Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№

 

 

гр. Добрич, 19.04.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Председател: М. Момчева

 

 

при участието на секретаря Мария Атанасова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 16 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „СТАР ПОСТ” ООД БУЛСТАТ ***, гр. С., район В, Община С., ул. „***, в качеството му на работодател срещу НП № 08 – 000252/121 от 01.06.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 52 ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд във връзка със Заповед № РД – 01 – 681/12.10.2016г. за определяне на коефицента на трудов травматизъм през 2017г. на министъра на труда и социалната политика на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 413 ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. Алтернативно се поддържа искане наказателното постановление да се измени, като се намали наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба, чрез процесуалния си представител.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2 от КТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

При извършена проверка на 01.03.2017г. около 14.00 часа от Г.В. и Е.И. – инспектори в Дирекция „ИТ“, със седалище Д. на обект куриерски офис, находящ се в гр. Д., ул. „***, стопанисван от „СТАР ПОСТ“ ООД и от изисканите и представени документи на 14.03.2017г. в Д „ИТ“ Добрич е установено, че „СТАР ПОСТ“ ООД извършва икономическа дейност с код по КИД 2008 – 53.20 „Пощенски и куриерски дейности“.

Констатирано е обаче, от анекс № 1 към застрахователен договор № *** групова застраховка „трудова злополука“ от 05.05.2016г., сключен за срок от една година, считано от 00.00 часа на 06.05.2016г. до 24.00 часа на 05.05.2017г. със застраховател „Дженерали застраховане“ АД, че „СТАР ПОСТ“ ООД, в качеството си на работодател не е направило преди извършването на проверката застраховка за риска „трудова злополука“ на лицата П.Д.М. ЕГН **********, Х.И.Х. ЕГН ********** и В.С.Й. ЕГН **********.

Нарушението е установено на 14.03.2017г., като се потвърждава от данните, обективирани в Протокол № ПР1709496 от 27.03.2017г., анекс № 1 към застрахователен договор № *** от 05.05.2016г. и застраховка „трудова злополука“ от 06.05.2016г., ведно със списък на застрахованите работници.

С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука” за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Предвид чл. 52 ал. 2 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд при определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефицентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

Нарушението се потвърждава, както от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, така и от представените по делото писмени доказателства.

В случая имуществената санкция е наложена за нарушение на чл. 52 ал. 1 от ЗЗБУТ

, според която норма, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. По силата на чл. 2 ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Административнонаказващият орган, позовавайки се на обнародваната в Държавен вестник Заповед № РД – 01 - 681/12.10.2016г. на МТСП и установявайки характера на извършваната от дружеството дейност е приел, че тя е с трудов травматизъм над средния за страната, с оглед на което работодателят „СТАР ПОСТ“ ООД е следвало задължително да застрахова своите работници за риска „трудова злополука“.

Изпълнителното деяние на административното нарушение е осъществено чрез бездействие.

От обективна страна нарушението е налице от момента, в който задълженият субект е следвало да изпълни задължението си да застрахова работниците за риска „трудова злополука“, до датата на изпълнението му. Предназначението на застраховката за риск „трудова злополука“, предпоставя необходимостта от наличието на валидна и действаща застраховка във всеки един момент, в който работниците упражняват труд. Работодателят може да я сключи, когато намери за добре, но при започване на работа всеки един от работниците следва да е застрахован за трудова злополука, съответно докато не сключи застраховка, работодателят не може да допуска работниците до упражняване на труд. Това е така, доколкото застраховката има за цел и затова е задължителна, за да осигури риска от упражняване на конкретната трудова дейност. В настоящия случай по делото е безспорно установено, и че към началото на проверката, работодателят не е сключил договор за застраховка по отношение на посочените работници, които вече са били допуснати да упражняват трудови функции на рисково място, при което съществува опасност за живота и здравето им.

След като дружеството има качеството „работодател“ по смисъла на §1  т. 1 от ДР на КТ и е с предмет на дейност отличаваща се с трудов травматизъм, по-висок от средния за страната за 2017 г., същото безспорно е било задължено да застрахова своите работници за риска „трудова злополука“.

Доколкото по делото е установено по несъмнен начин, че към датата на допускане до работа на посочените лица и към началото на проверката по отношение на последните не е била налице такава застраховка, санкционираното дружество действително е допуснало неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от ЗЗБУТ. Предвид изложеното, правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на работодателя за посоченото нарушение.

С процесното наказателно постановление на „СТАР ПОСТ“ ООД е наложена имуществена санкция на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 413 ал. 2 от КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Съдът преценява, че имуществената санкция от 1500 лева е определена при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

Съдът не счита, че случаят следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 415в от КТ, по следните съображения:

При липса на определение за маловажен случай в административнонаказателните норми, приложима съответно на основание чл. 11 от ЗАНН е разпоредбата на чл. 93 т. 3 от Наказателния кодекс, съгласно която маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Установеното и санкционирано с обжалваното наказателно постановление нарушение не отговаря на изискването за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушение на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риск трудова злополука. Съдът намира, че изискванията за задължителна застраховка на работещите в дейности с по-висок от средния за страната коефициент на трудов травматизъм, са въведени с оглед защита на особено важни обществени и лични интереси, а именно, гарантирането на материална обезпеченост на пострадалите работници и техните наследници при настъпване на трудова злополука чрез застраховане за този риск. Липсата на вредни последици в случая не се изразява в липсата на настъпила трудова злополука през периода, в който не е сключена застраховка за сметка на работодателя. През този период за работника са настъпили вредни последици, изразяващи се в полагането на труд в работодател с икономическа дейност с трудов травматизъм над средния, през който период на работника на практика не са били гарантирани правата на обезщетение при трудова злополука.

Ето защо, не може да се счита, че са налице предпоставки по чл. 415в от КТ, нито че от нарушението липсват вредни последици.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 08 – 000252/121 от 01.06.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „СТАР ПОСТ” ООД БУЛСТАТ ***, гр. С., район В, Община С., ул. „***, в качеството му на работодател за нарушение по чл. 52 ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд във връзка със Заповед № РД – 01 – 681/12.10.2016г. за определяне на коефицента на трудов травматизъм през 2017г. на министъра на труда и социалната политика на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 413 ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                         

Председател:

/М. Момчева/