РЕШЕНИЕ
№ 16087
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110156636 по описа за 2022 година
Предявен е от „С..“ АД, с ЕИК .., срещу К. Т. И., с ЕГН **********,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за
сумата от 1 888. 28 лева, представляваща задължения за заплащане на
предоставени услуги за периода от 06.07.2017 г. до 23.02.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
16.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за което в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
44276/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между страните е налице валидно облигационно
отношение – ответникът имал качеството потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се на адрес в гр. София, .......... Сочи, че за обекта е открит клиентски
номер ... и договорна сметка **********, както и, че за процесния период са
издавани ежемесечни фактури за потребление на ВиК услуги.
Ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в негова полза е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 44276/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в, за сумата от
1 888.28 лв., представляваща главница за потребена вода за период от
1
06.07.2017 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и за сумите от 37.77 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. К. Т. И. оспорва издадената заповед с
възражение по чл. 414 ГПК от 06.10.2022 г., вследствие на което и след
дадени указания от заповедния съд е предявена настоящата искова молба.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника К. Т. И.
е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва последната като
недопустима и неоснователна. Оспорва да са индивидуализирани имотът и
абонатният номер, сочи, че не са описани подробно обстоятелствата, на които
се основава претенцията на ищеца. Оспорва и основателността на исковата
молба като посочва, че не е доставяно описаното количество вода. Оспорва
годността на измервателните уреди. Прави възражение за погасяване по
давност на задълженията си за периода преди 16.07.2019 г. Претендира
разноски.
В проведеното на 07.06.2023 г. открито съдебно заседание по делото
ответникът е заявил изрично, че не оспорва твърденията на ищеца, че е
собственик на посочения в исковата молба водоснабден имот.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено
следното:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на правоотношение с
потребителя К. Т. И. по договора за предоставяне на ВиК услуги, по силата на
което е престирал и за ответника е възникнало задължението за плащане на
уговорената цена в посочения в исковата молба размер.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да
докаже погасяване на задължението си.
С определение от 07.06.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
ответникът К. Т. И. е собственик на посочения в исковата молба водоснабден
имот.
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника К. Т. И., в полза на ищеца
2
на 29.08.2022 г. по ч.гр.д.№44276/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в. е
издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена и
потребена вода в периода от 06.07.2017 г. до 23.02.2022 г.
С писмените доказателства и приетото заключение на допуснатата
комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза се доказа наличието
на валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията
на ищеца по него и правилното отчитане и фактуриране на задълженията,
които не са платени.
За периода, за който ищецът претендира, че ответникът му дължи
стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване на ВиК системи е
регламентиран от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор „С..” АД”. В тях е предвидено, че за да бъде обвързано едно
лице от договор за получаване на услугите водоснабдяване и/или канализация
(ВиК) при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на тези услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В
и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С..” АД”,
потребителите на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Собствеността върху водоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи облигационно
правоотношение между „С..” АД и ответника с предмет предоставяне на ВиК
услуги при действие на общите условия на ищцовото дружество. Изложеното
предпоставя, че осъдителният иск за цената на предоставяне на ВиК услуги е
доказан по основание - в периода от 06.07.2017 г. до 23.02.2022 г. ответникът
3
е потребител на ВиК услуги и дължи плащане на цената на предоставените за
процесния имот ВиК услуги.
Съдът изцяло кредитира заключението на приетата по делото
комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза, като компетентно
изготвено и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства,
както и изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество
счетоводни книги.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с клиентски №..., находящ се в гр. София, ........., е доставена и
потребена вода, както и правилното отчитане и фактуриране на задълженията
(по КССТЕ за процесния период възлизащи на 1 888.28 лева главница).
Ответникът не доказа надлежно прекъсване на водоснабдяването, нито
плащане на задълженията си (пълно или частично), но задълженията му са се
погасявали с тригодишна давност според задължителната практика на ВКС
(Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО).
Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в
имота на ответника, които са станали изискуеми след датата 26.07.2019 г. -
три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от
ищеца. Общият размер на тези вземания по заключението на КССТЕ е 3
1 537.67 лева главница, до който размер предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законна лихва от 16.08.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер
на 519.35 лв. (държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на Наредбата за минималните размери на
адвокатски възнаграждения). Дължимите по заповедното производство
разноски са в размер на 71.47 лв.
Тъй като ответникът не е представил доказателства, че реално е
направил разноски в настоящето производство, такива не следва да му бъдат
присъждани.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че К. Т. И. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..., дължи на „С..” АД, ЕИК .. със
седалище и адрес на управление гр. София, ...., сумата от 1 537.67 лв. –
главница за доставена и потребена в периода от 26.07.2019 г. до 23.02.2022 г.
вода в имот с клиентски клиентски номер ... и договорна сметка **********,
находящ се в гр. София, ..., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.08.2022 г. по ч. гр.д. №
44276/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер и за периода от 06.07.2017 г. до 26.07.2019 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА К. Т. И. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..., да заплати
„С..” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. София, ...., сумата от
519.35 лв. –разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и
разноски за заповедното производство в размер на 71.47 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Т. И. , ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ..., за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5