РЕШЕНИЕ
№ 322
21.05.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 41 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А.П.М. ***, против Заповед № 1983к-1822/21.12.2018г. на Директора на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Жалбоподателят
оспорва законосъобразността на заповедта на основанията, визирани в чл.146, т.2,
т.3, т.4 и т.5 от АПК, а именно: неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че
наложеното му наказание било явно несправедливо. Заявява, че не е извършил
описаното в заповедта нарушение. Счита, че от оспорения акт не става ясно каква
е точната формулировка и квалификация на нарушението на служебната дисциплина,
не бил посочен конкретен и ясен диспозитив на нарушението, като по този начин
наказаният не можел да разбере какво било дисциплинарнонаказателното обвинение,
което водило и до осуетяване на правото му на защита. Сочи, че в заповедта било
описано, че нарушил т.19, т.20 и т.28 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, но за нарушение на правилата на Етичния кодекс
съгласно чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР било предвидено наказание „порицание“, а в
случая бил наказан с „уволнение“, на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. В оспорения
акт не било посочено по никакъв начин с кое деяние и как точно наказаният
уронил престижа на службата, още повече, че престижът бил нематериално качество
в повечето случаи качество на личността. Твърди наличие на разминаване в
оспорения акт между текстово описаните факти и обстоятелства и правната
квалификация на нарушението на служебната дисциплина. Лисвали мотиви и
обосновка за това как т.19, т.20 и т.28 от Етичния кодекс се отнасяли към
поведението и деянието на наказания и по какъв начин служителят не опазил
доброто име на институцията, не било ясно коя била тази институция и как
опетнил името ѝ. Не било ясно по какъв начин деянието на наказания
въздействало върху хората и им давало лош пример, както и кои нормативно
определени правила за движение по пътищата на България били нарушени и в кой
закон били разписани. Сочи, че още не може да се вменява като нарушение
законоустановено право, като визира, че в заповедта се определял като
неправомерен отказът да получи и подпише талон за медицинско изследване, което
всъщност било негово право. Посочено било и че отказал да се подчини на
разпореждания на служител на сектор Пътна полиция. Това не отговаряло на истината
и будило недоумение у него, защото липсвало посочване на обстоятелства, при
което било осъществено това неподчинение и в какво се изразявало то. В същото
време било водно, че бил спрян за проверка, тестван за алкохол и съдействал
изцяло. Следвало да се има предвид и че административно наказателното
производство не било приключило с влязъл в сила акт и към момента оспорващият
не бил санкциониран за описаното в заповедта деяние, спорът бил висящ пред
компетентния правораздавателен съд. В оспорената заповед не било ясно къде и
върху кого се формирало впечатление за безнаказаност. Жалбоподателят счита
също, че в оспорения акт нямало никакви факти, подкрепени с доказателства, че
по някакъв начин, с негови нарочни действия предизвикал възмущение сред
обществото или го скандализирал. Не било ясно и в каква степен бил уронен
престижът на институцията, че да доведе до налагане на наказание „уволнение“.
Въз основа на изложеното оспорващият прави обобщен извод, че описаното в заповедта
нарушение е неясно за него. Това осуетявало правото му на защита, поради
неразбиране на фактическия състав на вмененото му нарушение. В жалбата се
навеждат и доводи за нарушение на чл.210 от ЗМВР при издаване на заповедта, тъй
като същата не съдържала място, време, фактически и равни основания за издаване
и доказателства въз основа на които е било установено нарушението. Липсвали
мотиви и оценка на цялостната фактическа обстановка. Твърди се и че не бил
спазен редът за провеждане на производството, предвиден в Раздел II от Инструкция 8121з-470/27.04.2016г. и Глава осма
от ЗМВР.
В представена чрез пълномощника на оспорващия писмена защита отново се навеждат доводи за липса на извършено нарушение от наказания служител. Същият не бил на работа по време на констатираното от контролните органи нарушение на правилата за движение по пътищата, като в заповедта това не било отбелязано. Поради позоваването, в оспорената заповед, на нарушението на Закона за движението по пътищата при налагане на дисциплинарното наказание, органът трябвало да изчака приключването на административнонаказателното производство пред Районен съд – Хасково, за да се види какъв щял да е актът по него. В тази връзка се посочва, че наказание следвало да се наложи са в случай на доказано дисциплинарно нарушение. Излагат и твърдения в насока нарушение на сроковете за издаване на заповедта, регламентирани в чл.195 от ЗМВР. Твърди се наличие на разминаване между посочените в заповедта разпоредби на Етичния кодекс и посочените за нарушени разпоредби в Обобщените справки, издадени в хода на дисциплинарното производство. Счита се също, че в хода на производството били събрани доказателства, който били извън обхвата на чл.39 от АПК. Не била възложена и експертиза по реда на чл.49 от АПК, за установяване изложено в съставения от органите на Пътна полиция Акт за установяване на административно нарушение, респ. за установяването на наличие на алкохол в кръвта. По този начин било допуснато и нарушение на чл.35 от АПК в хода на производството. Не били събрани по надлежния ред и наличните в преписката сведения и докладни записки. Нямало данни и за лицето, което се било запознало с обобщената справка, като по този начин не можело да се определи от кой момент следвало да се счита за открито нарушението и дали било открито от компетентния орган. Твърди се също допуснато нарушение на чл.206 от ЗМВР в хода на дисциплинарното производство, както и издаване на заповедта в нарушение на презумпцията на невиновност по чл.16 от НПК, чл.31, ал.3 от Конституцията и чл.6, ал.2 от ЕКПЧОС.
В подкрепа на твърденията, изложени в жалбата и писмената защита се цитира съдебна практика. Иска се отмяна на атакувания административен акт. Претендират се разноски.
Ответникът, Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, в писмен отговор и в съдено заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразност на атакуваната заповед. Счита, че дисциплинарната отговорност, която служителите в МВР носят е на самостоятелно основание, определено в ЗМВР и тази отговорност се носи независимо от факта, че служителите са отговорни и по друг ред. В писмена молба, представена в хода на съдебното производство, също излагат съображения по същество на спора, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на уважаване на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Наказателно постановление (НП) №18-1253-001068 от 27.09.2018г., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №.от 15.07.2018г., на настоящия жалбоподател А.П.М. е била наложена глоба по чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и по чл.185 от ЗДвП - глоба в размер 20 лева, за това, че на 15.07.2018г. в 04.45 часа в гр. Хасково на ул. „Стара планина“, до Бензиностанция „Глобекс“ в посока парк „Кенана“ управлявал собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№., след употреба на алкохол – 1,04 промила, установена с технически средство „Алкотест дрегер 7510 С №ARDN -0091, като за това е бил издаден и Талон за медицинско изследване №.. Нарушителят представил и Свидетелство за управление на МПС с изтекъл валиден срок до 13.06.2017г.
С Докладна записка рег.№1253р-6765 от 16.07.2018г. (л.75), мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ в ОДВМР – Хасково (съставилият АУАН № .от 15.07.2018г.), уведомил началника на сектор „Пътна полиция“ за съставения АУАН, по повод нарушението на разпоредби на ЗДвП от страна на А.М., като изрично посочил, че същият е служител в РСПБЗН гр. Димитровград.
Със Заповед №1257з-332/16.07.2018г. (л.94) за изясняване на факти и обстоятелства, отразени в Докладна записка срещу мл. инспектор А.М., Директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението (РДПБЗН) – Хасково, разпоредил извършване на проверка по случая, като същата възложил на тричленна комисия, която да изготви писмена справка и за резултатите от проверката и да докладва до 15.08.2018г. А.М. бил запознат със заповедта срещу подпис на 23.07.2018г. Във връзка с проверката, комисията с писмо №1257р-1616/17.07.2018г. изискала от Началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково всички материали по случая. Повторно искане е направено с писмо рег.№1257р-2099 от 27.09.2018г. Видно от административната преписка материалите по административната преписка, свързана с АУАН № .от 15.07.2018г. била е представяна на няколко пъти на РДПБЗН – Хасково.
Във връзка с проверката на Комисията по случая, на 16.07.2018г. до Директора на РДПБЗН – Хасково е бил адресиран Доклад с вх.№1257р-1608 (л.57) от А.М.. В него М. излага обстоятелствата довели до съставяне на АУАН за извършено нарушение на ЗДвП, като посочва, че през същата вечер употребил само 50 грама уиски, при участието си в тържество по повод първородното дете на негов приятел. Изразява съжалението за извършеното и заявява, че това станало несъзнателно. Същото потвърдил в Обяснение рег.№378 от 24.07.2018г. (л.59), като допълнил, че във въпросната вечер поради зъбобол наложил върху болния зъб тампон, напоен с алкохол. Заявил, че бил в период на зъболечение. В допълнително обяснение вх.№1257р-1844 от 15.08.2018г. (л.60), М. заявил, че не може да представи документи с диагноза зъболечение, използвал вода за уста по собствено желание, през летния период преустановил зъболечението си.
Във връзка с проверката, сведение рег.№1257р-1837/15.05.2018г. (л.64) дал и И.Р. М., служител в РУ – Хасково – на работа като старши на автопатрул от 19.00 ч. на 14.07.2018г. до 07.00 ч. на 15.07.2018г., който заявил, че управляваният от М. автомобил щял да удари техния на кръстовище в гр. Хасково, след което бил спрян за проверка, при която установили, че същият миришел на алкохол. В последствие, чрез проверка с дрегер било установено наличие на алкохол в кръвта му. Сведения по случая с рег.№1257р-1836/15.08.2018г., рег.№1257р-1835/15.08.2018г., дали съответно К.К.и П. Б.. служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.
Въз основа на дадените сведения, по повод образуваната по случая проверка, Комисията изготвила Справка рег.№1257р-1845/15.08.2018г. (л.80), с която уведомила Директора на РДПБЗН – Хасково за резултатите от проверката. В справката е посочено, че с действията си мл. експерт А.М. извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗВМР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което се предвиждало наказание „уволнение“. Действията му били несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, визирани в Глава втора, Раздел първи, т.19, т.20 и т.28, б. „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което довело до уронване на престижа на службата. Комисията предложила изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство за извършеното тежко нарушение на служебната дисциплина. Върху справката е направена резолюция на Директора на РДПБЗН – Хасково с текст „предложение за образуване на дисциплинарно производство“. А.П.М. е бил запознат със справката на 17.08.2018г., видно от положения подпис. Предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина до Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е било изготвено на 16.08.2018г. (л.53).
На 07.09.2018г. Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) издал Заповед №1983к-1303/07.09.2018г. (л.32) за образуване на дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР срещу А.П.М., държавен служител в РДПБЗН – Хасково при ГДПБЗН – МВР, като определил дисциплинарноразследващ орган (ДО), който да проведе производството – комисия в тричленен състав, която да докладва за резултата от проверката в срок до 15.10.2018г. А.М. е бил запознат със заповедта срещу подпис на 18.09.2018г. Със Заповед №1983к-1513/15.10.2018г. на Директора на ГДПБЗН – МВР, срокът на образуваното дисциплинарно производство е бил удължен до 15.11.2018г.
В изпълнение на заповедта за образуване на дисциплинарно производство Комисията снела от А.М. писмени Обяснения рег.№1257р-2061-19.09.2018г. (л.61), в които той потвърдил показанията си от предишни доклади и допълнил, че никога не си позволявал да управлява МПС в нетрезво състояние. Посочил, че прилага документи за зъболечението си. Сведение вх.№125700-804/28.09.2018г. (л.66) дал и И. М., служител в РУ – Хасково, част от полицейския екип, спрял автомобила на А.М. на 15.07.2018г. и извършил първоначална проверка на М.. В същото М. заявил, че водача бил видимо пиян и миришел на алкохол, бил изпил три уискита. До пристигането на служители на КАТ М. се държал нагло и арогантно, като след направената алкохолна проба отказал да подпише акта, бавил проверката и им губил времето. Заплашил, че ще се видят с него на друго място. Накрая подписал акта. Сведение вх.№125700-805/28.09.2018г. (л.65) обективирал и писмен вид и Р. Т., колега на И. М. и част автопатрула, извършил първоначалната проверка на А.М. на 15.07.2018г., във връзка с нарушение на ЗДвП, който потвърдил заявеното от колегата му Мишков.
В хода на производството по налагане на дисциплинарно наказание, назначената със Заповед №1983к-1303/07.09.2018г. Комисия изготвила Обобщена справка №1257р-2319-05.11.2018г. (л.41) до Директора на ГДПБЗН – МВР. Видно от същата, въз основа на дадените по случая сведения, обяснения, докладни записки и налични доказателства, Комисията установила, че мл. експерт А.П.М. на 15.07.2018г. извън установеното работно време, около 04.45 в гр. Хасково, на ул. „Стара планина“, в близост до бензиностанция „Глобекс“, в посока парк „Кенана“, управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК №., след употреба на алкохол – 1.04 промила, което било установено с техническо средство алкотест Дрегер 7510 С № ARDN, при проверка извършена от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, за което му бил издаден АУАН и талон за медицинско изследване, който отказал да подпише и получи. Според комисията по този начин А.М. виновно нарушил т.19, т.20 и т.28, б. „а“ и „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, както и т.4 от МЗ №8121з-396/05.08.2014г. за недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества. Поведението на М., комисията определила като уронващо престижа на МВР и формиращо впечатление, че служителите на институцията се намират в привилегировано положение спрямо останалите граждани, при което безнаказано можели да управляват МПС след употреба на алкохол. Налице било неспазване на служебната етика и незачитане на установения обществен ред. Извършеното комисията квалифицирала като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗВМР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което се предвиждало наказание „уволнение“, поради което предложила на Директора на ГДПБЗН – МВР на М. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР да му бъде прекратено служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Върху обобщената справка е обективирана резолюция „Запознат 20.11“ и подпис. А.М. е бил запознат с обобщената справка на 05.11.2018г., с отбелязване, че възражения ще представи в законовия срок.
След запознаване със справката А.М. подал възражение до Директора на ГДПБЗН – МВР, заведено под вх. №125700-929/06.11.2018г., в което посочил, че проверката протичала без негово участие и не бил запознат детайлно с всички доказателства по нея. В тази връзка посочил, че в автомобила, който управлявал имало друго лице, от което не били поискани обяснения.
На 09.11.2018г. Комисията издала Обобщена справка №1257р-2371/09.11.2018г. (л.45), относно допълнение към Обобщена справка №1257р-2319-05.11.2018г., в която обсъдила Сведение вх. №125700-935 от 08.11.2018г. на свидетеля Б. Б., дадено по повод извършваната проверка. Същият, видно от доказателствата по делото, е бил в автомобила, управляван от А.М. на 15.07.2018г. и спрян за проверка от контролни органи на МВР, при която е било установено управление на МПС след употреба на алкохол и шофиране със Свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Жалбоподателят М. се запознал с допълнението към обобщената справка на 09.11.2018г., чрез подпис.
На 12.11.2018г. председателят на комисията, извършваща проверка издал писмено Становище рег.№1257р-2380 (л.28) до Директора на ГДПБЗН - МВР, с което потвърдил изложеното в Обобщена справка №1257р-2319-05.11.2018г. и Обобщена справка №1257р-2371/09.11.2018г., както и предложеното с тях наказание. Видно от отбелязването адресатът на писменото становище се запознал със същото.
От Началник отдел „ПНО“ до Началника на отдел „Човешки ресурси“ на ГДПБЗН – МВР е било дадено писмено Становище рег.№1983р-16516/19.11.2018г. (л.25), с което е предложено на А.П.М. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина.
След писмена покана, отправена на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР А.П.М. представил писмени обяснения, заведени под вх.№1257р-2529/03.12.2018г. (23), с които заявил, че не си позволявал да нарушава законите, отлично познавал Етичния кодекс и се стараел да бъде добър пример за обществото.
С оспорената Заповед № 1983к-1822/21.12.2018г. на Директора на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, на основание чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, във връзка с т.19, т.20 и т.28, б. „а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, във връзка чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, във връзка с чл.197, ал.1, т.6, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение в МВР на мл. експерт А.П.М. – командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Димитровград към РДПБЗН – Хасково при ГДПБЗН – МВР, считано от дата на връчване на заповедта. Жалбоподателят М. се запознал със заповедта на 27.12.2018г. срещу подпис.
В заповедта е
посочено, че на 15.07.2018г. около 04.45 ч. в гр.Хасково, на ул.“Стара
планина“, до бензиностанция „Глобекс“, в посока парк „Кенана“, при извършена
проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково било
установено, че младши експерт А.П.М. управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК
№., след употреба на алкохол – 1.04 промила, което било установено с техническо
средство алкотест Дрегер 7510 С № ARDN, за което му бил издаден АУАН за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като били иззети и доказателства.
Установено е, че с деянието си държавният служител младши експерт А.М. извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗВМР и виновно нарушил т.19, т.20 и т.28, б. „а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР. Прието е, че с деянието на А. М. представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗВМР, във връзка с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
По делото са представени, Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, заверени копия на: Протокол рег.№62 от 03.02.2017г. и Протокол рег.№818/29.08.2014г. за запознаване на А.М. с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (л.86,87), Протокол рег.№380/28.06.2016г. за запознаване на А.М. със Заповед №8121з-581/08.06.2016г., относно изменение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, Заповед с рег.№8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните работи, относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични и други упойващи вещества (л.113) и Протокол рег.№738/14.08.2014г. за запознаване на А.М. с нея (л.87), жалба от А.П.М. срещу Наказателно постановление №18-1253-001068 от 27.09.2018г., Досие на пациента (л.69) /с непосочен издател/, Кадрова справка УРИ №1257р-1700-27.07.2018г., както и други писмени доказателства, относими по делото.
Видно от Кадрова справка (л.85), А.П.М. заема длъжността младши експерт - командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Димитровград кър РДПБЗН – Хасково при ГДПБЗН – МВР от 17.10.2017г. до момента, назначен със Заповед №1983к-1392/10.10.2017г. на Директора на ГДПБЗН – МВР. Без наказания и награди.
В съдебно заседание, пълномощникът на оспорващия поддържа жалбата, като допълва, че били използвани материалите от проведеното административнонаказателно производство по реда на ЗДвП, като същите били събирани по реда на ЗАНН и ЗМВР, а настоящата процедура, предхождаща налагането на дисциплинарно наказание, била разписана в АПК и в ЗМВР. В тази връзка счита, че събраните актове и докладни записки не могат да послужат за обосноваване на наказанието, описано в заповедта на директора на ГДПБЗН, още повече, че към момента на издаване на заповедта самото административнонаказателно производство не било приключило, нямало издадено наказателно постановление, не било ясно как завършило производството и дали влязло в сила. Твърди, че в заповедта и в административната преписка липсват мотиви за това защо дисциплинарнонаказващия орган избрал да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение и прекратяване на служебното правоотношение“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са засегнати от него и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствения материал
по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена
форма, подписана от издателя си и изхожда от материално компетентен орган по
смисъла на чл. 204, т.3 от ЗМВР. Директора на Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” – МВР е ръководител на структура по чл. 37, ал.1,
т.1 от ЗМВР и в правомощията на същия е да налага всички наказания по чл. 197
от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, какъвто е
жалбоподателят.
Заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание има визираното в нормата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР задължително
съдържание. В нея са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и
наказанието, което се налага. Направено е пълно и подробно описание на деянието
от фактическа страна, напълно достатъчно жалбоподателят да разбере какво
дисциплинарно нарушение му е вменено да е извършил. Отделно от това, подробно
описание на установеното в дисциплинарното производство и събраните
доказателства е направено в Обобщена справка рег.№
1257р-2319/05.11.2018г. и допълнение към обобщена справка рег.
№1257р-2371/09.11.2018г.,
към която се препраща в заповедта и с които наказаният служител е запознат срещу
подпис. Твърденията на жалбоподателя, че заповедта не била съобразена със
законовите изисквания за форма и съдържание, се явяват неоснователни.
Спазени
са процедурните изисквания, регламентирани в чл. 207 от ЗМВР, като от писмените
доказателства по делото безспорно се установява, че дисциплинарното
производство е образувано с писмена заповед на компетентния орган, при наличие
на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение, определен е дисциплинарно
разследващият орган и обстоятелствата във връзка с извършване на нарушението са
установени с допустими от закона начини и средства, като са събрани и оценени
достатъчно доказателства, даващи възможност на наказващия орган да извърши
дължимата преценка по чл. 206, ал.2 от ЗМВР.
Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил и
задължението си по чл. 206, ал.1 от ЗМВР да приеме писмените му обяснения.
Безспорно се установява, че при дисциплинарното разследване на жалбоподателя е
предоставена възможност както да представи писмени обяснения, така и да се
запознае със събраните материали и с изготвената от комисията Обобщена справка
и в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения. Видно от поставената
резолюция, депозираните от Я.А.К. писмени Обяснения рег.№ 4536р-5383/08.03.2017
г. и Обяснения рег.№ 4536р-7658/05.04.2017 г. са приети от дисциплинарно
наказващия орган на 02.05.2017 г., преди издаването на заповедта, в която
същите са цитирани с номерата си. Приемането на писмените обяснения на
наказаното лице е достатъчно за изпълнение изискването на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, тъй като в този случай изслушването на служителя е предвидено
алтернативно и не е задължително. Правото на защита на дисциплинарно наказаното
лице, гарантирано от процесуалните правила на производството, не е накърнено и
не се констатират допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на заповедта.
С издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на 21.12.2018 г. е спазен както двумесечният срок, предвиден в чл. 195, ал.2, предл.първо от ЗМВР, така и визираният във второто предложение на нормата двугодишен срок от извършването на нарушението на 15.07.2018г., като съответно се вземе предвид и Заповед №1983к-1513/15.10.2018г. на Директора на ГДПБЗН – МВР,с която срокът на образуваното дисциплинарно производство е бил удължен до 15.11.2018г.
Съгласно чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР,
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая Обобщената справка- допълнение, с която приключва образуваното
дисциплинарно производство, е с дата 09.11.2018 г. На 10.11.2018 г., видно от резолюцията върху нея, справката
е станала известна на Директора на ГДПБЗН – МВР, който е издал заповедта преди изтичане на
двумесечния срок от тази дата.
Като
правно основание за налагане на дисциплинарното наказание административният
орган е цитирал в заповедта си разпоредбата на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР,
съгласно която неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР представлява дисциплинарно нарушение, както и
нормата на чл. 203, ал.1, т.13 от МВР, предвиждаща, че деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата, са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага
дисциплинарно наказание "уволнение".
От фактическа страна заповедта е мотивирана с твърдения за извършено от М. на 15.07.2018 г. управление на МПС след употреба на алкохол, установено с техническо средство, което отчело 1.04 промила алкохол в издишания въздух, а тези действия са в противоречие с норми от Глава II, раздел I от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Етичният кодекс е приет със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи и е обнародван в Държавен вестник бр.67 от 12.08.2014 г. В цитираната в заповедта т.28, буква "а" от Етичния кодекс са регламентирани правила, изискващи от държавния служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение, да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България, което в съответствие с чл.5, ал.3, т.1, предл.първо от ЗДвП, управлявайки МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,04 промила, е нарушение на тези правила. Действително в б“б“ от същия текст на т.28 е конкретизирано деянието „управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила“, което не е основание да се приеме защитната теза на жалбоподателя, че именно този разпоредба е следвало да се посочи като нарушена в оспорената заповед. В настоящия случай е изпълнена и хипотезата на посочената в акта т.28,б.“а“ от Етичния кодекс, което дава основание на съда да приеме възражението за неоснователно.
Както фактическите, така и правните основания
обосновават прилагането на хипотезата на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, която
представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" и квалификацията на нарушението кореспондира напълно с
изложените в обстоятелствената част на заповедта данни.
Жалбоподателят на практика не оспорва изложените в заповедта факти относно управление от негова страна на лекия автомобил с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, която се потвърждава и от приетия като писмено доказателство резултати от изследване, установено с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ . въпреки, че при проверката на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване на кръв, същият е отказал да даде кръвна проба и не се е възползвал от другата възможност за изследване концентрацията на алкохол в кръвта. Изложените от него по време на дисциплинарното разследване възражения са в насока, че съдържанието на алкохол в кръвта му по време на проверката е от приемането на медикаменти при лечение на зъбобол, за което нямал вина. И двете възражения по съществото си са правно ирелевантни, тъй като забраната държавният служител да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, е въведена императивно в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и в т.28 б.а от Етичния кодекс, независимо от причините за достигане на тази концентрация. Освен това оспорващият нито по време на дисциплинарното разследване, нито пред съда е доказал по надлежен ред твърденията си за приемани по лекарско предписание медикаменти, а по делото са налице данни, че дал сведения за употреба на алкохол- 50гр. Уиски.
Въз основа на всички събрани по делото писмени
доказателства се достига до еднозначен извод, че наказаният служител е извършил
описаното деяние, което е станало известно на широк кръг лица. Жалбоподателят
не ангажира никакви доказателства, годни да опровергаят този извод. Съдът
приема тези факти за безспорно установени, така, както ги е установил и
дисциплинарно наказващият орган, като направеното в заповедта описание на
фактическата обстановка е достатъчно да се приеме, че извършеното от А.П.М. представлява поведение в разрез с
норми на Етичния кодекс, с който наказаният служител е бил запознат срещу
подпис.
В
съответствие с установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, дисциплинарният орган законосъобразно
е наложил на извършителя на такова деяние предвиденото в чл. 197, ал.1, т.6 от ЗМВР наказание "уволнение", т.е. наложеното наказание съответства по
вид и тежест на тежестта на извършеното нарушение. Правилно е приложен и чл.
226, ал.1, т.8 от ЗМВР, според който при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"
служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява.
Предвид
установеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване
на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената
срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
С оглед
изхода на делото, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и
Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС, основателна
е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, съдът определя
възнаграждението в размер на 150 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.М. ***, против Заповед № 1983к-1822/21.12.2018г. на Директора на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР.
ОСЪЖДА А.П.М., ЕГН **********,***,
да заплати на Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, разноски по делото в размер на 150 (сто и
петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: