Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.01.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело
№ 6 751/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.
45 от ЗЗД за сумата от 50 000 лв.
Ищцата Д.В.Т. твърди в исковата си молба, че на
13.04.2018 г. завела съпруга си М.С.Т.на лекар в МБАЛ „С.“ ООД. На изхода на
паркинга на болницата, до бариерата нямало място съпругът й да вземе талон за
паркинга, поради което тя излязла от лекия автомобил, заобиколила го и отишла
до апарата за талони. В същото време и без видима причина бариерата до апарата
паднала и я ударила по главата. От удара паднала на земята и почувствала ужасна
болка в областта на таза. Била приета в същата болница, където било
констатирано счупване на таза. В болницата била извършена операция за
възстановяване от счупването. При тези фактически твърдения е мотивиран правен
интерес от иска и иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата от
50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се и съдебни
разноски.
Ответникът У. „С.“ ООД, редовно уведомен, оспорва иска в
писмен отговор, заявен в срока по чл. 131 от ГПК по подробни възражения в същия
включително за липса на пасивна материалноправна легитимация и възражение за
самоувреждане от страна на ищеца. Претендират се разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Д.А..
Възраженията на ответното дружество се поддържат в
открито съдебно заседание от юрк. Л.Ч..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.1 и ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена епикриза към ИЗ № 11006/2018 г.,
издадена от УМБАЛ „С.“, от която се установява, че Д.В.Т. е изписана от
болничното заведение с диагноза – фрактура коли феморис декстра, след извършена
операция.
По делото е допусната и изслушана САТЕ, изготвена от
вещото лице инж. В.К.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че
контролно-охранителната система на бул. „********, в района на входа на У. „С.“
ООД е „Qntra park“, тип
„бариера“, предназначена за вход/изход на пътни превозни средства, напълно
автоматизирана и отчитаща времето на престоя. В заключението е описан механизма
на функциониране на съоръжението – при пристигане на ППС пред бариерата,
водачът задейства бутон на пулта и след вземане на талон от водача бариерата се
задейства автоматично като се вдига за преминаване на ППС. Посочено е, че
съоръжението може да бъде задействано само при наличие на ППС като на него е
монтиран датчик, който отчита наличието на такова. Посочено е, че след
преминаване на ППС-то и излизане от обсега на датчика, за около 1 сек,
бариерата автоматично се задейства за затваряне на входа/изхода на обекта. При
наличие на ППС в обсега на датчика бариерата не се задейства. Посочено е, че за
да се задейства системата на следващото ППС е необходимо водача да задейства
контролния пулт като съобръжението няма възможност за ръчно задействане за
вдигане и спускане на бариерата. Вещото лице е посочило, че при наличие на човек
в обсега на датчика, без наличие на ППС, контролно-охранителната система не
може да бъде задействана за вдигане на бариерата, а при вдигната бариера след
преминаване на МПС бариерата автоматично се задейства за затваряне на входа.
По делото е допусната и изслушана и СМЕ, изготвена от
вещото лице д-р К.А.С., който е посочил, че на 13.04.2018 г. ищцата е паднала и
е получила травма в областта на дясна тазобедрена става като е постъпила по
спешност в У. „С.“ ООД, където е проведено оперативно лечение, изразяващо се в
поставянето на ендопротеза на дясна тазобедрена става. Посочено е, че през
периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания за около 3 месеца, като
първите 30 дни, болките са били с по-голям интензитет.
В съдебно заседание на 14.10.2019 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.С.Т., съпруг на ищцата, и Й. К. Д..
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият
съдебен състав прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е
възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието
или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил
работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД
е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на възложената работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено
противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е
причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до
доказване на противното. Съобразно указанията, дадени с ППВС 7/1958 г. лицето, което е
възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи,
че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако
неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена
при или по повод на възложената му работа.
С
оглед заявените фактически твърдения в исковата молба получената увреда на
ищцата е вследствие на удар от контролно-охранително съоръжение тип „бариера“,
поставено на входа/изхода за паркинга към У. „С.“ ООД. Съоръжението
представлява „преместваем обект“ по смисъла на дефинитивната норма на § 1 т. 80
от ДР на ЗУТ в релевантната й редакция - обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща
дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Поставянето на
преместваеми обекти е подчинено на разрешителен режим по арг. на чл. 56 ал.2 от ЗУТ. Като редът за получаване на разрешението е очертан в Наредбата за
преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните
елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Съобразно чл. 24 ал.2 от тази наредба
разрешението за поставяне се издава на собственика на имота /т.1/, на лице,
притежаващо договор за наем или с друг вид договор със собственика на имота,
предоставящ право на временно ползване върху заетата площ от обекта или
елемента /т.2/ или на лице, притежаващо изрично писмено съгласие от собственика
на имота за поставяне на обекта или на елемента /т.3/.
От друга страна
самият паркинг на входа/изхода, за който е монтирано процесното техническо
съоръжение съставлява строеж по смисъла на чл. 10 ал.1 т.5 от Наредба 1
/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Заявено с писмения отговор на ответника е
възражение, че същият не е собственик на паркинга пред болницата и на
процесното съоръжение, което по естеството си съставлява такова за липса на
пасивна материалноправна легитимация, както е посочено и в доклада по делото,
изготвен от настоящия съдебен състав респ. разпределената доказателствена
тежест между страните. С оглед очертаната законова рамка и наведените от
страните твърдения и възражения и при доказателствена тежест на ищеца същият не
е установил, че ответното дружество е лице от кръга, очертан в разпоредбата на
чл. 24 ал.2 от цитираната по-горе наредба респ. че е собственик/възложител на
строежа, представляващ „паркинг“ респ. няма данни паркинга и прилежащото
преместваемо техническо съоръжение да се стопанисва от ответника, за да се
ангажира гаранционно-обезпечителната му отговорност.
Предвид което и с оглед липсата на установено
по делото, че ответникът е възложител на лицата, отговарящи за техническата
изправност респ. безопаснотта при използване на техническото съоръжение
настоящият съдебен състав намира, че е безпредметно да обсъжда останалите
предпоставки на фактическия състав на разпоредбата, а заявеният иск като
неоснователен следва да се отхвърли.
При този изход на спора на ответника се следват разноски
в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.В.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** – адв. Д.А. иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД
срещу У. „С.“ ООД, с адрес: *** за заплащане на сумата от 50 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в получена телесна увреда,
причинена й от удар на техническо съоръжение с бариера, поставена пред входа за
паркинг пред У. „С.“ ООД като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.В.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Д.А.
да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на У. „С.“ ООД, с адрес: *** сумата
от 300 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: