РЕШЕНИЕ
№ 966
Варна, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XVII състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
|
Съдия: |
МАРИЯ И.-ДАСКАЛОВА |
При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯ И.-ДАСКАЛОВА административно
дело № 2706 / 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.219 от ЗУТ във вр. чл.145 и следв. АПК.
Образувано е по жалба вх.№15551/10.12.2020г. на Д.М.К.-С. и Н.Н.К.
– двете от гр.Варна срещу
Заповед №КС-225А-12/03.11.2020г. на Кмета на Район
„Аспарухово” при община Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ, вр. чл.223,
ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено
да бъде
премахнат
незаконен строеж „Постройка“ в ПИ 10135.5506.78
по КККР на гр.Варна, с админ. адрес гр.Варна,
кв.”Аспарухово”, ул.”К. А.” №1. В Заповедта е указано след влизането й в сила
да се изпратят покани за доброволно изпълнение на Д.К.-С. и Н.К., а при
неизпълнение – да се предприеме принудително премахване на незаконния строеж за
тяхна сметка.
С
жалбата се оспорва Заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Издадена била
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта
му. Считат, че въпреки подаденото от тях възражение
срещу КА №2/12.02.2020г. с писмени доказателства за строителството на сградата,
административният орган не ги е разгледал и обсъди, поради което издал
заповедта без да изследва сградата. С разрешение №79/30.08.1985г. на М. К. било
разрешено да построи баня и тоалет в имота между стопанската постройка и
жилищната сграда, с разрешение по молба вх.№М/20/11.03.1087г. в качеството му
на собственик му било разрешено да препокрие масивната стопанска постройка и
тоалета, което свързало трите обекта – стопанската постройка, банята, тоалета и
жилищната сграда. Твърдят, че в момента постройката разположена на южната и
западната граници на имота е нанесена в Кадастралната карта на гр.Варна като
сграда с идентиф.10135.5506.78.4 със застроена площ 13кв.м, на 1 етаж, със
селскостопанско предназначение. В КА №2/2020г. описана като незаконна постройка
е посочено, че е около 32кв.м и според жалбоподателите в квадратурата й са
включени и тоалетната, и банята за които са представили РС №79/1985г. и
разрешението по молба вх.№М/20/11.03.1087г. и
вероятно и част от жилищната сграда с идентиф. 10135.5506.78.2.
Описването на незаконния строеж с ориентировъчна площ считат, че води до
незаконосъобразност на заповедта и невъзможност за изпълнението й. Намират, че
е налице противоречие между констатациите в обжалваната заповед, че сградата е
незаконна с посоченото от същата администрация в Констативен протокол от
13.03.2003г., че построеното в имота е законно. В графичната част към този
протокол фигурирала процесната „постройка“. Част от „постройката “ - сградата с
идентиф. 10135.5506.78.4 била отразена във визата за проектиране
рег.№702/27.10.1986г. на гараж в имота, за който е издадено Разрешение за
строеж №406/12.12.1986г. Твърдят, че след това, със съответните разрешения
между нея и жилищната сграда били построени баня и тоалет. Всички тези
доказателства свидетелствали, че „постройката“ е построена преди 1985г. и не
попада в приложното поле на чл.225а от ЗУТ, която касаела случаите на нов
незаконен строеж. В условия на евентуалност считат, че за част от „постройката“
е представено разрешение за строеж, а останалата й част била в режим на
търпимост. Това следвало да бъде съобразено от Кмета на район „Аспарухово“,
което като не е направено е довело до съществено нарушение на правилата и до
незаконосъобразност на заповедта. Претендират отмяна на заповедта поради
нарушение на чл.35 от АПК, както и на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК. Като не
съобразил конструктивната свързаност на „постройката“ с останалите сгради и
наредил премахването й, органът не направил преценка дали с административният
акт няма да се причинят вреди, които са несъизмерими с преследваната от закона
цел. Излагат се подробни съображения за търпимост на „постройката“ и
приложимостта за нея на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ. Липсата на преценка за търпимостта на строежа, която органът бил задължен
да направи, обуславяла извод за незаконосъобразност на заповедта. Постройката
била такава на допълващо застрояване в имота, което съществувало още 1985г.,
тъй като е описана в Решението от 07.08.1986г. на РС-Варна по гр. дело
№3728/1985г., с фактическото разположение на който наличен сграден фонд
действалия по това време ППЗТСУ/отм./ допускал Квартално застроителните и
силуетни планове да се съобразяват, стига да са стоманобетонни и да имат
трайност най-малко още 25 години. Поради това издаденото по-късно РС
№39/10.09.1991г., което е цитирано в обжалваната заповед не обсъждало
съществуващите в имота строежи. Щом това РС е издадено за нов строеж в имота, в
него не е имало незаконен строеж, тъй като съгласно чл.224, ал.3 от ППЗТСУ
/отм./ и чл.148, ал.7 от ЗУТ разрешение за нов строеж не се издава за парцел
или имот, в който съществува незаконен строеж, докато незаконният строеж не
бъде премахнат или узаконен. По аргумент от това процесната съществуваща в
имота „постройка“ била законна. Сочат извършена в имота и друга проверка за
което е издаден КА №7/16.07.2019г. за незаконно поставен павилион, въпреки
притежаването от собствениците на дворното място на необходимото разрешение.
Въпреки това павилионът бил доброволно премахнат и преписката била прекратена.
При тази проверка не били констатирани незаконни строежи в имота, което
кореспондира с твърдението, че процесната постройка не е незаконна. В жалбата
са развити оплаквания за издаване на заповедта много след съставяне на КА и
след изтичане на 3-дневния срок от постъпването на възраженията срещу него,
което довело до неактуалност на констатациите в акта. Поради тези многобройни и
съществени нарушения на правилата и на закона молят за отмяна на Заповедта и
претендират присъждане на разноските по делото, включително на заплатеното
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание представителят на
жалбоподателите поддържа жалбата и уточненията направени в допълнителната молба
с.д.№1131/22.01.2021г., че всички сгради в процесната част на имота, които били
включени в обема на т.нар.“постройка“ са изградени най-късно до 1987г. От тях
килера, който считат, че е част от процесната „постройка“ твърдят, че е
построен от Д. Н. П. върху държавно място, после платен и наследен от
наследниците му, а след това поставен в дял на М. К.. В по-късното описание на
сградите в съдебното решение сочат, че „килерът“ бил описан като „масивна
стопанска постройка“. В периода 1985-1987г. с РС №79/1985г. М. К. изградил баня
и тоалет на мястото на външния тоалет, който бил между жилищната сграда и
стопанската постройка, като били използвани съществуващите стени, с което трите
сгради били свързани конструктивно. След компрометиране на покрива, въз основа
на разрешението по молбата от 1987г. М. К. припоркил с едноскатен покрив
масивната стопанска постройка, банята и тоалета. Поради това считат описаната в
заповедта „постройка“ за част от законно построеното в имота. В хода по
същество поддържа тези оплаквания. Въз основа на установеното от
съдебно-техническата експертиза, че „постройката“ е част и е конструктивно
свързана с друга сграда, която е единствено жилище собственост на М.С., след
като премахването й щяло да увреди и тази сграда, обжалваната заповед
нарушавала принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и чл.8 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, тъй като щяло да се засегне
единственото жилище на М.С.. Освен това изтъква, че предметът на оспорената
заповед съвпада с този от друг акт за премахване, тъй като процесната
„постройка“ била част от жилищна сграда с идентификатор №2, която е предмет на
Заповед № КС 225А-11/03.11.2020г. за премахване на незаконен строеж. Поради
всичките допуснати съществени нарушение на процедурата и на закона моли Заповед
№ КС 225 А-11/03.11.2020г. на кмета на район „Аспарухово“, общ.Варна да бъде
обявена за нищожна или отменена като незаконосъобразна и за присъждане на
разноските.
Ответникът- Кметът на Район „Аспарухово”
при Община Варна чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че в Разрешението за строеж №39/1991г. за
новата сграда в имота е записано, че временните постройки се премахват.
Постройките в имота, сред които и процесната, ставали със временен статут след
като е разрешено новото строителство в имота. Те можело да се запазят до
завършване на новото строителство, тъй като се ползвали по време на строежа
като складове и др. Поради това с издаване на новото разрешение за строеж
статута им ставал временен и когато се реализирало новото строителство те
подлежали на премахване, както било записано в РС №39/1991г. Твърди, че новата
триетажна сграда в имота не се въвежда в експлоатация докато не се премахнат
старите сгради. В хода по същество моли Заповедта на кмета на р-н „Аспарухово“
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че в съдебното
производство не се доказала законност на постройката към момента на издаване на
заповедта. Тези постройки в имота били изпълнени с някакви разрешения за
строеж, след което влязъл в сила нов ПУП, в който самото планиране изключвало
съществуването им. Поради множество причини, едната от които е презастрояване
на имота, тези стари постройки не можело да бъдат запазени. Във връзка с
твърденията за търпимост сочи, че постройката не попада в хипотезата нито на
§16, нито на §186, тъй като за да бъде търпима, трябвало да бъде построена без
строителни книжа. В конкретният случай се касаело за някакви постройки, които
са имали строителни книжа, които в последствие с времето са отпаднали, отпаднал
статутът им на законност поради факта на приемане и реализиране на нов ПУП.
Този нов план за застрояване предвиждал премахване на тези постройки, а реда за
премахването им бил ясен – не е необходимо да бъде издавана заповед за
премахване, а това става с визата за проектиране, може да стане с одобряването
на новия ПУП. От там нататък след започване и реализиране на строителството в
срока, който бил даден, те следва да бъдат премахнати до завършването му.
Постройката моментално става със статут на незаконна сграда, тъй като била
реализирана новата сграда в имота. Представя снимков материал, на който ясно се
вижда, че новата сграда е построена, което било събрано в хода на административното
производство, поради което неправилно се твърдяло, че това са законни постройки
въпреки, че не били спазени изискванията за отстояния и достъп. Изтъква
важността на тези изисквания в проектирането, тъй като в случай на пожар в
новата сграда, до нея нямало достъп. Това била една от причините тези сгради,
които са стари да бъдат премахвани, а втората причина била, че процента на
застрояване на имота категорично се надвишавал. Счита за неоснователни и
останалите оплаквания, свързани с неправилност на констатациите на
администрацията за размерите на постройката. Моли за произнасяне с решение в
този смисъл и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение срещу размера на адвокатския хонорар, тъй като делото не било с
голяма фактическа и правна сложност.
След преценка на събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните, съдът установи следното:
В
Констативен акт №2 от 12.02.2020г./л.30 и следв. от адм.преписка/, съставен от служители на район
„Аспарухово” при Община Варна е описана
установена в ПИ
№10135.5506.78 по КККР на гр.Варна, ул.”К. А.” №1, кв.Аспарухово „Постройка” с правоъгълна форма, с
обща площ около 32 кв.м., с размери в план – дължина около 8м., ширина около
4м. и височина около 2м.
Въз
основа на установеното при проверката на място, огледа от вън имота и от
приложените документи и данни от кадастъра инспекторите по „Контрол на
строителството“ посочили в КА №2/2020г., че ПИ №10135.5506.78 е собственост на Н.Н.К.
и Д.М.К.-С. съгласно НА №***, том ** от 20**г. , че процесната „Постройка“ е тяхна собственост. Те
приели, че е изградена след 1991г., тъй като я нямало нанесена в схемата на
строителния протокол №56 от 30.09.1991г., с който е определена строителна линия
и ниво съгласно чл.231 от ППЗТСУ, който бил издаден във връзка с Разрешение за
строеж №39/10.09.1991г. за изграждането на триетажната жилищна сграда с гаражи
и магазини в имота.
В
КА №2/2020г. сградата е описана, че е изградена от стоманобетонна конструкция и
тухлена зидария, измазана частично с външна мазилка и с предназначение за
жилищни нужди; че покривът й е плосък, изграден от стоманобетонна плоча и
покрит с етернитови плоскости. Отбелязано е, че проверката е извършена в отсъствие
на собствениците и липсвали данни дали постройката е електроснабдена и
водоснабдена. Тя била напълно завършена, трайно прикрепена към прилежащия терен
посредством бетонна основа. Отразено е разположението й по южната и западната
граница на имота, което е онагледено на окомерна скица върху извадка от
кадастралната карта.
Инспекторите
определили „Постройката“ като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от
пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ. Счели, че е изградена в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ– без разрешение за строеж и чл.137, ал.3 от ЗУТ – без
одобрени строителни книжа, което изключвало допустимостта му и по отменения
ЗТСУ и по ЗУТ. В КА е заключено, че „Постройката“ е незаконен строеж по смисъла
на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, който не е търпим съгласно §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и
§127 от ПР на ЗУТ и за който няма инициирана процедура по §184, ал.2 и §183 от
ПЗР на ЗУТ.
С
КА №2/2020г. е поставено начало на производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за
издаване на заповед за премахване на „Постройката“ с обща площ от около 32кв.м
като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, извършен без
издадено разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти - в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.137, ал.3 от ЗУТ, т.е. без необходимите
строителни книжа.
В
КА №2/2020г. е отразено, че устройствените планове одобрени със Заповед
№РД-02-14-2200/03.04.2012г. и Заповед №РД-02-14-2197/03.09.2012г. предвиждали
за ПИ №10135.5506.78 в който е „Постройката“ устройствена зона ЖС, с показатели:
Плътност -50%, Кинт-2, Озеленяване-40%, височина на кота корниз – 15м за
жилищни сгради и 20м. за обществени сгради. Отразено е, че със Заповед
№Г-150/26.04.1994г. е одобрен ЗРП, съгласно който бил урегулиран УПИ IХ-1482 за ПИ №10135.5506.78.
От
констативен протокол от 13.02.2020г. /л.49 от преписката/ се установява, че на
13.02.2020г. е направен опит за лично връчване на КА №2/2020г. и на др.
документи и книжа на собствениците на незаконния строеж, но те не били открити.
На
18.02.2020г. били изведени уведомителни писма от кмета на района за съставените
констативни актове, сред които е и КА №2/12.02.2020г. до собствениците - Н.Н.К.
и Д.М.К.-С. /л.47 и 48 от преписката/, които били изпратени по пощата с обратна
разписка. От приложените копия на пликовете с известията за доставяне /л.43-46
от преписката/ е видно, че писмата са върнати в цялост на 10.03.2020г., с
отбелязването, че не са били потърсени за получаване от адресатите им.
Инспекторите
съставили констативният акт изготвили до Н.Н.К. и до Д.М.К.-С. съобщения
№2/13.03.2020г. и №6/13.03.2020г., с които уведомяват всяка една от тях в
качеството й на собственик на незаконния строеж „Постройка“ в ПИ
№10135.5506.78, че е съставен КА №2/12.02.2020г. с който е поставено начало на
производството по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване, с указания за
възможността да се запознаят с акта в посочения кабинет в дирекция „КСИД“ на
район „Аспарухово в 3-дневен срок от поставяне на съобщенията и да депозират
възражения срещу КА в 7-дневен срок. Във всяко от съобщенията е указана датата
и часа на поставянето му на таблото за съобщения в районното кметство и на
строежа „Постройка“, както и обстоятелството, че с това те се явяват уведомени
адресати по реда на §4 от ДР на ЗУТ. С констативен протокол от 13.03.2020г.
двамата служители на район „Аспарухово“ удостоверили поставянето на съобщенията
в 11.00часа на таблото за съобщения в сградата на район „Аспарухово“ и в
11:30часа на строежа. Към протокола са приложени снимки онагледяващи залепените
съобщения на прозореца и вратата на „Постройката“ собственост на Н.К. и Д.С..
С
констативен протокол от 23.03.2020г. инспекторите удостоверили свалянето на
съобщенията №2/13.03.2020г. и №6/13.03.2020г. до Н.К. и Д.С. от таблото за
съобщения в сградата на районното кметство.
Междувременно
на 16.03.2020г. в район „Аспарухово“ постъпило писмено възражение
от Д.С. и Н.К., което е заведено с рег.№РД20005522АС /л.13 и следв. от
преписката/. Във възражението за „Постройката“ се твърди, че по документи била
масивна стопанска постройка, която съществувала от 1934г. като собственост на Д.
Н. П.. След смъртта му собственици на дворното място и на построената в него
жилищна сграда станали наследниците му – А. К. /съпруга/ и М. К.
/син/, а след делба и дарение единствен собственик станал М. К. с НА №89/1981г.
Той извършил подобрения в имота. С разрешение №79/30.08.1985г. му дали право да
построи баня и тоалетна между жилищната сграда и масивната стопанска постройка.
С разрешение от 03.04.1987г. от район „Аспарухово“ му разрешили да препокрие
масивната стопанска постройка и тоалетната. Това той направил и от 1987г. до
момента в сградата били извършвани само вътрешни ремонти като подмазване,
пребоядисване и смяна на дограма. Във възражението са изложени твърдения за
проблеми със сигнали и жалби подадени от съседите от жилищната сградата в
съседния имот с адрес ул.К.“ №**. В хода на проверките по тях се твърди, че не
са направени констатации за незаконност на жилищната сграда, тоалета, банята и
едноетажната постройка в имота, за които са съставени констативните актове. С.
и К. във възражението сочат, че в район „Аспарухово“ следва да има информация
за цялата документация, че администрацията следва да знае, че двете са
наследници на М. К., но не са собственици на въпросните сгради, тъй като по
Нотариален акт №29 от 31.01.2006г. собственик на жилищната сграда е М.С.,
защото за издаването на този НА от район „Аспарухово“ са издали скица №870 от
21.11.1005г. и данъчна оценка от 06.01.2006г. С възражението са представени:
скица-извадка на част от плана на 29-ти подрайон, кв.“Аспарухово“, в който
попада парцел 1482 /дворище 1482/ със застрояването в него и уличната
регулация, НА №**/**.**.19**г., НА №**/19**г., Решение от 07.08.1986г. на РС-Варна, Разрешение за строеж
№79/30.08.1985г., писмо по молба вх.№М/20/11.03.1987г., констативен протокол,
Постановление за оказване на съдействие от 30.03.2003г. на Районна
прокуратура–Варна, Постановление от 05.08.2003г. на Окръжна прокуратура–Варна и
Постановление от 20.11.2003г. на ВКП.
Преписката била докладвана на Кмета на район „Аспарухово” при
Община Варна, който на 03.11.2020г. издал Заповед № КС-225А-12/л.6-9 от
преписката/, в която възприел всички констатации и изводи в КА №2/2020г.,
отхвърлил като неоснователни доводите във възражението срещу акта, тъй като с
него не се представяли строителни книжа и документи за строителството на
„Постройката“, находяща се в ПИ №10135.5506.78 по КККР на гр.Варна, ул.”К. А.”
№1, кв.”Аспарухово”, която наредил да се премахне, тъй като представлявала
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, изпълнен без
разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, което изключвало
допустимостта му и по отм. ЗТСУ и по действащия ЗУТ, поради което строежът не
бил търпим съгласно §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §127 от ПР на ЗУТ. Установено е,
че строежът е напълно завършен и за него не била инициирана процедура по §184,
ал.2 и §183 от ПЗР на ЗУТ. В Заповедта е указано след влизането й в сила да се
изпратят покани за доброволно изпълнение на Д.К.-С. и Н.К. – които са възприети
като собственици на ПИ №10135.5506.78, възложители и строители на
„Постройката“, която е определена като пета категория строеж, изпълнен след
1991г., тъй като не съществувала в схемата на съставения 1991г. строителен
протокол, с който били определени строителна линия и ниво за новата триетажна
сграда в имота. Със заповедта е наредено при неизпълнение доброволно, да се
предприеме принудително премахване на незаконния строеж за сметка на
собствениците му. В заповедта са указани реда и сроковете за обжалването й.
С писмо рег.№РД20021366АС от 06.11.2020г. копие от заповедта е
връчено на 10.11.2020г. лично на Н.Н., видно от известието за доставяне на
„Български пощи“/л.2-3 от преписката/.
На 23.11.2020г. в район „Аспарухово“ е заведена подадената жалба
от Д.К.-С. и Н.К. срещу Заповед № КС-225А-12/03.11.2020г. до Административен
съд-Варна, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.
Експертът сочи, че на окомерната скица в КА №2/12.02.2020г.
процесната „Постройка” в ПИ 10135.5506.78 по КККР на гр.Варна е показана като
част от отразените в кадастъра сграда с идентиф. 10135.5506.78.4 и част от
сграда с идентификатор 10135.5506.78.2. В
окомерната скица в КА №2/2020г. процесната „Постройка“ била показана само с
ограждащи външни зидове. Установеното от него при огледа на място описва в
т.1.6 и т.1.7 от заключението: че съществуващите едноетажни сгради, които в
кадастъра са отразени с идентиф. 10135.5506.78.4
и с идентиф. 10135.5506.78.2 в ПИ
10135.5506.78 фактически били обединени под обща покривна конструкция, с
различни покривни изолационни материали: изпълнено било покритие с вълнообразни
азбестоциментови плочи, разположени върху стоманобетонна плоча, който
едноскатен покрив бил наклон към дворното място.
Вещото лице установява, че в КА №2/2020г. на окомерната скица не е
посочено разпределението на помещенията в процесната „постройка“ и не са
показани входната врата и фасадните дограми. В описаните технически параметри
на сградата в КА №2/2020г. тя била посочена с площ от „около 32 кв.м.”. В
съдебно заседание заявява, че само отвън и без достъп от вътре не е възможно да
се установи разпределението.
В кадастралните скици в преписката на мястото на „постройката“
експерта констатира отразени сграда идентиф.10135.5506.78.4 с площ 13кв.м, на
един етаж, с предназначение „селскостопанска сграда“ и част от сграда
идентиф.10135.5506.78.2 с площ 84кв.м, на един етаж с предназначение „жилищна
сграда-еднофамилна“.
В т.2.4 вещото лице сочи, че на място селскостопанска сграда с
идентиф. 10135.5506.78.4 е с променено предназначение на склад, че
построените баня и тоалетна със свързващите коридори и всички тези помещения са
приобщени и обединени с общ покрив.
На приетата по делото извадка от изменение на ЗРП за 29 подрайон
за кв.”Аспарухово”, гр.Варна одобрен със Заповед №59/11.06.1984г., вещото лице
установява, че в имот с пл.№1482 /ПИ 10135.5506.78/ процесната
„Постройка“ е отразена с код „МС“, като едноетажна сграда на имотната граница
към ул.“К. А.“. По този ЗРП за територията било предвидено комплексно
застрояване с ЕПЖС /едропанелно жилищно строителство/ до 9 етажа, магазини и
обслужващи дейности.
Със следващия влязъл в сила градоустройствен план - одобрения със
Заповед №Г-150/26.04.1994г. ЧИЗРП и ЧКЗСП било предвидено свързано застрояване
с различни коти корниз и отстъпи в застрояването за имотите в обхвата на
разработката, сред които е и имот пл.№1482 /ПИ 10135.5506.78/. В това ЧИЗРП и ЧКЗСП
от 1994г. процесната „Постройка“ била отразена с код МС като едноетажна
сграда, разположена на имотната граница към ул.“К. А.“. За имота се предвиждало
и допълващо застрояване на 1 етаж.
Въз основа на приетите по делото НА №140/1959г., Решение от
07.08.1986г. по гр.дело №3728/1985г. на Районен съд-Варна и огледа и
заснемането на едноетажните сгради в имота, с оглед състоянието на това
едноетажно застрояване в т.3.3 от заключението вещото лице прави обосновано
предположение, че процесната сграда е съществувала в имота, но е претърпяла
ремонти, преустройства, промяна на предназначението и реконструкции във времето
преди издаването на РС №39/1991г. и на Строителния протокол от 1991г. за новата
триетажна тухлена сграда. Като отчита и отразяването на постройката в плановете
одобрени 1984г. и 1994г. експерта в т.5.1. прави обосновано предположение, че
процесната сграда е съществувала в имота преди 1959г. Вещото лице констатира,
че в имота са изпълнени с РС №79/30.08.1985г. баня и тоалет и с разрешението по
молба вх.№М/11.03.1987г. - препокриване на стопанската постройка и банята.
В т.6.2. пояснява, че при огледа на място е констатирал, че банята
и тоалетната представляват част от „постройката“ по КА №2/12.02.2020г. и
обжалваната заповед. Сочи, че постройката с банята и тоалетната по същество са
приобщени функционално и конструктивно към жилищната сграда с
идентиф.10135.5506.78.2. Фактически „постройката“ включвала сградата
10135.5506.78.4 по кадастъра, която била приобщена към цялата жилищна сграда
10135.5506.78.2. Поради това в т.7.1 от заключението описва, че в „постройката“
помещенията, вкл. тези извън обхвата й са свързани функционално и
конструктивно. Покривната плоча била обща и стъпвала върху зидовете на
помещенията без дилатационни и конструктивни фуги и прекъсвания. Поради това в
т.7.2. изразява становище, че не е възможно премахване на процесната
„постройка“, без да бъде засегната конструктивната цялост на помещенията, които
не са включени в обхвата й.
Описаната в оспорената заповед и констативния акт „Постройка“,
която е разпоредена за премахване според експерта представлява част от строеж
по смисъла на т.38 от §5 от ДР на ЗУТ от пета категория съгласно чл.137, ал.1,
т.5 от ЗУТ и чл.10 и чл.11 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи.
В Приложение 1 на комбинирана скица вещото лице онагледява в зелен
цвят-стопанското помещение /обект с идентиф.10135.5506.78.4/, което е приобщено
като склад към жилищната сграда с общия покрив, в червен цвят – банята и
тоалетната, приобщени към жилищната сграда с общия покрив и в син цвят –
останалата част от жилищната сграда с идентиф. 10135.5506.78.2.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че скицата- приложение
към експертизата онагледява само съществуващото при огледа разположение и
разпределение на помещенията на място. Поради липсата на точни геодезически
измервания на скицата към заключението не е нанесло размери. Уточнява, че с
разрешението за препокриване е направено обединяване на помещенията под обща
стоманобетонна плоча. Най-добре се виждало на неизмазаната калканна стена към
съседния имот как изглеждат плочите, както и че строежът е изпълнен с тухли
единички, които са първите тухли, които са правени. Според вещото лице
описаната в КА и в заповедта „Постройка“ е представената от него на скицата към
заключението в зелен цвят „стопанска постройка“ и следващите показани в червен
цвят помещения. Целият покрив над помещенията в червено и в зелено бил
едноскатен, с покритие от етернитови плоскости, а другия покрив над жилищната
сграда бил дървен скатен с покритие от червени керемиди. Границата между тези
два покрива на скицата към заключението била където свършват помещенията
отразени с червен цвят и започват помещенията в син цвят. В случая всичкото
застрояване било изпълнено без дилатационна фуга. На място двата покрива лягали
на една обща греда между помещенията в червено и помещенията в синьо, поради
което вещото лице счита, че макар покривите да са различни, те лягат на обща
покривна конструкция. Поради това счита, че е налице обща покривна конструкция
и изразява мнение, че част от покривната конструкция не може да се премахне без
да се засегне цялата конструкция.
В рамките на допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото
лице въз основа на огледа на място и измервания с ролетка на комбинирани скици
Приложение №1 и Приложение №2 показва с размери сградите в ПИ 10135.5506.78,
както следва:
1/разпоредената за премахване „постройка“, включваща:
- частта от жилищната сграда идентиф.10135.5506.78.2 състояща се
от помещенията: „коридор с окачен таван” свързващ баня, тоалет, склад и
преходен килер-склад към „сграда 4”,
с външни размери 4,04м/6,21м и площ 23,24кв.м – в
червен цвят; за банята и тоалета на скицата-Прил.№2 сочи, че са с вътрешни
размери общо 2,03м/2,21м, т.е. с обща ЗП около 5кв.м;
2/ частта от жилищната сграда
идентиф.10135.5506.78.2 състояща се от помещенията: дневна- трапезария,
кухня и спалня с площ 38,91кв.м – показана в син цвят.
На скиците към допълнителната експертиза са отразени също:
а/ общата стоманобетонна плоча /със зелен пунктир/, която стъпва
върху тухлените зидове на помещенията описани в т.1/ и ги обединява, която е
покрита с вълнообразни етернитови плочи, отвеждащи дъждовните води към дворната
площ на ПИ 10135.5506.78, която стъпва върху подпорна греда върху зидовете на
помещенията „дневна-трапезария” и спалня явяващи се останалата част от
жилищната сграда идентиф.10135.5506.78.2 показани в син цвят;
б/ процесната „постройка“ /с червен пунктир/, както е отразена в
окомерната скица в КА №2/12.02.2020г. като правоъгълник с размери 4,00м X
8,00м.;
в/ контура на помещенията описани в т.1 е показан с виолетов
пунктир на скица-приложение №2.
Според вещото лице известното различие между контура с червен
пунктир на окомерната скица в КА №2/12.02.2020г. на „Постройката“ и показания
във виолетов цвят контур на помещенията по т.1/ на скицата-приложение №2 към
допълнителната СТЕ, както и грешното отразяване на фасадните дограми на
„Постройката“ към ул.“К. А.“ са признак на формален подход към техническата
информация в акта.
В съдебно заседание при изслушването му вещото лице пояснява, че
като се съберат площите на „сграда 4” = 14,04кв.м и на частта от жилищната
сграда 10135.5506.78.2 състояща се от помещенията: „коридор с окачен таван”
свързващ баня, тоалет, склад и преходен килер-склад към „сграда 4”, = 23,24кв.м
излиза общо 37,28кв.м общата площ на стоманобетоновата плоча над тези
помещения. Сочи, че при нанасяне на правоъгълника отразен в КА №2/2020г. с
размери 8м/4м на Приложение №2 се вижда, че част от банята остава извън
обхвата, поради което изразява становището, че в случая техническите данни не
са третирани достатъчно отговорно.
Във връзка с твърденията на представителя на ответника за липса на
строителни книжа за процесната „Постройка“ и за нетърпимост на същата с оглед
предвиждането да се премахне съществуващото едноетажно застрояване в ПИ 1482
при реализиране на предвидената в него по план триетажна жилищна сграда, за
която през 1991г. са издадени строителни книжа – РС и одобрени инвестиционни
проекти, по делото са приети:
Писмо от дирекция „АГУП“ при Община Варна /л.214 от делото/, в
което заявяват, че в тази дирекция няма данни за наличие на посочените в
писмото на съда строителни книжа - РС №79/30.08.1985г. за тоалет-баня в парцел
ПИ 1482 в кв.2, 29-ти подрайон на гр.Варна и Разрешение по молба
вх.№М/20/11.03.1987г. за препокриване на масивната постройка и тоалета, с
проекти.
Писмо от дирекция „УЧРАУ“ при Община Варна /л.216 от делото/, в
което заявяват, че при извършената проверка в Административната информационна
система и в Архива на Община Варна не са установени предадени за съхранение
посочените от съда строителни книжа - РС №79/30.08.1985г. за тоалет-баня в
парцел ПИ 1482 в кв.2, 29-ти подрайон на гр.Варна и Разрешение по молба
вх.№М/20/11.03.1987г. за препокриване на масивна постройка и тоалет с проекти.
Писмо от Кмета на район „Аспарухово“, с което приложено са
представени заверени копия на:
-Разрешение за строеж №79/30.08.1985г.;
-Извадка от ЗРП на 29-ти м.р. одобрен със заповед №59/11.06.1984г.
за ПИ 1482, кв.131;
- Част „Архитектурна“ към РС №39/10.09.1991г.
В писмото е посочено, че по молба №М/20/11.02.1987г. за
препокриване на масивна постройка и тоалет няма издадено разрешение за строеж.
Заявено е, че за сградата по РС №39/10.09.1991г. няма налични конструктивни
планове.
С Разрешение за строеж №79/30.08.1985г. /л.137 и л.219 от делото/
е разрешено в парцел 1482, кв.2, да се построи баня-тоалет с площ 6кв.м с
размери 2м/3м на мястото, означено на ситуацията в долния край на разрешението,
между „ПМЖ“- полумасивната жилищна постройка в северния край на имота и
постройката с лице на ул.“А.“ разположена на границата на запад със съдения
парцел, означена като „гар.“, която на извадката от ЗРП на 29-м.р одобрен със
заповед №59/11.06.1984г. /л.220 от делото/ е означена като „пМС“ - полумасивна
стопанска постройка.
На издадената на 02.07.1991г. виза-скица за проектиране за имот
пл.1482, кв.2, 29 подр. на Варна /л.223 от делото/ е отразено, че на основание
ЗРП на кв.Аспарухово за кв.2, парцел/имот 1482 се разрешава проектиране на
триетажна жилищна сграда с гаражи и магазини, както е показано на скицата.
Указано е, че формата и размера на строителството в парцела е условно. Във
визата няма отразяване, да се предвижда запазване на съществуващото едноетажно
застрояване в парцела, като е нанесена само едноетажната жил. Сграда в
северната част на парцела и не са отразени ПМС – полумасивната стопанска
постройка с лице на ул. А. и гаража с лице на ул.Дебелянов.
С Разрешение за строеж №39/10.09.1991г. /л.25 от делото/ на Д.М.К.
и Н.Н.К. е разрешено съобразно одобрените проекти на 26.08.1991г. за триетажна
жилищна сграда с гаражи и магазини в имот пл.1482, кв.2 по плана на гр.Варна,
29-ти подрайон, ул.“А.“ №1:
1/ да извършат предвидените в проекта строително-монтажни работи
по дадена строителна линия с квадратура-130,59кв.м и кубатура -1920куб.м;
2/ да ползва част от уличното и тротоарно платно съгласно
одорбения проект;
3/ да запази временно съществуващите сгради,
както е отразено в проекта до въвеждане в действие на новата сграда;
4/ да изгради временни сгради във връзка с организацията и
механизацията на строителството.
На одобрените на 26.08.1991г. инвестиционни проекти по част
„Архитектурна“, въз основа на които е издадено РС №39/10.09.2021г. за новата жилищна
сграда в имота /л.229 и л.237 от делото/ на ситуацията в парцела пл.1482,
кв.2 е отразена само новопредвидената жилищна сграда на 3 етажа, която е
на уличната регулация на ул.“Дебелянов“ и ул.“А.“ и на отстояние от
съседните парцели на запад и на север и не се предвижда наличие на друго
застрояване в имота.
На строителния протокол №56/30.09.1991г. на окомерната скица са
отразени дадените от геодезиста строителна линия и ниво за строителството на
новата триетажна жилищна сграда с гаражи и магазини в парцел пл.1482, кв.2, на
кв. „Аспарухово“ на гр.Варна. Отразен е съществуващия гараж с лице на ул.“Д. Д.“
и част от съществуващата жилищна едноетажна сграда в северната част на имота,
която не е предвидена да се запази и върху която попада дадената строителна
линия за новата сграда. Едноетажна стопанска постройка с лице на ул.А. с банята
и тоалета изобщо не са отразени на скицата в строителния протокол.
От представената с преписката и приета по делото Заповед
№Г-150/26.04.1994г. на Кмета на Община Варна /л.97 от преписката/ е видно,
че с нея е одобрено изменение на застроителния и регулационен план и на
квартално-застроителния и силуетен план за част от кв.131, 29-ти микрорайон,
обхващащи парцели ІХ-1482, Х-1483, ХІ-1484, ХІІ-1487, ХІІІ-1488 така, както е
показано с черен, червен, син и оранжев цвят на ситуациите и силуетите. На
силуетния план на тази заповед за парцелите с лице на ул.“А.“ е предвидено
премахване на съществуващото едноетажно застрояване в парцел ІХ-1482 и парцел
Х-1483. На силуетния план ясно се вижда разположението на съществуващата
жилищна сграда на няколко етажа в парцел ІХ-1482 и новопредвидената такава в
парцел Х-1483 и предвиденото премахване на съществуващите едноетажни постройки,
които са долепени на страничната граница между двата имота /с кръсчета са
задраскани очертанията и силуетите на съществуващите едноетажни постройки в ПИ
1482 и ПИ 1483, които са с лице на ул.“А.“/.
От представените документи за собствеността върху имота и сградите
в него се установява следното:
Съгласно НА за дарение №89/02.02.1981г. /л.21 от адм.преписка/ на
02.02.1981г. А. Д. дарява на сина си М. Д. К.собствената си 1/3 идеална част от
дворното място, цялото с площ 275 кв.м., съставляващо дворище 1482, в кв.125 по
плана на кв.Аспарухово, 29 подрайон, ул.“К.А.“ №1, както и 1/3 идеална част от
построената на това място къща.
С Решение от 07.08.1986г. /л.23 от адм.преписка/ на Районен
съд-Варна в дял на М. Д. К., за задоволяване на жилищните му нужди е поставено
дворно място с площ 275 кв.м. съставляващо дворище пл.№1482 в кв.2 по плана на
29-ти подрайон на гр.Варна, ул.“К.А.“ №1, ведно с построената в него Постройка,
състояща се от входно антре, две стаи, салон, кухня, външен тоалет и масивна
стопанска постройка.
С НА за собственост №1/14.06.2005 г./л.14-15 от делото/ Н.Н.К., Д.М.К.-С.
и С. М. С. са признати за собственици на дворно място, находящо се в гр.Варна,
ул.“К.А.“ №1, с площ 275 кв.м., съставляващо УПИ №ІХ-1482, в кв.131, по плана
на 29 подрайон, заедно с построената в него триетажна постройка.
С НА за дарение №**/**.**.20**г. /л.19-20 от делото/ на 31.01.2006г. Н.Н.К. и Д.К.-С. даряват на
М. С.С. – внучка на първата и дъщеря на втората дарителка следния свой собствен
недвижими имот: жилищна сграда състояща се от входно антре, две стаи, салон,
кухня, баня – тоалет и килер с площ 54кв.м., находяща се в дворно място с площ
от 275кв.м, с адрес гр.Варна, ул.“К.А.“ №1, съставляващо УПИ ІХ-1482, в кв.131,
идентичен с УПИ 1482 в кв.2 по плана на 29-ти подрайон на гр.Варна.
Въз основа на тези фактически установявания при служебната
проверка на заповедта и по оплакванията в жалбата се налагат следните изводи:
Заповедта е редовно връчена на 10.11.2020г. като в
законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на оспорването й с
жалба вх. № РД20022498АС/23.11.2020г. до Административен съд – Варна, чрез
административния орган, по повод на която е образувано и настоящото съдебно
производство. Жалбата е
подадена от активно легитимирани лица – Н.К. и Д.К.-С. са адресати на
задължението за премахване на „Постройката“, описана в заповедта. Заповедта се
явява за тях неблагоприятен акт, тъй като им създава задължения, което поражда
за тях правен интерес и активна легитимация за оспорването й. Поради изложеното
жалбата им е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл.223,
ал.1, т.8 от ЗУТ, съгласно които за строежите от четвърта, пета и шеста
категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповеди за премахване на строежи, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на
части от тях. Незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ са
строежите извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без издадено
разрешение за строеж. Издаването на заповедта за премахване се предхожда от
съставяне на констативен акт от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ, който се
връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен
срок, съгласно чл.225а, ал. 2 от ЗУТ.
В
случая с обжалваната Заповед №КС-225А-12/03.11.2020г. е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж от V-та категория, представляващ „Постройка“
разположена в ПИ 10135.5506.78 по КККР на гр.Варна, с админ. адрес гр.Варна,
кв.”Аспарухово”, ул.”К. А.” №1, за какъвто кмета на район „Аспарухово“.
Подписалият заповедта Ивайло Маринов в качеството на кмет на район „Аспарухово“
е компетентния материално и териториално административен орган да я постанови,
предвид приетата по делото Заповед № 0508/07.02.2020г. /л.10-11 от адм.
преписка/, с която Кметът на община Варна е делегирал правомощия си по ЗУТ на
кметовете на райони. В т.6 от тази заповед Кметът на община Варна е предоставил
функциите си на кмета на район „Аспарухово“ да подписва заповеди за премахване
на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225а, ал.2 от ЗУТ или на части от тях, ситуирани на територията на район
„Аспарухово“. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не е
налице основание за обявяването й за нищожна, респ. за отмяна по чл.146, т.1 от АПК.
Обжалваната
заповед е издадена в писмена форма. В обстоятелствената й част са посочени
фактическите и правни основания за постановяването й със съответната
разпоредителна част. В заповедта с достатъчна яснота са описани
характеристиките и местонахождението на строежа, категорията му, собствениците,
възложителите и строителите му, липсата на проведени процедури по узаконяването
му, проведената процедура по връчване на КА на заинтересованите лица и
представените от тях възражения и документи, изводите за основателността им, за
законността на строежа, за това подлежи ли на запазване като търпим. В
заповедта са указани сроковете и реда за обжалването й, срока за доброволното й
изпълнение на разпореденото премахване и са дадени указания за принудителното
такова при евентуално неизпълнение. Налага се извода, че заповедта е издадена
при спазване на изискването за форма и съдържание в чл.225а, ал.1 и следв. от ЗУТ и чл.59 от АПК, поради което не е налице основание
за обявяването й за нищожна, респ. за отмяната й по чл.146, т.2 от АПК.
Заповедта
е издадена при спазване на административно-производствените правила в чл.225а,
ал.2 от ЗУТ. Начало на производството по издаването й е поставено със
съставянето на КА №2/12.02.2020г. от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ - от
двама инженери, които са служители за контрол на строителството в
администрацията на район „Аспарухово“, тъй като заемат длъжност главен
инспектор „Контрол по строителството“ в дирекция КСИД при район „Аспарухово“ на
Община Варна.
Неоснователни
са твърденията в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на правилата, тъй
като заповедта е следвало да бъде издадена в тридневен срок от изтичането на
срока за подаване на възраженията срещу КА, според чл.224а, ал.2 от ЗУТ. В
случая производството е по чл.225а от ЗУТ и касае издаване на акт за премахване
на незаконен строеж, а чл.224а, ал.2 от ЗУТ се отнася до производството по
издаване на заповед за спиране на изпълнението и забрана достъпа до строеж или
до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на
чл.224, ал.1. В производството по чл.225а от ЗУТ не е предвиден срок, в който
да се издаде заповедта за премахване на незаконния строеж.
От
отразеното в КА №2 на 12.02.2020г. се установява, че собствениците на имота - Н.К.
и Д.К.-С. не са присъствали на извършената проверка на място от инспекторите по
контрол на строителството. Констативният акт е съставен в тяхно отсъствие,
което е отразено в него. Както бе посочено на 13.02.2020г. е направен опит за
лично връчване на КА №2/2020г. и на др. документи и книжа на Н. К. и Д. С., но
те не са открити, за което е съставен констативен протокол от 13.02.2020г.
/л.49 от преписката/. На 18.02.2020г. са изведени уведомителни писма от кмета
на района за съставените констативни актове, сред които е и КА №2/12.02.2020г.
до собствениците, които са изпратени по пощата с обратна разписка, но писмата
са върнати в цялост на 10.03.2020г., с отбелязване, че не са потърсени от
адресатите им. В съответствие с реда в §4, ал.2 от ДР на ЗУТ инспекторите
изготвили до Н.Н.К. и до Д.М.К.-С. съобщения №2/13.03.2020г. и №6/13.03.2020г.,
с които уведомяват всяка една от тях в качеството й на собственик на незаконния
строеж „Постройка“ в ПИ №10135.5506.78, че е съставен КА №2/12.02.2020г. с
който е поставено начало на производството по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за
премахване, с указания за възможността да се запознаят с акта в посочения
кабинет в дирекция „КСИД“ на район „Аспарухово в 3-дневен срок от поставяне на
съобщенията и да депозират възражения срещу него в 7-дневен срок. Съгласно
изискванията на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ съобщенията са били поставени на таблото
за съобщения в районното кметство и на строежа „Постройка“ на фасадата й на
ул.“А.“ №1, за което е съставен констативен протокол от 13.03.2020г., като
свалянето на съобщенията също е отразено в констативен протокол от 23.03.2020г.
С това жалбоподателите надлежно са били уведомени за съставения КА и
започналото с него производство по издаване на заповед за премахване на строежа
като незаконен, предвид подаденото от тях 16.03.2020г. в район „Аспарухово“
писмено възражение /л.13 и следв. от преписката, четливо копие на л.80 и следв.
от делото/. Във възражението жалбоподателите изложили твърденията си за
процесната „Постройка“, за времето на изграждането й, за банята с тоалета, за
наличните за тях документи и книжа, за собствеността на сградите и т.н.
Правилно
и законосъобразно след като Н.Н.К. и Д.М.К.-С. не са открити на адреса и са
били върнати непотърсени писмата с КА до тях, служителите на районното кметство
са предприели процедура за уведомяването им по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ. С
оглед изложеното и доказателствата в преписката, КА №2/2020г. се явява редовно
съобщен на Н.Н.К. и Д.М.К.-С., които фигурират в кадастралната карта като
собственици на ПИ №10135.5506.78 и на сградите в него и са установени като
такива в направената поименна справка в Службата по вписванията, видно от
разпечатките приложени в преписката.
Със
залепване на КА №2/2020г. и на съобщенията на фасадата на „Постройката“ на ул.“А.“
№1, в кв.Аспарухово, на гр.Варна, те са имали възможността да узнаят всички
установявания и изводи на инспекторите и да депозират писмено възражение с
твърденията си за него и да представят доказателствата, с които разполагат в
указания срок за това. Поради изложеното не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила по връчването на КА, с който е
започнало конкретното производство по издаване на заповед за премахване на
строежа.
Подадените
възражения срещу акта са разгледани и преценени като неоснователни от кмета на
район „Аспарухово“, тъй като с тях не са представени допълнителни строителни
книжа и документи за извършеното строителство на постройката. Тъй като не се
променяли констатациите по преписката, на 03.11.2020г. кмета на района издал обжалваната
заповед, с която квалифицирал строежа като незаконен и нетърпим и определил
срок за доброволното му премахване, а при неизпълнение - за принудително
такова. Заповедта са указания за реда и сроковете за обжалване е връчена на
адресатите й, които в срок са упражнили правото си да я оспорят пред съда.
Изложеното налага извода, че административното производство е проведено при
спазване на процедурните правила в ЗУТ и АПК, без съществени нарушения, които
да обосноват отмяна по чл.146, т.3 от АПК.
От
уредбата в чл.225а на ЗУТ е видно, че основната цел на този вид актове е да се
констатира, ако даден строеж или част от него е незаконен и да се разпореди
премахването му, ако той не е търпим. Такъв акт се издава независимо дали
нарушителят на разпоредбите в ЗУТ за изграждане на строежите е известен или не.
Т.е. предмет на този вид административни актове, какъвто е процесната заповед
са нетърпимите незаконни строежи и водещо е обективно установеното на място при
огледа им, установените строителни книжа за него и предвижданията на действащия
ПУП за имота. От обективно установеното от огледа и документите се формират
изводите по релевантните в производствата от този вид въпроси: представлява ли
обекта строеж и какъв; от коя категория е; има ли за него строителни книжа;
търпим ли е или не. Изводите в обжалваната Заповед по тези важни за този вид
производство въпроси са правилни и законосъобразни, поради което не е налице
основание по чл.146 т.4 и т.5 от АПК за нейната отмяна.
Описаните
в Заповедта факти и обстоятелства за процесния обект, че е „Постройка“ в ПИ
№10135.5506.78 с правоъгълна форма с обща площ около 32кв.м, с приблизителни
размери в план около 8/4м и височина около 2м; че е трайно прикрепена към
терена с бетонова основа; че е изградена от стоманобетонна конструкция и
тухлена зидария, частично измазана с външна мазилка, с плосък покрив изграден
от стоманобетонна плоча, покрит с етернитови плоскости и с предназначение за
жилищни нужди; че е разположена по южната и западна граници на имота и
представлява завършен строеж от V-категория изцяло се подкрепят от установеното
и описано в заключенията на вещото лице за фактически съществуващия на място
обект. Инспекторите в КА №2/2020г. са определили на около 32кв.м общата площ на
постройката под плоския едноскатен покрив, в която се включват нанесената в
кадастъра стопанска постройка с идентиф.78.4 и част от постройката с
идентиф.78.2 с жилищно предназначение. При огледа на място и измерванията, вкл.
на помещенията разположени под общия плосък покрив, вещото лице установява, че
общо 37,28кв.м е застроената площ на разположеното под този покрив застрояване,
в което попада сградата с 10135.5506.78.4 по кадастъра с измерена на място площ
14,04кв.м и частта от жилищната сграда 10135.5506.78.2 по кадастъра, с измерена
на място площ 23,24кв.м. С оглед изложеното с достатъчна точност и яснота в КА
и в Заповедта е индивидуализирана процесната „Постройка“ по местоположение,
размери и материали, вкл. вид на покривната конструкция, която е преценена като
незаконен строеж, определен за премахване. Поради това неоснователни са
оплакванията в жалбата за липсата на яснота и достатъчна индивидуализация на
разпоредения за премахване обект. Налице е несъответствие на съществуващото
застрояване с отразените сгради в кадастралната карта, но това не е основание
за отмяна на Заповедта. Както бе посочено по-горе, съществено за правилността и
законосъобразността й са констатациите и изводите за това какъв е съществуващия
на място обект и правилно ли е определен като строеж от V-та категория.
Тези
изводи в заповедта и в КА са правилни и законосъобразни. Съществуващото на
място в ПИ 10135.5506.78 едноетажно застрояване от ул.А. по западната граница,
както установява и вещото лице, не кореспондира с данните в кадастралната карта
за сградите с идентиф.78.4 и с идентиф.78.2. Правилно това е констатирано и от
инспекторите съставили КА №2/2020г., които на окомерната скица са показали
върху извадка от кадастралната карта приблизителните очертания на процесната
„Постройка“ с плоския покрив. Тъй като не са имали достъп до вътрешността на
постройката и до двора на имота, те не са могли да констатират колко и какви
помещения има в нея. Безспорно е, че частта от нея граничеща с ул.“А.“ не
представлява селскостопанска постройка. Вещото лице не установява да съществува
самостоятелна селскостопанска постройка, каквато има отразена в кадастъра като
сграда с идентиф.78.4. След огледа в експертизата за нея е посочено, че
представлява склад, който заедно с останалите помещения, които са разположени
под общия плосък покрив вкл. банята и тоалета, са приобщени функционално и
конструктивно към останалите помещения на едноетажната жилищна сграда с
идентиф.78.2, разположена по северната граница на имота, които са под покрит с
керемиди дървен покрив. Макар да не са извършили оглед на помещенията,
инспекторите са посочили в КА като една „Постройка“ помещенията под общата
покривна плоча, което кореспондира с установеното от вещото лице и посочено в
заключението, че помещенията под плоския покрив са функционално и конструктивно
свързани и общата покривна плоча стъпва върху техните зидове без дилатационни и
конструктивни фуги и прекъсвания.
Неправилно
в КА и в Заповедта е прието, че процесната „Постройка“ е изградена след 1991г.,
тъй като не е отразена като съществуваща в Строителния протокол от 1991г., с
който са дадени строителна линия и ниво за новата триетажна сграда. Подкрепено
от писмените доказателства, от снимките в преписката към КА №2/2020г. и
протоколите, от извадката от ЗРП на 29-ти м.р. одобрен със заповед
№59/11.06.1984г. /л.220 от делото/, от решението от 1986г. по гр.дело
№3728/1985г. на РС-Варна /л.15 от делото/ и ситуацията на РС №79/1985г. и от
констатациите на вещото лице за състоянието на едноетажната сграда с лице на
ул.“А.“ е твърдението в жалбата, че масивната едноетажна постройка с лице на
ул.“А.“ по западната граница на парцел пл.1482 е била изградена преди 1984г.
Неправилно приетото от инспекторите и от административния орган, че процесната
„Постройка“ е изцяло новоизградена след 1991г. обаче не променя правилността на
изводите, че това съществуващо в имота едноетажно застрояване с едноскатен
покрив е строеж, който не е изпълнен въз основа на надлежно издадени строителни
книжа и не е допустим по устройствения план за имота и търпим, а подлежащ на
премахване.
На
извадката от ЗРП на 29-ти м.р. одобрен със заповед №59/11.06.1984г. /л.220 от
делото/ е нанесена като съществуваща „пМС“ – полумасивна стопанска постройка с
лице на ул.“А.“ по западната граница в имот 1482. С оглед това и материалите от
които е изградена следва да се приеме, че тя е построена преди 1984г. По делото
не се събраха данни за точното време на първоначалното й изграждане, както и за
наличие на строителни книжа. До нея в съседния имот е имало долепена друга
такава постройка, с оглед на което през 1984г. тя е била търпима и не е
подлежала на премахване, поради което е описана заедно с останалото едноетажно
застрояване в имота в решението по делото за делба от 1986г. на РС-Варна.
От
същите графични материали по делото се установява, че от преди 1984г. в имота
съществува едноетажна жилищна сграда по северната граница, която в решението за
делба от 1985г. е описана като състояща се от входно антре, две стаи, салон,
кухня и външен тоалет. По делото не се събраха данни за точното време на
изграждането й, както и за наличие на строителни книжа.
Тези
едноетажни стопанска и жилищна сгради са съществували през 1985г. в имота и са
отразени с тогавашните им очертания на ситуацията в РС №79 от 30.08.1985г., с
което е разрешено между тях в парцела пл.1482 до западната му граница да се
построи баня-тоалет с размери в план 3/2м с площ 6кв.м.
По
делото се установи, че в годините след 1985г. всички тези едноетажни постройки
по западната и северна граници на имот пл.1482 са претърпели редица ремонти,
преустройства, реконструкции, промени в предназначението и др., което се
констатира в приетото по делото заключение и е видно от вида и разпределението
на помещенията под едноскатния покрив на скиците към заключенията. Още през
1987г. по повод подадена молба и получено разрешение за препокриване на
масивната постройка и тоалета е изграден общия едноскатен покрив от
стоманобетонна плоча, покрит с етернитови плоскости, който при огледа от вещото
лице се установява, че е разположен над съществуващия в момента склад, преходен
килер-склад, баня-тоалет, коридор и др. За изграждането на този покри със
стоманобетонова плоча с площ над 37кв.м няма данни да е издавано разрешения за
строеж. За изграждането и обособяването под тази плоча на установените от
вещото лице при огледа помещения с площ 37,28кв.м: склад, преходен килер-склад,
коридор с окачен таван, баня, тоалет са извършени множество строителни дейности
през времето от 1987г. до 2020г., когато е издадена заповедта, за които не се
твърди и не се установява да има издадени разрешения за строеж и одобрени
проекти. Фактически чрез всички тези строителни дейности по основни ремонти,
реконструкции, преустройства и т.н. е изградена установената в КА №2/2020г.
като съществуваща в имот 1482 /ПИ 10135.5506.78/ „Постройка“ с площ около
32кв.м, която е установена и описана от вещото лице с площ 37,28кв.м, която е с
няколко помещения и общ плосък покрив от стоманобетонова плоча покрита с
етернитови плоскости. Правилно инспекторите и издателя на заповедта са отчели
извършените в годините строителни дейности – ремонти, реконструкции, промяна на
предназначение на помещения и функционално и конструктивно свързване с
едноетажната жилищна сграда и т.н., чрез които е реализирана съществуващата в
имота „Постройка“ с едноскатен покрив. Тази „Постройка“ е определена за строеж
от V-та категория, за законното изграждане на какъвто се изисква наличие на
строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени проекти както по действащия
ЗУТ, така и по действалия преди него ЗТСУ. Такива строителни книжа за СМР чрез
които „Постройката“ е приведена в съществуващото положение и са създадени
описаните в нея помещения: склад, коридор с окачен таван, който свързва склада,
преходния килер-склад, банята, тоалета и т.н. с установеното от вещото лице
разпределение и предназначение, няма издадени, което квалифицира строежа като
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Поради това основателно и
доказано е твърдението на представителя на ответника, че наличието на издадено
РС от 1985г. за банята-тоалет от 6кв.м не може да обоснове извод за наличие на
строителни книжа за изграждането на съществуващата в имота „Постройка“ с площ
над 30кв.м с едноскатен покрив, която с оглед площта и помещенията в нея е
строеж от V-та
категория. Правилно се изтъква, че издаденото разрешение за препокриване през
1987г. не съставлява разрешение за строеж за изграждане на стоманобетоновата
плоча на „Постройката“. Съществуващите баня и тоалет не представляват отделна
обособена постройка, отграничена от останалите едноетажни постройки в имота –
селскостопанска и жилищна, както е предвидено в РС №79 от 30.08.1985г. Чрез
коридор и множество СМР те заедно с останалите помещения в „Постройката“ с
едноскатния покрив са свързани функционално и конструктивно и приобщени към
едноетажната жилищна сграда. Тези извършени ремонти, преустройства и
реконструкции, вкл. на банята-тоалет не са обхванати от издаденото през 1985г.
разрешение за строеж. Поради това за съществуващите на място баня и тоалет не
може да се направи извода, че те са самостоятелен обект, отделна постройка, за
каквато е издадено РС №79/1985г.
В
обобщение се налага извода, че правилно и законосъобразно съществуващата в имот
1482 /ПИ 10135.5506.78/ „Постройка“ с площ около 32кв.м / 37,28кв.м изчислена
от вещото лице/, която е с общия плосък покрив от стоманобетонова плоча покрита
с етернитови плоскости, която е описана в КА №2/2020г. и в Заповедта е
квалифицирана като различен строеж както от съществувалата през 1984г.
стопанска постройка, така и от разрешената баня-тоалет по РС №79/1985г., за
който няма издадени строителни книжа.
Неоснователно
и опровергано от приетите по делото доказателства е твърдението в жалбата,
поддържано и в съдебно заседание, че процесната „Постройка“ е търпима и не
подлежи на премахване, защото:
1/на
издадената на 02.07.1991г. виза-скица за проектиране за имот пл.1482, кв.2, 29
подр. на Варна е отразено, че на основание ЗРП на кв.Аспарухово за кв.2,
парцел/имот 1482 се разрешава проектиране на триетажна жилищна сграда с гаражи
и магазини, както е показано на скицата, без да има отразяване да се предвижда
запазване на съществуващото едноетажно застрояване в парцела;
2/в
издаденото на жалбоподателите Д. и Н. К. Разрешение за строеж №39/10.09.1991г.
с което им е разрешено съобразно одобрените на 26.08.1991г. проекти да изградят
триетажна жилищна сграда с гаражи и магазини в имот пл.1482 в т.3 изрично е
разписано, че им се разрешава временно да запазят съществуващите в имота сгради
до въвеждане в действие на новата сграда;
3/
на одобрените на 26.08.1991г. инвестиционни проекти по част „Архитектурна“, въз
основа на които е издадено РС №39/10.09.1991г. за новата жилищна сграда в имота
на ситуацията в парцел пл.1482, кв.2 е отразена само новопредвидената жилищна
сграда на 3 етажа, която е на уличната регулация на ул.“Дебелянов“ и ул.“А.“ и
на отстояние от съседните парцели на запад и на север и не се предвижда наличие
на друго застрояване в имота;
4/на
строителния протокол №56/30.09.1991г. на окомерната скица са отразени дадените
от геодезиста строителна линия и ниво за строителството на новата триетажна
жилищна сграда с гаражи и магазини в парцел пл.1482, кв.2, на кв. „Аспарухово“
на гр.Варна е отразено преминаването на строителната линия за новата сграда
през съществуващата едноетажна жилищна сграда, която по РС в т.3 е предвидена
да се премахне, а едноетажна стопанска постройка с лице на ул.А. с банята и
тоалета изобщо не са отразени на скицата в строителния протокол;
5/
в одобреното със Заповед №Г-150/26.04.1994г. на Кмета на Община Варна /л.97 от
преписката/ изменение на ЗРП и КЗСП в частта за кв.131, 29-ти микрорайон на
силуетния план ясно и еднозначно е отразено предвиждането да се премахне
съществуващото едноетажно застрояване в парцел ІХ-1482 и
парцел Х-1483, с оглед предвидените в тях жилищни сгради на няколко етажа и
изградената такава вече в парцел ІХ-1482.
Т.е.
още в издаденото на жалбоподателите РС №39/1991г. за новата триетажна сграда в
имота е предвидено премахване на съществуващите в него едноетажни сгради. За
тях изрично в т.3 на РС е предвидено, че стават с временен статут и могат да се
запазят до изграждане и въвеждане в действие на новата сграда. От графичната
част на одобреното през 1994г. изменение на ЗРП и КЗСП със Заповед №Г-150/26.04.1994г.
на Кмета на Община Варна е видно, че новата триетажната масивна жилищна
постройка за която е издадено РС №39/1991г. в парцел ІХ-1482 вече е изградена и
е нанесена с плътна линия като съществуващо застрояване в имота, а
съществуващото едноетажно застрояване в него, което е с временен характер по РС
№39/1991г. е предвидено за премахване.
Предвид
изложеното правилно и законосъобразно в КА 2/2020г. и в Заповедта е направен
извода, че процесната „Постройка“ в парцел ІХ-1482 /в ПИ 10135.5506.78 по КККР/
на един етаж с едноскатен покрив не е търпима и следва да бъде премахната.
Поради това правилно и законосъобразно в КА и в Заповедта е направен извода, че
не е допустима по действащия устройствен план и не е търпима. Правилно в
заповедта е преценено, че за нея не са приложими нито §16 от ДР на ЗУТ, нито
§127 от ПР на ЗУТ. За тази „Постройка“, която е част от съществуващото в парцел
ІХ-1482 едноетажно застрояване с лице на ул.“А.“ с влезлите в сила
административни актове каквито са РС №39/10.09.1991г. и Заповед
№Г-150/26.04.1994г. за одобряване на ЧИЗРП и ЧИКЗСП е предвидено премахване.
Поради това основателно и доказано е поддържаното от представителят на
ответника в съдебно заседание становище, че правилно и законосъобразно със
заповедта е разпоредено премахване на процесната „Постройка“, която е незаконен
строеж, който е недопустим и нетърпим, тъй като излиза извън очертанията и
обема на предвиденото и реализирано в имота ново застрояване със жилищна сграда
на 3 етажа с магазин и гараж, за която по делото са приети строителните книжа
от 1991г. – одобрени инвестиционни проекти, РС и протокол за строителна линия и
ниво, което едноетажното застрояване изрично е предвидено като недопустимо и
подлежащо на премахване в изменението на ЗРП и КЗСП одобрено 1994г.
Всички
тези факти и обстоятелства са известни на жалбоподателите Н.Н.К. и Д.М.К.-С.,
тъй като те са лицата на които са одобрени инвестиционните проекти и на които е
издадено РС от 1991г., които с НА №*/**.**.20**г.
заедно със С. М. С. са признати за съсобственици на новата триетажна постройка
в УПИ №ІХ-1482, в кв.131, по плана на 29-ти подр. на гр. Варна и на дворното
място. Поради това изцяло тяхна е отговорността за неизпълнението на
задължението в т.3 на РС от 1991г. и на предвиждането в устройствения план от
1994г. за премахване на едноетажното застрояване в имота. Поради това изцяло
тяхна е отговорността за това, че не са премахнали, а са запазили и продължили
да ремонтират и преустройват след 1994г. съществуващите едноетажни постройки в
имота с обща площ над 90кв.м /по скицата-проект за изменение на КККР на л.56 от
преписката едноетажната жилищна сграда с идентиф. 10135.5506.78.2 по КККР е с
площ 84кв.м, а селскостопанската сграда с идентиф. 10135.5506.78.4 по КККР е с
площ 13кв.м/ до 2006г., с част от които с площ от 54кв.м. са се разпоредили в
полза на своята дъщеря и внучка - М. С.С. с НА за дарение №29/31.01.2006г.
Жалбоподателите са знаели, че застрояването което даряват на М.С., което
включва банята и тоалета под едноскатния покрив не е допустимо и подлежи на
събаряне съгласно т.3 от РС от 1991г., че новата триетажна жилищна сграда в
имота е построена и много години преди 2006г. е изминало времето до което
едноетажните постройки е можело да бъдат запазени, но въпреки това са й
прехвърлили част от площта на едноетажната жилищна сграда и от описаната в
заповедта „Постройка“, поради което изцяло неоснователни са оплакванията и
доводите им, че разпореденото със заповедта премахване на едноетажната
„Постройка“ в имота е в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК,
респ. на чл.8 от КЗПЧОС. Съгласно Конвенцията, правото на жилище е основно
защитимо право на всяко лице. В случая обаче при преценката за пропорционалност
на мярката и отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и
обществения от премахването й, не се установява засягане на правата и
интересите на оспорващите, респ. на надарения техен близък роднина, което да надхвърля
постигането на предвидената от законодателя легитимна цел с издаването на
заповеди за премахване на нетърпимото незаконно строителство. В тази връзка
съдът взе предвид, че в същия имот съществува законно построената със
строителни книжа триетажна жилищна сграда с няколко апартамента, която е
собственост на жалбоподателите, в които те като баба и майка на М.С. могат да й
осигурят жилище за обитаване.
Неоснователни
са и доводите за незаконосъобразно посочване на жалбоподателите като адресати
на заповедта за премахване на процесната „Постройка“. Съгласно уредбата в
чл.225а от ЗУТ, субекти, които може да са адресати на актовете за премахване на
незаконни строежи по чл.225а от ЗУТ по аргумент от чл.225а, ал.5 от ЗУТ са:
извършителя и лицето, упражнило строителен надзор; строителя - в случай, че
строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от
кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана
в заповедната книга на строежа ; строителя - в случаите по чл.225, ал.2, т.2–4;
проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти-при
несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява
строежът, с изискванията за безопасност по чл.169, ал.1, т.1-4 и/или с предназначението
на земята – т.4 и възложителя на строежа - т.5. В чл.225а, ал.6 от ЗУТ е
разписано, че отговорността на изброените в ал.5 лица е солидарна. Съгласно
чл.161, ал.1 от ЗУТ „възложител“ е собственикът на имота или лицето, на което е
учредено право на строеж в имота или което по силата на закон има право да
строи в имота. За Н.Н.К. и Д.М.К.-С. от доказателствата по делото се установи,
че са се разпоредили със НА от 2006г. само с част от съществуващото едноетажно
застрояване в имота с площ 54кв.м, поради което в тяхна собственост е останала
част от едноетажната постройка с лице към ул.„А.“ представляваща „склад“, която
е нанесена в КККР като стопанска постройка, която представлява част от процесния
строеж. Поради това правилно са определени като възложители на незаконния
строеж и адресати на задължението за премахването му. Освен това двете
притежават право на собственост върху УПИ №ІХ-1482, в кв.131, по плана на 29-ти
подр. на гр.Варна, представляващ ПИ 10135.5506.78 по КККР съгласно данните в
кадастъра и отразеното в НА от 2005г., в който е разпоредения за премахване
строеж. При тези вещни права жалбоподателите са възложители на строежа по
смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ към момента на издаване на заповедта и в това им
качество са субект по чл.225а, ал.5, т.5 от ЗУТ, който административния орган
може да задължи за премахването му в срока за доброволно изпълнение, съответно
за сметката на което да се извърши принудителното премахване. При тази права, с
оглед уредбата в чл.225а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ и солидарната отговорност,
възраженията на жалбоподателите, че други лица са фактически извършители на
строежа, че те не са единствен негов собственик не водят до извод за неправилно
приложение на закона при посочването им като адресати на задължението в т.2 и
т.3 от Заповедта. Съгласно възприетото в съдебната практика като адресат на
заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както
извършителя му, така и собственика му и/или възложителя, а също и лицата,
носители на вещни права върху имота, в който е изграден, които са и лицата, за
чиято сметка се извършва принудителното му премахване. Административният орган
определя на кого от посочената категория лица да възложи премахването на незаконния
строеж в условията на оперативна самостоятелност, поради което може да определи
един от собствениците за адресат, с което изискванията на закона ще са
изпълнени.
Поради
това обстоятелството, че освен жалбоподателите като адресати на обжалваната заповед
не са посочени всички собственици на едноетажното застрояване, респ. всички
носители на вещни права в имота, не е нарушение на цитираните норми на ЗУТ,
нито е в противоречие с тях и с целта му. В този смисъл е произнасянето в
съдебната практика: Решение №14897 от 05.11.2019г. по адм. дело №2428/2019г.,
ІІ отд. на ВАС, Решение №13223 от 23.10.2020г. по адм. д.№13466/2019г., II о.;
Решение №7266 от 15.05.2019г. по адм. д. №396/2019г., II о. По тези мотиви
неоснователно се сочи като съществено нарушение на правилата в закона
неучастието на М. С.С. в производството и непосочването й като адресат на
задължението за премахване на строежа.
Оплакванията
и съображенията свързани с фактическото премахване на незаконно построеното и
това дали то може да бъде изпълнено без да се засегне едноетажната постройка с
дървения покрив покрит с керемиди, следва да се разрешават в изпълнителната
фаза, след приключване на обжалването на актовете за премахване пред съда.
С
оглед изложеното оплакванията и аргументите на жалбоподателите за неправилно
приложение на закона при издаване на заповедта и за несъответствието й с целта
на закона следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и оборени от събраните
по делото доказателства и приложимите законови разпоредби. Поради това не се
установи наличие на основание по чл.146 т.4 и т.5 от АПК за отмяна на
заповедта.
Предвид
изложеното оспорването с жалба следва да бъде отхвърлено изцяло като
неоснователно. При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя
на жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователно.
Предвид
изхода на делото, своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК Д.М.К.-С. и Н.Н.К. следва да бъдат осъдени да заплатят Община
Варна сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№15551/10.12.2020г. на Д.М.К.-С.
от гр.Варна и Н.Н.К. от гр.Варна срещу Заповед №КС-225А-12/03.11.2020г. на
Кмета на Район „Аспарухово” при Община Варна.
ОСЪЖДА Д.М.К.-С. с ЕГН ********** от гр.Варна и Н.Н.К. с ЕГН **********
от гр.Варна да заплатят на Община Варна сумата от 100(сто)лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по
реда на глава ХІІ от АПК.
|
Съдия: |
||