№ 9942
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110103351 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът А. К. Д., чрез адв. Д., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 30.07.2023 г. около 06:30 часа в гр. София, ж.к. „З ф, където живее, в
близост до дома си бил нападнат и ухапан от бездомно куче в областта на дясната
подбедрица, вследствие на което се уплашил и изпитал силна внезапна болка. Твърди, че
кучето, което е причинило ухапването, не е имало никакви белези на домашен любимец – не
е носело каишка и не е било придружено от човек, който да осъществява надзор. Поради
силно кървящата рана ищецът незабавно посетил спешен кабинет в „Аджибадем Сити
клиник Универститетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, където
му била поставена мускулна инжекция против тетанус, която заплатил. Поддържа, че в
следващите няколко дни след ухапването болките се засилили, което създало постоянен
дискомфорт, изразяващ се в силна болка и температура около причинената рана, от които
ищецът не успял вечер да заспи. Твърди, че на 02.08.2023 г. посетил хирургичен кабинет в
Медицински център „Света Петка“ ООД, където било констатирано наличие на разкъсно-
контузна рана в дисталната трета на дясната подбедрица с еритем на кожата и локална
температура. Раната била хирургично обработена и му била назначена антибиотична
терапия за период от 7 дни, както и контролен преглед за проследяването й след 3 дни.
Поддържа още, че след настъпване на процесното събитие неговото ежедневие се
променило значително в негативна посока, за което излага подробни доводи. Твърди, че
безстопанствените кучета съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ били изцяло под надзора и
грижите на общината, която трябвало да взима мерки, за да се гарантира безопасното им
поведение спрямо хората. Твърди, че посочените вреди са причинени вследствие
1
неизпълнение на задълженията на ответника да предприеме мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хора. Ето защо моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на нападението от бездомно куче. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че е изпълнил, чрез
служителите си, възложените му по закон задължения, като била приета Общинска програма
за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 г. – 2016 г., приета с
Решение № *** по Протокол № ****** чието изпълнение било продължено с Решение №
38/08.02.2018 г. на СОС, а от 14.03.2019 г. била в сила и Национална програма за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, като и
двете програми били изпълнявани. Ответникът излага твърдения, че в закона нямало
поставено изискване за постигането на конкретен резултат, а именно – липсата на
безстопанствени кучета. Поддържа, че по силата на действащата нормативна уредба
здравите и неагресивни безстопанствени кучета следвало да се кастрират, ваксинират,
обезпаразитяват и, ако не бъдат осиновени – да се връщат на местата, от които са взети, а на
евтаназия подлежали единствено доказано агресивните и болни животни. Нямало
противоправно бездействие на ответника, тъй като С о реализирала конкретни действия по
изпълнение на вменените й по закон задължения по отношение на безстопанствените
кучета, поради което не следвало да се направи извод, че служителите на СО били
бездействали противоправно. Излага доводи, че след като е положена дължимата грижа,
нямало основание да се носи отговорност за вреди, дори и предприетите действия да не са
дали очаквания резултат. Ответникът оспорва изложените в исковата молба фактически
твърдения досежно времето и мястото на инцидента, механизма на инцидента, причинените
увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и получените увреждания.
Оспорва, че твърдените от ищцата вреди били причинени от безстопанствено куче. Ето защо
моли съда да отхвърли предявеният иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото (в т.ч.
медицински документи) – амбулаторен лист от първично посещение, Фактура №
*******/30.07.2023 г., издадена от „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, и
гласните доказателства чрез разпита на свидетеля И С П, чиито показания следва да бъдат
ценени като кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и имащи
първичен характер, настоящият съдебен състав приема за установено по несъмнен начин, че
на 30.07.2023 г. около 06.30 часа в гр. София, ж.к. „З ф, ищецът А. К. Д. е бил нападнат от
безстопанствено куче, което го ухапало в областта на дясната подбедрица, в резултат на
което получил разкъсно-контузна рана. От показанията на свидетеля И С П се установява, че
вследствие от ухапването ищецът изпитвал болка за период около 10-14 дни, като отделно
от това вече не минавал през това място, а заобикалял през моста за метростанция „Вардар“,
което му удължавало пътя.
Като доказателства по делото са приети и Програма за овладяване популацията на
2
безстопанствените кучета на територията на С о 2012 – 2016 г., ведно с приложение,
справки за дейността на ОП "Екоравновесие", както и годишни отчети от директора на ОП
„Екоравновесие“ за дейността на ОП „Екоравновесие“ за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната
норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние (действие или бездействие), 2/
вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага
до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители
на С о, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по
изолиране на безстопанствени кучета.
В разпоредбите на Закона за защита на животните (ЗЗЖ), действали към момента на
увреждането – чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 – 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл. 48, чл. 49 и чл. 50, т.
2, са предвидени задължения на длъжностни лица на ответника за извършване на
необходими действия за настаняване на безстопанствените животни в приюти и
осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни,
както и за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В
допълнение следва да се посочи, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение
на кметовете на общините да осигурят настаняването на безстопанствените животни в
приюти.
Несъмнено е, че целта на ЗЗЖ е безстопанствените кучета да не се намират в свободно
състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. Поради
това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички
безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането
им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Основната
мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти (чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ), като само
по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети (чл. 47,
ал. 3 ЗЗЖ). Същевременно, в разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено,
че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях
мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от
вида на тези мерки (дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места).
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че бездействието на
длъжностните лица на ответника по изпълнение на възложените им със закон задължения е
противоправно. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те
постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато
общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи
дължимата грижа за постигане на изискуемия резултат и от това настъпят вреди, тя дължи
3
обезщетение. Неоснователно се явява възражението на ответника, че е взел достатъчно
мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, което
предполага постоянен контрол върху тях в жилищните квартали. От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил ухапан от
безстопанствено куче, което е нямало нито каишка или намордник, нито маркировка.
Обстоятелството, че безстопанственото куче е проявило непредизвикана агресия и е
наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила
надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ – макар да е започнала да изгражда
приюти за скитащи кучета и съответно да настанява тези животни в тях, не е доказано С о да
е предприела други предвидени от нея мерки за ефективното овладяване на популацията на
безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното им поведение, посочени в
приложение № 1 към Решение № *** по Протокол № 16 от 10.05.2012 г. на Столичен
общински съвет (а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника), а именно:
поетапно увеличаване екипите по залавяне на безстопанствени кучета; закупуване на
мобилна клиника или оборудване на общинско помещение на територията на всеки район в
С о за извършване на безплатни кастрации, ваксинации и идентификация с микрочип на
домашни и безстопанствени кучета; проверки на собствениците на кучета от мобилните
екипи по район и с участието на Столичен инспекторат, Общинска полиция и Областна
дирекция за безопасност на храните и местните органи на МВР; преброяване на
безстопанствените кучета на територията на С о; отчитане на три месеца на броя на
ухапаните от безстопанствени и/или домашни кучета и др.
Рискът от връщането на безстопанствените кучета на местата, от които са взети
(прилагането на мярката по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ) е изцяло в тежест на общината – същата може
да го използва, но е длъжна да гарантира, че поведението на кучетата няма да е опасно за
здравето и живота на хората, тъй като те са под нейните надзор и грижи съгласно чл. 47, ал.
3, изр. 2 ЗЗЖ.
Несъмнено е доказано по делото, че кучето, което е нападнало ищеца и го е ухапало, е
било безстопанствено (тъй като не е било в определеното за това място или в дом и е нямало
стопанин с него). В този смисъл са показанията на свидетеля Иван Петров, който изрично
заявява, че кучето е било бездомно – без стопанин, намордник и каишка.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен
състав приема, че описаното по-горе бездействие на длъжностни лица на ответника се явява
непосредствена причина на претърпените от ищеца неимуществени вреди – той е претърпял
болки и страдания, както и психическо и стресово напрежение от нападението и ухапването
на безстопанственото куче. Поради неопроверганата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД
бездействието се явява и виновно.
Самите вреди също са доказани по несъмнен и категоричен начин въз основа на
ценените гласни доказателства, поради което ответникът носи отговорност за обезвредата
им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица
вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. Така обоснованият извод
за осъществен фактически състав, придаващ на С о качеството на лице, отговарящо на
деликтно основание, не би се променил, ако са налице различни хипотези на възлагане на
определена работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение за улавянето и
изолирането на скитащите безстопанствени кучета и евтаназията им или с предоставяне на
компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов представител на
юридическото лице – С о – да сключва договор за извършването на дейности по регулиране
на популацията на безстопанствените кучета (виж Решение № 383 от 27.07.2010 г. на ВКС
по гр. дело № 424/2009 г., ІV г. о, ГК и Решение № 279 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. дело
4
№ 1533/2010 г., ІІІ г. о., ГК).
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4
от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
По делото се установява единствено, че констатираните увреждания са причинили на
ищеца болка за кратък период от време, като отделно от това е започнал да използва
алтернативен маршрут за придвижване до работното му място. Не са необходими специални
знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес, уплаха, страх,
повишена тревожност и негативни душевни изживявания у ищеца. Съобразявайки, от една
страна, тежестта на уврежданeто, възрастта на пострадалия – същият е бил на около 30
години към момента на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило същото –
внезапно нападение от куче, продължителността и вида на проведеното лечение,
продължителността и интензивността на физическите и психическите страдания на ищеца, и
от друга – липсата на трайни последици за здравето, както и неустановяването на настъпили
съществени промени в начина му на живот, настоящият съдебен състав приема, че
справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза в размер
на 3000 лв.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е основателен до
размера от 3000 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 640 лв., от които 160 лв. за държавна такса
и 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Своевременно релевираното от процесуалния
представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е почти в минимален размер съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., като при преценката относно размера на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът не е длъжен да присъди минималния размер, а
съобразява сложността на делото от фактическа и правна страна (Определение
№396/29.11.2018 по дело №568/2018 на ВКС, ТК, II т.о.). Ето защо, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 480 лв.
Ответникът не е претендирал и представил доказателства за сторени разноски, поради
което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА С о, с код по Булстат: ******, с адрес: гр. София, ул. М № 33,
представлявана от кмета В А Т, да заплати на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „З ф, бл. ******* на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 3000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени
от ухапване от безстопанствено куче на 30.07.2023 г., около 6:30 часа в гр. София, ж.к. „З ф,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния
предявен размер от 4000 лв.
ОСЪЖДА С о, с код по Булстат: ******, с адрес: гр. София, ул. М № 33,
представлявана от кмета В А Т, да заплати на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „З ф, бл. ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 480 лв. – съдебни
разноски за производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6