№ 95
гр. С.З., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20235500900430 по описа за 2023 година
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди и акцесорни претенции с правно
основание чл. 497, ал.1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на ***г., около *** часа, в гр. С.З., по
***, в посока запад - изток се е движил автобус „Сетра“, с peг. № ***,
управляван от водача Н. Й. К., с ЕГН **********. Същият имал намерение да
извърши маневра завой на дясно на кръстовището на бул*** и ул. ***. По
същото време, велосипедистът В. Д.в Д. на 14г. се е намирал западно от
инцидентното кръстовище, около средата на велоалеята, разположена на
южния тротоар на ***, от където потеглил в посока изток и достигнал до
инцидентното кръстовище. При пресичане на кръстовището на бул. ***“ и ул.
***, движейки се по продължението на велоалеята, велосипедистът е ударен
от автобус „Сетра“ с peг. ***, чийто шофьор с противоправното си поведение
причинил по непредпазливост смъртта на велосипедиста В. Д.в Д..
Посочва се, че детето велосипедист В. Д. на 14г. е уязвим участник в
движението, същият се е движил праволинейно по велоалеята. Водачът на
автобуса при извършване на маневра завой надясно на кръстовището на бул.
***“ към ул. ***, не е осигурил предимство на уязвим участник в движението,
а именно дете - велосипедист, движещо се на велоалея. Поддържа се, че
водачът на автобуса не само е можел да възприеме наличието на движещ се по
велоалеята велосипедист, но е бил длъжен да го възприеме. При
извършването на маневрата завой на дясно, водачът на автобуса сам се
поставил в невъзможност да следи велоалеята, като преди да предприеме
завой надясно, се отклонил косо наляво по посока на движението си, при което
1
загубил зрителен контакт с всички дясностоящи участници в движението.
Видно от извършения следствен експеримент, обективиран в Протокол за
следствен експеримент от ***, извършен по воденото ДП № ***. по опис на
ОДМВР С.З., водачът на автобуса К. е имал видимост към велоалеята западно
от кръстовището. При липса на каквато и да е видимост от запад, най -вече
поради опасност за наличието на пешеходци и велосипедисти на
кръстовището, водачът е следвало да се движи с такава скорост, която би му
позволила да спре незабавно при възникване на опасност за движението. В
случая, при възникване на опасност за движението, водачът на автобуса К. не
реагирал по никакъв начин на така възникналата за него опасност, като
продължил движението си, с което е допринесъл за настъпване на смъртта на
велосипедиста Д.. Посочва се, че в процеса на извършване на маневрата, завой
надясно, водачът на автобуса К., се движел „на сляпо“, като същевременно
навлязъл в опасната зона на велосипедиста, за който ударът е бил
непредотвратим. Още повече, че с оглед възрастта на велосипедиста и
маневрите, извършени от водача на автобуса, преди маневра завой надясно, а
именно отклонението му наляво, с частично навлизане в северната му
попътна лента на бул***, същият заблудил велосипедиста Д., дете на 14г., че
ще продължи движението си праволинейно по бул***. Водачът на автобуса,
при навлизането си в кръстовището се движел равноускорително без да
съобрази, че по велоалеята е възможно да се движи велосипед, управляван от
дете. Водачът на автобуса преди да предприеме маневрата, завой на дясно,
възприел в един по-ранен момент, че на велоалеята се намират велосипедисти-
деца, тъй като не е имало зрителни прегради или препятствия, между тях.
Посочва се, че велосипедистът Д., от правна страна, поради движението си на
велоалея, безспорно е с предимство, като дясностоящ участник в движението,
пред маневриращия за завой надясно автобус. Твърди се, че водачът на
автобуса е допуснал нарушение на чл.5, ал.1 и 2 от ЗДВП, като с поведението
си е създал опасност за движението и конкретно е поставил в опасност живота
на велосипедиста В. Д., който е уязвим участник в движението. Водачът
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 и 2 от ЗДВП, като при
завой на дясно, за навлизане в друг път, преди да започне маневрата не се
убедил, че няма да създаде опасност за друг участник в движението, в случая
велосипедиста Д., който се движел покрай него. Извършил маневрата, без да
се съобрази с положението, посока и скоростта на движение на велосипедиста
Д., като е навлязъл на велоалеята без да пропусне велосипедиста, който се
движил с предимство по нея. Посочва се, че е допуснато нарушение на чл.47
ЗДВП, тъй като водачът на автобуса К., при премиване в кръстовище, не се е
движел с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство. Още повече, че
велосипедистът Д. на кръстовището е бил дясностоящ участник в движението,
спрямо водача на автобуса. Твърди се, че е допуснато и нарушение и на чл.116
ЗДВП, според който при приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца, не се е движил със скорост, която при
2
необходимост да може да спре. Водачът на автобуса също не се е съобразил с
наличната пътна маркировка М9-чл.21, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 от
17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Посочва се, че
велосипедната пътека е част от платното за движение, очертана с пътна
маркировка, сигнализирана с пътни знаци. Велосипедната пътека е
предназначена за преминаване на велосипедисти, може да се разполага редом
до пешеходни пътеки или самостоятелно, е продължение на велосипедна
алея/лента, или връзка между еднопосочни велоалеи/ленти от двете страни на
платното за движение. На велосипедна пътека велосипедът се кара, а не се
слиза и бута. Следователно на велосипедна пътека велосипедистът е с
предимство пред водачите на МПС. В резултат на противоправното поведение
на водача на автобуса настъпил удар, вследствие на който, детето е попаднало
под гумата на автобуса. При последващото движение на автобуса, до
окончателното му установяване в покой, тялото на велосипедиста и
велосипеда са били притиснати и влачени в притиснато състояние от долните
състави на автобуса в асфалтовата настилка, с едновременно протриване
между долните състави на автобуса и асфалтовата настилка. След като
автобусът преустановил движението си, велосипедистът е бил затиснат към
земята от гумата на автобуса и останал там до пристигането на авариен екип,
който го освободил. Пострадалият бил откаран в *** гр. С.З., където малко по-
късно починал от травматичните увреждания.
За изясняване на обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП е
образувано досъдебно производство № ***г. по описа на Сектор „Пътна
Полиция“ при ОД на МВР С.З. и пр.пр. № *** г., по описа на О.П. С.З., което
към настоящия момент не е приключило.
Към исковата молба е приложено Удостоверение за наследници, с изх. №
3150 от 03.06.2022г., изд. от Община С.З., видно от което Д. Д. Д. и И. В. Ц. са
съответно баща и майка на починалото непълнолетно дете В. Д.в Д..
В резултат на противоправното си деяние, водачът Н. Й. К. причинил на
ищците вреда - изгубили са своето единствено дете, на което възлагали
всичките си надежди. Ищците дълго време са нямали дете, а много са искали
да имат. След много опити се е появил В.. Същият е бил много обичано и
обгрижвано дете, учил е много, имал е винаги отличен успех, бил приет за
ученик в *** гр. С.З.. Имал приятели. Бил много добро дете. Ищците много се
гордеели с успехите на детето си. Внезапната му загуба причинила на ищците
изключителни страдания. Майката И. Ц. е отишла на мястото на инцидента и е
видяла как детето й е затиснато от автобуса и пищи от болка. Бащата Д. Д. е
онкоболен, като случилото се влошило състоянието му. Тези изключително
негативни преживявания, наред със скръбта от последващата загуба на
единственото им дете, причинили на родителите неимоверни страдания. Били
са едно задружно и сплотено семейство. Връзката помежду им е била много
силна, но инцидентът завинаги я е прекъснал. Внезапната и нелепа загуба на
единствения им син причинила на ищците изключителни страдания. Те са
изгубили своя син, който към датата на инцидента е бил на 14 години и
3
тепърва му е предстояло да се изучи и да започне самостоятелен живот.
Загубата от смъртта на пострадалия е огромна и е оставила завинаги тежък
отпечатък върху живота им.
Във връзка с горното, видно от амбулаторни листове № **** и № ***, на
*** г. ищците посетили ***, специалист психиатър, който установил
наличието на посттравматично стресово разстройство за всеки един от тях.
Специалистът сочи, че И. Ц. споделя, че е била подтисната, тревожна, плачела
често и изпитвала чувство за вина. Допълва, че споделяла астеннодепресивни
изживявания, преживявала сцени от инцидента, с виновностови изживявания,
емоционално лабилна, нормобулична, както и че споделя суицидни мисли.
Лекарят посочва, че Д. Д. споделя, че се чувства подтиснат, без желание за
дейности и контакти, с намален апетит, сънят му продължавал да бъде
разстроен, като имал преживявания тип „флашбек“.
Заключва, че има водеща астенно-депресивна симптоматика, преработва
тежката психотравма, както и че разкрива суицидни мисли. Във връзка с
направените констатации е назначена медикаментозна терапия, като видно от
представените 4бр. касови бележки същите лекарства са закупени.
Освен неимуществени вреди, в резултат на ПТП първият ищец, Д. Д., е
претърпял и имуществени вреди. Видно от фактура № *** г., издадена от ***
ищецът е заплатил 1 166 лв. (хиляда сто шестдесет и шест лева) за траурна
услуга - погребение на В. Д.в Д.. Същите несъмнено са в пряка причинно-
следствена връзка с извършеното непозволено увреждане, поради което
ответното застрахователно дружество е отговорно за възстановяването им.
От съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
справка от ел.сайт на Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП
- ***г., автобус „Сетра“ с peг. № *** е бил с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица със срок на покритие от
24.11.2021г. до 23.11.2022г. към „***
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането,
ищците предявили пред застрахователя претенция за изплащане на
обезщетение за причинените им от ПТП неимуществени и имуществени
вреди. Видно от образна разписка, с известие за доставяне № ***, молбата е
получена от ответното дружество на 10.06.2022г., като същото е образувало
щета № *** С писмо, с изх. № 4442/15.06.2022 г., ответното дружество ги
уведомило, че за определяне на застрахователно обезщетение е необходимо да
представят влязло в сила заключително постановление по наказателно
производство срещу водача, причинил ПТП, или влязла в сила присъда с
мотиви срещу водача, причинил ПТП, автотехническа експертиза и съдебно-
медицинска експертиза. Ищците не са могли да представят на ответното
дружество исканите документи, тъй като не разполагали с такива.
Тъй като ищците не получили застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на
техния син от станало на *** г. ПТП, за тях е налице правен интерес от
4
завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие
на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност” против
ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на
вредите, причинени от застрахования.
Претендира се ответното дружество да заплати на всеки от ищците
сумата в размер на 26 000 лв., представляващи част от цялата претенция от
250 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на ***г., при което е починал техния син В. Д.в
Д., с ЕГН **********.
Претендира се ответното дружество да заплати на Д. Д. Д. сумата в
размер на 1 166 лв., обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на ***г., разходи за траурна услуга - погребение на неговия син, В.
Д.в Д..
На основание чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, е направено
искане за присъждане на дължимата законна лихва върху претендираните
обезщетения от 10.06.2022 г. - датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция пред ответното застрахователно до окончателното
изплащане на сумите.
Предвид изложеното е направено искане да бъде постановено решение,
с което „*** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от П.Д., В.И. и М.Д., да бъде осъден:
да заплати на Д. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З.,
***, сумата в размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева)
представляваща част от цялата претенция в размер на 250 000 лв. (двеста
и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на ***г., при което е
починал неговия син В. Д.в Д., с ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице пред застраховате ля - 10.06.2022 г„ до
окончателното й изплащане;
да заплати на И. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З.,
бул. ***, сумата в размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева)
представляваща част от цялата претенция в размер на 250 000 лв. (двеста и
петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на ***г„ при което е
починал нейния син В. Д.в Д., с ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице пред застраховате ля — 10.06.2022 г., до
окончателното й изплащане;
да заплати на Д. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З.,
***, сумата в размер на 1 166 лв. (хиляда сто шестдесет и шест лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
на ПТП от *** г., разходи за траурна услуга - погребение на неговия син, В.
5
Д.в Д., по фактура № *** г., издадена от *** ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице пред застраховате ля - 10.06.2022 г., до
окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА, тъй като ищцата е материално затруднена и не може да заплати
адвокатски хонорар.
Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищците и
направените по делото разноски.
Моли присъдените на ищците суми да бъдат изплатени по служебна
сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата с титуляр адв. Ж.З..а, открита в
„***“ АД, с IBAN: ***, ***, каквото право е дадено на пълномощника с
представените адвокатски пълномощни.
С отговора на исковата молба застрахователят оспорва предявените
искове и заявява, че същите са допустими, но едновременно с това са
неоснователни, поради което ги оспорва по основание и по размер.
Оспорва се вината на Н. К. /лице, за което се твърди в исковата молба, че
е управлявал МПС, станало причина за осъщественото ПТП/, в качеството му
на водач на застрахованото МПС.
Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение на
водача на процесния автобус с рег. *** - Н. К..
Оспорва се механизма на ПТП, като се посочва, че не е изяснена изцяло
фактическата обстановка, механизма на ПТП и причините за настъпването му.
Оспорва се и механизма на получаване на уврежданията и
причинно-следствената връзка между събитието и получените
увреждания, както и между поведението на застрахования в ответното
дружество водач и смъртта на починалия.
Оспорва се наличието на причинен деликт от страна на водача на
автомобила, застрахован при ответното дружество, като се оспорва
твърдението в исковата молба за установена вина на водачът на автобус марка
„Сетра” с peг. ***
Твърди се, че основна причина за настъпилата смърт на В. Д. е факта, че
пострадалият/починалият не е спазил правилата за движение за
велосипедисти разписани в Закона за движението по пътищата, поради което
се е достигнало до леталния изход.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищците са претърпели и
търпят неимуществени вреди вследствие на процесното събитие, тъй като
вредите подлежат на доказване, а в исковата молба са наведени единствено
твърдения, които не са подкрепени от доказателства.
Оспорва се и твърдяната причинно - следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищците неимуществени
вреди. Оспорват се твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка
6
с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорват и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.
Оспорва се съществуването на кумулативните предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Твърди се, че за ищците не са настъпили вреди от
смъртта на В. Д.в Д., които да подлежат на обезвреда. Поради това и се
твърди, че същите нямат качеството на увредено лице по смисъла на Кодекса
за застраховането.
Оспорва се вината на участниците в ПТП-то. Посочва се, че вината, като
елемент от Фактическия състав на деликта не се доказва с влязлата в сила
присъда на основание чл. 300 ГПК, а поделжи на доказване и не се
предполага.
Не се споделя становището, че представения по делото Констативен
Протокол за ПТП с пострадали лица №1228р-6054/18.05.2022г. представлява
официален свидетелстващ документ. Посочва се, че въпросният протокол не е
съставен съобразно изискванията на закона и в него липсва основен и
съществен елемент, изискуем според действащото българско законодателство,
а именно - липсва схема на процесното ПТП. което води след себе си до
нарушение във формата му на издаване. Предвид гореизложеното, се счита, че
този протокол не представлява официален свидетелстващ документ. Същият
се оспорва в описателната му част - за посочените в него обстоятелства и
причини за настъпване на ПТП като едновременно с това се твърди, че
съставилото го длъжностно лице не е очевидец на ПТП и обстоятелствата,
обективирани в тази част на протокола, не са възприети непосредствено от
него.
С оглед изложеното, се счита, че представеният по делото протокол за
ПТП не представлява допустим писмен документ, въз основа на който съдът
да изгради своите изводи досежно механизма на твърдяното от ищцата в
исковата молба произшествие, както и въз основа на него не може да бъде
изготвено заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
Оспорват твърденията в исковата молба, че между ищците и
пострадалия е имало трайно изградени отношения на привързаност, обич и
неразделност. В обстоятелствената част на исковата молба не се сочат никакви
конкретни събития в подкрепа на твърденията за отношенията на
привързаност, неразделност и взаимопомощ. Описват се общи душевни
преживявания на ищците, които са характерни за близките на пострадали при
инциденти като настоящия.
С оглед фактическата обстановка по делото и при условия на
евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалият
сам се е поставил с поведението си в опасност и е допринесъл за вредоносния
7
резултат, което съпричиняване се изразява в загубата на равновесие и
контрол върху управлявания от починалия велосипед, придружени с
некоординирани действия и маневри при вида на автобуса, както и
факта, че пострадалото дете е управлявало велосипеда без да слезе от
него при преминаване през пътното платно за движение в нарушение на
разпоредбите на ЗДвП, като едновременно с това се поддържа становището,
че причина за настъпване на пътния инцидент са извършени от починалия
нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата,
изразяващи се в пресичане на пътното платно без да възприеме
цялостната пътна ситуация, т.е. при неупражнен визуален контрол към
посоката на движение, от която са идвали автомобили, както и пресичане на
пътното платно след предприето внезапно пресичане на платното за
движение с висока скорост на управлявания велосипед, без водача и
велосипеда да е снабден с каска и светлоотразителни знаци Счита се, че
пострадалото лице е нарушило установените правила за движение на
велосипедисти, визирани в разпоредбите на ЗДвП. Счита се, че ако същият
бе спазил тези правила, не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат, в т.ч. леталния изход за него. В тази връзка поддържа, че травмите на
починалия са настъпили като резултат от неговото собствено виновно
поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни правни
норми. Поддържа се, че принос за настъпване на ПТП има пострадалият,
който в нарушение на ЗДвП при предприетото пресичане на пътното
платно не е съобразил разстоянието до приближаващото превозно
средство и неговата скорост на движение, пътната обстановка, а също
така и непозволено е навлязъл върху платното за движение с висока
скорост на управлявания велосипед. Наред с това Д. навлязъл внезапно на
платното за движение. С това си поведение, нарушавайки разпоредбите на
ЗДвП пострадалият сам се е поставил в превишен риск спрямо нормалния и е
създал предпоставките за осъществяване механизма на произшествието.
Твърди се, че съпричиняването от страна на пострадалия е в пряка причинно
- следствена връзка с тежестта на получените от него увреждания, довели до
неговата смърт. Твърди се, че спазването на горепосочените правни норми би
осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на претърпени
телесни увреждания и не би се стигнало до летален изход от инцидента.
Предвид гореизложеното, застрахователят счита, че е налице основание
за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, предвид приноса на
починалия/пострадалия предвид това, че в нарушение на ЗДвП е загубил
равновесие и контрол върху управлявания от него велосипед,
придружени с некоординирани действия и маневри при вида на автобуса,
както и факта, че пострадалото лице е управлявало велосипеда без да
слезе от него при преминаване през пътното платно за движение, като
едновременно с това починалия е предприел пресичане на пътното
платно без да възприеме цялостната пътна ситуация, т.е. при неупражнен
визуален контрол към посоката на движение, от която са идвали
8
автомобили, както и пресичане на пътното платно след предприето
внезапно пресичане на платното за движение с висока скорост на
управлявания велосипед, без водача и велосипеда да е снабден с каска и
светлоотразителни знаци. Поддържа се, че с оглед на така установените
нарушения на правилата на ЗДвП се обуславя отговорността за съпричиняване
на настъпилите вредни последици и затова евентуалното обезщетение следва
да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед фактическата обстановка по делото и при условия на
евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване и тъй като пострадалият
сам се е поставил с поведението си (поведението на своите родители) в
опасност и е допринесъл за вредоносния резултат, което съпричиняването се
изразява в предприетите от детето действия по управление на велосипеда
пред коридора на движение на автобуса, вследствие на неупражнен
родителски надзор.
Видно от данните по делото, непълнолетния пострадал се е намирал на
пътното платно, пред коридора на движение на автобуса. За да се намира на
уличното платно, детето е допуснато от своите родители там, тъй като те
определят и отговарят за това къде се намира детето им. Надзорът на
родителите е определяш за това, какво ще е поведението на детето и поради
това са обвързани като съдържание с настъпилия вредоносен резултат, защото
този резултат е можело да бъде осуетен при полагането на грижи от страна на
родителите на пострадалото дете така, че то да не бъде допускано на улицата,
както и да му бъде внушена потенциалната опасност и да му бъде обърнато
специално внимание при наличие на улица и автомобили. В конкретния
случай, към момента на настъпване на процесното произшествие детето е
било пред автобуса, само на пътното платно, без родителски надзор.
Поддържа се, че това обстоятелство се намира в пряка причинно - следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като при придружаване на
детето от родител или друг възрастен, на който е възложено да упражнява
надзор върху него, би могло да се повиши и съсредоточи вниманието на
детето, или най - малко родителят да установи, че в автобуса, на мястото на
водача се качва лице, което от своя страна предполага привеждане на
превозното средство в движение.
Твърди се, че в случая действията на родителите на починалото дете,
които не са упражнили необходимия дължим контрол върху
непълнолетното си дете, вследствие на което пострадалия се е позиционирал
пред коридора на движение на автобуса и това води до извод за наличие на
съпричиняване от страна на ищците на вредоносния резултат.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът реши да ангажира
отговорността на ответника, се оспорва иска за неимуществени вреди като
прекомерен по размер. Относно размера на претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, се счита същото за прекомерно завишено с
оглед твърдените психични увреждания на ищците, принципа на
9
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС
№ 4/1968г/ и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие за ищците.
На първо място, се счита, че исковата претенция за претърпени
неимуществени вреди от ищците за нанесените им психични увреждания са
неоснователни, подадената искова молба в тази си част е недоказана и я
оспорват изцяло като такава. По делото липсват данни, от които да се
установи и докаже по категоричен начин дали са налице действително
претърпени от ищците неимуществени вреди и до каква степен и размер са
налице такива, а не да се правят догадки за това дали те съществуват и под
каква форма и за какъв период от време са се проявили /ако ги е имало
изобщо/. За недоказани се считат твърденията на ищците, че посочените от
тях изменения в здравословното им състояние са били именно в резултат на
процесното деяние. Оспорва се ищцовото твърдение, че от процесното деяние
били претърпели посочените в исковата молба психологични увреждания. С
оглед на представените медицински документи и разсъжденията по тях се
счита, че твърденията в исковата молба за причинно - следствена връзка
между инцидента на ***г. и твърдените психични промени са неоснователни и
следва да не се уважават. Не се съгласяват и с твърденията на ищците, за
преживения голям стрес и промяна в психиката им от процесното деяние. За
недоказани се считат и твърденията за промените в социалния им живот и
емоционалното им състояние.
Оспорва се размера на предявените искове за неимуществени вреди, като
същите се считат за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита се, че предявените
по настоящото дело претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед
обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е
настъпило твърдяното ПТП. Поддържа се, че подобен висок размер на
обезщетение за неимуществени вреди - в размер на 250 000 лева се отклонява
от обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е
съобразен с характера на търпените вреди. Счита, че следва да се съобрази
обстоятелството, че в исковата молба няма изложени данни за развитие на
дезадаптивни реакции при ищците, както и следва да се съобрази
обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват емоционалната потиснатост и
песимистични нагласи при тях. Не са представени доказателства за проведена
медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във
връзка с психоемоционалното състояние на ищците вследствие на ПТП и
претърпените увреди, което води до извода, че такива не са били провеждани.
Изминал е близо 18-месечен период от датата на ПТП, период през който
ищците са рационализирали преживените психотравми, като психиката им се
е адаптирала и преработила преживяното.
Освен това, ищците по предявените искове претендират и заплащането
на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди за
претърпени от тях стрес, уплаха и негативни изживявания след ПТП, както и
10
посттравматично стресово разстройство в резултат на ПТП. С оглед на така
заявената претенция се посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.1
КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт. Описаните в исковата молба неимуществени вреди по естеството си не
са резултат от телесно увреждане на ищците, а засягат тяхната психо-
емоционална сфера. С оглед горепосочената разпоредба, ограничаваща
отговорността на застрахователя, тези вреди не подлежат на репариране по
силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Посочва се, че за обезщетяване на тези вреди ищците ще
следва да насочат претенциите си към прекия им причинител.
В заключение е направено искане предявените от ищците против *** гр.
С. искове за обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътно-транспортно
произшествие на ***г. в размер на по 250 000 лева, както и исковете за
имуществени вреди, да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По съображения за неоснователност и недоказаност на главните искове
се иска да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД.
При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
предявените искове. Ответникът счита претендираните размери на
обезщетенията за неимуществени вреди от по 250 000 лева за прекомерни с
оглед претърпените от ищците неимуществени вреди, вследствие на
претърпяното ПТП и не кореспондират с принципа на справедливостта и
установената съдебна практика и не се доказват от представените с исковата
молба доказателства.
В случай, че съдът счетете за основателни исковите претенции на
ищците, ответникът моли размерите на претендираните обезщетения да бъдат
намалени, тъй като претендирания размер не кореспондира с принципа на
справедливостта и установената съдебна практика и не се доказва /в това
число претърпени от ищеца психологични травми, твърдени в исковата молба/
от представените с исковата молба доказателства. Ако все пак настоящия
съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените
неимуществени вреди, моли да определите размера на дължимото
обезщетение като се съобразите с принципа на съразмерност и справедливост
заложен в чл. 52 от ЗЗД.
На следващо място ответникът възразява и счита за неоснователно
искането от страна на ищците за присъждане на законна лихва от 10.06.2022г.
Счита се, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото
дело и не дължи лихва за забава.
Посочва се, че съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които
11
отговаря застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Когато увреденият не е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за причинените му вреди и не е потърсил по извънсъдебен ред
доброволно уреждане на спора, изпада в забава в качеството си на кредитор,
което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците
на неговата забава. Същото важи и когато претендиращият застрахователно
обезщетение не е предоставил всички необходими /поискани от
застрахователя/ документи, въз основа на които застрахователя да може да
прецени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства. Посочва се,
че в конкретния случай ответното дружество на първо място не е било
уведомено (включително и към настоящия момент) за настъпилото ПТП от
страна на собственика на застрахования автомобил, а е било сезирано е искане
за заплащане на застрахователно обезщетение посредством писмени
застрахователни претенции едва на 10.06.2022г. Освен това, тези претенции не
са били придружени от всички необходими документи, имащи значение за
установяване на основателността на претенцията и нейния размер и най-вече
ангажиращи вината на К., в качеството му на лице управлявало МПС,
осъществило ПТП.
Предвид гореизложеното, се счита, че ако настоящият съдебен състав
намери тази искова претенция за основателна, то да уважи иска евентуално от
момента /датата/ на завеждане на исковата молба в съда, предвид на това, че
отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна. поради което
застрахователят изпада в забава след отправяне на покана за изпълнение и в
частност от датата следваща изтичането на 3-месечния срок по чл. 429. ал. 3
от КЗ във ВР. с чл. 430. ал. 1 от КЗ.
Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли предявените от Д. Д.
Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С.З., общ. С.З., *** и И. В. Ц. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С.З., общ. С.З., *** обективно
съединени искове, като неоснователни и недоказани. Алтернативно моли, в
случай, че счетете за основателни исковите претенции на ищците, то да
намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като заявеният размер
не кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна
практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба болки и
страдания. Ако все пак съдът, намери за установено наличието на твърдените
неимуществени вреди, моли, размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди да се определи като се съобрази принципа на
съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с оглед
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се вземе предвид съпричиняването от страна
на пострадалия В. Д..
Моли Д. Д. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С.З., общ. С.З.,
12
*** и И. В. Ц. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С.З., общ. С.З., *** да
бъдат осъдени да заплатят на „***- гр.С., ЕИК **** всички съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар за един адвокат,
свързани с настоящото исково производство, съобразно уважената част от
исковите претенции.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените
искове. Оспорват се твърденията и възраженията в отговора на исковата
молба, като се излагат подробни съображения.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа
изцяло първоначалния отговор и всички оспорвания, възражения и твърдения
в него.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
На ***г., около *** часа, в гр. С.З., на кръстовището на бул*** и ул. ***
е настъпило ПТП между автобус „Сетра“, с peг. № ***, управляван от водача
Н. Й. К., с ЕГН ********** и велосипедиста В. Д.в Д. на 14г.
По случая е образувано ДП № ***г. по опис на ОДМВР С.З., което към
настоящия момент не е приключено.
Не е спорно, че към датата на ПТП - ***г., автобус „Сетра“ с peг. № *** е
бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица със срок на покритие от 24.11.2021г. до 23.11.2022г.
към „***
От представеното по делото Удостоверение за наследници, с изх. № 3150
от 03.06.2022. издадено от Община С.З. се установява, че ищците Д. Д. Д. и И.
В. Ц. са съответно баща и майка на починалия В. Д.в Д..
Ищците са предявили писмена претенция за изплащане на обезщетение
пред *** с писмо, получено от застрахователя на дата 10.06.2022 г. Заведена
щета, по която застрахователят в законоустановения срок не е заплатил
обезщетение.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
При ПТП на *** г. В. Д.в Д., е получил травматични увреждания:
Множествени травми на опорно-двигателния апарат: разкъсно- контузна
рана в дясната слабинна гънка, охлузвания и кръвонасядания в долната трета
на корема, седалището и двата долни крайника; разчленяване на лявата
кръстно-поясна става; счупване на двете срамни кости; счупване на лявата
бедрена кост; счупване на левия голям пищял; масивно отслояване на меките
тъкани на двете бедра, колене и лявата подбедрица с образуване травматични
джобове, изпълнени с кръв и течна мазнина. Охлузвания и кръвонасядания по
лицето, тялото и горните крайници. Малокръвие на трупа и вътрешните
органи.
13
Причина за смъртта е травматичен шок с кръвозагуба в резултат на
тежки и множествени травматични увреждания, изразяващи се в множествени
счупвания на кости, разкъсване и размачкване на меки тъкани.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия по механизма на удар и
натиск между тях.
Смъртният изход е последица от претърпените травматични увреждания
при ПТП, които В. Д.в Д. е получил в качеството му на велосипедист.
От заключението на съдебно – психиатричната експертиза се
установява следното:
Осв. И. В. Ц. е изживяла негативни емоции от смъртта на нейното дете.
След визираното в делото събитие , при освидетелстваната е настъпила Остра
стресова реакция./Код по МКБ-10 F43.0/- възникнала като непосредствен
отговор на стресогенно събитие /необичайно внезапна промяна в
непосредственото обкръжение на лицето (инцидент, при който загива
единственият сина на осв. ). Непосредствено след психотравмата - безсъние,
промяна на апетита, повишена тревожност и депресивитет. Впоследствие след
преглед при специалист установено Посттравматично стресово разстройство.
Нарушената цялост на социалното обкръжение (внезапна загуба на
близък) касае не само осв. лице, но и цялото близко семейно обкръжение. В
резултат на това при осв. лице настъпва впоследствие и Разстройство в
адаптацията, съчетано с атипична реакция на скръб (с протрахирана
депресивна реакция), което представлява състояние на субективен дистрес и
емоционално разстройство, нарушаващи социалното функциониране и
възникнали в периода на адаптация към последиците на значимо стресогенно
жизнено събитие.
Във връзка с психоемоционалното й състояние след загубата на сина си,
ищцата е посещавала специализиран кабинет по психиатрия. Назначена е
психотропна медикация с антидепресант и транквилизатори. Налице са данни
от мед. документация за проведена консултация от специалист- психиатър
след инцидента. Установено е Посттравматично стресово разстройство.
Изписана терапия с Антидепресант / Серопрам 20 мг/,транквилизатори-
Атаракс 25 мг, Ксанакс 0,25 мг при нужда/
След загубата на детето В. Д.в Д.. при осв. са били налице
емоционалните преживявания от негативния спектър, като: тревога, страх,
гняв, емоционална притъпеност, остра скръб, чувство на вина,празнота и
безсмисленост, апатия, чувство на безпомощност, безнадеждност и
потиснатост.
Към настоящия момент са налице отрицателни емоции в рамките на
депресивния синдром - понижено настроение, неспособност за изживяване на
радост, чувство за безполезност, равнодушно възприемане на бъдещето,
тревога, чувство на вина,безпокойство. В бъдеще преживяването на скръб ще
персистира, като с висока степен на вероятност ще се засилва около датата на
14
смъртта /ежегодни реакции на скръб/. Депресивният синдром е настъпил
впоследствие на неспособността на осв. лице да се реадаптира към
променената ситуация. Депресивното разстройство по принцип представлява
продължително снижение на настроението, активността и на способността за
изживяване на радост и на поддържане на интерес към обичайни дейности.
Към момента същото е налице и хода му зависи от провеждането на адекватно
лечение. Острата стресова реакция, Посттравматичното стресово
разстройство,Разстройството в адаптацията и Депресивният епизод
представляват болестни промени, възникнали вследствие внезапната смърт на
сина на ищцата. Към момента на освидетелстване са налице достатъчно и
необходимите клинико- диагностични критерии, които позволяват да се
приема, че у освидетелстваната е настъпило Разстройство в адаптацията.
Депресивен епизод с умерена тежест.
Към настоящия момент психиката на ищцата И. В. Ц. не се е адаптирала
и не е преработила преживяното
Посттравматичното стресово разстройство, Разстройството в
адаптацията и Депресивният епизод представляват болестни промени, които
са възникнали вследствие внезапната смърт на единствено дете на
освидетелстваната .
Към настоящият момент болестната симптоматика персистира и води до
субективен дисстрес. Значимо затруднява цялостното личностово и социално
функциониране.
От заключението на съдебно – психиатричната експертиза се
установява следното:
След настъпване на смъртта на детето В. Д.в Д. ищеца Д. *** Д. е
изживял негативни емоции. Внезапната загуба, осв. е изживял първоначално
като „шоково” състояние, което е било началната фаза, през която е преминала
скръбта.
След смъртта при осв. са били налице емоционалните преживявания от
негативния спектър, като: тревога, страх, гняв, емоционална притъпеност,
остра скръб, чувство на вина,празнота и безсмисленост, апатия, чувство на
безпомощност, безнадеждност и потиснатост.
Към настоящия момент са налице отрицателни емоции в рамките на
депресивния синдром - понижено настроение, неспособност за изживяване на
радост, чувство за безполезност, равнодушно възприемане на бъдещето,
раздразнителност,тревога, чувство на вина,безпокойство
Депресивното разстройство по принцип представлява продължително
снижение на настроението, активността и на способността за изживяване на
радост и на поддържане на интерес към обичайни дейности.
Към момента същото е налице и хода му зависи от провеждането на
адекватно лечение. Острата стресова реакция, Постравматичното стресово
разстройство,Разстройството в адаптацията и Депресивният епизод
15
представляват болестни промени,са възникнали вследствие на внезапната
смърт на неговият единствен син.
В бъдеще преживяването на скръб ще персистира, като с висока степен
на вероятност ще се засилва около датата на смъртта /ежегодни реакции на
скръб/. Депресивният синдром е настъпил впоследствие на неспособността на
осв. лице да се реадаптира към променената ситуация.
Към настоящия момент психиката на ищеца Д. Д. Д. не се е адаптирала и
не е преработила преживяното.
Към настоящият момент болестната симптоматика персистира и води до
субективен дисстрес. Значимо затруднява цялостното личностово и социално
функциониране.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
От момента на потегляне на велосипедиста (5,40 м преди водачът на
автобусът да предприеме маневрата „Завиване надясно“), до момента на
завиването му, в който преден десен габарит на автобуса се е намирал на 1,70
м от положението му в момента на удара, а предното колело на велосипеда се
е намирало на 0,50 м преди спирачната следа (мащабна скица № 7), водачът на
автобусът е нямал видимост към приближаващия се велосипед – сп.мащабни
скици № 4, № 5 и № 6.
Поради конструктивните особености на автобуса и траекторията му на
движение към момента на изпълнение на маневрата, водачът е нямал
видимост към тротоара и към велосипедната пътека, разположени отдясно
спрямо посоката му на движение към момента на изпълнение на маневрата
„Завиване надясно“ към ул. ***.
Преди водачът да предприеме завиване надясно, автобусът е бил
разположен в южната пътна лента на южното платно за движение на бул. ***“.
Движението на автобуса и на велосипедиста са изследвани от вещото
лице в констативно-съобразителната част на заключението.
Водачът на автобуса е имал техническата възможност да възприеме
спрелият на велосипедната алея велосипедист през предното обзорно
стъкло преди предните състави на автобуса да достигнат до него.
Към момента на достигане на предните състави на автобуса до
спрелият велосипед, водачът е имал техническата възможност да го
възприеме през стъклото на дясната врата на автобуса. Това е последният
момент, в който преди да предприеме маневрата „Завиване надясно“,
водачът на автобуса е имал техническата възможност да възприеме
спрелият велосипедист.
В процес на изпълнение на маневрата „Завиване надясно“, водачът на
автобуса е имал техническата възможност да възприеме велосипедиста в
дясното странично огледало, когато автобусът се е намирал на 1,70 м преди
положението си към момента на удара, както и към момента на удара.
16
Към момента на предприемане на маневрата „Завиване надясно“ от
водача, автобусът се е движил закъснително и е достигнал скорост 15,7 км/ч.
Към този момент е изминала 1 сек от потеглянето на велосипеда, за което
време той е изминал път 0,60 м от изходното си положение. Разстоянието
между челните състави на велосипеда и автобуса е било 13,23 м –сп.мащабна
скица № 10.
Водачът на автобуса не е предприел аварийно спиране преди удара.
Водачът на автобуса не е предприел намаляване на скоростта на
движение или спиране преди удара.
Към момента на удара, автобусът се е движил ускорително.
В конкретната пътна ситуация, водачът на автобуса е имал техническата
възможност да избегне сблъсъка, ако преди да навлезе в зоната на
велосипедната пътека установи автобуса в покой (за време 2- 3 сек).
Автобуса е продължил движението си след удара и е изминал
разстояние от 15,50 м до установяването му в покой.
Разстоянието, което би изминал автобусът до установяването му в покой,
ако водачът предприеме своевременно аварийно спиране към момента, в който
е имал техническата възможност да възприеме приближаващия от запад на
изток велосипед в дясното странично огледало е 5,52 м.
Минималното възможно разстояние, което би изминал автобусът до
установяването му в покой, ако водачът предприеме своевременно аварийно
спиране към началото на момента, в който е имал техническата възможност да
възприеме приближаващия от запад на изток велосипед в дясното странично
огледало е 3,82 м.
Разстоянието, което би изминал автобусът до установяването му в покой,
ако водачът предприеме своевременно аварийно спиране към момента на
удара е 5,83 м.
Разстоянието, което би изминал автобусът до установяването му в покой,
при движение на автобуса с минимална скорост (4,5 км/ч) и водачът
предприеме своевременно аварийно спиране към момента на навлизане на
предното колело на велосипеда във видимата зона през дясното странично
огледало е 1,91 м.
Водачът на автобуса не е предприел незабавно спиране след удара.
Водачът на автобуса е реагирал, като е предприел спиране 2,6 сек след
настъпването на удара, а за това време автобусът е изминал 9 м.
Водачът е имал техническата възможност да наблюдава непрекъснато
дясното странично огледало.
Технически правилно е, при тази пътна ситуация, водачът да се движи
с много ниска скорост (4-5 км/ч), с готовност за спиране и да следи
непрекъснато дясното странично огледало. След навлизане на автобуса в
зоната на велосипедната пътека, ударът за водача на автобуса в конкретната
пътна обстановка е непредотвратим, но водача би реагирал своевременно,
17
като предприеме аварийно спиране, а изминатият път от автобуса след удара
ще е значително по-малък (при движение с 4,5 км - 1,91 м).
Към момента на достигане на предните състави на автобуса до спрелият
велосипед, водачът е имал техническата възможност да го възприеме през
стъклото на дясната врата на автобуса - мащабна скица № 8. Това е
последният момент, в който преди да предприеме маневрата „Завиване
надясно“, водачът на автобуса е имал техническата възможност да възприеме
спрелият велосипедист.
В хода на предприемане на маневрата, водачът е нямал техническата
възможност да възприеме велосипедиста, до момента, в който предното
колело на велосипеда е навлязло във видимата зона за водача на автобуса през
дясното странично огледало. Към този момент, предното колело се е намирало
на 0,50 м преди спирачната следа, автобусът се е намирал на 1,70 м преди
положението си към момента на удара, а времето до удара е било 0,53 сек
(мащабна скица № 7).
Водачът на автобуса е имал техническата възможност да възприеме
велосипедиста към момента на удара (мащабна скица № 9).
Към момента, в който водачът на автобусът е изпълнявал маневрата
„Завиване надясно“, за навлизане в ул. *** , при достигане на преден десен
габарит до северния край на велосипедната пътека, автобусът се е движил
ускорително, като е достигнал скорост 9,9 км/ч и е изминал път от началото на
ускорителното му движение 4,90 м за време 4,1 сек. За това време,
велосипедистът е изминал 10,17 м от изходното си положение при
ускорително движение и е достигнал скорост 17,86 км/ч - взаимното
положение на автобуса и велосипеда към този момент е показано на мащабна
скица № 5.
Технически правилно е, в конкретната пътна ситуация, при която
водачът на автобуса е предприел завиване надясно по ул. ***, в условията на
ограничена видимост към движещия се от запад на изток по велосипедната
алея велосипедист (и към всички движещи се в тази посока участници в
движението), да спре преди да навлезе в зоната на велосипедната пътека, и
след това да предприеме плавно потегляне, с готовност за спиране, като
наблюдава непрекъснато в дясното странично огледало.
Технически правилно е, водачът на автобуса да пропусне движещия се
по велосипедната алея велосипедист.
Механизмът на настъпилото ПТП е следният:
На *** г. около *** часа, по велосипедна алея, намираща се в южната
част на бул. ***“ в гр. С.З., в посока от запад на изток се е движил велосипед,
управляван от В. Д.в Д. - дете на 14 год. В същото време, в южната пътна
лента, на южното платно за движение по бул. ***“, в същата посока, със
скорост 40 км/ч се е движил автобус *** с per. № *** с водач Н. Й. К.. Било е
светлата част на денонощието, видимостта е била нормална, а участъкът от
пътя в района на ПТП е прав и хоризонтален. Пътната настилка е с асфалтово
18
покритие и към момента на възникване на произшествието е била суха. В
средата на велосипедната алея, на 24,17 м западно от ориентира,
велосипедиста се е установил в покой (за да завърже връзките на обувката си).
На Т-образно кръстовище, образувано от бул. ***“ и ул. ***, водачът на
автобуса е имал намерение да завие надясно, и да продължи в посока на юг, по
ул. ***, поради което предприел намаляване скоростта си на движение до 22,9
км/ч и е променил положението на автобуса косо наляво спрямо
първоначалното си положение, като е заел част от северната пътна лента. В
същото време, велосипедистът е потеглил, увеличавайки скоростта си на
движение. Към този момент автобусът се е намирал на 5,40 м преди да
предприеме маневрата „Завиване надясно“ и на 20,37 м преди мястото на
удара, измерено по траекторията му на движение. Скоростта на автобуса е
продължила да намалява и е достигнала до 7,8 км/ч. В процес на изпълнение
на маневрата „Завиване надясно“, водачът на автобуса е ускорил и след 4,90 м
от ускорителното си движение, предният десен габарит е достигнал северния
край на велосипедната пътека. Към този момент скоростта на автобуса е била
9,9 км/ч, а велосипедиста е изминал 10,17 м от изходното си положение, като
се е движил ускорително и е достигнал скорост 17,86 км/ч. Велосипедиста е
възприел опасността за движението си и е реагирал, като е предприел
аварийно спиране, когато се е намирал на 7,65 м до мястото на удара, а
автобусът се е намирал на 4,56 м преди позицията, в която се е намирал към
момента на удара. На около 4,95 м западно от източната граница на платното
за движение и на около 0,50 м - 1,30 м северно от ориентира Ор е настъпил
удар между двете превозни средства. Мястото на удара се намира на
очертана с пътна маркировка велосипедна пътека. За автобуса
първоначалният контакт е настъпил в долните десни странични състави, на
около 2,70 м напред от задната му ос (на около 5,95 м напред от задния
габарит), а за велосипеда - в лявата страница. Към този момент, преден десен
габарит на автобуса се е намирал на 4,20 м южно и на 2,40 м западно от
ориентира. Скоростта на велосипеда в момента на удара е била 15,73 км/ч, а
скоростта на автобуса в момента на удара е била 12,08 км/ч. Към момента на
удара велосипедът и велосипедистът са били завъртени около вертикалната си
ос по часовата стрелка, косо спрямо първоначалната си посока на движение и
са били полегнали надясно. Лявата странична част на тялото му е
контактувало с долните десни състави на автобуса, на около 2,70 м напред от
задната му ос. Тъй като към момента на удара автобуса се е движил, бил е в
процес на завиване надясно и предвид остатъчната постъпателна скорост на
велосипеда, той и велосипедистът са навлезли под автобуса. Водачът на
автобуса не е възприел удара на велосипедиста и е продължил движението си
напред по ул. ***, а велосипеда и велосипедиста са били притиснати и
влачени от долните състави на автобуса към асфалтовата настилка, с
едновременно протриване между долните състави на автобуса и асфалтовата
настилка. Водачът е реагирал, като е предприел спиране 2,6 сек след
настъпването на удара, а за това време автобусът е изминал 9 м. След удара,
19
автобусът е изминал разстояние от 15,50 м до установяването му в покой. В
резултат на ПТП е причинена смъртта на велосипедиста.
Причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са:
Субективните действия на водача на автобуса, който е предприел
преминаване през велосипедната пътека в условията на ограничена видимост,
за приближаващия от запад на изток по велосипедната алея велосипедист;
Субективните действия на водача на автобуса, който при избора си на
скорост при преминаването през велосипедната пътека, не се е съобразил с
конкретните условия на видимост, към приближаващия от запад на изток и
движещ се по велосипедна алея велосипедист.
Мястото на удара между двете ППС спрямо елементите на платното за
движение се намира:
по шИ. на пътното платно - на около 4,95 м западно от източната
граница на платното за движение;
по дължина на пътното платно - на около 0,50 м - 1,30 м северно от
ориентира Ор..
Мястото на удара се намира на велосипедната пътека, очертана с пътна
маркировка М9 по платното за движение на ул. ***.
Преди ПТП, велосипедиста е управлявал велосипеда по велосипедна
алея, намираща се южно от платното за движение на бул. ***“ в гр. С.З., в
посока от запад на изток. В същото време, в южната пътна лента, на южното
платно за движение по бул. ***“, в същата посока, със скорост 40 км/ч се е
движил автобуса. В средата на велосипедната алея, на 24,17 м западно от
ориентира (16 м западно от западния бордюр на ул. ***), велосипедиста е
спрял велосипеда (за да завърже връзките на обувката си).
В материалите, приложени по делото и в материалите по ДП № 104/2022
г., по описа на ОД на МВР няма данни какво е било облеклото на пострадалия
В. Д. и дали към момента на възникване на ПТП е бил с поставена предпазна
каска и светлоотразителни знаци/жилетка.
Преди да предприеме маневрата „Завиване надясно“, водачът на
автобуса е управлявал в дясната пътна лента на бул. ***“ на прав участък от
пътя. Няма данни, водачът да е имал ограничена видимост към велосипедната
алея, вдясно от него.
Водачът на автобуса е имал техническата възможност да възприеме
спрелият на велосипедната алея велосипедист през предното обзорно стъкло
преди предните състави на автобуса да достигнат до него, а към момента на
достигане на предните състави на автобуса до спрелият велосипед, водачът е
имал техническата възможност да го възприеме през стъклото на дясната
врата на автобуса, независимо от това дали пострадалият велосипедист е бил
или не е бил, с поставена предпазна каска и светлоотразителни знаци/жилетка.
Към момента на изпълнение на маневрата и навлизането на автобуса
върху велосипедната пътека, водачът е управлявал в условия на ограничена
20
видимост и няма техническата възможност да възприеме приближаващият
велосипед със или без поставена предпазна каска и светлоотразителни
знаци/жилетка.
Ако са били налице такива, то те не биха спомогнали да бъде забелязан
по-лесно от водача на автобуса, към момента на изпълнение на маневрата.
От техническа гледна точка, предпазната каска/шлем към момента на
ПТП, предотвратява травми по главата на велосипедистите, причинени в
резултат на удара в твърди предмети и др.
В конкретната пътна ситуация, няма значение дали велосипедиста е
управлявал с поставена предпазна каска, тъй като в **** е описано, че
причина за настъпилата смърт на велосипедиста са тежки и множествени
травматични увреждания в областта на таза и долните крайници, получени от
притискане и триене от части на автобуса и асфалтовата настилка след
попадане на велосипедиста под автобуса. Тези травми са получени по време на
движението на автобуса след удара. Травмите, които са настъпили в резултат
на удара в автобуса - охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и
крайниците са незначителни и нямат отношение към смъртния изход.
В конкретната пътна ситуация, скоростта на автобуса преди ПТП е
съобразена с пътно-климатичните условия в този участък от пътя, но
скоростта в момента на удара не е съобразена с конкретните условия на
видимост.
Преди ПТП, велосипедиста е бил в покой на велосипедната алея, на
24,17 м западно от ориентира (16 м западно от западния бордюр на ул. ***),
след което е потеглил в ускорителен режим, достигайки скорост от 20,7 км/ч.
Когато е възприел опасността за движението си, велосипедиста е реагирал,
като е предприел аварийно спиране. Скоростта на велосипеда в момента на
удара е била 15,73 км/ч.
В конкретната пътна ситуация, скоростта на велосипеда преди ПТП е
съобразена с пътно-климатичните условия в този участък от пътя.
Продължението на велосипедната алея върху платното за движение на
ул. *** е велосипедна пътека, очертана с пътна маркировка М9.
Към конкретният момент на процесното ПТП, велосипеда се е движил
направо, а водачът на автобусът е завивал надясно.
Технически правилно е преди да предприеме маневрата „Завиване
надясно“, водачът на автобуса да се убеди, че няма да създаде опасност за
движението на приближаващия се към нея велосипедист, и да извърши
маневрата, като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на
движение.
Технически правилно е при избора си на скорост на движение, с която да
навлезе в зоната на велосипедната пътека, водачът на автобуса да се съобрази
с конкретните условия на видимост, за да спре пред приближаващия от запад
на изток велосипедист.
21
Към конкретния момент на процесното ПТП, велосипеда е бил с
предимство на преминаване през конкретния пътен участък - велосипедната
пътека.
ПТП е настъпило в зоната на очертана с пътна маркировка М9
„Велосипедна пътека“. Това място е и продължение на тротоара върху
платното за движение в зоната на кръстовището, т.е. пешеходна пътека по
смисъла на ЗДвП (§6. т. 54.)
Непосредствено преди ПТП и към момента на възникване на удара,
водача на автобуса е изпълнявал маневрата „Завиване надясно“.
Непосредствено преди ПТП, водача на велосипеда се е движил направо,
а към момента на удара е бил в процес на аварийно спиране, като велосипедът
и велосипедистът са били завъртени около вертикалната си ос по часовата
стрелка, косо спрямо първоначалната си посока на движение и са били
полегнали надясно.
След удара водачът е продължил движението си напред, като е
приключил с изпълнението на маневрата, а велосипедиста и велосипеда са
били притиснати от долните състави на автобуса към асфалтовата настилка и
влачени до установяването му в покой.
В материалите, приложени по делото и в ДП, няма данни да са
съществували зрителни прегради, които да ограничават видимостта на водача
на автобуса и на велосипедиста един към друг.
Водачът е имал техническата възможност да избегне сблъсъка, ако
преди да навлезе в зоната на велосипедната пътека установи автобуса в покой
(за време 2-3 сек). При такава пътна ситуация, при плавно потегляне и
непрекъснато гледане в дясното странично огледало, водачът е имал
техническата възможност да възприеме навлизането на предното колело на
велосипеда, както и самия удар във видимата зона вдясно. В този случай
водачът на автобуса няма да предотврати удара, но има техническата
възможност да предприеме своевременно аварийно спиране и да установи
автобуса в покой за много по-кратко разстояние от действителното.
Ударът за водача на велосипеда е непредотвратим при пътна ситуация, в
която велосипедистът е предприел аварийно спиране към момента, в който
автобусът е бил опасност за движението му (когато преден десен габарит на
автобуса е достигнал северния край на велосипедната пътека), но при същото
поведение на водача на автобуса (да продължи движението си в ускорителен
режим както е в момента на удара), тъй като положението на велосипедиста
към момента на установяването му в покой след аварийно спиране е на 6,30 м
източно от ориентира и попада под автобуса, съгласно траекторията му на
движение и описаните в протокола за следствен експеримент следи от предно
дясно и задно дясно колело.
От техническа гледна точка, велосипедистът се е движил правилно по
пътното платно и не е допуснал нарушения на Закона за движение по
пътищата.
22
Във връзка с механизма на ПТП са разпитани двама свидетели.
От показанията на свидетеля С.В. се установява, че на *** г. била с
приятелка в парк ***. Излизала от парка по ул.*** в посока към центъра на
града и видяла две деца спрели с колелета. Едното било малко по- високо, по-
едричко, другото - по-дребничко, като по едричкото се навело и се изправило,
след това по дребничкото тръгнало напред с колелото. След това и другото. В
това време минавал един автобус, който се движел в посока от *** към
центъра. Дребничкото дете минало. Децата се движели по велоалеята.
Автобусът и децата се движели в една и съща посока от запад на изток.
Дребното дете минало, но автобусът започнал да завива надясно и в това
време другото дете се ударило в автобуса. Автобусът завивал, по-високото
дете било на велоалеята и автобусът го ударил като завивал надясно, но не
спрял на велоалеята, а минал доста разстояние и тогава спрял. Той го ударил
на велоалеята и продължил надолу и спрял. Всичко това го видяла. Събрали се
много хора. След като го ударил, детето и велосипеда останали под автобуса, и
тъй като автобусът не спрял при удара, а продължил да кара, той карал с
детето под него. Детето било под автобуса. Една жена дошла и започнала да
вика *** Оказала се майка му. Тя дори не разбрала, че е минало време. Когато
дошла майката, детето било живо. Викало „Искам вода!", викало „Помощ".
Майката от писъците припаднала. Отзад имало втори автобус, като станало
това нещо свирел с клаксон много силно да спре първия автобус, да не влече
момчето, но това не станало и той заминал. Не може да прецени колко време
било момчето под автобуса. Майката дошла, тя била там, може да са минали
10 мин. може и 30 мин. Дошла бърза помощ след майка му. Тя си тръгнала,
защото не можела да гледа. От този случай била на антидепресанти.
От показания на свидетеля Н. Й. К. се установи, че той бил шофьора на
автобуса, който извършил ПТП на *** г. в 17 30 в гр. С.З. на бул.***. След
като оставил последните пътници на спирката, която е под *** след кръговото,
се отправил към гаража, който се намирал от бул.*** на изток, на *** парк
завивал с десен завой, слизал надолу по *** Той возил работниците на ***.
Слизал надолу с 30-40 км/ч максимум и пред кръстовището погледнал нямало
никой, нямало пешеходци, които да пресичат, нямало никакъв човек. Там
имало велоалея на тротоара. Пътници нямало, искал да направи десен завой.
Там нямало пешеходна пътека, имало очертания на велоалеята на улицата. Той
пресякъл велоалеята. На самото кръстовище нямало нито пешеходци, нито
велосипедисти, нито коли, защото автобусът бил голям и за да вземе десен
завой, той се изнесъл в другото платно. Не можело да вземе завоя само в
неговото си платно. Отдолу, от долната малка уличка също нямало коли, които
да му пречат. Нищо не видял. В един момент, когато автобусът почти взел
завоя и започнал да се изправя, чул някакъв шум, някакво думкане, някакво
тупкане. Погледнал в двете огледала - нямало нищо. В следващия момент чул,
че нещо стърже по автобуса и веднага спрял. Дръпнал ръчната спирачка,
отворил вратата и излязъл да види. Навел се отдолу и учудването му било
повече стрес. Видял някакъв велосипедист. Нямало никакъв удар по
23
ламарините на автобуса. Той бил пред задните гуми някак по средата на
автобуса.Не знае как е станало проникването, защото е влязъл директно косо
отдолу. Не видял по велоалеята велосипедисти. На него не му е приоритет
велоалеята да я гледа по пътя от горе до долу. Пешеходци имало, но
велосипедисти нямало на велоалеята. Той не гледал велоалеята. Наблюдавал
велоалеята и цялото кръстовище, когато приближвал на не по вече от 20 метра
от него. През това време гледал и колите зад него, защото имало леко изнасяне
наляво, за да се вземе целия завой и тогава се съсредоточавал надолу в колите,
тъй като някои много бързо се приближавали към кръстовището, да не се
блъснат в самото кръстовище, когато завива. При завой автобусът се изнасял
малко наляво, като не навлизал изцяло в лявата лента. За да направи десен
завой, тъй като автобус „Сетра" е много голям, се изнасял наляво около 1,5 м..
навлизал в другото платно, което е в обратна посока, след което започвал да
завива надясно, за да може да вземе завоя и внимавал завивайки за колите,
които идват срещу него. Не бил чул някой да свири зад него, нито автобус,
нито кола. След ПТП не бил мил предния панорамен прозорец на автобуса на
мястото на произшествието. Участвал в следствен експеримент със същия
автобус.
За установяване на претърпените от ищците болки и страдания по
делото са разпитани двама свидетели - И.К. и Л.Л..
От показанията на свидетеля И.К., се установява, че познава ищцата И.
от 16 г., семейна била с Д.. Двамата имали дете, нямали граждански брак,
живеели на семейни начала. Имали дете - В.. С И. се познавали от 2016 г.,
когато започнала работа в „***, колежки били. В. бил роден 2007 г. Те нямали
деца от предходни бракове, той бил единствено дете и за двамата ищци. На
*** г. в *** ч. на И. свършило работното време и по пътя до вкъщи й се
обадили, че е станал инцидент с В., инцидент между автобус и колоездач. Като
отишла на мястото ищцата видяла В., който бил заклещен под автобуса и
казал „Искам вода". Дошла и линейка, но на майката не й позволили да се качи
в линейката. Ищцата се обадила на съпруга си. Той също е присъствал.
Инцидентът се отразил много зле на И.. Седмица след погребението не идвала
на работа. И. работила в магазин „*** като счетоводител. Като дошла на
работа знае, че ходила на психолог или психиатър, не била сигурна. Пиемала
лекарства известно време, които й били изписани от психолог или психиатър.
Знае, че сега приема по-леки лекарства. Още живеят с Д.. Той редовно сутрин
я карал. След инцидента правили отново два опита за ин витро. Сега са подали
документи за осиновяване на дете. На работа идвала, работила си, свършвало
работното време и си отивала. Преди била по-приказлива усмихната. Преди
сина й всеки обед идвал, обаждал й се. Даже като приближавало времето В. да
й се обади, тя излизала с телефона, казвала, че чака В. да й се обади.
От показанията на свидетеля Л.Л., се установи, че познава Д. и И..
Работи във фирмата, в която работил Д.. И И. работела преди там. От там се
познавали. В. го познавал от съвсем малък. Баща му го водел от съвсем малък
на работа като бил болен, в колата една електрическа печка вътре, там си
24
пишел домашните. Карал е колело май месец 2022 г. и автобусът завивал и той
се установява под автобуса. Това го знае от Д.. Един ден на работа, понеже с
Д. били болни от една и съща болест и се майтапяли, от едно сме оперирани,
той бил в гръб и го закачил пак. Той като се обърнал и не могъл да го познае.
Викал му какво има и ищецът казал „В. почина". Казал му, че са го извадили
под автобуса. С Д. се виждали често, още работили в същата фирма. Избягвал
да говорят за това нещо, но знае как го изживява. Искал да се самоубива по
едно време. Той казал, че за това дете живее, за какво да живее и за какво да
работи. От първия си брак нямал дете, после се събирали с И. и се родило това
дете. Голяма радост било. И на цялата радост се случило това. Когато се
случил инцидента В. бил в осми клас, на 14 г. в езиковата гимназия. Много се
радвал за него. Той казвал „Влюбен ли е, какво, много хубави оценки започна
да носи". Според свидетеля, ищците решили да правят ин витро да имат друго
дете, но нещо не станало. Сега разбрал, че правят опит да осиновят друго дете.
Трагедията била голяма. В. бил единствен син и за двамата. Треперели отгоре
му. Каквото искал му купували. Д. бил променен, преди се шегувал с всички,
сега бил затворен в себе си, не мислил за нищо друго. Всяка събота ходили на
гробищата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, по делото не е спорно, че към датата на ПТП - ***г., автобус
„Сетра“ с peг. № *** е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица със срок на покритие от 24.11.2021г.
до 23.11.2022г. към „***
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили
писмена претенция за изплащане на обезщетение пред *** с писмо, получено
от застрахователя на дата 10.06.2022 г. Поради това предявените искове за
25
неимуществени и имуществени вреди са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, техническите
причини за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на
водача на автобуса, който е предприел преминаване през велосипедната пътека
в условията на ограничена видимост, за приближаващия от запад на изток по
велосипедната алея велосипедист и при избора си на скорост при
преминаването през велосипедната пътека, не се е съобразил с конкретните
условия на видимост, към приближаващия от запад на изток и движещ се по
велосипедна алея велосипедист.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на автобус „Сетра“ с peг.
№ *** е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В настоящия
случай е нарушена и разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, където е
посочено, че водач на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Ето защо съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на автобус
„Сетра“ с peг. № ***, са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на В.
Д.в Д. вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на автобус „Сетра“ с
peг. № *** осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
26
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
По предявените искове за неимуществени вреди от Д. Д. Д. и И. В.
Ц..
Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което
може да сподели родителя. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното
отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и неминуемо води до
промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции.
Смъртта на В. Д.в Д., се е отразила изключително зле върху психиката на
ищците, което е безспорно установено от заключението на съдебно –
психиатричната експертиза. Болките и страданията ги съпътстват сега и ще
продължат през целия им живот, поради невъзвратимостта на загубата им.
Внезапната смърт на В. е лишила завинаги неговите родители от неговата
обич и опора, от възможността да се радва на израстването му, бъдещо
семейство, да имат внуци, от подкрепата, от която биха имали в бъдеще. От
свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че след
сполетялата ги загуба, дните на ищците са помрачени от случилата се
трагедия, което неминуемо ще поддържа състоянието им на отчаяние и
безсилие през целият им живот. Животът на ищците е изгубил смисъл и
значение, каквото загубата на дете винаги причинява, като в случая следва да
се вземе предвид, че починалият В. е бил единственото дете на ищците.
Неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства
е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което
трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар и
необратимата загуба. Мъката на родителите никога няма да бъде преодоляна,
но съобразявайки горните критерии съдът определи справедлив размер на
обезщетението за всеки от ищците в размер на по 250 000 лв.
С оглед диспозитивното начало исковете следва да бъдат уважени в
предявените размери от по 26 000 лв. за всеки от ищците.
По предявения иск за имуществени вреди от Д. Д. Д..
От представената по делото фактура № *** г., издадена от **** и касов
бон към нея се установява, че ищецът е заплатил сума в размер на 1 166 лв. ,
представляваща разходи за траурна услуга - погребение на сина му - В. Д.в Д..
Поради това предявения иск за имуществени вреди в размер на 1 166 лв. е
27
основателен.
По възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От страна на ответното дружество се твърди, че пострадалото лице е
управлявало велосипеда без да слезе от него при преминаване през пътното
платно за движение, като едновременно с това починалия е предприел
пресичане на пътното платно без да възприеме цялостната пътна ситуация, т.е.
при неупражнен визуален контрол към посоката на движение, от която са
идвали автомобили, както и пресичане на пътното платно след предприето
внезапно пресичане на платното за движение с висока скорост на
управлявания велосипед, без водача и велосипеда да е снабден с каска и
светлоотразителни знаци.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, мястото на
удара се намира на велосипедната пътека, очертана с пътна маркировка М9 по
платното за движение на ул. ***. Съгласно дефиницията по § 1, т. 13 от ДР на
Наредба № 2/2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка,
велосипедната пътека е част от платното за движение, очертана с пътна
маркировка, сигнализирана с пътни знаци и предназначена за преминаване на
велосипедисти и се явява продължение на велосипедната алея върху платното
за движение. На велосипедна пътека велосипедът се кара, а не се слиза и бута,
като велосипедистът е с предимство пред водачите на МПС. Пострадалото
дете е управлявало велосипеда си в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал.
4 ЗДвП, която гласи, че когато има път, платно за движение, пътна лента или
алея, предназначени за движение на определени пътни превозни средства,
водачите на тези превозни средства са длъжни да се движат по тях. Именно
преминаване през велосипедната пътека е предприело пострадалото дете при
настъпване на удара. Поради това възражение е неоснователно.
На следващо място следва да се има предвид, че в настоящия случай
пострадалото лице е управлявало велосипед, поради което за него не важи
задължението по чл. 137е от ЗДвП да използва защитна каска. За пълнота на
изложеното следва да се отбележи и че в заключението на автотехническата
28
експертиза е направен категоричен извод, че водачът на автобуса е имал
техническата възможност да възприеме спрелият на велосипедната алея
велосипедист през предното обзорно стъкло преди предните състави на
автобуса да достигнат до него, а към момента на достигане на предните
състави на автобуса до спрелият велосипед, водачът е имал техническата
възможност да го възприеме през стъклото на дясната врата на автобуса,
независимо от това дали пострадалият велосипедист е бил или не е бил, с
поставена предпазна каска. В този смисъл възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Не е налице съпричиняване, тъй като пострадалият е бил без
светлоотразителна жилетка, тъй като съгласно чл. 80, т. 1 от ЗДвП, такова
изискване към водачите на двуколесно превозни средства е налице при
управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и
при намалена видимост. В настоящия случай процесното ПТП е настъпило в
населено място, в светлата част на денонощието и при нормална видимост.
От ответното дружество е направено и възражение за съпричиняване по
чл. 125, ал. 3 от СК. Съгласно същата норма, родителят осигурява постоянен
надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на
поведението на непълнолетното дете. От данните по делото е видно, че към
датата на ПТП. пострадалият В. Д. е бил на навършени 14 г. и 10 месеца, т.е. е
бил непълнолетен, а не малолетен и така цитираната норма е неприложима.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По
делото е представено доказателство, че ищците са предявили
застрахователната си претенция на 10.06.2022 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
приеме, че 10.06.2022 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
претенцията на ищците, поради което това е моментът, от който се дължи
законна лихва.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „***следва да заплати на Д.
Д. Д. сумата в размер на 26 000 лв., представляваща част от цялата
претенция в размер на 250 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
***г., при което е починал неговия син В. Д.в Д., с ЕГН **********, ведно със
29
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице пред застрахователя -
10.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „***следва да заплати на И.
В. Ц., сумата в размер на 26 000 лв. представляваща част от цялата
претенция в размер на 250 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
***г„ при което е починал нейния син В. Д.в Д., с ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице пред застрахователя -
10.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „***следва да заплати на Д.
Д. Д., сумата в размер на 1 166 лв. , представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП от *** г., разходи за
траурна услуга - погребение на неговия син, В. Д.в Д., по фактура № *** г.,
издадена от *** ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице пред
застрахователя - 10.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищците чрез адв. М. З.. В хода на производството са представени договори за
правна защита и съдействие сключени с ищците, в които е обективирано
договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл
съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища,
претендираното от адв. З. адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено от съда по посочените по - горе критерии.
В конкретния случай предметът на делото са преки искове на пострадали
лица към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на
автомобилистите" за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди при
30
ПТП. Направено е възражение на ответника за съпричиняване и
доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към
приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вкл. за експертизи и свидетелски
показания, които по правило и по своя характер са очаквани процесуални
действия по такъв вид дела, проведени са три съдебни заседания.
Действително се касае до субективно съединени искове, но фактическите
обстоятелства, на които се основават, са едни и същи и по двата иска.
Представляваните от адвокат З. ищци имат един и същ интерес и за
осъществената от процесуалния представител защита на всеки от тях са
извършени едни и същи действия. Пред настоящата инстанция не са били
осъществени специфични действия за защитата на ищците. Съдът намира, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да
се определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита на ищците в размер на 5 500 лв.
С оглед изхода на делото „***следва да заплати на адв. М. З. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатско помощ на ищците в
размер на 5 500 лв.
Видно от данните по делото, ищцата И. В. Ц. не е освободена от
заплащането на държавна такса и разноски в производството.
В настоящото производство, ищцата И. В. Ц. е направила следните
разноски: държавна такса в размер на 1 090 лв., възнаграждение за изготвяне
на съдебномедицинска експертиза в размер на 400 лв., възнаграждение за
изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 720 лв. и държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. или в общ размер на
2 215 лв.
С оглед изхода на делото „***следва да заплати на И. В. Ц. направените
в настоящото производство разноски в размер на 2 215 лв.
Ищецът Д. Д. Д. е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски в настоящото производство /определение №798/27.11.2023 г. – л. 55/,
поради което държавната такса в размер на 1 040 лв. по предявения от него
иск за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. следва да бъде заплатена
от „***
Видно от данните по делото от бюджета на съда е заплатено
възнаграждение за изготвяне на съдебно - психиатрична експертиза в размер
на 895, 68 лв.
С оглед изхода на делото „***следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1
040 лв. и сумата от 895, 68 лв., представляваща разноски, платени от
бюджета на съда
31
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. **** да заплати на Д. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С.З., ул. *** сумата в размер на 26 000 лв., представляваща част от цялата
претенция в размер на 250 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
***г., при което е починал неговия син В. Д.в Д., с ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице пред застрахователя -
10.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. **** да заплати на И. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С.З., *** сумата в размер на 26 000 лв. представляваща част от цялата
претенция в размер на 250 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
***г„ при което е починал нейния син В. Д.в Д., с ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице пред застрахователя -
10.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. **** да заплати на Д. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С.З., ул. *** сумата в размер на 1 166 лв. , представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП от *** г., разходи за
траурна услуга - погребение на неговия син, В. Д.в Д., по фактура № *** г.,
издадена от *** ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице пред
застрахователя - 10.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. **** да заплати на адв. М. И. З. с адрес: гр. С.З., *** адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатско помощ на ищците в
размер на 5 500 лв.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. **** да заплати на И. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С.З., *** направените в настоящото производство разноски в размер на 2 215
лв.
32
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: IBAN ***, открита в ***
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. **** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 1 040 лв. и сумата от 895, 68 лв.,
представляваща разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
33