Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2022 година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
в публично заседание на втори юни през
две хиляди и двадесет и втора година, четвърти тричленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева при
участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КНАХД №1071 по описа
за 2022година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „ТОНЕКС 2000“
ЕООД, представлявано от Н. Б., подадена чрез адв. Н.Б. – САК, срещу Решение № 48
от 13.01.2022г., постановено по АНД № 3928/2021 г. на Районен съд – Варна (РС -
Варна). С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № МТМ-14
от 07.07.2021г. на Главния директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
С жалбата се твърди, че решението е неправилно, т.к.
въпреки изложените от страна на наказаното лице подробни аргументи за
незаконосъобразност на НП, въззивният съд не е направил задължителната
обективна преценка от фактическа и правна страна. Според касатора, е неприложима
Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните
предпазни средства, приета на основание чл. 7, ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), поради факта, че процесния продукт, пуснат
от наказаното лице на пазара, не може да бъде квалифициран като „лично
предпазна средство“, нито по смисъла на ЗЗБУТ, нито по Регламент /ЕС/ 2016/425
относно гарантиране на безопасни лични предпазни средства за потребителите.
Сочи се, че никъде в сайта, където се предлага продуктът не се споменава, че
продуктът има качеството на „лично предпазно средство“ и никога не е продаван
като такъв. Изтъква се, че въпросният продукт няма характеристиките на „лично
предпазно средство“ по смисъла на § 1, т. 7 ЗЗБУТ, като видно от интернет
страницата, където е продаван продуктът, е посочено единствено, че предпазва от
пръски, причинени от капки и течности, които очевидно не са застрашаващи живота
и здравето и никъде не се сочи, че предпазва от производствени аварии,
радиации, а още повече да предпазва и от разпространение на зараза от КОВИД 19.
Касаторът поддържа, че произвежданата и предлагана от него продукция не попада
в обхвата на Регламент /ЕС/ 2016/245, т.к. съгласно регламента лични предпазни
средства са оборудване, проектирано и произведено да се носи или да се използва
от едно лице с цел да го защитава срещу един или повече рискове за неговото
здраве и безопасност, като изрично е посочено, че регламентът не намира
приложение и не се използва за лични цели за предпазване от климатичните
условия, които не са екстремни, както и от влага и вода при миене на съдове.
Искането е да се отмени обжалваното решение на РС – Варна и да се отмени НП.
Ответникът – Главна дирекция
„Надзор на пазара“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ГДНП при ДАМТН), чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Филип Г., с
писмено становище по касационната жалба излага становище за неоснователност на
касационната жалба и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение на РС
- Варна като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и съдът да съобрази
разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, в случай че отсъди в полза на касатора.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за
оставане в сила на обжалваното решение на ВРС като постановено при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени
от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт,
в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата
на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за
него, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното пред РС –
Варна НП № МТМ-14 от 07.07.2021 г., издадено от Главния директор на ГДНП при
ДАМТН, на основание чл. 51в
от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), на „ТОНЕКС 2000“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл. 22
ЗТИП.
Нарушението според НП се
изразява в това, че „ТОНЕКС 2000“ ЕООД в качеството си на производител по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на ЗТИП, на 16.12.2020 г. в гр. Варна (на
седалището и адреса на управление на дружеството) е пуснал на пазара, чрез
интернет сайта https://www.studioprint.bg, продукта – лично предпазно средство – Защитен шлем за предпазване на
лице – Икономик, без маркировка за съответствие „СЕ“ и без ЕС Декларация за
съответствие, в нарушение на чл. 22 ЗТИП, във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за
съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни
средства (НСИОСЛПС), във вр. с чл. 8, § 2, втори абзац от Регламент /ЕС/
2016/425 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016 г. относно личните предпазни средства
и за отмяна на Директива 89/686/ЕИО на Съвета. НП е издадено въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № МТМ-14/26.02.2021г., в който
не са отразени обяснения или възражения на нарушителя. Наказващият орган е
обективирал и обосновал извод, че нарушението не представлява маловажен случай.
РС
- Варна приема, че НП е издадено от компетентен орган, а в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
производството –НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, съобразено е с
нормата на чл. 57 ЗАНН, вмененото нарушение е индивидуализирано, посочени са
нарушените материалноправни норми, а и наказанието е индивидуализирано.
Проследявайки
нормативната регламентация и позовавайки се на доказателствата по делото,
относно характеристиките и наименованието на продукта, районният съд стига до
извод, че процесният продукт е лично предпазно средство, което безспорно следва
от наличното описание и информация за свойствата на продукта и търговското му
наименование. Посоченият „защитен шлем за предпазване на лице“, въззивният съд
изтъква, че еднозначно е идентифициран и проектиран за носене и използване от едно
лице за защита срещу един или повече рискове за здравето и безопасността му.
За
неоснователно е прието позоваването на наказаното лице на легалната дефиниция
на лично предпазно средство по смисъла на ЗЗБУТ, доколкото същата е приложима
единствено за предпазни средства, използвани в работния процес и изяснява
понятието по смисъла на ЗЗБУТ. Въззивният съд посочва, че освен тях, всички
други средства, проектирани и произведени за носене или използване от едно
лице, за защита срещу един или повече рискове за здравето или безопасността на
това лице, също следва да бъдат причислени в категорията „лични предпазни
средства“, попадащи в обхвата на Регламент 2016/425, като този извод се налага
при анализ и на самия регламент, според който рисковете са разделени по
категории, според които са предвидени и различни изисквания за опазване на
здравето.
Доколкото
процесният продукт е предназначен за носене и използване от едно лице за защита
срещу един или повече рискове за здравето или безопасността му, въззивният съд
приема, че той не попада сред изключенията, изрично посочени в регламента, след
които са личните предпазни средства, използвани за лични цели и за предпазване
от климатични условия, които не са екстремни, както и от влага и вода при миене
на съдове.
Направен
е извод, че наказаното дружество е предлагало за продажба лични предпазни
средства без маркировка за съответствие „СЕ“ и без ЕС Декларация за
съответствие, а представената от него декларация за съответствие не отговаря на
изискванията на Приложение ІХ от Регламент /ЕС/ 2016/245, а се отнася за
съответствие с директива на ЕС относно ограничаване употребата на опасни
вещества. Правилно, според РС – Варна, наказващият орган е квалифицирал
описаното в акта деяние като нарушение на чл. 22 ЗТИП, във вр. с чл. 9, ал. 1
НСИОСЛПС, във вр. с чл. 8, § 2, абзац Регламент /ЕС/ 2016/425. и правилно е
ангажирана отговорността на дружеството на основание санкционната разпоредба на
чл. 51в, като е наложил имуществена санкция в минимално предвидения в закона
размер.
Позовавайки
се на това, че не се установяват обстоятелства, сочещи явна незначителност на
обществената опасност по отношение на обществените отношения, които са призвани
да гарантират нарушените разпоредби, въззивният съд приема, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
С
обжалваното решение съдът е потвърдил НП и е осъдил наказаното дружество да
заплати на ДАМТН сумата в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на ВРС е правилно.
Районният съд е извършил цялостна проверка
на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложими по
препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е обсъдил
доводите на страните, като направените изводи се явяват достатъчни за формиране
на крайния извод за наличие на основания за потвърждаване на НП. В мотивите на
решението е направено изложение на установените фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи. Решението е постановено при правилно
приложение на материалния закон. Правилни и в съответствие със закона са
изводите на въззивния съд и по отношение неприложимостта на чл. 28 ЗАНН в случая,
както и за законосъобразност на определената имуществена санкция като вид и
размер.
Не са налице касационните основания по чл.
348 НПК за отмяна на съдебния акт.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на РС -
Варна, като препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК към мотивите на въззивното
решение.
Несъстоятелно е твърдението на касатора, че въпреки
изложените от наказаното лице подробни аргументи за незаконосъобразност на НП,
въззивният съд не е направил задължителната обективна преценка от фактическа и
правна страна, поради което е постановил неправилно решение. Доводите на
касатора за неправилност на обжалваното решение на РС – Варна, са идентични с
доводите му, обективирани в жалбата срещу НП до въззивния съд, като районният
съд обосновано е посочил защо ги приема за неоснователни.
Районният съд, анализирайки нормативно въведените
изисквания и легални дефиниции правилно и обосновано приема, че процесният,
предлаган от касатора продукт, представлява лично предпазно средство, за което
са приложими както ЗТИП, така и НСИОСЛПС и Регламент /ЕС/ 2016/425. Безспорно
характеристиките, наименованието на продукта, наличното описание и информацията
за свойствата на процесния продукт – „защитен шлем за предпазване на лице“
еднозначно го идентифицират като проектиран и произведен за носене и използване
от едно лице за защита срещу един или повече рискове за здравето или
безопасността му, т.е. лично предпазно средство по смисъла на чл. 3, т. 1, б.
„а“ от Регламент /ЕС/ 2016/425.
Правилно и обосновано е прието за неоснователно
позоваването на наказаното лице на легалната дефиниция на лично предпазно
средство по смисъла на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Въпросната дефиниция е по отношение използваните предпазни средства в работния
процес.
Правилен е изводът, че безспорно се установява по
делото извършването на вмененото нарушение – неизпълнение на изискванията на
чл. 22 ЗТИП, съгласно която разпоредба, производителят или неговият упълномощен представител, или други лица,
посочени в наредбите по чл. 7, нанасят маркировка за съответствие, допълнителна маркировка и съставят на
български език декларация за съответствие, когато това се изисква от наредбите
по чл. 7. Произвежданият и предлагат от касатора продукт следва
да е придружен при предлагането с изискуемите маркировка СЕ и декларация за
съответствие. В хода на проверката е представена декларацията за съответствие,
но същата освен че е за друг модел на защитен шлем – „Комфорт“, а не „Икономик“, не е била достъпна на сайта, като
информация за предлагания продукт.
Правилно е ангажирана отговорността на дружеството на
основание визираната в НП санкционна норма – чл. 51в ЗТИП.
При извършената служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатират пороци.
Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право
на въззивна жалба, при правилно приложение на материален закон.
По изложените съображения настоящият състав на съда
намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като
правилно, следва да се остави в сила.
При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и
ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДАМТН
съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.
На основание
чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48
от 13.01.22 г. по АНД № 3928/2021 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „ТОНЕКС 2000“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „Д-р Л. Заменхоф“ № 32, вх.
1, ет. 3, ап. 8, представлявано от Н. Бойчев Б., да заплати в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1……………….2…………….