РЕШЕНИЕ
№ /18.12.
Година
2018 гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.11. 2018 година
В публично заседание
в следния състав:
Окръжен съдия: Х. СИМИТЧИЕВ
И секретаря
Стойка И., като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 38
по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба от ЕТ“Х.С.Б.”, седалище
и адрес на управление: гр.Х., обл.Х., общ.Х., ул."***, с ЕИК:***,
представлявано от С.Р. Б. против З.М.К. ЕГН:**********,***, А.Д.А., ЕГН:**********,
с постоянен адрес: ***, И.Д.А., ЕГН:**********,*** и И.А.И., ЕГН:**********,***
***.
В
исковата молба се твърди, че първите трима ответници
са наследниците на бившия управител на „Б." ООД, с ЕИК: ***, в несъстоятелност
Д.А.К..
Посочва се, че „Б." ООД е длъжник на ЕТ „Х.С.Б.", с
вземания, установени по своето основание и размер в проведеното по молба на
ищеца производство по реда на чл.625 от ТЗ по отношение на длъжника „Б."
ООД, с ЕИК:*** - по т.д.н.№ 251/2016г. на ОС Стара Загора. С решението по това
дело - Решение № 396/22.12.2016г., съдът обявил неплатежоспособността на „Б."
ООД, определил началната й дата - 01.08.2007г., открил производство по
несъстоятелност на „Б." ООД и поради липса на имущество на длъжника, спрял
производството по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ, като решението е обявено по
партидата на „Б." ООД в Търговския регистър на 23.12.2016г. и същото е влязло
в законна сила от 31.12.2016г.
В ИМ се твърди, че при пререгистрацията на дружеството (вследствие
влизане в сила на Закона за търговския регистър), е издадено от Окръжен съд-Стара
Загора удостоверение за актуално състояние на „Б." ООД изх.№ 933/29.05.2008г.,
в което е отразено, че дружеството се представлява от двамата си управители Д.А.К.,
ЕГН:********** и И.А.И., ЕГН:********** заедно и поотделно. Така, (с тези
данни) дружеството „Б." ООД е пререгистрирано в ТР с дата на вписване на
пререгистрацията 21.08.2008г.
Сочи се, че впоследствие, видно от хронологията на вписванията по
партидата на търговеца „Б." ООД, са извършени и други вписвания, като
първото следващо е по заявление на управителя Д.А.К. - вписването на
07.04.2009г., а последващите са по заявление на управителя И.А.И., тъй като на
16.04.2010г. (видно от акта за смърт и удостоверението за наследници),
наследодателят на първите трима ответници Д.А.К. е починал, след което „Б."
става ЕООД, еднолична собственост на И.А.И..
Твърди се, че първите трима ответници са приели наследството на
бившия управител Д.А.К., видно от протокол за доброволна делба на дружествени
дялове в дружество „Б." ООД от 08.06.2010г., с нотариална заверка от
09.06.2010г. Счита, че по тази причина те са отговорни и за пасивите на
наследството - всеки за частта, която е наследил, в това число и за вредите от
бездействието на Д.А.К. и неизпълнение на задължението му по чл.626 във вр. с
чл.625 от ТЗ.
Поддържа се, че на основание чл.627 от ТЗ, за вредите, причинени
на кредиторите на несъстоятелния търговец, отговарят солидарно органите му на
управление (по чл.626, ал.2 от ТЗ), които не са изпълнили задължението си да
заявят неплатежоспособността му по чл.625 от ТЗ в срока по чл.626, ал.1 от ТЗ.
В случая, това са двамата управители на „Б." ООД: И.А.И., ЕГН:********** и
Д.А.К., ЕГН:**********. Сочи се, че между наследниците на последния (първите
трима ответници) и другия управител, отговорността е солидарна спрямо ищеца, на
основание разпоредбата на чл.627 от ТЗ в полза на кредитора. По отношение на първите
трима ответници, се посочва, че в рамките на дължимата сума, те отговарят до
размера на наследената от всеки от тях
1/3 ид.ч. от наследството на
починалия управител Д.А.К., ЕГН:**********.
Излагат се съображения, че са налице предпоставките за завеждане
на иска по чл.627 ТЗ срещу посочените ответници, като излага съображения и
цитира съдебна практика. В производството по несъстоятелност по т.д.№
251/2016г. на ОС Ст.Загора, било установено, че ЕТ „Х.С.Б." се явява
кредитор на „Б." ЕООД по търговски сделки по доставка на стоки (търговски
сделки), за които поради неплащане от страна на длъжника, са били проведени
съдебни производства по ч.гр.д.№56/2009г., по гр.д.№70/2009г., по
гр.д.№71/2009г. и по гр.д.№72/2009г. всички по описа на РС гр.Г.. След това, са
образувани изпълнителни производства при ЧСИ К. А. рег.№ *** на Камарата на
ЧСИ. След като и това не дало резултат, е заведено производството по
несъстоятелност на „Б." ЕООД. Общото задължение на „Б." ЕООД към
ищеца ЕТ „Х.С.Б.", което се установило в производството по несъстоятелност,
е сумата в размер на 69 360,66 лв.
Твърди се, че длъжникът „Б." ООД, а след това ЕООД, не е
обявявал ГФО в ТР за нито една финансова година от пререгистрацията си в ТР през
2008г. Същевременно, по партидата на „Б." в ТР има заявени вписвания от
НАП за публични задължения на дружеството, установени и от вещото лице, като при
тези задължения, при спиране на плащанията още от 2007г. и при липсата на
отчети за финансовото състояние на дружеството, съдът по несъстоятелността приел,
че началната дата на неплатежоспособност на „Б." е 01.08.2007г. Към тази
дата, управители на това дружество са били Д.А.К., ЕГН:********** (наследодател
на първите трима ответници) и И.А.И., ЕГН:**********, заедно и поотделно.
В исковата молба се посочва, че вредите за ищеца се изразяват в
неполучаване на дължимите му и установени по размер от съда по
несъстоятелността суми, общо в размер на 69 360,66 лв. Твърди, че ответниците,
на основание чл. 627 от ТЗ, носят деликтна отговорност за тези суми, поради
бездействието и факта на неплащането им от „Б." ЕООД, съчетано с
неизпълнение на задължението да се заяви неплатежоспособността на дружеството в
30-дневен срок от спиране на плащанията. Неизпълнението на предписаното от
чл.626, ал.2 ТЗ задължение е допуснато, както от праводателя на първите трима
ответници, така и от другия управител.
Счита, че са налице предпоставките за успешното провеждане на
предявения иск с правно основание чл.627 ТЗ, тъй като: 1./ Се установява
причиняването на вреди и техния размер; 2./ Установено е и обстоятелството, че
вредата произтича именно от забавата за уведомяване по чл.626, ал.1 ТЗ, което,
ако е било сторено своевременно, е нямало да са налице и по-късно възникналите
задължения към НАП, а и с наличното имущество (цялостно оборудване на бетонов
център, впоследствие разпиляно), ищецът, като кредитор, е можел да се
удовлетвори; 3/ Тази забава се дължи на виновното бездействие, тъй като липсва
извинителна причина за бездействието на всеки един от двамата бивши управители
на „Б." ООД.
В съответствие с указанията на съда, ищецът е депозирал уточняваща молба, с която прави
следните уточнения на обстоятелствената част на исковата молба:
Сочи, че дружество „Б." ООД (след това ЕООД) се занимавало с
производство на бетони (различни марки) и варови разтвори, като една от
основните съставките на тези строителни материали е пясък. Ищецът е извършвал
множество доставки на пясък за „Б." ООД, т.е. вземанията на ищеца
произтичат от търговски сделки по доставка на суровина. Посочва, че вземанията
са съдебно установени и в този смисъл са ликвидни и изискуеми: по четири
ч.гр.д. № 56/2009Г, № 70/2009г, № 71/2009г. и № 72/2009г всички на Районен съд Г.,
по които са издадени изпълнителните листове и в които се цитират и фактурите на
отделните доставки, като общо дължимата сума от 69360,66лв се формира от
аритметичния сбор на сумите, дължими по цитираните 4 бр. изпълнителни листове:
1/ по ч.гр.д. № 56/2009г: 23401,20лв. +
15506,00лв. + 778,15лв. = 39 685,35лв.; 2/ по ч.гр.Д.№ 70/2009г.: 6576,00 +
4280,00лв. + 867,12лв.= 11723,12 лв.; 3/ по Ч.Гр.Д.№ 71/2009г.: 9600,00лв. +
5420,00лв. + 1154,04 лв. = 16174,04лв.; 4/ по ч.гр.д.№ 72/2009г: 1778,15лв.;
Общо дължима сума по четирите - 69360,66лв.
Тези вземания на ищеца като кредитор са възникнали преди началната
дата на неплатежоспособност на „Б." ЕООД в несъстоятелност, видно от
датата на фактурите, цитирани в изпълнителните листове, но са придобили
изпълнително действие след тази дата.
Поддържа се, че съществува пряка причинна връзка между неплащането
на доставките от една страна, настъпилата по-късно неплатежоспособност на „Б."
ЕООД, от друга и обективната невъзможност за удовлетворяване на ищеца, от трета.
Разпиляването на имуществото на „Б." ООД от двамата му управители,
съчетано с тяхното бездействие да обявят неговата неплатежоспособност на
дружеството, след като такава е налице, са вредоносно съчетание на действия и
бездействия на управителите, които, като пряка последица, се явяват причина за
неудовлетворяване вземането на ищеца за извършени търговски доставки на
суровина, вложена в производството на „Б." ООД. А този резултат
представлява вреда от бездействието на управителите да изпълнят задълженията,
които чл.626 от ТЗ им вменява.
Посочва се, че правният интерес от воденето на настоящия иск с
правно основание чл.627 от ТЗ произтича от това, няма никакво налично имущество
на търговеца, от което неговите кредитори - ищецът и НАП, да се удовлетворят. Относно
допустимостта на иска по чл.627 от ТЗ, сочи, че изтичането на едногодишен срок от
обявяването в несъстоятелност не е въведено като изискване. Отрицателна
предпоставка за осъществяване правото на иск по чл.627 ТЗ е само наличието на
висящност на производството по несъстоятелност в първата му фаза (установяване
на неплатежоспособност и началната й дата), но в конкретния случай тази фаза е
приключила с обявяването на решението на съда за откриване производство по
несъстоятелност по партидата на търговеца в ТР и с изтичането на срока за
неговото обжалване. Затова моли съда да приеме, че задължителното изискване за
допустимост на иска по чл.627 от ТЗ да има приключило производство по
несъстоятелност за фазата, установяваща обстоятелствата, че длъжникът е
неплатежоспособен, както и началната дата на неплатежоспособността, в случая е
налице.
Моли съда да приеме, че в случая е налице идентичност между
размера на неудовлетвореното вземане на ищеца като кредитор на
неплатежоспособния длъжник и вредите, които са му причинени от неизпълнение на
задължението на управителите по чл.626 от ТЗ в периода, в който дружеството,
макар и неплатежоспособно, все още работело и имало активи. Моли съда да
приеме, че поради липса на имущество в масата на несъстоятелността на
неплатежоспособния длъжник „Б." ЕООД, за ищеца, като кредитор, са
изчерпани способите за удовлетворяване в производството по несъстоятелност,
което води до правния му интерес от завеждането на настоящия иск като
алтернативна законова възможност за удовлетворяване.
В съответствие с указанията на съда и с оглед солидарната
отговорност на управителите, която разпоредбата на чл.627 от ТЗ въвежда, прави
и следното уточнение на петитума на исковата молба, като моли същият да се
счита за предявен по следния начин:
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците:
първите трима З.М.К. ЕГН:**********, А.Д.А., ЕГН:**********, и И.Д.А., ЕГН:**********,
в качеството им на наследници на бившия управител на „Б." ЕООД-в
несъстоятелност Д.А.К., ЕГН:********** и четвъртия И.А.И., ЕГН:**********, в
качеството му на управител на „Б." ЕООД-в несъстоятелност - органи на
управление по чл.626, ал.2 от ТЗ, СОЛИДАРНО да заплатят на ЕТ „Х.С.Б.", с
ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.Х., обл.Х., ул.***, в качеството му
на кредитор на „Б." ЕООД-в несъстоятелност, вредите, претърпени вследствие
неизпълнението на задължението им за заявяване по чл.626, ал.1 от ТЗ, които
вреди представляват сумата в размер на 69360,66 лв. Моли съда да присъди законната лихва върху
сумата от 69360,66 лв. от момента на завеждането на иска до пълното й
издължаване.
С влязло в сила
Определение № 548/10.05.2017г., съдът е прекратил производството по т.дело
№38/17г. по описа на СтОС, в частта му, по предявения от ЕТ „Х.С.Б.",
седалище и адрес ма управление: гр.Х., обл.Х., общ.Х., ул.'***, регистрирано в
ТР с ЕИК: ***, представлявано от С.Р. Б. иск за осъждане на И.А.И., ЕГН:**********,***
***, като солидарен длъжник, да заплати на ЕТ „Х.С.Б.", с ЕИК:***,
седалище и адрес на управление: гр.Х., обл.Х., ул.'***, в качеството му на
кредитор на „Б." ЕООД-в несъстоятелност, вредите, претърпени вследствие
неизпълнението на задължението им за заявяване по чл.626 ал.1 от ТЗ, в размер
на 69360,66 лв, като недопустимо, предвид настъпила преди завеждане на делото
смърт на посочения ответник.
След завеждане на делото,
ищецът С.Р. Б., по чиято искова молба, в качеството му на едноличен търговец, е
образувано делото, е починал (на 15.08.2017г), поради което, съдът, с
определение от 29.05.2018г., на основание чл.230, ал.1 и ал.3 ГПК, е
конституирал като ищци по делото, на негово място, законните му наследници, а
именно: П.И.Б., ЕГН:**********, с адрес *** – съпруга, Д.С.Б., ЕГН:**********,
с адрес *** – син и Х.С.Б., ЕГН:**********, с адрес *** – син. Същите, в това
им качество, поддържат подадената ИМ и извършените до конституирането им по
делото действия.
В
законоустановения срок, са постъпили отговори
на ИМ (идентични) от ответниците З.М.К., А.Д.А. и
И.Д.А., в които оспорват изцяло
предявените искове по основание и размер, и считат същия за недопустим,
неоснователен и недоказан. Считат, че така предявена исковата молба е
недопустима. Сочат, че към настоящия момент е налице висящо производство по
несъстоятелност - т. д. №251/2016г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Цитират
съдебна практика. Твърдят, че в случая се установява, че производството по
несъстоятелност е спряно по реда на чл.631, ал.1 ТЗ поради липса на имущество
или средства за плащане на разноските в производството по несъстоятелност, но е
налице едногодишен срок, предвиден в разпоредбата на чл.744 ТЗ, в които
съществува възможността да бъде открито имущество и съответно да бъде
удовлетворено вземането на ищеца. В този смисъл, исковата претенция се явява
предявена преждевременно, тъй като не са изчерпани възможностите ищецът да бъде
конституиран като кредитор в несъстоятелността и да бъде удовлетворен по реда
на универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по
несъстоятелност. Към датата на завеждане на исковата молба производството по
несъстоятелност е висящо, поради което за ищеца ЕТ „Х.С.Б." все още
съществува възможност да бъде удовлетворен за вземането си към „Б." ЕООД,
ако се внесат разноски и производството бъде възобновено.
Твърдят, че в конкретния случай,
ищецът заявява идентичност на вредата, която съизмерва с неудовлетвореното си
вземане, което има по образуваните по описа на ЧСИ К. А. изпълнителни дела и по
- късно възникналите задължения към НАП към несъстоятелния длъжник „Б."
ЕООД, поради което тази вреда може да бъде присъдена като вреда по чл.627 ТЗ,
когато са изчерпани способите за удовлетворяването й в производството по
несъстоятелност.
Считат, че едва когато липсва друг
законов способ кредитора да получи вземането си, законодателя е предвидил
ангажирането на специалната деликтна отговорност по чл.627 ТЗ, поради което
считат иска за недопустим и преждевременно предявен.
Сочат, че за да бъде уважен иска по
чл.627 ТЗ, следва да са налице два вида предпоставки - предпоставки за
предявяването на иск по чл.627 ТЗ и предпоставки за успешното провеждане на
предявен иск с правно основание чл.627 ТЗ.
Посочват, че съобразно предпоставките
за успешното провеждане на предявен иск, в случай, че посочените по-горе
кумулативни предпоставки са налице, ищецът във всеки конкретен случай ще следва
да докаже: Наличието на вреда и нейният размер; Обстоятелството, че вредата
произтича именно от забавата за уведомяване по чл.626 ал.1 ТЗ, т. е наличие на
причинна връзка между виновното бездействие на ответника и настъпилите реални
вреди; Тази забава се дължи на виновното бездействие на ответника.
В случая, дори и да се приеме, че са
налице предпоставките за предявяването и допустимостта на иска по чл.627 ТЗ,
считат, че не са налице предпоставките за неговата основателност, тъй като не
са налице нито виновно бездействие от страна на ответника, нито причинна връзка
между бездействието на ответника и настъпилите вреди, като не е доказан и
размера ма тези вреди. Същите не са доказани в исковата молба и приложение към
нея писмени доказателства.
По отношение на виновното бездействие
на управителя Д.А.К., сочат, че в действителност първите трима ответници са
наследници на Д.А.К. и в качеството им на наследници са приели наследството без
да са извършили опис при приемането му.
Не се оспорва обстоятелството, че до
07.04.2009г. Д.А.К. е бил управител на „Б." ЕООД. Същият обаче не е имал
възможността да изпълни разпоредбата на чл.626 ТЗ и в 30-дневен срок да поиска
откриване на производство по несъстоятелност, тъй като не му е било известно,
че дружеството „Б." ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност.
Посочват, че причината за това е, че с
Протокол от 20.09.2004г. е проведено общо събрание на съдружниците на „Б."
ЕООД, на което е взето решение да се освободи от длъжност управителя Д.А.К. и
да се заличи от Търговския регистър като управител на дружеството, както
решения за изключване на Д.А.К. като съдружник в „Б." ЕООД, като
дружествените му дялове се прехвърлят на съдружника И.А.И., поради действия, с
които нарушава интересите на дружеството.
Сочат, че за взетите решения с
Протокол от 20.09.2004г. Д.А.К. не е гласувал, поради което е отказал да
подпише протокола. Във връзка с взетите решения на 20.09.2004г. Д.А.К. е
предявил иск против „Б." ЕООД за отмяна на решенията на общото събрание на
дружеството по реда на чл.74 ТЗ, въз основа на което е образувано гр. дело
№579/2004г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. С Решение №186/11.07.2005г.
постановено по гр. дело №579/2004г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, съда
отхвърля предявения от Д.А.К. иск против „Б." ЕООД. Решението на
Старозагорския окръжен съд е обжалвано от „Б." ЕООД, във връзка с което е
образувано гр. дело №890/2005г. на Апелативен съд Пловдив. С Решението си
Апелативен съд Пловдив отменя Решение №186/11.07.2005г. постановено по гр. дело
№579/2004г. по описа на Окръжен съд Стара Загора и отменя всички решения приети
на Общо събрание от 20.09.2004г. на съдружиците на „Б." ЕООД. С решение
№35/04.02.2008г. постановено по т. дело №589/2007г. по описа на ВКС, съдът
отхвърля предявения от Д.А.К. срещу „Б." ЕООД иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на проведеното на 20.09.2004г. общо събрание на
съдружниците.
Сочат, че след приключване на тези
съдебни производства, на 04.09.2009г. в Търговския регистър е вписано
заличаването на Д.А.К. като управител на „Б." ЕООД.
Посочват, че през целия период, от
вземане на Решенията на Общото събрание проведено на 20.09.2004г, до
постановяване на Решението на ВКС на 04.02.2008г. управителя Д.А.К. е бил лишен
от достъп до управленската дейност и търговските книги на дружеството „Б."
ЕООД и не е бил запознат с финансовото състояние на дружеството.
Относно размера на претендираните
вреди в размер на 69 360.66лв. читат, че от представените по делото
доказателства не е доказан и реалния размер на вредите. Сочат, че сумата 69 360,66лв.,
установена в производството по несъстоятелност е сума, която няма сила на
присъдено нещо и размера на неплатените вземания следва да се установи или с
влязло в сила Решение със сила на присъдено нещо или вземанията в размер на 69 360,66лв.
да са предявени в производството по несъстоятелност.
Оспорват тезата на ищеца, че вредата
произтича именно от забавата за уведомяване по чл.626 ал.1 ТЗ, както и
наличието на причинно- следствена връзка между виновното бездействие на
ответника и настъпилите реални вреди.
Твърдят, че в случая е видно, че
задълженията на „Б." ЕООД към ЕТ „Х.С.Б.", от които се твърди, че
произтича вредата, са възникнали през месец март 2004г, месец април 2004г.,
месец май 2004г. и месец декември 2004г. Също така сочат, че е видно, че
претенциите са предявени от ЕТ „Х.С.Б." към „Б." ЕООД едва през
2009г., тъй като от тази година са делата по описа на Районен съд Г.,
Следователно, повече от четири години ищеца е бездействал, като през това време
е имал възможността да предприеме необходимите действия за събиране на
вземанията си, вкл. е имал и възможността да иска налагане на обезпечителни
мерки.
От друга страна, считат, че заявяването
на тези обстоятелства е следвало да се извърши до 01.09.2007г., следователно
ищеца е имал на разположение три години, за да предяви исковата си претенция,
вкл. да наложи обезпечителни мерки, но като не е сторил това той е проявил
незаинтересованост относно събиране на вземанията си, предвид което може да се
направи обосновано предположение, че вина за настъпилото положение има и ищеца.
Сочат, че аналогични са и
обстоятелствата относно евентуално наличие на публични задължения, като няма
никакви доказателства, че ако обстоятелствата по чл.626 ТЗ бяха заявени „Б."
ЕООД нямаше да натрупа публичните задължения, които са в основата на исковата
претенция.
Предвид изложеното считат, че не е
налице и причинно следствена връзка между евентуалното бездействието на Д.А.К.
и претендираните вреди от ищеца.
Предвид изложените съображения молят
съда да отхвърли като неоснователна предявената от ЕТ „Х.С.Б.", ЕИК ***
искова претенция, с която ищеца иска да се осъдят И.Д.А., З.М.К. и А.Д.А., в
качеството им на наследници на Д.А.К. и И.А.И. солидарно да заплатя на ЕТ „Х.С.Б.",
вредите претърпени вследствие на неизпълнението на задължението им за заявяване
по чл.626, ал.1 ТЗ, които вреди представляват сумата в размер на 69 360.66лв.,
както и законната лихва върху сумата от момента на завеждането на иска.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която взема
становище относно отговорите на ответниците.
Сочи, че голяма част от оборудването за производство на бетон, при
това без правна сделка и без основание, се оказало в патримониума на другата
фирма, контролирана от първите двама ответници, а именно „Б." ООД, ЕИК: ***,
както и че в патримониума на „Б." ЕООД липсват каквито и да било активи,
които да могат да послужат за удовлетворяване на кредиторите на „Б." ЕООД.
В този смисъл сочи, че едногодишния срок, съгласно чл.632, ал.2 от ТЗ предстои
да изтече, след което търговецът така или иначе ще бъде заличен от търговски
регистър, без производството да бъде възобновявано.
Моли съда да приеме, че след като предпоставките за допустимостта
на иска по чл.627 от ТЗ са налице, то именно в настоящия процес предстои
доказване на предпоставките за неговата основателност.
Сочи, че независимо от соченото като аргумент решение на общото
събрание на дружеството от 20.09.2004г. за заличаване на Д.К.като управител на
„Б." ООД, то поради атакуването на това решение по реда на чл.74 от ТЗ, не
се е стигнало до влизане в сила на решението на общото събрание и качеството на
К. на управител продължава да съществува до 2009г, което обстоятелство се
признава от ответниците. Наличието на
съдебни спорове между двамата съдружници и между управител и дружество не е
извинителна причина за бездействието на Д.К.като управител.
Моли съда да съобрази обстоятелството, че цитираното решение на
общото събрание е от 20.09.2004г., а доставките, извършени от ищеца на „Б."
ООД са предшестващи в по-голямата си част - това са доставки от март 2004г., от
април 2004г., от май 2004г. Само една от доставките е от декември 2004г.
Следователно мажоритарната част от задълженията на „Б." ООД към ищеца ЕТ „Х.С.Б."
са възникнали в период, в които Д.А.К. е имал качеството управител - т.е. той
добре е знаел за тях, тъй като той се е занимавал с производствената дейност на
бетонови и варови разтвори и тяхната реализация. Всеки от управителите носи
отговорност за търговската дейност и разплащания на дружеството и в този смисъл
Д.К.е можел и е следвало да извърши плащане на доставките или да заяви
невъзможността за плащане на търговеца по реда на чл.626 от ТЗ. А той не е
направил нито едното от двете.
Оспорва твърдението на ответниците, че Д.К.е бил лишен от
достъп до управленската дейност
и търговските книги
на дружеството „Б." ООД. Сочи,
че както седалището, така и производствената дейност на „Б." ООД винаги е
била в град Г., в който град живеел Д. К., а
понастоящем живеят ответниците. Посочва, че другият управител на
дружеството, И., е живял в гр.Т. и в гр.С. - той никога не е живял физически по
седалище на дружеството в гр.Г., и съответно не е ръководил ефективно
търговската дейност на дружеството. В този смисъл Д.А.К. е бил управителя и
съдружника, който в най-голяма степен и в дълбочина познава и ръководи
търговската дейност и търговските книги на дружеството „Б." ООД, в което е
бил съдружника и управител до 2009г.
Твърди, че цитираните доставки на пясък от ищеца на „Б." ООД
в размер на 69 360.66лв. далеч не са единствените доставки извършени от ищеца
на „Б." ООД. Между страните имало интензивна търговска дейност през
годините и „Б." ООД е извършвал редица разплащане по предходни доставки,
поради което не се е налагало водене на дела. С течение на времето обаче
процеса на заплащане на доставките започнал да се забавя и се формирали
задължения, които дори били в по-голям размер от цитирания по-горе. По тях
праводателят на ответниците Д.К.като управител на „Б." ООД, извършвал
частични разплащания, вследствие на които остатъкът от дължимите суми станал 69
360.66лв. Сочи, че това е размера на вредата за ЕТ „Х.С.Б.", резултат на
преустановяване на плащанията от страна на „Б." ООД. Иначе казано,
цитираната вреда е равна на останалата неплатена част от множество доставки,
които ЕТ „Х.С.Б." е извършвала на „Б." ООД.
Оспорва твърдението за бездействие на кредитора, като излага
съображения.
Сочи, че е имало частични разплащания по доставките, което е
навеждало кредитора на мисълта, че търговецът или ще удовлетвори кредитора си
постепенно във времето или ако констатира неплатежоспособността си, ще я заяви
съгласно изискванията на ТЗ.
Твърди, че от счетоводните записи, а при тяхната липса, от
годишните данъчни декларации и от ежегодно подаваните в НСИ формуляри, съгласно
чл.20 от Закона
за статистиката, могат да се констатират на годишна база задълженията на „Б."
ЕООД към доставчици в това число и към ищеца за годините 2004г., 2005г.,
2006г., 2007г., 2008г., 2009г. включително.
Заявява, че в периода от извършването на доставките -
март-декември 2004г. до снабдяването на изпълнителни листове през 2009г. от РС Г.,
ЕТ „Х.С.Б." е получавала частични плащания по доставките. Съответно
издадените през 2009г. изпълнителни листове съответстват на остатъка от
задължението на „Б." ЕООД към 2009г., а не на началния размер на
извършените през 2004г. доставки. През този период от четири години и половина
са водени многобройни разговори и са правени срещи между едноличния търговец от
една страна и праводателят на ответниците като управител на дружеството-длъжник
от друга, при които той е обещавал частични плащания и дори е извършвал такива,
а от друга страна е споделял затрудненията си в процеса на производство на
бетонови и варови разтвори, което е предмет на дейност на „Б." ООД.
Оспорва твърдението, че кредиторът не бил направил опит за
събиране на вземанията си, като излага съображения.
Ответниците
са депозирали допълнителен отговор,
в които оспорват допълнителната
искова молба и предявения иск по чл. 627 от ТЗ от ЕТ „Х.С.Б." срещу ответниците
З.М.К., И.Д.А. и А.Д.А., като считат същият за неоснователен и молят да бъде
отхвърлен.
Считат, че не настъпва правоприемство в членствените
правоотношения на починалия съдружник по силата на наследяването. Смъртта на
съдружник в дружеството с ограничена отговорност е обективно прекратително
основание на членственото му правоотношение, посочено в чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Със смъртта на физическото лице настъпва универсално правоприемство според
Закона за наследството, но то не се разпростира и върху членственото
правоотношение като съвкупност, защото то включва и лични права на съдружника,
като например такива, свързани с право да бъде избиран в управителни и
контролни органи, които в това си качество са ненаследими. След смъртта му те
наследяват дружествения му дял (чл.129, ал.1 ТЗ), но това не води автоматично
до придобиване на членствени права в дружеството. Наследяването на дружествения
дял е различно от възможността за наследниците да встъпят в членствените
правоотношения. Наследникът, който иска да встъпи в членственото
правоотношение, може да го направи по реда на чл.122 от ТЗ. Сочат, че такива
данни по делото няма, а и не се правят доводи в тази насока.
С оглед на гореизложеното считат, че ответниците не следва да
отговарят за действията или бездействията на наследодателя им Д.А.К. в
качеството му на управител на „Б." ООД. Считат, че е налице липса на
материалноправна легитимация, те не са носители на правното задължение, поради
което молят предявения иск по чл. 627 от ТЗ да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендират направените разноски по делото.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове срещу всеки от тримата ответници З.М.К. ЕГН:**********,***, А.Д.А., ЕГН:**********,
с постоянен адрес: ***, И.Д.А., ЕГН:**********,***, с правна квалификация по
чл.627 ТЗ, вр. чл.626, ал.2 от Търговския закон, вр. чл.60, ал.1, чл.5, ал.1 и
чл.9, ал.1 Закона за наследството, за по 23120,22 лв, съставляващи по 1/3 от
общия размер на вредите от 69360,66 лв, претърпени вследствие неизпълнението на
задължението на управителя Д.А.К. за заявяване по чл.626, ал.1 от ТЗ, довело до
невъзможност за получаване на дължимите от “Б.”ООД на ЕТ Х.С.Б.” суми по
търговски сделки, в общ размер на 69360,66 лв, ведно със законната лихва от
датата на подаване на ИМ, до окончателното изплащане на задължението.
Исковете
са допустими, тъй като отрицателна процесуална пречка за предявяването им би
било висящо производство по несъстоятелност преди постановяване на решението по
чл.630, респ. чл.632 ТЗ, каквото в случая обаче е налице и с което обявена
неплатежоспособността на “Б.”ООД и е открито производство по несъстоятелност на
дружеството. (в този смисъл Решение по т. дело N 2824 по описа за 2014г. на
ВКС, І-во ТО)
По
делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по молба на С.Р.
Б., в качеството му на ЕТ“Х.С.Б.“, е образувано производство по реда на чл.625
от ТЗ по отношение на длъжника „Б." ООД, с ЕИК:***, а именно – търг. дело
по несъстоятелност № 251/2016г. по описа на ОС- Стара Загора. С постановеното
по делото Решение № 396/22.12.2016г., съдът обявил неплатежоспособността на „Б."
ООД, определил началната й дата - 01.08.2007г., открил производство по
несъстоятелност на „Б." ООД и поради липса на имущество на длъжника, спрял
производството по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ. Решението е обявено по партидата
на „Б." ООД в Търговския регистър на 23.12.2016г. и е влязло в законна
сила от 31.12.2016г.
Не
е спорно също, че ответниците З.М.К., А.Д.А. и И.Д.А., са наследници на бившия
управител на „Б." ЕООД-в несъстоятелност Д.А.К., ЕГН:**********, а именно
- преживяла съпруга и синове, като са приел наследството, оставено от същия,
без да е извършен опис при приемането му. Наследодателят на ответниците Д.А.К.,
ЕГН:********** е бил управител на „Б." ЕООД-в несъстоятелност до
07.04.2009г., а към момента на смъртта му, „Б." ЕООД е имало непогасени
парични задължения към ЕТ”Х.С.Б.”, произтичащи от търговските им
взаимоотношения. Докато е бил управител на “Б." ЕООД, Д.А.К., ЕГН:**********
не е заявявал обстоятелства по реда на чл.626 ТЗ.
Съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе да докаже
твърденията си за изпадане на “Б." ЕООД в
състояние на неплатежоспособност, считано от посочената в ИМ дата,
противоправното бездействие на неговия управител Д.А.К.,
изразяващо се в неподаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност на управляваното от него дружество в 30-дневен срок от
възникване на състоянието на неплатежоспособност, също, че ищецът е бил кредитор
на “Б." ЕООД с ликвидни, изискуеми и неудовлетворени към момента на
изтичането на горния срок вземания в размер на 69360,66
лв, вкл. от кога са били изискуеми тези вземания, също, че е настъпила
вреда за последния, изразяваща се в невъзможност за последващо удовлетворяване
на това вземане чрез законно предвидените способи, както и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на управителя, изразяващо се в неподаване на молба за
откриване на производство по несъстоятелност на управляваното от него дружество
в 30-дневен срок от възникване на състоянието на неплатежоспособност и
състоянието на неудовлетвореност на вземането.
Фактът, че “Б." ЕООД е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност, считано от 01.08.2007г., е безспорен, а и доказан. Също
така е безспорно и доказано по делото, че към тази датата, както и в 30-дневния
период преди този момент, наследодателят на ищците е бил един от двамата
управители на дружеството, с право да го представлява заедно с другия управител
И.А.И., както и поотделно. Всъщност, по делото се установява, че Д.К.е бил
управител и съдружник в “Б." ЕООД още от 2004г., за което свидетелства
представения протокол от ОС на дружеството от 20.09.2004г.. На същото общо
събрание е взето решение за освобождаването му като управител на дружеството,
което по-късно е оспорено от самия него по съдебен ред, поради което не е
влязло в сила, докато, в крайна сметка, искът на Д.К.по чл.74 ТЗ е отхвърлен с
окончателно решение №35/04.02.2007г. по т.дело №589/2007г. на ВКС и той е заличен
като управител, считано от 04.09.2009г.
Ето защо, следва да се приеме, че към датата 01.08.2007г.,
определена от съда по несъстоятелността за начална такава на състоянието на
неплатежоспособност на “Б." ЕООД, наследодателят на тримата ответници е
бил управител на последното и не е заявил това обстоятелство в 30-дневен срок
от настъпването му, а също и в какъвто и да е друг срок от настъпването на
неплатежоспособността на дружеството.
От доказателствата по делото – представените изп. листове по
ч.г.дело №56/2009, ч.г.дело №70/2009г. и ч.г.дело №71/2009г. на РС-Г., издадени
в полза на ЕТ“Х.С. Б.“, е видно, че вземанията му към “Б." ЕООД, за които
са издадени същите, произтичат от фактури, издадени през 2004г., а именно:
–
сумата от 23401 лв, дължима главница по фактури с №*********/16.03.2004г.,**********/31.03.2004г.,№*********/19.05.2004г., ведно с 15506 лв лихва за забава от 16.03.2004г. –
04.03.2009г. и законната лихва от 04.09.2009г. до окончателното изплащане;
- сумата от 6576 лв, дължима
главница по фактура №*********/31.03.2004г., ведно с 4280 лв лихва за забава за
периода 31.03.2004г. – 23.03.2009г. и законната лихва от 23.3.2009г. до
окончателното изплащане;
- сумата от 9600 лв, дължима
главница по фактура №*********/07.12.2004г., ведно с 5420 лв лихва за забава за
периода 07.12.2004г. – 23.03.2009г., ведно със законната лихва от 23.03.2009г.
до окончателното изплащане;
Общият размер на задълженията на “Б."
ЕООД към ЕТ“Х.С. Б.“ от 69360,66 лв, за които в полза на ЕТ са издадени изп.
листове, освен горепосочените главници и лихви за забава, е формиран и от
разноски по производствата по издаване на изп. лист. Съществуването на тези
задължения се потвърждава от доказателствата по делото. По отношение на сумата
от 23401 лв, дължима главница по
фактури№*********/16.03.2004г.,**********/31.03.2004г.,№*********/19.05.2004г.,
ведно с 15506 лв лихва за забава от 16.03.2004г. – 04.03.2009г. и законната
лихва от 04.09.2009г. до окончателното изплащане, е налице влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение с №326/28.09.2009г., издадена по
ч.гр.дело №56/2009г. на ГРС, въз основа на която в полза на кредитора ЕТ“Х.С. Б.“
е издаден и изп. лист. Задължението за
сумата от 6576 лв, дължима главница по фактура
№*********/31.03.2004г., както и за сумата от 9600 лв, дължима главница по
фактура №*********/07.12.2004г., фигурират в счетоводството на ЕТ“Х.С. Б.“,
като за посочените суми, ведно с обезщетенията за забава, посочени по-горе, ЕТ
се е снабдил и с изп.листове срещу “Б." ЕООД, по които са образувани изп.
дела при ЧСИ Кр. А., но в рамките на същите сумите не са събрани поради липса
на имущество на длъжника.
От горните обстоятелства, установени
по делото, обаче се налага извод, че непогасените задълженията на “Б."
ЕООД към ЕТ“Х.С. Б.“, произтичащи от търговските им взаимоотношения, са с
падежи, настъпили още през 2004г., т.е. изискуемостта им е настъпила още
тогава, за което сочат и началните дати на присъдените в полза на ЕТ обезщения
за забава. Към този момент обаче, “Б." ООД още не е било
неплатежоспособно, предвид определената доста по-късна начална дата на
неплатежоспособност на дружеството съгласно Решение № 396/22.12.2016г. по т.д.н.
№251/2016г. на СТОС, а именно - 01.08.2007г. Както се посочи по-горе, към
2004г., наследодателят на ответниците Д.К.е бил един от двамата управители на “Б."
ООД.
Чл.627 ТЗ предвижда, че при
неизпълнение на задължението за заявяване, лицата по чл. 626, ал. 2 ТЗ
отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата. Тоест,
за да се осъществи фактическият състав на отговорността по посочения текст, не
е достатъчно само посочената категория лица да не е изпълнила задължението си
за заявяване по чл.626, ал.1, вр. ал.2 ТЗ, а следва и да е налице пряка
причинно-следствена връзка между незаявяването от длъжника, чрез органите му и
настъпването на вредите в патримониума на кредитора.
На
ищеца бе указано с проекта за доклад на делото, че не сочи доказателства,
установяващи наличието на такава пряка причинно-следствена връзка между
твърдяното виновно неизпълнение на задълженията на управителя Д.А.К. за заявяване по чл.6262, ал.2 ТЗ и неудовлетворяването
на вземането му, като кредитор на “Б."
ЕООД, от 69360,66 лв, както и за настъпването на
твърдяната вреда от 69360,66 лв. Доказателства, установяващи
такава пряка връзка, така и не бяха ангажирани.
Такава пряка връзка няма и как да съществува в случая, тъй като
процесните задължения на „Б.“ООД към ЕТ“Х.С.Б.“ са възникнали и са били
изискуеми около 3 години преди да настъпи състоянието на неплатежоспособност на
дружеството, поради което и неизпълнението на същите, съотв. и невъзможността
на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника не са настъпили
вследствие неизпълнението на задължението на управителите на „Б.“ООД и в
частност – бездействието на наследодателят на ответницитя Д. К., за заявяване
на неплатежоспособността в 30-дневен срок от настъпването на това състояние. На
практика, кредиторът ЕТ“Х.С. Б.“ сам е допуснал да се намери в невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на длъжника си, тъй като повече от 3г. след
падежа на вземанията си не е предприел никакви действия по обезпечаване или
принудително реализиране на същите, въпреки че в периода от 2004г. до
01.08.2007г., „Б.“ООД не е било
неплатежоспособно, респ. е имало имущество, което да послужи за удовлетворяване
на кредитора ЕТ“Х.С.
Б.“. Ето защо, макар
по
делото да се установи, че
общият размер на непогасените задължения на “Б." ЕООД към ЕТ“Х.С.
Б.“ е 69360,66 лв, с неизпълнението (непогасяването) на които на практика е
увреден имуществения патримониум на кредитора ЕТ“Х.С. Б.“, доколкото
понастоящем дружеството длъжник вече е и заличено като субект от Търговския
регистър, тези вреди не са причинени вследствие неизпълнението на задължението
на наследодателят на ответниците Д. К., като управител на “Б."ООД, за
заявяване на неплатежоспособността в 30-дневен срок от настъпването на това
състояние. Ето защо, наследниците на Д. К., ответници по предявените искове, не
са наследили, като пасив на приетото наследство, задължението за обезщетяване
на ЕТ“Х.С. Б.“ за вреди в общ размер на 69360,66 лв, причинени от
неизпълнението на задължението на
Д. К.,като управител на „Б.“ООД, за заявяване на неплатежоспособността
в 30-дневен срок от настъпването на това състояние.
Предвид изложеното, предявените искове за осъждане на З.М.К. ЕГН:**********, А.Д.А., ЕГН:**********
и И.Д.А., ЕГН:**********, в качеството им на наследници на бившия управител на
„Б."ООД Д.А.К., ЕГН:********** да заплатят, всеки от тях, по 23120,22 лв
съответно на П.И.Б., ЕГН:**********, с адрес ***, Д.С.Б., ЕГН:**********, с
адрес *** и Х.С.Б., ЕГН:**********, с адрес ***, като законни наследници на С.Р.
Б., ЕГН:**********, действал приживе като ЕТ „Х.С.Б.", с ЕИК:***, седалище
и адрес на управление: гр.Х., обл.Х., ул.***, в качеството му на кредитор на „Б."
ЕООД-в несъстоятелност, съставляващи по 1/3 от общия размер на вредите от
69360,66 лв, претърпени от С.Р. Б., ЕГН:**********, в качеството му на ЕТ „Х.С.Б.",
с ЕИК:*** вследствие неизпълнението на задължението на Д.А.К., като управител
на “Б.”ООД, за заявяване по чл.626, ал.1 от ТЗ, довело до невъзможност за
получаване на дължимите от “Б.”ООД на ЕТ Х.С.Б.” суми по търговски сделки, в
общ размер на 69360,66 лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на
ИМ, до окончателното изплащане на задължението, ще се отхвърлят като
неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, П.И.Б., ЕГН:**********, с адрес ***,
Д.С.Б., ЕГН:**********, с адрес *** и Х.С.Б., ЕГН:**********, с адрес ***
следва да заплатят на З.М.К. ЕГН:**********, А.Д.А., ЕГН:**********, и И.Д.А.,
ЕГН:********** разноските по делото в размер 6000 лв за адвокатски хонорар,
т.е. по 2000 лв всеки.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на З.М.К. ЕГН:**********, А.Д.А.,
ЕГН:********** и И.Д.А., ЕГН:**********, в качеството им на наследници на
бившия управител на „Б."ООД Д.А.К., ЕГН:**********, да заплатят, всеки от
тях, по 23120,22 лв обезщетение за вреди, съответно на П.И.Б., ЕГН:**********,
с адрес ***, Д.С.Б., ЕГН:**********, с адрес *** и Х.С.Б., ЕГН:**********, с
адрес ***, като законни наследници на С.Р. Б., ЕГН:**********, действал приживе
като ЕТ „Х.С.Б.", с ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.Х., обл.Х.,
ул.***, в качеството му на кредитор на „Б."ООД, съставляващи по 1/3 от
общия размер на вредите от 69360,66 лв, претърпени от С.Р. Б., ЕГН:**********,
в качеството му на ЕТ „Х.С.Б.", с ЕИК:*** вследствие неизпълнението на
задължението на Д.А.К., като управител на “Б.”ООД, за заявяване по чл.626, ал.1
от ТЗ, довело до невъзможност за получаване на дължимите от “Б.”ООД на ЕТ Х.С.Б.”
суми по търговски сделки, в общ размер на 69360,66 лв, ведно със законната
лихва от датата на подаване на ИМ, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.И.Б., ЕГН:**********, с адрес ***, Д.С.Б., ЕГН:**********,
с адрес *** и Х.С.Б., ЕГН:**********, с адрес *** да заплатят на З.М.К. ЕГН:**********,
А.Д.А., ЕГН:********** и И.Д.А., ЕГН:********** разноските по делото в размер
6000 лв за адвокатски хонорар, т.е. по 2000 лв всеки.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: