№ 941
гр. Варна , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100500392 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №287478/07.12.2020г. от Б. С. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Варна срещу Решение №261267/17.11.2020г. по гр.д.
№17764/2019г. на ВРС, 39 състав, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД срещу въззивника искове за
установяване на вземането на кредитора за заплащане на сумите, както следва: в размер на
сумата от 409.73 лв., представляваща главница за отчетен период от 18.04.2018 г. до
13.12.2018 г. по фактури, издадени в периода 18.05.2018 - 14.12.2019г. и сумата от 33.62 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.06.2018г. до 18.07.2019г. върху
главницата от 409.73 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 23.07.2019 г., до окончателното погасяване на задължението,
дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1500521, за
обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 133, вх. 7, ап. 155, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.11670/2019г. на ВРС.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът има качеството
потребител на ВиК услуги, при липсата на представено по делото заявление и писмен
договор между страните. В жалбата не са направени доказателствени искания.
1
Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и отхвърлени изцяло
предявените искове, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, не е депозирала писмен отговор.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ищецът „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, гр. Варна има вземане от ответника Б. С. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 133, вх. 7, ет. 6, ап. 155 в размер на сумите, както следва:
661.96 лв. представляваща главница за периода от 18.04.2018 г. до 15.07.2019 г. и сумата от
38.01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.06.2018 г. до 18.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
23.07.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1500521, за обект – имот, находящ се в
гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 133, вх. 7, ап. 155, сумата от 259.10 лв. представляваща
главница за периода от 31.03.2016 г. до 15.07.2019 г. и сумата от 6.83 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 29.08.2016 г. до 18.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2019г., до
окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги
по партида с абонатен номер 1500520, за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж.к.
Младост, бл. 133, вх. 7, ап. 155.
Твърди се в исковата молба, че в периода от 31.03.2016г. – 15.07.2019г. ищцовото
дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партиди с абонатен
№ 1500521 и № 1500520 на адрес гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 133, вх. 7, ап. 155, но не е
заплащал тяхната цена на доставчика. Сочи се, че по силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат ползваните от тях
услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ дължимите суми за ползвани ВиК услуги
следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид
неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било
образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 11670/2019г. по описа на ВРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в
негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му
е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване
на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
2
особен представител, с който се оспорва ответникът да има качеството потребител на ВиК
услуги в сочения обект на потребление. Оспорва се наличието на договорни отношения
между страните за предоставяне на ВиК услуги. Твърди се, че не е потребено фактурираното
количество вода, както и че водомерът не е отчитан. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което дължи произнасяне по същество на спора.
Спорно е наличието на договорно правоотношение между страните, което се
установява от представените по делото доказателства въз основа на разпоредбите на
приложимата Наредба №4 от от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водопроводните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредбата, идентична с чл.2 от приложимите
Общи условия, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване. С оглед липсата на оспорване в
отговора следва да се приеме за установен факта, че ответницата притежава вещни права
върху процесния недвижим имот, като доказателство за което е и представената справка от
Служба по вписванията – Варна, видно от която по партидата на Б. С. С., ЕГН **********
са отразени вписване на ипотека, заличаване, налагане на възбрана върху конкретния
апартамент. Не се установява от справката кога и по какъв начин ответницата е придобила
вещни права, но с оглед отразения акт за заличаване на възбрана от 2014г. следва да се
приеме, че този момент предхожда процесния период.
Ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната
разпоредба на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация” ООД – Варна, поради което и е задължено лице за плащане на задълженията за
консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги. Процесните отношения между
страните се регулират при общи условия, издадени от ищцовото дружество и одобрени по
съответния за това ред, доказателства за което са представени по делото.
3
Оспорва се в отговора факта на фактическо ползване на апартамента от
ответницата, който е без правно значение, тъй като съобразно цитираните приложими
подзаконови актове потребител и съответно задължен за заплащане на дължимите суми е
притежателят на вещни права върху имота, като въпросът за фактическото ползване е
релевантен само в случай на наемател, подал заявление по образец, какъвто не е настоящия
случай. Процесният недвижим имот е регистриран като постоянен и настоящ адрес на
ответника от 2000г., както се установява от приложената по делото справка от НБД
„Население“.
На следващо място се оспорва факта на извършена реална доставка и
количеството на доставените услуги, в отговор на което ищецът е ангажирал доказателства,
а именно карнет, удостоверяващ ежемесечно отчитане на консумираните ВиК услуги по
партида с абонатен номер 1500521, от които се установяват конкретните потребени
количества вода за периода от 18.05.2018г. до 14.12.2018г. Действително за другата открита
партида на същия адрес не са представени карнети, но искът за начислените по тази партида
суми е отхвърлен при първоинстанционното разглеждане и съответно не е предмет на
въззивната жалба.
Карнетите не са оспорени от ответната страна относно автентичността на
положените в тях подписи, поради което следва да се съобразят при установяване на
спорните факти. Видно от карнетите, положени са подписи на потребителя за част от
процесните периоди, с които е удостоверено съответствието към този момент на
показанията на водомера с отчетените, което включва и изтеклия период, като се има
предвид начина на отчитане на средството за измерване, при който количествата за всеки
следващ период се натрупват върху предходния. Неоснователно е възражението, че не е
ясно коя е Миланка, чиито име и телефон фигурират върху карнета, доколкото от наличните
по делото справки от НБД „Население“ е видно, че Миланка С.а е съпруга на ответника.
Въз основа на горното съдът приема за доказана реалната доставка на
начислените количества ВиК услуги по партида с аб.№1500521 през периода от 18.05.2018г.
до 14.12.2018г. и съответно качеството на ищцовото дружество като изправна страна по
договора. При наличие на осъществена в изпълнение на договора между страните услуга
възниква задължението на ответната страна за плащане. В случая не се твърди да е
извършено плащане на част от процесните суми, както се установява и от заключението на
вещото лице.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че ответникът дължи заплащане
на начисленото количество вода по фактури, издадени през периода от 18.05.2018г. до
14.12.2018г., възлизащо на 409,73 лв., както се установява от заключението на вещото лице.
Предвид акцесорния характер на задължението за заплащане на лихва на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, ответникът дължи заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда - 23.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и на
4
обезщетение за забава върху всяка главница по отделните фактури, считано от деня, следващ
датата на падежа до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Съгласно чл. 31,
ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор
„ВиК-Варна” ООД, падежът на задължението за заплащане на дължимите суми за
ползваните ВиК услуги настъпва в 30-дневен срок след датата на фактурирането, поради
което ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги
по издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от
издаване на съответната фактура. Претендираните суми за обезщетение за забава за
процесния период се установяват от заключението по СЧЕ.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на
въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че решението в обжалваната
част следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззиваемата страна в размер на 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в рамките на предвидените в чл.25 от Наредба за
правната помощ размери, както и 200 лв. заплатен депозит за особен представител във
въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261267/17.11.2020г. по гр.д. №17764/2019г. на
ВРС, 39 състав, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника Б. С. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Варна в размер на следните суми: 409.73 лв.
представляваща главница за отчетен период от 18.04.2018г. до 13.12.2018г. по фактури,
издадени в периода 18.05.2018 - 14.12.2019г. и сумата от 33.62 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.06.2018г. до 18.07.2019г. върху главницата от 409.73
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 23.07.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, дължими за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1500521, за обект – имот,
находящ се в гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 133, вх. 7, ап. 155, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.11670/2019г. на ВРС.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Б. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна ДА
ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********
5
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Прилеп" 33 сумата от 350 /триста и
петдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6