О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 05.01.2022г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V
състав, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 3 по описа за
2022г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4
във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.217, ал.2 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/.
Производството по
административно дело № 3/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора
е образувано по жалба на С.В.И. *** и П.А.И. ***, подадена чрез пълномощника им
адв. Димо Димитров от АК – Стара Загора, против Заповед № 10-00-2925 от 13.12.2021г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й
в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
несъответствие с целта на закона.
С жалбата е направено особено искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
заповедта.
С оспорената Заповед № 10-00-2925 от
13.12.2021г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.57а,ал.1,
т.1 и ал.3 от ЗУТ, е разпоредено на С.И. и на П.И. да премахнат
незаконосъобразно поставен преместваем обект „Преместваем обект за увеселителна
дейност“, поставен в имот с идентификатор 68850.513.422.1 по КККР на гр. Стара
Загора, с административен адрес ул. „Димитър Караджов“ № 8.
Заповедта
е от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които е
налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип
за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта е издадена на основание
чл.57а, ал.3 от ЗУТ, като съгласно специалната норма на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ обжалването й не спира нейното изпълнение, при законово регламентирана в
чл.217, ал.2 от ЗУТ възможност съдът да спре изпълнението на оспорения
административен акт. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне
по подаденото искане за спиране изпълнението на Заповед № 10-00-2925 от 13.12.2021г. на Кмета на Община
Стара Загора, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.
След
преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране
изпълнението на Заповед № 10-00-2925 от 13.12.2021г. на Кмета на Община Стара
Загора, е неоснователно, по следните съображения:
В Закона за устройство
на територията не са посочени основанията и условията, при които съдът може да
спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на
регламентирани в ЗУТ материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението,
дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията
на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да
причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да
релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за
прилагане на обезпечителната мярка.
За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по
силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не е
достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В
тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им
и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде
изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята
правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на
административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния
процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на
спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна
мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна
защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и
законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати
евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.
В случая възможността за настъпването на значителни или
трудно поправими вреди за оспорващите от изпълнението на обжалвания акт, нито е
мотивирана, нито е доказана по начин, обуславящ извод за наличието на законово
регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Всъщност в
искането липсват каквито и да е било конкретни доводи за вида и размера на
вредите, които биха могли да настъпят за жалбоподателите при предварителното
изпълнение на Заповед № 10-00-2925 от 13.12.2021г. на Кмета на Община Стара
Загора. При липсата на обоснована от
фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателите С.И. и П.И.
да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да
бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се
приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Съответно
не може да се направи извод, че по отношение на жалбоподателите е налице
защитен от закона интерес, противопоставим и по-важен от обществения такъв,
охраняван с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Соченото възможно настъпване на трудно
поправими вреди за трети лица очевидно не може да бъде основание за
постановяване спиране изпълнението на заповедта по направеното от оспорващите
С. И. и П. И. искане.
Останалите изложени от жалбоподателите доводи касаят
материалната и процесуалната законосъобразност на оспорения акт и са неотносими
за преценката на основателността на направеното искане по чл.166, ал.4 във вр.
с ал.2 от АПК във вр. с чл.217, ал.2 от ЗУТ.
С оглед липсата на представени доказателства,
сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по
чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и
след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще
бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от С.И. и П.И.
искане за спиране изпълнението на обжалваната Заповед № 10-00-2925 от
13.12.2021г. на Кмета на Община Стара Загора, се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр.
с чл.217, ал.2 от ЗУТ, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.В.И. *** и на П.А.И. ***, за спиране на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 10-00-2925 от
13.12.2021г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: