РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Варна , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело №
20203000500345 по описа за 2020 година
Производството по в.гр.д. № 345/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на Д. Н. Л., подадена чрез адв. М.Я., против решение №
88/14.04.2020 г. постановено по гр.д. № 566/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с
което е признато за установено по отношение на същата, че Н. С. Н. е собственик по силата
на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №88, т.IX, рег.№ 13916, д.№ 1560 от
23.12.2015 г. на нотариус, вписан с рег.№ 160 в НК, на поземлен имот, находящ се в
гр.Добрич, м-ст „Кобаклъка“, с идентификатор 72624.352.19 по КККР на гр.Добрич, с площ
от 3181 кв.м., и на построената в него масивна двуетажна сграда - ресторант „Дъбовете“ с
идентификатор на недвижим имот 72624.352.19.1 по КККР на гр.Добрич, с РЗП от 885 кв.м.
и Д.Л. е осъдена за предаде на Н. С. Н. владението върху имота, като същата е осъдена и да
заплати на другата страна съдебно –деловодни разноски от 4 000 лв. адвокатско
възнаграждение и 1 348,17 лв. държавна такса.
Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение на окръжния съд е недопустимо,
тъй като окръжният съд се е произнесъл по спор, с който не е бил сезира и при
преклудирано право на иск спрямо нея, евентуално- че решението е неправилно, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение
на материалния закон и е необосновано. Молила е за обезсилване на обжалваното решение с
връщане на делото на окръжния съд за разглеждането му в друг състав, евентуално – за
отмяната му и за отхвърляне на иска с присъждане на сторените по делото разноски. В
1
атакувания съдебен акт липсвала логична правна аргументация относно изведената
основателност на исковата претенция, ведно с подробен анализ на целия събран
доказателствен материал, на основата на който била приета за установена фактическата
обстановка и не били обсъдени в решението всички възражения и оспорвания на страната,
въведени с отговора на исковата молба и в първото съдебно заседание. Развила е
съображения по същество на спора. Заявила е искания по доказателствата и за спиране на
производството по делото на осн. чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, по които съдът се е произнесъл с
определението си от 17.09.2020 г.
Н. С. Н., чрез адв. А.Х., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба
и по съображения за правилността на обжалваното решение, е молил за потвърждаването му
и за присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция всяка от страните, чрез процесуалния си представител, е
поддържала съответно въззивната жалба и отговора и е претендирала за разноските.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. Оплакванията на въззивницата за
недопустимост на решението на окръжния съд /бланкетно наведени във въззивната й жалба/
са неоснователни, тъй като съдът се е произнесъл по редовна искова молба и по предявения
от ищеца иск за установяване на правото му на собственост на посоченото основание –
договора за продажба и за осъждане на ответницата да му предаде владението.
По правилността му, съдът намира следното:
Пред Добричкия окръжен съд е бил предявен от Н. С. Н. срещу Д. Н. Л. иск по чл.108
от ЗС за установяване, че ищецът е собственик по силата на договор за покупко- продажба,
сключен с н.а. №88, т.IX, рег.№13916, д.№1560 от 23.12.2015г. на нотариус, вписан с рег.
№160 в НК, на поземлен имот, находящ се в гр.Добрич, м-ст „Кобаклъка“, с идентификатор
72624.352.19 по КККР на гр.Добрич, с площ от 3181кв.м., и на построената в него масивна
двуетажна сграда-ресторант „Дъбовете“ с идентификатор 72624.352.19.1 по КККР на
гр.Добрич, с РЗП от 885кв.м., и за осъждане на ответницата да предаде владението им.
Ищецът е твърдял, че придобил правото на собственост по договор за покупко-
прподажба, сключен с „Доника 62“ ЕООД, представлявано тогава от ответницата Д.Л.,
която впоследствие продала дружествените си дялове. Владението му било предадено в деня
на сделката и той започнал да го почиства и подготвя за експлоатация, но спрял за зимата с
намерение да продължи през пролетта. На 23.01.2016г. не можал да влезе в имота, защото
ключалките били сменени и Д. Л., която го обитавала заявила, че няма да му осигури
достъп. До 22.10.2018г. правил опити да влезе в имота, но самонастанилата се Д.Л. не го
допускала. Тя и понастоящем владеела имота.
Ответницата е оспорила иска по съображения, че ищецът не се легитимира като
2
собственик с процесния договор за продажба, предвид нищожността на последния като
привиден. Привидността е обосновала с твърдения за липсата на реално договоряне за
цената и плащане на такава, липса и у двете страни на воля за настъпването на последиците
на договора, договаряне за формалното легитимиране на ищеца като собственик пред трети
лица - евентуални купувачи, липса на желание у ищеца да владее имота и владение и
ползване от ответницата и понастоящем. Изложила е, че през пролетта на 2015 г. водила
разговор за продажба на ресторанта и дворното място с новия си познат Е., който я уверил,
че заедно с други лица могат да намерят купувач за него на висока цена. Уговорили се след
продажбата, тя да получи сума от 500 000 евро, а горницата да вземат неговите хора. За
целта убедила съпруга си да прехвърли имотите на нейното дружество, което станало с
договор от 15.12.2015г. Прехвърлила имота на Н., защото й обяснили, че формално трябва
да е на него, като продажна цена не договорили, а записали приблизителна на данъчната
оценка сума от 130 000 лева. При изповядване на сделката, ищецът внасял по сметка на
нейното дружество сума в размер на 25 000лева, която тя теглила в брой и му връщала и той
пак внасял общо пет пъти, като накрая завършил със сума от 5 000 лева – също върната,
докато сбора по вносните бележки станал 130 000 лв. Имали също така уговорка да ползва
имота докато намерят купувач и получи сумата от 500 000 евро. На 26.01.2016г. продала
дяловете си от дружеството. След сделката продължила да ползва имота, а ищецът й
гостувал, като през м.декември 2016г. той я уверил, че има забавяне заради липса на
купувач, но скоро нещата ще се оправят.
Установено е със събраните по делото писмени доказателства, че с договор от
15.12.2015г., сключен с нот. акт №200, т.VIII, рег.№13510, д.№1483 от 15.12.2015г. на
нотариус, вписан с рег.№160 в НК, ЕТ „Валентин Николов Лазаров“ и съпругата му –
ответницата по делото продали на „Доника 62“ ЕООД, представлявано от Д.Л. процесните
имоти - поземлен имот, находящ се в гр.Добрич, м-ст „Кобаклъка“ с идентификатор
72624.352.19 по КККР на гр.Добрич, с площ от 3181кв.м., и на построената в него масивна
двуетажна сграда-ресторант „Дъбовете“ с идентификатор 72624.352.19.1 по КККР на
гр.Добрич, с РЗП от 885кв.м. Дни след това, на 23.12.2015г. „Доника 62“ ЕООД,
представлявано от Д.Л., в качеството му на продавач сключило с ищеца Н. С. Н. - като
купувач, договор за покупко - продажба на същите имоти, обективиран в нотариален акт
№88, т.IX, рег.№13916, д.№1560 от 23.12.2015г. на нотариус, вписан с рег.№160 в НК за
цена от 130 00 лева, посочена като заплатена изцяло по банков път от купувача на продавача
в деня на сделката. Не е било спорно между страните, а и се установява с показанията на
всички свидетели, че ответницата владее процесните имоти.
По възражението на ответницата по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за абсолютна симулация
на договора, от който ищецът черпи правото си но собственост, обосновано с твърдения за
липса на воля на двете страни за настъпване на последиците на договора - прехвърляне на
собствеността срещу плащане на посочената в договора цена:
Предвид, че ответницата, позоваваща се на симулативност на сделката е действала в
3
качеството на представляващ дружеството – продавач /„Доника 62“ ЕООД/ и не е страна по
договора за продажба, а е трето лице по смисъла на чл. 165, ал.2 изр.2 от ГПК, то допустимо
е тя да установява симулацията с гласни доказателства и при липсата на начало на писмено
доказателство. От показанията на разпитаните по делото свидетели на ответницата /всички
нейни приятели/, обаче извод, че страните по него са сключили договора само за да създадат
привидни правни последици настъпването на каквито не са желали, не се установява и
извод за нежеланието на страните да се прехвърли собствеността на имотите не се налага.
Свидетелката И.Ж. е приятелка на ищцата, виждала е ответника веднъж - след
сделката го заварила в имота. Чула да говорят колко време трябва да се изчаква още за
средствата, които той дължи - цената от 500 000 евро. Знае за сделката от разговори с
ответницата. Познатият на последната М. я запознал с лицето Е., който първоначално
проявявал интерес към дървени пана в имота, а впоследствие и към покупката на самия
имот. Знаело се, че няма да има средства насреща след тази сделка, а Д. ще трябва да изчаква
известно време с оглед участието на Е. в европрограми, за да може той да й плати. На
сделката Е. се явил с Н., като преди това в предварителен разговор се уговорили, че
купувачът ще бъде друго лице. Н. трябвало да плати. Пролетта след сделката Д. наела склад,
в който изнесла оборудването от ресторанта с идеята, че „нещата ще се случат“. Д. нямала
друго жилище и тъй като не получила пари, останала да живее в жилищната част на имота.
Свидетелката Д.Д. - приятелка на ответницата, от седем години живее в гр.София, но
се чуват ежедневно. Знае от разговори с Д., че е прехвърлила имота, но пари не е получила.
Ответницата била много доволна, че е намерила хора на които да продаде комплекса, за да
има средства за лечение на болната си дъщеря. Споделила, че намерила много читави хора,
които й обещали чрез програма да вземат пари и да й го платят. Намерението й било да
продаде имота, но нищо не й било платено. От Д. знае, че уговорката е когато ответникът
вземе пари от еврофондове да й заплати сумата. След сделката Д. продала оборудването на
ресторанта, но личният й багаж още бил в жилищната част и живеела там.
Свидетелят М.С. е семеен приятел на ответницата от двадесет години. Завел е
Е.П.при нея за евентуална покупка на дървени пана, но сделка не се състояла. Виждал е
ищеца два пъти, но не знае за уговорките по сделката. За последната научил от Д. след
сключването на договора, когато тя му споделила, че пари не е получила. С кого и как е
станала сделката не знае. Д. казала, че продава имота, но още продължавала да живее там.
Свидетелката К.А. работила за Д. в ресторанта от 25 години. И преди продажбата и
сега живее в жилищната част на комплекса. Посочила е, че от 23.12.2015 г. ресторантът не
работи, защото имало сделка и бил прехвърлен на ищеца. Сделката била „фиктивна“.
Имотът трябвало да се прехвърли, а те обещали, че ще теглят субсидии и ще платят след
сделката. Нямало плащане според уговорките. Д. не получила нищо и до сега. Присъствала
на плащането в банката, където било направено прехвърляне на сумата от 25 000 лв. пет
пъти. Е.П. ходел до г-н С. /който бил със счупен крак по това време и стоял встрани от
4
касата/ да носи бележките да ги подписва. Прибрали си парите и после отишли при
нотариуса. Видяла Н. за пръв път в банката. Д. се уговаряла с Е.П., който трябвало да намери
човек да купи имота. Д. искала да продава, а Е.поел ангажимент да намери купувач.
Прехвърлила на Н., защото П. казал, че така трябва да направят. Уговорената цена била 500
000 евро, а колкото горница вземат да си е за тях, като това станало около октомври,
ноември 2015 г. - месец, два преди сделката. Уговорките с Е. за продажбата станали
поетапно, като той обещал, че ще участва в европрограми, че има пазар за имота и каквото
вземат над цената да е за тях. Всичко с плащането трябвало да се оправи за 2-3 месеца, като
Д. смятала да излезе от имота когато вземе парите, но понеже не получила такива - останала
в него. През месец април изнесла багаж, защото Е. й казал, че ще се строи и иска да
опразнят сградата, но нищо не се случило. После продала оборудването, а личния си багаж
върнала. Ищецът посетил за пръв път имота след сделката, през април, а после многократно
гостувал на ответницата и двамата приятелски си говорели, като многократно приказвали и
за плащането от 500 000 евро.
Така изнесеното от всички свидетели поотделно и в съвкупност обсъдено сочи, че
ответницата, действаща като управител на дружеството – продавач, е имала намерение да
продаде имотите, водила е преговори с лицето Емо в тази насока и той обещал да намери
купувач за тях при по-висока цена, обсъждали са и уговорили цена от 500 000 евро, както и
начин и време на заплащането й, както и че при изповядване на сделката ответницата е
изразила от името на дружеството воля за прехвърляне на собствеността на Н. чрез договора
за продажба.
Установено от платежните нареждания в банката /преди сделката/ и от банковото
извлечение е, че в рамките на минути купувачът Н. е направил пет последователни превода
от по 25 000 лв. и един от 5 000 лв. по сметка на дружеството - продавач, а ответницата Л., в
качеството на управител на дружеството е изтегляла също последователно от сметката на
дружеството - продавач превежданите суми. Показанията на свидетелката К.А. сочат, че
внасяната от купувача Неделчев сума от 25 000 лв. е била изтегляна от Д.Л., предавана на
купувача Н. и отново внасяна от него по сметка на дружеството до достигане на цената по
договора за продажба. Евентуалната симулативност на вписаната в договора цена от 130 000
лв. /вместо сочената като договорена такава от 500 000 евро/ и на изявлението на
ответницата в качеството й на представител на дружеството – продавач в договора за
продажба, че цената е получена напълно от дружеството по банков път преди сделката, не
обосновават извод за липсата на воля на страните за прехвърляне на собствеността срещу
заплащане на цената, а имат отношение към неизпълнението на задължението на купувача
по договора за продажба за заплащане на договорената цена. Само неплащането на цената не
доказва, че страните не желаят настъпването на последиците на сделката, та да се приеме,
че продажбата е симулативна.
При това положение, договорът за продажба на имотите от 23.12.2015г., сключен
между „Доника 62“ ЕООД, представлявано от Д.Л., в качеството на продавач и ищеца Н. С.
5
Н. като купувач, не е нищожен на твърдяното от ответницата основание /абсолютна
симулация/ и е породил вещно – прехвърлително действие. Ищецът е придобил
собствеността на процесните имоти и има право да ги владее. Предявеният ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.
Възраженията във въззивната жалба за нищожност по чл.26 ЗЗД на договора за
продажба, поради липса на съгласие /твърдяно заради сключване на договора под условие
по см. на чл. 25 от ЗЗД/, накърняване на добрите нрави, противоречие със закона, нарушения
в нотариалното производство, водещи до нищожност на нотариалното удостоверяване,
евентуално – за унищожаемост на договора поради измама /27 ЗЗД/ и доводи за неплащане
на цената като неизпълнение на договора - основание за развалянето му /за последните
ответницата, която не е страна по договора не разполага и с потестативното право/, не са
били наведени от ответницата в първоинстанционното производство, преклудирани са,
поради което те не са предмет на делото и съдът не може да се произнесе по същите.
Като е достигнал до извод за основателност на иска по аналогични съображения,
окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 от ГПК, ответницата дължи на ищеца
сторените от него разноски за въззивното производство в размер на сумата от 3 000 лв. -
платено адвокатско възнаграждение, което не надхвърля минимално предвидения размер по
Наредба №1/2004 г. и възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88/14.04.2020 г., постановено по гр.д. № 566/2018 г. по
описа на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Н. Л. с ЕГН *** от гр.Добрич, ж.к.“Дружба“№12, вх.Г, ет.3, ап.*, да
заплати на Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр.Дългопол, общ.Варна, ул.“Пейо Яворов“№**
сумата от 3000 лв., представляваща сторени разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение във възивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от
връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7