РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. К., 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20245100500310 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 442/27.10.2024 г. по гр.д. N 419/2024 г. по описа на РС – К.
e отхвърлен предявеният от Областна дирекция на МВР – К. срещу ответника
Р. Я. П. иск с правно основание чл. 224, ал. 1, във връзка с чл. 216, ал. 1 от
ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 471.60 лв.,
представляваща вреда за ОДМВР-К., причинена по непредпазливост при
изпълнение на служебните му задължения, изразяваща се в стойността на
изгубена от него, зачислена му работна станция таблет „HUAWEI“ Mate Pad
T10S, със сериен номер CBCNU 2091220****, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, като Областна дирекция на МВР – К. е осъдена да заплати на Р. Я. П.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
Областна дирекция на МВР - К., който чрез представител по пълномощие с
въззивна жалба вх. N 11594/07.11.2024г. по входящия регистър на РС – К. го
обжалва изцяло като неправилно – постановено в нарушение на материалния
1
закон, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което предявеният иск
да се уважи изцяло и да му се присъдят разноски делото, а при друг изход на
делото заявява възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на другата страна. Оплакванията на въззивника са за
неправилно тълкуване от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.216
от ЗМВР и на останалите разпоредби от глава девета от ЗМВР, при
неприложимост към правния спор на препращащата разпоредба на чл.225 от
ЗМВР и на т.2 от ТР N 3/22.04.2004г. по тълкувателно дело N 3/2004 г., ОСГК
на ВКС, с довод, че от закона и от цитираните мотиви на тълкувателно
решение не следва, че за вреда, която е причинена на МВР по
непредпазливост, не е невъзможно спрямо служителя да се реализира пълна
имуществена отговорност, тъй като са налице всички предпоставки на чл.224,
ал.1 от ЗМВР.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия Р. Я. П., чрез представител по пълномощие, с който оспорва
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът Областна дирекция на МВР – К. не се
представлява и с писмено становище чрез представител по пълномощие
поддържа въззивната жалба и претендира разноски по делото, в т.ч. за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемият Р. Я. П. не се явява и не се
представлява, като с писмено становище чрез представител по пълномощие
оспорва въззивната жалба и претендира разноски по делото.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от
обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение,
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба вх. N 3433/27.03.2024г., подадена от ищеца Областна дирекция на МВР
– К., в която са изложени следните твърдения: с влязла в сила на 29.12.2021 г.
Заповед N 292-2526/30.11.2021 г. на Директора на ОД на МВР-К. на ответника
мл. инспектор Р. Я. П. - държавен служител в Областна дирекция на МВР – К.,
2
заемащ длъжността младши автоконтрольор I степен в „Автоматизирани
системи за контрол на правилата за движение“ в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор „Пътна
полиция" към отдел „Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР -
К. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене за срок от 3 месеца" за
това, че в интервала от 04:00 часа до 07:00 часа на 27.09.2021 г. в гр. К., като
служител от състава на наряд по контрол на пътното движение, не е опазил от
изгубване, получено от него служебно имущество, представляващо Работна
станция за отдалечен достъп /таблет/; това служебно имущество,
представляващо таблет ,.HUAWEI" със сериен номер CBCNU 2091220**** и
номер на СИМ карта 86113404038****, е получено от ответника срещу подпис
на 23.03.2021 г. съгласно представено извлечение от партидната книга обр. 2;
наред с дисциплинарното наказание, за реализиране на ограничената
имуществена отговорност ответника, на основание чл. 220, ал. 1, във връзка с
чл. 216, ал. 1 и чл. 223, ал 1, във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР е издадена
Заповед N 292з70/11.01.2023 на Директора на ОД на МВР-К. за това, че с
горепосоченото нарушение ответникът е причинил по непредпазливост, под
формата на небрежност, при изпълнение на служебните си задължения, вреда
на ОДМВР – К. в размер на 471.60 лв., представляваща стойността на
изгубения таблет, като тази заповед е възразена в срок от ответника с
възражение, че са изтекли сроковете по чл.223, ал.2 от ЗМВР за реализиране
на ограничената му имуществена отговорност, по която причина от
компетентния орган е преценено, че възражението е основателно и
възможностите за реализиране на ограничена имуществена отговорност за
процесната вреда са преклудирани; поради последното от директора на ОД на
МВР е отправена на 19.02.2024г. покана до ответника за доброволно плащане
на стойността на изгубеното служебно имущество работна станция и такова
на нетната балансовата стойност на вещта към момента на установяване на
вредата, в размер по-нисък от едно брутно месечно възнаграждение на
ответника, в 30-дневен срок от получаване на поканата, но такова не
последвало. Ищецът счита, че след като е издадена заповед за реализиране на
ограничена имуществена отговорност срещу държавен служител за настъпила
вреда съгласно чл. 223. ал. 1 от ЗМВР, няма пречка да бъде осъществена пълна
имуществена отговорност за вредата по съдебен ред, като същата обосновава
с предпоставките на чл.223, ал.2 от ЗМВР, поради което на основание чл. 224,
3
ал. 1, във вр. чл.216, ал.1 от ЗМВР претендира ответникът да се осъди да му
заплати сумата 471.60 лв., представляваща настъпила вреда от изгубване на
27.09.2021 г. на служебно имущество работна станция таблет „HUAWEI“ Mate
Pad T10S, със сериен номер CBCNU 2091220****, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
както и разноските по делото.
С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът Р. Я.
П. оспорва иска като неоснователен, при възражение за изтекъл срок за
реализиране на ограничена имуществена отговорност, липса на доказателства
процесното изгубено имущество да му е предадено, стойността на което е
определена като на нова вещ, без да е начислена амортизация в разрез с чл.
219, ал. 2 от ЗМВР, с искане предявеният иск да бъде отхвърлен и да му се
присъдят разноски по делото.
Установява се от доказателствата, събрани от първоинстанционния съд,
че с влязла в сила на 29.12.2021 г. Заповед N 292-2526/30.11.2021 г. на
Директора на Областна дирекция на МВР-К. на ответника мл. инспектор Р. Я.
П. - държавен служител в Областна дирекция на МВР – К., заемащ
длъжността младши автоконтрольор I степен в „Автоматизирани системи за
контрол на правилата за движение“ в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност" на сектор „Пътна полиция" към отдел
„Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР – К., е наложено
дисциплинарно наказание „„мъмрене“ за срок от 3 месеца“ за това, че в
интервала от 04:00 часа до 07:00 часа на 27.09.2021 г. в гр. К., като служител
от състава на наряд по контрол на пътното движение, не е опазил от
изгубване, получено от него служебно имущество, представляващо Работна
станция за отдалечен достъп /таблет/. Това служебно имущество,
представляващо таблет ,.HUAWEI" със сериен номер CBCNU 2091220**** и
номер на СИМ карта 86113404038****, е получено от ответника срещу подпис
на 23.03.2021 г. съгласно представено извлечение от партидната книга обр. 2.
За вредата от това дисциплинарно нарушение, на 11.01.2022 г. е издадена
Заповед N 292з-70 на Директора на Областна дирекция на МВР-К. за
реализиране на ограничена имуществена отговорност на държавен служител в
Областна дирекция на МВР - К. с правно основание чл. 220, ал. 1, във връзка
с чл. 216, ал. 1 и чл. 223, ал 1, във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР срещу младши
инспектор Р. Я. П., като заповедта му е връчена на 12.01.2022 г. и в същата е
4
прието, че държавният служител е причинил по непредпазливост, под формата
на небрежност, при изпълнение на служебните си задължения, вреда на
ОДМВР - К., като на 27.09.2021 г. в гр. К., през работно време в интервала от
04:00 часа до 07:00 часа не е опазил от изгубване, получено от него служебно
имущество - Работна станция за отдалечен достъп /таблет/, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от „Вътрешни правила относно отчетност,
инвентаризация и бракуване на активите в МВР", утвърдени с министерска
заповед рег. N 8121з - 19/02.01.2020 г., съгласно която служителите на МВР,
които са получили активи за служебно ползване са длъжни да ги опазват от
изгубване, както и че от извършеното нарушение е настъпила вреда в размер
на 471.60 лв. за ОДМВР К., представляваща стойността на изгубения таблет.
Срещу Заповед N 292з-70/11.01.2023 на Директора на ОД на МВР-К.
държавният служител Р. П. е подал възражение с вх. N 292000-
1083/24.01.2022 г., въз основа на което компетентният орган е счел, че всички
възможности за реализиране на ограничена имуществена отговорност спрямо
този служител за тази вреда са преклудирани и е предявил настоящия иск за
реализиране на пълна имуществена отговорност. Или страните не спорят по
фактите от предмета на доказване, а по приложението на материалния закон и
конкретно дали след като е преклудирана възможността за извънсъдебно
търсене на ограничена имуществена отговорност по реда на ЗМВР, може да се
ангажира пълната имуществена отговорност по този закон чрез предявяване
на иск пред съда.
Отправна точка при отговора на този въпрос е безспорното по делото
обстоятелство, че процесната вреда е причинена от служителя по
непредпазливост, в който случай ЗМВР регламентира единствено ограничена
имуществена отговорност, а не и пълна такава. Безспорно е, че заповедта за
налагане на ограничена имуществена отговорност е оспорена от ответника по
иска, при което са налице предпоставките на 223, ал.3 от ЗМВР за предявяване
от страна на МВР на иск пред съда срещу служителя. Безспорно е и, че
сроковете, предвидени в чл.223, ал.2, предл.1-во от ЗМВР са изтекли преди
издаване на заповед за реализиране на ограничената имуществена отговорност
на служителя и тези срокове са преклузивни, поради което изтичането им е
преклудирало възможността на МВР да реализира същата. Няма пречка МВР
да претендира пълната имуществена отговорност на служителя, ако са налице
условията за това съгласно чл.216, ал.3 от ЗМВР.
5
Хипотезите на пълна имуществена отговорност са ясно разграничени в
самия закон и това са случаите на умишлено причиняване на вреди, или в
резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод
изпълнение на служебни задължения, като в случая не е налице нито една от
тези хипотези, аргумент за което е и издадената от директора на Областна
дирекция на МВР – К. заповед за реализиране на ограничена имуществена
отговорност по отношение на служителя.
В чл. 216 от ЗМВР са разгледани две хипотези на имуществена
отговорност на служителите от МВР за причинени вреди - ограничена и
пълна. Ограничената отговорност е за вреди причинени по непредпазливост,
при или по повод изпълнение на служебните задължения и това е отговорност
към държавата, тъй като в този случай служителите в МВР не носят
имуществена отговорност към увредения, а държавата е длъжна да обезщети
увредения гражданин за всички имуществени и неимуществени вреди,
съобразно общите правила на гражданското право. Пълна е имуществената
отговорност на служител за вреди, които са причинени умишлено, или са в
резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод
изпълнение на служебни задължения. В този случай отговорността на
служителите в МВР се определя от гражданските закони. Според чл. 224, ал.2
от ЗМВР пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, а
в чл. 225 изрично е посочено, че за неуредените в този раздел въпроси по
имуществената отговорност на служителите се прилагат разпоредбите на
гражданския закон. В този смисъл са и мотивите към т. 2 от Тълкувателно
решение N 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. N 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
разясненията, в които са приложими и при сега действащата уредба в ЗМВР
поради съответствието на чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 216, ал. 3 от ЗМВР с
разпоредбите на чл. 245, ал. 2 във вр. с чл. 243, ал. 3 от отменения ЗМВР от
1997г.. В този смисъл и решение N 981/15.12.2009г. по гр.д. N 3822/2008г., I
г.о. на ВКС.
Предвид така изложените съображения и разделното регламентиране на
ограничената и на пълната имуществена отговорност в действащия ЗМВР, не
може да се ангажира по съдебен ред ограничената имуществена отговорност
на ответника по иска, тъй като към предявяване на иска са изтекли
преклузивните срокове за реализирането й, наред с което не може да се
ангажира и пълната имуществена отговорност на ответника по иска, защото
6
не се установяват предпоставките за същата съгласно чл.261, ал.3 от ЗМВР.
Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне, с оглед на което
обжалваното решение, с което искът е отхвърлен от първоинстанционния съд
по съображения, които изцяло се споделят от въззивния съд, е постановено в
съответствие с материалния закон и като правилно следва да се потвърди, в
т.ч. и в частта за разноски с оглед крайния изход на делото и съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК.
Оплакванията във въззивната жалба за неправилно тълкуване на
приложимия материален закон от първоинстанционния съд са неоснователни.
Предмет на съдебното производство може да бъде както ограничената, така и
пълната имуществена отговорност на държавния служител по ЗМВР, като в
първия случай е необходимо процедурата за реализирането й да се е развила в
предвидените в закона срокове по чл.223, ал.2 от ЗМВР, които в случая не са
били спазени и това е обстоятелство, по което страните не спорят, а във
втория случай вредата трябва да е причинена в някоя от посочените в чл.216,
ал.3 от ЗМВР хипотези, които не се установяват по делото, в т.ч. и като се има
предвид разписаното в § 1, т. 5 и т.6 от ДР на ЗМВР, че "Действия по повод
изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия,
които не съставляват изпълнение на задължения, произтичащи
непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по
време и са в пряка причинна връзка с тях/т.5/ и „Действия при изпълнение на
служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват
изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата
длъжност/т.6/. Или при настъпила вреда при изпълнение на служебните
задължения, която е причинена по непредпазливост/а не умишлено или в
резултат на престъпление, спрямо служителя може да се реализира
ограничена имуществена отговорност съгласно изричната разпоредба на чл.
216, ал. 1 ЗМВР, вр. чл.220, ал.1 от ЗМВР в случая, и при липса на
предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност/за
вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени
не при или по повод изпълнение на служебните задължения/ и с оглед
изложените в исковата молба твърдения, които определят предмета на делото
и предмета на доказване, не са налице предпоставките на закона за ангажиране
на търсената от въззиваемия отговорност. В тази връзка изрично следва да се
посочи, че разпоредбите, уреждащи юридическата отговорност въобще, а в
7
случая и имуществената такава, не могат да се тълкуват разширително /арг. от
чл.46, ал.3 от ЗНА/, а специалните законови норми дерогират тези в общия
закон, когато регламентират едни и същи въпроси. Т.е. за вреда, която е
причинена на МВР по непредпазливост, при изпълнение на служебните
задължения, спрямо служителя е изключена възможността да се реализира
пълна имуществена отговорност. Не следва друг извод и от разпоредбата на
чл.223, ал.2, изр.2-ро от ЗМВР, която се отнася до хипотеза, в която в резултат
на образувано производство за осъществяване на пълна имуществена
отговорност, се установи, че не са налице материалните предпоставките за
същата /а не предвидените в гражданския закон срокове за реализирането й/, а
са налице предпоставките за ангажиране на ограничената имуществена
отговорност. Обратният извод е също е възможен, когато не са изтекли
сроковете за реализиране на ограничената имуществена отговорност или
служителят, причинил вредата, възстанови същата доброволно.
Поради неоснователност на въззивната жалба и на основание чл.78, ал.3
от ГПК в тежест на въззивника са направените от въззиваемия разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, като
възражението на въззивника за прекомерност на уговореното такова в размер
на 600 лв., платено в брой, е основателно с оглед предпоставките, посочени в
чл.78, ал.5 от ГПК и минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определени в служещата за ориентир Наредба N 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, и същото следва да се намали до
минималния му размер от 400 лв..
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 442/27.10.2024 г. по гр.д. N 419/2024 г. по
описа на РС – К..
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – К., гр.К., бул.Б. N 39, да
заплати на Р. Я. П., с ЕГН **********, гр.К., ул.Р. N 5, сумата от 400 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9