Решение по дело №1765/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
ПО АНД №1765/2021г. ПО ОПИСА НА ПРС- ХVІ н.с.
С постановление от 08.03.2021г. РП-Пловдив е внесла предложение
обвиняемият Б. М. Д. да бъде освободен от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК, като му се наложи административно наказание за това, че на
20.07.2020 г. в гр. Пловдив, като е проявил жестокост по смисъла на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Закона за защита на животните, с действия, забранени по чл. 151, т. 1
от Закона за ветеринаромедицинската дейност, към гръбначно животно –
котка, е причинил противозаконно смъртта и чрез нанасяне на удари, като
деянието е извършено с особена жестокост – чрез причиняване на
черепномозъчна травма - престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, пр. 3, вр. ал. 1
от НК.
Представителят на РП-Пловдив в съдебно заседание, поддържа
обвинението, счита че са налице предпоставките на чл.78а от НК. Пледира за
налагане на наказание “глоба” в размер малко над минимума.
Обвиняемият Д., нередовно призован се явява в съдебно заседание, не
възразява да се даде ход на делото.Представлява се от адв.С..Защитника
излага доводи, с които счита че обвинението остава недоказано тъй като
липсват преки доказателства за извършеното деяние.Излага като доводи
добрата характеристика на обв.Д. и че същия обича животните и няма как да е
извършил вмененото му престъпление.
Обв.Д. заявява, че разбира обвинението не се признава за виновен и
моли да бъде оправдан.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обв. Б. М. Д. е ***, живущ в същия град, б., български гражданин, със
средно образование, вдовец, **, неосъждан, ЕГН **********.
През месец юли 2020г. св. А.В. забелязал, че около блока, в който
живее заедно със семейството си, находящ се в гр. ***, се навърта малко коте,
което влизало във входа на блока и за което живущите в полагали грижи, като
му оставяли храна и вода. Такива грижи за котето полагала и съпругата на
свидетеля Б. - Р.Г.Х. – Б.а.
По това време свидетелката М. Д.а Г., живуща на ет. ** в същия блок
правила ремонт в жилището си, за който обвиняемия Д. разбрал и пожелал да
вземе метален винкел, който Г. смятала да изхвърли. На 20.07.2020 г.
предиобед свидетелката излязла от входа на блока, видяла пред вратата му
1

оставена паничка с мляко и едно коте. Свидетелката отишла до магазина, а на
връщане видяла обв. Д. и го попитала няма ли да дойде да си вземе винкела,
защото и пречел. Обвиняемият тръгнал с нея, като в този момент котето го
нямало пред блока. Щом влезнали във входа свидетелката забелязала, че
котето стои върху някакъв парцал вдясно от входната врата, като паничката с
мляко също била преместена вътре, до него. Обвиняемият и свидетелката се
качили до жилището и с асансьора, Г. дала в ръка на Б.Д. винкела и той
слязъл отново с асансьора до първия етаж на блока. След това слязъл по
стълбите до входа на същия.В този момент Д. видял котето и го ударил с
металният винкел с форма на щипка, захванал го с нея, ударил го още два
пъти със сила в стълбите и го захвърлил под тях.Вследствие на ударите на
котето била причинена болка и страдание и тежка черепно-мозъчна травма,
несъвместима с живота от която почти веднага настъпила смърт.
Обвиняемият Д. обаче не могъл да излезе от входа на блока защото не знаел
как да отвори вратата и се качил обратно при св. Г.. Двамата слезли до входа,
Г. натиснала бутона, който отваря входната врата и обвиняемият си тръгнал.
Вечерта на 20.07.2020 г. съседи казали на свидетелката Д.Д.Д., че котето
е било убито, като и показали трупа му, намиращ се под стълбището на
партерния етаж на блока. Свидетелката го погребала в пясъка, натрупан по
периферията на паркинга до блока.
На 21.07.2020 г. Р. Б.а споделила със съпруга си св. А.В., че котето е
намерено мъртво от съседите им, както и че има съмнения, че е било убито,
тъй като му текла кръв от ухото. Св. Б. позвънил на изпълняващата
функциите на ***св. Н.Г.П., която имала достъп до видеонаблюдението,
поставено във входа на жилищния блок. Последната прегледала записите от
охранителната камера, монтирана в самия вход на блока, върнала обаждане
на Б., като му съобщила, че действително котето било убито от *** /обв.
Б.Д./, който работил на 20 м. от входа на блока. От записа П. разпознала
обвиняемия, за когото знаела, че се казва Б., живее на ул. „***“ и работи в **,
намираща се непосредствено до входа за паркинга на блока. За нуждите на
разследването свидетелката предала компактдиск, съдържащ запис от
20.07.2020 г. П. изпратила записа и на св. Б., който също го изгледал и
възприел, че на 20.07.2020 г. обвиняемият Д. слиза по стълбите на блока,
държейки метална щипка в ръката си, с която удря котето, впоследствие го
защипва със същата щипка и със сила го удря в стълбите, като котето пада
под стълбите и не се движи повече.
На 21.07.2020 г. св. Б., който бил ** в „***“, подготвил репортаж за
случилото се, като заснел интервю с обвиняемия Д., който познал от
изгледания запис. На свидетеля му направило впечатление, че Д. по време на
интервюто бил облечен със същите дрехи, с които бил облечен и към момента
на извършване на деянието. По време на интервюто Д. отричал да е направил
каквото и да е било. Изготвеният от свидетеля Б. репортаж бил излъчен от
„***“ и разпространен в социалната мрежа “Фейсбук“. Свидетелят се явил в
III РУ на ОД на МВР – Пловдив, като направеното от него съобщение е
2

инициирало образуването на досъдебното производство.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа обстановка според съда безспорно се
доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно св.А.В.,
св.Н. П., св.М. Г., св.Д.Д., изготвените по делото съдебно-техническа
експертиза и ветеринаро-медицинска експертиза, писмените доказателства-
протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства, свидетелство за съдимост, характеристика и др.
Съдът, че намира всички процесуално-следствени действия и
изготвените във връзка с тях протоколи за съобразени с разпоредбите на
процесуалния закон.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на
извършване, както и авторството на деянието.
В подкрепа на изложената фактическа обстановка са преди всичко
показанията на свидетелите А.В., Н. П., М. Г. и Д.Д., които са единни и
безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.От показанията на св.П. и
св.Б. непосредствено възприели деянието от изготвения видеозапис
безспорно се установява, че извършителя на убийството на котето е
обв.Б.Д..От показанията на св.Б.а и св.Д. също се потвърждава изясненото
във фактическата обстановка, че бяло коте е живеело във входа на блока на
ул.Б*** в гр.Пловдив и на 20.07.2020г. същото е било убито.От показанията
на живущата във входа св.Г. се установява, че на 20.07.2020г. обв.Д. е влизал
в техния вход за да му предаде ненужен и вече метален винкел.
В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие,
съставен е съответния за това протокол и фотоалбум, като е иззет трупа на
котка, бяла на цвят. Последният е бил обект на изследване на назначената
ветеринаромедицинска експертиза. Видно от заключението и, убитата котка е
топлокръвно гръбначно животно на три месечна възраст от мъжки пол,
порода „кръстоска“, с бял цвят на космената покривка, тегло около триста
грама, средна охраненост и без особени белези. Смъртта и е настъпила в
резултат на нанасяне на удар или в резултат на смачкване при натиск
/притискане/, като е причинена жестока черепно-мозъчна травма вследствие
на която са разкъсани главния, средния, малкия и продълговатия мозък. В
експертното заключение е посочено още, че макар и да е изпитало болка и
страдание, животното не е умъртвено по особено мъчителен начин поради
бързото настъпване на смъртта, но към същото е проявена особена
жестокост.Съдът изцяло кредитира така изготвената експертиза, като
неоспорена от страните и изпълнила дадените задачи.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-техническа
(лицево-идентификационна) експертиза от заключението на която е видно, че
3

доброволно предадения от св. П. компактдиск DVD – R, марка „SONY“, 4.7
GB, с фабричен № 6317 408 – R E E 23550, съдържа 9 бр. видеофайлове и **
бр. цифрови фотоизображения, които не са били манипулирани при
записването им, като вероятно заснетото лице от мъжки пол е Б. М. Д..
Видно от съдържанието на л. 4 от протокола за извършения оглед на ВД
/компактдиск DVD – R, марка „SONY“, 4.7 GB, с фабричен № 6317 408 – R E
E 23550/, в **.51:33 ч. на 20.07.2020 г. лице от мъжки пол, на около 60-70 г.,
***, облечено в работен гащеризон и тениска с къс ръкав, слиза по стълбите в
посока входа на жилищната сграда, държейки в дясната си ръка дълъг
предмет, наподобяващ метална щипка, с който замахва и нанася удар върху
неопределен предмет извън обсега на камерата, като в **.51:43 ч. мъжът е с
гръб към камерата и лице към долното стълбище върху което има паднал
светъл на цвят предмет, а върху предмета, който лицето носи е закачен бял
предмет, на който мъжът нанася два удара в стълбището, след което го
изхвърля под горното стълбище. При извършения оглед са направени и
фотоснимки.Съдът изцяло кредитира така изготвената експертиза като
отговорила изчерпателно на зададените въпроси и неоспорена от страните.
При така описаната доказателствена съвкупност според съда
категорично се доказва извършеното престъпление.След няколкократно
възпроизвеждане на вещественото доказателство със видеозаписа съдът
безспорно е на извода, че обв. Б.Д. нанася върху бяло коте множество удари с
твърд предмет /винкела предаден му преди това от св.Г./.Това възприятие на
съда категорично се подкрепя от показанията на свидетелят по делото Н. П.,
която заявява, че на записа е разпознала „***“-обв.Д. като човека който е
убил котето.Видеозаписът бил прегледан и от св.А.В., който също разпознал
обв.Д. и на следващия ден след като говорил с него бил с абсолютно същите
дрехи с които е и на видеозаписа.Изготвената техническа експертиза сочи, че
лицето от видеозаписа вероятно е обв.Б.Д..Това че в момента на убийството
на котето Б.Д. се е намирал във входа на блока в който то е пребивавало се
потвърждава от свидетеля М. Г..За това че котето от дни е пребивавало във
входа на блока и че за същото са се грижели живущите там свидетелстват
св.А.В. и св.Р. Б.а, както и св.Д.Д., която е намерила трупът на убитото коте и
го е погребала.Свидетелските показания на св.П. и св.Б., възприели обв.Д. на
видеозаписа с убийството на който се виждат ударите които Д. нанася върху
котето с твърд предмет, напълно съвпадат със заключението на изготвената
ветеринаро-медицинска експертиза, която дава заключение, че именно по
начин който се вижда на видеозаписа е предизвикана и смъртта на котето.
За пълнота съдът следва да отбележи че голословната теза на отричане
на обвинението от страна на обвиняемия няма как да бъде кредитирана тъй
като противоречи на всички събрани по делото доказателства.Няма как с
оглед това което се вижда на видеозаписа съдът да кредитира тезата, че това
което удря обв.Д. бил парцал тъй като се виждат, макар и не много ясно
агонизиращите движения на живо същество.Действително в случая
решението на съда е мотивирано до голяма степен върху на косвени
4

доказателства, ако се приеме че показанията на свидетелите възприели на
видеозаписа са косвени.Съгласно Р-34-1985г.-2 н.о на ВС косвените
доказателства, могат да послужат в наказателния процес като единствена
основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че
направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Обвинение,
основано само на косвени доказателства - улики, е доказано по несъмнен
начин, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество,
че обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно
хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи относно
основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно фактическите
обстоятелства, при които е извършено престъплението.Според настоящия
състав на съда случаят е именно такъв и обвинението е доказано по несъмнен
начин, тъй като самото веществено доказателство се подкрепя от показанията
на свидетелите не само досежно изпълнителното деяние, но и факта за
намерено на мястото мъртво коте, факта, че обвиняемия е бил в този ден и час
във входа на блока, където е извършено престъплението.Както съда посочи
вече по-горе изготвените експертизи напълно кореспондират и със
свидетелските показания досежно факта, че именно Д. е на видеозаписа и че
именно с нанасяните удари които се вижда е настъпила неиминуемата смърт
на котето.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така описаната фактическа обстановка обв.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325б, ал. 2,
т. 2, пр. 3, вр. с ал. 1 от НК, а именно:
На 20.07.2020 г. в гр. Пловдив, като е проявил жестокост по смисъла на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на животните, с действия, забранени по
чл. 151, т. 1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, към гръбначно
животно – котка, е причинил противозаконно смъртта и чрез нанасяне на
удари, като деянието е извършено с особена жестокост – чрез причиняване на
черепномозъчна травма.
Престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК е
резултатно и се счита за довършено с осъществяване на изпълнителното
деяние – причиняване на смърт на гръбначно животно, с което законодателят
е описал и съставомерния резултат.
Нормата на чл. 325б от НК е бланкетна и се попълва от разпоредбите
на специални закони, каквито са Закона за защита на животните и Закона за
ветеринаромедицинската дейност. Чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на
животните забранява проявата на жестокост към животните, като препраща
към разпоредбите на Закона за ветеринаромедицинската дейност, указвайки,
че за жестокост се смятат действията, изброени в последно посочения
специален закон. Чл. 151, т. 1 от същия забранява причиняването на страх,
нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни извън лимитативно
изброените в цитираната норма случаи, какъвто настоящият не е.
5

Следователно, всяко умъртвяване на животно извън случаите, когато законът
го допуска, е проява на жестокост към животно по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
Закона за защита на животните и е противозаконно, а когато обект на
посегателството е гръбначно животно, деянието осъществява и състав на
престъпление по чл. 325б от НК.
В конкретния казус е установено по несъмнен начин, че настъпилата
смърт на гръбначното животно – котка е в причинно-следствена връзка с
действията на обвиняемия Д. – нанесените и от него удари. Деянието му е
извършено при квалифициращо обстоятелство, каквото е особената
жестокост. Животното е изпитало болка и страдание от нанесените му от
обвиняемия удари с особено ожесточение и с ясно съзнание за причиняването
на физическата болка и травматични увреждания, несъвместими с жизнените
функции.
От субективна страна обв.Д. е извършил деянието умишлено – при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на
тези последици. Прекият умисъл се извежда от белезите на конкретното
деяние и фактическите положения, при което то е извършено.Д. е съзнавал,
че нанасяйки с твърд предмет множество удари и по жизненоважни органи на
малко коте неиминуемо ще предизвика неговата смърт.Интензитета на
ударите и тяхната сила говорят за особена жестокост.За субективното
отношение на обв.Д., касаещо квалифициращия признак „жестокост“ следва
да се съобрази Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и
доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987г. Независимо, че
посочената тълкувателна практика със задължителен характер касае случаите
на умишлени убийства на човек, разбирането за особена жестокост,
доколкото характеризира дееца, е относимо и към настоящия казус, в който
обвиняемият е проявил изключителна ярост и ожесточение към умъртвеното
от него беззащитно животно.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При така посочената правна квалификация на деянието, съдът намира,
че са налице кумулативно изискуемите по чл. 78а от НК предпоставки – за
посоченото по-горе деяние се предвижда наказание “лишаване от свобода” от
една до три години и глоба, същото е извършено при форма на вината умисъл,
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, спрямо него до
настоящия момент не е прилаган този институт, както и от деянието няма
причинени имуществени вреди.
При обсъждане размера на административното наказание “глоба”, съдът
съобрази обстоятелството, че обв.Д. е трудово ангажиран, с добри
характеристични данни, както и възрастта му от 74 години.Ето защо, съдът
намери, че на обвиняемия следва да му бъде наложена глоба в минималния
размер, а именно –1000 лв.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, обв.Д. бе осъден да заплати и направените
6

по досъдебното производство разноски в размер на 307,60 лв. по сметка на
ОД на МВР-Пловдив.
По отношение на веществените доказателства съдът постанови-1 брой
компакт диск „Сони“, да остане по делото, 1 брой труп на гръбначно животно,
находящо се при ** М.Д. да се погребе на подходящо място, след влизане в
сила на решението.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 378, ал.4,т.1 от НПК
съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	341
Дата:	1 април 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия:	Николай Захариев Петров

Дело:	20215330201765
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 март 2021 г.

Решение по дело №1765/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите