Р Е
Ш Е Н И Е № 2712
гр. Пловдив, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19486 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Й.Д.Й. против В.И.С.
и С.М.С., за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на основание земеделска реституция – решение № 34496/ 06.02.1995 г.
на ПК – Родопи, и наследствено правоприемство от наследодателя А. К. Л.,
починала на ***, на 1/8 идеална част от следния недвижим имот, а именно: НИВА с
площ от 3,499 дка, четвърта категория, представляваща имот с идентификатор № ***,
находяща се в местността ***, в землището на ***. Претендира и отмяна в
съответните квоти на нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена
проверка ***на н. М.С.
Ищцата
твърди, че е собственик по наследство на 1/8 идеална част от процесния имот,
като наследник на А. К. Л.. Посочва, че на 10.10.2019 г. узнала, че ответниците
са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка ***на н. М.С., с
който били признати за собственици на целия процесен имот. Твърди, че
ответницата В.С. ползвала само едно малко парче от процесната нива, което била
оградила през 2005 г., като преди това не била ползвала нивата. Сочи, че
ответниците садили овошки в имота: ябълки, орехи; била набита и сонда от брата
на ответницата, като преди 5-6 години ответниците заградили цялата нива.
Твърди, че ответницата притежавала 1/16 идеална част от имота по наследство, а
не целия имот, като нито тя, нито ответникът С. владeли имота явно, тъй като останалите съсобственици не
знаели за това обстоятелство. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане
на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците със
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържат, че в продължение на
повече от двадесет години, след възстановяването на земеделската земя, само те,
като съпрузи, са упражнявали пълна фактическа власт по отношение на имота, като
са установили явно, несъмнено, необезпокоявано от никого владение, поради което
са я придобили по давност. Твърдят, че процесния имот бил възстановен с решение
№ 34496/ 06.02.1995 г. на ПК Родопи, но без посочени в решението точни граници.
Веднага след възстановяването, между бащата на ответницата (И. Й. И.) и неговия
брат Д. Й. И., била постигната уговорка, че въпросната земя ще остане изцяло за
И. Й. И., като той ще предприеме всички необходими действия за трасиране на
земята и нейната обработка и стопанисване. Другите наследници не били
предприели действия по отношение на имота. След уговорката между двата братя,
бащата на ответницата И. Й. И. й предоставил тази земя, като от 1996 г. – 1997
г. до момента, тя заедно със своя съпруг упражнявали фактическа власт по
отношение на имота. Ответниците извършили геодезическо заснемане на имота,
трасирали границите на място, поставили ограда; стопанисвали земята, като
насадили и отгледали около 31 плодни дръвчета. Поддържат, че с всички тези свои
действия манифестирали по несъмнен начин, че своят процесната земя, считайки я
за своя и упражнявали фактическа власт върху същата в качеството си на собственици.
Считат, че не било необходимо да отблъснат владението на други лица. Сочат, че
през 1997 г. било водено дело за делба на наследствени земи, в която участвала
ищцата, но процесният имот не бил включен в делбената маса. Молят за отхвърляне
на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С решение № 34496 от 06.02.1995 г. за възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне
в землището на ****, на наследниците на А. К. Л. се възстановява правото на
собственост по отношение на нива № *** с площ от 8 дка, *** и нива № *** с площ
от 3,500 дка, четвърта категория, местността ***, землището на село Ягодово.
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена
проверка ***., вписан в СВ Пловдив под ****., се установява, че В.И.С. и С.М.С.
са признати за собственици по давностно владение в продължение на повече от 10
години на следния недвижим имот, а именно: нива с площ от 3,499 дка, находяща
се землището на ****, местността ***, четвърта категория, представляваща имот №
***.
Видно
от удостоверение за наследници изх. № *** издадено от Община Пловдив, район
Централен, ищцата Й.Д.Й. е единствен наследник на наследодателя Д. Й. И.,
починал на ***, последният наследник на А. К. Л., починала на ***, видно от
удостоверение изх. № 195/ 30.09.2019 г., издадено от кметство на ***
Видно
от скица на поземлен имот № **** процесният имот е нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри като ПИ с идентификатор № ***
С
протокол за трасиране на имотни граници от 2010 г. границите на процесния имот
№ *** са трасирани и означени на място.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, като на всяка от страните
са разпитани по двама свидетели при режим на довеждане. От показанията на
свидетеля А.И.Й. (първи братовчед на ищцата и брат на ответницата) се
установява, че не е имало уговорка между неговия и на ответницата баща и бащата
на ищцата, процесната нива да остане на сестра му В.С.. Ответниците обработвали
по-малко от половината нива, като след като се снабдили с констативния
нотариален акт я оградили изцяло. Пояснява, че и другите наследници през 90-те
години са обработвали нивата, като са засаждали моркови. Установява, че в имота
имало овошки, които заемали около декар – декар и половина. Самият той направил
сонда в имота по времето, по което баща им бил жив, за да може да се полива,
като ответницата заплатила за това, защото тя ползвала мястото.
От
показанията на свидетелката Н.Д. Л. се установява през периода 1994- 1996 г.,
тя и съпругът й, който е братовчед на страните по делото, обработвали
процесната нива, като две поредни години засаждали люцерна. В имота имало
сонда, от която се поливало, както и плодни дръвчета. Изяснява, че миналата
година ответницата отишла при нея и съпругът и и им предложила да закупи
тяхната част от нивата, но те не се съгласили. Последните впечатления на
свидетелката от имота датират от 1997 г., към който момент нивата не била
оградена.
От
показанията на свидетеля Г.Т. А. се установява, че притежава имот, съседен на
процесния. В спорната нива ответниците засадили ябълкови дръвчета, череши,
други овошки преди от около 15 години, като цялата нива се стопанисвала от тях.
Имотът бил ограден с тръби и мрежа, като имало и врата. През последните 10-15
години не бил виждал никой друг освен ответниците да го посещава.
От
показанията на свидетеля В.К.С. се установява, че процесният имот се обработва
от ответниците, които засаждали различни култури, имало и овошни дръвчета от
преди повече от 15-20 години. Друг освен ответниците не бил виждал да влиза в
имота. Мястото било оградено с мрежа, като оградата имала и врата, която се
заключвала от ответниците. Мрежата и оградата били поставени от ответниците
преди около 5-6 години. Свидетелят пояснява, че през 2003-2004 г. работил
имота, като го взел под наем от ответницата, и засаждал люцерна.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът
е сезиран с установителен иск за собственост, с който ищцата търси защита на
правото си на собственост с твърденията, че е собственик на 1/8 идеални части
от имота на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство от
общия на страните наследодател А. Л.. Поддържа, че с решение за възстановяване
на правото на собственост № *** на наследниците на А. Л., сред които били
ищцата и ответницата В.С., била възстановена собствеността по отношение на
процесния имот. От своя страна, ответниците се легитимират като еднолични
собственици на земята, като се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена
проверка от ***
При спор за собственост, когато
и двете насрещни страни претендират да са собственици, като една от тях се
легитимира с констативен нотариален акт, при разрешаването на правния спор
следва да се вземат предвид задължителните разяснения, дадени с ТР № 11/ 2012
г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тълкувателното решение, нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не
се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, относно
констатациите на н.а за принадлежността на правото на собственост, тъй като
такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При
оспорване на признато с акта право на собственост тежестта на доказване се носи
от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. В мотивите
към тълкувателно решение се дава разяснение за същността на легитимиращото
действие на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на
собственост, а именно, че правният извод на н.а е верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. За оборването на обвързващата
доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на
собственост е необходимо пълно обратно доказване, проведено от оспорващата
констатациите на н.а страна. Във връзка с разпределението на доказателствената
тежест, се разграничават две хипотези: Първата е, когато оспорващият не
разполага с документ за собственост. Тогава, той следва да докаже
несъществуването на признатото от н.а право. Втората хипотеза касае случаите,
при които всяка от страните по спора разполага, легитимира се с титул за
собственост – нотариален акт. Тогава разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК,
като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическият състав на
съответното удостоверено от н.а придобивно основание.
След постановяване на
тълкувателното решение е налице практика на Върховния касационен съд по
решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Така, с решение № 42/ 11.05.2016 г.
по гр.д. № 4643 по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о. е
даден отговор на въпроса как се разпределя доказателствената тежест, когато
едната от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за
установяване на качеството си на собственик на имота, а насрещната страна
представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост по
ЗСПЗЗ, придружено със скица, на която законът признава силата на констативен
нотариален акт за собственост върху същия имот (чл.14, ал.1, т.1 или чл.17,
ал.1 ЗСПЗЗ). Поставеният правен въпрос е изцяло относим към настоящия правен
спор. В решението е даден следният отговор: Когато една от страните в правния
спор представя констативен нотариален акт за установяване на своето качество на
собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за
възстановяване на правото на собственост, придружено със скица, на което
законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост на същия
имот (чл.14, ал.1, т.1 или чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ), пред съда е отнесен за решаване
спор относно титулярството на абсолютното вещно право. Разпределението на
доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК. В
тежест на страната, представила констативния нотариален акт е да докаже
предпоставките на придобивния способ (на правното основание), установено с
издаването на нотариален акт. В тежест на насрещната страна е да докаже
материалните и процесуалните предпоставки за законосъобразност на
конститутивното решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ. В
същия смисъл, а именно, че всяка страна следва да докаже материалноправните
предпоставки на наведения придобивен способ, е и цитираното от ответника в
писмената защита решение № 184/ 11.10.2016 г. по гр.д. № 1147 по описа за 2016
г. на ВКС, I г.о., макар и постановено по друг правен въпрос.
При така изложените принципни
правни постановки, отнесени към настоящия казус, в доказателствена тежест на
всяка от страните по спора е да докаже по реда на чл.154, ал.1 ГПК, пълно и
главно, реализирането на предпоставките на твърдения придобивен способ. В този
смисъл съдът е дал указания с доклада си, срещу който страните не са възразили
в първото по делото съдебно заседание.
По делото не спорно, а и се
установява от ангажираните писмени доказателства, че с решение № 34496 от
06.02.1995 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на А. К. Л.
по отношение на процесния недвижим имот – нива № *** с площ от 3,500 дка. Не се
спори също, че ищцата Й.Д.Й. и ответницата В.И.С. са наследници на посоченото
лице – тяхна прабаба. Спорът се концентрира около това дали ответниците са
придобили процесния имот на основание придобивна давност, въз основа на
упражнявано от тях давностно владение, продължило повече от 10 години. При така
оформения спорен предмет и разпределена доказателствената тежест, ответниците
следва да установят при условията на пълно и главно доказване реализирането на
наведения придобивен способ.
Придобивно
основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването
на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с
намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в
разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният
(corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) –
намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци
на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Т. А. и В.К.С., се установява
безпротиворечиво, че ответниците са стопанисвали имота от преди около 15-20
години, като са засаждали земеделски култури, както и овощни дръвчета. Този
факт не се отрича от ищцата, като в този смисъл са изложени твърдения в
исковата молба. По делото се установи също, че в имота е поставена сонда от
брата на ответницата – свидетелят А.И.Й., разходите за което за заплатени от В.С..
При разпита, свидетелят Й. изрично заяви, че ответницата заплатила за направата
на сонда, защото тя ползвала имота. Налице са данни, в какъвто смисъл са
показанията на всички разпитани свидетели (с изключение на свидетелката Н. Л.),
че ответниците оградили дворното място, като това било сторено след
снабдяването с констативния нотариален акт. Установи се също, че през 2002 г. –
2003 г. ответниците предоставили под наем имота на свидетеля В.С., за засаждане
на люцерна. Събраха се данни, че и други сънаследници са обработвали мястото,
но те датират от 1996 г. – 1997 г., т.е. преди ответниците да установят
фактическа власт по отношение на имота. Изолирани останаха показанията на
свидетелката Н. Д. Л., че ответниците са посетили дома и с предложение да
закупят идеалната част от имота, собственост на съпруга й. Те не се подкрепят
от никое друго доказателство по делото, не са налице и подобни твърдения от
ищцата.
При така установените факти, за
съда се налага изводът, че ответниците са реализирали материалноправните
предпоставки на наведения придобивен способ. Установили са фактическа власт по
отношение на имота от преди 20 години, като са засаждали земеделски култури,
овощни дръвчета, заплатили са за поставянето на сонда, посредством която да
поливат насажденията, отдавали са имота под наем за периода 2002 г. – 2003 г., поставили
са ограда и врата, която се заключва от тях и за която ищцата няма ключ (така,
обясненията по реда на чл.176 ГПК – л.90 от делото). Отделно от това, през 2010
г. са извършили трасиране на имотните граници и означаването им на място – така
протокол на л.55 от делото. От своя страна, ищцата не успя да обори така
установените факти. Разпитаните свидетели на ищеца дават сведения за период,
предхождащ установяването на фактическата власт от страна на ответниците, а
именно, че през 90 –те години – 1995 г. до 1997 г., и други наследници са
обработвали дворното място, като са засаждали различни култури. Тези показания
не противоречат пряко на показанията на свидетелите на ответниците, доколкото
касаят различен период от време.
Съдът приема, че така осъществените
фактически действия отговарят на изискуемите признаци на владението – да е
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено, да не е от инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят
вещта. Съгласно решение № 197/ 07.12.2017 г., постановено по гр.д. № 1024 по
описа за 2017 г. на ВКС, I г.о., когато владелецът
обработва и засажда земеделски култури в един имот и извлича плодовете от него,
всички, включително и собствениците му, могат да установят, че той осъществява
фактическа власт върху имота с намерение за своенето му. Чрез стопанисването на
имота се разкриват признаците на владението, тъй като с това владелецът
извършва действията, които са в правомощията на собственика.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че ответниците установиха права по отношение на процесния имот,
които изключват претендираните от ищцата права, основани на земеделска
реституция и наследствено правоприемство. Затова предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците
на основание чл.78, ал.3 ГПК. Доказа се да са сторени разноски в размер на 450
лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие
от 16.12.2019 г. (л.82 от делото), които следва да се присъдят в полза на
ответниците.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Й.Д.Й., ЕГН: **********, адрес: ***, против В.И.С., ЕГН: ********** и С.М.С.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик
на основание земеделска реституция – решение № 34496/ 06.02.1995 г. на ПК – Р.,
и наследствено правоприемство от наследодателя А. К. Л., починала на ***, на 1/8 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № *** по КК и КР на ****, одобрени със заповед № *****. на ИД на
АГКК, представляващ НИВА с площ от 3499 кв.м., четвърта категория, находяща се
в местността ***, в землището на ***, номер от предходен план – ***, при
съседи: ПИ с идентификатори: ****, ****, ****, ***, ***.
ОСЪЖДА Й.Д.Й., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на В.И.С., ЕГН: ********** и
С.М.С., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) – разноски в първоинстанционното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.