№ 6000
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20221110118612 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Наталия Б. искове с правна
квалификация чл.344 ал. т.1, 2 и 3 от КТ срещу „Регионален център за подкрепа на процеса
на приобщаващо образование –София област“ за признаване на извършеното със заповед №
РД-07-15/29.03.2022г. прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно,
възстановяване на длъжността, която е заемала преди прекратяване на трудовото
правоотношение – „Главен счетоводител“ и изплащане на обезщетение за времето, което е
останала без работа в следствие на незаконното уволнение за периода 01.04.2022г. –
01.10.2022г. Ищцата твърди, че уволнението е незаконно, тъй като не са налице основанията
по чл. 328 ал.1 т.5 и т.6 от КТ и същата притежава качества за ефективно изпълнение на
работата и необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната
работа. Претендира и за направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, счита, че същите са неоснователни. Твърди,
че законосъобразно е прекратил процесното трудово правоотношение, като на ищцата са
липсвали лични качества за ефективното изпълнение на трудовите ѝ задължения.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК,
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
І. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ
Не е спорно между страните, а и се установява от представения трудов договор от
1
03.08.2020г. и допълнително споразумение към него, че към дата 29.03.2022г. между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
изпълнявала трудови функции на длъжността „Главен счетоводител” при ответника.
В разпоредбата на чл. 328 КТ е уредено субективното право на работодателя
едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя при наличие на
определените в хипотезата на цитираната норма предпоставки и е относимо както към
безсрочните, така и към срочните трудови договори. Надлежното упражняване на
потестативното право на работодателя на уволнение се осъществява чрез отправяне на
писмено изявление/предизвестие до работника служителя, което според разпоредбата на
чл.328 ал.1 вр. чл. 326 ал.2 от КТ е 30 -дневно.
В настоящият случай правоотношението е прекратено по реда на чл.335 ал.2 т.2 от
КТ – при неспазване на срока на предизвестието с заплащане на обезщетение съгласно чл.
220, ал. 1 КТ. Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е
получил на 29.03.2022г., на която дата следва да се счита, че правоотношението е
прекратено.
Съдът счита, че предизвестие от 29.03.2022г. и заповед РД-07-15/29.03.2022г. са
издадени от компетентно лице, в кръга на правомощията му – директора на „Регионален
център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование–София област“ Клара
Милошева.
При прекратяване на трудово правоотношение немотивираността на заповедта, т.е.
липсата на фактически основания посочени в нея, самостоятелно обуславя незаконността на
уволнението.
В случая съдът намира, че за основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в
заповедта не са посочени каквито и да било мотиви. Поради това и само на това формално
основание уволнението, що се отнася до липсата на качества на служителя, следва да се
счита за незаконно.
Така съгласно константната практика на ВКС: Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ трябва задължително да е
мотивирана. Тя следва да съдържа конкретните данни, мотивирали волята на работодателя
да прекрати трудовото правоотношение на това основание. Липсата на мотиви затруднява
защитата на работника или служителя, който следва да получи пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може да ги обори при евентуално
оспорване в съда. /Решение по гр. д. № 1966/10 г. и по гр. д. № 804/11 г. на четвърто г. о. на
ВКС/.
Когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите
качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества
липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са
необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат
посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на
2
работника документ /Решение по гр. д. № 1201/14 г., четвърто г. о. на ВКС /.
Липсата на мотиви в издадената заповед не може да се преодолее чрез въвеждането
им при разглеждане на трудовия спор, тъй като законосъобразността на уволнението се
преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а писмената форма е
условие за действителност на волеизявлението на работодателя /Решение № 31/23.02.02 г. на
трето г. о. на ВКС/, така се приема и в Определение № 1003 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 3705/2015 г., III г. о., ГК и множество други.
Още повече от материалите по делото е видно, че фактическото основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е поведение на работника, което е било счетено
за дисциплинарно нарушение. Това се установява от искане изх. № 203/28.3.2022г./
предхождащо с един ден датата на заповедта за уволнение/ за даване на обяснения, които са
във връзка с извършено дисциплинарно нарушение - публикация във Фейсбук. Същото се
констатира и от показанията на свидетелите Биляна Куцакова, които съдът кредитира. За
възникналия конфликт между ищцата Наталия Б. и Д. Д. говори и св. Минекова, същото е
видно и от приложени извадки от кореспонденция по Фейсбук. Тоест, в случая волята на
работодателя е била да уволни работника дисциплинарно, поради извършено от него
нарушение, а не да прекрати правоотношението му поради липса на качества или
образование. Практиката в тази хипотеза отново е еднозначна, така например според
мотивите на Решение № 66 от 7.IV.1997 г. по гр. д. № 131/97 г., III г. о. несъответствието
между фактическите и правни основания за уволнението обуславя неговата незаконност.
Извършените дисциплинарни нарушения от работника или служителя не могат да послужат
като основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Тази
разпоредба предоставя обективна и безвиновна липса на професионални качества за
ефективно изпълнение на работата. Както и Решение № 425 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1966/2010 г., IV г. о., ГК: Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно и е
недопустимо да се обосновава с дисциплинарни нарушения. Когато неизпълнението на
трудовите задължения се дължи на липса на качества на работника или служителя -
недостатъчни професионални знания, умения и навици, то е едно трайно състояние и е
обективно. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните
възможности на работника или служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, то
е налице нарушение на трудовата дисциплина, което се санкционира по правилата за
търсене на дисциплинарна отговорност и др.
За пълнота следва да се спомене също, че липсата на качества следва да е трайна, а не
да се дължи на единично допусната от служителя грешка. Така приема ВКС в мотивите на
Решение № 291 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2823/2013 г., III г. о., ГК: „Липсата на
качества в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е обективно състояние, което може да се
дължи на различни причини - недостатъчна образованост /което следва да се различава от
липсата на образование/, липса на опит или природни дадености - съобразителност,
сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора и пр., които обаче следва
да отразяват трайно състояние на работника или служителя, а не да бъде единична проява
3
или инцидентно негово състояние. Необходимо е също така именно в резултат на тази липса
на качества работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно
или частично своите трудови задължения.“ Тази липса следва да бъде доказана пълно и
главно от страна на работодателя, за да бъде счетено уволнението за законно. По делото от
посочените от работодателя изражения на липсващите качества на работника, единствено
доказан чрез изготвената ССчЕ е пропускът на ищцата да удържи ДОД от заплатите на
служителите за месец 01.2021г., който е бил компенсиран през месец 02.2021г. Този пропуск
,обаче, сам по себе си не е достатъчен да обоснове липса на качества на служителя като
цяло, а е единична грешка, която не може да оправдае уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ.
Не е налице и другото посочено в заповедта основание, а именно чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ – липса на необходимото образование или професионална квалификация. Съгласно
длъжностната характеристика за длъжността „Главен счетоводител“ служителят заемащ
длъжността следва да притежава висше икономическо образование, специалност
„Счетоводство и контрол“ или „Икономика на предприятието“, с образователна степен
„бакалавър“ или „магистър“. Видно от представен превод на диплома с приложение и
Удостоверение № 398-189/04.09.2019г. на Наталия Иванивна Б. е било признато на осн. чл.
14, ал. 1 от Наредба за ДИППВОЗПОЧВУ и чл. 23, ал. 1 от Правилник за устройство и
дейността на НЦИДПВО завършено висше икономическо образование, специалност
„Икономика на предприятието“, с образователна степен „магистър“. Ето защо несъмнено
същата отговаря на изискванията за образование и квалификация за изпълнение на работата,
въведени от работодателя с посочената длъжностна характеристика.
Предвид всичко изложено, съдът намира извършеното уволнение за незаконно и като
такова следва да бъде отменено.
ІІ. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ
Доколкото уважаването на този иск предполага признаването на уволнението за
незаконно, предвид изложеното по – горе и липса на пречки за възстановяване на ищеца на
работата, която е заемал преди уволнението, то ще следва иска да бъде уважен и ищеца
възстановен на работата, която е заемал преди незаконното уволнение.
ІІІ. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 вр.чл.225 ал.1 от КТ.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ презумира причинна връзка между правонарушението
/незаконното уволнение/ и вредата /оставането без работа/. Обстоятелствата, че ищецът е
останал без работа, за периода от 29.03.2022г. до 03.05.2022г., а за периода от 03.05.2022г. до
29.09.2022г. е работила на по-ниско трудово възнаграждение са доказани, чрез представяне
на копие от трудова книжка и договор с новия ѝ работодател.
Тъй като ищцата не представя доказателства за размера на дължимото обезщетение
съдът намира, че следва да го определи на осн. чл. 162 ГПК.
4
Видно от представените доказателства по делото ищецът е останал без работа за
периода от 29.03.2022г. до 03.05.2022г., когато е сключил договор с „ПроАкт Акаунтинг енд
Файненс“ ЕООД. Не е прекъсната причинно-следствената връзка между противозаконното
уволнение и вредите от него с прекратяването на договора на ищцата на 19.06.2022г., както
твърди ответника. Това е така, тъй като договорът от 03.05.2022г. е срочен със срок за
изпитване до 18.06.2022г., още преди изтичането на който е бил сключен друг такъв със
същия работодател на 09.06.2022г., видно от справка за актуално състояние на действащите
трудови договори от НАП. Съдът счита, че прекратяването на договор поради изтичане на
срока и сключването на друг трудов договор, било то срочен или безсрочен, със същия
работодател, не прекъсва причинната връзка, както би било в обичайния случай, когато
последяващият работодател освободи служителя в 6-месечния срок по чл. 225 КТ. В общата
хипотеза се приема, че причинната връзка е разкъсана, тъй като вредите за работника след
прекратяването на второто поред правоотношение произтичат от него, а не от първото. При
проследяване на тази логика, обаче, се достига до извода, че когато е предвидено
правоотношението да се прекрати изначално чрез въвеждане на срок, то тогава от това не
биха могли да възникнат вреди за работника, съответно и да се разкъса причинната връзка.
В настоящата хипотеза прекратяването на срочния трудовия договор е закономерно и
независещо от волята на работника и не настъпва по негова вина. Тоест, независимо от
поведението на уредния или трето лице – работодател, договорът ще се прекрати с изтичане
на уговорения срок. Ето защо тук имаме само намаляване размера на вредата през времето,
през което е налице срочен трудов договор, но следва да се приеме, че след изтичане на
срока на същия продължава противоправното състояние на безработица, причинено от
незаконното уволнение от първия поред работодател, от което работникът понася вреди.
Тълкуване в обратния смисъл би било превратно и противоречащо на целта на закона.
Възнаграждението, дължимо на служителя, съгласно представеното допълнително
споразумение от 03.02.2021г. е 1560 лв. основна заплата и 205,92 лв. допълнително
възнаграждение за трудов стаж и опит или общо 1765,92 лв. Основното трудово
възнаграждение по договор от 03.05.2022г. е 1530 лв., като в чл. 5.1 е уговорено
допълнително възнаграждение в размер на 0,6 % за всяка прослужена година на тази
длъжност или сходна с нея. Съгласно същия договор работодателя е приел, че Наталия Б.
има 3г., 9 м. и 1 д. стаж по специалността. Действително с това посочване работодателя е
определил погрешно стажа на служителката. Въпреки това съдът намира, че работодателят е
заплащал на служителката допълнително възнаграждение само за така посочения стаж от 3
години или още 9,18 лв. на месец - общо 1539,18 лв.
Между 01.04.2022г. /началната дата, от която се претендира вземането след
направеното уточнение на иска/ до 03.05.2022г. има 20 работни дни. Дневното
възнаграждение на ищцата определено съгласно Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата е 80,27 лв. Следователно за този период се дължи обезщетение в
размер на 1605,40 лв. За остатъка от процесния период от 03.05.2022г. до 29.09.2022г. се
дължи разликата между 1765,92 лв. и 1539,18 лв. – 226,74 лв. на месец или 10,31 лв. на ден.
5
За 104-те работни дни между двете дати се дължи възнаграждение в размер на 1072,24 лв. За
периода от 29.09.2022г. до края на процесния – 01.10.2022г. не се дължи обезщетение, тъй
като същият не попада в 6 месечния срок, предвиден в чл. 225 КТ. Общо дължимата сума на
осн. чл. 225, ал. 1 КТ е 2677,64 лв., до която следва да се уважи иска, като се отхвърли до
пълния предявен размер от 3815 лв.
ІV.Разноски
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи и заплащане на държавните такси
и разноските направени от бюджета на съда по уважените искове, които възлизат общо на
417,67 лв., от които 50,00 лв. – по иска с правно основание чл.344 ал. т.1 КТ, 50,00 лв. по
иска с правно основание чл.344 ал. т.2 от КТ, 107,11 лв. по иска с правно основание чл.344
ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ и 210,56 лв. –направените от бюджета на съда разноски за
възнаграждение за вещо лице по ССчЕ.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лв. общо. Тъй като не е уговорено разделно възнаграждение съдът счита, че
същото следва да се разпредели по равно за всеки от исковете или по 116,67 лв. за всеки,
като за първите два иска същото следва да се присъди в цялост, а по иска с кв. чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ съответно на уважената част в размер на 81,89 лв. или общо 315,23 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати съответна на отхвърлената
част от иска част от направените от ответника разноски, за което има направено
своевременно искане и за което е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съдът
намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно с оглед правната и фактическа сложност на делото, ето защо намалява същото
до минимален размер, 596,46 лв. с ДДС от които по иска с кв. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/
определени съгласно действащата към сключване на договора редакция на Наредба № 1
МРАВ./ Следователно на ответника следва да бъде присъдена сумата от 267,26 лв.
съответно на отхвърлената част от иска с кв. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на НАТАЛИЯ
ИВАНИВНА Б., с ЛНЧ: ********** и с адрес: гр. София, ул. Христо Смирненски № 5, вх.
Б, ет. 9, ап. 46, по иск с основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ предявен срещу „Регионален
център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование–София област“ с
БУЛСТАТ: ********* с адрес: гр. София, ул. „Владово“ № 1, , извършено на основание
чл.328 ал. 1 т.5 и т. 6 от КТ със заповед № РД-07-15/29.03.2022г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ НАТАЛИЯ ИВАНИВНА
Б., с ЛНЧ: ********** и с адрес: гр. София, ул. Христо Смирненски № 5, вх. Б, ет. 9, ап. 46,
на длъжността, заемана от нея преди уволнението - "Главен счетоводител” в „Регионален
център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование–София област“ с
БУЛСТАТ: ********* с адрес: гр. София, ул. „Владово“ № 1.
ОСЪЖДА „Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо
образование–София област“ с БУЛСТАТ: ********* с адрес: гр. София, ул. „Владово“ №
1, да заплати на НАТАЛИЯ ИВАНИВНА Б., с ЛНЧ: ********** и с адрес: гр. София, ул.
Христо Смирненски № 5, вх. Б, ет. 9, ап. 46, на основание чл.225 ал.1 от КТ сумата от
2677,64 лв., представляваща обезщетение за времето, през което същата е останал без
работа в следствие на незаконното уволнение – за периода 01.04.2022г. – 01.10.2022г.,ведно
със законната лихва върху главницата от 2677,64 лв. считано от 24.06.2014г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2677,64 лв. до пълния
предявен размер от 3815 лв.
ОСЪЖДА „Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо
образование–София област“ с БУЛСТАТ: ********* с адрес: гр. София, ул. „Владово“ №
1, да заплати на НАТАЛИЯ ИВАНИВНА Б., с ЛНЧ: ********** и с адрес: гр. София, ул.
Христо Смирненски № 5, вх. Б, ет. 9, ап. 46, на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 315,23 лв.
ОСЪЖДА НАТАЛИЯ ИВАНИВНА Б., с ЛНЧ: ********** и с адрес: гр. София, ул.
Христо Смирненски № 5, вх. Б, ет. 9, ап. 46, да заплати на „Регионален център за
подкрепа на процеса на приобщаващо образование–София област“ с БУЛСТАТ:
********* с адрес: гр. София, ул. „Владово“ № 1, на основание чл.78 ал.3 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 267,26 лв.
ОСЪЖДА „Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо
образование–София област“ с БУЛСТАТ: ********* с адрес: гр. София, ул. „Владово“ №
1на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на Районен съд – София
сумата от 417,67 лв. – дължимите държавни такси върху уважените искове по чл.344 ал.1
т.1, чл.344 ал.1 т.2 и чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ и от направените от бюджета на
съда разноски по производството.
На основание чл.242 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
в частта относно уважения размер на иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ в полза на
НАТАЛИЯ ИВАНИВНА Б., с ЛНЧ: **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8