№ 486
гр. Пазарджик, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500822 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик по гр.д.№ 2090 по описа за 2023
година е прието за установено , че Е. Д. Д. , ЕГН: ********** и адрес: гр.
**************, дължи солидарно с Д.К.Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
*****************, на кредитора "АиМ Финанс" ООД, с предходно
наименование "Лайт Кредит" ООД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. Пловдив,
ул. "Полет" № 1, сумата 475,40 лв. /четиристотин седемдесет и пет лв. 40 ст./,
представляваща главница по договор за паричен заем № 11011 от 27.04.2017 г.,
заедно със законната лихва, считано от 17.11.2021 г. до изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 2329/09.12.2021 г. по
ч.гр.д. 4258/2021 г. на Пазарджишкия районен съд, като е отхвърлен иска за
разликата над 475,40 лв. до пълния предявен размер от 589,22 лева, както и за
сумата 159,90 лева /сто петдесет и девет лева и 90 стотинки/ представляваща
обезщетение за забава върху просрочена главница за период от 12.11.2018 г. до
12.03.2020 г. и от 15.07.2020г. до 16.11.2021 г., сумата 6,02 лева /шест лева и 02
стотинки/ представляваща договорна лихва за период от 28.09.2017 г. до
1
27.10.2017 г.
Осъден е Е. Д. Д. да заплати на "АиМ Финанс" ООД разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство в размер 47,22 лв.
Осъден е "АиМ Финанс" ООД да заплати на Е. Д. Д. разноски за
адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по заповедното
производство в размер 108,15 лв.
Осъден е Е. Д. Д. да заплати на "АиМ Финанс" ООД разноски за
държавна такса по исковото производство в размер 79,94 лв. и за
възнаглаждение на вещо лице в размер 127,90 лв.
Осъден е "АиМ Финанс" ООД да заплати на вещото лице С.П.А.
възнаграждение в размер 89,04 лв.
Осъден е Е. Д. Д. да заплати на вещото лице С.П.А. възнаграждение в
размер 157,96 лв.
Осъден е "АиМ Финанс" ООД да заплати на С. Ж. П., адвокат от АК -
П., разноски за адвокатско възнаграждение по исковото производство в размер
144,20 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Е. Д. , чрез
процесуалния му представител , в частта , с която е прието за установено по
отношение на ответника Е. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр.
****************** , че дължи солидарно с Д.К.Т. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ************************, на кредитора "АиМ Финанс" ООД, с
предходно наименование "Лайт Кредит" ООД, с ЕИК: ********* и адрес: гр.
Пловдив, ул. "Полет" № 1, сумата 475,40 лв. /четиристотин седемдесет и пет
лв. 40 ст./, представляваща главница по договор за паричен заем № 11011 от
27.04.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 17.11.2021 г. до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №
2329/09.12.2021 г. по ч.гр.д. 4258/2021 г. на Пазарджишкия районен съд, както
и в частта относно разноските.
Решението било неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при неправилни фактически и правни изводи, както и неправилно
бил приложен материалния закон в обжалваната част.
За да уважи частично предявения иск до размера за сумата от 457,40
2
лева, Районен съд - Пазарджик правилно приел, че ищецът носи тежестта да
установи предаването на сумата, но неправилно е приел, че това
обстоятелство не било спорно, тъй като ответникът е правил плащане за
погасяване по заема. Само въз основа твърдения на ищцовото дружество, без
да са налице доказателства за реално предадена в заем парична сума, съдът
приел за безспорно това обстоятелство.
Тъй като договорът за заем е реален договор, а по делото не се
установило заплащане или усвояване на сумата от 1000.00 лева от страна на
ответника Е. Д., то иска бил недоказан.
Съдът приел за установено ,че от Д.Т. е направено плащане в размер на
410,78 лв. главница и 113,82 лв. лихва или общо сумата от 524,60 лв. След
като е приел договорът за кредит сключен от страните за недействителен, като
такъв отпечатан с шрифт "Таймс ню роман" в размер 10,5 пункта, а общите
условия на договора - с шрифт "Калибри" в размер 9 пункта,съдът приел , че
се дължи връщане само чистата стойност на кредита. Доколкото обаче сам
съдът е приел, че е било направено плащане в общ размер на 524,60 лева,
неправилно е приел, че се дължи сумата от 524,60 лева, след като е приел, че
дължимата по договора сума е 1000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
случая чистата стойност е 475,4 лева, като се дължи лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Моли решението да бъде отменено и исковете отхвърлени.
В срок е постъпил писмен отговор.Ответникът оспорва жалбата.
Възражението ,че не е доказано да е предоставена та жалбоподателя
сумата 1000 лева било неоснователно. С отговора на искова молба Е. Д.
признал, че между страните е сключен представения договор за заем.
Възраженията, които са развити в отговора на искова молба били свързани с
това, че представения договор за заем е нищожен, като самия ответник е
посочил, че в този случай се дължи чистата стойност на кредита, съгласно
чл.23 от Закона за потребителския кредит. Приемат ,че ответникът е признал,
че е налице сключен договор за заем, както и че Заема от 1000.00лв. е
3
предоставен. Признал е също , че се дължи чистата стойност на кредита по
договора за заем като е твърдял ,че сумата е погасена с извършените от него
плащания.
Ищецът представил счетоводни документи, които удостоверявали
предоставянето на заема от 1 000.00лв. по процесния договор за заем.
Представените счетоводни документи не били оспорени от ответника
Поради признанието на ищеца за частично плащане ,
първоинстанционният съд правилно е приспаднал постъпилите суми и е
признал за установено, че ответникът дължи остатъка от чистата стойност на
кредита, който се дължи по договора за заем, съгласно чл.23 от ЗПК.
Неоснователно се подържало ,че не се дължи лихва
Молят решението да бъде потвърдено .Претендират разноски.
С определение от 9.07.2025 година, съдът е оставил без уважение
молбата на Е. Д. за изменение на решението ,в частта относно разноските.
Това определение е обжалвано с частна жалба от Е. Д..
Цената на иска била 1230,54 лева. С решението на съда иска е уважен
частично до размера на 475,40 лева, а в останалата част за размера на 755,14
лева е отхвърлен.
Дължимите разноски в заповедното производство били в размер на
184,10 лева, а не присъдените от съда 108,15 лева.
С оглед уважената част от иска, процесуалния представител на
ответника – адвокат С. П. от АК П. претендирал адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие на близък на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НВАР, изм. ДВ бр. 14/18.02.2025г. в настоящото производство по гр.д. №
2090/2023г. по описа на Районен съд – Пазарджик,което с оглед материалния
интерес било 423,05 лева. По съразмерност на база отхвърлената част
адвокатското възнаграждение възлизало на 259,61 лева, а не присъдените от
съда 114,20 лева.
Ответникът направил искане за разноски ,но не представил списък по
чл. 80 ГПК. Искането на ищцовото дружество за присъждане на разноски
следвало да бъде оставено без уважение.
4
Моли обжалваното определение да бъде отменено и изменено Решение
№ 431/23.04.2025г. по ГД № 2090/2023г. описа на Районен съд – Пазарджик,
ХVI гр. състав в частта относно разноските, като се осъди „А и М Финанс“
ООД, с предишно наименование „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1 да заплати на
Е. Д. Д., ЕГН: **********, живущ гр. ****************** сумата от 184.10
лева, представляваща сторени от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 4258/2021г. по описа
на Районен съд – Пазарджик, съразмерно с отхвърлената част от иска и 259,61
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна адвокатска защита и съдействие на близък на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НВАР, изм. ДВ бр.
14/18.02.2025г. в настоящото производство по гр.д. № 2090/2023г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Направено е искане за оставяне без уважение искането на А и М
Финанс“ ООД, с предишно наименование „Лайт Кредит“ ООД за присъждане
на разноски, поради липса на списък по чл. 80 от ГПК до края на приключване
на съдебното дирене.
Постъпил е отговор на частната жалба , като ответникът я намира за
неоснователна и излага доводи.
Постъпили са писмени становища и от двете страни пред въззивната
инстанция,в които се изразява становище по спора ,претендират се разноски и
се представят доказателства за направени такива.
Съдът , като прецени валидността на решението изцяло , допустимостта
в обжалваната част , за да се произнесе по съществото на спора , при
съобразяване нормата на чл.269 от ГПК , прие за ,установено следното:
В исковата си молба „Лайт Кредит“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, район Северен, ул,
„Полет" № 1, представлявано и управлявано от Н.С.М., чрез юрк. В. Я. със
съдебен адрес: град ************************
против Е. Д. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
г******************************* и Д.К.Т., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ********************** твърди ,че на 27.04.2017 г. между „Лайт
5
Кредит“ ООД, в качеството на „Заемодател", от една страна, Д.К.Т. и Е. Д. Д., в
качеството на „Заематели", от друга страна, е сключен Договор за паричен
заем №11011 от 27 04.2017 г, по силата на който Заемодателят е предоставил
на Заемателите сумата от 1 000.00 (хиляда) лева, а Заемателите са се
задължили да върнат предоставената в тяхна полза сума, както и да заплатят
уговорената договорна лихва
След сключване на договора ответниците извършили плащания, с които
са погасили частично задълженията си по Договора за заем. Поради изтичане
на предвидения в Договора за заем краен срок за изпълнение на всички
задължения и тяхното непълно изпълнение отстрана за „Лайт Кредит" ООД
възникнал правен интерес от подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК
Въз основа на подаденото Заявление с вх. №69527/17.11.2021 г. било
образувано частно гражданско дело №20215330118140 по описа на Районен
съд - Пловдив, Х1Х-ти граждански състав,изпратено по подсъдност на РС
Пазарджик и образувано пред този съд под №20215220104258 .
Издадена била заповед за изпълнение.
Заповедта била връчена на длъжника Д.К.Т. при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, а в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжника Е. Д. Д. постъпило
възражение.
В указания от съда срок ищецът предявява установителния иск по реда
на чл. 415 във връзка с чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс за
установяване на вземанията против Д.К.Т. ЕГН: ********** и Е. Д. Д., ЕГН:
**********, за които е издадена Заповед №2329 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.12.2021 г. в производството по ч. гр. д. №
20215220104258/2021 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, XIX- ти
граждански състав, а именно за сумите в размер на: 589.22 лв. (петстотин
осемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки) - главница; 6.02 лв. (шест
лева и две стотинки) - договорна лихва за периода от 28.09.2017 г. до
27.10.2017 г.; 159.90 лв. (сто петдесет и девет лева и деветдесет стотинки) -
законна лихва за забава за периода от 12.11.2018 г. до 12.03.2020 г. и от
15.07.2020 г. до 16.11.2021 г.; ведно със законна лихва за период от 17.11.2021
г. до изплащане на вземането.
6
Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.
С определение на съда от 2.09.2024 година , влязло в сила
,производството срещу Д.Т. е прекратено.
В срок е постъпи отговор на исковата молба от Е. Д..
Не оспорва допустимостта , оспорва основателността на предявените
искове.
Не оспорва,че между него и ищцовото дружество е сключен Договор за
паричен заем от 27.04.2017г. Нарушен бил обаче ЗПК.
Твърди още ,че е погасил сумата 1000 лева и тъй като договорът е
недействителен, той не дължи лихви, а само чистата сума от 1000 лева, която
е погасена.
Прави възражение за погасителна давност относно претендираната
законна лихва.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Твърди, че кредиторът не е изпълнил
задълженията си по чл.5 от ЗПК да предостави необходимата информация за
сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение
за сключване на договор за потребителски кредит, както и не е предоставил
информация на заемополучателя по стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
приложение № 2 по ал.2 от ЗПК. Договорът за кредит, е сключен в нарушение
на чл.11, ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ - общите условия не
са разписани на всяка страница от страните по същия, което обстоятелство, на
основание чл.22 от ЗКП, го прави недействителен.
На осн. чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 от ЗПК в
договора липсвала информация относно Общия размер на договора и
условията за погасяването му и същите били неопределяеми към момента на
подписването му. Липсвала информация и относно условията за прилагането
на годишния лихвен процент от 40%. В договора не бил посочен изрично
годишния процент на разходите, както и факторите, които влияят на
формирането на цената на услугата. В годишния процент от разходите не били
включени предвидените с договора за гаранция вноски. Липсвал и
7
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Договора за гаранция бил
недействителен и на осн. чл. 143, т. 19 ЗЗП вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Твърди ,че Договора за заем и общите условия са изготвени на шрифт
по-малък от 12 размер .
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски в заповедното производство в размер на 300 лева.
Претендира се възнаграждение за адв. С. П. от АК П. на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна адвокатска
помощ на близък.
С определението си по чл.140 от ГПК , съдът правилно е отделил
спорното от безспорното и дал напълно правилно указания на ответника ,че в
негова тежест е да докаже твърдението си за плащане.Това указания е израз на
общото положение ,че всяка от страните носи тежестта да докаже твърденията
и възраженията си.
Тъй като едва в писмена молба преди първото по делото заседание е
направено оспорване на усвояването на сумата, към молбата си ответникът е
представил доказателства за предоставяне на сумата по заема и извършените
плащания.
След като се е произнесъл по възраженията на страните относно това
,кой носи доказателствената тежест и съответно следва да понесе разноски по
доказване на твърденията в процеса , съдът е допуснал съдебно – техническа
експертиза относно размера на шрифта на договора ,като е възложил
разноските на ищеца.
Заключението на експерта е ,че с шрифт „Times New Roman“ и размер
10,5 пункта са отпечатани текстовете в „Договор за паричен заем №
11011/27.04.2017г. между „Лайт Кредит“ ООД“ и Д.К.Т. и Е. Д. Д. .
С шрифт „Calibri“ и размер 9 пункта са отпечатани текстовете в „Общи
условия на договора.
При така установеното ,безспорно по делото , съдът намира предявения
8
иск за допустим и основателен.
Допустимостта му се обуславя от наличието на специалните
предпоставки за предявяване на иска по чл.422 от ГПК.По заявление на
ищеца е образувано заповедно производство по ч.гр.д.№ 4258 по описа на РС
Пазарджик за 2021 година ,по което е издадена Заповед за изпълнение с
длъжници при условията на солидарност ответника и Д.Т.. След като
определението , с което е обезсилена заповедта е отменено,от ищеца в срок е
предявена претенцията за установяване на вземането.Възражение е постъпило
от ответника.
Производството против длъжника Д.Т. е прекратено и определението е
влязло в сила.
Основателността на претенцията се обсулславя от установеното относно
шрифта на договора ,като е видно ,че договорът е съставен в нарушение на
изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК . Съгласно чл.22 от ЗПК съдът е приел ,че
договорът за потребителски кредит е недействителен и е приложил
последиците на чл.23 от ЗПК.Изводите на съда не са оспорени ,тъй като
решението не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част.
Във въззивната жалба се излагат доводи относно размера, в който иска е
уважен , като следва да се посочи,че тези доводи са малко объркани , тъй като
съдът е присъдил именно разликата между заплатеното – отнесено само към
размера на главницата до пълния и размер –точно 475,40 лева.
Другия довод,че не било установено усвояването на кредите също е
неоснователен .В отговора на исковата молба е направено възражение ,че
главницата е погасена .От съдържанието на сключения договор за кредит и от
поведението на ответника , извършил определени плащания , правилно съдът
е направил извода ,че договора ,който е реален е сключен.
С постановеното по делото решение ,съдът е :
Осъдил Е. Д. Д. да заплати на "АиМ Финанс" ООД разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство в
размер 47,22 лв.
Осъдил е "АиМ Финанс" ООД да заплати на Е. Д. Д. разноски за
адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по заповедното
производство в размер 108,15 лв.
9
Осъдил е Е. Д. Д. да заплати на "АиМ Финанс" ООД разноски за
държавна такса по исковото производство в размер 79,94 лв. и за
възнаграждение на вещо лице в размер 127,90 лв.
Осъдил е "АиМ Финанс" ООД да заплати на вещото лице С.П.А.
възнаграждение в размер 89,04 лв.
Осъдил е Е. Д. Д. да заплати на вещото лице С.П.А. възнаграждение в
размер 157,96 лв.
Осъдил е "АиМ Финанс" ООД да заплати на С. Ж. П., адвокат от АК -
П., разноски за адвокатско възнаграждение по исковото производство в размер
144,20 лв.
В срок е постъпила молба по чл.248 от ГПК от адв.П..
Направено е искане за изменение на решението , в частта , относно
разноските ,като се присъдят разноски на Е. Д. в заповедното производство
184,10 лева , вместо 108,15 лева;
Да се присъди на адвокат С. Ж. П. от АК П., възнаграждение за
представителството в исковото производство в размер на 259,61 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
адвокатска защита и съдействие на близък на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, вместо 144,20 лева.
Да не се присъждат разноски на ответника ,поради липса на списък;
Да се измени решението ,в частта , с която са присъдени разноски за
експерт,като се осъди ищеца да заплати сумата от 447 лева.
С обжалваното определение ,съдът е оставил без уважение молбата за
изменение на решението ,в частта относно разноските ,като е приел,че с оглед
цената на иска ,правилно са определени с оглед изхода на спора.
Практически е изменил решението ,тъй като дължимата сума за
експерта е била изплатена от ищеца , поради което е присъдил същия размер
разноски ,изплатени за експерта , в тежест на ответника и в полза на
дружеството – ищец , а не на експерта, отново съобразно изхода на спора.
Това определение е обжалвано в срок с частна жалба ,като не се съдържа
в нея оплакване или искане ,във връзка с присъдените разноски на експерт.
Повтарят се доводите за размера на дължимите разноски , съразмерно с
10
уважената част на иска и съответно – недължимост на разноските на
ответника ,поради липса на списък по чл.80 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор.Подържа се ,че разноските са
определени правилно по размер ,с оглед цената на иска и изхода на спора.
Съдът намира частната жалба за допустима ,като подадена срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана лице ,в определения в закона
срок.
За да се произнесе по същество , съдът ,взе предвид следното:
Цената на иска е 755,14 лева.
В заповедното производство – по ч.гр.д.№ 4258/21 година на РС
Пазарджик ответникът по иска Е. Д. е направил възражение и представил
доказателства за сторени разноски в размер на 300 лева.
С оглед изхода на спора по установителния иск разноските ,които се
дължат на ответника са правилно определени по размер.
В исковото производство ответникът е представляван от адв.П. при
условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.Претенцията на адв.П. ,материализирана в
представения списък на разноски възлиза на 400 лева адв.хонорар.
Съдът не е изложил никакви мотиви в какъв размер приема ,че е
дължимо възнаграждение за адв.П..
Възражение за прекомерност от другата страна не е направено.
Следователно , при определено възнаграждение в размер на 400 лева за
исковото производство, което е минималното такова ,предвидено в Наредбата
за възнаграждение за адвокатска работа/чиито норми съдът използва само
като ориентир/, то дължимото възнаграждение на адв.П. в това производство ,
с оглед изхода от него би било присъденото от първоинстанционния съд.
Неоснователен е довода ,че поради липса на списък на разноски по
смисъла на чл.80 от ГПК на ищеца не следва да се присъждат
такива.Последицата от непредставяне на такъв списък е предвидена в чл.80
изр.2- ро от ГПК и тя е недопустимостта да се иска от тази страна изменение
на решението ,в частта относно разноските.
Правилно са определени и дължимите разноски за експерт.
Тези разноски са изплатени изцяло от ишеца и с оглед изхода на спора
11
ответникът следва да поеме част от тях , която е именно определния от съда
размер.
Поради изложеното ,на основание чл.272 от ГПК , препращайки и към
мотивите на първоинстанционния съд , въззивната инстанция намира ,че
първоинстанционото решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Правилно е и обжалваното определение по чл.248 от ГПК.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото
разноски.направено е искане за присъждане на такива и са представени
доказателства за сторени разноски в размер на 400 лева ,като възражение за
прекомерност от другата страна няма.
Разноските в този размер следва да бъдат присъдени в тежест на
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик по гр.д.№ 2090 по
описа за 2023 година,в частта , с която е прието за установено , че Е. Д. Д. ,
ЕГН: ********** и адрес: гр. **************, дължи солидарно с Д.К.Т. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. *****************, на кредитора "АиМ
Финанс" ООД, с предходно наименование "Лайт Кредит" ООД, с ЕИК:
********* и адрес: гр. Пловдив, ул. "Полет" № 1, сумата 475,40 лв.
/четиристотин седемдесет и пет лв. 40 ст./, представляваща главница по
договор за паричен заем № 11011 от 27.04.2017 г., заедно със законната лихва,
считано от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение № 2329/09.12.2021 г. по ч.гр.д. 4258/2021 г. на
Пазарджишкия районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 9.07.2025 година с рег.
№2162,постановено по реда на чл.248 от ГПК.
Осъжда Е. Д. Д. , ЕГН: ********** и адрес: гр. **************, да
заплати на кредитора "АиМ Финанс" ООД, с предходно наименование "Лайт
Кредит" ООД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. Пловдив, ул. "Полет" №
1,разноски във въззивното производство в размер на 400 лева.
12
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13