РЕШЕНИЕ
№
гр.Ч.
21.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежкият районен съд, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря
Марияна Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№619 по
описа за 2018 година на
Червенобрежкия Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Д.Г.М. с ЕГН **********, адрес: *** и З.И.М. с
ЕГН **********, адрес: *** против Г.Т.С. и К.С.С. ***. Посочва се в исковата
молба, че ищците по силата на постановление за възлагане на недвижим имот
№26422/ 2004/000185/18.11.2008г. на публичен изпълнител при Регионална дирекция
София на Агенция за държавни вземания са собственици на следния недвижим имот:
застроено дворно място, цялото от 8330 кв.м., а по скица с площ 6055 кв.м. към
които по регулация се придават 885 кв.м. или общо по скица 6940 кв.м., находящо
се в гр. Ч., представляващо парцел , III – 2015, стр.кв. №1А по плана на гр. Ч., ведно с построените в него сгради:
лаборатория, със застроена площ 43.90
кв.м.,стара административна сграда –
двуетажна със застроена площ 78.80 кв.м.; нова
административна сграда - двуетажна със застроена площ 205 кв.м., столова – едноетажна със застроена площ
26.60 кв.м.; цех за нишесте с работилница
– двуетажен със застроена площ 1390.20 кв.м.; помпена станция – едноетажна със застроена площ 14.40 кв.м.; помпена станция – едноетажна със
застроена площ 15.20 кв.м.; трафопост -
едноетажен със застроена площ 92.40 кв.м.; стара
сграда - едноетажна със застроена площ 32 кв.м., цистерни за екстракт – два
броя по 75 кв.м., при граници и съседи на имота : път за село Г., река Искър,
КОО-Яйцекооп, парцел IV-2015-цех за нишесте. Твърди се, че в постановлението за възлагане изрично
било посочено, че имотът принадлежи на „Кондор и сие – Мелници Ч.”, като бил цитиран нотариалния акт на този
длъжник за признаване право на собственост върху недвижим имот на основание
чл.483 ал.1 от ГПК, а именно нотариален акт №195, том 1, рег.№902, издаден по
нотариално дело №195 от 1.04.199г. на нотариус И.И. ***. Твърди се, че ответниците
с нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №52, том 3, рег.№1582,
издаден по нотариално дело 0173/2009г. на нотариус И.И., придобили право на
собственост върху поземлен имот с площ 3660 кв.м., находящ се в гр. Ч., Община Ч.,
съставляващ имот №VII кв. 1а по
плана на града , заедно с находящата се в същия имот масивна сграда – склад
хранителни стоки със застроена площ от 310 кв.м., при съседи на имота:
северозапад - поземлен имот №II-за център КОО, автосервиз, автомивка,
бояджийна, магазин за авточасти, североизток – ПИ-V- за газстанция, изток – улица и УПИ №VI-2017- за
производствена складова дейност, юг –
улица, запад – ПИ-IV – за ОЗФП Г. В.Г.Д.,
УПИ III-2015 – за ОЗФП.
Посочва се в исковата молба, че
посочения нотариален акт като граница на закупения от ответниците имот
фигурира ПИ-IV-2015 и УПИ – III-2015, които са
собственост на ищците, като в УПИ IV-2015 по плана на гр. Ч.
се намира стара сграда едноетажна със застроена площ 32 кв.м., която е описана
в постановлението за възлагане на недвижимия имот и е собственост на ищците.
Твърди се, че М. предприели действия да изменят кадастралната карта на гр. Ч.,
като имотните граници съвпаднат с парцелните такива, като за целта закупили
парцели III и IV в кв.1а. Твърди се,
че от писмо №24-22874/15.11.2017г. на СГКК гр. П. ищците научили, че
ответниците са се снабдили и с нот.акт за собственост за недвижим имот придобит
по давностно владение на основание чл.587 ал.1 от ГПК №92 т.III, рег.№1912 по
нот.дело №387/24.06.2016г. на нотариус И.И., с който ответниците са признати за собственици по
давностно владениве на 467 кв.м.от поземлен имот с идентификатор №80501.807.39
в гр. Ч. ул. З. п., целият с площ 4127 кв.м. Твърди се в исковата молба, че
нотариалния акт отразява неверни факти и обстоятелства относно правото на
собственост на ответниците. Твърди се, че през последните години Г.С. започнал
да владее част от дворното място, тяхна собственост в което се намира сграда с
идентификатор №80501.807.39.5, която е включено постановлението за възлагане на
недвижим имот. Посочва се от ищците, че многократно предупреждавали С. да
предаде владението върху имота, но до настоящия момент същия не го изпълнил. В
тази насока М. подали жалба до кмета на Община Ч. с вх.№44-Д-213/26.05.2017г.
за извършени самоуправни действия от ответника С.. Признава се от ищците, че
към настоящия момент ответниците продължават да владеят имота им. Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г.Т.С.
и К.С.С., че по силата на покупко-продажба ищците са собственици на 467 кв.м.
ведно със сграда с идентификатор 80501.807.39.5, попадащи в западната част на
имот с идентификатор №80501.807.39 ККР
на гр. Ч. обоени с червен цвят на скица на поземлен имот
№15-353288-25.07.2017г., при граници на целият поземлен имот №80501.807.38,
№80501.807.37, 80501.807.36, 80501.807.40, 80501.807.41 като осъди ответниците
да отстъпят собствеността и предадат владението върху така описания имот ведно
със всички законни последици. Претендират се направените съдебно деловодни
разноски.
На основание чл. 131
от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответниците. В законоустановения от закона срок е постъпил отговор с вх.№4169/27.08.2018г.
в който ответниците представлявани от адв. Ф.И. взема становище за допустимост,
но неоснователност на предявените
искове. Твърди се от пълномощника на ответниците , че последните са собственици
на 467 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 80501.807.39 в гр. Ч. по силата
на договор за покупко-продажба С.
придобили собствеността върху поземлен имот с площ от 3660 кв.м. в гр. Ч.,
ул. З. п., кв.1а, парцел VII, заедно с находящия се в него имот масивна сграда – склад хранителни
стоки, предмет на нотариален акт №52 от 2009г. Твърди се, че от придобиването на имота на 21.05.2009г.
ответниците започнали да владеят имота, като се съобразили с границите по
скиците на Община Ч.. Впоследствие при заснемане на имота и влизане в сила на
кадастъра през 2012г. в издадената им скица С. установили, че имот с
идентификатор 80501.807.39 е заснет с площ 4127 кв.м. т.е. границите които го
владеели от 2009г. заедно с въпросната сграда 32 кв.м. Именно на това основание
бил издаден нотариален акт №52 от 2009г.на основание давностно владение. Твърди се от ответниците, че претенцията на Д.Г.М. е предявена след изтичане на предвидения в
чл. 79 ал.2 от ЗС срок за придобиване на имот по давност, като в този период от
8 години владението на ответниците е било явно спокойно и не възпрепятствано,
вкл. една година след издаване на нотариалния акт за собственост. Оспорват се
фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба. Иска се от съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание
ищецът Д.Г.М. , редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв.С.С. ***.
Ищцата З.И.М., редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощник
адв.С.С. ***. Процесуалния представител на ищците моли съда да уважи изцяло
предявения иск като излага допълнителни аргументи в писмена защита с вх.№
1104/01.03.2019г.
Ответниците Г.Т.С. и К.С.С.,
редовно призовани, се явяват лично и с пълномощник адв.Ф.И.-***. Ответниците и
пълномощникът им молят съда да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения иск.
С определение от 22.02.2019г. съдът е приел изменение на иска въз основа на
молба вх.№ 1043/26.02.2019г. като е приел, че се иска от съдът да признае за установено по отношение
на Г.Т.С. и К.С.С., че по силата на покупко-продажба ищците са собственици на реална част с площ общо на
969 кв.м., от които 669 кв.м. представляват част от УПИ III-2015 в строителен квартал 1А, а 300 кв.м. представляват част от УПИ –IV-2015 в строителен квартал 1А ведно със сграда с идентификатор
80501.807.39.5, попадащи в западната част на имот с идентификатор №80501.807.39
по КККР на гр. Ч. при граници на целия поземлен имот №80501.807.38;
№80501.807.37, №80501.807.36,
№80501.807.40, №80501.807.41,
обоени със син цвят на скица от допълнително заключение от 24.01.2019г. на
съдебно техническата експертиза, изготвена от инж. Й.Т., която да е неразделна
част от решението, както и ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и
предадат владението на ищците върху така описания имот ведно с всички законни
последици.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е
и се установява от документацията, изпратена от Община Ч. към писмо
вх.№5242/31.10.2018г. относно строителния и регулационен план на гр. Ч. в
периода 25.09.89 – 26.06.2007г., че със Заповед №РД-01-03-4091/31.05.2007г. на
Кмета на Община Ч., на основание чл.129 ал.2 т.6 от ЗУТ бил одобрен план за регулация и застрояване
на парцел УПИ 2 – за център КОО
кв.1А по ЗРП на гр. Ч., като същия бил
разделен на четири самостоятелни парцела: парцел 2 за център КОО автосервиз,
автомивка, бояджийно, магазин за авточасти; парцел 5 за газстанция, парцел 6 –
за производство на складова дейност и парцел 7 – за производство на складова
дейност, като били определени линии на застрояване по приетия от ЕСУП
„ПУП-ПРЗ“. Видно от съобщението л. 74 от делото Община Ч. Дирекция
„Строителство и архитектура“ съобщило за издадената заповед
№РД-01-03-4091/31.05.2007г. с което е одобрен ПУП –ПРЗ –изменение на регулации
застрояване за кв.1А парцел , пл.№2.
Не се спори и се
установява от заверено копие на нотариален акт №195, том 1, рег.№902, дело №195
от 1.04.99г., неоспорен от страните по делото, „КОНДОР И СИЕ МЕЛНИЦИ“ – Ч. АД
София бил признат на 01.04.99г. за собственик на следните недвижими имоти:
застроено дворно място, цялото от 8330 кв.м., находящо се в гр. Ч. съставляващо
парцел III-2015,
стр.кв.1А по плана на гр. Ч., ведно с построените в него сгради: лаборатория
със застроена площ 43.90 кв.м., стара
административна сграда – двуетажна със застроена площ 78.80 кв.м., нова
административна сграда – двуетажна със застроена площ от 205 кв.м.; столова –
едноетажна със застроена площ 26.60 кв.м. , цех за нишесте с работилница –
двуетажен със застроена площ 1390.20 кв.м., помпена станция – едноетажна със
застроена площ 14.40 кв.м., помпена
станция – едноетажна със застроена площ 15.20 кв.м., трафопост – едноетажен със
застроена площ 92.40 кв.м.; стара сграда едноетажна със застроена площ 32
кв.м., цистерни за екстракт 2 бр. 85 кв.м. при граници и съседи на имота: път
за село Г., р. Искър, КОО-Яйцекоп, парцел 4-2015 – цех за нишесте.
Безспорно е и се
установява от заверено копие на постановление за възлагане на недвижим имот
№26422/2004/000185/18.11.2008г., приложено на л.4-5 от делото публичен
изпълнител при Регионална дирекция София на Агенция за държавни вземания, на
18.11.2008г. АДВ възложила на Д.Г.М. следния недвижим имот: застроено дворно
място, цялото от 8330 кв.м., находящо се в гр. Ч. съставляващо парцел III-2015, стр.кв.1А по
плана на гр. Ч., ведно с построените в него сгради: лаборатория със застроена
площ 43.90 кв.м., стара административна
сграда – двуетажна със застроена площ 78.80 кв.м., нова административна сграда
– двуетажна със застроена площ от 205 кв.м.; столова – едноетажна със застроена
площ 26.60 кв.м. , цех за нишесте с работилница – двуетажен със застроена площ
1390.20 кв.м., помпена станция – едноетажна със застроена площ 14.40 кв.м., помпена станция – едноетажна със застроена
площ 15.20 кв.м., трафопост – едноетажен със застроена площ 92.40 кв.м.; стара
сграда едноетажна със застроена площ 32 кв.м., цистерни за екстракт 2 бр. 85
кв.м. при граници и съседи на имота: път за село Г., р. Искър, КОО-яйцекоп,
парцел 4-2015 – цех за нишесте, съгласно нотариален акт №195, том 1, рег.№902,
дело №195 от 1.04.99г. издаден от нотариус И.И..
Не се спори и относно обстоятелството, че на 21.11.2008г.
Д.Г.М. бил въведен в имота, описан в
постановление за възлагане на недвижим имот
№26422/2004/000185/18.11.2008г., а досегашния владелец „КОНДОР И СИЕ“-МЕЛНИЦИ Ч.
АД бил отстранен от владение. В тази насока е представеното заверено копие на
протокол за въвод във владение №26422/2004/000190/2008г.
Не се спори между страните, че ищците са
придобили имотите в постановление за възлагане на недвижим имот
№26422/2004/000185/18.11.2008г., а ответниците имотите в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №52, том 3, рег.№1582, дело №173 от 2009г.,
при режим на съпружеска имуществена общност.
Безспорно по
делото и се установява от заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №52, том 3, рег.№1582, дело №173 от 2009г., от който се
установява, че на 21.05.2009г. пред нотариус И.И. била сключена
покупко-продажба на недвижим имот между
„Кооперативен съюз – П.“ – гр. П., представлявано от В.Г.Д., от една
страна в качеството на продавач, и Г.Т.С., в качеството на купувач. По силата на договора „Кооперативен съюз – П.“
продал на С. поземлен имот с площ от 3660 кв.м. съставляващ имот №7 в
кв.1А, по плана на града, заедно с находящата се в същия имот масивна
сграда – склад хранителни стоки със застроена площ 310 кв.м. , при съседи на
имота: северозапад – ПИ №II за център КОО, автосервиз, автомивка, бояджийно, магазин за авточасти,
североизток – ПИ №5-за газстанция, изток – улица, и УПИ №6-2017Г.- за
производство на складова дейност, юг – улица, запад – ПИ №IV-2015г. за ОЗФП Г.В.Г.Д.
и УПИ 3-2015 за ОЗФП.
Не се спори и се
установява от заверено копие на писмо изх.№24-22874-15.11.2017г. от АГКК, Д.Г.М.
подал заявление вх.№01-302142-29.09.2017г. за изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Ч. във връзка с промяна на границите на имоти с
идентификатори: 80501.807.40, 80501.807.41, 80501.807.39, 80601.807.36,
80501.807.35, 80501.807.33 и сграда с идентификатор 80501.807.40.
Видно от заверено
копие на жалба рег.№44-Д-213 от 26.05.2017г. , Д.Г.М. *** за неправомерно
ползване на част от собствения му имот III-2015 l кв.1А по плана на град Ч. от
съседа му Г.Т.С.. В сигнала се съдържат данни за неправомерно насипване с
трошен камък и изграждане на път в имота на М., както и складиране на дървен
материал. Към жалбата е приложен снимков материал.
Не се спори и се
установява от писмо с вх.№5481/14.11.2018г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър, във връзка с имот с площ 8330
кв.м.представляващ УПИ III-215 кв.1а по плана на гр. Ч. е предоставена скица № 15-835728/12.11.2018г.
за имот № 80501.807.40 с по кадастралната карта на гр. Ч.. Видно от справката последният
имот е с площ 18711 кв. м. и като данни от предходен план е записан пл.№2015 и
кв.1А и отредени УПИ 3 и 4. В имота по кадастрална карта няма отразени
сгради.
Видно от скица на
поземлен имот №15-835728 от 12.11.2018г. л.87 от делото недвижим имот с идентификатор 80501.807.40 с
площ 18171 кв.м. е с номер по предходен план от 2015г. кв.1А, парцел: 3.4. В скицата като собственик на имота е
отбелязан Д.Г.М. въз основа на титул за собственост – постановление на съдия
изпълнител по чл.386 ал.1 от ГПК акт №126, том 3, рег.№1873 от 23.07.2008г.
издаден от Служба по вписвания, както и Постановление за възлагане от съдебен
изпълнител №30, том 6, рег.№2085, дело 67 от 19.10.2011г. издаден от служба по
вписвания гр. Ч..
Спорно по
делото е кое лице е собственик на реална част от имот с обща площ от 969 кв.м., от които 669 кв.м.
представляват част от УПИ III-2015 в строителен квартал 1А, а 300 кв.м. представляват
част от УПИ –IV-2015 в
строителен квартал 1А ведно със сграда с идентификатор 80501.807.39.5, попадащи
в западната част на имот с идентификатор №80501.807.39 по КККР на гр. Ч. и от кое
правно основание произтича правото на собственост.
За разрешаване на
спорните по делото обстоятелства, са приобщени писмени и гласни доказателства.
Видно от оригинал на нотариално дело №387/2016г. на
нотариус рег.№23 И.И., приобщено по
делото, в нотариалното дело са включени като писмени документи молба с вх.№1217
от 24.06.2016г. по описа на Служба вписвания гр. Ч., молба
от Г. и К. С. от 24.06.2016г. с искане да бъде издаден констативен нотариален
акт на основание чл.587 ал.1 от ГПК за признаване право на собственост върху
недвижим имот на основание чл.79 ал.2 от ЗС, оригинал на постановление рег.№1911, дело 386/24.06.2016г. на нотариус И.И.
/заверено копие от което е приложено и на л.100-102 от делото/; оригинал на
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение на
основание чл.587 ал.1 от ГПК №92, том 3, рег.№1912 , дело №387 от
24.06.2016г. , оригинал на комбинирана скица от 15.06.2016г. за поземлен имот с
идентификатор 80501.807.39, издадена от инж.Любомир И. Лалев, справки от
кадастрална административна информационна система, оригинал на удостоверение за
данъчна оценка изх.№********** от 16.06.2016г., незаверено копие на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №52, том 3, рег.№1582, дело №173 от
2009г., незаверено копие на лични карти, незаверено копие на полица
№1341160450000008, незаверено копие на сертификат на инж. Л.Л.и др.
Установява се от оригинал на нотариален акт за собственост на недвижим имот
№92, том 3, рег.№1912, дело №387 от 24.06.2016г., че на 24.06.2016г. нотариус И.И. на основание
постановление от 24.06.2016г. , издадено
по нотариално дело №386/2016г. ,на
основание чл.587 ал.1 от ГПК във вр.чл.79 ал.2 от ЗС и представени от Г. и К.
С. писмени доказателства /нотариален акт №52, том 3, рег.№1582, дело №173 от
21.05.2009г., скици №15-91372, 15-16680 от 7.04.2016г. на Агенция по кадастъра,
комбинирана скица от 15.06.2016г. на правоспособен геодезист инж. Л.Л., и др. / признала Г.Т.С.
и съпругата му К.С.С. за собственици на основание давностно владение – чл.79
ал.2 от ЗС при равни права върху следния недвижим имот:
„467 кв.м. от поземлени имот с идентификатор
80501.807.39 в гр. Ч., ул. З.П.целият с
площ 4127 кв.м. с номер по предходен план 2016, кв.1А, парцел 7, при съседи:
80501.807.807.41, 80501.807.38, 80501.807.37,
80501.807.34, 80501.807.36, 80501.807.40,
-складова база с
идентификатор 80501.807.39.2 в гр. Ч., ул. З. п., на един етаж, с площ 95
кв.м., построена в имот с идентификатор 80501.807.39,
- складова база с
идентификатор 80501.807.39.3 на един етаж с площ 12 кв.м. в гр. Ч., ул. „З. п.“
на един етаж с площ 95 кв.м.;
- административна
делова сграда с идентификатор 80501.807.39.4 на един етаж с площ 34 кв.,
- промишлена сграда с идентификатор 80501.807.39.5 на един етаж с площ
32 кв.м.“
Установява се от Постановление от 24.06.2016г. /в
оригинал/ с отбелязано върху него ръкописно рег.№1911 дело 386 на нотариус И.И.,
че молителите Г.С. и К.С. са признати за собственици на основание давностно
владение – чл.79, ал.2 ГПК при равни права върху следния недвижим имот: „467
кв.м. от поземлени имот с идентификатор
80501.807.39 в гр. Ч., ул. З.П.целият с площ 4127 кв.м. с номер по предходен
план 2016, кв.1А, парцел 7, при съседи: 80501.807.807.41, 80501.807.38,
80501.807.37, 80501.807.34,
80501.807.36, 80501.807.40; складова база с идентификатор 80501.807.39.2 в гр. Ч.,
ул. З. п., на един етаж, с площ 95 кв.м., построена в имот с идентификатор
80501.807.39, складова база с идентификатор 80501.807.39.3 на един етаж с площ
12 кв.м. в гр. Ч., ул. „З. п.“ на един етаж с площ 95 кв.м.; административна
делова сграда с идентификатор 80501.807.39.4 на един етаж с площ 34 кв.;промишлена
сграда с идентификатор 80501.807.39.5 на един етаж с площ 32 кв.м.“.
С определения от
22.10.2018г. и от 26.11.2018г. е открито производство по чл.193 ГПК по
отношение на истинността на следните документи: 1/ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №52, том 3,
рег.№1582, дело №173 от 2009г.; 2/ постановление от 24.06.2016г. с отбелязано върху него
ръкописно рег.№1911 дело 386 на нотариус И.И., с което Г.Т.С. и К.С.
са признати за собственици на основание давностно владение при равни права в
последния недвижим имот 467 кв.м от поземлен имот с идентификатор 80501.807.39
с административен адрес гр. Ч., ул. „З.
п.“ целият с площ 4127 кв.м.
подробно описан в документа приложен в нотариалното дело; 3/ приложената към
нотариалното досие по съставяне на НА
№92, том 3, рег.№ 1912, д.№387 комбинирана скица в оригинал с изпълнител Л. И.
Л. рег.№ 0523 на Камара на инженерите по
геодезия издаден на 15.06.2016г. относно поземлен имот с идентификатор
80501.801.39.
По делото са приобщени
и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П. И. Х., Б.
С. Ц. и Д. В. Ц., от страна на ищците, както и свидетелите Д. П. Н. , В. Ц. И.
и С. Б. И., от страна на ответниците.
Видно от показанията
на св. П. И. Х., заемал длъжността Началник „Регулация и планировка“ към Община
Ч. , през годините след влизането в сила на кадастралната карта на град Ч.
страните по делото спорели за около 500 кв.м. , като при извършената проверка
служителите на Община Ч. установили, че разликата произтичала от
обстоятелството, че „единия купил по
регулация, а другия по кадастър“. От показанията на свидетеля се установява
още, че спора датира „от преди 2-3 години“ т.е. от 2014-2015г. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията
на свидетеля като обективни и безпристрастни, поради липса на връзка с някоя от
страните по делото и съответствие с писмените документи по делото вкл. копие на
жалба рег.№44-Д-213 от 26.05.2017г. на Д.Г.М. ***.
Видно от показанията
на св. Б. С. Ц., през 2010-2011г. пред свидетеля Г.С. предложил на Д.Г. да
закупи от последния т.нар. „нишестена фабрика“ и мястото около нея.
От показанията на
свидетеля Д. В. Ц. се установява че през периода 2015-2016г. свидетеля поискал
да наеме от Г. част от парцела му –
т.нар нишестена фабрика, но възникнал спор с ответниците, с които се
легитимирали с нотариален акт за собственост. От показанията на свидетеля се
установява още, че процесното място било почистено от затревяване през период
2016-2017г. от Г.С., както и между
сградата на НАРКООП – П. и Нишестената съществува ограда от бетон и
мрежа, но „границата между имотите е на 23 метра навътре“.
Видно от показанията
на Д. П. Н., между „Булгарплод“ и нишестената фабрика през 80 те години била
изградена бетонова граница, а от показанията на св. В. Ц. И., че през
последните 9-10 години ответника Г.С. ползвал определено дворно място като в
тази част имало дървета в близост до нишестената фабрика.
Видно от показанията
на св. С.Б.И., между бившето ОКС и нишестената фабрика имало ограда, които била
изградена с цимент и железа.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията
на свидетелите Б. С. Ц., Д.В.Ц., Д.П.Н., В.Ц.И. и С.Б.И..Показанията
на свидетелите са правдоподобни, житейски адекватни, в синхрон помежду си и с
останалите доказателства и както и да се преценяват в светлината на чл. 172 ГПК
няма как да се приемат за недостоверни понеже са заинтересовани. Ето защо и предвид липсата на роднинска или друга връзка
с някоя от страните по делото, съдът ги кредитира с доверие като съответстващи
на обективната действителност.
В хода на
производството е разпитана като свидетел и нотариус И.И.. Видно от показанията на
свидетелката, посоченото върху постановление /в оригинал/ от 24.06.2016г. ръкописно
„рег.№1911 дело 386“ е изписано от
нотариус И.И.. Свидетелката е категорична, че е съставила както НА № 52/2009г.,
така и постановлението от 24.06.2016г. за признаване на правото на собственост
на ответниците. Свидетелката заявява, че в нотариално дело № 386 се включва
единствено постановлението от 24.06.2016г. , което е съставено въз основа на комбинирана
скица в оригинал с изпълнител Л. И. Л.
рег.№ 0523 на Камара на инженерите по геодезия, издадена на 15.06.2016г.
относно поземлен имот с идентификатор 80501.801.39, както и въз основа на
следното: „има съставен нотариален акт за по-голямата част от имота, за по-малката
сме съставили акта по документи – с.з. от 11.01.2019г./ и „след както е
собственик на по-голямата част от имота, няма пречка да владее и по-малката,
никой не е спорил от 2009г., до съставянето на акта от 2016г. никой не е имал
претенции“/ с.з. от 10.12.2018г. Видно от
показанията на свидетелката площта в постановлението от
24.06.2016г. /“467 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 80501.807.39
в гр. Ч., ул. „З. п.“ целият с площ 4127 кв.м.“/ , а от там и в НА
№52/2009г. , е изчислена по следния начин „ получена като от
общата площ на поземления имот е извадена площта на имота на ответниците“.
Разликата Г. и К.С. придобили „по давност“ / 5 годишна давност от закупуване на
поземления имот от С./ без да „се
разпитват свидетели“, но по документи. Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелката И.И. предвид признанието на неблагоприятни за нея факти и
обстоятелства.
По делото е назначена съдебно техническа експертиза
от вещото лице инж. Й.Т.. Видно от заключението на вещото лице вкл. допълнителното такова с
вх.№ 451/24.01.2019г., точната квадратура заключена между точки 1,4,3,2,9 и
5 определена по изготвената и приложена графика е 969 кв.м. в т.ч.
четириъгълник 1,2,9,5 с площ от 300 кв.м., представляваща застъпена част от УПИ
IV и ПИ 39 и
четириъгълник 1,2,3,4 с площ от 669 кв.м. представляваща застъпена част от УПИ III и ПИ 39
обоени в син цвят. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото
лице по назначената строително техническа експертиза поради съответствието с
останалите писмени доказателства по делото.
Многократно при изслушването на вещото лице, инж.Т. подчертава, че
различията произтичат от заснемането на кадастралната карта и разминаването
между границата по кадастрална карта и регулацонната линия по ПУП, който я
предхожда. Видно от комбинираната скица, приложена към заключението с вх.№ 451/24.01.2019г. и неразделна
част от него, е определен и координатния регистър на върховете на различните
геометрични фигури в координатна / л.155 от делото/. Видно от заключението на
вещото лице площта на УПИ III-2015 от кв.1а е 6940 кв.м. , а определената от в.м. скица е 6970 кв.м.
разликата в площите от 30 кв.м. представлява 0,4% от общата площ и е в рамките
на допустимата точност. Съдът възприема
изцяло заключенията на вещото лице вкл. допълнителното
такова с вх.№ 451/24.01.2019г., като обективно и компетентно изготвено,
съответстващо на доказателствен материал – както на писмените доказателства,
така и на гласните такива / показания на св. Петко Христови св. Дончо Цветков/.
При установената въз
основа на събраните писмени доказателства фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното :
С оглед на
фактите по делото съдът приема, че е
сезиран с иск с правно основание чл.108 Закона за собствеността за установяване на правото на собственост на
ищците по отношение на Г.Т.С. и К.С.С., че по силата на покупко-продажба ищците са собственици на реална част от имот с площ общо на 969 кв.м., от които
669 кв.м. представляват част от УПИ III-2015 в строителен квартал 1А, а 300 кв.м. представляват
част от УПИ –IV-2015 в
строителен квартал 1А ведно със сграда с идентификатор 80501.807.39.5, попадащи
в западната част на имот с идентификатор №80501.807.39 по КККР на гр. Ч. при
граници на целия поземлен имот №80501.807.38; №80501.807.37,
№80501.807.36, №80501.807.40, №80501.807.41, обоени със син цвят на скица
от допълнително заключение от 24.01.2019г. на съдебно техническата експертиза,
изготвена от инж. Й.Т., която да е неразделна част от решението, като ответниците отстъпят собствеността и предадат
владението върху така описания имот ведно с всички законни последици.
Изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявен петитум
еднозначно сочат на осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС
за реална част от урегулиран недвижим имот.
От установената фактическа обстановка, включително констатациите на вещото
лице и изявленията на ищците, изводът, който се налага е, че спорът между
страните за имуществено право е поради грешка в кадастралната карта.
Безспорно е установено, че се касае за съседни имоти на страните, заснети
по кадастралната карта на гр. Ч., изготвена и одобрена през 2012 г. при
действието и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Кадастърът по легалното определение на чл. 2 ЗКИР представлява съвкупност от
основни данни за границите на териториите; местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите
вещни права върху недвижимите имоти. Данните се нанасят върху кадастралната карта
и се записват в кадастралните регистри, които се одобряват със заповед на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - чл.
49, ал. 1 ЗКИР. Значението на данните в
кадастъра е информационно, те отразяват, а не създават правото на собственост,
но същевременно влязлата в сила кадастрална карта определя пространствения
обхват на собствеността и неин обект става съответната кадастрална единица.
Когато се установят непълноти или грешки в основните данни от кадастралната
карта и кадастралните регистри, действащата норма на чл. 54, ал. 1 ЗКИР
предвижда непълнотите или грешките да се попълват или поправят по
административен ред въз основа на писмени доказателства и проект за изменение
на кадастралната карта и кадастралния регистър, а когато са свързани със спор
за материално право, на основание, ал. 2 на нормата непълнотите или грешките се
отразяват след решаването на спора по съдебен ред.
Съгласно т.е 4 от Тълкувателно решение №8 от 23.02.2016г. по т.д.№8/2014г.
ОСГВ на ВКС, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази
част е неправилно заснета в кадастралния план
или в кадастралната карта като част от съседен имот е допустим дора да не е проведена
административната процедура по чл.53,
ал.1 т.1 ЗКИР за поправяне на грешки и
непълноти в одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри или иск по чл.54, ал.2 ЗКИР. Грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим
имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част
от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие.
При уважен иск за ревандикация ищецът ще може да ревандикира спорната част,
попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника, без да изчаква провеждането
на административна процедура по отстраняването на непълнотата или грешката в
кадастралната карта и последващата процедура по изменение на подробния
устройствен план. Ето защо искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална
редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно
предявения иск за собственост на същия имот. Тъй като предметът на делата в
установителната им част е идентичен, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се поглъща от
иска за собственост.
Такъв е и конкретния случай. Спорните имоти се намират на територия с
действащ регулационен (подробен устройствен) план, като част от урегулиран поземлен имот,
собственост на ищците, е заснета в кадастралния план погрешно като част от
урегулиран поземлен имот на ответниците. Спорът за собственост между страните е
породен от спора им за границата между имотите, като е установено от
заключението на техническата експертиза, че съществуващата на място ограда,
материализираща имотната граница, не съвпада с вътрешната регулационна линия.
Имотите на страните са заснети по кадастралната карта, следователно по
изложените по-горе съображения предявеният иск по чл. 108 ЗС е допустим, а по същество и основателен. Доказателства за
наличието на предпоставките на чл.108 ЗС се съдържат в заключението на вещото
лице инж.Т., както и в писмените
доказателства по делото заверено копие на постановление за възлагане на
недвижим имот №26422/2004/000185/18.11.2008г., заверено копие на протокол за
въвод във владение №26422/2004/000190/2008г.
За уважаването на
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС е необходимо да се установи при условията
на кумулативна даденост, че ищците са собственици на вещта, предмет на иска, че
вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее
или държи вещта без основание. В процесния случай съдът приема, че тези
предпоставки са налице.
Съдът приема, че първата от предпоставките, а
именно обстоятелството, че реална част
от имот с площ общо на 969 кв.м., от които 669 кв.м. представляват част
от УПИ III-2015 в
строителен квартал 1А, а 300 кв.м. представляват част от УПИ –IV-2015 в строителен
квартал 1А ведно със сграда с идентификатор 80501.807.39.5, попадащи в
западната част на имот с идентификатор №80501.807.39 по КККР на гр. Ч. е собственост
на ищците по делото.
Съдът констатира, че
неправилно е открил производство по оспорване по реда на чл.193 ГПК по отношение на постановлението от 24.06.2016г. с рег.№ 1911 дело 386 / част
от нотариално дело № 387 на нотариус И.И./, както и Нотариален акт №92 том 3
рег.№ 1912 дело №387/24.06.2016г. Нотариалният акт, с който се признава право за
собственост върху недвижими имот по реда
на чл.587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи.
Правилно е разпределена тежестта на доказване – носима от оспорващата страна
без приложение на реда по чл.193 ГПК / Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г.
по т.д.№ 1182012г. ОСГК на ВКС/.
Съдът приема, че направеното
оспорване от страна на ищците на двата документа / постановлението от 24.06.2016г. с рег.№ 1911 дело 386 и нотариален акт №92 том 3 рег.№ 1912 дело
№387/24.06.2016г./, както и това на комбинираната скица, бе проведено успешно от страна на ищците при условията на чл. 154,
ал.1 ГПК. Доказателства за това се
съдържат в писмените и гласни доказателства, както и в заключението на вещото
лице по назначената съдебно техническа експертиза. От доказателствения материал по делото съдът прави извод, че издадените актове са
нищожни и не пораждат правно действие поради противоречие със закона поради
следните аргументи.
Нотариалното
производство, имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим
имот на лица, които не притежават документ за правото си, е уредено в чл. 587 ГПК. Касае се за охранително производство, посочено в чл. 569, т. 2 ГПК,
различно от производството по извършване на правни сделки с нотариални актове -
чл. 569, т. 1 ГПК и по удостоверяване на други факти, посочени в чл. 569, т. 2 ГПК. Законът предвижда две хипотези за издаване на нотариален акт по този ред:
нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени
доказателства - чл. 587, ал. 1 ГПК и нотариален акт, удостоверяващ право на
собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка - чл. 587, ал. 2 ГПК. В рамките на това производство нотариусът извършва действия по събиране на
доказателства - изслушва свидетели, приема писмени документи, преценява ги по
свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, с което признава или
не признава молителя за собственик. Въз основа на това постановление, ако
собствеността е призната, нотариусът издава нотариален акт - чл. 587, ал. 3 ГПК.
Целта на
производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за
доказване на правото на собственост. Дейността на нотариуса в това производство
не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а
решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по
съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл.
587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на
ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не
удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на
документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Горното
не означава, че тази констатация е лишена от доказателствено значение.
Издаването на
констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали
молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при
съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се
извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена
проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. В
конкретния случай в постановлението от 24.06.2016г. нотариусът е смесил две
алтернативни хипотези при липса на предпоставките за която и да е от тях. След преценка на доказателствата нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление,
а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради
това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален
акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост.
Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2,
пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето
лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността
на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
Тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по
чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да
бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът
на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на
свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму
след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на
акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик.
В конкретния случай
видно от приобщеното в оригинал нотариално дело №38782016г. на нотариус И.И., с
което е извършена процедурата по издаване на Нотариален акт №92/20-16г., както
и съпътстващото го нот.дело №386/2016г. с постановление от 24.06.2016г., не се установява правото на собственост на ответниците
върху спорната реална част от недвижим имот. Налице е смесване на двете
хипотези на чл.587, ал.1 и чл.587, ал.2 ГПК, поради което съдът не може да
установи по какъв начин нотариуса е стигнал до извода, че Г. и К. С. са собственици
не само на 3660 кв.м. от парцел №VII -2015 по плана на гр.Ч. в кв.1А, а
на целия имот с площ 4127
кв.м. , както и посочено в постановлението от 24.06.2016г., а
от там и в НА №9282016г. „ 467 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 80501.807.39 в гр. Ч., ул. З.П.целият с площ 4127
кв.м. с номер по предходен план 2016, кв.1А, парцел 7, при съседи:
80501.807.807.41, 80501.807.38, 80501.807.37,
80501.807.34, 80501.807.36, 80501.807.40; складова база с идентификатор
80501.807.39.2 в гр. Ч., ул. З. п., на един етаж, с площ 95 кв.м., построена в
имот с идентификатор 80501.807.39, складова база с идентификатор 80501.807.39.3
на един етаж с площ 12 кв.м. в гр. Ч., ул. „З. п.“ на един етаж с площ 95
кв.м.; административна делова сграда с идентификатор 80501.807.39.4 на един
етаж с площ 34 кв.;промишлена сграда с идентификатор 80501.807.39.5 на един
етаж с площ 32 кв.м.“.
Установи се по делото
от писмените доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, че ищците са собственици на застроено дворно
място, цялото от 8330 кв.м., находящо се в гр. Ч. съставляващо парцел III-2015, стр.кв.1А по
плана на гр. Ч., ведно с построените в него сгради вкл.стара сграда едноетажна
със застроена площ 32 кв.м. Правото им на собственост се удостоверява от писмените
доказателства - заверено копие на постановление за възлагане на
недвижим имот №26422/2004/000185/18.11.2008г., заверено копие на протокол за
въвод във владение №26422/2004/000190/2008г., както и от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза - допълнителното такова с вх.№ 451/24.01.2019г.
Съдът приема, че възражението на ответниците, че
спорната реална част от недвижим имот, предмет на делото е придобита чрез
владение за недоказано и като такова следва да бъде отхвърлено. От направената комплексна преценка на всички доказателства относно
това упражнявана ли е фактическа власт върху имота и демонстрирано ли е
намерението за своене, не се установиха елементите от фактическия състав на
придобивната давност както по чл.79 пр.1 , така и по чл.79 пр.2 ЗС.
Съгласно
чл.79 от Закона за собствеността, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.
В правната теория се
приема, че придобивната и погасителната давност не са видове на едно общо
родово понятие давност, а самостоятелни правни институти, които се различават
по правни последици, приложно поле и фактически състав. Придобивната давност е
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII ЗС, наименувана
"придобиване и изгубване на вещни права" в разпоредбите на чл. 79 -
86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и
юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица -
придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически
факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически
състав да се включват и други елементи. Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД
във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Това обаче не означава, че
правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно
право - настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да се
приеме, че придобивната давност има действие ex lege означава, че с оглед
разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите факти,
като юридически факт придобивната давност е юридическо събитие, в чийто
фактически състав по определение нормативно се включват събития от физическия
свят или психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания на
човека. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния
елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то
следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой
елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения
/представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му
възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
За да може един имот да се придобие по давност, не е достатъчно същият да
се владее повече от 10 години. Нужно е установеното
владение да е законно. Това изискване включва в себе си много компоненти,
измежду които едни от най-важните са:
а/Владението да е
явно.Владелецът следва да извършва действия, които да изразяват несъмненото му
желание не просто да ползва вещта, а да я владее като своя. Тези действия
трябва да бъдат демонстрирани пред собственика, до чието знание следва да се
сведе по несъмнен факт обстоятелството, че имота му се владее от друго лице,
изцяло отричащо правата му.
б/Собственикът да
демонстрира явно и по несъмнен начин, че е съгласен с действията на третото
лице и че няма нищо против тях.
Владение, установено
тайно или насилствено и срещащо възраженията на собственика / каквито е имало в
конкретния случай от страна на Д.М. – показания на св. П. И. Х. и св. Д.В.Ц.,
копие на жалба рег.№44-Д-213 от 26.05.2017г. / , не е законно и не може да
послужи като основание за придобиване на имота по давност независимо от
неговата продължителност.В този смисъл е и константната съдебна практика.
Изискванията към
владението са синтезирани в Решение № 649 от 1.VII.1993 г. по гр. д. № 477/92
г., I г. о., където се казва: добросъвестният владелец, придобил имота на
правно основание от несобственик, става собственик, ако упражнява фактическата
власт върху него постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в
продължение на давностния срок, предвиден в закона. В решение № 304 от 4.V.1995
г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о., „въпросът за намерението на един от
съвладелците (или в равна степен съсобствениците) да промени владението от
името на всички (про индивизо, про парте) във владение само за себе си (про
суо) може да се изяви по различни начини - пряко отричане на съсобствеността,
недопускане на останалите съсобственици до имота. "
Същевременно
макар, че в сега действащия Закон за собствеността не е възпроизведен текстът
на чл. 302 от ЗИСС - отм. (ДВ бр. 29-1904), според които владението е законно,
когато съдържа 6 признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена, няма
съмнение, че тези признаци намират отражение в сега действащия чл. 68 и сл. от
ЗС. Признакът "спокойно владение“ е такова, когато фактическата власт не е
установена чрез насилие от предишния владелец. ". Манифестирането на
намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл.
79 от ЗС придобивно основание / Решение № 600 от 20.10.2003 г. на ВКС по гр. д.
№ 300/2003 г., I гр. О./ . Промяната в намерението, с което се упражнява фактическата
власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може
да се предполага. Обикновеното неизползване на имота не води до изгубване на
правото на собственост и че неупражняването на фактическа власт върху
съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.
За да се признае на
едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един -
отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС
установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е
упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на
конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време,
по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта
поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява
собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на
претендиращия собствеността владелец в рамката на едно пълно и пряко доказване
в хода на процеса, правоизключващото му съсобствеността възражение за изтекла
придобивна давност може да бъде уважено. Доказването на условията на закона -
елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на
собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно.
Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материално правни
предпоставки, изключва придобиването на собствеността. / решение № 59 от
12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о./.
Конкретният случай е
именно такъв. Не се установи по безспорен и категоричен начин вкл. от гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите на ответниците, че
последните са владели спорната реална част от имот в определен времеви
период по-дълъг от 10 години / а дори и 5 години за добросъвестно
владение/. Липсват доказателства за демонстриране към собственика на
обстоятелството, че владението се осъществява с намерение вещта да се свои,
както и не се приобщиха от страна на ответниците такива за спокойно и
непрекъснато владение.
В тази насока е и
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че ищците доказаха наличието на предпоставките на
чл.108 ЗС и исковата им претенция следва
да бъде уважи изцяло като издаденият Нотариален акт № 92/2016г. ведно със
съпътстващото го постановление от 24.06.2016. на нотариус И.И. следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода
на делото и с оглед направената
претенция за възлагане на съдебно деловодни разноски от ищците, съдът
установи следното:
На
22.02.2019г. по делото е депозиран списък по чл.80 ГПК от пълномощника на
ищците като последните претендират
сумата от 1500 лв., от които сумата от 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение, сумата от 450 лв. депозити за вещо лице и сумата от 50 лв. платена държавна такса.
Искането е
основателно и следва да бъде уважено изцяло с оглед изхода на делото като
ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищците разноски в
размер на 1500 лв.
С оглед на
горното, Районен съд -Ч.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от Закона за собствеността по отношение на Г.Т.С. с ЕГН **********
и К.С.С. с ЕГН **********,*** , че Д.Г.М. с ЕГН **********, адрес: *** и З.И.М. с ЕГН **********, адрес: *** са собственици при режим на СИО, на реална част от недвижим имот с площ общо от 969 кв.м., от
които 669 кв.м. представляват част от УПИ III-2015 в строителен квартал 1А, а 300 кв.м. представляват част от УПИ–IV-2015 в строителен квартал 1А ведно със сграда с идентификатор
80501.807.39.5, попадащи в западната част на имот с идентификатор №80501.807.39
по КККР на гр. Ч. при граници на целия поземлен имот №80501.807.38;
№80501.807.37, №80501.807.36,
№80501.807.40, №80501.807.41, обоени
със син цвят на скица от допълнително заключение на съдебно
техническата експертиза с вх.№ 451/24.01.2019г.
по описа на ЧРС, изготвена от инж. Й.Т., находяща се на лист
155 от делото, представляваща неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на
основание чл.108 от Закона за собствеността Г.Т.С. с ЕГН **********
и К.С.С. с ЕГН **********,***, да
отстъпят и предадат на Д.Г.М. с ЕГН **********, адрес: *** и З.И.М. с ЕГН **********,
адрес: ***, владението върху реална част
от недвижим имот с площ
общо от 969 кв.м., от които 669 кв.м. представляват част от УПИ III-2015 в строителен квартал 1А, а 300 кв.м. представляват част от УПИ –IV-2015 в строителен квартал 1А ведно със сграда с идентификатор
80501.807.39.5, попадащи в западната част на имот с идентификатор №80501.807.39
по КККР на гр. Ч. при граници на целия поземлен имот №80501.807.38; №80501.807.37,
№80501.807.36, №80501.807.40, №80501.807.41, обоени със син цвят на
скица от допълнително заключение на съдебно техническата експертиза с вх.№
451/24.01.2019г. по описа на ЧРС,
изготвена от инж. Й.Т., находяща се на лист 155 от делото, представляваща
неразделна част от решението.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот №92, том 3, рег.№1912,
дело №387 от 24.06.2016г., на нотариус с рег.№ 022 на НК - И.И., ведно с постановление от 24.06.2016г. с отбелязано
върху него ръкописно рег.№1911 дело 386, с които на основание чл.587 ал.1 от ГПК във вр.чл.79
ал.2 от ЗС и представени от Г. и К. С. писмени доказателства /нотариален акт
№52, том 3, рег.№1582, дело №173 от 21.05.2009г., скици №15-91372, 15-16680 от
7.04.2016г. на Агенция по кадастъра, комбинирана скица от 15.06.2016г. на
правоспособен геодезист инж. Л.Л., и др.
/ признала Г.Т.С. и съпругата му К.С.С. за собственици на основание давностно
владение – чл.79 ал.2 от ЗС при равни права върху следния недвижим имот:
-
467 кв.м. от поземлени
имот с идентификатор 80501.807.39 в гр. Ч., ул. З.П.целият с площ 4127 кв.м. с
номер по предходен план 2016, кв.1А, парцел 7, при съседи: 80501.807.807.41,
80501.807.38, 80501.807.37,
80501.807.34, 80501.807.36, 80501.807.40;
-
складова база с
идентификатор 80501.807.39.2 в гр. Ч., ул. З. п., на един етаж, с площ 95
кв.м., построена в имот с идентификатор 80501.807.39,
-
складова база с идентификатор 80501.807.39.3 на един
етаж с площ 12 кв.м. в гр. Ч., ул. З. п. на един етаж с площ 95 кв.м.
-
административна делова сграда с идентификатор
80501.807.39.4 на един етаж с площ 34 кв.,
-
промишлена сграда с идентификатор 80501.807.39.5 на
един етаж с площ 32 кв.м.“.
ОСЪЖДА Г.Т.С. с ЕГН **********
и К.С.С. с ЕГН **********,*** да
заплатят солидарно на Д.Г.М. с ЕГН **********, адрес: *** и З.И.М. с ЕГН **********,
адрес: ***, общо направените деловодни разноски в размер на 1500 / хиляда и
петстотин/ лв.
На
основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и пълномощниците
им.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: