Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260053 23.04.2021 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Първи наказателен състав
На четиринадесети април Година 2021
в публичното заседание в следния състав:
Председател: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
Членове: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
Секретар: М.Т.
Прокурор: Ваня Меранзова
като разгледа докладваното от съдията ДРАГОТИНОВА
ВНОХД № 1007 по описа за 2021 година, прие за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ- чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба
от защитника на подсъдимия К. Д.П., адв. С.П. *** против присъда № 260029/ 22.10.2020 г., постановена по
НОХД № 1068/ 2020 г., с която подсъдимия П. е признат за виновен в това, че 24.02.2020 година в село ****, община ****, чрез използване на технически средства
– неустановен
режещ инструмент и дървено трупче, отнел
чужда движима вещ – 1 брой катализатор
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с регистрационен № СТ 7076 ВВ, на стойност 50 /петдесет/ лева, от
владението на И.Д.Л., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои, поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.4, във връзка с чл.194, ал.1, и
чл.54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от една година,
изтърпяването на което на основание, чл.66, ал.1 от НК е отложено
за изпитателен срок от четири години, считано от датата на влизане в сила
на присъдата. С присъдата подсъдимия П. е осъден да заплати в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 40 /четиридесет/ лева,
представляваща възнаграждение за изслушване на вещо лице, както и сумата от
63.62 /шестдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/ лева, представляваща
възнаграждение за вещи лица и деловодни разходи.
В жалбата
не са направени оплаквания, но се прави
искане за отмянаа и постановяване на нова оправдателна присъда с всички
произтичащи от това последици.
В Конкретизация
на въззивната жалба от 09.04.2021г. защитникът на подсъдимия К.Д.П. – адв. С.П.
е посочил неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се
съберат от въззивния съд, а именно: 1.Да се изясни обстоятелството дали
подсъдимият действително се занимава с покупка на катализатори за автомобили
/както е прието в мотивите на съда/; 2. Кога е бил последния технически преглед
на автомобила /тъй като в мотивите е прието, с оглед показанията на пострадалия
свидетел Леонов, че това е било през 2006г. и от пет години същият не е в
движение/; 3. По какъв начин е осъществена кражбата на катализатора – дали това
е станало чрез поставяне на дървено трупче под автомобила; 4. С какъв режещ
инструмент е станало това предвид обстоятелството, че в огледния протокол е записано,
че автомобила е бил със спаднати гуми. В тази връзка се прави довод, че сам
човек не може да повдигне лек автомобил, без да използва крик или повдигаща
техника, поради което изпълнителното деяние, така както е посочено от съда, е
невъзможно. Предвид което е направено искане за извършване на техническа
експертиза, която да отговори на този въпрос. Прави се и довод, че съдът в
противоречие с показанията на разпитаната по делото свидетелка П., е приел, че
същата веднага, след като съпругът й, свидетелят П., й е споделил, че е видял
непознато лице да лежи под автомобила, е решила да отиде до колата на
пострадалия Л.. От показанията на тази свидетелка се установявало обаче, че
това е станало след „доста продължителен период от време“. Наред с това се
прави искане за назначаване на повторна оценителна експертиза, която да
отговори на въпроса „Как е извършена оценката на въпросния катализатор от
назначената по ДП оценителна експертиза и дали същата е имала предвид
показанията на свидетеля П., който говори за лек автомобил „Опел“, което
представлявало тотално разминаване с доказателствата по делото. Предвид
недоказаността на обвинението спрямо подсъдимия се отправя искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова оправдателна такава с оглед обстоятелствата,
че: не е установен механизма на деянието, нито режещия инструмент и дървеното
трупче, както и самата отнета вещ – катализатор за лек автомобил „БМВ“/нещо
повече, в дома на подсъдимия е открит катализатор и резервни части от други
автомобили, за които са налице обяснения от **** на подсъдимия - разпитания
свидетел Д.Д./. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат
жалбата и конкретизацията й в писмен вид.
Копие от жалбата и от така конкретизираната
жалба е изпратена на Окръжна прокуратура Стара Загора, а в съдебно заседание
представителят й заявява, че първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена, като намира деянието и авторството за категорично доказани.
Подсъдимият
жалбоподател К.Д.П. в предоставената му дума за лична защита заявява, че поддържа
казаното от защитника си. В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Настоящият въззивен съд след като
взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на защитата във връзка с нея,
развити и в настоящото съдебно заседание, и след цялостна служебна проверка на
материалите по делото съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за
установено следното:
Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваната присъда районният съд е приел за безспорно установено, че на 24.02.2020 година в
село ****, община ****, чрез използване на технически средства – неустановен
режещ инструмент и дървено трупче, подсъдимият К.Д.П. е отнел чужда движима вещ
– 1 брой катализатор на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с
регистрационен № СТ 7076 ВВ, на стойност 50 /петдесет/ лева, от владението на И.Д.Л.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. Този диспозитив
на присъдата е в пълно съответствие с допуснатото в хода на съдебното следствие
„изменение на обвинението“ в съдебно заседание на 22.10.2020г. /първоначалното
обвинение е било за използване на технически средства – тръборез и крик/. Това „изменение
на обвинението“ е направено след като в хода на съдебното следствие свидетелят
очевидец П. е променил показанията си/което не е било забелязано от съда и не
са прочетени показанията му от ДП, че лицето под автомобила на пострадалия е
държало в ръцете си крик/, а св. П. е твърдяла, че е видяла в ръцете на
подсъдимия дървено трупче/което е напълно възможно с оглед момента, в който тя
е отишла до колата, но не означава, че в
предходен момент той не си е послужил с крик за
повдигане на колата, под която впоследствие е пъхнал дървено трупче/
Тези противоречия не са изследвани и не са отстранени с помощта на техническа
експертиза, поради което механизмът на деянието не е напълно изяснен. Вместо
това прокурорът е поискал, а съдът е допуснал с определение „изменение на
обвинението“. Тъй като обаче не се касае
до съставомерни признаци на деянието/конкретизирането на вида на
техническото средство на отнемането не представлява такъв признак/, не се касае до съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението по смисъла на чл. 287, ал.1, пр.1 от НПК
и съответно не е имало необходимост от
постановяване на такова определение. Съгласно постановките на
задължителната съдебна практика /т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2/2002г. на
ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение № 57/1984г. та ОСНК на ВС, т.4/ в
обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат
всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци на
престъплението, както и участието на обвиняемия в него, а заключителната част
на обвинителния акт задължително трябва да съдържа данните от самоличността на
обвиняемия. Когато допуска изменение на обвинението съдът задължително следва
да съобрази тези изисквания/ тъй като с определението си замества прокурорският
акт, очертаващ рамките на обвинението/. Същевременно поради това, че в
диспозитива на измененото обвинение техническото средство е посочено като „неустановен
режещ инструмент и дървено трупче“, а в първоначалното обвинение техническото
средство е посочено като „тръборез и крик“, налице е противоречие между
диспозитив и обстоятелствена част на ОА, по отношение на което в определението
на съда липсва каквото и да е уточнение. Като не е направил това съдът е нарушил
правата на подсъдимия, защото липсата, респ. непосочването на съставомерните факти
и обстоятелства, представляващи задължителни реквизити на ОА, представляват
пречка подсъдимият да разбере в какво точно е обвинен. Не се касае обаче до съществено
процесуално нарушение предвид липсата на необходимост да бъде допускано такова
изменение.
Настоящият въззивен състав
обаче намира, че обжалваната присъда е постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно това по чл. 348, ал.3, т.1 НПК- липса и необсъждане на
всички събрани по делото доказателства, довели до ограничаване правата на
подсъдимия. Наред с това налице е и друго
съществено нарушение на процесуалните правила- това по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК- липса на мотиви на присъдата.
Съгласно
разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 107,
чл. 301 и чл. 305, ал.3 от НПК съдът е длъжен след като направи внимателна
проверка на всички събрани доказателства, да вземе решение по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото като се ръководи от закона. Съдът е задължен да посочи в мотивите си кои обстоятелства счита
за безспорно установени и въз основа на какви доказателствени материали, събрани
и проверени посредством допустимите по НПК доказателствени средства, и какви са
правните съображения за взетото решение. Поради което следва да се мотивира на
кои доказателства дава вяра и на кои не, и поради каква причина, а при
противоречия между доказателствените материали да изложи съображения защо едни
от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Съдът не може да игнорира/да не
обсъжда/ едно или друго доказателствено средство, едно или друго възражение на
страните. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила и прави мотивите формални и
декларативни. Освен това може да доведе
до ограничаване на процесуалните права на страните, в частност на подсъдимия и
неговия защитник, което в случая действително е налице. Нарушение на
процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава
част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се
отговори с присъдата относно правнорелевантни факти, които следва да се вземат
предвид при формиране на окончателната воля на съда.
В настоящия случай първата инстанция е
установила, че авторството на деянието е доказано, но не е обсъдила съвкупно и
достатъчно пълно и ясно всички доказателства по делото, които са свързани със
съставомерността на деянието и авторството на деянието от страна на подсъдимия К.Д.П.. В тази връзка
са направени доводи от защитата, на които не е бил даден достатъчно
задълбочен и подкрепен с анализ на събраните по делото доказателства отговор. Налице е само изреждане на
доказателствата, които са мотивирали съда да състави убеждението си. Липсва обективен
анализ на тези обстоятелства при обсъждане на останалите събрани по делото
доказателства, както и извод защо при съвкупната преценка съдът дава вяра на
едни, но не дава вяра на други гласни доказателства.
В конкретизацията на въззивната
си жалба защитникът на подсъдимия, адв. П., е посочил кои са обстоятелствата,
които правят обвинението относно авторството и съставомерността на деянието недоказани,
а именно: 1. Не е изяснено обстоятелството дали подсъдимият действително се
занимава с покупка на катализатори за автомобили /както е прието в мотивите на
съда/; 2. Кога е бил последния технически преглед на автомобила /тъй като в
мотивите е прието, с оглед показанията на пострадалия свидетел Л., че това е
било през 2006г. и от пет години същият не е в движение/; 3. По какъв начин е
осъществена кражбата на катализатора – дали това е станало чрез поставяне на
дървено трупче под автомобила и дали е бил използван крик; 4. С какъв режещ
инструмент е станало отнемането предвид обстоятелството, че в огледния протокол
е записано, че автомобила е бил със спаднати гуми. В мотивите на съда не е намерил място и отговора
на доводите на защитата, че сам човек не може да повдигне лек автомобил/и
конкретно този лек автомобил/, без да използва крик или повдигаща техника,
поради което изпълнителното деяние, така както е посочено от съда, е невъзможно.
В която връзка е било направено искане за извършване на техническа експертиза,
която да отговори на този въпрос. Не е отговорено и на другия довод на защитата
във връзка с установяване действителната пазарна стойност на въпросния
катализатор- за назначаване на повторна оценителна експертиза, която да
отговори на въпроса „Как е извършена оценката на въпросния катализатор от
назначената по ДП оценителна експертиза и дали същата е имала предвид
показанията на свидетеля П., който говори за лек автомобил „Опел“.
Необсъждането/ а в случая и
несъбирането/ на едни доказателства за сметка на други винаги е съществено нарушение на процесуалните
правила- нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал.1 от НПК.
Тази разпоредба задължава съда да формира вътрешното си убеждение на основата
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
В мотивите на протестираната присъда това не е сторено. Що се отнася до
събраните по делото противоречиви доказателства, и при наличие на такива няма
пречки съдът да кредитира едни доказателствени материали и да отхвърли други, а
и е длъжен да го направи. При всяко
положение обаче следва да се мотивира така, че да позволи на горната инстанция
да проследи логиката на вътрешното му убеждение, израз на което е постановената
присъда. В случая това не е направено.
Предвид което въззивният съд счете, че не
следва да се занимава изобщо с оплакванията по съществото на жалбата и намери
за безпредметно да провежда съдебно следствие. С оглед на което не уважи
исканията на защитата за изясняване на механизма на деянието за първи път пред
въззивния съд, а именно: да бъде
установено с помощта на техническа експертиза възможно ли е лек автомобил „БМВ“
да бъде повдигнат без използване на техническо средство без повдигащ механизъм
/фигуриращия в първоначалното обвинение крик/, както и дали е бил извършван
технически преглед на автомобила след 2006г., и какво е техническото състояние
и актуалната оценка на въпросния катализатор. Тези въпроси е следвало да бъдат
изяснени от първоинстанционния съд и да намерят място в мотивите на присъдата.
Предвид гореизложеното въззивният
съд прие, че са налице горните допуснати съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 и т. 2, пр. 1 от НПК,
които са основание за отмяна на постановения съдебен акт поради липса на мотиви, които да обосноват
произнасянето му, довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник. Същите не могат да
бъдат отстранени от настоящата инстанция, тъй като не може да бъде проследено
как е формирана волята на съда, и налагат връщането на делото за ново разглеждане
от първата съдебна инстанция. При това разглеждане наведените доводи от
защитата във връзка с направените оплаквания по същество следва да бъдат изследвани
и обсъдени от първоинстанционния съд.
Видно от гореизложеното и на основание чл. 335, ал.2, във вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, вр. с
чл. 334, т. 1, пр.2. от НПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ присъда
№ 260029/
22.10.2020 г., постановена по НОХД № 1068/ 2020 г. по описа на Районен
съд – гр.Стара Загора.
ВРЪЩА делото
на Районен съд –Стара Загора за ново разглеждане от друг състав на съда при
спазване на горните задължителни указания.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.