Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр.Пловдив, 13.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
6161/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Еко Грийн Рент“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Ж.К. „Бъкстон“, ул. „Никола Петков“ № 32, срещу наказателно
постановление № 462501-F488673 от 10.09.2019 г., издадено Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 7 ал.2, вр.
чл. 3 ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл.
118 ал.4 т.1 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП. Оспорва се описаната в АУАН
фактическа обстановка. Излагат се съображения, че са съставени пет АУАН, въз
основа на които са издадени пет НП за едно и също нарушение, поради което е
нарушено правилото non bis in idem /не два пъти за едно и също нещо/. Посочва се, че в обекта има касов апарат, с който се издават фискални
бележки от работник. Възразява се, че чрез дейността на автомивката не се
ощетява фиска, поради което се излагат съображения, че дори да се приеме, че е
налице нарушение, то същото следва да се подведе под нормата на чл. 28 ЗАНН.
В проведено открито съдебно
заседание, дружеството – жалбоподател редовно призовано, за него се явява адв. К.,
с пълномощно по делото. Процесуалният представител излага съображения,
идентични с тези в депозираната жалба. Добавя, че в АУАН и НП е посочена различна
правна квалификация на вмененото на дружеството нарушение, което не е
техническа грешка и накърнява правото му на защита. Поради изложеното моли да
се отмени обжалваното НП.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП,
се представлява от юрк. П.. По същество излага съображения, че от събраните по
делото доказателства се установява извършено нарушение от жалбоподателя. Посочва,
че са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и че правилно е
определена санкцията на дружеството. Според представителя на въззиваемата
страна съставените пет НП касаят отделни нарушения, макар и на една и съща
разпоредба. Досежно разминаването на квалификацията на вмененото на дружеството
нарушение посочва, че грешката в АУАН е отстранена в НП по реда на чл. 53 ал.2 ЗАНН. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.05.2019 г. около 11:00 часа
свидетелят Д.К., заемащ длъжността „***”, извършил проверка в обект – автомивка,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 164, стопанисван от „Еко Грийн
Рент“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че в обекта се намират три
клетки за измиване на самообслужване, а в четвъртата услугите се осъществяват
от персонала. Извършена била контролна покупка за услуга – струйка, с монтиран
автомат за самообслужване на стойност един лев. На автомата не бил визуализиран
фискален бон, не бил изписан номер на касова бележка, час и стойност на
заплатената услуга. Свидетелят К. установил, че в обекта имало въведено
фискално устройство /ФУ/, но липсвало фискално устройство вградено в автомат за
самообслужване /ФУВАС/. При извършване на проверката присъствал свидетелят А..
Същият отворил автоматът на самообслужване, като след проверка на наличните
моменти, бил съставен опис. В същия имало монета от един лев. Бил извършен и
опис на касовата наличност в останалите автомати на самообслужване и във
фискалното устройство в обекта. За извършената проверка бил съставен Протокол
за извършена проверка № 0028763/11.05.2019 г.
Поради направените констатации, на
27.05.2019 г. свидетелят К. съставил на дружеството - жалбоподател АУАН № F488673, с който му
вменил нарушение на чл. 7 ал.2, вр. чл. 3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС. Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното НП, с който била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател за
нарушение на чл. 7 ал.2, вр. чл. 3 ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.
На дружеството – жалбоподател били
съставени още четири АУАН, въз основа на които били издадени четири НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.К.
и А.А.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото – Протокол за извършена проверка № 0028763/11.05.2019 г., и АУАН № F488673/27.05.2019 г.,
опис на паричните средства в автоматите на самообслужване и фискалното
устройство и четири броя НП. В посочените гласни и писмени доказателства не се
констатираха противоречия с изключение на разминаването между отразеното в АУАН
и показанията на свидетеля А. досежно работното време на проверявания обект.
Посоченото обстоятелство обаче не касае елементи от фактическия състав на
вмененото на дружеството деяние, предвид на което се явява ирелевантно за
спора.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Така
между страните не е спорно, че със съставения АУАН на дружеството е вменено
нарушение по чл. чл. 7 ал.2, вр. чл. 3 ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС, а в НП - чл. 7 ал.2, вр. чл.
3 ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118
ал.4 т.1 ЗДДС. Посочено е че пропускът е отстранен по чл. 53 ал.2 ЗАНН, като
спорният въпрос е доколко е възможно допуснатото нарушение да бъде отстранено
по посочения ред. Във връзка с приложението на нормата на чл. 53 ал.2 ЗАНН
следва да се имат предвид постановките на Тълкувателно решение № 3/10.05.2011
г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, според които принципът на
законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности
и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за
последица прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на
административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението
/деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената
административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта
за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е
правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието
на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и
при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по
преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би
могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна
квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на
деянието.
Изложеното е доразвито и в
практиката на Административен съд Пловдив по приложението на чл. 53 ал.2 ЗАНН,
като се посочва, че е недопустимо по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се
отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние,
място и дата на извършване) и посочената като нарушена правна норма, както и с
НП да се ангажира отговорността за нарушение различно от посоченото в АУАН
такова - с дадената му правна квалификация и описание от фактическа страна.
Подобно противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне
на нов АУАН стига да на са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл.
34 от ЗАНН /така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на
Административен съд – Пловдив/.
В настоящия случай би била
допустима промяната на правната квалификация, посочена в АУАН, ако фактическите
обстоятелства, описани в него, биха съответствали на нормата на чл. 3 ал.8 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Такова съответствие обаче
не е налице. В самия АУАН е цитирана като релевантна с всички нейни признаци от
обективна страна, нормата именно на чл. 3 ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.,
която касае продажба на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез
автомат за самообслужване. Следва да се
отбележи, че приложното поле на двете норми- чл. 3 ал.8 и чл. 3 ал.9 от
Наредбата е изключващо се. Чл.3 ал.8 урежда качеството задължено лице на търговец, който извършва продажби на услуги с
развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо
захранване. В приложното поле на чл. 3, ал.9 от Наредбата са извършването
на продажби на услуги чрез автомат на
самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер. По този
начин, още при започването на административнонаказателното производство със
съставянето на АУАН, е посочена погрешна дейност на наказаното лице, което
съществено накърнява правото му на защита, доколкото същото е поставено в
положение да се брани срещу едно обвинение по което изложените факти и дадената
от наказващия орган правна квалификация си противоречат.
От всичко изложено следва, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, което влече отмяна на обжалваното НП.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 462501-F488673 от 10.09.2019
г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на „Еко Грийн Рент“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Ж.К. „Бъкстон“, ул. „Никола Петков“ № 32, на основание
чл. 185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл. 7 ал.2, вр. чл. 3 ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС