№ 131
гр. Разлог, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Я. Г. Й.,
разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. наказателно дело №
20211240200337 по описа за 2021 г.
Производството по делото е по реда чл.59 и следващите от ЗАНН. Инициирано е въз основа
на жалба, подадена от „Е.Е.Д.Р.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С.,, р.„С.“, у.„В.А.“№53, е.4, а.12,
против НП №463324-F477507/12.09.2019 г. на Н-к отдел „ОД“-С. в ЦУ на НАП, с което на
„Е.Е.Д.Р.“ЕООД, ЕИК*, е наложена имуществена санкция от 500.00 лева, на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган, като същата е предоставена в съда ведно с адм.
преписка.
Първоначално въз основа на жалбата, е било образувано НАХД №260 от 2020 г. по описа на
Рг.РС, по което е било постановено решение. С касационно решение по КНАХД №147 от
2021 г. по описа на Бл.АС, решението по НАХД №260 от 2020 г. е отменено и делото е
върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Това е причината поради която
е образувано настоящото НАХД №337 от 2021 г. по описа на Рг.РС.
В жалбата се наведено подробни съображения за това, че оспореното НП е
незаконосъобразно и неправилно, с оглед на което се търси неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание не се явяват законен или упълномощен
представител на жалбоподателя. Наказващият орган /ответникът по жалбата/ не изпраща
представител, като същият депозирана писмено становище, в което излага подробни
съображения за това, че оспореният акт е правилен и законосъобразен.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Депозираната жалба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея,
подадена е в срок и е насочена срещу адм. акт, подлежащ на съдебна проверка.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията за това са следните:
Оспореното НП и предхождащият го акт за установяване на адм. нарушение са издадени от
компетентни органи, в кръга на техните правомощия и съдържат необходимите изискуеми
от закона реквизити.
В НП е посочено, че при извършена проверка на 04.03.2019 г. около 20.30 часа в търговски
обект – ресторант „А.Г.”, находящ се в г.Р., м.„Ц.”, к.„А.”, стопанисван от „Е.Е.Д.Р.“ЕООД,
ЕИК*, при извършена контролна покупка на два броя безалкохолни напитки, два броя
основно ястие и филийки хляб на стойност 21.74 лева, заплатени от Н.В. в брой, като за тази
покупка не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално
устройство „Datecs FP 1000 KL" с ИН на устройството DT356191 и ИН на фискална памет
1
02356191. Посочено е и че плащането е прието от Н.Д., в качеството му на сервитьор в
обекта. В НП е отразено, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС
и е наложена имуществена санкция на дружеството от 500.00 лева, на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС.
Посочените по-горе фактически констатации са отразени и в издадения акт за установяване
на адм. нарушение, прехождащ съставянето на НП.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че е спазена процедурата за издаване
на обжалваното НП, а така също и таза за издаване на акта за установяване на адм.
нарушение. Същите са съставени от компетентни лица и всеки от тях съдържа предвиденото
в чл.57, респективно в чл.42 от ЗАНН, реквизити. Само за пълнота може да се посочи, че от
НП, а така също и от акта за установяване на адм. нарушение, става ясно в какво се изразява
извършеното нарушение, кога и къде е извършено и кои законови разпоредби не са спазени.
Обстоятелството, че не са посочени датите на раждане на свидетелите, в чието присъствие е
изготвен и предявен актът, не може да се приеме като съществено процесуално нарушение.
От значение е фактът, че двамата свидетели са подробно индивидуализирани, един от които
е разпитан и като свидетел по делото.
Като свидетели по делото /при повторното му разглеждане пред въззивния съд/ са разпитани
лицата С.Д., Х.К. и Н.В., всичките служители на НАП.
Свидетелят Х.К. заявява, че си спомня за случай и сочи, че е участвал при проверката.
Допълва, че преди извършване на същата била осъществена контролна покупка в търговския
обект, стопанисван от „Е.Е.Д.Р.“ЕООД, която контролна покупка била заплатена на
служителя в ресторанта Н.Д. и за която не бил издаден касов бон. Свидетелят заявява, че
плащането е станало пред него и че не е била издадена фискална касова бележка.
Свидетелят Н.В. сочи, че по време на проверката е бил с колегата си Х.К. и че не е била
издадена фискална касова бележка за извършената контролна покупка.
От показанията на свидетеля С.Д. става ясно, че той не е присъствал в момента на
проверката, а единствено в негово присъствие е съставен акта за установяване на адм.
нарушение, след което същият акт е предявен на нарушителя.
В протокола за извършена проверка от 04.03.2019 г., съставен от Х.К. и Н.В., също се
установява, че във вр. с контролната покупка на стойност от 21.74 лева, извършена в
ресторант, находящ се в г.Р., м.Ц., к.А., стопанисван от „Е.Е.Д.Р.“ЕООД, не е била издадена
фискална касова бележка.
От приложения по разпечатка от КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ също е
видно, че за сумата от 21.74 лева не е издавана фискална касова бележка. От същата тази
разпечатка е видно, че наистина за посочената сума и контролна покупка е издаден
служебен бон, който обаче не представлява фискална касова бележка и чието издаване е
забранено съгласно текста на чл.7а, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин.
Изложеното дотук налага извод, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно. По
делото се доказа по безспорен начин, че жалбоподателят чрез свои служител, е извършил
посоченото от наказващия орган нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Доколкото е наложена глоба в минимално предвидения от закона размер, съдът не следва да
обсъжда въпроса дали така определеното по размер наказание е съответно на характера на
извършеното нарушение.
Само за пълнота трябва да се посочи, че извършеното нарушение не може да се приеме като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, понеже се касае за нарушение,
при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на
неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими, за да
подлежат на санкциониране с предвидената в нормативната уредба санкция. Също така
2
вредоносният резултат не е елемент от фактически състав на процесното нарушенията. От
значение е и фактът, че видно от разпечатката от КЛЕН жалбоподателят е издала множество
служебни бонове, въпреки наличието на законова забрана за това.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на насрещната
страна претендираното от нея юрисконсултско възнаграждение посредстов становище,
депозирано в съда на 29.09.2021 г. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 100.00 лева. Също
така жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Рг.РС и сумата от 51.04 лева,
представляващи заплатени от бюджета на съда пътни разходи на свидетеля В. за явяване в
съдебно заседание.
Така мотивиран, Рг.РС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №463324-F477507/12.09.2019 г., издадено от Н-к на О„ОД“-С. в ЦУ
на НАП, с което на „Е.Е.Д.Р.“ЕООД, ЕИК*, е наложено адм. наказание „имуществена
санкция” от 500.00 лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.1 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА „Е.Е.Д.Р.“ЕООД, ЕИК*, да заплати на НАП, сумата от 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Е.Е.Д.Р.“ЕООД, ЕИК*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Рг.РС, сумата от 51.04 лева, представляващи заплатени от бюджета на съда пътни
разходи на свидетеля В. за явяване в съдебно заседание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС, чрез Рг.РС, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, като обжалването е по реда на глава 22-ра от АПК, но въз на
основанията, предвидени в НПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3