Р Е Ш Е Н И Е
№
/06.01.
2021 Година гр. С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
30.11. 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Антонина Николова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 174 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по искова молба предявена от Р.И.И.,
с ЕГН: **********,***, чрез Ж.З. *** против
„З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, с
правно основание: чл.226 и сл. от КЗ (отм.), вр. с чл.84, ал.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска: 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) - обезщетение за
неимуществени вреди, и 293,78 лв. (двеста деветдесет и три лева и седемдесет и
осем стотинки) - обезщетение за имуществени вреди.
Ищецът
твърди, че на
23.08.2016г., около 04:25 часа по автомагистрала „Т.“, в посока от запад на
изток със скорост около 77,4 км/ч, в дясната активна лента за движение на
южното платно се движел т.а. „Мерцедес 814“ с peг. № **, управляван от водача Б.А.Ч.,
с ЕГН: **********. В т.а. „Мерцедес 814“ пътувал също така и С.А.В.. В зоната
на км.180+300, в землището на гр.Ч., товарният автомобил бил застигнат от
движещия се също в дясната активна лента за движение със скорост около 98 км/ч
л.а. (микробус) „Мерцедес Вито“ с рег. №**, с прикачено товарно ремарке „МДМ“ с
рег. № **, управляван от водача И.Й.И., с ЕГН: **********. Освен водача, в л.а.
„Мерцедес Вито“ са пътували и Ф.А.Х., С.С. Р., Е.П.С., С.А.Б., както и ищецът Р.И.И..
Всички пътници в л.а. „Мерцедес Вито“ се завръщали в страната след престой в
Република Г., като по това време всички освен водача спели. Поради
несъобразяване на скоростта си на движение със състоянието на превозното
средство и с превозвания товар (било е прикачено натоварено ремарке „МДМ“ -3.5
тона), с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на
видимост, както и поради натрупана умора, водачът на л.а. „Мерцедес Вито“ - И.И.,
възприел със закъснение движещия се пред него товарен автомобил и не предприел
своевременно маневра „изпреварване“, поради което управляваното от него
превозно средство не напуснало изцяло дясната активна лента за движение, където
по това време се намирал т.а. „Мерцедес 814“. Така, лекият автомобил застигнал
и ударил с предната си дясна част задната лява част на товарния автомобил. След
настъпилия заден ексцентричен удар, л.а. „Мерцедес Вито“ продължил движението
си на югоизток и се установил на около 57 м от мястото на сблъсъка. т.е.
„Мерцедес 814“ изминал около 45 м в същата посока, напуснал платното за
движение и се обърнал, падайки върху лявата си страница, като товарът му се
разпилял. В резултат на сблъсъка дясната странична врата на л.а. Мерцедес Вито“
била деформирана и за да се отвори, се наложило да бъде отрязана и отстранена,
за да бъдат извадени пътниците. Вследствие на инцидента пострадали пътниците в
л.а. „Мерцедес Вито“ - Ф.А.Х., С.А.Б. и ищецът Р.И.И.. Ищецът е пътувал на
предната седалка на л.а. „Мерцедес Вито“, като същият се е намирал най-близо до
предната дясна врата на автомобила, а между него и водача И.И. е имало още един
пътник. Ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. При инцидента ищецът е
получил черепно-мозъчна травма - разкъсно-контузна рана на главата и контузия
на мозъка, водеща до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
счупване на двете лопатки; непълно счупване на шийката на лявата раменна кост;
счупване на дясната седалищна кост на таза; както и множество охлузвания на
крайниците.
Сочи се, че след
инцидента пътниците от л.а. „Мерцедес Вито“ били откарани от екип на ЦСМП в
УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД - С.З.за оказване на медицинска помощ.
В исковата
молба се посочва, че от съставения за инцидента Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е
видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния
водач И.Й.И., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
в „З.К.Л.И.” АД по застрахователна полица № BG/22/115002172547, валидна от
28.08.2015г. до 27.08.2016г. От Констативния протокол за ПТП с пострадали лица
е видно също така, че след инцидента двамата водачи са тествани за употреба на
алкохол, като резултатите от пробите са отрицателни.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и
заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се
прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ
(отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на
застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни норми, каквато в
частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Поради това следва да се приеме,
че има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя,
регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР
на КЗ (нов), е, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на
Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. От гореизложеното
категорично можело да се направи изводът, че правното основание на предявения
иск е чл.226 от КЗ (отм.).
Ищецът
посочва, че за станалото на 23.08.2016г. ПТП са образувани ДП
№375-зм-322/2016г. по описа на РУ на МВР - Ч. и пр.преписка №666/2016г. по
описа на РП - Ч.. С обвинителен акт срещу водача И.Й.И. делото е внесено от РП
- Ч. в съда, като е образувано НОХД №40/2019г. по описа на PC - Ч., което все
още не е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт.
Сочи се, че
вследствие на описания инцидент ищецът Р.И. е получил сериозни телесни
увреждания, като състоянието му е било животозастрашаващо. Първоначално
пострадалият е настанен в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на
УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД - С.З., за провеждане на интензивно лечение и неврореанимация,
а след това е бил настанен в Клиниката по неврохирургия на болницата.
Ищецът
посочва, че от Епикриза към ИЗ №16818, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД -
гр. С.З., е видно, че на 23.08.2016г. същият е постъпил в Клиниката по
неврохирургия на болницата в тежко общо увредено състояние-неадекватен и
неконтактен, в кома 7 -ма степен по ГКС. Същият е приет след като е пострадал
при ПТП като пасажер в лек автомобил. Анамнезата е снета по данни на дежурен
екип в СПО, като се сочи, че пострадалият бил с контузии по главата, шията,
гръдния кош, корема и крайниците; неадекватен и неконтактен; в тежко увредено
общо състояние. При извършен преглед са установени разкъсно-контузна рана на
главата вдясно, темпоро-париетално - хирургично обработена, както и множество
екскориации по крайниците. Извършени са редица изследвания. При направена КТ на
главен мозък е установено състояние след контузия на мозъчни стрекери - малки
по размери поренцефални зони след контузионни огнища в мозъчния паренхим на
двете ГМХ - двустранно. При рентгенография на ляв хумерус е установена фисура
на ляв хумерус. При рентгенография на тазови кости е установена фрактура на
дясна ишиалгична кост. Взето е решение за провеждане на консервативно
интензивно лечение. Назначена е медикаментозна терапия. Извършени са
консултации с редица специалисти. Така, след повече от един месец болничен
престой, на 30.09.2016г., ищецът е изписан от отделението. Назначена му е
медикаментозна терапия за дома. Поставена е окончателна диагноза: Контузия на
главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците. Счупване на двете лопатки.
Фисура (непълно счупване) на шийката на лявата раменна кост. Счупване на
дясната седалищна кост на таза. Контузия на мозъка.
Посочва, че от
Епикриза към ИЗ №1488, издадена от „МБАЛ Ц.Й.-П.“ ЕООД, е видно, че на
11.10.2016г. ищецът Р.И. е постъпил в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина и рехабилитация на болницата. Към момента на
постъпването пострадалият се е оплаквал от болка и ограничени движения в
дясната раменна става, таза и дясната тазобедрена става, нестабилна и
затруднена походка. При извършен преглед са установени ограничени и болезнени
движения в дясната раменна става и дясната тазобедрена става; хипотрофия на
бедрената мускулатура на дясното бедро. Сочи се, че походката е с чужда помощ.
Направени са изследвания и е проведена терапевтична схема. На 18.10.2016г.
ищецът е изписан с подобрение по отношение на болковия синдром и двигателната
фунциолеза. Поставена е окончателна диагноза: Лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури. Като придружаващи заболявания са посочени:
Последици от други счупвания на гръдния кош и таза.
Твърди се, че от
представеното Медицинско направление от 07.11.2016г. е видно, че на същата дата
ищецът е посетил за преглед доц. д-р С.В., д.м. - специалист неврохирург към
УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД - С.З.. При прегледа лекарят е установил, че в
момента пострадалият няма субективни оплаквания и е предписал извършването на
контролна КТ на главен мозък, както и консултации с офталмолог и дерматолог.
Специалистът е посочил също така пациентът да бъде освободен от учебни занятия
за 30 дни.
В исковата
молба се посочва, че от приложената медицинска документация е видно, че
вследствие на процесния инцидент пострадалият Р.И.И. е получил черепно-мозъчна
травма - разкъсно-контузна рана на главата и контузия на мозъка. Тази травма е
причинила на ищеца разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Счупването на лявата лопатка и непълното счупване на шийката на лявата раменна
кост, както по отделно, така и в съвкупност, са причинили на ищеца трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник. Счупването на дясната лопатка
е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник. Счупването на дясната седалищна кост на таза е причинило на трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник, а останалите увреждания -
охлузванията по крайниците, са му причинили болки.Вследствие на получените
травми при пострадалия е настъпила и хипотрофия на бедрената мускулатура на
дясното бедро, като същият е изпитвал сериозни затруднения в придвижването си.
След инцидента ищецът Р.И. е изпитал също така и стрес и силен страх за живота
си. От описаните многобройни и значителни по интензитет телесни увреждания,
ищецът се е възстановявал в продължение на период от около 6-12 месеца. През
този период, поради силно ограничените си движения, пострадалият не е можел да
излиза спокойно навън, да осъществява социални контакти и да води нормален
активен живот, какъвто предполага и неговата младежка възраст (на 15-годишна
възраст към датата на инцидента), а в голяма степен е бил зависим от грижите на
своите близки, тъй като освен долният крайник са пострадали и двата му горни
крайници, поради което не е можел да се обслужва сам в ежедневието Всички
горепосочени обстоятелства са се отразили изключително негативно на психиката
на пострадалия, който е в сравнително млада възраст.
Във връзка с
проведеното му лечение ищецът е претърпял и имуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното на 23.08.2016г. ПТП. За закупени
лекарства и медицински консумативи и за запис на рентгеново изследване на CD
ищецът Р.И. е заплатил следните суми по издадени 9 бр, фактури: 53.20 лв. по
Фактура №********** от 19.09.2016г. и фискален бон от същата дата, 34.26 лв. по
Фактура №********** от 21.09.2016г. и фискален бон от същата дата, 19.17 лв. по
Фактура №********** от21.09.2016г. и фискален бон от същата дата, 59.44 лв. по
Фактура №********** от 22.09.2016г. и фискален бон от същата дата, 62.70 лв. по
Фактура №********** от 25.09.2016г. и фискален бон от същата дата 13.90 лв. по
Фактура №********** от 28.09.2016г, и фискален бон от същата дата, 23.11 лв. по
Фактура №********** от 29.09.2016г. и фискален бон от същата дата, 18.00 лв. по
Фактура №********** от 30.09.2016г. и фискален бон от същата дата, всички
издадени от „МЕДЕЯ - ТДХ“ ЕООД; 10.00 лв. по Фактура №********** от
09.12.2016г. и фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“
АД - С.З.. Общо сумата за платените разходи по лечението е в размер на 293,78
лв.
В исковата
молба се посочва, че по силата на чл.45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички
вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието „справедливост“ не е абстрактно. Според ППВС на РБ
№4/23.12.1968г. то е свързано с преценка на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането; начинът на настъпването; обстоятелствата, при които
е станало; допълнителното влошаване на състоянието на здравето; причинените
морални страдания и др. От представените по делото медицински документи се
установяват безспорно получените от ищеца травматични увреждания, изключително
тежкото състояние, в което той се е намирал след злополуката, настъпилите
усложнения, както и изпитаните душевни болки и страдания.
С оглед на
гореописаното, счита, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие на претърпяното от него ПТП на 23.08.2016г. се
явява сумата от 150 000 лв., която ще допринесе за репариране на реално
претърпените от ищеца Р.И. болки и страдания в резултат на процесния инцидент.
По отношение на претърпените от пострадалия имуществени вреди, счита, че
справедливият и доказан с надлежни разходо-оправдателни документи размер на
дължимото обезщетение е 293.78 лв., която сума представлява реално понесените
от ищеца имуществени вреди във връзка с неговото лечение.Тъй като правилата на
новия КЗ не се прилагат за конкретния случай, ищецът моли съда да има предвид, че
по КЗ (отм.) при прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо
от застрахователя (какъвто е настоящият случай), лихвите върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди се дължат по общото правило при непозволеното
увреждане, прогласено в разпоредбата на чл.84, ал.З от ЗЗД - от деня на
увреждането.
Твърди се, че в
настоящия случай не може да става въпрос за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредоносния резултат. Ищецът Р.И. е бил пътник в л.а. „Мерцедес
Вито“ с рег. № **, управляван от водача И.Й.И., като ищецът е пътувал с
поставен предпазен колан, но въпреки това е получил описаните телесни
увреждания, тъй като голяма част от деформациите по л.а. „Мерцедес Вито“ са
били именно в предната му дясна част, където е пътувал и ищецът. Счита се, че
дори последният да е бил без поставен обезопасителен колан, предвид интензитета
на сблъсъка между двата автомобила, то ищецът би получил същите телесни
увреждания. Ищецът дълго време е страдал от полученият стрес, не е можел да се
храни и спи, влошило се е качеството на живот. Изпитвал е страх да се вози в
автомобил, като непрекъснато се страхувал да не се повтори инцидента.
С оглед на
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.К.Л.И.“ АД,
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, да заплати на Р.И.И.,
с ЕГН: **********,***, сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
черепно-мозъчна травма - разкъсно-контузна рана на главата и контузия на
мозъка, счупване на двете лопатки, непълно счупване на шийката на лявата
раменна кост, счупване на дясната седалищна кост на таза, множество охлузвания
на крайниците, хипотрофия на бедрената мускулатура на дясното бедро, както и
преживени душевни болки и страдания - стрес, силен страх за живота и негативни
емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 23.08.2016г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 23.08.2016г. - датата на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да
осъди „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.**,
да заплати на Р.И.И., с ЕГН: **********,***, сумата от 293,78 лв. (двеста
деветдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение
за имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението
на ищеца от получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на
23.08.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
23.08.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да
присъди на ищеца направените по делото разноски, както и възнаграждение за един
адвокат.Моли присъдените на ищеца суми да бъдат изплатени по служебна банкова
сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в ***, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото
право е предоставено на пълномощника с представеното адвокатско пълномощно.
Ответникът „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: *** е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва изцяло предявените срещу застрахователното дружество искове по
основание и размер, като счита, че същите са неоснователни и завишени по
размер.Оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на застрахования при ответника водач на бус
„Мерцедес 814“ с рег. № **. Твърди, че водачът И.Й.И. няма виновно или
противоправно поведение, навежда доводи, че виновен за инцидента е водачът Б.А.Ч.
на т.а. „Мерцедес 814“ с рег. № **, който не се е движил праволинейно, отклонил
се е в ляво, представлявал е пречка за движението, и с поведението си е създал
предпоставки за ПТП. Оспорва причинно-следствена връзка между събитието от
23.08.2016г. и претендираните неимуществени вреди от ищеца. Оспорва всички
твърдения, наведени с исковата молба за претърпени болки и страдания за ищеца и
емоционални състояния, както и връзката им с описаното събитие.
Прави
възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва твърдението в исковата молба, че Р.И.И. се е возил с
правилно поставен предпазен колан, за което свидетелстват получените
увреждания. Тялото на ищеца свободно се е движило в купето на автомобила и при
удар в твърдите части от интериора по описания попътен, приплъзващ удар е
увредено, тези травми нямало да настъпят в случай, че същия е бил правилно
обезопасен. Навежда твърдения, че вредоносният резултат (травмите получени от Р.И.И.)
са в причинно-следствена връзка с обстоятелството, че ищецът се е возил, без да
е правилно обезопасен с колан към момента на настъпване на ГГГП, в нарушение
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите и
пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани” Когато пътниците са
непълнолетни, съответно техните родители са длъжни да ги обезопасят съобразно
възрастта, височината и килограмите. Всички пътници следва да бъдат
обезопасени, като родителите и водачът имат допълнително задължение, да
уведомят пътниците, че следва да си поставят предпазните колани.
Ответникът
счита, че този факт следва да бъде отчетен при реализиране гражданската
отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респ. на неговия застраховател в
частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото лице. На
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на увредените
лица следва да бъде намалено.
Твърди, че
размерът на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди като последица от процесното ПТП с завишен и несъответстващ
на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените
телесни увреждания, свързания с тях интензитет на болки и страдания и с оглед
обществените критерии за справедливост, съгласно чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968г. на пленума на ВС, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се
отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта
на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитието на обществото в
държавата.
Ответникът посочва, че се претендира парично обезщетение,
за определянето на което трябва да се постави обективен стойностно-паричен
еквивалент, за да бъде определено справедливо обезщетение за неимуществени
вреди, съгласно изискванията на чл.52 от ЗЗД. Първият паричен еквивалент за
определяне на обезщетение към момента на събитието е Минималната работна
заплата за страната, която е отражение на потребителската кошница и на
покупателната способност на населението. Претенцията е изключително завишена с
оглед минималната работна заплата за страната, към момента на настъпване на събитието
(MP3 е 420 лв., съгласно ПМС № 375/28.12.2015г.) и периода на възстановяване.
Претендират се 150 000 лв., които са 357 броя минимални работни заплати за
страната, което покрива период от 30 години трудоспособна възраст. Обезщетение
в такъв размер, се счита за изключително завишен, и спрямо българското и
съгласно чуждестранното законодателство и практика.
Заявява, че претенцията е завишена и с оглед на
получената от застрахователя-ответник премия по застраховка Гражданска
отговорност, която е 205,14 лв. Размерът не е съобразен и със степента на
телесната повреда и срока за възстановяване. Сега действащия Кодекс за
застраховане е в сила от 1.01.2016г., тоест преди дата на събитие 23.08.2016г.,
в тази връзка неправилно е твърдението в исковата молба, че приложим закон е
отменения Кодекс за застраховането. Счита предявената по настоящото дело
претенция за завишена, с оглед високата степен на съпричиняване и обществените
критерии за справедливост.
По отношение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за лихви,
оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви от дата
23.08.2016г., като неоснователни и недължими.Ответникът сочи, че ищеца до
момента в който представи банкова сметка ***.н. „забава на кредитор“, съгласно
разпоредбата на чл. 308, ал. 3 от Кодекса за застраховането и застрахователя в
този случай не дължи лихва по чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и
чл.52 от ЗЗД.
В хода на производството се установи
следната фактическа обстановка: На 23.08.2016 год. около
04.25 часа по автомагистрала „Т.“, в посока от запад на изток се е движил т.а.
марка „Мерцедес“ модел „814“ с per. № **, управляван от Б.А.Ч. със скорост на движение
около 72 км/ч и опасна зона за спиране около 88 м. В зоната на км. 180+300 е
застигнат от попътно движещия се л.а. марка „Мерцедес“ модел „Вито“ с per.
№ ** с товарно
ремарке марка „МДМ“ с per. № **, управляван от И.Й.И. със скорост на движение
около 105 км/ч и опасна зона за спиране около 120 м. Настъпва удар, като удара
между МПС е попътен, между предната дясна челна част на Вито и задната лява
част на товарния автомобил Мерцедес. Мястото на удара се намира изцяло в
активната лента за движение - лентата за движение на товарния автомобил Мерцедес,
на около 110-120 м преди мерната линия (на около 110-120 м западно от мерната
линия), в граници от 2,4 - 2,8 м на ляво от дясната граница на активната лента
за движение (северно от южната граница на активната лента за движение). Към
момента на удара и двата автомобили са били с надлъжните си оси успоредни или
почти успоредни на оста на платното за движение. Към момента на удара товарния
автомобил Мерцедес 814 е бил изцяло в активната лента за движение. Към момента
на удара лекия автомобил Вито е заемал активната лента и част от скоростната -
около 0,8 м от нея. След удара лекия автомобил Вито продължава движението си
напред по платното за движение, отлага следа от тъмна течност и се установява в
южния край на платното за движение. След удара товарния автомобил продължава
напред и надясно, преминава през аварийната лента, десния банкет и канавка,
преобръща се и се установява на лявата си страница.
От заключението
на изготвената комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза
(КСАТМЕ) се установи, че при процесното ПТП от 23.08.2016г. пострадалият Р.И.И.
е получил: черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка; разкъсно-контузна рана
на главата вдясно теменно-слепоочно; счупване на лявата и на дясната лопатки;
спукване на главичката на лявата мишнична кост; счупване на дясната седалищна
кост; контузия на главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците; множество
охлузвания по крайниците. Сочи се, че уврежданията са причинени от действието
на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети по механизма на удар с или върху тях,
натиск и тангенциално действие. Според експертизата е възможно някои охлузвания
да са били причинени от тангенциалното действие на предмети с остри ръбове,
каквито са парчета счупени стъкла, а също така е възможно и най-вероятно в
купето на автомобила да са проникнали детайли от задната част на другото МПС,
участвало в ПТП. От заключението се установява, че контузията на мозъка е
причинила на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота,
по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на лявата лопатка и спукването на
главичката на лявата мишнична кост е причинило трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за срок повече от 30 дни по смисъла на чл.129
от НК. Счупването на дясната лопатка е причинило трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник за срок повече от 30 дни по смисъла на
чл.129 от НК. Счупването на дясната седалищна кост е причинило трайно
затрудняване на движението на снагата с функционално засягане и на десния долен
крайник за срок повече от 30 дни по смисъла на чл.129 от НК. Останалите
увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Вещите лица сочат, че увредените анатомични области са били
достъпни за травмиране от интериора на автомобила отпред и вдясно от
пострадалия, ситуиран на предна дясна седалка. Двете лопатки са били счупени
вследствие на натиск върху облегалката в посока отпред-назад, преценено спрямо
посоката на движение. Кинетичната енергия на въздействие е била от умерена до
силна. Според заключението на КСАТМЕ -контузията на мозъка се възстановява за
около 3-6 месеца. Счупванията на лопатките се възстановяват за около 2-3
месеца. Счупването на главичката на лявата раменна кост се възстановява за
около 3-4 месеца. Счупването на дясната седалищна кост се възстановява за около
2-3 месеца. Експертите добавят, че следва да се има предвид, че раздвижването
след възстановяването на костната цялост на засегнатите структури е възможно да
е протекло по-продължително, тъй като пациентът е имал засегната функция на
двата горни и на десния долен крайници. Така, например, той не е могъл да
ползва патерици докато не са зараснали счупванията на лопатките. Допълва се, че
разкъсно-контузната рана, охлузванията и контузиите се възстановяват за
по-малко от 30 дни. От експертизата е видно още, че консултиращият психиатър е
установил данни за Органично емоционално лабилно (астенично) разстройство. Сочи
се, че представените от ищеца фактури са за закупени лекарства и консумативи
във връзка с лечението от получените травми при ПТП.
Като писмено
доказателство по делото е прието заключението на съдебно-психологическата
експертиза.Видно от това заключение след
продължително медикаментозно лечение и рехабилитация, продължили повече от две години
след претърпяното от ищеца ПТП на 23.08.2016г., освидетелстваният е споделил
симптоми на отпадналост, напрегнатост, раздразнителност и гняв при минимална
провокация, понякога стигаща до физическа агресивна реакция, понижено
самочувствие, намаляване на активността и инициативността, често необмислени
постъпки без съобразяване с последствията и социалните норми. Вещото лице
твърди, че от проведените тестови изследвания се установяват затруднения в
концентрацията на вниманието и нарушения в паметта. Сочи се, че е затруднено
личностното и социалното функциониране във връзка с бърза уморяемост, понижена
устойчивост на стрес, адаптационни затруднения. Регистрирана е промяна в
емоционално-психичното състояние на ищеца. Според СПЕ към настоящия момент у
пострадалия са налице клиничните симптоми, характерни за емоционално-волева промяна на личността, като
нарушеното вътрешно равновесие оказва негативно влияние върху цялостното
поведение на ищеца. Експертът заявява, че освидетелстваният Р.И. няма спомен от
инцидента, при който е получил черепно-мозъчна травма, поради което не се
обсъжда посттравматично стресово разстройство, тъй като липсват типичните
симптоми, по които може да се диференцира то.
В о.с.з.,
проведено на 03.02.2020г., в отговор на поставени въпроси експертът заяви, че
може би е добре ищецът да направи консултация с психиатър, но лечение не е
необходимо, тъй като състоянието не
подлежи на лечение и е необратимо. За туширане на първичните
силни болки, за кратко ищецът е споделил
пред ВЛ, че се наложило да употребява леки наркотични вещества, тъй като бил
много зле, болките страданията били непосилни за търпене от него и това било
единственият начин да се чувства по-добре. След като интензитета на болките
намалял, ищецът преустановил употребата им.
В хода на
първоинстанционното производство срещу виновния водач на л.а. „Мерцедес Вито“,
с per. № **, с товарно ремарке „МДМ“, с per. № ** - И.Й.И., е постановена и
влязла в сила Присъда от 14.10.2020г., постановена по НОХД №40/2019г. по описа
на PC - Ч., с която подсъдимият е
признат за виновен в това, че на 23.08.2016г. на АМ „Т.“, км. 180, в района на
гр. Ч., обл. С.З., при управление на л.а. „Мерцедес Вито“, с per. № **, е нарушил правилата за
движение по пътищата, като не е съобразил скоростта на движение на автомобила с
характера и интензивността на движението (скоростта на движещия се пред него
т.а. „Мерцедес 814“, с per. № **) и
с конкретните условия на видимост на пътя - нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява -
нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, и не се е движил на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре - нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, с
което е причинил по непредпазливост средна телесна повреда по смисъла на чл.129
от НК на две лица, като е причинил на Р.И.И. черепно-мозъчна травма -
разкъсно-контузна рана на главата, контузия на мозъка, водеща до разстройство
на здравето, временно опасно за живота; счупване на лява лопатка и непълно
счупване на лява раменна кост, довело отделно и в съвкупност до трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник; счупване на дясна лопатка,
довело до трайно затруднение на движенията на десен горен крайник; и счупване
на дясна седалищна кост на таза, довело до трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник, и е причинил на Ф.А.Х. закрито съчетано счупване на
лъчевата и лакътната кост на дясна предмишница, довело до трайно затруднение на
движението на десен горен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.З,
хип.2, алт.1, б. „а“, хип.1, алт.2, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, предл.З от НК и чл.54 от НК осъди подсъдимия И.Й.И. на една година и два месеца лишаване
от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на
така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила, като е възложил възпитателната работа с
условно осъдения на ПИ при РУ - В.П., отговарящ за населеното място, в което
живее подсъдимият. На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК PC - Ч. наложил на подсъдимия И.Й.И.
и наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от една година и
два месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на това, следва да се приеме за установено, че описаното деяние
е извършено виновно от делинквента, като именно вследствие на това деяние са
причинени гореописаните телесни увреждания, усложнения в здравословното
състояние и душевни болки и страдания на Р.И..
В хода на
производството са събрани гласни доказателства:От показанията на свидетелката С.П.С.
-майка на ищеца се установява, че с ищеца заедно били в Г.. Ищецът решил да
пътува за България. Свидетелката споделя, че на същия ден станала от сън и
звъннала на сина си да види дали бил пристигнал, но телефонът му бил изключен.
Звъннала на шофьора, с когото пътувал, който й вдигнал и й казал, че били
претърпели лека катастрофа, но всички били добре и били в болница за лек
преглед. Свидетелката се обадила на брат си, който живеел в гр. С.З., да отиде
да види сина й. Св. С. споделя, че брат й не смеел да говори с нея и й дал
доктора да говори с нея. Самият доктор казал, че детето й умирало, че имало
двустранен мозъчен кръвоизлив, че органите му били смазани, че нямало да могат
да го спасят и ако дойде няма да го сварят жив. Взели самолет чак вечерта,
стигнали в 12:00 часа в гр. С.. Отишли в гр. С.З., в болницата, но на
свидетелката не й позволили да види сина й. Излязла санитарка и казала, че
детето й още било живо. Около 10:00 часа на другия ден отново отишли до
болницата. Лекарите разрешили свидетелката да види ищеца, казали й да бъде
силна, казали й, че детето й си заминава, но поне да го види. Св. С. заяви, е
синът й бил на командно дишане, не можела да го познае, че е той. Вената му
била спукана, имал оток. Свидетелката сподели, че питала дали ще живее, а
лекарите й отговорили, че го поддържали машините и ако спрат машините, щял да
почине. Всеки следващ ден лекарите казвали на свидетелката, че детето й си
заминава, че му били сложили последните лекарства. Всеки ден казвали едно и
също до 16-тия ден. Тогава ищецът Р.И. отворил очи, бил в будна кома. Имал
много увреждания. Свидетелката споделя, че едва на 27-мия ден осъществила
контакт с ищеца. След това свидетелката била постоянно с ищеца като
придружител. Пострадалият буйствал, искали да го връзват, а тя била с него през
цялото време. Същият ден когато го докарали в болничната стая, свидетелката
попитала сина си дали я е познал, но той не можел да говори. Баща му казал да
им стисне ръката, ако ги е познал, но ищецът дори нямал сили да стисне ръката
им. Свидетелката му казала да си затвори очите, ако ги познае и пострадалият си
затворил очите. Майката на ищеца заявява, че в началото на месец октомври
2016г. изписали ищеца. В Провадия бил 10 дни в болницата, откарали го с
линейка. От там го научили отново да ходи. Правили му масажи на краката,
държали го на ръце, че да може да върви. Водили го на други терапии. В
продължение на 6 месеца правили терапии. Свидетелката споделя, че теглили и
заеми за лечението, тъй като не всичко се покривало от здравната каса. Допълни,
че синът й се оплаквал от много силни болки. Бил с памперси, не можел да прави
нищо.
От
показанията на свидетеля В.В.С. -първи братовчед на ищеца се установява, че на
27.08.2016г. той разбрал за процесното ПТП, с няколко дни закъснение.
Свидетелят споделя, че ищецът бил в болницата в гр. С.З.. Свидетелят посочи, че
в края на месец октомври имал контакт с пострадалия в гр. Девня, в апартамента,
в който живее с родителите си. Като разбрал, че ищецът бил изписан, свидетелят
отишъл да го види, но му казали, че не било удобно и че щели да му се обадят
кога да отиде. В края на месец октомври свидетелят бил отишъл до магазина и там
видял бащата на пострадалия, питал го дали сега било удобно да го види, и
бащата на пострадалия казал, че било удобно. Свидетелят заяви, че отишъл в дома
на ищеца, а последният бил на легло в неговата стая. Помъчил се да стане, а
свидетелят седнал до него. Питал го как е. Ищецът не можел да говори като преди
и заеквал, св. С. виждал, че пострадалият се напрягал и говорел несвързано.
След два дни отишъл пак, и отново било същото положение. След това 3-4 дни не
можал да отиде, тъй като ищецът бил на терапия за възстановяване. Свидетелят
твърди, че като имал възможност, ходил за по час. Заяви, че бил присъствал на
това как и двамата му братя го държали на ръце и му помагали да се раздвижи.
Имал болки в тялото, главата, казвал, че не можел да спи. През ден-два
свидетелят ходил да му прави компания. Ищецът се възстановявал, но бавно. Св. С.
сподели, че след това за около месец не бил виждал ищеца, понеже се наложило
свидетелят да замине в чужбина и като се върнал имало подобрение, но
пострадалият Р.И. имал нужда от помощ. Имал превръзки, носили го до тоалетната.
Останал му проблемът в гласа, тъй като това не бил неговият глас. Свидетелят
посочи, че наскоро като се видели, пострадалият се движел, но не нормално,
както преди, оплаквал се от болки в кръста, нямал подобрение в говора.
От
показанията на разпитания по делегация пред PC - В.П. свидетел И.Й.И. -виновният водач на л.а. „Мерцедес Вито“, с per. № ** се установява, че същият е
управлявал микробус „Мерцедес Вито“, с per. № **, и че си спомня за пътен инцидент на АМ „Т.“ през месец август 2016г.
Свидетелят сподели, че това се случило през нощта, около 04:00 сутринта,
времето било долу-горе добре, нямало сняг, дъжд, видимостта била нормална,
нямало мъгла, било тъмно, още не бил настъпил изгревът. Инцидентът станал на АМ
„Т.“, в посока С.-Бургас, на 220 км. от гр. С., близо до гр. Ч.. Свидетелят
заяви, че по принцип там на трасето има неравности по пътя, но иначе нямало
строителни ремонти. Св. И.И. твърди, че процесното ПТП се случило точно на един
паркинг. Имало мантинели, които отграничават паркинга от пътното платно на
магистралата. Преди това отново имало такива мантинели със светлоотразители на
тях, знаци. Паркингът бил отклонение от магистралата. Свидетелят заявява, че се
движел в лентата, в която трябвало да се движи - в дясната в посока гр. Б., на
къси светлини, със скорост 96-97 км/ч. Било нощно време и видимостта му била от
късите светлини на фаровете. Управлявал автомобила на къси светлини, за да не
заслепява движещите се насреща автомобили по магистралата. Св. И.И. добавя, че
не знае как се е движил другият участник в инцидента. Сподели, че не знае дали
пътуващите в другия автомобил са били с поставени предпазни колани, колко
човека са били в другия автомобил и дали е имало момче на около 15 години.
Свидетелят заяви, че лично той е бил без колан и според него е можел да се
предпази от малката травма (одраскване на брадата), която получил при
инцидента, ако бил с колан.
От
показанията на разпитания по делегация пред PC - В. свидетел Б.А.Ч. -водач на т.а. „Мерцедес 814“, с per. № ** се установява, че същият е
управлявал т.а. „Мерцедес 814“, с per. № ** и си спомня за пътния инцидент през месец август 2016г. Твърди, че
тръгнал за гр. Я. и водач с л.а. „Мерцедес Вито“ го ударил отзад. Свидетелят
заяви, че нямало дъжд, нито мъгла, било тъмно през 3:00 часа през нощта,
времето било хубаво и свидетелят виждал добре на фарове. На пътя нямало
препятствия. Участъкът бил прав, но там, където се ударили, било км. 156, имало
едно качване и след това спускане, като ударът бил на спускането надолу. Св. Ч.
посочва, че от ляво имало мантинела, а от дясно, там, където станал инцидентът,
нямало - имало храсталаци. Свидетелят твърди, че се движил в средната лента със
скорост 75-70 км/ч, на къси светлини. Добави, че не бил сменял лентата за
движение. Уточни, че лентите били три - една аварийна, средната, по която се
движил той, и другата - за изпреварване. Св. Б.Ч. сподели, че преди инцидента
бил почивал, на всеки два часа почивал, спазвал си графика. Чувствал се добре.
Възприемал пътната обстановка нормално. Посочва, че както си карал, погледнал и
на задното огледало видял фарове, но нищо не можал да разбере и изведнъж
получил удар, чул удар отзад на камиона. Свидетелят твърди, че се опитал да
спре, но не можал, натискал спирачки, но другият автомобил го бутал. Посочва,
че завил леко надясно и канавката го грабнала и се обърнал в дерето. Св. Ч.
заяви, че с него имало още едно момче, което го попитало дали му има нещо.
Същото момче излязло и отворило вратата, тъй като камионът бил паднал на
страната на свидетеля (негов водач). Свидетелят твърди, че микробусът бил спрял
на 30-40 метра. Момчето помогнало на свидетеля и излезли от камиона, а след
това отишли при хората от другия автомобил. Имало пискане, викане, имало и
ударени хора отпред. Всички били в безсъзнание, били уплашени. Шофьорът бил
затиснат. Свидетелят пратил момчето да вземе щанги, за да му помогнат, но преди
това се обадил на тел. 112. Минал един час докато дойдат полицаи и линейки.
Свидетелят сочи, че извадили шофьора на микробуса и когато дошли полицаите,
имало разговор с двамата водачи. Св. Б.Ч. твърди, че попитал колегата си какво
е направил, а водачът на микробуса го попитал дали на него и на момчето им има
нещо, както и че бил заспал. Свидетелят отговорил, че са добре. Добавя, че не
видял микробуса, видял само светлините, като ги възприел непосредствено преди
да стане ударът. Заявява, че не знае в коя лента се е движил микробусът. Св. Ч.
сподели, че преди процесното ПТП не е познавал пътника Р.И..
С оглед така
установеното следва да се приеме следното: По делото не се спори, че за л.а.
„Мерцедес Вито“, с per.
№ **, управляван от
виновния водач И.Й.И., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „З.К.Л.И.“ АД по застрахователна полица № BG/22/115002172547, валидна от
28.08.2015г. до 27.08.2016г. Следва да се приеме, че застраховката е сключена
при действието на КЗ (отм.) .
От изготвената
по делото КСАТМЕ се установява, че отговорност за настъпване на инцидента от
23.08.2016г. има само водачът на л.а. „Мерцедес Вито“ - И.И.. Техническите
причини, довели до възникване на процесното ПТП са: При вариант на извършване
на маневра „изпреварване“ от л.а. „Мерцедес Вито“ на т.а. „Мерцедес 814“ -
неосигуряване на необходимата странична дистанция между изпреварващото и
изпреварваното МПС; 2.При вариант на движение на л.а. „Мерцедес Вито“ зад т.а.
„Мерцедес 814“ - закъсняла реакция за намаляване на скоростта на движение. В
експертизата се приема, че водачът на л.а. „Мерцедес Вито“ е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП като: 1. При изчислената скорост
на движение от 105 км/ч и вариант на извършване на маневра „изпреварване“ с
частично или изцяло преминаване в съседната лента за движение, съобрази
необходимото странично разстояние от 1 - 1.5 м между него и изпреварваното МПС;
2. При движение с изчислената скорост на движение от 105 км/ч и вариант на
движение зад т.а. „Мерцедес 814“ осигури необходимата надлъжна дистанция между
него и предното МПС от минимум 20 м, като реагира чрез предприемане на спиране
на повече от 82 м зад задната част на товарния автомобил.
По
отношение на размера на предявения иск за компенсиране на претърпените болки и
страдания, разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени
вреди да бъде определено по справедливост от съда. Съгласно практиката на ВКС
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на
претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следва да се
направи след анализ на всички факти и обстоятелства,които имат значение по
делото. Съгласно ППВС №4/1968г. при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и
то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за
размера на вредите.
Съдът намира,че за справедливо
обезщетяване на причинените болки и страдания на ищцата следва да бъде
определена сумата от 100 000 лв. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът съобрази причинените телесни увреждания на
пострадалата,възстановителния период ,както и младата възраст на пострадалия.Не
е налице съпричиняване на вредоносния резултат,тъй като от събраните в хода на
производството доказателства се установява,че и с поставен предпазен колан
уврежданията биха настъпили.
Предвид вида и характера на причинените
увреждания на ищеца и представените писмени доказателства по делото съдът
приема,че направените разходи са в пряка причинна връзка с лечебния и
възстановителен процес на същия.Предявеният иск за обезщетение на причинени
имуществени вреди следва да се уважи в пълен размер.
С оглед
основателността на главния иск следва да бъде уважен и акцесорния иск за лихва
като началния момент следва да бъде от датата на увреждането,предвид приложимостта
на отм.КЗ.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца –адв.Ж.З. съразмерно с уважената част на
предявените искове следва да бъде определено възнаграждение по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата върху размера на всеки един от обективно съединените
искове т.е сумата от 3220 лв. общо. По делото не е налице договор за
процесуално представителство за ответното дружество и в тази връзка следва да
се определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 450 лв. за всички съдебни
заседания.На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 732,33 лв.съобразно
отхвърлената част на предявените искове.
Водим от
изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
представлявано от представителите **** да заплати на Р.И.И., с ЕГН: **********,***,
сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка;
разкъсно-контузна рана на главата вдясно теменно-слепоочно; счупване на лявата
и на дясната лопатки; спукване на главичката на лявата мишнична кост; счупване
на дясната седалищна кост; контузия на главата, шията, гръдния кош, корема и
крайниците; множество охлузвания по крайниците; хипотрофия на бедрената
мускулатура на дясното бедро; както и преживени душевни болки и страдания - органично
емоционално лабилно (астенично) разстройство; емоционално-волева промяна на
личността, което състояние не подлежи на лечение и е необратимо, както и
негативни емоции, в резултат на претърпяното ПТП на 23.08.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2016г. - датата на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до претендирания размер
150 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
представлявано от представителите *** да заплати на Р.И.И., с ЕГН: **********,***,
сумата от 293.78 лв. (двеста деветдесет и три лева и седемдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за
лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от ищеца
увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 23.08.2016г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 23.08.2016г. - датата на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
представлявано от представителите *** да заплати по сметка на Окръжен съд –С.З.
сумата 470,90 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано от представителите ***
да заплати на адв.Ж.З. от АК-Ст.Загора сумата 3 220 лв./три хиляди двеста
и двадесет лева/-адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата съобразно уважената част на исковите претенции по следната банкова сметка ***
ОСЪЖДА Р.И.И., с ЕГН: **********,***
да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, представлявано от представителите сумата 732,33 лв./седемстотин
тридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ -разноски по делото съобразно
отхвърлената част на предявените искове
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: