РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд
ХХІХ състав
На трети
септември Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №2303 по описа на
съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „В.“ЕООД, срещу Наказателно постановление № 23-0000324/10.04.2020 год. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на осн. чл.104, ал.1 от ЗАвПр на
„В.“ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 / хиляда/лева.
В
жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то е незаконосъобразно и
неправилно. В
съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на изложените в
жалбата съображения.
Възиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
В гр.Варна, бул."Осми Приморски
полк" бл.122, вх.В, ет.12, ап.58, превозвачът "В." ЕООД,
притежаващ Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз
на товари № 1739, валиден до 17.03.2027г., не е организирало труда на водача
Ивелин Г. Стефанов с ЕГН: **********, при извършване на обществен международен
превоз на товари, видно от CMR от дата 23.07.2019г., с влекач марка
"Рено", кат. N3, с per. № В0460ВХ, с монтиран дигитален тахограф
марка "Continental Aut.", тип: 1381.**********, № **********, попадащ
в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, по такъв начин, че същият да е в
състояние да спазва изискванията на чл. 8, параграф 2, изр. 2 във вр. с чл. 4,
буква ж, второ тире от Регламент (ЕО) 561/2006, видно от информацията от
дигиталната карта на водача, а именно - За 24-часовия период на управление,
започващ в 05:55 ч. (UTC) на дата 23.07.2019г., на водача не е осигурена
намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като му е осигурена
почивка от 06 часа и 38 мин. (в периода от 18:36 ч. (UTC) на дата 23.07.2019г.
до 01:14 ч. (UTC) на дата 24.07.2019г.), като намалението на намалената дневна
почивка е с 02 часа и 22 мин.
Впоследствие въз основа на така
съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети
изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като било
конкретизирана, че описаното в АУАН и НП съставлява нарушение на чл.10 §2 изр.1 от Регламент 561/06 вр.чл.78
ал.1 т.1 от ЗАП.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
АУАН и издаденото въз основа
на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостна проверка на
атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие
на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения
субект и неправилно приложение на закона.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството е по чл.10,
пар.2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/06, съгласно който транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в пар.1, по такъв начин,
че водачите да са в състояние да спазват глава втора от настоящия регламент. От
описанието на нарушението и представените доказателства – тахографски лист, се
налага извода, че водачът Стефанов действително не е ползвал поне девет
последователни часа намалена дневна почивка. Като разгледа
жалбата досежно процесуалната законосъобразност на издаденото НП,
съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като от направеното описание
на нарушението не става ясно какви точно свои задължения превозвачът не е
изпълнил. В глава ІІІ , чл.10, т.2 от Регламент № 561 е визирано, че
транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни
проверки за осигуряване спазването на регламента. В НП е посочено единствено,
че дружеството-жалбоподател в качеството на превозвач „не е организирало
работата на водача г.д.г. по такъв начин, че той да е в състояние да
спазва изискванията на глава ІІ от Регламент 561/2006 г. , без да се сочи в
какво се изразява конкретното действие респ. бездействие, т.е. какви действия
са осъществени, препятстващи спазването на посочените правила съотв. какви
действия е следвало да реализират, за да бъдат водачите в състояние да
осъществяват дейността си в изпълнение на посочените правила. Липсва яснота от кои действия или бездействия на превозвача
се прави извода, че последният не е организирал работата на водача, като този
въпрос изобщо не е бил изследван от наказващия орган. В тази насока липсват
както фактически твърдения, така и доказателства за противоправно поведение от
страна на превозвача, което в случая е
необходимо предвид възможността нарушението да се дължи на изключителното
виновно поведение на водача.
Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на
административно – наказателни санкции не може да почива на предположения и
неясни описания, а следва да се ръководи
единствено от доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и
обстоятелства.
Според чл.104, ал.1 от Закона за
автомобилните превози , превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за
работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на
пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с
имуществена санкция 1000 лв. Така разписана разпоредбата изисква да се
посочи, какви точно свои задължения превозвачът не е изпълнил и които са
довели до нарушаване на разпоредбите на чл.10 пар.2 от Регламент №
561/2006г. Съгласно чл.4 б.”п” от регламента „транспортно
предприятие" означава всяко физическо лице, всяко юридическо лице, всяко
сдружение или група лица без юридическа правосубектност, независимо дали е с
цел печалба или с идеална цел, или всеки официален орган, независимо дали
притежава юридическа правосубектност или зависи от орган, който притежава
такава правосубектност, които извършват автомобилен превоз, независимо дали под
наем или срещу възнаграждение или за своя собствена сметка. В случая , от
писмените доказателства по делото безспорно се установява, че наказаното
дружество има качеството на транспортно предприятие, по отношение на което разпоредбата
на чл.10 пар. 2 е предвидила задължение да организира работата
на водачите, по такъв начин, че те да са в състояние да
спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от Регламент № 561,
където именно са уредени условията за време на управление, почивки по време на
работа и почивки, както и надлежно да инструктира водачите и извършва редовни
проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II
от настоящия регламент. В глава ІІІ , чл.10, т.2 от Регламент № 561/2006 е
въведено изискването транспортното предприятие да инструктира надлежно водачите
и да извършва редовни проверки за осигуряване спазването на регламента.
Следва да се отбележи, че за да се
приеме, че „В.“ ЕООД е осъществило състава на вмененото му нарушение не е
достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивка от даден
водач на предприятието (в случая доказателствата към АНП сочат само на такова
нарушение), а следва да се установи с допустимите от закона доказателствени
средства, че това нарушение е резултат от действия или бездействия на
работодателя (превозвач), т.е. че то е резултат единствено от създадена от
работодателя организация на работа или липсата на такава, а не от виновно
поведение на самия водач, който не е спазил утвърдения график на работа с
превозното средство например. В случая видно от материалите по АНП този въпрос
изобщо не е бил изследван. В преписката не се съдържат каквито и да било
доказателства относно това дали дружество е изпълнило задължението си да
изготви предварителен график за управление на ППС от съответния водач, за
почивките по време на работа и за периодите когато водача следва да е на
разположение и т.н. още по-малко пък е установено, че такъв график е
налице и предвидените в него почивки не осигуряват спазването на правилата за
работното време и почивките на водачите. Поради това липсват данни
относно съставомерни признаци на нарушението и същото не може да се приеме за
доказано от обективна страна.
За да се наложи предвидената в тази
разпоредба имуществена санкция не е достатъчно да се установи неизпълнение на
разпоредбите за почивките от страна на един водач на предприятието, а следва да
се докаже по несъмнен начин, че това
неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на превозвача, че то е резултат от създадената организация на работа или от липсата на
такава. Поради това липсват данни относно съставомерни признаци на нарушението
и същото не може да се приеме за доказано от обективна страна.
С оглед на изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0000324/10.04.2020
год. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на осн. чл.104,
ал.1 от ЗАвПр на „В.“ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 /
хиляда/лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр.Варна по реда на
АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
СЪДИЯ при РС- Варна: