Решение по дело №7836/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 802
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330207836
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330207836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-010688 от
15.11.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Ю. И. Н., ЕГН: **********, с адрес –
***,
1.на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
2.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата;
4. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата;
1
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е необосновано,
издадено въз основа на акт, в който фактическата обстановка е предадена
неточно и непълно, както и са допуснати съществени нарушения на
процесуалните норми на ЗАНН. Поддържа, че не е посочен административен
адрес на мястото на твърдяното нарушение, както и че посоченото в АУАН
име не съответства на това на жалбоподателя. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат Д. поддържа жалбата, като отново посочва
несъответствието на посоченото в АУАН име на жалбоподателя с
действителното му такива, както и неточно отразяване мястото на
нарушението, за което се установява, че е на 200 метра от кръстовището, в
посока надлез „Родопи“. По отношение на нарушенията, касаещи липсата на
светлоотразителен триъгълник, аптечка и светлоотразителна посочва, че
съгласно представения договор за покупко-продажба на МПС, от който е
видно, че на същата дата автомобила бил прехвърлен и е логично да е бил
продаден без тези окомплектовани допълнителни оборудвания към
автомобила. В този смисъл сочи и предпоставките за преценка на случая като
маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Също предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, както и да бъдат присъден направените по
делото разноски.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в писмено становище посочва, че не са налице
съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, а алтернативно -
адвокатското възнаграждение да бъде намелено до минималния размер по
Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
2
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 16.11.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 22.11.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.10.2021г., около 12:45 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Санкт
Петербург“ - кръстовището с бул.„Източен“, свидетелят И. С. Г., в
качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив,
забелязал МПС – лек автомобил „Сузуки СХ 4“ с рег.№ „***“ движещ се на
същото място, водачът на който автомобил не бил с поставен обезопасителен
колан. След като спрял за проверка МПС с рег.№ „***“ свидетелят Г.
установил, че същото било управлявано от жалбоподателя Ю. И. Н., ЕГН:
**********. Също така свидетелят Г. установил, че МПС с рег.№ „***“ не
било оборудвано със светлоотразителен триъгълник, аптечка и
светлоотразителна жилетка.
С оглед на горното, на място свидетелят Г. съставил АУАН с бланков №
174687 от 29.10.2021г. срещу жалбоподателя Н. за нарушение на чл.137А,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, чл.139, ал.2, т.1 от Закона за
движението по пътищата, чл.139, ал.2, т.2 от Закона за движението по
пътищата, както и на чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата,
който АУАН жалбоподателят подписал, без да отрази възражения. Въз основа
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел И. С. Г.. Последният не помни
конкретния случай, което съдът намира за логично предвид обстоятелството,
че последният заема длъжността на *** в сектор „Пътна полиция“ на ОД
МВР – гр.Пловдив, съответно – нормално е всекидневно да извършва
3
подобни проверки, а разглеждания случай отстои на няколко месеца от
изслушването на свидетеля. Въпреки това в случая следва да се съобразят и
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочената
доказателствена съвкупност. Напротив – от показанията на разпитания по
делото свидетел Й. К. К. се установява фактическа обстановка, идентична с
описаната в АУАН, доколкото същата посочва, че жалбоподателят Г. си е
поставил предпазния колан едва след като е забелязал служителите на МВР,
както и че в автомобила нямало аптечка, свтлоотразителен триъгълник и
жилетка, защото след няколко часа колата щяла да бъде продадена. Съдът
намира показанията на свидетеля Й. К. К. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят Ю. И. Н., ЕГН: **********, с адрес – *** виновно е
4
нарушил:
I.разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това, че на 29.10.2021г., около 12:45 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Санкт
Петербург“ - кръстовището с бул.„Източен“, като водач на МПС – лек
автомобил „Сузуки СХ 4“ с рег.№ „***“, в движение не е използвал
обезопасителения колан, с което МПС е оборудвано.
II. разпоредбата на чл.139, ал.2, т.1 от Закона за движението по
пътищата – за това, че на 29.10.2021г., около 12:45 часа, в гр.Пловдив, на бул.
„Санкт Петербург“ - кръстовището с бул.„Източен“, e управлявал МПС – лек
автомобил „Сузуки СХ 4“ с рег.№ „***“, което не е било оборудвано с
обезопасителен триъгълник.
III.разпоредбата на чл.139, ал.2, т.2 от Закона за движението по
пътищата – за това, че на 29.10.2021г., около 12:45 часа, в гр.Пловдив, на бул.
„Санкт Петербург“ - кръстовището с бул.„Източен“, e управлявал МПС – лек
автомобил „Сузуки СХ 4“ с рег.№ „***“, което не е било оборудвано с
аптечка.
IV. разпоредбата на чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата – за това, че на 29.10.2021г., около 12:45 часа, в гр.Пловдив, на
бул.„Санкт Петербург“ - кръстовището с бул.„Източен“, e управлявал МПС –
лек автомобил „Сузуки СХ 4“ с рег.№ „***“, което не е било оборудвано с
светлоотразителна жилетка.
Съдът намери за неоснователно възражението относно допуснато
съществено процесуално нарушение предвид несъответствието на посоченото
в АУАН име на жалбоподателя с действителното му такива. В случая се
констатира неправилно посочена в АУАН една буква от личното име на
жалбоподателя, а имено – Юлиян, вместо Юлиан. Следва да се съобрази, че
не всеки пропуск или грешка в една буква от име съставлява, по силата на
някакъв своеобразен автоматизъм, съществено процесуално нарушение, което
опорочава цялото административнонаказателно производство. Такова
съществено нарушение би могло да съставлява само такава грешка в името,
която поставя под съмнение самоличността на лицето, посочено като
нарушител. В настоящия случай, при грешка само в една буква на личното
име, при иначе пълно съвпадение на три имена, ЕГН и адрес, очевидно
трудно може да се приеме, че съществува съмнение относно това, кое е
5
лицето, срещу което е съставен АУАН. Отделно от последното, съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН - наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, които последни предпоставки в случая са налице.
На следващо място, съдът намери за неоснователни възраженията в
смисъл, че не е посочен административен адрес на мястото на твърдяното
нарушение, както и че последното е неточно отразено, като се установява да е
на 200 метра от кръстовището, в посока надлез „Родопи“. Тук на първо място
следва да се посочи, че административните адреси не съставляват адреси на
самото пътно платно, а на обекти в близост до него. Ето защо не съществува
пречка мястото на нарушение да бъде свързано не с обект край пътя, а (както
в случая) с кръстовище, ако същото е по-близо до мястото, което следва да се
маркира. Също така, предвид неизбежната известна приблизителност на всяко
посочване мястото на нарушението върху пътното платно, чрез отнасяне към
някакъв близък обект, то не може да бъде подкрепено и становището за
допуснато съществено процесуално нарушение или неяснота в обвинителната
теза, дори жалбоподателят да не е бил спрян за проверка в самото
кръстовище, а примерно на 200 метра от него или др.. Следва да се съобрази,
че разглежданите нарушения са свързани с управление на МПС, която
дейност, свързана с придвижване в пространството, нито е възможно, нито е
нужно за целите на административнонаказателното производство, да бъде
привързана към точка от пътното платно с точност до метър (или друга
подобна).
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, чл.139,
ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата, чл.139, ал.2, т.2 от Закона за
движението по пътищата и чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата, съобразена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Разглежданите нарушения са такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобни деяния, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
6
отделен случай.
В този смисъл съдът намери за неоснователно и възражението, че
случаят следва да бъде преценен като маловажен, предвид това, че на същата
дата автомобила бил прехвърлен и е логично да е бил продаден без това
допълнително оборудване. Обстоятелството, че автомобилът скоро след това
щял да бъде продаден по никакъв начин не освобождава неговия водач от
задължението да спазва разпоредбите на Закона за движението по пътищата,
докато управлява същия. Също няма никаква логика или задължение за
продавача да разкомплектова при продажба автомобила от изискваното от
закона оборудване, свързано с безопасността на движението, а напротив –
съгласно чл.98 от Закона са собствеността – принадлежностите следват
главната вещ, освен ако изрично не е уговорено друго.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на
чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
Също съгласно чл.185 от Закона за движението по пътищата – за
нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 20 лева.
Съгласно чл.185 от Закона за движението по пътищата – за нарушение
на чл.139, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева.
Съгласно чл.185 от Закона за движението по пътищата – за нарушение
на чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева.
В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-010688 от
15.11.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Ю. И. Н., ЕГН: **********, с адрес –
***,
1.на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата;
2.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата;
4. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата;

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8