РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Разлог, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Красимира Ил. Татарска,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело №
20211240200553 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Производството по
делото е образувано с жалба на ЕТ„Д.П.“, ЕИК*, с адрес: с.Г., о.Г., у.„П.“№20,
представляван от Д.Р.П., против НП №445966-0119796 от 04.07.2019 г. на Н-к отдел „ОД“-
С. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за извършено адм. нарушение по чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено
адм. наказание „имуществена санкция“ от 3`000 лв.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Изложени са
доводи, че към м.01.2019 г. санкционирания търговец е имал всички необходими документи
за упражняване на търговска дейност. Конкретно за случая твърди, че касов бон не е
издаден по обективни причини. Отделно от посоченото се твърди, че наложената санкция от
3`000.00 лв. не кореспондира с посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от упълномощен представител, който
поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата,
твърди, че НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсулстко възнаграждение.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител, не изразява становище по съществото на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, прецени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна следното:
На 12.01.2019 г., около 11.00 часа инспекторите по приходи в ТД на НАП – свидетелите Е.Я.
и К.Г., извършили оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – „сергия за дрехи“, находяща се в г.Я. – градски пазар, стопанисван от ЕТ„Д.П.“.
Проверката започнала с извършване на контролна покупка на стойност 6.00 лв., заплатени в
брой, за което не е издаден фискален бон, поради липса на регистрирано, монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство в обекта. Сумата е била заплатена от К.Г. –
инспектор по приходите в ГД ФК към ЦУ на НАП и получена лично от служител на обекта
1
– З.П.
При проверката е установено, че ЕТ„Д.П.“ осъществява търговска дейност от търговския
обект по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на ЗДДС – сергия за дрехи, находяща се в г.Я. –
градски пазар, без да монтира, въведе в експлоатация и регистрира фискалното устройство
от датата на започване на дейността на обекта. ЕТ„Д.П.“ не е изпълнил задължението си да
монтира, да въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство с
дистанционна връзка, с което е нарушил разпоредбите по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 №18
издадена на 13.12.2006 г. от МФ на финансите.
За резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка №0394809 от
12.01.2019 г. Във връзка с констатираното нарушение, на 12.01.2019 г. актосъставителят Е.Я.
в присъствието на свидетеля Б.З. и представляващия търговеца-жалбоподател Д.П.,
съставила на ЕТ„Д.П.“, АУАН №0119796 за констатирано адм. нарушение по чл.7, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, който е връчен на жалбоподателя на 12.01.2019 г. В
указания срок са депозирани писмени възражения от страна на ЕТ„Д.П.“, в които е отразено,
че е извършвал търговска дейност без наличие на фискално устройство отчитащо
продажбите, тъй като апарата е бил на ремонт.
Въз основа на съставения акт, на 04.07.2019 г., Н-к отдел „ОД“-С. в ЦУ на НАП, издал
обжалваното НП №445966-0119796 от 04.07.2019 г. на Н-к отдел „ОД“-С. в ЦУ на НАП, с
което на жалбоподателя за извършено адм. нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ от 3`000.00 лв..
НП е връчено на Д.П. на 10.10.2021 г., а жалбата срещу него е подадена на 15.10.2021 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите К.Г., Е.Я. и Б.З.. Чрез
показанията си свидетелите възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление
фактическа обстановка, начина, по който извършили проверката, как е станало плащането и
процедурата по съставяне на АУАН. Гореизложената фактическа обстановка се доказва от
анализа на събраните писмени доказателства за тяхното установяване, а имено: АУАН
№0119796, издаден на 12.01.2019 г., Протокол за извършена проверка в търговски обект,
обяснение от Д.П., Заповед от 17.05.2018 г., както и показанията на свидетелите, които съдът
кредитира като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно
безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и
непосредствени впечатления, досежно изнесени факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на НП, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна
следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, разгледана по същество неоснователна.
Съществено производството от административно-наказателен характер е да се установи
спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на адм. нарушение,
съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването,
компетентността на актосъставителя, има ли извършено деяние, което да представлява адм.
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено
в акта като нарушител, и дали е извършено виновно /умишлено или не предпазливо/, НП
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити,
срокове. Процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи,
че в хода на административно-наказателното производство са допуснати процесуални
2
нарушения НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, като в тези случай
съдът не разглежда спора по същество.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за затова процедура
и от компетентен орган /видно от Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г на ИД на НАП/.
Както в акта, така и в НП е отразено, че административно-наказателното производство е
започнало със съставяне на акт за установяване на адм. нарушение. В АУАН и в НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението
елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго
формалните изискването на чл.42, ал.1, т.6 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН,
съгласно които за да бъде редовен актът за установяване на адм. нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай
АУАН е съставен от св.Я. - инспектор по приходите, която дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и
показанията св. Г.. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН, органът издал
АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава
правото на защита на жалбоподотеля. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт
е редовен и като такъв се явява правно основание на издаване на НП. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока.
При съставянето на АУАН, нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци,
като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съответното фактическо описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 №18, издадена на 13.12.2006 г. от МФ на
финансите - Лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността. Съгласно чл.118,
ал.4 от ЗДДС, министърът на Ф. издава разпоредба, с която се определят: условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и ИАСУТД; сервизното обслужване, експертизите и контролът на
фискално устройство и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към НАП; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на
подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и
за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на
ФУ/ИАСУТД; изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските
обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер;
изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин. Предвид
изложеното настоящият състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
атакуването НП, а посочените в жалбоподателя не са такива, които да са довели до
ограничаване на правото на защита. НП е издадено в законоустановения срок по смисъла на
чл. 34 от ЗАНН. Видно от представените по делото АУАН и НП, АУАН е съставен на
12.01.2019 г., а НП е издадено на 04.07.2019 г., т. е. в преклузивния срок от 6 месеца, което е
обвързано с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно-наказващия орган и съда, при
наличие на материално-правните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да
не наложи адм. наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на такава
незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от обикновените
3
случаи от нарушения от същия вид, като за такова обстоятелство не може да бъде счетен и
размерът на не регистрираната във ФУ сума. Касае се за неизпълнение на адм. задължение,
насочено към охраняване на фиска, чрез предотвратяването на извършването на касови
операции без съответната за това отчетност и произтичащите от това възможност за
укриване на данъчни задължения. Всяка една разлика между наличните и документираните
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Поради това самият законодател е
определил този вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от
размерите на предвидените санкции. С това свое поведение жалбоподателя накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като препятства
възможността за отчитане на търговските си обороти и като последица се явява
неправилното определяне на реализираните доходи и отклоняване от данъчното облагане.
Именно поради това, съдът счита, че чл.28 от ЗАНН, е неприложим в настоящото
производство. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на
престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК, е меродавен и при адм. нарушения по аналогия,
поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при
който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на адм. нарушение от съответния
вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение не е
формално, неговото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него, не само
нямат отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не
могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни за
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на адм.
нарушение от този вид.
От доказателството на делото се установява, че жалбоподателя е осъществил от обективна
страна нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 №18 издадена на 13.12.2006 г. от МФ на
финансите - Лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността. Видно от
представените доказателства от жалбоподателя, към датата на извършване на проверката –
12.01.2019 г. не е имал фискално устройство в обекта. Предвид изложеното доводите на
жалбоподателя, че е имал всички необходими документи за упражняване на търговска
дейност са неотносим към състава на вмененото му адм. нарушение. От друга страна и
твърденията застъпени в жалбата, че не е издаден касов бон по обективни причини не бяха
установени в хода на процеса. В своите показания свидетелите Г. и Я., извършили
проверката са категорични, че в обекта е извършвана търговска дейност, без изобщо да е
било регистрирано и монтирано фискално устройство към датата на извършване на
контролна покупка на стойност от 6.00 лв. Предвид посоченото датата, на която е следвало
да има монтирано ФУ е датата на платената услуга, доколкото тогава за данъчно
задълженото лице е възникнало задължение да издаде фискален бон, който да предаде на
клиента.
В чл.7 от Наредбата, са предвидени задължения на лицата по чл.3 да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта, а в ал.2 и ал.3 са предвидени забраните да се допуска извършване на
продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращо ФУ/ИАСУТД, освен в
случаите, посочени в тази наредба и да се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3,
без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. При
тези данни е безспорно установено визираното в НП нарушение по чл.7, ал.1 от наредбата.
ЕТ„Д.П.“ е осъществявал продажба в случая на сергия за дрехи на градския пазар в г.Я.
4
Доказателства, опровергаващи така направените констатации, не се представиха от
жалбоподателя в хода на проведеното съдебно следствие. Видно е, че сумата е 6.00 лв. и е
платена в брой от страна на клиента в случая инспектора по приходите. Нарушението се
свежда до липса на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Такова е
необходимо обаче при осъществяване на продажба, какъвто е процесният случай. В АУАН и
НП е посочена кога е закупена услугата на 12.01.2019 г., в 11.00 часа и тогава е следвало
жалбоподателат да разполага с фиксирано и въведено в експлоатация ФУ. Не отчитането на
извършената продажба по същество представлява друго нарушение - по чл.3 от Наредба
№Н-18/2006 г. на МФ, но лицето не е санкционирано за него, а единствено за липсата на
монтирано, въведено в експлоатация фискално устройство. В НП е посочено, че ЕТ няма
монтирано фискално устройство, заради което и е бил санкциониран. Видно от посочените
норми, в тях законодателят е предвидил няколко самостоятелни и независими едно от друго
задължения и забрани на лицата извършващи продажби в търговски обекти и
неизпълнението на което и да е от тях е самостоятелно адм. нарушение, за което е
предвидена възможност за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
лицата. С процесното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/2006 г. на МФ, т.е. касаещо задължението на лицето да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ.
Извършеното нарушение следва да бъде санкционирано съгласно разпоредбата на чл.185,
ал.2 от ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС сочи, че на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 от закона или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, от 300.00 до 1`000.00
лв. или имуществена санкция - за ЮЛ и ЕТ, от 3`000.00 до 10`000.00 лв., а когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат по-леките санкции по ал.1 на
чл.185 от ЗДДС. В конкретния случай се касае до нарушение на Наредба, издадена на
основание чл.118 от ЗДДС. Нарушението е такова, което безспорно води до не отразяване на
приходи, доколкото липсата на фискално устройство в обекта не дава възможност за
регистриране на извършените продажби, поради което са неприложими санкциите,
предвидени по чл.185, ал.1 от ЗДДС. В случая жалбоподателят е наложена глоба в
минималния предвиден в закона размер, съобразявайки и качеството му на ЕТ. При
безспорно установените факти, правилно административно-наказващия орган е приел, че
ЕТ„Д.П.“ е нарушил нормативно установения ред за отчитане и регистриране на продажби
по чл.7, ал.1 от цитираната наредба. Очевидно е, че нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в липсата на въведено в експлоатация
фискално устройство за търговския обект, е от естество да доведе до неотчитане на приходи,
поради което с НП то правилно е подведено под санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.1
от ЗДДС. Съдът намира за изцяло необосновани изложените в хода на съдебните прения
възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за несъответствие
между приетата за нарушена разпоредба и санкцията предвидена в текста на чл.185, ал.2 от
ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ, като редът за това, съобразно с чл.118, ал.4 от ЗДДС,
се определя от специална Наредба, каквато е именно издадената от МФ Наредба №Н-
18/2006 г.
С оглед изхода на делото и при направено искане за юрисконсултско възнаграждение.
Конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от ЗПП, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и
на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че
5
следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсулта защита в минималния
размер от 80.00 лева, предвид факта, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Мотивиран от горното и на основание на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №445966-0119796 от 04.07.2019 г. на Н-к отдел „ОД“-С. в ЦУ на
НАП, с което на жалбоподателя ЕТ„Д.П.“, ЕИК*, с адрес: с.Г., о.Г., у.„П.“№20,
представляван от Д.Р.П., за извършено адм. нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ от 3`000.00 лв..
ОСЪЖДА ЕТ„Д.П.“, ЕИК*, с адрес: с.Г., о.Г., у.„П.“№20, представляван от Д.Р.П., да
заплати на Н-к Отдел "ОД"-С. на ЦУ на НАП, сумата от 80.00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
6