№ 95
гр. Плевен, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора П. П. П.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600323 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е въз основа на постъпил частен протест от РП-Плевен
срещу Протоколно определение №15/05.03.2025г., постановено по НОХД
№13/2025г. по описа на Районен съд – Кнежа в частта, в която съдът е
присъединил на осн.чл.27, ал.1 от НК определеното в производството
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца изцяло към
неизтърпяната част на приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, наложено му със съдебен акт по НОХД
№499/2023 по описа на ОС Плевен.
В протеста се излагат твърдения, че съдът неправилно е приложил чл.27,
ал.1 от НК. Излагат се твърдения, че в настоящото производство не е
приложима нормата на цитирания член, тъй като същата се отнася единствено
при наличие на рецидив от престъпления, по които са постановени ефективни
присъди, като в настоящия случай е налице наказание „лиаване от свобода“,
чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК. В заключение прави
искане съдът да измени обжалвания съдебен акт, като постанови на осн. чл.25,
ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК по отношение на осъдения Б. Н. да бъде
определено едно общо наказание, което е най-тежкото от наказанията,
наложени с влезли в сила съдебни актове по НОХД №499/2023г. по описа на
ОС-Плевен и НОХД №207/2023г. по описа на РС-Кнежа, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален общ режим на изтърпяване,
като на осн. чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко
наказание да бъде присъединени изцяло наказанието „глоба“ в размер на
400лв., както и на осн. чл.68, ал.1 от НК да приведе в изпълнение наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено му със съдебен акт по
1
НОХД №499/2023г. по описа на ОС-Плевен при първоначален общ режим на
изтърпяване.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията,
съдържащи се в протеста и след като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Частният протест е подаден от легитимна страна в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустим и редовен.
Разгледан по същество същият е ОСНОВАТЕЛЕН, поради следните
съображения:
Производството по НОХД №13/2025г. е образувано въз основа на
Споразумение, внесено в съда от Районна прокуратура – гр. Плевен срещу Б.
Л. Н. за извършени престъпления по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.2 и
чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с ал.1.
С протоколно определение №15/05.03.2025г., постановено по НОХД
№13/2025г. по описа на Районен съд – Кнежа съдът е изложил мотиви, че
според него постигнатото по реда на чл. 384, ал. 1 във връзка с чл. 381 от НПК
споразумение между страните е допустимо, тъй като е приел, че не са налице
доказателства за наличието на основанията по чл. 381, ал. 2 и 3 от НПК да не
се допуска споразумение, че същото съдържа всички реквизити визирани в
разпоредбата на чл. 381 ал. 5 от НПК, че не противоречи на Закона и морала,
че определеното от страните наказание на подсъдимия отговаря на степента на
обществена опасност на деянието и на извършителя, поради което ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, като е постановил
определение, с което е одобрил така постигнатото споразумение.
С протестирания съдебен акт съдът частично е одобрил постигнатото от
страните споразумение, като на основание чл. 24, ал. 3 от НПК е прекратил
наказателното производство. Със същото определение съдът е определил на
осн. чл.23, ал.1 от НК на Б. Л. Н. едно общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца при първоначален „общ“ режим, от
което да бъде приспаднато на осн. чл.59, ал.1 от НК времето, през което
осъденият е бил задържан с МН „Задържане под стража“, считано от
02.07.2024г.
Със същия съдебен акт на основание чл. 68 ал.1 от НК съдът е привел в
изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца,
наложено му със съдебен акт по НОХД № 499/2023 по описа на ОС Плевен.
Съдът е присъединил на осн. чл. 27, ал.1 от НК определеното в
настоящото производство наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, изцяло към неизтърпяната част на приведеното в изпълнение
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, наложено му със
съдебен акт по НОХД № 499/2023 по описа на ОС Плевен.
Така изготвения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен,
постановен при съществени нарушения на процесуалния закон, поради
следните съображения:
В стадия на разпоредителното заседание е дадена възможност на
страните да заявят желанието си делото да приключи по реда на някоя от
диференцираните процедури, предвидени в НПК, в това число да бъде
постигнато споразумение, като в случая е преминато към разглеждане на
2
делото по реда на глава 29 от НПК.
В разпоредбата на чл. 381, ал.5 от НПК са изброени въпросите, които
следва да се съдържат в текста на споразумението и по които страните следва
изрично да постигнат съгласие. От предметния обхват са изключени
въпросите за приложението на чл.25, чл.27 и чл. 68, ал.1 от НК, като съгласно
разпоредбата на чл.383, ал.3 от НПК когато споразумението е за деяние,
извършено при условията на чл.68, ал.1 от НК, то съдът се произнася и
относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл.306, ал.1, т.3 от
НПК.
В правомощията на съда е да прецени дали постигнатото между
страните споразумение следва да бъде одобрено, като направи самостоятелна
преценка дали същото не противоречи на закона и морала, като има
правомощията да предлага промени, както и да не одобри така внесеното за
одобрение споразумение.
В този смисъл, видно от приложеното сред кориците на делото
съдържание на окончателното писмено Споразумение за решаване на делото,
вписано и в протокола от проведеното ОСЗ на 05.03.2025г. на първата
инстанция, страните са се споразумели на основание чл.23 ал.1 от НК на
подсъдимия Б. Л. Н. да бъде определено едно общо най-тежко наказание –
„Лишаване от свобода“ за срок от 10/десет/ месеца при първоначален „общ“
режим, както и на основание чл. 68 ал.1 от НК да бъде приведено в
изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца,
наложено му със съдебен акт по НОХД № 499/2023 по описа на ОС Плевен.
В протоколното определение, с което съдът е одобрил внесеното
споразумение, липсва тази част от внесеното споразумение, в която страните
са се споразумели относно приложението на чл.23, ал.1 от НК и чл. 68, ал.1 от
НК.
В действителност съгласно разпоредбата на чл.381, ал.5 от НПК
приложението на чл.23, ал.1 и чл.68, ал.1 от НК са извън предметния обхват
на споразумението. В този случай съдът дължи изрично произнасяне защо
счита, че в тази част споразумението, постигнато между страните, не следва да
се одобрява в тази му част,като постанови изричен съдебен акт, с който не
одобрява споразумението в тази му част. Вместо това съдът е изложил мотиви,
че не са налице основания за неодобряване на така постигнатото
споразумение, като едновременно с това е одобрил същото само в една част.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.3 от НПК съдът следва
да се произнесе по въпроса досежно приложението на чл.68, ал.1 от НК в
отделно производство с призоваване и изслушване на страните по реда на
чл.306, ал.1, т.3 от НПК. Вместо това съдът е постановил съдебен акт, с който
е приложил разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като не е изложил собствени
мотиви защо счита, че същата следва да бъде приложена, не е изслушал
становищата на страните.
Липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който
рефлектира от една страна на правото на страните да получат обоснован
отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността да
се разбере действителната воля на съда по същество. Мотивите към съдебния
акт следва да са ясни, пълни и непротиворечиви и да разкриват начина, по
който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото
решение.
3
В този смисъл съдът счита, че в протестирания съдебен акт не са налице
мотиви, както и правни съображения защо съдът счита, че следва да приложи
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, чието приложение следва да се извърши в
отделно нарочно съдебно производство по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК,
както и въз основа на какви данни и доказателства съдът прилага съответната
разпоредба, при изначална липса на приложени данни за съдимостта на
обвиняемия в първоинстанционното производство.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на процесуалните
права на обвиняемия, което налага делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с
чл. 335, ал. 2 НПК, вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Протоколно определение №15 от 05.03.2025г.,
постановено по НОХД №13/2025г. по описа на Районен съд – Кнежа и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4