№ 142
гр. Ловеч, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20214300500336 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
Подадена е въззивна жалба №2822/21.06.21 г. от „Чез разпределение
България“-АД- София против съдебно решение № 127/07.06.21 г. по гр.д.
1428/20 г. на Ловешки районен съд. Моли атакуваният съдебен акт да бъде
отменен като материално незаконосъобразен и да бъде уважен предявения
иск. Въззивникът посочва, че районният съд неправилно е тълкувал
представените писмени и гласни доказателства. Изтъква се, че безспорно се е
доказал факта, че на 12 декември 2019 година не е починал кон на
въззиваемия в резултат на скъсан проводник от електроразпределителната
мрежа. Посочва се, че районният съд е направил изводи в противоречие със
заключението на вещото лице по Ветеринарно медицинската експертиза и при
липса на задължителна аутопсия на трупа на коня. Акцентира се на
различието в датата, посочена в разписката за загробване на животното - 22
декември 2019 година и вписаната от съда дата -23 декември 2019 година, на
която коня е починал. Твърди се, че въззиваемият черпи права от
неправомерното си поведение. Конкретизира се, че не е доказано
твърдението, че въззиваемият е собственик на жребците включително и
починалия кон, че на 19-ти декември 2019 година са били пуснати на паша, а
на 20 декември 2019 година конят е намерен мъртъв. Посочва се, че липсват
каквито и да са доказателства, че П.П. е открил коня на 20-ти декември 2019
1
година ,умъртвен именно от скъсан електропровод на въззивника.
Въззивникът заявява, че исковете са неоснователни и недоказани, тъй като не
са представени, каквито и да са доказателства за действия на служители на
въззивника, причинили или допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. Въззивникът изтъква, че нито на 19 декември 19 г., нито на 20
декември 19 г.е подаван сигнал за повреда на въздушния електропровод на
твърдяното място, не са получавани обаждания за тези дати или за починало
животно в резултат на скъсан електропровод. Хронологично се излагат,
доказаните според въззивника факти за датите 19 декември 2019 г., 20
декември 2019 г., 23 декември 2019 г.и недоказаните твърдения на
въззиваемия в тази насока. Разсъждава се относно хипотезата на член 49 от
ЗЗД и приложимостта на Постановление №7 от 29 декември 1958 година на
Пленума на Върховния съд. Посочва се,че отговорността по чл. 50 от ЗЗД не е
т за лично деяние или чужди действия, а е обективна, безвиновна и солидарна
за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира. Подробно
се обсъждат възраженията на въззивника относно разпределението на
доказателствената тежест и твърденията на въззиваемия П., както и липсата
на представени надлежни доказателства за неговата теза. Въззивникът цитира
член 139 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и изтъква, че
въззиваемият не е положил достатъчно грижи за животното, като го е оставил
без надзор. Посочва се, че въззивникът е оспорил приложените писмени
доказателства. Заявява се, че животното не е загробено по надлежния ред.
Моли да бъде постановено въззивно решение, с което да бъде отменен
атакувания съдебен акт на Ловешки Районен съд от 07 юни 2021 година и да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за присъждане
обезщетение за претърпени имуществени вреди с правно основание член 49
от ЗЗД.
Представен е писмен отговор №4161/01.07.21 г. от П.П., в който
моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно атакуваното
съдебно решение от 07.06.21 г. на ЛРС.
Въззивникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
Ф.Г..Заявява ,че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.Твърди,
че липсват доказателства за собственост на животното, както и за
причиняването на смъртта му от електрически ток.Изтъква,че има нарушения
на Закона за ветеринарната дейност, относно пускането на животното на паша
без надзор, а така също и по отношение на загробването му.
Въззиваемият,редовно призован, не се явява лично, а се
представлява от адв. С.. Моли да бъде потвърден съдебния акт като правилен
и законосъобразен.
Третото лице помагач, редовно призовано не изпраща
представител.
2
От представените доказателства, вложени в гр.д. № 1428/20 г. на
Районен съд-Ловеч ,от становището на страните в съдебно заседание,
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Съдебно решение от 07.06.2021 г. на ЛРС е валидно, допустимо
и правилно. Въззивникът атакува съдебния акт изцяло, а при преценка на
приложените по делото писмени и гласни доказателства, настоящата
инстанция стига да идентичен с първоинстанционния съд решаващ извод за
основателност на облигационния иск.
П. М. П. е собственик на коне, които отглежда в село Абланица,
Ловешко област. Той е притежавал жребец на име АРАП, роден на 20-ти
Април 1999 година, който е регистриран в „Българската агенция по
безопасност на храните“, Областна дирекция Ловеч наа 23 февруари 2015
година под номер 100000000006420. В описанието към регистрацията на
животното е посочено, че то е кафяво на цвят, с медиано разположен
завърток над очната линия на главата,, малко бяло петно в областта на
свирката на преден десен крак, две малки бели петна в областта на свирката
на заден ляв крак. Описани са и бели петна в областта на гърдите отляво и
завъртоци в областта на колянните и раменните стави. П.П. е предоставил
грижата за животните през деня и тяхната паша на Б.Ив. от село Галата,
Ловешка област. Въззиваемият е собственик на пасища и овощни градини в
землището на село Абланица,където конете са били водени на паша от Й. в
продължение на 5-6 години. Едно от тези пасища е оградено с бодлива
тел,намира се в края на село Абланица и на 19 декември 2019 година, десетте
коня били оставени на него. Вечерта на 19 декември 2019 година Й. отишъл
да прибере конете и разбрал, че единият липсва, но тъй като било вече тъмно
не отишъл да го търси. Сутринта на 20 декември 2019 година Й. се върнал на
пасището, което се намирало на 30 метра от къщите на селото и намерил
животното умряло. През деня на 19 декември 2021 г. в служители на
въззивника рязали дървета и и оградата на пасището била повредена при тази
дейност/св. Й./. При намирането на коня Й. установил, че под него има
елетропровод. Той се обадил на кмета /св. Ц./ и последният с фазомер,
замерил жиците и казал, че има ток и не трябва да се пипат. На същата дата
кметският наместник позвънил на телефон 112 и повикал д-р Ив.Й., за да
констатира смъртта на коня. В констативен протокол от 20 декември 2019
година д-р Ив.Й. в присъствието на кметския наместник на село Абланица
Мл. Ц. установил, че мъртвия кон е чипиран с код на транспондер
100000000006425 и след проверката във Вет Ис е отбелязвал, че собственика
е П.П.. От констативния протокол е видно, че при огледа е имало
необезопасен прекъснат елетрически проводник под трупа на коня и липсват
от рани върху трупа. На 20-ти декември 2019 година мястото, на което се
намирал трупът на коня, било посетено и от служител на полицията- предвид
свидетелските показания на свидетеля Ц.. Мл. Ц., заедно с П.П. и В.Р. се
3
заели със загробването на трупа животното, тъй като наоколо имало
жилищни сгради и разлагането на трупа би застрашило здравето на
населението.
Съдът възприема заключението по съдебно-техническа
експертиза № 1020/17.02.2021 г. и съдебно-ветеринарномедицинската
експертиза №1865/29.03.2021 г. като компетентно изготвени,
професионално обосновани и съобразява фактически и правни изводи с
тях.
Възивната инстация обсъди гласните доказателства и счита, че
свидетелите са конкретни и точни, възприели са непосредствено
обстоятелствата, за които говорят и следва да се съобразят като
обективни свидетелските показания.
Ловешки окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществените
вреди в размер на 1300 лева- от които 1000 лева стойност на коня и 300 лева –
разходи по загробване. При действие на чл.49 от ЗЗД възложителят на работа
на друго лице, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се до обективна, безвиновна
имуществена отговорност, произтичаща от чужди противоправни действия и
имаща гаранционно-обезпечителна функция. Отговорността на възложителя
по чл. 49 от ЗЗД се ангажира, превид конкретни предпоставки- длъжностните
лица да са извършили противоправно деяние, да е настъпила вреда, да
съществува причинно-следствена връзка между деянието и вредата,
настъпила по повод изпълнение на възложената работа и извършителя има
вина. Съдът приема за безспорно установено, че въззиникът е работодател и
неговите служители са нарушили задълженията по поддържане и безопасна
експлоатация на въздушните елетропроводи в с. Абланица, Лов. Област на
19.12.2019г. От техните действия е причинена смъртта на кон, собственост на
П.П. и се дължи сумата 1300 лева за обезвреда на понесените имуществени
щети от въззиваемия.
Въздушната линия в процесния район преминава от трафопост,
пресича площад в посока Изток и продължава в посока север като се захранва
от ТП №8, клон "А", с. Абланица, Лов. област. Предпазителят, който
защитава клон „А“ e с номинален ток 100 ампера. Преди улица „Георги
Раковски“ в село Абланица Ловешко област на стоманобетонен стълб е
поставено отклонение в посока Изток и инцидентът е възникнал между две
междустълбия на разстояние 60 метра от отклонението. Въздушната линия
има пет проводника до мястото на отклонението А след него три проводника-
6.0 мм фазов нулев и улично осветление при сечение в процесния участък.
Изграждането и експлоатацията на въздушните линии с напрежение 20
киловолта е извършено в съответствие с нормативните документи. Цялото
напрежение в мрежата мястото на инцидента e 220 волта е линейното 380
4
волта . Член 206, алинея първа от наредба 3 от 9 юни 2004 година предвижда
че не се допуска при схемата е времето за автоматично изключване на
захранването да превишава стойностите посочени в таблицата на този член. В
казуса предпазителят на трафопоста би следвало да се изключи за 0,2 секунди
от началото на авариен режим. Цитираният подзаконов акт в член 118 алинея
първа е постановил, че апарат за защита е този, който автоматично изключва
защитаваната електрическа верига при нарушаване на нормалния режим на
работа, а в чл. 828,ал.1 - мястото на поставяне е където сечението на
проводниците намалява ,в посока към потребителите или в местата, където
това е необходимо за осигуряване на селективност. В казуса апаратът за
защита е предпазител с номинален ток 100 ампера и не отговаря на
изискванията на член 822, алинея първа и член 828, алинея първа от Наредба
номер 3 от 9 юни 2004 година. Следователно мрежата в участъка към 19
декември 2019 година не е била технически изправна и изпълнението и не
съответства на нормативните изисквания. Предвид на това този тип
предпазител няма да бъде изключен при токове по-малки от номиналния 100
ампера.Съпротивлението образувано между паднал проводник и земната
повърхност при скъсване на проводника е значително и изтеклия ток ще е от
порядъка на 2, 3 ампера. Поради това предпазителят е в нормален режим на
работа, но няма да се изключи при този ток, който е значително по-малък от
номиналния предвиден за него 100А. Цитираните норми са приложими по
силата на чл. 3 от Наредба №9/2004 г. , към действащите електрически
уредби и електроповдни линии ,освен при тяхната реконструкция. В съдебно
заседание на 04.03.2021 г. вещото лице е посочило, че електропровода в
процесния участък е изграден преди 2000 година-може би през 60 –те или 70-
те години . Към момента на изграждането на ел.мрежа действаща
нормативната база е бил Закон за електросстопанството от 1948 г./отм./и
ЗАКОН за електростопанството /отм./ Обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., в сила
от 1.07.1976 г., изм., бр. 56 от 18.07.1986 г., бр. 12 от 12.02.1988 г., бр. 11 от
29.01.1998 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. (отменен 20.07.1999 г.) Подробните
технически правила и норми са били установени в Правилник за Прилагане
на закона за енергетиката /отм./Приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72
от 7.09.1976 г., в сила от 1.09.1976 г., изм., бр. 62 от 9.08.1977 г., бр. 56 от
18.07.1986 г., бр. 14 от 19.02.1988 г.; Решение № 825 от 6.03.1998 г. на
Върховния административен съд на РБ - бр. 30 от 17.03.1998 г., в сила от
17.03.1998 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г.В чл. 8,ал.3 от ЗЕ/отм./ е предвидено
,че Електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление
в населените места се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по
реда, установен от Закона за териториално и селищно устройство/отм./
Същевременно е установен забранителен режим за захранване с електрическа
енергия на промишлени, административни, културно-битови, жилищни,
вилни и други обекти, когато те са изградени без необходимите строителни
книжа, както и преди да са прегледани и приети по установения ред-чл.
8,ал.43 от ЗЕ/отм./ Следователно изградените въздушни електропроводи към
5
онзи момент също е трябвало да отговарят да изискванията за безопасно
изграждане и експлоатация от праводателя на въззивника.
Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществява от два вида оператори
според обхвата на лицензионни режим - оператори, които са собственици на
електроразпределителната мрежа по чл. 88 от ЗЕ,лицензирани за определена
територия и оператори на затворени електроразпределителни мрежи по чл.
88а от ЗЕ,лицензирани за затворената мрежа. „ЧЕЗ разпределение България „-
Ад-София е оператор по чл. 88 от ЗЕ. Въззивникът има лицензия №-135-
07/13.08.2004 г. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
/ДКЕВР/ за срок от 30 години за територията на Западна България, с площ
40 000 кв. км- София-град, София област, Благоевград, Кюстендил, Перник,
Плевен, Ловеч, Монтана, Враца, Видин. Дейността, която въззивника
осъществява включва експлоатация и управление на
eлектроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от
електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо
напрежение, която служи за пренос и разпределение на електрическата
енергия с цел предоставяне на електроенергия на фирми доставчици;
разпределяне на електрическа енергия ,Изграждане на нови уредби за
разпределение и измерване на електрическата енергия и поддържане на
съществуващите обекти и съоръжения.По чл. 89,т.6 от ЗЕ операторите имат
задължение да осигурят техническата изправност на поддържаните от него
съоръжения чрез поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и
съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите
изисквания.
При преноса на ел.енергия въззивникът следва да прилага изискванията
на НАРЕДБА № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти,
,НАРЕДБА № 16-116/8.02.2008 г. изисквания за разстояние от най-ниско
разположените проводници до повърхността на земята, като следи за
безопасното им състояние, НАРЕДБА № 9 от 9.06.2004 г. за техническата
експлоатация на електрически централи и мрежи, изздадена от Министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 72 от 17.08.2004 г., в сила
от 18.12.2004 г., изм. и доп., бр. 26 от 7.03.2008 г., доп., бр. 92 от 22.10.2013
г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г.
Въззивникът има задължение да осигурява техническото обслужване,ремонт
и поддържане на експлоатационните характеристики на ел. мрежа на
въздушните електропроводи - Чл. 767. от Наредба № 9 от 9.06.2004 г. . В
цитираната разпоредба е установено извършването на техническо
обслужване (текущо поддържане) с работи за предотвратяване
6
преждевременното износване на ВЕ като профилактични огледи, проверки,
измервания, отстраняване на повреди и неизправности; основни ремонти с
изпълнение на комплекс от мероприятия, насочени към възстановяване или
подобряване на първоначалните експлоатационни характеристики на ВЕ, като
цяло или на отделни елементи от тях. Същевременно по силата на чл. 765 от
Наредба №9/2004 г. следва да се почиства трасето на ВЕ от дървета и храсти.
Съдът приема,че предвид гласните и писмени доказателства към 19.12.2019 г.
е имало нарушение и на изискванията на чл. 765 от Наредба №9/2004 г., тъй
като не е била поддържана сервитутната зона под въздушния електропровод
от служителите на въззивника.
Следователно въззивникът ЧЕЗ Разпределение България" АД има
качеството на работодател по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, чиито служители са
компетентни извършват горепосочените дейности , но не са осигурили
технически обезопасяването на процесния въздушен електропровод в
с.Абланица, Лов. Област .
Съдът съобразява, че причинната връзка между щетите за
въззиваемия и дейността на служителите на въззивника се потвърждава от
заключението на съдебно-ветеринарната експертиза, констативен протокол от
20.12.2019 г., св. показания на М.Ц., И.Йотов. В.Вълчев и Г.Казанджиев. От
тези писмени и гласни доказателства се доказва, че електропровода е бил под
трупа на животното, не е имало огнестрелни, охлузни,прободни, ухапни или
травматични рани или други увреждания по трупа и следователно смъртта на
коня е била причинена от необезопасен елетрически проводник. Животното е
преминало през терминалните състояниея на предагония, тeрминална фаза,
агония и смърт. В случая е констатирано засягане на парасимпакитовата
нервна система на коня , съпроводена с разхлабване на сфинктерите в
областта на малкия таз и произволна дефекация.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът се позовава на заключението по съдебно-
ветеринарната експертиза. В констатациите е посочено, че животно от този
биологичен вид/ мъжки кон-жребец/, възраст/ 248 месеца-20години и 8
месеца/ и физическо състояние / без заболявания/ има пазарна цена 1100 лева
към 19.12.2019 г.
7
По отношение на загробването на трупа на животното и
разходите за тази дейност, съдът приема за доказана претенцията за
заплащане на сумата 300 лева от св. показания на св.Рангелов, св.Ц., които са
очевидци и конкретно, точно и ясно възпроизвеждат фактите.Те са
категорични, че П. П. е заплатил сумата 300 лева за загробването на коня,
уведомил е д-р Евтимов и д-р Йотов и е изготвен констативен протокол на
20.12.2019 година.
Предвид изложените съображения въззивната инстанция
счита, че атакуваното съдебно решение № 127/07.06.21 г. по гр.д. 1428/20 г. на
Ловешки районен съд следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Позицията на двете инстанции по основателност на облигационната
претенция с правно основание чл. 49 от ЗЗД е идентична и атакуваният
съдебен акт е правилен и законосъобразен.
При такъв изход от настоящото производство въззивникът
следва да заплати на въззиваемия съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на сумата 300 лева-адв. възнаграждение.
Воден от тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА , като правилно и законосъобразно, съдебно решение
№ 127/07.06.21 г. по гр.д. 1428/20 г. на Ловешки районен съд.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“-АД- София , ЕИК
*****, София 1784, район „Младост“ , „Бенч Марк Бизнес Център“ бул.
„цариградско шосе, № 159 да заплати на П. М. П. ,ЕГН ******, Ловеч,
*****, ап.20 сумата 300 лева/триста лева/ разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на
иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8