№ 3993
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100501727 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 20048132 от 14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 21246/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 28-и състав, е отхвърлен предявеният от С. С. Б. и И. С. Б.
срещу П. В. М. и В. Я. М. иск по чл. 109 ЗС за възстановяване на положението преди
извършване на следните строително-монтажни работи (СМР) на третия етаж в жилищната
сграда на адрес: гр. София, бул. „*********:
1. Зазиждане на прозорец към фасадната част откъм бул. „Столетов“;
2. Преправяне на трикрилен прозорец в четирикрилен такъв в източната част на етажа;
3. Частично саниране в западната част на етажа, извършено без одобрен проект и
съгласие на останалите съсобственици;
4. Четири броя климатици, както и тента на балкона в източната част на етажа.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. С. Б. и И. С. Б. са осъдени
да заплатят на П. В. М. сумата от 300 лева, представляваща разноски в производството.
С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. С. Б. и И. С. Б. са
осъдени да заплатят на В. Я. М. сумата от 300 лева, представляваща разноски в
производството.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищците, в която
са изложени оплаквания за неправилност решението поради допуснати нарушения на
материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че липсват мотиви относно
зазидан прозорец и преустройство на трикрилен прозорец в четирикрилен такъв. Сочи, че
частичното саниране застрашава правата на ищците и целостта на сградата. Твърди, че са
разпитани свидетели, от чиито показания се установява, че климатиците много шумят и са
поставени в нарушение на Наредба № 1 от 2015 на Столична община и без съгласие на
другите съсобственици. Ноторно известно било, че климатиците при работа отделяли вода и
нарушавали спокойствието на долните етажи и собственици. Моли съда да отмени
обжалваното решение.
1
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали писмени
отговори на въззивната жалба, в които са изложили становище за нейната неоснователност.
Молят съда да потвърди първоинстанционното решение и претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от легитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна
такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е редовна.
С Определение № 20093318 от 07.06.2023 г., постановено по гр. д. № 21246/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 28-и състав, е оставена без уважение молбата на ищците за
изменение на Решение № 20048132 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 21246/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 28-и състав, в частта за разноските, което е влязло в сила на
05.01.2024 г.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
С Определение № 2372 от 19.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1727/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, II-Е въззивен състав, на основание чл. 227 ГПК на мястото
на починалия ищец С. Б. са конституирани Е. С. Б., С. С. Б. и М. Д. Б..
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС. Съгласно
нормата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, респ. бездействие, което му пречи да упражнява своето право. Както е прието и в
мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г.
на ОСГК на ВКС двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността
на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, като ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. За уважаването на
иска е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, които са по големи от обикновените – чл. 50 ЗС. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е конкретна за
всяко дело.
По делото не е спорно, че ищецът С. Б., заместен от своите наследници по закон, е
собственик на апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*********, с идентификатор №
68134.512.660.1.1, както и че ищецът И. Б. притежава апартамент на втори етаж с
идентификатор № 68134.512.660.1.2.
Между страните по делото не е спорно, а и е отделено като безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ответниците са монтирали климатици и тента на трети
етаж, а също и че са извършили частично саниране.
Спорен по делото е въпросът дали и какви преустройства по прозорците са
извършени. В тази връзка в производството пред Софийски районен съд са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля А.Г.. Свидетелят Г. разказва, че третият етаж от
къщата е саниран след 2018 г., както и че на третия етаж има зазидан прозорец.
Свитеделства, че г-н Б. се е оплаквал, че климатиците са шумни.
По делото е разпитан и свидетелят Н.С., съсед на страните по делото. Свидетелят С.
заявява, че не е виждал преустройство на прозорците и че не е виждал В. и П. да са
зазиждали прозорци на третия етаж. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като
същият живее в съседство и има преки впечатления за преустройствата по обекта.
Пред първоинстанционния съд е разпитана и свидетелката А.Б. – братовчедка на
ищците и бивш собственик на имота на ответниците. Според свидетелката Б. не е подменяла
или зазиждала прозорци непосредствено преди да продаде третия етаж.
При съвкупния анализ на обсъдените свидетелски показания настоящият съдебен
2
състав счита, че не се установява зазиждането на прозорец в процесния имот. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Н.С. като логични и непротиворечиви. Свидетелят С. е
съсед на страните и има преки наблюдения върху външната част на имота. Съдът кредитира
и показанията на свидетелката Б., която като бивш собственик на имота на ответниците
отбелязва, че не е подменяла или зазиждала прозорците. Информация за зазиждане и
пресустройство на прозорците се съдържа единствено в показанията на свидетеля Г..
Настоящият съдебен състав не гради фактически изводи въз основа на показанията на
свидетеля Г., тъй като последният заявява, че е ходил в къщата преди 2018 г., а от своя
страна ответниците са придобили собствеността върху недвижимия имот след 2018 г.
Отделно от това, както се установява и от показанията на свидетелката Б., преди продажбата
на имота на ответниците, същата не е извършвала преустройства на прозорците. Наред с
това, показанията на свидетеля Г. не кореспондират и с показанията на свидетеля С., който
заявява, че не е виждал преустройство на прозорците.
Следователно от събраните по делото доказателства не се установява извършването
на преустройства по прозорците извън тези по смяна на дограмата, за които ответниците не
отричат да е извършена.
При формирания извод за извършени строителномонтажни работи, следва да бъде
разгледан въпросът дали тези действия на ответниците по негаторния иск създават пречки за
ищците да упражняват правото си на собственост и дали тези пречки са по-големи от
обикновените.
В процесния случай ищците поддържат, че санирайки частично само техния етаж, на
долните етажи се получавало технически конденз, което застрашавало сигурността на цялата
сграда. Поддържат и че с поставянето на четири броя климатици се вдига шум и ищците не
могат да си отворят спокойно прозорците, както и че климатиците са поставени без
съгласието на другите съсобственици. Поддържат, че с поставянето на тента, се хвърля
сянка върху имота на И. Б. и му пречи да използва наследствения си имот спокойно и без
притеснения.
В съответствие с постановките на т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 от
06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за
упражняване на правото му на собственост. Отново в същия тълкувателен акт е посочено, че
за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Прието е, че
преченето не се доказва при такова нарушение на строителни или санитарно-хигиенни
правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване
на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него, като
например превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за
живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за
нормалното ползване на собственото на ищеца жилище. В тези случаи нарушението е от
такова естество, че предполага наличие на пречене.
В конкретния случай по делото не се твърди, а и не се установява да е налице
решение на общото събрание на етажната собственост в сградата, находяща се в град
София, бул. „*********, въз основа на което ответниците да са извършили действията по
поставяне на климатици и тента, както и частично саниране на техния етаж. Предвид това,
че сградата, в която се намират имотите на страните, е в режим на етажна собственост,
външните стени представляват обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, поради което
монтирането на външно тяло на климатична инсталация, санирането, и поставянето на
тента, съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, доколкото е в разрез с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 10, б. "и" ЗУЕС.
Съобразно практиката на ВКС самият факт на изграждане на незаконна постройка не
е основание да се иска премахването й освен ако създаденото съС.ие нарушава чужди права
(Решение 39 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/09 г. на ВКС, I ГО). След съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че ищците не са
доказали при условията на пълно и главно доказване с оглед разпределената им по чл. 154,
3
ал. 1 ГПК доказателствена тежест, процесните ремонтни дейности да са създали шум или
други неудобства, които да са от естество да смутят правото на собственост на ищците.
Смяната на прозорците, доколкото не води до други преустройства, сама по себе си
не представлява такова действие, което да създава пречки на ищците или смущения да
ползват имотите си по тяхното предназначение, включително не са и действия, които да
засягат тяхната цялост. В случая поставянето на нова дограма е свързано с привеждането на
имота в изправен и естетичен вид, т.е. представлява подобрение, което само по себе си не
представлява неоснователно действие, което да засяга имотите на ищците.
Твърденията на ищците, че поставената тента хвърля сянка, че климатиците вдигат
шум, както и че посредством частичното саниране на третия етаж е нарушена сигурността
на сградата, не са подкрепени от доказателства по делото. Информация за тези
обстоятелства се съдържа единствено в показанията на свидетеля Г., който заявява, че
ищецът му е споменавал за шум от климатиците, но доколкото показанията на свидетеля Г.
не са базирани на негови преки възприятия, а възпроизвеждат твърденията на страна по
делото, то те не са достатъчни за установяване на това обстоятелство. Предвид твърдението,
направено във въззивната жалба, че било ноторно известно, че при работа климатиците
отделят вода, само по себе си не е достатъчно за установяване на негативно въздействие
върху имотите на ищците, доколкото не се установява при експлоатацията на климатиците
ищците да са претърпели някакви ограничения в качеството им на собственици на
процесните имоти.
Относно извършеното саниране на третия етаж, следва да се посочи, че същото
представлява „текущ ремонт“ по смисъла на пар. 5, т. 43 от Допълнителните разпоредби на
ЗУТ, поради което за извършването не се изисква разрешение за строеж по чл. 151 ЗУТ, а
отделно санирането е с съответствие с разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ и Наредба № 7
от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради. По делото не бе доказано санирането да
смущава правото на собственост на ищците върху втория жилищен етаж от сградата, нито да
нарушава целостта на сградата, поради което и на това основание искът се явява
неоснователен.
С оглед на всичко изложено, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира, че ищците не са изпълнили процесуалното си
задължение да установят при условията на пълно и главно доказване, че неоснователните
действия на ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост и надхвърлят
обичайния обем неудобства за собствениците. Както бе посочено по-горе, строителство,
извършено в нарушение на правилата, не може автоматично да доведе до извод, че е
нарушено правото на собственост на ищеца. Не се установява и извършените дейности да не
отговарят на строителните или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в
закона с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по
предназначение или запазване на живота и здравето на живущите. Не се установява и
поставените климатици и тенти да са технически неизправни и монтирани в разрез с
техническите изисквания.
Ето защо спрямо ищците следва да се приложат неблагоприятните последици от
неизпълнение на доказателствената тежест, като се приеме за недоказан фактическия състав
на предявения иск по чл. 109 ЗС. В този смисъл, като е приел, че тези действия на
ответниците не създават пречки за ползване на собствениците, първоинстанционният съд е
постановил правилно съдебно решение, което следва да се потвърди.
Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от Софийския
районен съд, поради което обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на
разноски във въззивното производство имат въззиваемите ответници. Във въззивното
производство въззиваемите ответници П. В. М. и В. Я. М. претендират разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева поотделно, платени в брой, съгласно
представени договори за правна защита и съдействие. По своевременно релевираното от
страна на въззивника възражение за прекомерност настоящият съдебен състав намира
4
следното:
Определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на
адвокатското възнаграждение е конкретиката на правния спор и проведеното съдебно
производство. Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г.,
задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от
минимума, предвиден в цитираната наредба за определяне на адвокатски възнаграждения.
Използвайки като ориентир предвиденото в чл. 7, ал. ал. 1, т. 4 НМРАВ
възнаграждение и съобразявайки обстоятелството, че в конкретния случай реализираната от
процесуалния представител на ответниците правна защита и съдействие е предоставена по
спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност и доколкото въззиваемите
страни се защитават по едни и същи факти, съдът намира, че на всеки един от въззиваемите
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в
производството пред Софийски градски съд по договор за правна защита и съдействие,
който размер счита за справедлив и съответен.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение може да бъде обжалвано пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20048132 от 14.07.2022 г., постановено по гр. д. №
21246/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 28-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК И. С. Б., ЕГН **********, М.
Д. Б., ЕГН **********, Е. С. Б., ЕГН ********** и С. С. Б., ЕГН ********** да заплатят
на П. В. М., ЕГН ********** сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК И. С. Б., ЕГН **********, М.
Д. Б., ЕГН **********, Е. С. Б., ЕГН ********** и С. С. Б., ЕГН ********** да заплатят
на В. Я. М., ЕГН ********** сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5