МОТИВИ по НОХД 20074410200420 по
описа на РС - Левски
Обвинението против
подсъдимите Р.З., ***, ЕГН ********** и В.Х. - ***, ЕГН ********** е по чл. 210 ал.1 т.2 и
т.5 за
това, че на 15.06.2005 г. в с.Българене, след като се
сговорили предварително помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага,
възбудили и поддържали заблуждение у В.Д. ***, че ще посредничат между В.Д.,
като купувач и „О.Б.” от * – Директор на „Г.” ЕООД, като продавач при закупуването на 150 маслени дюзи, при
която сделка ще се реализира печалба за В.Д., като с това му причинили имотна
вреда в размер на 18606,75 лв., като деянието е в големи размери.
Подсъдимите са получил
препис от обвинителния акт, разбират обвинението и признават вината си.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Тримата подсъдими се
познавали. Същите решили да се облагодетелстват с определена парична сума, като
извършат измама.
На 13.06.2005г. г.
подсъдимите М.А. и В.Х. отишли в дома на Д.К. ***. На името на Д.К. на
посочения по-горе адрес съществувал телефонен пост с № *. Около 14.00 часа двамата подсъдими
помолили Д.К. да им позволи да проведат няколко разговора от същия телефонен
пост. С тях бил и Н.П. от *.
Свидетелят В.Д. по това
време ползвал карта с мобилен номер *.
В периода между 15 и 16
часа на 13.06.2005г. на мобилния телефон на свидетеля В.Д. се обадил
подсъдимият М.А.. Последният се представил с името „С.Н.”. Същият заявил, че
работи към „Г.” ЕООД *. Подсъдимият А. споделил, че към свидетеля Д. го насочил негов познат на име И.Н..
Свидетелят Д. познавал лице с това име, като повярвал, че той му се обажда.
Подсъдимият М.А. - „С.Н.”
бил много настоятелен за сключване на сделка за продажба на маслени дюзи с хром
никелово покритие, при което свидетелят Д. ще реализира голяма и сигурна
„печалба”. Н. му съобщил, че има сигурен купувач. В разговора подсъдимият М.А.
предал на свидетеля Д. телефонния номер на купувача на име „Р.Б.”. Свидетелят Д.,
заинтересуван от големия размер на печалбата, за кратко време се съгласил да
реализира сделката с „И.Н.”. На другия ден около 10.00 часа отново на мобилния
телефон на свидетеля Д. се обадило лице, което се представило за купувача на
въпросното изделие – подсъдимият В.Х.. Последният заявил, че се казва „О.А.” и
е от *. Лицето с имена „О.А.” заявил, че сделката следва да бъде извършена същия
ден, тъй като имало и други кандидати. Свидетелят Д., заинтересован, попитал
дали следва в брой да бъде платено, или желаят по банков път да бъде преведена
сумата. „О.А.” заявил, че предпочита плащането да стане в брой, тъй като
фактура ще бъде издадена в един по-късен момент. Уточнили се със свидетеля Д. ***
на следващия ден преди обяд. По-късно подсъдимият се обадил и пояснил, че се
налага да се промени мястото на срещата и вместо в Карайесен, срещата да бъде в
с. Българене. По-късно свидетелят Д. се обадил на купувача – „О.Б.”, който
потвърдил, че ще закупи въпросните дюзи. Последният проявил интерес, тъй като
можел да спечели, тъй като освен закупуването на 150 броя дюзи му било предложено да му доставят още
450 бр. дюзи допълнително. Така свидетелят Д. бил убеден, че наистина има пазар
за дюзите, които ще закупи, за да реализира голяма печалба. На следващия ден
свидетелят Д. тръгнал към уговорената среща. Около 10.00 ч. пред читалището на
с. Българене трябвало се срещне с
продавача – „О.А.”. Междувременно по пътя на няколко пъти по мобилния
телефон му се обадил посредника – подсъдимият М.А., за да провери пътува ли Д.
към уговорената среща. На срещата пристигнал подсъдимият Р.З.. При краткия
контакт, който бил осъществен между него и свидетеля Д., З. обяснил, че е бивш директор
на известно предприятие в района, поради което помолил да отидат на скришно
място. Подсъдимият З. пристигнал с лек автомобил „Лада” с рег. № *. Свидетелят
се съгласил и се отправили в близка уличка до центъра на с. Българене.
Подсъдимият З. предал
метални дюзи, обвити в амбалажна хартия. Свидетелят В.Д. платил цената от
18 606.75 лв. на подсъдимия З..
На 16.06.2005г. свидетелят
Д. се обадил на „Б.”, но телефонът му давал постоянно заето. Около 18.00 часа
се свързал с него, като последният заявил, че е претърпял катастрофа и не могат
да се срещнат, за да получи стоката.
Свидетелят Д. разбрал, че
е измамен и потърсил съдействието на полицията.
С протокол за доброволно
предаване свидетелят В.Д. *** предал на М.Д. плик с 5 броя метални шила, увити
в амбалажна хартия с цилиндрична форма с дължина 44 см. всеки един от които е
изграден от две части, които се изваждат една от друга и 145 броя комплекта
вретена за класически предачни машини.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно – техническа експертиза е видно, че металните
изделия, предоставени за експертиза, са резервни части - комплекти вретена за
класически предачни машини, използвани до 1990 г. при производство и пресукване
на памучни прежди в националната текстилна промишленост.
Установява се също от
заключението, че въпреки че са консервирани и неизползвани, няма къде да се
използват по предназначение, следователно в момента те нямат почти никаква стойност.
Ако следва да се определи
стойността им, то тя е: количество стомана, чугун и алуминий, след
разкомплектоване по цените на вторични суровини.
Подсъдимите и защитниците
им са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на
страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи от досъдебното производство.
Подсъдимите са признали
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се
съгласили да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с
разпоредбите на НПК и на основание чл. 371 от НПК съдът е уведомил подсъдимите,
че съответните доказателства от до съдебното производство и направеното от тях
самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на
присъдата.
На основание чл. 373 ал. 4
от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени
при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 283 от НПК съдът е
присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното
производство.
На основание чл. 373 ал.2 от НПК съдът не е
извършил разпит на подсъдимите и свидетелите за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът приема, с оглед на събраните по делото
доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Налице е извършено деяние.
Деянието е извършено от подсъдимите. Извършено е виновно.
Подсъдимите са осъществили
от обективна и субективна страна състава на чл. 210 ал.1 т. 2 и т.5 от НК, тъй като на 15.06.2005г. в с. Българене, с
цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у В.Д.
***, че ще посредничат между В.Д. като купувач и „О.Б.” от * – директора на Г.
ЕООД, като продавач при закупуването на маслени дюзи – 150 на брой, при която
сделка ще се реализира печалба за В.Д., като с това му причинили имотна вреда в
размер на 18 675.75 лв.
За извършване на
престъплението подсъдимите са се сговорили предварително помежду си.
Деянието е извършено от подсъдимите при форма на
вината пряк умисъл. И тримата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали
настъпването им.
Причина за извършване на
престъплението е желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по
неправомерен начин и неспазване на установения правов ред.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия Р.З.
съдът взе предвид признанията на вината, както и на всички факти в обвинителния
акт съдействието, което е оказал на органите на съдебното производство, целите
на наказанието и превъзпитанието на подсъдимия. Съдът съобрази и степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на
осъдителна присъда, наказанието се определя при условията на чл. 55 от НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
С оглед на изложеното, тъй като в разпоредбата на чл. 210 ал.1 от НК
е предвиден минимум, следва съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК
и да се определи
наказанието под най-ниския предвиден
в закона предел. Предвид изложеното съдът налага по отношение на подсъдимия Р.З. наказание от четири месеца лишаване от свобода,
при първоначален строг режим, което наказание да изтърпи в затвор от
закрит тип.
Видно от справката за
съдимост по отношение на подсъдимия З. има постановени и влезли в сила присъди.
С присъда №1/12.01.2004г.,
постановена по НОХД №467/2003г. по описа на РС гр. Русе, влязла в сила на
02.11.2005г., по отношение на Р.З. е наложено наказание от пет години лишаване
от свобода за деяние, извършено за периода 12.05.2001г.-16.05.2001г. за
престъпление по чл. 210, ал.1, т.2, във вр. с чл. 209, ал.1 и чл. 54 от НК.
Със същата присъда за З. е
осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет години за деяние,
извършено през периода 14.02.2002г. – 17.02.2002г.
На основание чл. 23, ал.1
от НК съдът е наложил най-тежкото наказание в размер на пет години лишаване от
свобода при общ режим на изтърпяване на наказанието.
Със споразумение
№152/17.04.2006г., постановено по НОХД №761/2006г. по описа на РС гр. Русе,
влязло в сила на 17.04.2006г., по отношение на Р.З. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца за деяние, извършено за
периода 13-16.01.2002г. за престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 , във вр. с чл.
209, ал.1 и чл. 54 от НК.
С
присъда №344/17.12.2004г., постановена по НОХД №1072/2004г. по описа на РС гр.
Русе, влязла в сила на 28.06.2006г., по отношение на Р.З. е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от четири години за деяние, извършено през периода 26.07.2002г.-29.07.2002г.
за престъпление по чл. 210, ал.1, т.2, във вр. с чл. 209, ал.1 и чл. 54 от НК.
Със същата присъда за З. е
осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години за деяние,
извършено през периода 23.07.2002г. – 03.08.2002г.
На основание чл. 23, ал.1
от НК съдът е наложил най-тежкото наказание в размер на четири години лишаване
от свобода при общ режим на изтърпяване на наказанието.
С присъда
№117/26.03.2004г., постановена по НОХД №787/2003г. по описа на РС гр. Русе,
влязла в сила на 15.01.2007г., по отношение на Р.З. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест години за деяние, извършено 20.10.1998г.,
за престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5, във вр. с чл. 209, ал.1 и чл. 54
от НК.
С присъда
№208/20.06.2006г., постановена по НОХД №15/2006г. по описа на РС гр. Русе,
влязла в сила на 14.05.2007г., по отношение на Р.З. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест години за деяние, извършено през периода 05.05.2001г.-06.05.2001г.,
за престъпление по чл. 210, ал.1, т.2, т.5, във вр. с чл. 209, ал.1 и чл. 54 от НК, при строг режим на изтърпяване на наказанието.
Затвора гр. Ловеч
уведомява, че на 27.04.2009г. е изтърпяно наказанието, групирано по ЧНД
2702/07г., като е освободен условно предсрочно с 2 г., 4м. и 2 дни с
определение, влязло в сила на 08.05.2009г.
С присъда
№351/24.09.2008г., постановена по НОХД №106/2008г. по описа на РС гр. Кубрат,
влязла в сила на 10.10.2008г., по отношение на Р.З. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца за деяние, извършено в
периода 23.08.2000 г. до 27.08.2000 г., за престъпление по чл. 211, във вр. 210,
ал.1, т.2, във вр. с чл. 209, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
На основание чл. 66 от НК
отлага изтърпяването на наложеното наказание за три години и шест месеца
изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.
Деянията са извършени при
условията на реална съвкупност, преди да
има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Предвид на изложеното са
налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1, във вр. с чл.
23, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1
от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание, измежду наложените наказания по
н.д.о.х.№467/2003 г. по описа на РС - Русе; н.д.о.х.№761/2006 г. по описа на РС
- Русе; н.д.о.х.№1072/2004 г. по описа на РС - Русе; н.д.о.х.№787/2003 г. по
описа на РС - Русе; н.д.о.х.№15/2006 г. по описа на РС - Русе;
н.д.о.х.№106/2008 г. по описа на РС - Кубрат и настоящата присъда, като налага
най-тежкото от тях, а именно ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи
при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ в затвор от закрит тип.
Следва да се приложи
разпоредбата на чл. 25, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.25, ал.2 от НК съдът ПРИСПАДА изтърпяното наказание по цитираните присъди.
При определяне вида и
размера на наказанието по отношение на подсъдимия М.А. съдът
взе предвид признанията на вината, както и на всички факти в обвинителния акт
съдействието, което е оказал на органите на съдебното производство, целите на
наказанието и превъзпитанието на подсъдимия. Съдът съобрази и степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на
осъдителна присъда, наказанието се определя при условията на чл. 55 от НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
С оглед на изложеното, тъй като в разпоредбата на чл. 210 ал.1 от НК
е предвиден минимум, следва съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК
и да се определи
наказанието под най-ниския предвиден
в закона предел. Предвид изложеното съдът налага по отношение на подсъдимия М.А. наказание от четири месеца лишаване от свобода,
при първоначален строг режим, което наказание да изтърпи в затвор от
закрит тип.
Видно от справката за
съдимост по отношение на подсъдимия М.А. има постановени и влезли в сила
присъди.
С присъда
№18/09.01.2006г., постановена по НОХД №7/2006г. по описа на РС гр. Попово,
влязла в сила на 14.12.2006г., по отношение на М.А. е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца, при
лек режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 100.00 лв. за
деяние, извършено на 14.12.2005г., за престъпление по чл. 343б, ал.1, вр. с чл.
54 от НК.
С присъда
№300/23.10.2007г., постановена по НОХД №213/2007г. по описа на РС гр. Севлиево,
влязла в сила на 18.12.2007г., по отношение на М.А. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца,
при общ режим на изтърпяване на наказанието за деяние, извършено на
28.10.2006г., за престъпление по чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 и чл. 54
от НК.
С присъда №4/25.01.2008г.,
постановена по НОХД №386/2007г. по описа на РС гр. Павликени, влязла в сила на
12.02.2008г., по отношение на М.А. е наложено наказание пробация, със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година и два месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година и два месеца и
безвъзмезден труд в полза на обществото от по 120 часа годишно за срок от 2
години, считано от влизане на присъдата в сила, за деяние, извършено на 16.03.2007г.,
за престъпление по чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1, чл. 20, ал.2, чл. 55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК.
С присъда
№109/18.06.2008г., постановена по НОХД №20074410200545 по описа на РС гр.
Левски, влязла в сила на 03.07.2008г., по отношение на М.А. е наложено
наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година за деяние, извършено на
15.01.2007г., за престъпление по чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1, чл. 55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК.
Със споразумение
№217/10.11.2008г., постановена по НОХД №2518/2008г. по описа на РС гр. Русе,
влязло в сила на 10.11.2008г., по отношение на М.А. е наложено наказание
пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от три години, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от три години и
безвъзмезден труд в полза на обществото - 200 часа годишно за две поредни
години, както и наказание глоба в размер на 200 лв., за деяние, извършено на
10.12.2006г., за престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.”б”
от НК.
С присъда
№203/12.05.2009г., постановена по НОХД №291/2007г. по описа на РС гр. Горна
Оряховица, влязла в сила на 21.07.2009г., по отношение на М.А. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което наказание да
изтърпи при първоначален общ режим, за деяние, извършено на 16.09.2006г., за
престъпление по чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, чл. 54 от НК.
Деянията са извършени
преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е при условията на
реална съвкупност, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 25,
ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, поради което съдът ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание, измежду наложените наказания по
н.д.о.х.№7/2006 г. по описа на РС-Попово; н.д.о.х.№231/2007 г. по описа на РС –
Севлиево; н.д.о.х.№386/2007 г. по описа на РС – Павликени; н.д.о.х.№2007********** по описа на РС – Левски;
н.д.о.х.№2518/2008 г. по описана РС-Русе, н.д.о.х.№291/2009 г. по описа на РС –
Горна Оряховица и настоящата присъда, като налага най-тежкото от тях, а именно - пет месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим в
затвор от закрит тип.
Следва да се приспадне изтърпяното наказание, поради което и на основание чл.25, ал.2, чл.25, ал.3 от НК съдът ПРИСПАДА изтърпяното
наказание по цитираните присъди.
Следва да се приложи и разпоредбата на чл. 23,
ал.3 от НК, предвид наложенота наказание глоба, поради което на основание чл.23, ал.3 от НК
присъединява изцяло наказанието глоба в размер на СТО ЛЕВА, наложено с присъда по н.д.о.х.№7/2006 г. по описа на
РС-Попово.
При определяне вида и размера на наказанието по
отношение на подсъдимия В.Х. съдът взе предвид признанията на вината, както и на
всички факти в обвинителния акт съдействието, което е оказал на органите на
съдебното производство, целите на наказанието и превъзпитанието на подсъдимия.
Съдът съобрази и степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на осъдителна
присъда, наказанието се определя при условията на чл. 55 от НК и без да са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
С оглед на изложеното, тъй като в разпоредбата на чл. 210 ал.1 от НК
е предвиден минимум, следва съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК
и да се определи
наказанието под най-ниския предвиден
в закона предел. Предвид изложеното съдът налага по отношение на подсъдимия В.Х. наказание от четири месеца лишаване от свобода,
при първоначален строг режим, което наказание да изтърпи в затвор от
закрит тип.
По отношение на
подсъдимия В.Х. има постановени влезли в сила осъдителни присъди. Видно от
справката за съдимост, Х. е осъждан както следва:
С присъда №384/25.09.2008г.,
постановена по НОХД №866/2007г. по описа на РС гр. Габрово, влязла в сила на
17.04.2009г., по отношение на подсъдимия В.Х. е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, при първоначален общ
режим на изтърпяване на наказанието, за деяние, извършено на 18.01.2007г., за
престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК.
С присъда от
16.05.2008г.,
постановена по НОХД №563/2007г. по описа на РС гр. Велико Търново, влязла в
сила на 29.05.2009г., по отношение на подсъдимия В.Х. е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца и обществено порицание, за деяние, извършено на 09.12.2005г.,
за престъпление по чл.286,ал.1, пр.1, чл.п 26, 36 и чл. 54 от НК.
Следва да се приложи по
отношение на подсъдимия В.Х. разпоредбата на чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23,
ал.1 от НК, поради което съдът определя едно общо наказание, измежду
наложените наказания по н.д.о.х.№866/2007 г. по описа на РС – Габрово;
н.д.о.х.№563/2007 г. на РС – Велико Търново и настоящата присъда, като налага
най-тежкото от тях, а именно - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,
като наказанието лишаване от свобода да изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ в затвор от закрит тип.
Следва да се приложи разпоредбата на чл. 25, ал.2
от НК, поради което съдът ПРИСПАДА изтърпяното
наказание по цитираните присъди.
Умишленото деяние, предмет на настоящото дело е
извършено в определения от съда изпитателен срок, като наложеното наказание е
лишаване от свобода, поради което са налице предпоставките за приложение
разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК.
Предвид изложеното и на
основание чл.68, ал.1 от НК съдът ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието, наложено с присъда по
н.д.о.х.№277/1999 г., влязла в сила на 27.02.2004 г. от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, чието изпълнение е отложено
с ЧЕТИРИ ГОДИНИ ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В наказателния процес е
приет за съвместно разглеждане предявения от В.Д. ***, ЕГН **********
граждански иск срещу подсъдимите Р.З.,***, ЕГН **********, М.А.,***, ЕГН ********** и В.Х.,***, ЕГН **********, за сумата от 18606.75 лв., представляващ
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 15.06.2005г. до окончателното изплащане.
В.Д. е конституиран в качеството на граждански
ищец и частен обвинител.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност счита, че
гражданският иск се явява основателен и доказан. Безспорно се установи по
делото, чуе подсъдимите са извършили престъплението, за което им е повдигнато
обвинение.
За извършеното престъпление по отношение на тях са
постановени осъдителни присъди, с които им е наложено съответно наказание.
Подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират
доказателства за тези факти.
Безспорно е по делото, че подсъдимите са се
сговорили помежду си, възбудили и поддържали заблуждение у В.Д. ***, че ще
посредничат между него и като купувач и „О.Б.” - директор на „Г.”, като
продавач, при закупуването на 150 бр. маслени дюзи. Подсъдимите са въвели в
заблуждение пострадалия, като с тези си действия са му причинили имотна вреда в
размер на 18 606.75лв., като деянието, което са причинили, е в големи размери.
Безспорно е установено, че причинената имотна
вреда по отношение на пострадалия В.Д. е в размер на 18 606.75 лв. и че
той не би се разпоредил със сумата, ако не е бил въведен в заблуждение.
С оглед на изложеното предявеният граждански иск
се явява основателен и доказан в размера, в който е предявен.
Предвид
изложеното, следва подсъдимите да бъдат осъдени солидарно
да заплатят на В.Д. ***, ЕГН **********
сумата от 18606.75 лв.,
представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
15.06.2005 г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, следва подсъдимите Р.З., М.А. и В.Х. със
сочена по-горе самоличност солидарно да заплатят държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 744.27 лв.
Следва подсъдимите Р.З., М.А.
и В.Х. да бъдат осъдени да заплатят солидарно направените деловодни разноски от В.Д. в размер на 500 лв.
Следва подсъдимите Р.З., М.А.
и В.Х. да бъдат осъдени да заплатят солидарно направените деловодни разноски в размер на 166 лв.
Тъй като предвид поведението на подсъдимия В.Х. е назначена съдебно –
медицинска експертиза, следва
да бъде осъден да заплати направените деловодни
разноски в размер на 120 лв.
Тъй като не е установено на кого принадлежат
приложените към делото веществени
доказателства, следва да се приложи разпоредбата на чл. 112 от НПК, поради
което и на основание чл.112 от НПК веществените
доказателства - 150 бр. метални шила, тъй
като не е установено на кого принадлежат, да се отнемат в полза на държавата,
ако в едногодишен срок от завършване на наказателното производство не бъдат
потърсени.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: