№ 113
гр. гр. Лом, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Й.
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Й. Административно наказателно
дело № 20221620200165 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят ЦВ. П. ЦВ. от ***, с ЕГН ********** е недоволен от
издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 20-
0294-002821 от 14.04.2021 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/
лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 /шест/ месеца и обжалва
същото.
В с. з. жалбоподателят се явява лично. Представлява се от адв. Николай
Арсенов от МАК, който поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален
представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 20-0294-002821 от 14.04.2021 г. на
жалбоподателя Ц.Ц. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
1
административни наказания „глоба“ от 200,00 лв. и „лишаване от
правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че управлява лек автомобил **
** с рег. № *** собственост на ** от гр. София, като при направена справка с
ОДЧ се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация и не е
регистрирано по надлежният ред.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо
правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят Ц. живее с родителите си в гр. София, но периодично
посещават и имот в гр. Брусарци, в който живее баба му. В гаража на имота се
съхранява и автомобил ** ** с рег. № *** собственост на майка му **. На
08.11.2020 г. се наложило да складират в гаража дърва за огрев за зимата и Ц.
изкарал автомобила от гаража, направил няколко маневри през поляната и
паркирал встрани на улицата /ул. „Георги Димитров“/. В този момент се
появили служителите на РУ – Лом – А.Й. и Б.Л., които извършили проверка и
установили, че регистрацията на автомобила е прекратена на осн. чл. 143, ал.
10 от ЗДвП на 25.02.2017 г. - поради несключена застраховка „гражданска
отговорност“. На Ц. е съставен АУАН от св. Й. за това, че управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Материалите са изпратени на РП –
Монтана, като на 13.01.2021 г. с Постановление на прокурор при МРП е
отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на
Началника на РУ – Лом за преценка за налагане на административно
наказание. Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора,
АНО е издал атакуваното НП № 20-0294-002821/14.04.2021 г., с което
наложил съответните административни наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че Ц.Ц. не е
извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно
постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
2
определените за това места“.
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието
на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят
административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че
същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки
това го е управлявал. Безспорно е, че Ц. е управлявал въпросният лек
автомобил (същият не оспорва, че го е изкарал от гаража и придвижил на 10-
15 м. по улицата). Безспорно е, видно от събраните по делото писмени
доказателства, както и от разпитаните в съдебно заседание свидетели, че
автомобилът е бил с прекратена регистрация. Въпросното МПС обаче не е
негова собственост, а на неговата майка – св. ** и е било с поставени
регистрационни табели и с изрядни документи за собственост. С оглед факта,
че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена още през 2017 г.,
би могло и да се приеме, че Ц. е можел да предвиди това. Дори да се приеме
обаче, че е налице и субективният елемент – вината и е осъществен състав на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то същото представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Подобна теза е заета и от прокурора в
постановлението, с което е отказано да се образува досъдебно производство
за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Както правилно е
посочено, хипотезата когато едно МПС е с прекратена регистрация (както е в
случая – поради неплатена „гражданска отговорност“) следва да се
разграничава от тази, когато едно МПС не е регистрирано изобщо и е
управлявано от физическо лице. Преписката е изпратена на АНО с оглед
преценката за наличие на административно нарушение. АНО обаче е следвало
да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички
обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при
безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде
НП. АНО е следвало също така да извърши преценка дали конкретното
нарушение не представлява маловажен случай. Съдът намира, че става дума
именно за такъв случай. Всички събрани по делото доказателства
безпротиворечиво сочат, че автомобил ** ** (който може да се приеме, че е
„ретроавтомобил“) не е управляван от жалбоподателя по републиканската
пътна мрежа, нито дори в населеното място. Единствено е изкаран от гаража
и преместен на 10-15 м. по улицата. При това положение обществената
опасност на това формално нарушение е повече от незначителна. Затова АНО
3
не е следвало да издава НП, а да прекрати производството.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката за „маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай съдът намира, че АНО не е
приложил правилно закона, като не е извършил преценка дали случаят е
маловажен и налице ли са основанията на приложението на чл. 28 ЗАНН.
Вместо налагането на двете кумулативно предвидени в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП административни наказания, едно писмено предупреждение би
изиграло същата роля и би постигнало превантивната цел на
административното наказание. Въпреки наличието на предпоставките за
приложението на чл. 28 от ЗАНН, е издадено НП, което поради това се явява
незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-002821 от
14.04.2021 г. на Началника на РУ - Лом, с което на ЦВ. П. ЦВ. от ***, с ЕГН
********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и
лишаване от правоуправление за срок от 6 /шест/ месеца като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ - гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4