№ 800
гр. Пловдив, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
И.ка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20245300500899 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Т. П., ЕГН ********** и Е. Т. С. ,
ЕГН**********, чрез пълномощника адвокат Т., против решение № 4792/27.11.2023 г.,
постановено по гр. д. № 2044/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателите искове за признаване на установено, че не дължат на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 2734.52 лева,
съставляваща стойност на неизмерена или неправилно измерена ел. енергия за периода
от 20.09.2022 г. до 20.12.2022 г., доставена чрез ИТН 1296543, за която е издадена
фактура № 82899474771/01.02.2023 г. за имот находящ се в с. ЙОАКИМ ГРУЕВО, с
клиентски номер *********.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение с искане от въззивния съд за неговата отмяна
и постановяване на ново, с което исковата претенция бъде уважена. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез юрисконсулт
Р., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
1
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима. Неоснователно е възражението на въззиваемата страна, че въззивната
жалба не е подадена в срок. Първоинстанционното решение е било редовно връчено на
ищците- въззивници на 12.12.2023 г., като двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК за
подаване на въззивна жалба е изтекъл на 28.12.2023 г.- първия присъствен ден след
26.12.2023 г. Въззивната жалба е подадена на 28.12.2023 г., т.е. същата е подадена в
преклузивния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.
При извършената служебна проверка съгласно чл.269, изр.1 от ГПК въззивният
съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид горното и
съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по правилността
на решението и по съществото на правния спор между страните съобразно изложените
във въззивната жалба доводи, като според задължителните указания, дадени в т.1 от 1
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по т.д. №1/2013 г на ОСГТК на ВКС може
да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правна квалификация по чл.
124, ал. 1 ГПК.
Ищците И. Т. П. и Е. Т. С. твърдят, че са наследници на баща си Т. И.ов П..
През месец февруари 2023 г. ищците получили фактура № 82899474771/01.02.2023 г. с
отчетен период от 20.09.2022 г. до 20.12.2022 г. за неизмерена и неправилно измерена
енергия, на името на наследодателя на ищците на стойност отново 2734,52 лв. Ищците
отричат каквото и да било основание на ответното дружество да извърши описаната
едностранна корекция на сметките между страните и да претендира плащане на
описаните по фактурата суми.
Ответното дружество оспорва исковете. Позовава се на ПИКЕЕ като основание
за извършването на едностранната корекция.
От фактическа страна по делото се установява, че ищците са потребители на
електрическа енергия за обект, находящ се в с. ***. Видно от представения по делото
констативен протокол с №661121/20.12.2022 г. за техническа проверка и подмяна на
средство за търговско измерване, на посочената дата- 20.12.2022 г. служители на
"Електроразпределение Юг" ЕАД са извършили проверка на измервателната система
на клиент Т. И.ов П.. Проверката е извършена от представители на
"Електроразпределение Юг" ЕАД в присъствието на ищеца- И. Т. П., които са и
подписали протокола. При проверката са констатирани, че електромер с фабричен №
15018402 е с грешена схемата на свързване, дължаща се на наличие на устройство зад
гетинасковата плоча с електромера и по-конкретно устройството е захранено от клема
на електромера и прескача нулата на електромера, поради което при включена схема
консумираната ел. енергия не се измерва. Това наложило извършването на
едностранна корекция на сметката на абоната за периода 20.09.2022 г. -20.12.2022 г.
като е била начислена допълнителна сума в размер на 2734,53 лв., на осн. чл. 50, ал. 2
ПИКЕЕ, за което била издадена следната фактура с № 82899474771/01.02.2023 г.
От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза, което
съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, се установява, че при
2
извършената техническа проверка на 20.12.2022 г. на обект на ищците /процесния/,
находящ се с. ***, е установено промяна на схемите на свързване чрез прекъсване на
оперативната нула към електромера, посредством устройство или предпазителя и по
този начин електромерът остава без захранване и не отчита консумираната
електроенергия, доставената до обект на ищците. Вещото лице А. е установила, че
начисленото количество електричество е правилно остойностено в издадената фактура,
съгласно чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ, който е спазен.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се налага извод, че
отношенията на страните намират регламентация в Закона за енергетиката и в
подзаконовите нормативни актове, уредени в чл. 83, ал. 1 от ЗЕ. Съгласно разпоредбата
на чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/ приема правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и
достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В изпълнение на законовата
делегация КЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, влезли в сила на 04.05.2019 г.
Съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството ЕЕ за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата
на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения
/кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8- часово натоварване. Съгласно чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът
на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги, а съгласно ал.2 ползвателят на мрежата заплаща
на оператора на съответната мрежа дължимата сума, опредЕ. от оператора на
съответната мрежа по реда на ал. 1.
По делото не се установяват нарушения на предвидения в ПИКЕЕ ред за
извършване на проверката. При това положение за ответното дружество, като оператор
на електроразпределителната мрежа, е възникнало правото по чл.56, ал.2 от ПИКЕЕ да
начисли на ищеца електрическа енергия за минал период, като от заключението на
приетата съдебно- техническа експертиза се установява, че допълнително начислената
електрическа енергия е опредЕ. правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.50,
ал.3 от ПИКЕЕ. Съгласно формираната практика на ВКС /Решение №77 от 30.05.2022г.
на ВКС по гр.д.№2708/2021г., 3-то г.о.; Решение №115 от 17.06.2022г. на ВКС по гр.д.
№3817/2021г., 4-то г.о.Решение №85 от 27.06.2022г. на ВКС по гр.д. №2528/2021г., 4-
то г.о.; Решение №50178 от 07.10.2022г. на ВКС по гр.д. №3603/2021г., 4-то г.о./
материалноправните разпоредби на ПИКЕЕ, легитимиращи оператора на
електроразпределителната мрежа като лице, което има право да начислява корекции на
3
сметки на потребителите за минал период, респ. да начислява суми за реално
потребена електрическа енергия, са в рамките на законовата делегация и не
противоречат на нормативен акт от по- висока степен. Разпоредбите на чл.50-56 от
ПИКЕЕ не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа
енергия, а само правото на оператора на електроразпределителната мрежа при
установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и
заплатените такива да преизчислява количеството електрическа енергия по реда на
правилата. От разпоредбата на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ, регламентираща цената, по която
се фактурират преизчислените количества, е видно, че заплащането на същите цели да
покрие технологичните разходи на съответния мрежови оператор, тъй като съгласно
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ употребената реално
електрическа енергия, неизмерена в следствие на нерегламентирано въздействие върху
измервателната система на електропреносната мрежа се поема като стойност на
енергия за покрИ.е на технологични разходи от операторите на разпределителните
мрежи- чл. 4, ал. 3; чл. 91 и 92 от ПТЕЕ. Начислената съгласно чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ
електрическа енергия цели да компенсира електроразпределителното дружество за
технологичните му разходи, като размерът й се определя по установената в
разпоредбата методика, като измерените количества се коригират с установената
грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване.
Неотчетената от електромера действително преминала и консумирана от клиента
електрическа енергия представлява технологични разходи за
електроразпределителното дружество, за което същото следва да бъде компенсирано
съобразно правилата на ПИКЕЕ.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че ищците нямат качеството на
потребители. Чл. 2, т. 1 от общите условия на договорите за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 19.03.2021 г. на КЕВР дава легална дефиниция на качеството
„клиент“ - всеки битов или небитов клиент, чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа на ЕР Юг и се снабдява с електрическа енергия за
собствено ползване. Няма спор по делото, че обектът на наследодателя на ищците - Т.
П. е присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕР Юг. Ищците в
качеството си на наследници на Т. П. не са изпълнили задълженията си посочени в чл.
9, т. 12, б. „А“ във вр. с т. 11 от общите условия на договорите за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД, а именно да
уведомят писмено ЕР Юг в срок до 1 месец, считано от настъпване на съответното
обстоятелство , за приемане на наследство в което попада обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа.
С оглед изложеното, съдът приема, че всички предпоставки за дължимост на
сумата от 2734,52 лв., за което вземане е издадена фактура с №*********/01.02.2023 г.
са налице, като самата процедура по корекция е надлежно извършена, а ответникът –
материален носител на вземането. За него, в качеството му на оператор на
електроразпределителната мрежа, е възникнало правото да начисли и изиска за
заплащане от потребителя процесната стойност на ЕЕ за периода.
С оглед на изложеното, районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение като
4
неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4792/27.11.2023 г., постановено по гр. д.
№2044/2023 г. по описа на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА И. Т. П., ЕГН ********** и Е. Т. С. , ЕГН**********, да заплатят на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5