Решение по дело №716/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г. В. И. от [населено място], [улица], ет.2, ап.5 против Решение № 177/11.03.2024г. постановено по НАХД № 4753/2023г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш Серия К № 7487887, издаден от ОД на МВР Бургас, с който, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100 лева.

Съдебно решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът възразява, че е нарушено правото му на защита поради бланкетното описание на деянието, за което е ангажирана отговорността му, счита, че са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, които смята за приложими и по отношение на електронен фиш, както и възразява за допуснати нарушения при съставяне на протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015г. на МВР, както и за точното разположение годността на използваното автоматизирано техническо средство за контрол TFR-1-M. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърдения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация също не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Касаторът И. е санкциониран за това, че на 14.09.2021г., в 09:35ч., в [населено място], по ПП I-6 км494+850, в посока на движение от [жк], при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, управляваният от него автомобил се е движел със скорост от 71 км/ч, установена с автоматизирано техническо средство № TFR-1-M, за което е генериран клип № 29115. Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, фишът съдържа законоустановените реквизити, сроковете по чл.34 от ЗАНН са неприложими, а абсолютната давност за издаването на електронния фиш не е изтекла. Съдът е счел, че нарушението е съставомерно, установено с годно техническо средство и e обосновал извод за правилно ангажиране отговорността на касатора, за когото от собственика на автомобила е била попълнена декларация, че на процесната дата и час касаторът е управлявал автомобила.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

Касаторът е установен да управлява МПС с превишена скорост в населено място, при нормативно ограничение на скоростта до 50 км/ч, като скоростта на движение на управлявания от него автомобил е била установена посредством АТСС над това ограничение и след приспадане на допустимия толеранс от -3% в полза на водача, установената стойност на скоростта, вписана в ЕФ, е 71 км/ч.

Условията за използване на автоматизирани технически средства и системи са разписани в раздел II на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съответно редът за тяхното използване е в Раздел III от същата наредба. Съгласно чл.4 за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. В случая са представени доказателства за годността на техническото средство, то е от одобрен тип и е преминало последваща техническа проверка в лабораторни условия и полеви тест за съответствие, обективирана в протокол № 2-5-21/28.04.2021г., като съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговорят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Относно възраженията за бланкетния характер на описанието на нарушението и реквизитите на електронния фиш, те са подробно обсъдени от решаващия съд, към които мотиви настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК, като е видно, че издаденият ЕФ съдържа нормативните реквизити, доколкото е издаден по утвърдения образец от министъра на вътрешните работи.

Споделят се и мотивите на съда за неприложимост на чл.34 от ЗАНН по отношение на електронния фиш. Касаторът възразява, че електронният фиш е бил издаден на дата 19.05.2023г., за което се е снабдил със справка от ОД на МВР Бургас и на това основание претендира, че е изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушението по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Погасителната давност по чл.34 от ЗАНН (т.нар. преследвателска давност) е уредена като приложима само в производствата по общия ред - със съставяне на АУАН и издаване на НП, а за производствата по издаване на електронен фиш няма самостоятелна правна уредба, касаеща давността. Електронният фиш е отделна категория властнически акт, съвместяващ едновременно установителни и санкционни функции и е приравнен на наказателно постановление само правния му резултат – чл.189, ал.11 от ЗДвП и в този смисъл по отношение на него са неприложими нормите, касаещи съставяне на АУАН и издаване на НП, защото той не е нито едно от двете. Поради комплексния характер на електронния фиш погасителната давност не може да бъде прилагана избирателно само по отношение на неговата установителна функция – хипотезата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, като неясно остава как тя би била приложена по отношение на неговата санкционна функция – хипотезата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, чийто срок е също давностен. Както е отбелязано в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т. д. № 1/2013г. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове). Правната уредба по издаване на електронния фиш се съдържа в ЗДвП, като за неуредените в него въпроси нормата на чл.189, ал.14 от закона препраща към разпоредбите на ЗАНН. След като и ЗАНН не съдържа уредба, касаеща приложение на института на погасителната давност по отношение на електронния фиш, то на основание чл.11 от закона приложение следва да намери разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, съгласно който наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: ….. 3. три години за всички останали случаи. Отнесено към настоящия казус – процесното нарушение е било извършено на дата 14.09.2021г. и съобразно нормата на чл.80, ал.3 от НК давността за преследване/погасителната давност започва да тече от довършване на престъплението, респ. – извършване на нарушението, поради което и на основание чл.80, ал.1, т.5 от с.к. давността за преследване е три години и изтича на 14.09.2024г.

След като по делото са били установени правнозначимите за отговорността факти - относно управление на МПС със скорост, превишаваща определената за движение в населено място и след като не се констатират съществени процесуални нарушения в производството по издаване на електронния фиш, като го е потвърдил, районният съд е постановил правилен съдебен акт и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението то следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 177/11.03.2024г. постановено по НАХД № 4753/2023г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдия Лилия Александрова:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по КАНД №716/2024г.

на съдията ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Не споделям правните изводи на мнозинството от състава относно приложението на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Считам, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а по съществото на спора – да се отмени обжалвания електронен фиш, по следните съображения:

Процесният електронен фиш е за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 14.09.2021 г. Според приложена по делото справка фишът е издаден на 19.05.2023 г. – една година и осем месеца след извършване на нарушението.

Според чл. 34, ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Съгласно чл.1 от ЗАНН този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.

Въз основа на посочените норми следва да се приеме, че доколкото процесният електронен фиш е издаден една година и осем месеца след извършване на нарушението, на основание чл.34, ал.1 от ЗАНН той е незаконосъобразен поради издаването му след изтичане на давностния срок (Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд) регламентиран за това.

Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН е неприложима в хипотезата на санкциониране чрез електронен фиш. Това становище не намира опора в нормативната уредба. Нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Т.е. в специалния закон няма норма, която да изключва приложението на чл.34, ал.1 от ЗАНН в хипотезата на санкциониране чрез електронен фиш. Такава норма няма и в други специални закони, което означава, че тези давностни срокове са приложими на общо основание.

Друг аргумент в подкрепа на това разбиране е, че приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

По изложените съображения считам, че доколкото електронният фиш е издаден осем месеца след изтичане на едногодишния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като незаконосъобразен е следвало да бъде отменен, което обосновава отмяна на обжалваното пред настоящия състав решение №177/11.03.2024 г. постановено по а.н.д. № 4753/2023 на Районен съд Бургас.