№ 219
гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234000500280 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №86 от 02.03.2023г., постановено по гр.д. №154/2022г., на
Окръжен съд-Плевен са осъдени Медицински център Еврика 2010 ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
представлявано от д-р Н. К. П., на основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.52
от ЗЗД и д-р К. Н. П., работещ в същия, със същия служебен адрес, с УИН
**********, на основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД, да заплатят
солидарно на А. М. С. от гр.Кнежа, Плевенска област, обезщетение в размер
на 75 000 лева за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от
непозволено увреждане – допусната лекарска грешка при проследяване на
бременност и пренатално диагностициране на генетично заболяване на детето
му М. А.ова С.а, родено на 13.05.2016г. и починало на 18.08.2020г., заедно със
законната лихва считано от 18.08.2020г. до окончателното й изплащане, като
е отхвърлен иска за разликата до 150 000 лева, като неоснователен. Със
същото решение са осъдени Медицински център Еврика 2010 ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от
1
д-р Н. К. П., на основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД и д-р К. Н.
П., работещ в същия, със същия служебен адрес, с УИН **********, на
основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД, да заплатят солидарно на Т. Г. П.
от гр.Кнежа, Плевенска област, обезщетение в размер на 75 000 лева за
неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от непозволено
увреждане – допусната лекарска грешка при проследяване на бременност и
пренатално диагностициране на генетично заболяване на детето й М. А.ова
С.а, родено на 13.05.2016г. и починало на 18.08.2020г., заедно със законната
лихва считано от 18.08.2020г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата до 150 000 лева, като неоснователен. Отхвърлен
е предявеният от д-р К. Н. П. против Застрахователна компания Уника АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, на основание
чл.219 ал.1 от ГПК във връзка с чл.229 от КЗ /отм./ за заплащане
застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева за допусната лекарска
грешка от д-р К. Н. П., като неоснователен. Осъдени са Медицински център
Еврика 2010 ООД-гр.Плевен, представлявано от д-р Н. К. П. и д-р К. Н. П. да
заплатят на А. М. С. сумата 700 лева, направени разноски по делото. Осъдени
са Медицински център Еврика 2010 ООД-гр.Плевен, представлявано от д-р Н.
К. П. и д-р К. Н. П. да заплатят на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Т. Р.
П., от САК, сумата 13 300 лева, за адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищците Тяна П. и А. С..
Постановен е изричен диспозитив, че делото е решено с участието на трето
лице помагач Уника АД-гр.София и на трето лице помагач ЗАД Алианц
България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София.
С определение №523 от 06.04.2023г., постановено по гр.д. №154/2022г.,
Окръжен съд-Плевен е осъдил Медицински център Еврика 2010 ООД,
представлявано от д-р Н. К. П. и д-р К. Н. П. да заплатят държавна такса в
размер на сумата от 5 800 лева по сметката на Плевенския окръжен съд.
Против решението, в неговата цялост, е постъпила въззивна жалба от
ответниците в първата инстанция Медицински център Еврика ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от д-р Н. К. П. и
д-р К. Н. П. от гр.Плевен.
Въззивниците молят Апелативният съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд и да постанови
2
друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове, като
неоснователни.
Въззивниците заявяват, че не са доволни от обжалваното решение.
Считат същото за неправилно.
Считат, че А. С. не е материално правно легитимиран да предяви иска,
основаващ се на лекарска грешка, изразяваща се във виновно и
противоправно поведение на д-р П., който бил пропуснал да диагностицира
по време на бременността наличието на Тризомия 8 и не бил информирал
своевременно по време на бременността, като така го бил лишил от правото
му да избере дали да бъде направен аборт с оглед наличието на увреден плод
или да вземе решение бременността да продължи, която генетична
малформация била довела до полиорганна недостатъчност и смърт на детето,
тъй като абортът по медицински показания се извършва по искане на
бременната жена, без да е необходимо искане на бащата.
На второ място се позовават на изтекла погасителна давност по
отношение на предявените искове, което възражение били направили още в
отговора на исковата молба. Ищците били узнали за малформацията най-
късно на 24.06.2016г., когато били запознати със заключението на
извършената генетична консултация от доц.д-р К., с което заключение
окончателно се потвърждава 90% високостепенна мозайка на вече
поставената диагноза хромозомна аномалия Тризомия 8, а исковете били
предявени едва на 21.09.2021г. и на 11.10.2021г., което означава че исковете
са предявени след изтичането на общата пет годишна погасителна давност,
поради което следвало да бъдат отхвърлени като погА.и по давност.
На трето място въззивниците правят оплакване за допуснато от
първоинстанционния съд порцесуално нарушение, като не било уважено
искането им за назначаване на повторна комплексна съдебно медицинска
експертиза, при заявеното от тях неприемане на първоначалната такава, чието
заключение били заявили че е противоречиво, неубедително и почива на
предположения. Това заключение било изготвено преди попълване на делото
с медицинска документация, която имала съществено значение за отговорите
на поставените въпроси. В мотивите на решението било посочено
неправилно, че имало „отклонение от нормалното развитие на детето“, докато
се касае за плода. По-ниско тегло на плода не било установено по време на
3
бременността. Неправилно и необосновано Плевенският окръжен съд бил
приел, че д-р П. имал противоправно поведение, изразяващо се в
„бездействие, с което е нарушил принципа на адекватните очаквания“. В този
смисъл първоинстанционният съд се бил основал на предположение за
виновно поведение, изразяващо се в не положена дължима грижа, поради
което противоправният резултат бил предвидим и предотвратим чрез
полагане на дължимата грижа от лекаря, което предположение ответниците
не били оборили. В случая бременността била протекла нормално,
извършените изследвания били в норма, бил извършен биохимичен
скрининг, при който бил отчетен нисък риск. Ултразвуковите прегледи
приключили с нормални показатели. Не съществувала нито една причина за
разширено проследяване на бременността с оглед извършването на по-
задълбочени инвазивни и неинвазивни процедури
Освен това въззивниците правят оплакване за уважаване на исковите
претенции в необосновано завишен размер. Не били доказани конкретни
обстоятелства като степен, интензитет и продължителност на търпимите
болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредените
лица. Присъденото не кореспондирало с трайната съдебна практика, както и
със справедливостта.
Оспорва се началният момент на дължимост на законната лихва върху
присъденото обезщетение, която считат че се дължи от влизане в сила на
решението. Видно от датите на завеждане на исковите молби, ищците не били
приели факта на раждането на детето за вредоносен, тъй като се завежда иск
за вреди от смъртта на детето.
Неправилно Плевенският окръжен съд бил отхвърлил обратният иск.
Имало сключена групова застраховка от името на УМБАЛ Г.Странски-
Плевен като застраховател за вреди при и/или по повод изпълнението на
възложената работа спрямо болницата
Въззиваемите ищци в първата инстанция А. М. С. и Т. Г. П., двамата от
гр.Кнежа, чрез процесуален представител адвокат Т. П., от Адвокатско
колегия София, в писмен отговор, заемат становище, че обжалваното решение
е правилно, поради което молят Апелативният съд до го потвърди и да
отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана.
Неоснователни били оплакванията на жалбоподателите за допуснато от
4
Плевенския окръжен съд нарушение на материалния и на процесуалния закон,
както и за необоснованост на първоинстанционното решение.
Ищецът С. като баща на детето М. бил материално правно легитимиран
да предяви иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
поради смъртта на детето. Правото на иск има две страни –
процесуалноправна и материалноправна. Процесуалноправната страна се
състои в правото да се предяви иск, а материалноправната – в правото да се
иска уважаване на иска. В случая били налице, както процесулноправна, така
и материалноправна легитимация.
Неоснователно било възражението на ищцовата страна за изтекла
погасителна давност. Настоящите осъдителни искове са за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето.
Именно смъртта е юридическият факт, който обуславя правния интерес на
родителите – наследници да сезират съда с процесните искове. Плодът е общ,
създаден от родителите ищци по делото. Като не бил установил генетичната
аномалия на плода и не бил съобщил това на родителите, д-р П. ги лишил от
правото да изберат дали да прекъснат бременността т.е. да се откажат от
увредения плод, или да запазят плода с наличната аномалия и с всички
рискове за живота на детето, които ще настъпят впоследствие. Това решение
се вземало общо от двамата родители и не е изключително право само на
майката. Смъртта на детето М. е настъпила на 18.08.2020г., а исковите молби
от двамата ищци са предявени съответно на 21.09.2021г. и на 11.10.2021г., т.е.
преди изтичането на погасителната давност.
Неоснователно и необосновано било възражението на въззивниците, че
Окръжен съд-Плевен бил допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в
лишаване на ответниците от възможността за назначаване на повторна
комплексна съдебно медицинска експертиза. Неправилно ответниците били
посочвали вещо лице, не били представили в дадения им срок въпросите към
експертизата, неоснователно настоявали за хабилитирани лица, които да
бъдат вещите лица, тъй като от първоинстанционния съд били назначени
именно хабилитирани лица. Депозираното заключение от първоначалната
комплексна съдебно медицинска експертиза, допусната в първата инстанция,
било подробно, мотивирано и ясно. От него се установявали допуснатите от
д- П. пропуски в пренаталната диагностика и проследяването на бременността
5
на Т. П., както и че тези пропуски са съществени. Несъстоятелен бил
аргументът на жалбоподателите, че след като д-р П. е хабилитирано лице, и
акушер гинекологът от експертизата, а именно д-р Б. С. трябвало да е
хабилитирано лице, а той нямал такава квалификация. Процесуалното
поведение на д-р П. и Медицинския център били недобросъвестни.
Първоинстанционното решение било обосновано на събраните по
делото доказателства. Правилно Окръжният съд бил приел, че в случая не се
касае за нормална бременност, а именно бременността на Т. П. била рискова,
с оглед на обстоятелството че същата е била над 35 годишна и с два
предходни спонтанни аборта. Това налагало разширяване на алгоритъма за
проследяване на бременността. Д-р П. бил длъжен да разшири алгоритъма на
проследяване на бременността, а не го направил. От заключението на
изслушаната в първата инстанция експертиза се установявало, че крайно
недостатъчни били действията на наблюдаващия бременността д-р П., както и
се установявало бездействие от негова страна и съществени пропуски в
работата му. Въззиваемите се позовават и на системно невписване на
съществени обстоятелства, касаещи проследяването на бременността в
медицинската документация за случая.
Според въззиваемите д-р П. бил нарушил чл.81 ал.2 т.1 от Закона за
здравето за предоставяне на достатъчна, навременна и качествена медицинска
помощ. Били нарушени правата на ищците за получаване на ясна и достъпна
информация за здравословното състояние и методите за евентуално лечение,
регламентирани в чл.86 ал.1 т.8, чл.88 ал.1 и чл.88 ал.2 от ЗЗ.
Акцентира се, че било заявено от вещото лице акушер гинеколог д-р Б.
С. че ниското тегло на плода е индикация за наличие на аномалия на плода и
дори само това е трябвало да амбицира д- П. да започне незабавно да търси
проблема в плода чрез назначаване на амниоцентеза, фетална морфология,
както и да направи незабавна консултация с генетик и друг акушер гинеколог.
Ищците твърдят, че през цялата бременност са били държани в
неведение относно действителните рискове на бременността и тяхното дете, и
за възможността детето да се роди с тежко увреждане, каквато е процесната
генетична аномалия, поради което очакванията им са били да се роди здраво
дете.
Позовават се на съдебна практика, че медицинските лица, а не
6
пациентът, са тези които трябва да предизвикат правенето на допълнителни и
изясняващи изследвания.
Твърдят, че д-р П. не бил издал какъвто и да било писмен документ, в
който да е отразено наличие на рискова бременност и от който да е видно че
лекарят е предоставил на ищцата адекватна информация. Твърди се, че от
страна на ответниците не била положена дължимата качествена грижа към
ищцата и не били установили генетичната аномалия на плода, която е можело
да бъде установена още в ранните гестационни седмици на бременността.
В отговора на жалбата се твърди, че въззивниците изпращали
информация в НЗОК, касаеща „нормална бременност“ на Т. П., а данните по
делото показвали, че бременността не само че не е била нормална, а е била
рискова и патологична. Само възрастта на бременната и предходните два
спонтанни аборта са били достатъчни, за да бъде квалифицирана
бременността като рискова и патологична. Само тези два фактора следвало
сериозно да амбицират д-р П. да търси проблемите в тази бременност.
Твърди се в отговора, че работата на лекаря, проследяващ
бременността, е именно да търси наличието на
дефекти/малформации/аномалии у плода и при установяването им да
информира за това родителите, които да вземат крайното решение как да
постъпят с детето си. Вторият ответник не бил положил дължимата грижа,
тъй като същата се определя не от броя на прегледите, а от качеството на
медицинската дейност. Поведението на д-р П. се характеризирало с отсъствие
на дължимия обем от грижи и наблюдение по отношение на проследяване
бременността на Т. П..
Определените от Плевенския окръжен съд обезщетения за
претърпените от ищците неимуществени вреди били справедливи и по
размер.
Правилно Окръжният съд бил определил началният момент, от който се
дължи законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени
вреди.
Постъпил е писмен отговор и от третото лице помагач Алианц
България-гр.София, чрез пълномощник адвокат М. З. И., от САК.
Заявяват, ч се присъединяват към твърденията и възраженията,
7
изложени във въззивната жалба. Становището е подробно мотивирано.
Молят Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на
Плевенския окръжен съд, като неправилно и да уважи въззивната жалба на
Медицински център Еврика 2010 ООД и на д-р К. Н. П. като с въззивното
решение да бъдат отхвърлени предявените искове от А. С. и Т. П., като
неоснователни и недоказани, при което да бъде отхвърлен и обратният иск,
предявен от д-р П. против тях. В условията на евентуалност, ако бъде
потвърдено първоинстанционното решение, молят същото да бъде
потвърдено и в частта, с която предявеният от д-р П. обратен иск срещу ЗК
Уника е отхвърлен.
Не е постъпил писмен отговор от третото лице помагач ЗК Уника АД-
гр.София.
Против определение №523 е подадена въззивна частна жалба от
Мидицински център Еврика ООД-гр.Плевен, представлявано от д-р Н. К. П. и
от д-р К. Н. П..
Частните жалбоподатели молят Апелативният съд да отмени
обжалваното определение и при уважаване на въззивната им жалба с
отхвърляне на предявените искове да не бъдат осъждани на заплащане на
държавна такска.
В съдебното заседание, проведено на 31.10.2023г. в Апелативния съд, се
явяват процесуалните представители на въззивниците, на въззиваемите, както
и на третите лица помагачи, съответно адвокат М. П. на въззивниците,
адвокат Т. П. на въззиваемите, адвокат А. Г. за третото лице помагач ЗАД
Алианц България, както и юрисконсулт В. М. И. за третото лице помагач ЗК
Уника. Поддържат се съответно заетите становища във въззивната жалба и в
отговорите на същата. Представят се във въззивната инстанция писмени
защити.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговорите, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена от страни по делото,
8
притежаващи правен интерес да обжалват, насочена е срещу валиден съдебен
акт, подлежащ на обжалване и е подадена в срок.
Въззивната частна жалба също е допустима по изложените съображения
относно въззивната жалба, относими и към частната жалба.
При преценка на основателността на въззивната жалба Апелативният
съд приема за установено следното.
Окръжният съд е възпроизвел в решението си обективно съдържанието
на исковите молби и на отговорите, поради което не е необходимо
повторение на същите в настоящото решение.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
При служебната проверка по реда на чл.269 от ГПК относно
допустимостта и валидността на обжалваното решение Великотърновският
апелативен съд намира първоинстанционното решение за валидно и
допустимо като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната власт на съда, по процесуално допустим иск, като
изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, и тъй като е
подписано от съдията.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверката на правилността съдът е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение.
Фактическа обстановка
Медицински център Еврика 2010 ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.Георги Кочев №14, ет.1 има за предмет на дейност
извършване на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно
чл.11 от Закона за лечебните заведения и всякакви незабранени от закона
търговски дейности, свързани с нуждите на осъществяваната медицинска
дейност за обслужване на пациентите. Медицинският център е оборудван с
апаратура, предоставяща пълния обем на амбулаторна диагностика в
9
акушерството и гинекологията, както и разполага с пълен набор от
ултразвукова техника.
Д-р К. Н. П. притежава специалност по акушерство и гинекология,
както и диплом за ехографска диагностика в акушерството и гинекологията, и
работи в посочения Медицински център. Има повече от 25 годишна практика
в областта на акушерството и гинекологията.
Ищцата Т. Г. П. е била пациент на Медицинския център и на д-р К. П.
във връзка с проследяване на бременността й през втората половина на 2015 и
първата половина на 2016г. Когато ищцата забременяла, била на 37 години.
При всички прегледи присъствал и бащата на детето А. М. С., също ищец по
делото.
Д-р П. извършвал стандартни общи прегледи на бременната и я
уверявал, че бременността върви нормално и детето се развива добре.
Безспорно е, че Т. П. имала два предходни спонтанни аборта.
На 13.05.2016г. ищцата родила детето М., чрез цезарево сечение
/секцио/. Бебето се ражда в 37 гестационна седмица, с малко за възрастта си
тегло. Наложило се да остане в болница, тъй като се родило с неефективно
дишане, в отпуснато състояние, с намален тонус, термолабилно, с ниско
разположени ушни миди.
Извършена била генетична консултация при Медицинска диагностична
лаборатория по медицинска генетика при УМБАЛ Георги Странски-
гр.Плевен. Генетичният консултант доц.д-р К. К. дава заключение, че при
детето М. е налице вродена хромозомна аномалия-тризомия 8,
високостепенна мозайка 90%.
Последвали хоспитализации на детето в различни болници, в
следващите 4-ри години, а именно: в УМБАЛ Георги Странски-Плевен- 18
пъти; в СБАЛД Д-р Иван Митев ЕАД-София – 2 пъти; в УМБАЛ
Александровска-София -1 път; в УМБАЛ Царица Йоана-ИСУЛ ЕАД-
гр.София-3 пъти. На 27.10.2016г. с експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ-
Плевен на детето е признато 55% увреждане с чужда помощ поради вродена
тризомия 8, а с последващо експертно решение от 24.11.2017г. на същия
ТЕЛК процентът на увреждането на М. е завишен на 95%.
На 18.08.2020г. детето М. починало в УМБАЛ Царица Йоана-ИСУЛ
10
ЕАД-гр.София.
По делото е представена застрахователна полица за групова
застраховка, видно от която д-р К. П. е бил валидно застрахован към
посочения период от време в ЗАД Алианц България-гр.София.
Основният спорен въпрос по делото е дали двамата ответници са
допуснали противоправно виновно поведение във връзка с проследяването на
бременността на Т. П., нарушили ли са разпоредбата на чл.81 ал.2 от Закона
за здравето да оказват достатъчна, своевременна и качествена медицинска
помощ, нарушили ли са утвърдените от медицинската наука и практика
методи и стандарти във връзка с не диагностицирането пренатално на
наличната малформация на детето М. Тризомия 8 или синдром на Джоузеф
Варкани.
За изясняване на обстоятелствата по делото са назначени две тройни
комплексни съдебно медицински експертизи с различен състав от вещи лица,
съответно първата експертиза е изслушана в Окръжния съд, а повторната –
във въззивната инстанция.
Настоящият състав на Апелативния съд кредитира заключението на
назначената в настоящата инстанция експертиза, тъй като е изготвено от
компетентни вещи лица – лекари специалисти по Акушерство и гинекология,
Медицинска генетика и Педиатрия, които са определени по реда на Наредба
№47/2010г. за организацията, дейността и условията и реда за финансиране
на Експертните съвети на републиканските консултанти в системата на
здравеопазването, а именно посочени са от главните координатори на
съответните Експертни съвети, както и предвид това, че са изготвили
заключението си въз основа на всички събрани по делото доказателства,
включително като са съобразили всички приети медицински документи,
докато първата експертиза е изготвила заключението си преди попълването
на делото с цялата медицинска документация. Освен това Апелативният съд
намира заключението на доц.д-р Светлозар С., доц.д. Б. и п. А., и трите вещи
лица с научна степен доктор по медицина, за компетентно, обосновано,
добросъвестно и безпристрастно.
От заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза,
назначена в Апелативния съд, се установява следното:
11
Детето М. е имала вродена хромозомна генетична малформация
Тризомия 8 или синдром на Варкани – състояние при което има
допълнителни хромозоми или т.н. анеуплоидии, като има тризомия 8 – пълна
форма - 15% и Тризомия 8 в мозаечна форма /85%/, с приблизителна честота
около 1/25000 до 1/50000 бременности, с предпочитание на мъжки спрямо
женски пол /5:1/ Вещите лица посочват, че пълната Тризомия е изключително
рядка, наблюдава се при 10% от причините за спонтанни аборти. За период от
60 години са докладвани около 120 случаи на Тризомия 8 в световен мащаб, в
болшинството случаи с нормална продължителност на живот, дори има
случай на живял човек с това заболяване до 94 годишна възраст. Заболяването
е описано от п.а Джоузеф Варкани през 1962 година. Има пациенти, които са
безсимптомни през целия си живот, но има и такива, които показват
увреждания, установими след раждането на плода. Симптомите са: лицеви
промени, изпъкнало чело, хипертелоризъм /голямо разстояние между очните
цепки/, деформирани ушни миди, недоразвита долна челюст, цепнато небце,
широк корен на носа, дебели устни, особено долната, маймунски бразди по
дланите и ходилата, тесни гърди, рамене и таз, бъбречни и сърдечни
аномалии, кривогледство, липса на мазолесто тяло в мозъка. В някои случаи
има уязвимост към инфекции и склонност към развитие на остра миелоидна
левкемия. Вещите лица уточняват, че Тризомия 8 не е „генетична хромозомна
малформация“, а е хромозомна аномалия.
Обикновено симптомите се изявяват след раждането и не могат да се
диагностицират ехографски.
Вещите лица дават категорично заключение, че в случая д-р П. е
назначил и извършил необходимите изследвания, които са разписани в
действащия тогава Стандарт по акушерство и гинекология. На пациентката са
извършени 6 ехографски прегледа, при изискване за рискова бременност 4.
Това са прегледите съответно на 29.09.2015г.; на 12.10.2015г., на 15.11.2015г.;
на 08.12.2015г.; на 08.04.2016г. и на 18.04.2016г. Извършен е късен
биохимичен скрининг – анализът е изготвен от Лаборатория Рамус –
посоченият резултат е, че има нисък риск за Даун, Патау и Едуардс, поради
което според вещите лица правилно д-р П. не е насочил П. към инвазивно
изследване, при което има рискове за преждевременно прекъсване на
бременността или за увреждане на плода.
12
Свидетелката Н. С. – фелдшер в Медицинския център – дава показания,
че д-р П. е насочил ищцата Т. П. към извършване на фетална морфология, при
която се проследява развитието на органите на плода, както и че тази
препоръка не е отразена в медицинската документация, но е направена
изрично от доктора и самият той е уредил извършването на такава при д-р М.
от УМБАЛ Александровска-София, която д-р М. е въвела феталната
морфология в България.
Апелативният съд кредитира казаното от свидетелката С., тъй като
същата е предупредена за наказателната отговорност за даване на неистински
показания, отговорът й на този въпрос е убедителен, непротиворечив и
логически последователен. От друга страна вещите лица посочват, че това е
обичайна практика- акушер гинекологът да уреди по телефона това
изследване със съответния специалист, без да е задължително да се вписва в
медицинската документация.
Според експертите биохимичният скрининг е метод за оценка на риска,
а не е диагностичен метод и се свежда до това, че в случай че след
извършване на скрининга се установи повишен риск от хромозомна
аномалия, може да се предприеме допълнително генетично изследване, чрез
което да се отхвърлят или потвърдят възникналите съмнения в нещо нередно,
каквито са неинвазивните пренатални тестове и инвазивните изследвания.
Вещите лица посочват, че при установения нисък риск единственото
което може да направи наблюдаващият акушер гинеколог е да изпрати
пациентката на фетална морфология, което в случая е направено, но не е
изпълнено като феталната морфология се извършва от специалист по фетална
медицина. Едва при висок риск се пристъпва към инвазивни методи.
Феталната морфология е ехографско изследване на плода, по-конкретно на
отделните органи.
При проследяване бременността на Т. П. е извършен късен биохимичен
скрининг /между 16 и 19 гестационни седмици/ и тъй като същият е показал
нисък риск за най-често срещаните хромозомни болести – синдромите на
Даун, Едуардс и Патау, не е било необходимо пациентката да се насочва към
други изследвания.
Вещите лица изключват категорично необходимостта в случая да бъде
извършена амниоцентеза – инвазивна процедура, при която с тънка и дълга
13
игла се прониква през корема и се достига до околоплодната течност, от
която се вземат около 20 мл течност и се изпраща в генетична лаборатория за
ДНК анализ.
Вещите лица посочват, че при рискова бременност, броят на
ехографските прегледи, които трябва да извърши водещият женска
консултация от два се увеличава на четири минимум, за да може да се
наблюдават известни отклонения от развитието на плода, ако има такива. В
конкретния случай д-р П. е изпратил ищцата за късен биохимичен скрининг в
лаборатория по нейно желание – в случая Лаборатория Рамус. В резултата от
изследването на двата хормона е записано, че има нисък риск за трите най-
чести хромозомни аномалии – болестта на Даун, болестта на Едуардс и
болестта на Патау. При нисък риск може да се препоръча фетална
морфология, която е била препоръчана, но по някакви причини, зависещи
единствено от пациентката, тя не е отишла да бъде извършена същата. Според
вещите лица наличието на два предходни спонтанни аборта не правят
бременността рискова.
Вещите лица изразяват категорично становище, че към онзи момент
феталната морфология не е била задължително изследване на която и да било
бременна жена, т.е. не е било задължително да бъде насочена, било е
препоръчително и д-р П. е дал възможност на П. да отиде да бъде извършено
това изследване, като е съдействал да се уговори час при специалиста д-р М.,
но и при извършване на фетална морфология аномалията Тризомия 8 може да
не бъде открита, тъй като някои от характерните за нея вродени структурни
дефекти не могат да бъдат установени чрез ехографски изследвания преди
раждането, освен това имало случаи в медицинската практика, когато
пациенти с такава хромозомна аномалия като процесната живеят нормално,
достигат средната продължителност на живот и дори има случай на доживял
94 годишна възраст
Вещите лица са категорични, че не е задължително при Тризомия 8 да
се развие усложнение, само в 5% от случаите има усложнения, каквито е
получила М., включително миелоидна левкемия.
В заключението е посочено, че синдромът на Варкани или Тризомия 8 е
придружаващо заболяване и не е пряката причина за смъртта на детето. В
болница ИСУЛ всеки месец умирали три деца от левкемия, без да имат
14
придружаващо заболяване синдром на Варкани. Пряката причина за смъртта
са сърдечната и дихателната недостатъчност.
Видно от заключението, в конкретния случай М. е родена с ниско тегло
и стигми за хромозомна аномалия. Последната е заподозряна, когато на 4-я
ден след раждането, в Неонатологичната клиника в Плевен е извикан
генетик-доц.д-р К.К.. След вземане на периферна кръв от плода, обработка и
изследване в лабораторията по Медицинска генетика при Медицински
университет-Плевен е поставена диагнозата. Действително са последвали
множество хоспитализации на М. до 18.08.2020г., когато тя „угасва“ в ИСУЛ
от полиорганна недостатъчност, тежка миелодисплазия, високостепенна
тромбоцитопения /намален брой кръвни плочици/, имунен дефицит, остра
сърдечна и дихателна недостатъчност, като пряката причина за смъртта е
острата сърдечна и дихателна недостатъчност.
Категоричен и обоснован е изводът на вещите лица доц.д-р С., проф.д-
А. и доц.д-р Б., че д-р П. е осигурил своевременна, достатъчна и качествена
медицинска помощ при проследяване бременността на Т. П.. През интервала
16-19 г.с. е насочил ищцата за биохимичен скрининг. Поради нисък риск от
получения резултат правилно не е насочил пациентката към инвазивно
изследване, което крие рискове от преждевременно прекъсване на
бременността. Обяснил е на бъдещите родители същността и необходимостта
от фетална морфология в интервала 19-23г.с. и сам е уредил извършването на
такава при доц.М.- Александровска болница. Относно това обстоятелство
настоящият съдебен състав кредитира показанията на св.Н. С., тъй като няма
причина, поради която да не ги приеме за достоверни. Според вещите лица
съгласно Стандарта по акушерство и гинекология от 2014г., действащ към
онзи момент, д-р П. не е бил длъжен да назначи други изследвания при
проследяване на бременността, както и феталната морфология не е била
задължителна, а и не е сигурно че при извършването й би се открила
процесната хромозомна аномалия.
Апелативният съд приема заключението на комплексната съдебно
медицинска експертиза, представено във въззивната инстанция, като
компетентно и обосновано на всички събрани по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
въззивната жалба за основателна. Предявените от ищците искове са
15
неоснователни и неправилно са уважени макар и частично от
първоинстанционния съд.
По делото са предявени обективно и субективно съединени искове от
ищците против ответника Медицински център Еврика 2010 ООД-гр.Плевен с
правно основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД и на основание
чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД против ответника д-р К. Н. П. за заплащане
солидарно по 150 000 лева на всеки един от ищците, обезщетение за
неимуществени вреди причинени от смъртта на детето им М. А.ова С.а,
вследствие на виновно противоправно поведение на проследяващия
бременността на майката на детето лекар д-р К. П. и Медицински център
Еврика 2010 ООД, за нарушение на задължения по закон и медицински
стандарт по Акушерство и гинекология, за пропуск да се диагностицира по
време на бременността на налична вродена хромозомна малформация
Тризомия 8 или синдром на Варкани и неинформиране своевременно на
родителите – по време на бременността, за лишаването им от правото да
изберат дали да бъде направен аборт с оглед наличието на увреден плод или
да вземат решение за продължаване на бременността, в резултат на което
детето се е родило с посочената аномалия и е починало вследствие на същата
на 18.08.2020г.
Съгласно чл.79 и чл.80 от Закона за здравето медицинската помощ в
Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии; качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по
реда на чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5 ал.4 от Закона за
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Правото на медицинска помощ се осъществява при прилагането на основни
принципи, между които са своевременност, достатъчност и качество на тази
помощ /чл.81 ал.2 т.1 от ЗЗ/. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с
посочените основни принципи на правото на медицинска практика –
своевременност, достатъчност и качество, с утвърдените от медицинската
наука и практика методи и технологии, с утвърдените по визирания ред
медицински стандарти в съответната област, в случая приложимият
16
медицински стандарт е утвърден с Наредба №19/22.12.2014г. за утвърждаване
на медицински стандарт Акушерство и гинекология /отменен на 14.03.2017г.,
когато е приет нов такъв/
По делото не се установява при консултирането и проследяването на
бременността на Т. П. наблюдаващият акушер гинеколог д-р П. и ответният
Медицински център да са нарушили добрите медицински практики и
стандарти в областта на акушерството и гинекологията, действията или
бездействията им да са в причинна връзка с настъпилата смърт на детето М.
на 18.08.2020г. Липсва елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, обуславящ възникване отговорността на ответниците за вреди.
При проследяване конкретната бременност лекарят от Медицинския център е
назначил необходимите изследвания, както задължителните такива за случая,
така и е препоръчал фетална морфология, която не е била задължителна и не е
извършена по преценка на ищците, и дори да е била осъществена според
вещите лица не е сигурно че би показала процесната хромозомна аномалия
синдром на Варкани или Тризомия 8, а дори и да е била диагностицирана
според вещите лица не е сигурно дали би предизвикала процесните
усложнения, които са характерни само за 5% от тези случаи.
Съобразно изложеното по-горе Апелативният съд приема, че в случая
не е доказано при условията на главно и пълно доказване от страна на
ищците, че е налице противоправно поведение и причинна връзка между
такова поведение на лекаря от ответния Медицински център и настъпилата
смърт на детето М..
Безспорно ищците са претърпели, търпят и понастоящем, ще търпят и в
бъдеще неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие смъртта на
детето им. Нормално е за случая. Болките и страданията са силни по
интензитет и продължителни по време. Установяват се и от показанията на
разпитаните свидетели.
По делото обаче не може да се приеме за установено противоправно
поведение от страна на Медицинския център и на лекаря-акушер гинеколог,
наблюдаващ бременността, противоречащо на утвърдени от медицинската
наука и практика методи и изследвания, както и на основните принципи на
медицинската помощ, посочени по-горе. Извършени са задължителните
изследвания на ищцата. Извършено е насочване и назначаване на
17
допълнително незадължително изследване фетална морфология и тя не е
осъществена по независещи от д-р П. причини и по-конкретно поради
непредприемане на необходимите действия в тази насока от ищците. Не е
извършена амниоцентеза поради съществуващ риск да се прекъсне
бременността или да се увреди плода. По същата причина не са извършени и
дуги инвазивни изследвания, които и не са били задължителни съобразно
действащия тогава стандарт Акушерство и гинекология.
Предвид изложеното според Апелативния съд в случая не е доказано
при условията на пълно и главно доказване противоправно виновно
поведение на лекар на ответния Медицински център, в резултат на което да са
настъпили вредите. Не е доказана и причинна връзка между действията
респективно бездействията на д-р П. и настъпилия вредоносен резултат, а
именно смъртта на детето М..
Предявените искове по чл.49 от ЗЗД и по чл.45 от ЗЗД са неоснователни
и не доказани и следва да бъдат отхвърлени. Искът по чл.86 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва също следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението на ответниците за липса на активна
материалноправна легитимация на ищеца А. С.. Същият притежава право на
иск за защита на едно твърдяно от него съществуващо материално право да
търси обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата смърт на детето
му.
Предявените искове не са погА.и по давност, тъй като претърпените
неимуществени вреди се твърди да са резултат от смъртта на детето М., която
е настъпила на 18.08.2020г., а исковите молби са предявени съответно на
21.09.2021г. и на 11.10.2021г. т.е. в рамките на пет годишния давностен срок.
Като неправилно първоинстанционното решение на Плевенския
окръжен съд следва да бъде отменено в осъдителната му част, с която
ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищците по 75 000 лева на
всеки един от тях, суми представляващи причинени неимуществени вреди
вследствие виновно противоправно поведение на ответниците и вместо него с
настоящото решение предявените искове следва да бъдат отхвърлени и в тази
им част.
Първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен е влязло в сила
18
в отхвърлителната му част, с която предявените искове са отхвърлени за
разликата над 75 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева, тъй
като в тази част няма постъпила жалба.
При това решение относно първоначалните искове, предявеният
обратен иск, който е предявен като евентуален, в случай че бъдат уважени
първоначалните искове, следва да бъде оставен без разглеждане, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен
обратният иск.
С оглед изхода на делото решението на Плевенския окръжен съд следва
да бъде отменено и в частта за присъдените разноски, както и следва да бъде
отменено определение №523.
При положение, че с настоящото решение се отхвърлят изцяло
предявените искове и ищците са освободени от Плевенския окръжен съд от
заплащане на държавна такса, такава не се присъжда.
По реда на чл.78 от ГПК, при цялостното отхвърляне на предявените
искове и с оглед на представените списъци по чл.80 от ГПК и договорите за
правна помощ и съдействие, които съставляват разписки за заплатени
адвокатски възнаграждения, ищците следва да заплатят на ответниците
направените от тях разноски в първата и в настоящата инстанция съответно в
размер на сумата 2020 лева за първа инстанция / 2 000 лева държавна такса за
обратния иск и 20 лева за свидетел/ и сумата от 20 215 лева/ внесена ДТ за
въззивна жалба 3 000 лева, ДТ за частна жалба 15 лева, депозит за вещи лица
4 500 лева и заплатен адвокатски хонорар 12 700 лева/ за тази инстанция.
Съгласно чл.78 ал.10 от ГПК на третите лица помагачи не се присъждат
разноски.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №86 от 02.03.2023г., постановено по гр.д. №154/2022г., на
Окръжен съд-Плевен в ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която са осъдени
Медицински център Еврика 2010 ООД-гр.Плевен, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Георги Кочев“ №14, ет.1,
представлявано от д-р Н. К. П. и д-р К. Н. П., със същия служебен адрес, с
19
УИН **********, да заплатят солидарно на А. М. С., с ЕГН **********, от
гр.Кнежа, Плевенска област, ********* и на Т. Г. П., с ЕГН **********, от
гр.Кнежа, Плевенска област, ********, по 75 000 лева на всеки един от
двамата, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, заедно със
законната лихва върху тях считано от 18.08.2020г. до изплащането им, В
ЧАСТТА с която е отхвърлен обратният иск, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.49 във връзка с
чл.45 и чл.52 от ЗЗД и по чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД от А. М. С. от
гр.Кнежа и от Т. Г. П. от гр.Кнежа против Медицински център Еврика 2010
ООД-гр.Плевен и
д-р К. Н. П., на работа в същия медицински център, да заплатят солидарно по
75 000 лева /седемдесет и пет хиляди лева/ на всеки един от двамата ищци, за
неимуществени вреди от непозволено увреждане – не диагностициране
пренатално на генетично заболяване на детето М. А.ова С.а, родена на
13.05.2016г., вследствие на което е настъпила смъртта на детето на
18.08.2020г., както и отхвърля иска за присъждане на законната лихва върху
тези главници считано от 18.08.2020г. до окончателното им изплащане.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи
Застрахователно акционерно дружество Алианц България, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Сребърна №16 и
Застрахователна компания Уника АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление грVСофия, бул.Тодор Александров №18.
Решение №86 от 02.03.2023г., постановено по гр.д. №154/2022г., на
Окръжен съд-Плевен Е ВЛЯЗЛО В СИЛА в останалата му отхвърлителна
част, като необжалвано.
ОТМЕНЯ определение №523 от 06.04.2023г., постановено по гр.д.
№154/2022г., на Окръжен съд-Плевен.
ОСЪЖДА А. М. С. от гр.Кнежа и Т. Г. П. от гр.Кнежа да заплатят на
Медицински център Еврика 2010 ООД-гр.Плевен, представлявано от д-р Н. К.
П. и на д-р К. Н. П. сумата от 2020 лева, направени разноски по делото в
първата инстанция.
ОСЪЖДА А. М. С. от гр.Кнежа и Т. Г. П. от гр.Кнежа да заплатят на
20
Медицински център Еврика 2010 ООД-гр.Плевен, представлявано от д-р Н. К.
П. и на д-р К. Н. П. сумата от 20 215 лева, направени разноски по делото в
настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21