Определение по дело №572/2020 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 72

гр. Велико Търново,1.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VIII–ми състав, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

като разгледа докладваното от съдия Костова  адм. д. №572/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 58, ал.2 от АПК във вр. с чл. 149, ал.2 от АПК.

 

Образувано е по жалба на „Златен овен БГ“ЕООД със седалище и адрес на управление ===, чрез ***Р.Т. с адрес *** *** против мълчалив отказ на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“да се произнесе  по подадено заявление с вх.№ 02-2600/3571/7.8.2020г.

 

От ответник жалба Изпълнителен директор на ДФЗ се заема становище за недопустимост на така подадената жалба респ. нейната неоснователност. Счита, че съществува специална норма по чл. 43, ал.3-4 от ЗПЗП и чл. 52, ал.1 и ал. 4 от Наредба № 7/24.22015г. която дерогира общата по АПК, поради което ответникът е задължен да издава изричен отказ. Счита, че твърдението за наличие на мълчалив отказ по чл. 58, ал.1 от АПК е недопустимо, както поради липса на определен срок за произнасяне от страна на Административния орган, така и поради изискването за негово изрично произнасяне. Разплащателната агенция одобрява, намалява или отказва изплащането на подпомагането след извършването на административните проверки и проверките на място за изпълнение на изискванията за подпомаганите дейности. Срокът по чл. 75 §1 от Регламент ЕО 1306/2013г. не се отнася до срок за произнасяне от страна на органа , а за срок на плащане, което става следващата година в периода от 1.12-30.6.  С оглед на така изложеното от съда се иска да остави жалбата без разглеждане и делото да се прекрати, алтернативно същата да бъде оставена без уважение.

 

 

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:  Жалбоподателят е подал заявление за подпомагане с вх.№ 19000588/17.4.2019г. съгласно  от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция). С декларация  от същата дата. жалбоподателят е декларирал, че е запознат с така извършените проверки. Във връзка с наличните към момента грешки и предупреждения относно въведението от него данни по ЗДП  в заявление за подпомагане за директни плащания за кампания 2019г. ,че последните се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни по ЗДП и не представляват административни проверки по смисъла  на чл. 37 от ЗПЗП. Със заявление от 15.5..2019г. горепосоченото първоначално заявление е редактирано, като от страна на Административният орган са извършени съответни административни проверки по заявления за директни плащания

След което с писмо  вх.№ 02-2600/3571/7.8.2020г. до Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ същият е поискал да бъде извършено плащане по подаденото от него  горепосочено заявление. Административният орган е отговорил на същото с писмо изх. № 02-2600/3571 от 12.08.2020г. в което се посочва, че Агенцията предстои да издаде Уведомително писмо, което се генерира автоматично и настоящото такова не представлява ИАА по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на самостоятелно обжалване. Също е  заявил, че проверките продължават и последният не е  постановил акт по спиране на производството или неговото удължаване.

 

На 18.9.2020г. е подадена жалба до Административен съд В. Търново, с която се оспорва мълчалив отказ да се произнесе по заявление за подпомагане за кампания 2019г. с  вх. вх.№ 02-2600/3571/7.8.2020г. при ответника. С определение № 377/26.10.2020г. постановено по настоящото дело ,съдът е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, и е прекратил производството по делото. С определение № 2067/17.2.2021г. по адм. д 3466/20 по описа на ВАС това определение е отменено и делото е върнато на същия състав за ново разглеждане. Основните аргументи на ВАС в отменителното определение са следните:1.Невярно е твърдението на АСВТ, че липса ИАА, след като липсва произнасяне на АО по направеното заявление вх. .№ 19000588/17.4.2019г и след направено напомнително писмо  вх.№ 02-2600/3571/7.8.2020г и след като липсва произнасяне е налице мълчалив отказ, за който срокът следва да тече не от датата на заявлението за подпомагане , а от напомтителното писмо съобразно специалните закони Счел е , че след като УП на ДФЗ е решил да извършва специализирана проверка, която е наложила уведомяване на компетентниете органи, пра наличие на обстоятелства по чл. 54, ал.1 от АПК, прозиводството е следвало да бъде спряно. 2. Неоснователно е позоваване на разпоредбите на чл. 75, §2 и §2 от Регламент ЕС – 1306/2013г. ,защото същите касаят сроковете за плащания по вече одобрени заявления.3.Срокът за произнасяне на АО започва да тече не от датата на корегираното заявление, а от датата на напомнителното писмо от 7.8.2020г., поради което жалбата срещу мълчаливия отказ се явява подадена в срок. Счита , че е приложимо практиката на т. 8 от Постановление № 4/1976 г. по гр.д. 3/76г.

 

След връщане на делото, в Административен съд Велико Търново са постъпили множество дела от Върховен административен съд, в които по аналогични казуси, определенията за прекратяване на производството са  потвърдени. Съдът намира, че това са нови обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда , за да не допусне постановяване на недопустимо решение.  Част от получените определения на ВАС съдът прилага към настоящото определение.

При така установеното от фактическа страна, което е безспорно, съдът прави следните правни изводи: Макар жалбоподателят да има правен интерес от оспорването, доколкото на последния не е платен договорения с ответника ангажимент за директни плащания за кампания 2019г, надлежно да е посочен АО, като жалбата е подадена до компетентния да я разгледа Административен съд,  същата е недопустима по следните аргументи:

Правната рамка в конкретния казус е  приложимата Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, чл. 75, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013).

На първо място тезата на жалбоподателя, основана на разпоредбата на чл. 75, §. 1 от Регламент № 1306/2013, съгласно която плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, § 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година, т. е. в този срок органът е дължал произнасяне и плащане, съответно като не го е направил е формиран мълчалив отказ, Съдът е посочил, че в общностната разпоредба е визиран срок за плащане, а не за одобряване или отказ за плащане на финансовата помощ с административен акт. Освен това, съгласно чл. 75, § 2 от същия регламент, посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно чл. 74 от Регламента, като необходимостта от установяване от други органи на определени обстоятелства не е равнозначно на проверка по чл. 74 от Регламента. Жалбоподателят не оспорва последващото писмо като изричен отказ, както и като мълчалив отказ по първоначалното си заявление за подпомагане. На второ място, подаденото от жалбоподателя заявление на 07.08.2020г. до изпълнителния директор на ДФЗ за изплащане на сумите за кампания 2019 г., няма характер на заявление по смисъла на чл.2, ал.2 от Наредба 5/27.02.2009 г. и не съдържа реквизитите и приложенията съгл. чл.3 от същата Наредба. Подаденото ново искане има характер по-скоро на напомнително писмо за задължението на административния орган да се произнесе. Същото няма характеристиките на индивидуален административен акт, тъй като с него не се създават права или задължения или непосредствено не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя.

И на трето място, липсва мълчалив отказ, жалбата срещу който административен акт е просрочена. В случая не е формиран такъв мълчалив отказ, доколкото липсват данни за приключване на дължимите административни проверки и последващите тези проверки действия на администрацията, както се признава и в самото отменително определение на ВАС. Извършването на проверките, съответно произнасянето, във връзка с конкретната мярка за подпомагане, не е нормативно обвързано с конкретен срок, поради което следва да се приеме, че не е формиран мълчалив отказ,

На следващо място не е налице годен за обжалване административен акт, като е посочил, че последващото писмо на ДФЗ от 20.08.2020 г. няма характеристиките на индивидуален административен акт. Видно от съдържането му същото има само и единствено информативен характер. Дружеството е уведомено, че по заявленията за подпомагане ще последва изрично произнасяне. С писмото не са разпоредени каквито и да са последици, поради което правилно решаващият съд е приел, че същото няма характер на подлежащ на самостоятелно оспорване индивидуален административен акт. При липсата и на формиран мълчалив отказ (видно от съдържанието на писмото е указано, че предстои изрично произнасяне, като не са приключили всички административни действия), то правилно е прието наличие на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК. Липсва волеизявление за отказ, липсват и данни които да обосноват приложение на фикцията мълчалив отказ, тъй като изрично е посочено предстоящо произнасяне, а не мълчаливо отказване на подпомагане.

 

 

Следва да се уточни, че подаването на ново искане, имащо по- скоро характер на напомнително за задължението на АО да се произнесе не новира срока, нито санира просрочието на жалбата, по аргументи от горепосоченото Тълкувателно решение №6/ 30.06.2015 год. на I и II колегия на ВАС по т. дело №4/2013 год.,

Дори да се приеме, че по- късно е получено писмо от ответника, поради което за жалбоподателя възниква нова възможност за обжалване на последното в срока по чл. 149, ал.1 от АПК следва да се посочи, че видно от съдържанието на писмото, същото няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С него не се създават права или задължения или непосредствено не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Освен това,  писмото разгледано като междинен акт, част от процедурата преди издаване на уведомително писмо, не е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 5 от АПК.

В конкретния казус не може да се приложи разрешението, че това писмо представлява изричен отказ, последвал мълчаливия такъв, тъй като, за да се приеме, че има формиран мълчалив  отказ следва да са налице всички предпоставки за издаване на ИАА, като в настоящия казус липсват доказателства, че всички административни проверки на жалбоподателя са извършени по смисъла  на чл. 37 от ЗПЗП

Съдът е длъжен да извърши проверка на допустимостта на жалбата и когато констатира наличие на основанията изброени в чл. 159 от АПК, следва да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 5 от АПК Административен съд- Велико Търново, осми състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Златен овен БГ“ЕООД със седалище и адрес на управление ===, чрез ***Р.Т. с адрес *** *** против мълчалив отказ на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“да се произнесе  по подадено заявление с вх.№ 02-2600/3571/7.8.2020г. или по такова вх.№ 19000588/17.4.2019г, редактирано от 15.5.2019г., като недопустима..

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №572/2020 год. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Определението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: