№ 1265
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000501431 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 1490/14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 7374/2023 г.
по описа на СГС, I ГО, 19 състав, „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъден да
заплати на К. Д. Р., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 29 100 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 10.02.2023 г. в гр. София,, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 23.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв., както и сумата от 2 792
лв. – вреди по фактура № 70000/14.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.03.2023 г. до окончателното й изплащане. Ответникът е
осъден да заплати на адв. Я. Д., на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., сумата от
3 380, 08 лв. – адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на
СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 946, 43 лв. – държавна такса и
съдебни разноски, платени от бюджета на съда. Ищцата е осъдена да заплати
на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 049, 13 лв. –
разноски.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск, е постъпила въззивна жалба от ответника „ЗАД ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част
е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Счита, че по делото не е установено наличието на причинно –
следствена връзка между получените о т ищцата травми и процесното ПТП.
Също така решаващият съд неправилно е приложил чл.52 ЗЗД. Ищцата е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е
1
използвала предпазен колан. Съгласно формираната съдебна практика за
получените от ищцата вреди се определя обезщетение в размер на 7 500 –
10 000 лв. С оглед на това счита, че присъденото обезщетение е прекомерно
завишено, предвид социално-икономическата обстановка в страната.
Необосновано решаващият съд е приел наличието на причинно – следствена
връзка между болките на ищцата в областта на шията и процесния инцидент.
В съставения протокол за ПТП е посочена работната диагноза – фрактура
дясна предмишница, но не е посочено наличието на болки в областта на
шията. За такава не е съобщила и ищцата при постъпването ю в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, съгласно снетата анамнеза. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове, а в
условията на евентуалност – да намали обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от К. Д. Р., с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че по
делото е установено осъществяването на елементите от правопораждащия
фактически състав. Изводите на решаващия съд са формирани въз основа на
събраните по делото доказателства. При определяне размера на претърпените
от ищцата неимуществени вреди съдът е съобразил заключението на вещото
лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза. Решаващият съд е отчел
също така наличието на съпричиняване от страна на ищцата, като
повърхностната травма на носа е последица от това. Останалите травми обаче
не са обусловени от липсата на поставен предпазен колан. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от
ищцата К. Д. Р. срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за сумата над 29 100 лв. до 39 100 лв. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.
По делото е доказано, че получените от ищцата травми са значителни по
своята тежест, предвид изключително продължителния възстановителен
период, както и наличието на трайни по своя характер негативни последици за
здравето на ищцата – загуба на обем на движение на дясната ръка, която е
водещата. На ищцата е проведено лечение в болнична среда, оперативно е
извършено наместване на счупените кости. Възстановяването, макар и
непълно, е настъпило едва след шестия месец пътният инцидент е довел до
съществена негативна промяна в начина на живот на пострадалата, която
освен търпените физически болки е търпяла и битови неудобства. Счита, че
определеното от съда обезщетение не може да изпълни функцията си да
компенсира в цялост пострадалото лице за всички вече претърпени болки и
страдания, които травмата е причинила. Решаващият съд не е преценил
действителният интензитет на травмите и последиците от тях. моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да присъди допълнително сумата от
10 000 лв. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който я
оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Поддържа, че след като ищцата не е депозирала въззивна
2
жалба в законоустановения срок, а е депозирала насрещна въззивна жалба, се
налага изводът, че тя е била доволна от съдебния акт и е изчаквала решението
на влезе в сила. Счита, че депозираната насрещна въззивна жалба е бланкетна
и противоречива. Неудобствата, на които се позовава жалбаподателката, са
останали недоказани по делото. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната от ищцата част.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 10.02.2023 г., около 00.20 ч., в гр. София, лек автомобил
марка „Ауди“, модел А 3, рег. № ********, управляван от К. М. И., се движил
по бул. „Черни връх“, с посока от бул. „Хенри Ибсен“ към бул. „Джеймс
Баучер“. След кръстовището с бул. „Н. Й. Вапцаров“, участвал
последователно в ПТП със спрелите на червен сигнал на светофарната уредба
в насрещната пътна лента автомобили – лек автомобил марка „Киа“, модел
„Сеед“, рег. № ******** и водач М. Х. Б., както и лек автомобил марка „Киа“,
модел „Сиид“, рег. № ******** и водач Т. Б. Д.. На мястото на
произшествието пристигнали органите на МВР, които съставили констативен
протокол с пострадали лица № К-74/10.02.2023 г., както и било образувано ДП
№ 11035/2023 г. на СДВР, пр. пр. № 3210/2023 г. по описа на СРП. Причина за
настъпилото ПТП са неправомерните действия на водача на посочения
автомобил, който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП – чл.20,
ал.1 и чл.20, ал.2 и виновно е причинил телесни увреждания на ищцата, която
е била пътник в лекия автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, рег. № ********.
След инцидента била откарана в срещното отделение на УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, където й поставили диагноза: множествени счупвания на
костите на предмишницата, закрито – Fratura Galeazzi dex. Във връзка с травма
на предмишницата била направена репозиция и фиксация с помощта на плака
и винтове под рентгенов контрол, като е наложен един брой редон дренаж и е
поставена суха стерилна превръзка. Установена била контузия в областта на
шията, с предписано лечение – поставяне на шийна яка за продължителен
период от време. В резултат от получените травматични увреждания е
претърпяла болки и страдания със значителен интензитет. Възстановителният
период не е приключил към момента на завеждане на делото – ищцата
следвало да изпълнява щадящ режим в домашни условия, без физическа
активност и натоварване, което пречило на самообслужването й. в резултат от
уврежданията е претърпяла трайно затруднение на функциите на дясната
предмишница и движението на шията. Силните болки наложили ползването
на обезболяващи средства. в резултат от болковия синдром не можела да спи,
да се отпусне, да се храни нормално, влошило се общото й здравословно
състояние. Болката се обостряла при всяко елементарно движение. Крайникът
загубил двигателните си функции и сетивност. Изпитвала болка при промяна
на времето. От ведър и спокоен човек преди инцидента, след това станала
нервна ,тревожна и раздразнителна. Била подтисната от факта, че и
понастоящем не може да използва дясната си предмишница, да работи и
обгрижва най-близките си хора. Затворила се в себе си, занемарила външния
си вид. Изпитвала страх от автомобили и инциденти с тях. във връзка с
проведеното й лечение претърпяла имуществени вреди в размер на 2 792 лв.,
3
съгласно фактура № **********/14.02.2023 г. към датата на ПТП за лекия
автомобил марка „Ауди“, модел А 3, рег. № ******** е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Отправили
писмена претенция до ответника с вх. № 99-1978/23.03.2023 г., по която
ответникът не се е произнесъл. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и 2 792 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
23.03.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че
претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно
завишено и не е съобразено с чл.52 ЗЗД. Нито в съставения протокол за ПТП,
нито в снетата от ищцата анамнеза е посочено, че тя е изпитвала болки в
шията. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която не е
използвала предпазен колан. По делото не са ангажирани доказателства, ме
описаните в представената по делото фактура стоки и услуги, са били
необходими за лечението на ищцата. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото констативен протокол № К-
74/10.02.2023 г., съставен от дежурен ПТП, на 10.02.2023 г., в р. София, около
00.20 ч. е настъпило ПТП на бул. „Черни връх“, след кръстовището с бул. „Н.
Й. Вапцаров“, с посока от бул. „Хенри Ибсен“ към бул. „Джеймс Баучер“
между 3 МПС, както следва: лек автомобил марка „Ауди“, модел А 3, рег. №
********, собственост на К. М. И. и управляван от него, лек автомобил марка
„Киа“, модел „Сиид“, рег. № ********, собственост на М. Х. Б. и управляван
от него, както и лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, рег. № ********,
собственост на „Б. Л. Лизинг“ АД и управляван от Т. Б. Д.. Като обстоятелства
и причини за ПТП е посочено, че в посочения по - горе ден и час лекия
автомобил марка „А,ди“, модел А 3, управляван от К. М. И., се е движил по
бул. „Черни връх“ с посока от бул. „Хенри Ибсен“ към бул. „Черни връх“ и
след кръстовището с бул. „Н. Й. Вапцаров“ участва последователно в ПТП в
спрелите на светофар в насрещна лента лек автомобил марка „Киа“, модел
„Сиид“, рег. № ********, с водач М. Х. Б. и лек автомобил марка „Киа“, модел
„Сиид“, рег. № ********, с водач Т. Б. Д.. В протокола е удостоверено, че за
лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 3 е представена застрахователна
полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, със
срок на действие до 02.09.2023 г. Посочени са и пострадалите от инцидента
лица, сред които и пътникът в лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, рег.
№ ******** К. Д.а Р., с работна диагноза: фрактура дясна предмишница,
която е настанена в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД.
Видно от представената по делото епикриза от „Първа клиника по
ортопедия и травматология“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на 12.02.2023
г. е проведена операция на ищцата, при която е достигнато до фрактурата,
последвала репозиция и фиксация с помощта на плака и винтове под
рентгенов контрол. На 13.02.2023 г. ищцата е изписана с подобрение и
препоръки за ХДР и домашно лечение.
Съгласно фактура № **********/14.03.2023 г. и касов бон към нея
4
заплатената от ищцата сума за остеосинтезен пакет и др. консумативи възлиза
общо на 2 792 лв. с ДДС.
На 23.03.2023 г. ищцата е депозирала пред ответника застрахователна
претенция във връзка с процесното ПТП за заплащане на сумата от 60 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди и 2 792 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
От заключението на вещото лице д-р К. А. С. – специалист по
ортопедия и травматология, по изслушаната пред СГС съдебномедицинска
експертиза се установява, че на 10.02.2023 г., при ПТП, като пътник в
автомобил, ищцата е получила травми в областта на носа, дясна гривнена
става и шията. Приета е по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД,
където са направени образни и кръвни изследвания, консултации с хирург,
неврохирург, реаниматор и травматолог. Установени са следните увреждания:
счупване на двете кости на дясна предмишница в областта на гривнената
става; контузия на носа; навяхване на шията. След необходимата подготовка е
проведено оперативно лечение, изразяващо се в наместване на фрагментите и
фиксация на счупването с плака и винтове. Вещото лице е извършило личен
преглед на ищцата на 14.02.2024 г., при който е установил наличието на
оперативен белег по вътрешната страна на дясна предмишница с надлъжен
ход и дължина 18 см. на нивото на кожата. Налице е ограничен обем движение
при изправяне на китката нагоре от 50 градуса, при норма 70 градуса. Вещото
лице приема, че счупването на двете кости на дясна предмишница в областта
на гривнената става е причинило на ищцата трайно затруднение на
движенията на десет горен крайник за срок, повече от 30 дни. Контузията на
носа е причинила болка на ищцата, а навяхването на шията е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е
оперативно лечение на ищцата, изразяващо се в наместване на фрагментите и
фиксиране на счупването с плака и винтове. През периода на лечение ищцата
е търпяла болки и страдания за период от около 6 месеца, като първите 2
месеца болките са били с по – голям интензитет. Травматичните увреждания
са получени от ищцата в резултат на ПТП. Установеният оперативен белег и
ограничен обем движение в дясната гривнена става имат траен характер.
Направените от ищцата разходи, обективирани в представената по делото
фактура, са във връзка с проведеното лечение на уврежданията, получени при
процесното ПТП.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че повърхностната
травма на носа е установена при консултация от УНГ при болничното лечение
на ищцата. Ищцата не е губила съзнание, съобщила е, че си е ударила
брадичката. Ако ищцата е ползвала предпазен колан, е щяла да получи
счупване на ръката, тъй като ръцете не се ограничават от предпазния колан, но
ищцата е нямало да получи контузията на носа, тъй като е получена при удар в
седалката.
Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице, което е
задълбочено обосновано. Вещото лице е ползвало всички относими към
поставените въпроси материали, като е достигнало до обосновани изводи. По
делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят
доказателствената му тежест.
От заключението на вещото лице В. К. Д. по изслушаната пред СГС
авто-техническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният:
5
на 10.02.2023 г., около 00.20 ч. лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег.
№ ********, управляван от М. Х. Б., е спрял на червен сигнал на
светофарната уредба в гр. София, на бул. „Черни връх“, с посока от бул.
„Джеймс Баучер“ към бул. „Хенри Ибсен“. След него в същата посока спрял
лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № ********, управляван от Т.
Б. Д., където на задна седалка е пътувала К. Д. Р.. По същото време лек
автомобил марка „Ауди“, модел А 3, рег. № ********, управляван от К. М. И.,
който се движи по бул. „Черни връх“ с посока от бул. „Хенри Ибсен“ към бул.
„Джеймс Баучер“ със скорост около 125 км/ч. по неизвестни причини водачът
губи контрол над управлението, автомобилът губи устойчивост и се отклонява
в ляво, с предна част достига и удря лек автомобил марка „Киа“, модел
„Сийд“ рег. № ******** в предна лява част. Вследствие на удара последният е
отхвърлен назад и със задна лява част удря лек автомобил марка „Киа“, модел
„Сийд“, рег. № ******** в предна дясна част, след което продължава
движението си транслационно и ротационно и се установява в покой към
задно колело в района на тротоарната площ на мястото, отразено в протокола
за оглед. Лекият автомобил марка „Ауди“, модел А 3 се е отклонил в дясно,
преминал е през пътното платно и на 60 метра след ОР се е установил в покой
в тревната площ в ляво от пътното платно на мястото, отразено в протокола за
оглед. В следствие на удара пътуващата на задна дясна седалка в лек
автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № ******** К. Д. Р. е получила
телесни увреждания. Няма данни за технически причини за настъпване на
ПТП. Вещото лице приема, че причините са от субективен характер –
действията на водача на лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 3 с органите
на управление. Водачът е имал възможност да управлява с максимално
допустимата скорост на движение, при което да контролира траекторията на
движение и автомобилът не би загубил устойчивост.
Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице като
компетентно и задълбочено изготвено. Изводите на вещото лице изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетеля А. Г. К. – фактически съжител с ищцата,
се установява, че е запознат с процесния инцидент, който настъпил в началото
на м.02.2023 г. Непосредствено след инцидента ищцата се обадила на
свидетеля. Била изключително притеснена, изнервена, не била на себе си.
Казала, че трябва да отиде в болница. На сутринта отишъл в болницата.
Ищцата била не била на себе си, пребледняла, крайно притеснена и
омърлушена. Имала поставена превръзка на ръката. Споделила, че много я
боли. Съобщила, че преминала през изключително голям стрес във връзка с
катастрофата. Изписали я няколко дни по – късно. Лечението продължило
няколко седмици към месец. Ищцата изпитвала силни болки. За около 3
седмици приемала обезболяващи. Изключително трудно се обслужвала.
Нуждаела се от чужда помощ в ежедневието. Ищцата изцяло разчитала на
свидетеля и на майка й. към момента на инцидента по – малката им дъщеря
била на година и половина. Ищцата не можела да се грижи за нея, което я
притеснявало. Лечението се провело в домашни условия. Първоначално не
можела да извършва нищо самостоятелно в ежедневието. След десетия ден
трябвало да работи, тъй като фирмата, в която работела, правела ревизия през
м.02. и ищцата отговаряла за това. Въпреки травмата ищцата се включвала в
срещи, разговори, за да може да продължат тези процеси. Проведена била
6
рехабилитация в продължение на 2-3 месеца. И понастоящем движението на
ръката не било възстановено напълно, което се отразявало на ежедневието й.
не можела да носи пазарски чанти. След инцидента ищцата се затворила в
себе си. По – малко споделяла, по – рядко разговаряла, капсулирала се в себе
си. Дълъг период от време не можела да спи нощем. След инцидента останал
голям белег, който притеснявал ищцата. И към момента ищцата изпитвала
болка притеснявала се за следваща операция за премахване на планката.
Водела разговори з лекуващия лекар от Пирогов за насрочване на втора
операция, за премахване на планката. Ищцата работела като специалист
човешки ресурси в белгийска компания за производството на чипове за
автомобилната индустрия.
Съдът възприема показанията на разпитания свидетел, ценени по
реда на чл.172 ГПК, тъй като са логични и последователни. Свидетелят е дал
показания на обстоятелства, които лично е възприел. Показанията му изцяло
кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства.
С определение, постановено в проведеното на 26.02.2024 г. открито
съдебно заседание съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството,че към 10.02.2023 г. по отношение на лек автомобил марка
„Ауди“, модел А 3, рег. № ******** е налице валидно сключен договор за
застраховка, покриващ риск „Гражданска отговорност“, с ответното
дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, а
насрещната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.2 ГПК, изхождат от
легитимиранa страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани по
същество, въззивната жалба на ответника е неоснователна, а насрещната
въззивна жалба на ищцата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел А 3, рег. № ******** е
застрахована при ответника по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка е отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая посоченият автомобил е управляван от собственика.
7
През време на действието на застрахователния договор – на
10.02.2023 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в нормата
на чл.20, ал.1 ЗДвП – да контролира непрекъснато пътните превозното
средство, което управлява, чл.21, ал.1 ЗДвП – да се движи с разрешената
скорост, както и задължението по чл.47 ЗДвП - при приближаване към
кръстовище да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. С
оглед на това и доколкото не е оборена установената в нормата на чл.45, ал.2
ЗЗД презумпция за вина, са налице предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на виновния водач.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищцата има
право на застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, в каквато насока са и изводите на решаващия съд.
По възражението на жалбоподателя - ответник, че неправилно е
определен размерът на дължимото застрахователно обезщетение, като съдът
не е съобразил установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
От заключението на вещото лице по изслушаната
съдебномедицинска експертиза се установи, че от процесното ПТП ищцата е
получила тежки травматични увреждания, описани по – горе, наложили
оказването на спешна медицинска помощ, извършване на оперативна
интервенция – наместване на фрагментите и фиксиране на счупването на
дясната предмишница с плака и винтове. Лечението на ищцата е продължило
след изписването й в домашни условия амбулаторно, с препоръки за ДХР,
като е насочена за активно наблюдение. Счупването на двете кости на дясната
предмишвница, описани по – горе, са причинили на ищцата трайно
затруднение движенията на десен горен крайник за срок, повече от 30 дни.
Продължителен е възстановителния период – 6 месеца, през който ищцата е
търпяла болки и страдания, като пред първите 2 месеца те са били с по – голям
интензитет. Получените фрактури значително са се отразили върху
ежедневието на ищцата, която е имала необходимост от чужда помощ в
8
обслужването ми, не е можела да полага грижи за малките си деца. Наложило
се провеждането на рехабилитация. След инцидента ищцата станала
затворена, по – малко споделяла, капсулирала се в себе си, страдала от
безсъние. Налице са трайни последици от увреждането – ограничен обем на
движение при изправяне на китката нагоре от 50 градуса, при норма от 70
градуса, както и траен оперативен белег по вътрешната страна на дясна
предмишница с надлъжен ход и дължина от 18 см., което създава притеснения
на ищцата. Към датата на инцидента ищцата е била на 35 години – в активна,
трудоспособна възраст.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя – ответник, че по
делото не се установява навяхване на шията на ищцата. Вещото лице д-р К.
С. е констатирал, въз основа на ползваните от него медицински материали,
наличието на такава травма при ищцата. Експертното заключение не е
оспорено от ответника, а и липсват доказателства, които да опровергават
изводите на вещото лице. С оглед на това възражението на ответника се явява
неоснователно.
Предвид изложеното, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тежестта на
травматичните увреждания, продължителността на лечебния и
възстановителен период, последиците от тях, причинените неудобства,
възрастта на пострадалата към датата на инцидента – 83 години, конкретната
икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП, установените
застрахователни лимити, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на 41 000 лв., което ще възмезди ищцата в най - пълна степен за
претърпените от нея болки и страдания във връзка с настъпилите при
процесното ПТП травми.
С нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на
вредите. Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В тази насока е
трайната и непротиворечива съдебна практика - решение № 97 от 29.06.2016 г.
по т. д. № 1084/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ГО; решение № 58 от 29.04.2011 г. по т.
д. № 623/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 444 от 31.10.2012 г. по гр. д. №
453/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. №
1643/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ТО и редица други.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за съпричиняване
от страна на ищцата, която е пътувала без поставен предпазен колан. С
обжалваното решение първостепенният съд е счел за основателно това
възражение на ответника. Извод на решаващия съд в тази насока не е оспорен
от страните във въззивното производство, както липсват доводи за
необоснованост на съдебното решение във връзка с възражението на
ответника за съпричиняване. Тъй като повърхностната травма на носа е
получена от ищцата в резултат от липсата на поставен предпазен колан,
9
решаващият съд е приел, че приносът на ищцата възлиза на 3 %. Този извод е
формиран въз основа на изводите на вещото лице д-р С. по изслушаната
съдебномедицинска експертиза, че основната по тежест травма на ищцата –
счупването на дясната ръка, би се получила независимо от ползването на
предпазен колан, който не ограничава движението на ръцете. Предвид
конкретното проявление на приноса на ищцата за настъпване на вредоносния
резултат, решаващият съд обосновано е приел, че същият е в размер от 3 %.
По изложените съображения дължимото от ответника
застрахователно обезщетение възлиза на 39 770 лв.
Ищцата претендира обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди. Във въззивната жалба на ответника не са изложени
конкретни оплаквания във връзка с тази искова претенция, включително и
относно размера на претърпените от ищцата имуществени вреди, поради
което не следва да се излагат съображения по същество в тази насока.
Във въззивното производство не са заявени оплаквания и относно
определения с обжалваното решение момент, от който ответникът е поставен
в забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос е извън
пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда по
същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за разликата над 29 100 лв. до 39 100 лв., като искът следва
да се уважи в посочения размер, с оглед установения принцип на
диспозитивното начало в гражданския процес, а в останалата обжалвана част
решението следва да се потвърди.
По разноските по производство:
Предвид обстоятелството, че жалбоподателката – ищца не
претендира разноски за настоящата съдебна инстанция, такива не следва да й
се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на САС сумата от 200 лв. – държавна такса за въззивно обжалване, а по
сметка на СГС – 400 лв. – държавна такса, съразмерно с уважената част от
иска.
С оглед изхода на спора в полза на адв. Я. Д. следва да се присъди
сумата от още 955, 97 лв.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ищца са възложени сторените от ответника разноски в размер над
93, 15 лв. до 1 049, 13 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 1490/14.03.2024 г., постановено по гр. д. №
7374/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 19 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният иск от К. Д. Р., ЕГН **********, срещу ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ –
за заплащане на сумата над 29 100 (двадесет и девет хиляди и сто) лв. до
39 100 (тридесет и девет хиляди и сто) лв., представляваща обезщетение за
10
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 10.02.2023 г. в гр. София, както
и В ЧАСТТА, с която К. Д. Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, сумата над 93, 15 (деветдесет
и три лева и петнадесет стотинки) лв. до 1 049, 13 (хиляда четиридесет и девет
лева и тринадесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща сторени по делото разноски, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, да заплати на К. Д. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и съдебен адрес
гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, вляво – адв. Я. Д., на основание чл.432, ал.1 КЗ,
сумата от още 10 000 (десет хиляди) лв., представляваща разликата над
29 100 лв. до 39 100 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с настъпило на 10.02.2023 г. ПТП в гр.
София, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, да заплати на адв. Я. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, сумата от още 955, 97
(деветстотин петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки) лв., на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ в производството пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5, да заплати, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, по сметка на АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ, сумата от 200 (двеста)
лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване, както и да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, сумата от 400
(четиристотин) лв., представляваща държавна такса, съразмерно с уважената
част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение 1490/14.03.2024 г., постановено по гр. д.
№ 7374/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 19 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск за сумата над 39 100 лв. до 40 000 лв., като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11