№ 146
гр. Велико Търново, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110102494 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът "ЮБЦ" ЕООД, гр.София представляван от адв.Г. от САК
твърди, че на основание сключен договор за предоставяне на мобилни услуги
с индивидуален кл.номер ********** от 6.03.2018 г. и допълнително
споразумение от същата дата между "БТК" ЕАД и ответника, на последния са
предоставяни услуги, за което са издавани фактури за период на потребление
1.03.2018 г.- 31.05.2018 г. Поради неплащането на услугите за два поредни
месеца на основание Общите условия операторът е прекратил едностранно
договора и е издал крайна фактура от 1.07.2018 г. с начислена обща сума за
плащане. Претендира да се приеме за установено между страните дължимост
на сумата от 116,97 лева, представляваща неустойка по договорите,
начислена в издадената крайна фактура. Заявява, че по силата на договор за
цесия от 16.10.2018 г., сключен между "С.Г.Груп" ЕООД и "БТК" ЕАД,
последният е продал вземания, вкл. това срещу ответника. Впоследствие с
договор за цесия от 1.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД е продал вземанията на
"ЮБЦ" ЕООД. Твърди, че ответникът е уведомен за цесиите, включително
чрез връчване на приложенията към исковата молба. Претендира разноски. В
съдебно заседание не изпраща представител.С писмено становище поддържа
иска.
1
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът *****., чрез особения си
представител адв.Д. от ВТАК е депозирал писмен отговор на исковата
молба. Оспорва иска като неоснователен, поради ненадлежно уведомяване на
длъжника за прехвърлянето на вземането срещу него. В съдебно заседание
особеният представител поддържа становището, изложено в отговора и моли
съда да отхвърли иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
представените по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д. № 1803/21 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК в полза на „ЮБЦ“ ЕООД срещу *****. за сумата от
116,97 лева главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор с кл.номер ********** /6.03.2018 г. и допълнително споразумение
към него , сключени между „ БТК“ЕАД и длъжника, по повод което е
издадена фактура № **********/1.07.2018 г. за периода 1.06.-30.06.2018 г. От
приложения по това дело договор за електронни съобщителни услуги и
допълнително споразумение към него се установява, че между „БТК“ ЕАД и
*****. са били налице облигационни правоотношения, по силата на които
операторът на мобилни услуги е предоставял на клиента услугата Vivacom
Mobix 60 LTE за 24 месеца при тарифен план от 21,80 лева с ДДС и услугата
Vivacom TV 2L 2018 по избран тарифен план от 24,99 лева с ДДС за срок от
24 месеца. Услугите са фактурирани по кл.№ **********. Като
доказателства по делото са приети месечни сметки №********** от
1.04.2018 г. на стойност 92,10 лева ; № **********/1.05.2018 г. на стойност
102,13 лева с включен баланс от предходни периоди от 65,10 лева ; №
**********/1.06.2018 г. на стойност 144,58 лева с включен баланс от
предходни периоди от 102,13 лева и месечна сметка № ********** /
1.07.2018 г. на стойност 580,26 лева с баланс от предходни периоди 144,58
лева. В крайната фактура № ********** / 1.07.2018 г. е начислена
неустойка в общ размер от 439,88 лева с различни компоненти , включени в
нея, от която според исковата молба се претендира сумата от 116,97 лева .
Приложени са Общи условия на договора между " БТК" ЕАД и абонатите на
услуги предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството, с които, подписвайки индивидуалния си договор
абонатът е декларирал, че е запознат. Приети като доказателства са договор
2
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. сключен между "БТК"
ЕАД, гр.София и " С.Г.Груп" ООД, гр.Монтана според който цедентът
прехвърля на цесионера вземания срещу длъжници, посочени в Приложение
№ 1, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности. От
своя страна "С.Г.Груп" ООД е продало придобитите по този договор
вземания на " ЮБЦ" ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания/
/цесия/ от 1.10.2019 г. В чл. 1 от него е посочено , че вземанията са
индивидуализирани в Приложение № 1 - "Списък на вземанията", неразделна
част от договора. При първата цесия цедентът "БТК" ЕАД е упълномощил
цесионера "С.Г.Груп" ООД да изпрати уведомления от негово име до
длъжниците по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД, за което е прието пълномощно.
Приложено е уведомление до ответника за двете цесии, за което няма
доказателства да е получено от него преди подаване на исковата молба.
Приети като доказателства са Потвърждение за прехвърляне на вземания ,
изходящо от "БТК" ЕАД относно договор за цесия от 16.10.2018 г. и
Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 1.10.2019 г. от "
С.Г.Груп" ООД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
последния следваше да установи пълно и главно основанията и размера на
претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо
вземане срещу ответника по силата на описаните договори за продажба на
вземания / цесия/, както и свързаните с това задължения. Приобщените по
делото писмени доказателства безспорно установяват наличието на валидни
облигационни правоотношения между ответника и " БТК " ЕАД относно
предоставяни от оператора на мобилната мрежа услуги на клиента,
фактурирани по клиентски номер **********. Представената крайна фактура
№ **********/1.07.2018 г. съдържа начислени срещу ответника вземания,
описани като неустойки в общ размер от 439,88 лева, от които ищцовото
дружество претендира сумата от 116,97 лева, формирана като сбор от
трикратния размер на месечните такси за всяка абонаментна услуга от
3
сключения договор. Във фактурата е посочено, че неустойка от 54,51 лева е
начислена за тарифен план Vivacom Моbix 60 LTE, а за тарифен план
Vivacom TV2L е начислена неустойка от 62,46 лева. /без ДДС/. Ищецът
твърди, че поради неизпълнение задълженията за заплащане на дължимите
месечни такси от страна на ответника, операторът е прекратил едностранно
договорите с него на основание чл. 50 , вр. с чл. 43 от ОУ на 29.06.2018 г. –
дата на деактивация на процесния абонамент, откъдето съгласно подписаните
договори произтича и правото му да претендира неустойка, равняваща се на
оставащите до края на договора, но не повече от трикратния им размер
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява. Подписвайки договорите с оператора клиентът е декларирал , че
е запознат и се е съгласил и с Общите условия, които в чл. 20 предвиждат
заплащане на начислената сума за ползваните услуги в срок от 15 дни от
издаването на месечната сметка/фактура, но не по-късно от 29 –то число на
месеца. В случай, че абонатът не заплаща в срок дължимите суми, което
задължение е предвидено в чл. 43.1 от ОУ, на основание чл. 50, 6, б. „в“ от
ОУ операторът има право да прекрати договора едностранно, но с 30-дневно
предизвестие. В действителност не се установи от ответника, върху когото
лежи доказателствената тежест, че е плащал според договора и ОУ
задълженията си в срок, което предпоставя правото на оператора да прекрати
договора на соченото основание, а оттам и правото му да претендира
договорените неустойки в случай на предсрочно прекъсване на
облигационната връзка по вина на абоната. Въпреки горното претенцията е
неоснователна, тъй като ищецът не представи доказателства как и по какъв
начин операторът е прекратил договора и узнал ли е абоната за това.
Разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД предвижда заплащане на неустойка като
обезщетение за изправната страна при неизпълнение на конкретно
задължение от насрещната страна по договора. В случая страните са
договорили дължимостта на неустойката при хипотеза на предсрочно
прекратяване на договора по искане или по вина на абоната , включително
при неплащане на дължимите суми, както и нейният размер, но ищецът не
проведе надлежно доказване дали и кога са прекратени облигационните
правоотношения между страните по повод сключените договор и
допълнително споразумение към него и как изправната страна по договора- в
случая телекомуникационният оператор е уведомил абоната за това. Горното
4
е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка
и неговата липса води до недоказаност на основанието, на което се
претендира вземането. Не се доказа, че между страните е установен
конкретен ред относно упражняването на потестативното право за разваляне
на договора, следователно важат общите правила на чл. 87,ал.2 от ЗЗДД,
според които договори, сключени в писмена форма се прекратяват по същия
ред. Ищецът не е представил доказателства, че операторът е отправил
писмено предизвестие или писмено уведомление до абоната, обективиращо
упражненото от него право на едностранно прекратяване на договора,
следователно искането за присъждане на начислената неустойка се явява
неоснователно и недоказано. Иска е неоснователен и по още едно
съображение. Ищецът основа качеството си на кредитор по силата на договор
за цесия от 1.10.2019 г., сключен между него и "С.Г.Груп" ООД , съгласно
който цедентът е прехвърлил на цесионера закупени вземания от физически
и юридически лица , придобити съгласно чл. 2 от договора по силата на
договори за прехвърляне с първоначалните кредитори, първият от които е
договорът за цесия сключен между "БТК" ЕАД и "С.Г.Груп" ООД от
16.10.2018 г. Процесните договори за цесия съдържат условията , при които
вземанията са продадени , като в договора за цесия от 16.10.2018 г. е
посочено, че вземанията, предмет на прехвърляне са посочени в Приложение
№ 1, а в договора за цесия от 1.10.2019 г. е посочено, че вземанията са
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1-
"Списък на вземанията", неразделна част от договора. По делото няма
доказателства нито относно изпращането, нито относно получаването на
приложеното по делото уведомление по чл. 99,ал.3 от ЗЗД досежно
прехвърлянето на вземането по двата договора за цесия. Въпреки това
длъжникът следва да се счита за уведомен за извършените цесии с
получаване на исковата молба и приложенията към нея, едно от които е
именно уведомлението до длъжника за извършените цесии. Съдебната
практика категорично допуска уведомяването да се извършва и от цесионера,
ако е упълномощен за това от цедента. Освен това длъжникът се смята за
уведомен за цесията с получаване на исковата молба и може да
противопостави възражение относно липсата на знание, само ако е изпълнил
задълженията си на стария кредитор, каквото в случая не се релевира от
длъжника. В конкретния случай с връчване на исковата молба и
5
приложенията към нея на особения представител на длъжника последният
следва да се счита уведомен за извършените цесии. Без значение е факта, че
длъжникът-ответник не е получил лично книжата, тъй като се представлява
от назначения от съда особен представител , който защитава и гарантира
правата и интересите му в процеса, а и никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение / ответникът е призован по реда на
чл. 46,ал.6 от ГПК, след като не е бил намерен на посочените и регистрирани
от самия него адреси/. В този ред на мисли релевираното възражение от
ответника не се споделя от съда. Неоснователността на претенцията
произтича от това, че ищецът не е приложил и към доказателствата по делото
не са приобщени извлечения от съответните Приложения № 1 към двата
договора за цесия, които да установят, първо, че "С.Г.Груп" ООД е придобил
вземането срещу ответника от "БТК " ЕАД и второ, че "ЮБЦ" ЕООД от своя
страна е придобил това вземане от "С.Г.Груп" ООД. За удостоверяване на
това обстоятелство ищецът е приложил документ, именуван "Потвърждение
за прехвърляне на вземане по чл. 99,ал.3 от ЗЗД", с което "БТК" АД
потвърждава, че цесионерът има правата на кредитор по вземане в общ
размер от 116, 97 лева срещу *****. по силата на договор за цесия от
16.10.2018 г. Прието е извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия
от 1.10.2019 г., издадено от "С.Г.Груп" ООД във връзка с искане на „ЮБЦ“
ЕООД, с което същия удостоверява, че вземането в размер на 116,97 лева,
произтичащо от договори за мобилни услуги, лизингови договори и
начислени неустойки по тях подписани преди датата на сключената цесия от
1.10.2019 година срещу *****. е прехвърлено на ищцовото дружество.
Настоящият състав на съда намира, че с тези документи ищецът не може да
докаже, че конкретното вземане, произтичащо от облигационното
правоотношение между ответника и "БТК" ЕАД е продадено първо на
„С.Г.Груп ООД , после на "ЮБЦ" ЕООД. Те не могат да заместят
съдържанието на приложенията , неразделна част към двата договора за
цесия, доколкото не съдържат подробна информация относно
индивидуализацията на вземането по основание и по размер. Не може да се
установи по кои договори, сключени между оператора и клиента вземанията
са прехвърлени, съответно не може да се докаже, че са прехвърлени именно
тези по описаните в исковата молба фактури, тъй като не се твърди
категорично, че между цедента и конкретния длъжник няма и други
6
правоотношения /в чл. 3.5 от договора от 16.10.2018 г. е употребен израза
“доколкото му е известно...“/. Съдът не споделя и тезата на ищеца, че при
тази декларация от страна на цедента представянето на Приложението в
цялост би нарушило разпоредби от ЗЗЛД. Тези доводи са неоснователни, тъй
като при наличие на приложенията , неразделна част от договорите, ищецът
би могъл да ги приложи с обезличени лични данни на лицата, извън тези на
ответника, или да се представи заверен препис -извлечение от приложенията
относно конкретния длъжник. Мотивиран от изложеното съдът намира, че
иска с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.92 от ЗЗД е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли. При този изход на делото на ищеца не се
дължат разноски както в исковото, така и в заповедното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.
92 от ЗЗД за приемане на установено, че *****. с ЕГН ********** от
гр.***** дължи на " ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр.София, бул. "България" № 81,вх.В, ет.8 в качеството му на
цесионер по договор за цесия от 1.10.2019 г. сумата от 116,97 / сто и
шестнадесет лева и 97 ст./ главница, представляваща неустойка по
договорите, сключени между ответника и «БТК» ЕАД, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1803/2021 г. по
описа на ВТРС , като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от
същото да се приложи по ч.гр.д.№1803/2021 г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7