РЕШЕНИЕ
№112
29.10.2019 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното
от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело №
1128 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление; гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, представлявано от
Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, чрез
юрисконсулт Кристиян Николов – с пълномощно по делото (л. 7), срещу Решение № 28 от
11.02.2019 г. по гр. д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Несебър, с
което е признато за установено по отношение на въззивника, че Н.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 1 750, 46 лв. (хиляда седемстотин и
петдесет лева и четиридесет и шест стотинки), за която е издадена фактура № **********/
24.07.2018 г. за отчетен период от 03.06.2016 г. до 04.08.2016 г.,
представляваща допълнително начислена електрическа енергия, за която се твърди,
че е ползвана, но не е измерена, съответно не е заплатена, и въззивникът е
осъден да заплати на Н.Т.К. сумата в размер на 471 лв. (четиристотин седемдесет
и един лева), представляваща направените по делото разноски, включващи платена
държавна такса в размер на 71 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на
доказателствата и в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че на
основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) във връзка с чл. 45, ал. 1 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) във връзка с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ
въззивникът е имал валидно правно основание, въз основа на което да извърши
корекцията. Изложени са подробни съображения в подкрепа на извода, че не е необходимо
приемането на нови Общи условия (ОУ), които да съдържат изричен ред за
уведомяване на клиентите за извършена корекция, тъй като чл. 28, ал. 2 и чл. 42
от действащите ОУ изпълняват изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Излагат
се доводи, че в ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г.) са формулирани изрични правила
относно реда за уведомяване, които са съобразени с измененията в ЗЕ от
17.07.2012 г. Посочва се, че крайният снабдител не следва да доказва нито кой е
извършител на манипулацията, нито виновно поведение от страна на клиента, тъй
като ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждат обективна отговорност на потребителя в случаите,
когато средството за търговско измерване отчита неправилно електрическата
енергия, която той консумира. Излагат се аргументи, че претендираната от дружеството
сума е реално дължима от страна на клиента.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск и да му
присъди разноските, сторени по делото пред двете инстанции, за което представя
списък. При евентуално потвърждаване на решението прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260,
ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се
представлява. С писмено становище, депозирано преди съдебното заседание по
делото, въззивникът чрез юрисконсулт Николов поддържа жалбата. Моли съда да
съобрази най-новата практика на ВКС, според която липсата на предвиден изричен
ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ на ЕВН ЕС не е
основание да се отрече дължимостта на сумата по направената корекция. Прилага Решение
№ 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на
ВКС и Решение № 150/26.02.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата Н.Т.К..
В съдебно заседание въззиваемата не се явява и не се
представлява. С молба, депозирана преди съдебното заседание по делото, въззиваемата
чрез адвокат П.К. – с пълномощно от първата инстанция (л. 10), оспорва
въззивната жалба. Представя писмено становище, в което излага подробни
съображения. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски както пред първоинстанционния съд,
така и пред въззивната инстанция, за което прилага договор за правна защита и
съдействие, фактура, дневен отчет по сметка за платения адвокатски хонорар и
списък на разноските по чл. 80 ГПК. Моли съда в случай, че намери въззивната
жалба за неоснователна, присъдените суми да й бъдат заплатени от въззивника в
брой, а именно: чрез пощенски запис, адресиран до Н. Иванова К.,***, или чрез
паричен превод, изпратен по
куриерска фирма „Еконт Експрес"
ООД до офис в с. Равда – до Н. Иванова К..
Въз основа на закона и доказателствата по делото съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Районен съд – Несебър е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от въззиваемата Н.Т.К. срещу въззивника „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищцата не му дължи сумата от 1 750, 46 лв. по фактура № **********/
24.07.2018 г. за отчетен период от 03.06.2016 г. до 04.08.2016 г.,
представляваща допълнително начислена електрическа енергия.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е
потребител на електрическа енергия към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с
клиентски номер **********. Твърди се, че с писмо от 24.07.2018 г. ищцата била
уведомена от ответното дружество, че на 04.08.2016 г. при извършена проверка на
измерването на ел. енергия на обект с номер на измервателна точка (ИТН) №
2714709 в село Равда, ул. „Македония“ №
3 на клиент с клиентски номер ********** е констатирано, че електромерът е
манипулиран и не отчита количеството консумирана ел. енергия, като на основание
чл. 48, ал. 1 и л. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ сметката за ел. енергия на ищцата за
времето от 62 дни, т. е. от 03.06.2016 г. до 04.08.2016 г. била коригирана,
като допълнително е начислена ел. енергия на стойност 1 750,46 лева, за която
сума била издадена фактура № ********** от 27.07.2018 г. Ищцата счита, че
допълнителната ел. енергия й е начислена в нарушение на Закона за енергетиката,
ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС и ПИКЕЕ. Твърди се още, че ищцата не е била уведомена за
проверката и не е присъствала на същата; че липсва констативен протокол от
проверката; че ищцата не е получавала никакви документи за демонтаж на
електромера, за извършената експертиза и др.; че са й предоставени единствено
горепосочените писмо и фактура; че не става ясно как ответникът е изчислил периода
на корекцията; че липсват данни за виновно поведение на ищцата; че електромерът
се намира извън имота и никой освен служителите на „ЕР ЮГ“ ЕАД няма достъп до
него; че „ЕР ЮГ“ ЕАД е длъжно да поддържа СТИ в изправност и неизпълнението на това
задължение не може да има за последица ощетяване на потребителя. Ищцата счита,
че липсва каквото и да било основание за извършване на корекционна процедура;
че клаузите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ са неравноправни
и противоречат на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври относно енергийната ефективност. Посочва още, че чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ са отменени като незаконосъобразни с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски, Представя писмени доказателства.
В отговора на исковата молба ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е оспорил предявения иск като недопустим поради липсва
на правен интерес с оглед извършеното от ищцата плащане по процесната фактура.
Алтернативно оспорва иска като неоснователен. Твърди, че на 04.08.2016г. е била
извършена проверка от двама служители на ЕР ЮГ на електромер № 63934679,
отчитащ доставена ел. енергия в обекта на ищцата, с цел демонтаж на електромера
за последваща проверка в БИМ. Същият бил демонтиран, поставен в безшевна торба
с пломба за еднократна употреба и изпратен за метрологична експертиза, като на
негово място бил монтиран нов електромер. За извършените действия бил съставен
констативен протокол № 268662/04.08.2016 г. в присъствието на двама свидетели
съгласно чл. 63, ал. 2 от ОУ на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД. От извършената
метрологична експертиза се установило, че електромерът не съответства на
метрологичните и техническите изисквания, отчел е с 13098,87 кВтч по-малко от
реално консумираната електрическа енергия в резултат от софтуерна манипулация.
„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД констатирало, че са налице
предпоставките по чл. 51, ал. 1 вр. чл. 50 ПИКЕЕ и извършил единствено и само
остойностяване на натрупаните кВтч консумирана електрическа енергия, която като
количество е съхранена в регистъра на електромера, като е остойностил разликата
в кВтч между сумарната и първа, втора и трета тарифи, което количество е реално
консумирана електрическа енергия в размер на 12 804 кВтч, а дължимата сума,
изчислена по определените за периода цени от ДКЕВР, е 1 750, 47 лева с включен
ДДС, която представлява стойността на допълнително начислените 12 804 кВтч,
равняващо разликите на отчетените от електромера показания и действителните
такива, които е следвало да се отчетат при правилна параметризация за периода
от 03.06.2016 г. (датата на самоотчета на електромера) до 04.08.2016 г. (датата
на извършената проверка). ЕР ЮГ е представило тази информация на ЕВН ЕС, което
от своя страна издало фактура № ********** от 24.07.2018 г. и с писмо от 24.07.2018 г. я изпратило на
адреса за кореспонденция. Изложени са съображения, че съществува законово
основание за начисляване на процесната сума; че ЕВН ЕС няма задължение да
доказва виновно поведение от страна на ищцата; че в ОУ на ЕВН ЕС е предвиден
изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. Твърди се, че
са налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на
корекцията на сметка. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
От съвкупната преценка на представените по делото доказателства
се установява следното:
Ищцата Н.Т.К. е потребител на електрическа енергия към ответника
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с клиентски номер ********** за обект с
номер на измервателна точка (ИТН) № 2714709 в село Равда, ул. „Македония“ № 3. За
отчитане на доставена ел. енергия в обекта на ищцата на 02.02.2016 г. било
монтирано средство за търговско измерване (СТИ) с фабричен номер № 63934679, находящо
се в заключено табло в магазин до обекта, представляващ бистро.
На 04.08.2016 г. била извършена проверка на електромер с
фабричен № 63934679 от служителите на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД –
Атанас Карамуков и Панайот Станков, в присъствието на свидетелите Дионис Пинков
и Пламен Пенчев поради това, че клиентът (или негов представител) не е бил
открит. При проверката били установи данни от контролно измерване и било
констатирано, че измерената грешка е в границата на допустимите норми. След
проверката електромер с фабричен № 63934679 бил демонтиран и поставен в
безшевна торба, пломбирана с пломба № 409221 за предаване за експертиза в ГД
„МИУ“ РО. За извършените действия бил съставен констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско № 268662/04.08.2016 г.,
подписан от служителите, извършили проверката, и свидетелите, присъствали при
извършването й.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията
на свидетеля Атанас Х. Карамуков – единият от служителите на
„Електроразпределение Юг ” ЕАД, извършили проверката. Той обяснява, че
посочените в протокола двама свидетели са служители на охранителна фирма СОТ
„Кремък“, били са осигурени от двамата служители, извършващи проверката, и са
присъствали през цялото време на проверката.
По делото е представен констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 257/21.02.2018 г., от който се
установява, че електромер с фабричен № 63934679 не съответства на метрологичните
и техническите изисквания. Констатирано е, че на дисплея на електромера се
визуализират следните тарифи за активна електроенергия: 1.8.0 (сумарна тарифа)
– 017954,53 кВтч; 1.8.1 (първа тарифа – 000985,68 кВтч; 1.8.2 (втора тарифа)
003869,98 кВтч. При сравняване на стойностите им е констатирана разлика от
13098,87 кВтч между сумарната (1.8.0) и първа и втора тарифи (1.8.1 и 1.8.2). Посочено
е, че електромерът е отчел с 13098,87 кВтч по-малко от реално консумираната
енергия.
По делото е представена неподписана справка на ЕР ЮГ от
17.07.2018 г. за коригиране на сметката за електроенергия към констативен
протокол № 257/21.02.2018 г., от която е видно, че на обекта на ищцата за
периода от 30.05.2016г. до 04.08.2016г. (35 календарни дни) са доначислени 8060
кВтч електроенергия с единична цена 0,140976 лв. на кВтч с обща стойност 1
136,27 лева с включен ДДС, и за периода от 03.06.2016г. до 30.06.2016г. (27
календарни дни) са доначислени 4744 кВтч електроенергия с единична цена
0,129468 лв. с обща стойност 614,20 лева, или обща стойност на доначислената
електроенергия от 12804 кВтч е в размер на 1 750,47 лева. За тази сума е
издадена фактура № **********/ 24.07.2018 г., а като основание за нейното
издаване е посочено, че сумата е дължима вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер
№ 63934679 за период от 03.06.2016 г. до 04.08.2016 г
На 24.07.2018 г. е изпратено
писмо от ответника до ищцата, с което тя е уведомена, че на 04.08.2016 г.
служители на „Електроразпределение Юг.” ЕАД са демонтирали и предали електромер
с фабричен № 63934679 за експертизна
проверка, като служители на Български институт по метрология са констатирали,
че електромерът е манипулиран и не отчита, за което е издаден констативен
протокол № 257/21.02.2018 г. Посочено е, че вследствие на това ползваната от
потребителя електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена, поради което на
основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ ще й бъде коригирана сметката
за ел. енергия за периода от 03.06.2016 г. до 04.08.2017 г. – за 62 дни.
Отбелязано е, че допълнително начислената дължима сума вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия, е на стойност 1 750, 46 лева.
По делото е представена извадка от информационна система
на ответника, от която е видно, че на 06.08.2018 г. е постъпило плащане по фактура
№ ********** за процесната сума от 1750, 46 лева.
От представеното по делото заключение по извършената
съдебно-техническа експертиза се установява, че върху електромера е извършена
неоторизирана намеса, в резултат на което е променена тарифната таблица, като отчетеното
количество електроенергия по регистрите, които се визуализират на дисплея, е по-малко
от реално консумираното. Неотчетеното количество електроенергия е изчислено
правилно и точно в съответствие с чл. 50 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бл.98/12.11.2013
г.). Допълнително начислената енергия е за 12804 кВтч. Тя е изчислена като от
сумарната тарифа 1.8.0 е извадена сумата от количествата дневна и нощна тарифа,
натрупана в регистрите за периода от януари 2016г. до 11.05.2016г., когато
елекромерът е отчитал точно е вярно консумираната електрическа енергия.
Неизмереното количество електроенергия е правилно остойностено съгласно чл. 51,
ал. 1 от ПИКЕЕ. Според самоотчета на електромера точка С.2.1., неоторизираната
намеса е извършена в 19:48:53 часа на 11.05.2016 г., когато електромерът е
регистрирал смяна на тарифната таблица, като не могат да се извлекат данни от
тарифните зони. Процесният електромер е трифазен, произведен е през 2014 г., пломбиран
е с фирмен знак – пломба на производител, има допълнителна метрологична
маркировка и идентификационен номер на нотифициран орган, извършил оценяването
от 2014 г., монтиран е на обекта на 02.02.2016 г., следващата метрологична
проверка е трябвало да се извърши през 2018 г.
С обжалваното решение Районен съд – Несебър е намерил
предявения иск за допустим и основателен. За да го уважи, съдът е приел, че: разпоредбите
на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ са незаконосъобразни, тъй като са приети от КЕВР в
нарушение на предоставената й делегация по чл. 83, ал.1, т. 5 от ЗЕ; че не е
налице една от предпоставките, за да възникне в патримониума на ответното
дружество правото на едностранна корекция на сметките на клиентите, тъй като в
общите условия на ответното дружество не се съдържа ред за уведомяване на
клиенти при извършена едностранно корекция на сметката му за минал период; че не
е спазена процедурата по уведомяване на клиента, предвидена в ПИКЕЕ, тъй като констативният
протокол от проверката не е изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна
разписка е и подписан от двама свидетели, които са индивидуализирани само с имена,
без посочен адрес и/или ЕГН; че липсва доказано от ответника неправомерно
действие от страна на потребителя, довело до неизмерване или неточно измерване
на количеството потребена електрическа енергия, който елемент от фактическия
състав също следва да бъде установен, за да се ангажира отговорността му; че коментираните
клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД поради
противоречието им със закона, защото нарушават основни принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на
интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия.
При извършената проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът споделя изложените
в Определение № 765 от 19.10.2018 г. доводи на първата инстанция досежно
допустимостта на предявения отрицателен установителен иск въпреки извършеното
плащане на процесната сума от страна на ищцата с оглед задължителните
постановки на т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК на ВКС.
За уважаването на отрицателен установителен иск е
необходимо ответникът да докаже основанието и размера на вземането, чиято
дължимост ищецът се домогва да отрече. В конкретния случай ответното дружество
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че в негова полза
е възникнало право да извърши корекция на сметката за потребена ел. енергия от ищцата
за процесния период и че това право е упражнено законосъобразно.
С Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
1650/2014 г., I т. о., ТК е уеднаквена
съдебната практика по поставения за разглеждане правен въпрос: следва ли да се
приеме, че съществува законово основание крайният снабдител едностранно да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012
г. Постановено е, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г.
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия. Следователно, за да докаже, че е налице законово
основание да коригира сметката на ищцата, ответникът следва да установи, че са налице тези две
кумулативно предвидени предпоставки: 1) действащи правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия; 2) действащи общи условия, в които е
предвиден ред за уведомяване на клиента за извършена корекция на сметка.
На
основание чл. 21,
ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката с решение на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. са приети Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.).
Тези правила (ПИКЕЕ) с изключение на чл. 48 – чл. 51 са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017 г.
по адм. д. № 2385/2015 г. на Върховния административен съд (ВАС). Разпоредбите
на чл. 48 – чл. 51 са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., потвърдено с Решение № 13691 от
8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г. По отношение на процесния период
от 03.06.2016 г. до 04.08.2016 г., за който е извършена корекция на сметката на
ищцата, са действали ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), включително и чл. 47,
тъй като отмяната им с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2015
г. на ВАС действа за в бъдеще на основание чл. 195, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 47,
ал. 3 вр. чл. 4 от ПИКЕЕ при отсъствие на клиента при съставянето на
констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише
констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са
служители на оператора на съответната мрежа, като в този случай операторът на
съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо
с обратна разписка. По делото се установи, че поради отсъствие на клиента констативният
протокол е бил подписан от двама свидетели, които не са служители на оператора
на съответната мрежа. Липсват обаче доказателства, а дори и твърдения от страна
на ответника, че констативният протокол е бил изпратен на ищцата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Ето защо правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел за недоказано, че е спазена предвидената в чл.
47 от ПИКЕЕ процедура. За процесния период от 03.06.2016 г. до 04.08.2016 г.
действително са налице действащи ПИКЕЕ, но не е налице законосъобразно
провеждана на корекционната процедура.
Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. преди влизане в сила на измененията в Закона
за енергетика с ДВ бр. 54/2012 г. С Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т.
д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК е разгледан и решен въпросът за правото на
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на новите ПИКЕЕ / обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г. при условие, че корекцията се извършва при действието на
заварените Общи условия. Прието е, че Общите условия на договорите за продажба
на ел. енергия не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт,
а по своята правна природа същите представляват договор. Съгласно изменението
на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. в ал. 1, т. 6 като необходимо
задължително съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане в
съдържанието им и на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в
по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ. Върховният
касационен съд е приел, че в чл. 24, ал. 2 от ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД,
който е идентичен с цитирания от ответника чл. 28, ал. 2 от ОУ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване,
но не и реда за това. Следователно ответното дружество не е изпълнило
задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ: предвиждане
в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента. От изложеното
следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба,
доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция. В тази насока правилни и законосъобразни
са изложените от първоинстанционния съд съображения, че чл. 28, ал. 2 от ОУ на
ответното дружество урежда съобщаване на клиента след като вече процедурата по
коригиране на сметка е приключила и едва тогава да му се изпращат документи,
т.е. без да има възможност потребителят да участва в самата корекционна
процедура, съответно без да е уведомяван за нейното провеждане, поради което в
тази част общите условия следва да се допълнят.
Настоящият съдебен състав последователно продължава да
поддържа становището (изразено в постановените от него до момента съдебни
актове по сходни казуси), че въззивното дружество не е привело своите Общи
условия в съответствие с новоприетата нормативна уредба, поради което в негова полза не е възникнало право да извърши
едностранна корекция на сметката за електроенергия на въззиваемата. На съда са
служебно известни Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС и Решение № 150/26.02.2019 г. по гр. д. №
4160/2018 г., III г. о. на ВКС, на които се
позовава въззивникът. Действително тези две решения, поставени от един и същи
състав на ВКС, са постановени в противоречие с константната практика, изложена
в горецитираните Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г.,
I т. о., ТК и Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II
т. о., ТК. До отстраняване на това противоречие по реда на чл. 124 и сл. от ЗСВ
липсва основание въззивната инстанция да се отклони от своята установена
практика, която е константна и последователна.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че в
полза на въззивника не се е породило право да коригира сметката на
въззиваемата, поради което предявеният отрицателен установителен иск против
въззивника, че въззиваемата не му дължи сумата в размер на 1 750, 46 лв., за
която е издадена фактура № **********/ 24.07.2018 г. за отчетен период от
03.06.2016 г. до 04.08.2016 г., представляваща допълнително начислена
електрическа енергия, се явява основателен и следва да бъде уважен. Поради
съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва
да бъде изцяло потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр.
чл. 273 ГПК въззиваемата има право на разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 420 лв. с включен ДДС. Възражението
на въззивника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно с
оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 236, ал.
1, т. 7 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемата присъдената сума
да й бъдат заплатена от въззивника в брой, а именно: чрез пощенски запис,
адресиран до Н. Иванова К.,***, или чрез паричен превод, изпратен по куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД до офис в с. Равда – до Н. Иванова К..
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28 от
11.02.2019 г. по гр. д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, ул. „Христо Данов”
№ 37, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, да заплати на Н.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 420 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, чрез пощенски запис,
адресиран до Н. Иванова К.,***, или чрез паричен превод, изпратен по куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД до офис в с. Равда – до Н. Иванова К..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.