Решение по адм. дело №733/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 27а от Закона за закрила на детето.

Производството е образувано по жалба с вх.№5147/09.09.2025 г., подадена от Б. К. Х. с [ЕГН], с. Брестовец, обл. Плевен, [улица], против Заповед №ЗД/Д-ЕН-111/22.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен, с която на основание чл. 27, ал.1 във вр. с чл. 4, ал.1, т.2 и чл. 25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. и чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗДет. е наредено спешно временно настаняването на детето Е. В. Р. [ЕГН] в семейството на Ц. и К. Е., баба и дядо по майчина линия, от гр.София, [жк], [адрес], за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Към жалбата административният орган е приложил копие от цялата преписка.

Оспорващата страна моли съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Правят се също допълнителни неотносими и недопустими искания съдът да постанови незабавно връщане на детето, да се задължи ДСП – Плевен да изготви нов социален доклад и да разпореди психологическа експертиза на детето за установяване на емоционалната връзка с майката.

В съдебно заседание по съществото на спора се явява лично и представлявана по реда на чл. 32 от ГПК от съпруга си М. И. Х.. Навеждат се доводи, че не са били налице основания за временно настаняване на детето по административен ред – няма доказателства, че детето е било в риск. Излагат се твърдения, че няма опасна среда за детето в дома на жалбоподателката и съпруга й и присъствието на М. Х. в собствения му дом, където живее с жалбоподателката и детето Е. Р., не обосновава риск за детето. Няма данни за насилие спрямо детето и незаконосъобразно социалните органи са обосновали заповедта с издадена заповед по ЗЗДН по инициатива на бащата на детето В. Р..

Ответната страна, директор на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Плевен, редовно призована, се представлява от ю.к. С. С.. Оспорва жалбата.

Заинтересованата страна Е. В. Р. с [ЕГН], за която оспореният акт се явява благоприятен като постановен в защита на нейните права, живот и здраве, поради което съдът служебно конституира детето като заинтересована страна в производството, се представлява от процесуален представител адв. С. Д., вписана под №3803 в Националния регистър за правна помощ, назначена с определение на съда от 23.09.2025 г. Излага становище за неоснователност на жалбата и се иска оставяне в сила на заповедта като съобразена с интересите на Е. В. Р. с [ЕГН].

Заинтересованата страна В. Н. Р. с [ЕГН], баща на заинтересованата страна Е. В. Р. с [ЕГН], от гр. София, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Дирекция “Социално подпомагане” Младост, гр.София, отдел “Закрила на детето”, представя писмен социален доклад на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето.

Окръжна прокуратура Плевен, уведомена за производството, встъпва като страна, явява се прокурор Н. Р.. Изразява становище за неоснователност на предявената жалба и законосъобразност на издадената заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващата, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет. предвижда до произнасянето на съда по подадено искане за настаняване на детето, Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето да извършва временно настаняване по административен ред. Настаняването става със заповед на директора на Д”СП”. Такава заповед е обжалваната в настоящото производство.

С изброяването на хипотезите, при които е възможно настаняване на дете извън семейството, законът по същество определя децата, попаднали в такова положение като деца в риск.

Спорно по делото е налице ли са били основанията по чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. са настаняване на Е. В. Р. с [ЕГН] извън семейството.

По делото са събрани писмени доказателства, представен е социален доклад, изготвен от директор на ДСП – Младост гр. София на основание чл. 15, ал. 6 и чл. 21, ал.1, т.15 от ЗЗДет. /лист 99-100/, изслушани са свидетелски показания.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателката е майка на заинтересованата страна Е. В. Р. с [ЕГН].

На 10.07.2025 г. Районен съд – Плевен е издал Заповед за незабавна защита рег.№ 72, с която на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН е задължен В. Н. Р. с [ЕГН] да се въздържа от домашно насилие спрямо Б. К. Х. с [ЕГН] и дъщеря им Е. В. Р. с [ЕГН], забранява се на В. Н. Р. с [ЕГН] да приближава Б. К. Х. с [ЕГН] и Е. В. Р. с [ЕГН] на по-малко от 150 м., както и жилището им в с. Брестовец, като определя местоживеене на детето при майката (лист 16).

На 11.07.2025 г. Софийски районен съд по гр.д.№ 20251110140139 по описа на СРС за 2025 г. е издал Заповед за незабавна защита рег.№ 204, за постановяване на мерки за закрила на основание чл. 18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, с която е задължена Б. К. Х. с [ЕГН] да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си Е. В. Р. с [ЕГН], забранява се на Б. К. Х. с [ЕГН] да приближава на по-малко от 100 метра дъщеря си Е. В. Р. с [ЕГН], и да приближава на по-малко от 100 метра местата за социални контакти и отдих на Е. В. Р. с [ЕГН], както и жилището, обитавано от Е. В. Р. в гр.София (лист 15).

На същата дата е издадена и Заповед за незабавна защита рег.№ 205/11.07.2025 г. по гр.д. № 20251110140139, с която са постановени мерки за закрила на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, с която е задължен М. И. Х. с [ЕГН] да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. В. Р. с [ЕГН], забранява се на М. И. Х. с [ЕГН] да приближава на по-малко от 100 метра Е. В. Р. с [ЕГН], и да приближава на по-малко от 100 метра жилището, обитавано от Е. В. Р. в гр.София и местата за социални контакти и отдих на Е. В. Р. с [ЕГН] (лист 15 гръб).

На 11.07.2025 г. К. Ц. Е., дядо на малолетната Е. В. Р. с [ЕГН], подава молба до ДСП – Плевен, в която излага посочената по-горе фактическа обстановка с наличие на издадени три заповеди за незабавна защита, по силата на които и на майката, и на бащата на детето Е. В. Р. с [ЕГН] е забранено да я доближават, и декларира желание и възможност заедно със съпругата си Ц. И. Е. да полагат грижи за детето, с осигурени всички необходими условия (лист 20).

Въз основа на тази молба-декларация ДСП – Плевен изпращат писмо до ДСП – София за проучване на близките на детето.

При извършеното проучване са събрани писмени документи – молби-декларации от К. Ц. Е. и Ц. И. Е., баба и дядо на детето по майчина линия, декларации за даване на съгласие по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДет., заявление от К. Ц. Е. и Ц. И. Е..

На 21.08.2025 г. е направено посещение в дома на Б. Х. и Е. Р. от служители на ДСП – Плевен. При посещението е проведен разговор по телефона между бащата В. Р. и детето Е. Р..

Направен е доклад за оценка (лист 38), в който е изложена установената при проведената предишния ден на 21.08.2025 г. среща с майката и детето в дома им в с.Брестовец, на която е присъствал и съпругът на майката М. Х., въпреки издадената от СРС заповед. Двамата с майката употребявали неприлични епитети за бащата и дядото на детето в негово присъствие. Поради нарушението на заповедта е подаден сигнал на тел.112 от социален работник, затова Х. напуснал дома и пристигнали полицейски служители. По време на срещата на служителите на ДСП – Плевен и ЦОП – Плевен с майката и детето, Х. се върнал в нестабилно емоционално състояние, започнал да вика, че ще умре. Полицейски служител се обадил на Бърза помощ, дошла линейка и на Х. била оказана помощ.

Т.е. при проведената среща е констатирано нарушение на заповед за незабавна защита, издадена от СРС, тъй като М. Х. е бил на адреса в с.Брестовец, където живее детето с майката (лист 29-32).

На 22.08.2025 г. Б. Х. е отказала по телефона на служител на отдел Закрила на детето да участва в уговорена предния ден среща, организирана в ЦОП, на която онлайн да присъства и бащата В. Р..

На същата дата бащата В. Р. подава заявление, че желае детето му да се настани за отглеждане при бабата и дядото по майчина линия К. и Ц. Е. (лист 35). К. и Ц. Е. повторно подават заявления (лист 36 и 37), че са съгласни незабавно да поемат грижите за детето, предвид промяната на обстоятелствата. По подаденото заявление е изготвен доклад (лист 38) с предложение за предприемане на спешна мярка за закрила на детето с незабавно настаняване в семейството на Ц. и К. Е..

На 22.08.2025 г. е издадена процесната заповед №ЗД/Д-ЕН-111 от директор на ДСП – Плевен, с която е наредено спешно временно настаняване на детето Е. В. Р. с [ЕГН] в семейството на Ц. И. Е. и К. Ц. Е. от гр.София, баба и дядо по майчина линия, които са дали съгласие за това. Срокът за временно настаняване по обжалваната по това дело заповед, е определен до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

В мотивите на заповедта се посочва, че настаняването е необходимо поради наличието на двете издадени заповеди за незабавна защита от СРС с № 204 и 205 от 11.07.2025 г. (с едната е забранено на майката да доближава детето, а с другата е забранено на нейния съпруг да доближава детето) и риска, в който се поставя детето от нарушаването на тези заповеди, както е установено при проверката.

На 25.08.2025 г. е издадено Уведомително писмо от Център за обществена подкрепа гр.Плевен (лист 47), до директор на ДСП – Плевен, в което са описани събитията от срещата на 21.08.2025 г., на която са присъствали и служители на ЦОП. В писмото е посочено, че въз основа на наблюдаваните обстоятелства при извършеното домашно посещение, екипът на ЦОП – Плевен счита, че потребностите на детето от сигурност и стабилност не са задоволени – детето съжителства с М. Х., спрямо който има издадена съдебна заповед за незабавна защита със забрана да доближава детето, в негово присъствие майката и съпруга й са си позволили неприемливо поведение и език, а при възникнало напрежение майката Б. Х. била с хаотично поведение и безучастна и спрямо съпруга си, на когото оказвали спешна медицинска помощ, и спрямо детето, което присъствало на тази сцена.

На 27.08.2025 г. е изготвен доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете (лист 50). В доклада се посочва, че от 24.08.2025 г. детето е в семейство на роднините по майчина линия. Изготвени са и доклад за оценка на постъпил сигнал от 20.08.2025 г. (лист 55) и социален доклад на дата 29.08.2025 г. и писмо до ДСП – Младост гр.София (лист 57-58) с оглед промяната на местоживеенето на детето и компетентната ДСП.

По реда на чл. 28 от ЗЗДет. е образувано гр.д. № 42671/2025 г. по описа на Софийски районен съд за потвърждаване по съдебен ред на предприетата мярка за закрила спрямо Е. Р., което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2025 г., т.е. не е приключило с влязъл в сила съдебен акт (лист 101).

По делото е изслушан свидетел М. П., чиито показания не са относими към настоящия спор, доколкото е безспорно по делото, че битовите условия за отглеждане на детето в дома на М. Х. са повече от подходящи. Издадената заповед е основана не на липсата на подходящи битови условия, а на риска детето да стане жертва на насилие в семейството, при съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, които ще са последица от нарушаването на издадена заповед за незабавна защита по ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение и има действие до издаването на заповед за защита или отказ на съда.

По делото няма данни да е издадена заповед за защита или отказ, или делото пред СРС, по което е издадена заповедта за незабавна защита, да е прекратено към 22.08.2025 г., поради което заповедта да е прекратила действието си съгласно чл. 19, ал.2 от ЗЗДН. Затова съдът приема, че заповедта е била действаща към 22.08.2025 г.

Като анализира така установените факти, съдът счита, че са били налице материално-правните основания за издаване на заповедта за незабавно настаняване на детето извън семейството.

На първо място са налице издадени заповеди за незабавна защита от СРС, с които е наредено и на майката Б., и на съпруга й М. да се въздържат от домашно насилие спрямо детето и е забранено и на двамата да доближават детето и местата му за социални контакти (лист 15). Следователно съжителството на детето Е. с майката Б. и съпруга й М. е в пряко нарушение на съдебните заповеди, с което детето се поставя в риск.

От друга страна е налице и заповед за незабавна защита, издадена от РС – Плевен, с която е задължен бащата В. Р. да се въздържа от домашно насилие спрямо детето и му е забранено да доближава детето и местата му за социални контакти (лист 16-18).

Т.е. детето не може да съжителства с нито един от родителите си, докато заповедите по ЗЗДН са в сила.

От данните по делото се установява, че е налице напрежение в отношенията на родителите, поведението на майката и съпруга й създава напрегната обстановка, която е неблагоприятна за детето - в деня на проверката на 21.08.2025 г., в присъствието на служители на ДСП – Плевен и ЦОП – Плевен, пред детето, Христови са употребявали неподходящи квалификации и обидни епитети за бащата и за дядото на детето, държали са се емоционално нестабилно и не са проявили нужната грижа да не разстройват детето и да не предизвикват в него тревожност.

При това положение и създалата се обстановка, докато не бъдат решени съдебните спорове и отношенията между родителите не бъдат урегулирани, и са в сила издадените заповеди за незабавна защита, детето ще е изложено на риск в дома на всеки от двамата родители, тъй като ще е налице нарушение на съдебна заповед от всеки от тях и сериозен риск от увреждане на физическото, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето.

Издадената заповед е временна и съобразена с целта на закона - да се защити незабавно детето от опасността от увреждане, която е била безспорно налице при установеното нарушение на издадените съдебни заповеди за незабавна защита. А при изпълнение на трите заповеди по ЗЗДН е налице невъзможност детето законосъобразно да бъде настанено при който и да е от двамата родители, което безспорно го поставя в риск от увреждане на физическото, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, ако не бъдат взети незабавни мерки за неговото настаняване в подходяща семейна среда, докато траят съдебните спорове.

Заповедта е издадена от материално компетентен орган, в писмена форма, съдържа подробни мотиви и препращане към съставени в хода на административното производство документи, спазена е процедурата по издаването, не противоречи на материално правните норми и целта на закона.

С оглед изложеното, съдът счита, че следва да се остави без уважение предявената жалба от Б. К. Х..

Воден от горното, Плевенски административен съд, десети административен състав, на осн. чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№5147/09.09.2025 г. подадена от Б. К. Х. с [ЕГН], с. Брестовец, обл. Плевен, [улица], против Заповед №ЗД/Д-ЕН-111/22.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен, с която на основание чл. 27, ал.1 във вр. с чл. 4,ал.1, т.2 и чл. 25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. и чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗДет. е наредено спешно временно настаняването на детето Е. В. Р. [ЕГН] в семейството на Ц. и К. Е., от гр.София, [жк], [адрес], за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез АдмС – Плевен пред ВАС на РБ.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.