 2017 година в размер от 20 дни, за 2018 година от 20 дни и 7 дни за
2019 година, които следва да й бъдат платени; да не е платено обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор в размер на 280 лева.
Иска се отмяна на незаконното уволнение, възстановяване ищцата на заеманата
преди уволнението работа и заплащане на обезщетение за оставането й без работа
за период от 6 месеца.
От
ответника е постъпил писмен отговор в срока по член 131 ГПК, в който отговор се
излага, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено по тяхно
взаимно съгласие, като предложението за прекратяване на трудовия договор е
изхождало от работодателя и е било прието писмено от ищцата, с оглед на което е
била издадена и оспорената заповед за прекратяване на ТПО на осн. член 325, ал.
1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че приетото от ищцата предложение за прекратяване на
трудовоправната връзка било приложено към трудовото досие на ищцата, което
досие се съхранявало в самата ищца, т. к. последната била *** на дружеството и в
това си качество съхранявала всички трудови досиета. Твърди се, че едва
по-късно работодателят на ищцата установил това предложение да липсва в трудовото
й досие. Заявява се, че работодателят не дължи обезщетение за неспазено
предизвестие, тъй като не са налице предпоставките за начисляване на такова,
както и се настоява на това, че работодателят
не дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Между страните не се спори, и от представените по делото писмени
доказателства – трудов договор от 01.07.2017 г., се установява, че ищцата е работила
по трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „***” в обект на
ответника в ***, на четири часа, с ОМВ 280 лева.
Не се спори и се установява от заповед № ***, издадена от С. Д., че ТПО
между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. В десния долен
ъгъл е отбелязана дата на връчване на заповедта: 14.05.2019 г., като в
трудовата книжка на ищцата не е вписано прекратяването на ТПО.
Видно е от представеното от ответника удостоверение, че последното получено
от ищцата БТВ за пълен раб. месец преди уволнението е за м. април 2019 г. и е в
размер на 280 лева. От справката от ТД на НАП се установява, че след
прекратяване на ТПО между страните ищцата на 30.07.2019 г. е започнала работа
по ТПО с друг работодател - ***.
От разпита на св. С. Д. се установява, че у. на фирмата Х. е посетил ищцата
в офиса във В. с цел да й отправи предложение за прекратяване на ТПО по взаимно
съгласие, като за това била изготвена нарочна молба. Свидетелката казва, че при
телефонен разговор с у. разбрала, че ищцата се е съгласила на така направеното
предложение, след което била изготвена и заповедта за прекратяване на ТПО.
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае
уволнението за незаконно, е необходимо да се установи, че не е налице взаимно
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като в
тежест на работодателя е да установи, че такова е било налице. На основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ
трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на двете страни.
Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление
за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено предложение
насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от получаването му да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна дали го приема, а ако не отговори
в този срок се смята, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на
двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора договорът се
прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор
има само констативно действие.
В разглеждания случай съдът намира да не е доказан фактическият състав на
прекратяването по взаимно съгласие, доколкото не се установява това съгласие на
страните да е било изразено писмено. По делото не са били представени писмени
доказателства, установяващи волята на двете страни да се прекрати ТПО, като последните
обстоятелства не могат да бъдат доказвани със свидетели, поради ограничението
на член 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съдът намира за нелогично и недоказано
твърдението на ответника, че отправеното писмено предложение на работодателя се
съхранявало в ищцата, при която се държали личните трудови досиета, като
впоследствие при проверка на личното й трудово досие било установено този
документ да липсва. Тези обстоятелства не са били установени надлежно със
съответните за това доказателства, а и доколкото ищцата е заемала длъжност,
касаеща *** документация на фирмата, а отправеното предложение не представлява
такъв вид информация, следва да се
приеме, че не е имало писмено предложение от работодателя за прекратяването на
трудовия договор по взаимно съгласие.
По гореизложените съображения съдът намира, че посоченото в заповедта за
уволнение основание – взаимно съгласие, постигнато между страните за
прекратяване на трудовото правоотношение, не е налице. Ето защо заповедта се
явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора по главния иск основателен се явява и искът по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението работа – „***” в ответното дружество, доколкото ищцата е работила
по безсрочно ТПО ответника, а не по
срочно такова, чийто срок да е изтекъл.
По отношение предявения иск по чл. 225, ал. 1 от КТ съдът намира същия за
частично доказан по основание и размер, само касателно периода 01.05.2019г. -
29.07.2019г., по следните съображения;
За уважаването на този иск е необходимо да бъде уважен искът за признаване
на уволнението за незаконно и като такова същото да бъде отменено, като в
тежест на ищеца е да установи, че е останал без работа за посочения в исковата
молба период, но не повече от 6 месеца след датата на уволнението. От
представената справка от ТД на НАП Варна е видно, че ищцата е започнала работа
по ТПО с друг работодател на 30.07.2019г., като следователно е била без работа
до 29.07.2019 г. вкл.
В периода оттук насетне ищцата е работила по ТПО, следователно искът по чл.
225, ал. 1 от КТ за периода от 30.07.2019 г. до 01.11.2019г. е недоказан по
основание и следва да се отхвърли.
В периода 01.05.2019 г. – 29.07.2019 г. вкл. има 61 работни дни. Дължимото
обезщетение за оставане без работа за този период е в размер по 14 лева на ден
(280 лева, разделено на 20 работни дни за последния пълен раб. месец, по 14
лева на ден), общо 854 лева. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати
тази сума на ищеца като обезщетение за оставане без работа в периода 01.05.2019г. – 29.07.2019г., като искът за
периода 30.07.2019 г. – 01.11.2019 г. и за разликата над сумата от 854 лева до
пълния предявен размер от 1680 лева следва да се отхвърли.
По предявения иск с правно основание
с правно основание член 220, ал. 1 от КТ.
Искът е неоснователен, тъй като не са налице законовите
предпоставки за такова обезщетение по смисъла на член 220 от ГПК, доколкото при
общите основания за прекратяване на трудовия договор, изброени в член 325 КТ не
се дължи предизвестие.
По предявения иск с правно основание
с правно основание член 224, ал. 1 от КТ.
От
представеното в заверен вид ЛТД на ищцата се установява същата да не е ползвала
платения си годишен отпуск за 2017, 2018 и 2019г., доколкото в същото не се
намират молби за ползването му и съответно заповед за ползването на отпуска.
Съгласно
член 155, ал. 4 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко
от 20 работни дни. В подписания от страните трудов договор не е
бил определен по-висок размер на платения отпуск, с оглед на което следва да се
приеме, че на ищцата се полагат 37 дни за 2017, 2018 и 2019 година, като
дължимото обезщетение възлиза на 518 лева, като ще се присъди обезщетение в
размер на 390 лева, в какъвто размер е
претендирано обезщетението с исковата молба.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на присъждане на
разноски, ищецът – съразмерно с уважената, а ответникът – с отхвърлената част
от исковете.
Ищецът е претендирал разноски, като направените такива от същия възлизат на
1090 лева – платено адв. възнаграждение. Доколкото в договора не е посочено за
кой от петте иска какви разноски са уговорени, следва да се приеме, че са
поравно – по 218 лева за всеки иск. Предвид уважаването на исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 от КТ и член 224, ал. 1
КТ на ищеца се следват разноски за тези 3
иска изцяло – 654 лева, а за частичното уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ – 110,82 лева, или общо разноски съразмерно с уважената част от исковете –
764,82 лева.
Ответникът претендира разноски, които са в размер на 600 платено адв.
възнаграждение, по 120 лева за иск, като следователно същият има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и
член 224, ал. 1 от КТ в размер на 178,80 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПРС сумата от 260 лева – ДТ върху уважените искове, от които по 80
лева за всеки от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и сумата от по 50 лева – ДТ върху уважените искове по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 4% от цената на иска, но не
по-малко от 50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Т.Р.Г. с ЕГН **********, извършено със заповед № ***
на работодателя „Галвано Кимика“ ЕООД с ЕИК *********, връчена на 14.05.2019г.,
с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие
на страните, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т.Р.Г. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа
– *** в „Галвано Кимика“ ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Галвано Кимика“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Т.Р.Г. с ЕГН **********
следните суми: сумата от 854 лева, представляваща дължимо обезщетение на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода 01.05.2019г. – 29.07.2019г. включително, както и да
заплати разноски от 764,82 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл.
225, ал. 1 от КТ за периода 30.07.2019г. – 01.11.2019 г. и за разликата над
сумата от 854 лева до пълния предявен размер от 1680 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Галвано Кимика“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Т.Р.Г. с ЕГН **********
сумата от 390 лева, представляваща
дължимо обезщетение по член 224, ал. 1
от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2017, 2018 и 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Р.Г. с ЕГН ********** иск против „Галвано Кимика“
ЕООД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение по член 220, ал. 1 от КТ в
размер на 280 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Р.Г. с ЕГН ********** да заплати на „Галвано Кимика“ ЕООД с ЕИК
********* разноски по съразмерност от 178,80 лева.
ОСЪЖДА „Галвано Кимика“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 260 лева
държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ