Решение по дело №3610/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№262940/13.12.2021г.

гр. Варна,13.12.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година , в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3610 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба с вх.№ 21607/13.3.2020 г. от ищцовото дружество „Д.з.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, против ответника Ю.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявения иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД и с цена на иска 19 070,85 лева /от които 15 000 лв. главница и 4070,85 лв. мораторна лихва.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

Твърди се в сезиращата съда искова молба, че на дата 21.06.2016г. в гр. Варна, на бул. „*“ и бул. „*“ настъпило ПТП между л.а. „*“ с peг. № *, собственост на Ю.Н.К., управляван от същия и велосипед, управляван от С.Н.И.. Отговорността за настъпилото ПТП била на Ю.Н.К., който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост застигнал и блъснал намиращия се пред него в крайна лява част на пътното платно за движение велосипедист. В резултат на процесното ПТП пострадал велосипедистът, а именно С.Н.И.. Съгласно Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 22.06.2016г., /официален свидетелстващ документ/, Ю.Н.К. управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Извършеното от водача на л.а. „*“ с peг. № * - Ю.Н.К. престъпление, а именно управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, било установено с Определение за одобряване на Споразумение за решаване на делото между Районна прокуратура гр. Варна от една страна и подсъдимия по НОХД 3204/2016г. по описа на Районен съд Варна - Ю.Н.К. и защитника му от друга страна. Съгласно Споразумението за решаване на делото, подсъдимият Ю.Н.К. се признал за виновен в това, че на 21.06.2016г., в гр. Варна, е управлявал л.а. „*“ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила - 1.53 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 941/22.06.2016г. на отделение по съдебна медицина при МБАЛ „*“ АД.

Вината на застрахования водач ,твърди ищецът – застраховател, че е доказана - съгласно чл. 413, ал. 3 НПК във връзка с ал. 2, влезлите в сила присъди и решения, както и Споразуменията за прекратяване на наказателното производство и Решенията по НАХД, били задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.

Твърди се още, че на основание сключената в „Д.З.“ АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - полица № BG/15/116000184216, покриваща отговорността на виновния водач и след постъпило искане за изплащане на застрахователно обезщетение от пострадалото лице - С.Н.И., чрез упълномощен от него адвокат П.Б.Б., на основание чл. 498 от Кодекса за застраховането, в „Д.З." АД била образувана ликвидационна преписка с № *********, по която  било определено и изплатено застрахователно обезщетение, както следва:

От представените с претенцията документи било установено, че пострадалият С.Н.И. бил приет по спешност непосредствено след процесното ПТП в Спешното отделение на МБАЛ „*, гр. Варна, където бил прегледан, консултиран, изследван и раните му били хирургично обработени.При прегледа на С.Н.И. ***, били установени следните увреждания - разкъсно-контузна рана на главата - голяма разкъсно-контузна рана на челото, ГКС 15т; контузия на главата; контузия и разкъсно-контузна рана на дясно рамо - кожен дефицит с размери 4/6 см.При последващ преглед в МБАЛ „*“, гр. Варна, извършен на 06.07.2016г., било установено следното: цитат: „По дясната слепоочна окосмена област на главата и дясна челна област се установява хоризонтално разположена рана с неравни ръбове, спокойни, обработена хирургически, с дължина около 17-18 см. По задната повърхност на дясното рамо се установява ... с неравни ръбове, неправилна форма, с кожен дефицит на повърхностния епидермис, размери 6/4 см., дъно покрито с розово-белезникав налеп ... На 3 см. от нея се установява рана с неравни ръбове, неправилна форма, в процес на епителизация, с размери 1 см.“.

С оглед на установените увреждания, комисията на „Д.З." АД  приела, че са налице контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на дясно рамо и разкъсно-контузна рана на дясно рамо. За всички причинени болки и страдания на С.Н.И. за целия период на възстановяване, за преживения стрес и неудобства, както и за всички бъдещи страдания и болки, допълнително и последващо лечение, от Застрахователно-експертната комисия на „Д.З.“ АД било определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000.00 лева. Определеното обезщетение било съобразено с действащата константна съдебна практика за подобен вид увреждания и характера на самите увреждания към датата на причиняването им.

Сочи се още в сезиращата съда искова молба, че на 23.03.2017г. между „Д.З.“ АД и С.Н.И. било подписано Споразумение за уреждане на претенции и изплащане на обезщетение на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на подписаното Споразумение, с Преводно нареждане от 03.04.2017г. „Д.З." АД изплатило на правоимащия - С.Н.И. сумата в размер на 15000.00 лева, представляваща определеното застрахователно обезщетение по преписка № ********* - за претърпените от същия вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди. Подписаното Споразумение за уреждане на претенции и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по същество представлявало извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 365 от Закона за задълженията и договорите с договора за спогодба страните избягвали един възможен спор, като си правели взаимни отстъпки.

В конкретния случай страните по Споразумението приели за целесъобразно да уредят отношенията си по доброволен ред, като си направят взаимни отстъпки - страните договорили размер на обезщетенията доброволно, като същите били изплатени веднага, както било договорено в Споразумението. Със сключването на Споразуменията от 23.03.2017г. страните по същото, избегнали и един бъдещ съдебен процес, в който Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а в последствие и виновния водач щели да бъдат натоварени освен с по-големи разходи за изплащане на застрахователно обезщетение и с реализираните по делото съдебни разноски.

Твърди се още, че ищцовото дружество „Д.З.“ АД придобило правото да получи изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 15000.00 лева от застрахования водач Ю.Н.К. на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, тъй като при реализиране на ПТП последният управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

На ответника била изпратена Регресна покана с Изх. № ********* от 06.06.2017г. за задължението му по преписка № ********* за сумата в размер на 15000.00 лева. Поканата била получена от Ю.К. на 08.06.2017г. Предвид изложеното, за „Д.З. „АД бил налице правен интерес от водене на исковото производство.

В изпълнение на дадените от ВРС указания ищцовото дружество в допълнителна молба е прецизирало искането си до съда а именно:

Отправено е до ВРС искането да бъде постановено Решение ,по силата на което на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, съгласно който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу виновния водач, когато същият при настъпване на ПТП е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, да бъде осъден ответника Ю.Н.К. да заплати на ищцовото дружество сумата от 15000.00 лева, представляваща изплатеното от ищеца обезщетение по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите по преписка № *********, образувана на основание полица № BG/15/116000184216 за претърпените от С.Н.И. неимуществени вреди, получени в следствие на ПТП, настъпило на 21.06.2016г. в гр. Варна на кръстовището на бул. „*“ и бул. „*“, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на Исковата молба - 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.;

Обективирано е и искане на основание чл.86 от ЗЗД ВРС да осъди ответника Ю.Н.К. да заплати на ищцовото дружество сумата от 4070.85 лева, представляваща мораторна лихва и дължима поради неизпълнение от страна на ответника на доброволно предявената от „Д.З.“ АД претенция по регресна преписка с № ********* за периода от 10.07.2017г. (датата, на която е изтекъл 30-дневен срок от датата на получаване на регресната покана за погасяване на задължението) до 12.03.2020г. (датата предхождаща датата на завеждане на настоящата Искова молба.

Посочена е и банкова сметка ***не –сметка номер IBAN: ***, BIC: *** „*“ АД, обективирано е искане и за присъждане на разноските по делото.

В подкрепа на твърденията и исканията си и ищцовата страна е направила искания за събиране на доказателства. Изрично е заявено искането да бъдат присъдени в полза на ищеца реализираните по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 3 от ГПК. С оглед размера на предявения иск Дружеството претендира, при завеждане на иска :  762.83 лева държавна такса за завеждане на делото и 450.00 лева юрисконсултско възнаграждение. В случай, че претендираните от ответника разноски за юрисконсулт или адвокат надвишават минималните размери за процесуално представителство съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за правната помощ или минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли ищецът, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът да ги намали поради прекомерност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез надлежно упълномощен процесуален представител адвокат от АК Варна - А.Д. със съдебен адрес:*** е депозирал писмен отговор на исковата молба. С отговора на искова молба е оспорена в цялост исковата претенция. Искането на ответника е ВРС да отхвърли исковата молба като неоснователна, недоказана и неотговаряща на обективната истина. Оспорват се: претендираната сума в размер на 15 000 лв. за нанесени неимуществени вреди - болки страдания на С.Н.И. и сумата от 4070.85 лв. представляваща мораторна лихва.

Твърденията на ответника са, че исковата молба няма обстоятелствена част - липсвали изчерпателно обстоятелствата по отношение механизма на настъпило ПТП, както и излагане на данни в какво качество е участвало в движението пострадалото лице, както и какво е било неговото поведение и принос за настъпване на процесното ПТП. Данните, свързани с възникването на процесното събитие и данните по отношение на това в какво качество са участвали в движението - обстоятелствената част на исковата - по същество липсвали. Липса на обстоятелствена част на исковата молба според ответника налагала да не се дава ход на делото. По отношение на приложените към исковата молба документи – имащи характер на писмени доказателства по смисъла на ГПК, като такива сочи ответника, че не могат да заместят обстоятелствената част на исковата молба, а напротив ставали предпоставка за тълкуване на петитума, което било недопустимо по аргумент от разпоредбата на чл. 9 от ГПК. В контекста на горните възражения, ответникът счита, че от представените доказателства, не се установявали няколко основни обстоятелства, а именно: обстоятелствата, свързани с настъпването на пътно-транспортно произшествие; в какво качество са били лицата между които е възникнала злополуката към момента на възникване на събитието; нямало данни за наличие на механизма на реализиране на твърдяното събитие. По този начин се възпрепятствало упражняването на правото на защита на ответника. Отделно от горните възражения ответникът е оспорил изцяло предявения иск за неимуществени вреди - по основанието му и с оглед предявения размер. Същият според ответника е в изключително завишен размер и не отговарял на действително нанесените щети. Вредата следвало да се определи към момента на настъпването и, когато претенцията е станала изискуема, в застрахователната претенция липсвала каквато и да е сума. Оспорва се от ответника и механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на причинно - следствена връзка на твърдените имуществени и неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортно произшествие. Оспорено е и твърдението, че в резултат от възникването на пътно - транспортно произшествие, за ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди. Оспорва се и представената застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва се и представеното пълномощно от С.Н.И., с което същият упълномощава П.Б.. Оспорва се и представеното споразумение за уреждане на претенции и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди между „Д.З.“ АД и С.Н.И.. Оспорва се и представения ликвидационен акт. Оспорва се и преводно нареждане от 03.04.2017 г. Оспорва се, че обезщетението е изплатено и че е изплатено на С.И.. Оспорват се представените черно-бели снимки на глава с разкъсно-контузна рана на челото и съответно мед. удостоверение № 564/2016 г. Оспорва се протокола за ПТП.

В отговора изрично е уточнено, че протокола за ПТП е само констативен акт, в който се описват настъпилите събития, и с кои участници е, а не е доказателство за вина. Ако телесните повреди на С.И. представлявали средна телесна повреда, както бил записал адв. П.Б. в своята застрахователна претенция, ВРП щяла да образува досъдебно производство по смисъла на чл. 343, ал. 3, б. а от НК, срещу Ю.К., но такова нямало образувано. Това било така защото С.И. нямал средна телесна повреда. По процесното дело даже не било представено и влязло в сила НП, което да доказва вината на ответника за настъпилото ПТП, а с АУАН не можело да се налагат административни наказания и ПАМ. Видно било от приложеното по делото авизо за местен превод, с което на лицето С.И. е преведена сумата от 15 000 лева, че същото е от дата 03.04.2017 г. НП , което било издадено въз основа на АУАН описан в констативния протокол било връчено на Ю.К. на 31.05.2017 г. и влязло в законна сила едва на 08.06.2017 г., но дружеството - ищец изобщо не се е съобразило с този факт.

Т.е., след като нямало доказана вина от страна на ответника, то нямало и как два има регресна отговорност.

На следващо място в отговора на искова молба се възразява, че от приложената по делото застрахователна претенция на адв. П.Б. така и не ставало ясно каква е сумата, която се търси за обезщетение. В същата претенция било записано, че на С.И., десет дни след процесното ПТП са установени телесни повреди, които в своята съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. леки телесни повреди. В същата претенция адв. П.Б. твърдял, че С.И. имал средна телесна повреда от настъпилото ПТП. Това обективиране на получена средна телесна повреда на С.И. или било направено цитат: „с цел измама, или с цел заблуда, за да бъде изплатено по голяма сума пари, от тези които се полагат за лека телесна повреда.“В цитираното и приложено Споразумение по НОХД № 3204/2016 г. по описа на ВРС Ю.К. бил признат за виновен за това, че на 21.06.2016 г. е управлявал лек автомобил „*“ с peг. № * с концентрация на алкохол в кръвта си 1.53 на хиляда - престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 от НК. Никъде в процесното Споразумение, ответникът не бил признат за виновен за това, че виновно в следствие на ПТП е причинил каквато и да е телесна повреда на С.И.. Поради горното било недопустимо и неоснователно с представеното Споразумение да се вменява във вина на ответника настъпилото ПТП с нанесените телесни повреди на С.И.. Напротив: вина за ПТП имало именно соченото пострадало лице, като същият нарушил чл. 20, ал. 2, чл. 79 и чл. 80 от ЗДП. От материалите по приключилото със споразумение ДП по безспорен и категоричен начин се доказало, че вината за ПТП е изцяло на водача на велосипеда С.И.. Така и не станало ясно как и на базата на кои факти и доказателства застрахователят определил, че вина за ПТП има именно ответника. Защо застрахователят не е вземал предвид изявлението на С.И., който изрично при разпита си като свидетел по ДП, пред разсл. полицай И. М.сектор ПП при ОД на МВР Варна в Протокола си за разпит заявил цитат „, ЧЕ ВИНА ЗА ПТП ИМА ИМЕННО ВЕЛОСИПЕДИСТА. ИМЕННО ТОЙ В СВОЯ РАЗПИТ Е ЗАЯВИЛ „A3 БЯХ ВИНОВЕН ЗА ПТП И ЗАТОВА СЕ ИЗВИНИХ НА ВОДАЧА НА „*".“- пита в отговора си ответника. В Протокола за разпит на свидетелят очевидец- Р.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** същият в своите обяснения отново потвърждавала, че цитат: „В това време велосипедиста започна да се извинява на водача на „*", че той е виновен за произшествието".

Все пак,въпреки изложеното, ако наистина по делото се установяло, че Ю.К. има някаква вина за настъпването на процесното ПТП, то това според ответника ще е някакъв вид съпричиняване от него на вредоносния резултат, но вината за настъпването на това ПТП била единствено и само на С.И..

Относно размера на претенцията за неимуществени вреди становището на ответника е следното: Размера на иска, предявен по чл. 432, ал. 1 от КЗ от ищеца ответника намира за неоснователно завишен и прекомерен. На собствено основание, счита претендираната сума, като неоснователна и недоказана. От представените по делото писмени доказателства и твърдените увреждания на С.И. ставало ясно, че същия не бил спазил установените нормативни правила на ЗДП. На следващо място  ответникът оспорва всички твърдения относно вида, медико- биологичния характер и степента на уврежданията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период. Оспорва и представените медицински освидетелствания, тъй като удостоверенията за тях били изготвени и съставени ДВЕ СЕДМИЦИ след настъпилото ПТП, още повече, че предварителните сведения в съдебно- медицинските удостоверения, свързани с описаните увреждания били изцяло по данни от ищеца и нямали доказателствена тежест. ПТП –то, твърди ответника, че е настъпило на 21.06.2016 г., а медицинското удостоверение било  изготвено на 06.07.2016 г. Твърди се от ответника, че съдебно-медицинските удостоверения съставляват частни експертизи, които не са назначени и изготвени по реда на ГПК, поради което моли да не бъдат приобщавани към доказателствения материал по делото.

В представената застрахователна претенция не ставало ясно пострадалият каква сума е претендирал от ответното дружество и защо  излъгал, че има средна телесна повреда. В случай, че С.И. имал средна телесна повреда то щяло да бъде образувано и водено досъдебно производство по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК, а такова в настоящия случай нямало заведено. Единственият официален документ, в който били описани телесните повреди на лицето бил Констативния протокол за ПТП, който ответникът е оспорил, като в него било записано, че велосипедистът С.И. има единствено и САМО контузии, т.е. леки телесни повреди, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Видно било от  приложения протокол за ПТП № 13128, съставен от органите на КАТ, на 21.06.2016 г. в района на гр. Варна на кръстовище на бул. „*“ и бул. „*“,че било настъпило ПТП с участието на МПС с peг. № *, собственост и управлявано от Ю.К. и велосипедиста С.И.. Ищцовото дружество твърдяло, че причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Ю.К., който при управление с несъобразена скорост и под въздействието на алкохол, губи контрол над МПС-то и допуска ПТП с велосипедиста С.И.. Ответникът подчертава, че е оспорил този протокол, защото велосипедиста С.И. се движел срещу движението, т.е. обратно на движението на автомобилите и както той сам  заявил в разпита си като свидетел по БП 296/2016 г. по описа на сектор „ПП" - Варна: цитат: „...A3 БЯХ ВИНОВЕН ЗА ПТП И ЗАТОВА СЕ ИЗВИНИХ НА ВОДАЧА НА „*...".По делото бил представен протокол от НОХД № 3204/2016 г. по описа на 5 състав на ВРС, с който е одобрено споразумение за приключване на БП, за извършено престъпление по смисъла на чл. 343Б, ал. 1 от НК, т.е. управление на МПС след употреба на алкохол. За това деяние Ю.К. сочи същия в отговора си на искова молба, че е понесъл своето наказание. В НОХД № 3204/2016 г. по описа на 5 състав на ВРС, ставало въпрос единствено и само за управление на МПС след употреба на алкохол и никъде не се споменавало за настъпило някакво ПТП, за нанесени някакви имуществени или неимуществени вреди.

Безспорно по делото за ответника е, че към момента на пътнотранспортното произшествие, собственикът на лек автомобил марка МПС с peг. *, е бил застрахован по застраховка „ГО“ в „Д. З.“, валидна към датата на събитието, което е отразено и в протокола от ПТП. Най вероятно поради тези обстоятелства ищцовото дружество считало, че са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1 т.1 КЗ, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето, причинило вредата. Правото на застрахователя да иска от лицето, причинило вредата, след заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, е регресно право, сочи ответника. В случая се касаело до регресен иск, чието основание не е застрахователния договор, а фактът на изплащане на сумата на правоимащите лица, по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпвал в правата, спрямо причинителя, след плащането, като упражнявал тези права от свое име. В този смисъл регресния иск бил особен самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора, макар да има връзка него. Правата на застрахователя се определяли от размера на действителните щети, в случая в размер на 15 000 лева, като така определената сума според застрахователното дружество отговаряла в пълна степен на обезщетителния характер на застрахователното правоотношение. Това пак според застрахователното дружество били реално претърпените вреди към датата на ПТП - то. На следващо място заявява ответника, че постигнатото между пострадалия и застрахователя споразумение за размера на обезщетението не обвързвало деликвента, нито като правна сделка, тъй като той не е страна по него, нито със сила на присъдено нещо, тъй като същото не е одобрено като спогодба в гражданското дело, в което Ю.К. не е бил привлечен като трето лице помагач. Изводите направени от нарочна комисия при ищцовото дружество и залегнали в споразумението, според ответника не могат не могат да обвързват и съда да определи същата сума, доколкото касаело вътрешни договорни отношения между застраховател и застрахован. Следвало и да се изследва въпроса за справедлив размер за обезщетяване на претърпените болки и страдания. Ответника счита, че изплатения размер от 15 000 лева не съответства на интензитета на нараняванията, възстановителния период и претърпените негативни усещания от пострадалия. Не били доказани настъпили изключителни болки, неудобства или период на възстановяване по-дълъг от обичайния, липсвали каквито и да са данни за стандарта на живот на пострадалото лице, отчитайки превозването му с велосипед. В представената по делото застрахователна претенция нямало размер на претендирана сума, като за ответника останало неясно как са водени преговори и как се е стигнало до споразумение за изплащане на 15 000 лв., които отново заявява ответника, че са прекомерно завишени съобразно описаните травми. Според ответника С.И. в много голяма степен е осъществил съпричиняване при настъпване вредоносния резултат, изразил се в неправилно използване на пътното платно, като се движел срещу автомобилите и пътното движение. Точно поради това твърди ответникът, че Ст.И. нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 79, и чл. 80 от ЗДП, и допринесъл в значителна степен (изцяло) за повечето от получените от него травми. Твърди се от ответника, че получените от И. травми, били получени следствие на неговото виновно поведение и неспазването на посочената по-горе разпоредба като участник в пътното движение, като велосипедист.Счита още ответника, че ПТП е причинено при голяма степен на съпричиняване от страна на пострадалия по изложените по - горе съображения, което от своя страна било основание за намаляване на евентуално присъдения размер на обезщетение съгласно чл. 51, предл. 2 от ЗЗД.

Оспорва се размера на всички искови претенции за неимуществени вреди като прекомерно завишен. Оспорва се размера на исковите претенции като прекомерно завишен и не кореспондиращ с обективните фактори определящи понятието справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди, съдът подчертава ответника , че следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието „справедливост“ е свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата трябва да се определи към момента на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема. С оглед вида на претърпените от ищеца неимуществени вреди, счита ответника, че предявените претенции за обезщетение са в изключително завишен размер, за да доведат до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Претендираното обезщетение било в един висок размер, който не кореспондира на трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетения за аналогични случаи. Критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен сочи още ответника, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. Практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, относима и към разглежданата хипотеза, поради обусловеността на отговорността на застрахователя от деликтната отговорност на виновния причинител на щетата-страна по сключения договор за застраховка „гражданска отговорност“, била последователна. Справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД означавало да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице. По отношение размера на изплатеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, счита ответника, че същите са прекомерно завишени с оглед твърдените телесни увреждания, както и предвид принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и липсата на корекция по чл. 51, пр. 2 от ЗЗД. Как ищцовото дружество е признало ПТП и е изплатило 15 000 лв. като такава сума дружеството по принцип предлага при средна телесна повреда, каквато в настоящия случай няма- задава въпрос с отговора си ответника. Оспорва се и акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск. Категорично заявява ответника, че се противопоставя на разпита на С.И., тъй като според ответника неговия разпит, с цел установяване при какви обстоятелства и при какъв механизъм е настъпило процесното ПТП се явявал процесуално недопустим. В своите показания С.И., можел да изрази единствено и само неговата гледна точка за настъпилото събитие, което щяло да доведе до неравнопоставеност на страните. Още повече, че той бил заинтересован от изхода на делото страна по доста причини. Противопоставя се ответника и на искането на ищеца да бъдат изискани документи от МБАЛ „*АД като неотносимо и неоснователно. Към исковата молба липсвали снимки на описаните телесни повреди по тялото. Представени били само черно-бели снимки на глава с разкъсно-контузна рана на челото. Ищецът ако твърдял, че е получил тези травми от това ПТП следва да има цялата документация по случая. Още повече, че застрахователят за да изплати обезщетение и то в размер на 15 000 лв. следвало да е запознат с медицинската документация и тя да му е представена. Имало само снимки на челото на някаква глава, от които не било видно кое е това лице. Така предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ответникът обобщава, че са неоснователни и като такива моли ВРС да ги отхвърли, а разноските по делото да бъдат възложени изцяло в полза на ответника .По отношение на предявения акцесорен иск за лихва счита ответника, че след като главните искове са неоснователни, то неоснователен се явява и предявеният акцесорен иск за законна лихва. В условията на алтернативност в случай, че ВРС приеме иска за доказан, моли ответникът, същият да не бъде уважен в пълен размер тъй като не е обоснован размера на претендираното обезщетение. В подкрепа на всички възражения залегнали в отговора на искова молба ответникът е направил искания за събиране на доказателства . На осн. чл.78, ал.5 от ГПК, заявява ответника, че възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,поради факта, че претендирания размер не е съобразен с изискванията на НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с действителната правна и фактическа сложност на делото.

Видно от протокола от първото проведено по делото открито съдебно заседание от дата 16.10.2020 г. съдът на основание чл.219 ГПК е конституирал в производството по делото в качество на трето лице помагач С.Н.И., ЕГН ********** , с адрес *** на страна на ищеца – „Д.з.“ АД ЕИК * , с което е уважил искането на ищеца, представяйки възможност на ТЛП  до края на следващото съдебно задание да изрази становище по проекто доклада на делото, по исковата молба и по отговора на искова молба ,които  е следвало да му бъдат изпратени . След депозиране на Частна жалба от И. против допускането му като ТЛП и връщане на частната жалба, ТЛП е изразило писмено становище, приобщено на лист 128 -134 по делото ведно с приложено към становището надлежно пълномощно за процесуално представителство към адв.Б. ***.

В проведено по делото последно открито съдебно заседание от дата 12.11.2021 г. ищцовата страна не изпраща представител, ТЛП също не се явява и не се представлява. В молба – становище от 11.11.2021 г. ищцовото дружество изрично е заявило ,че желае разглеждане на делото, оспорва САТЕ, прави искане за нова тройна САТЕ и в случай , че бъде даден ход на делото по същество изразява становище , обективирайки и искане с правно осн. чл. 78, ал.5 ГПК . С молба-становище от 11.11.2021 г. ТЛП на страната на ищеца ,чрез адв. Б. също желае гледане на делото без участието на ТЛП, желае предоставяне на срок за писмени бележки и възразява за прекомерност на претендираните от страните разноски.

Ответникът по делото, представляван от адвокат А.Д. от ВАК моли съда да постанови Решение, с което да не бъде уважавано искането на ищеца като недоказано и по основание и по размер , моли в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски , като прави и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищцовата страна, желаейки предоставяне на подходящ срок за писмени бележки.

В рамките на предоставения от съда срок ответникът и ТЛП са депозирали подробни писмени бележки по същество на спора.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

В производството по делото са допуснати до събиране и събрани писмени и гласни доказателства, проведени и необходимите за пълното и обективно изясняване на фактическата страна на спора експертизи - СМЕ и САТЕ (първоначална и повторна )и ССчЕ. В тази връзка съдът намира за необходимо да се спре върху ангажираните от страните писмени доказателства, представени кактто следва: още с исковата си молба ищецът-застраховате е представил и по делото са приобщени като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1812 от 22.06.2016 г.; протокол от проведено на 05.07.2016 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3204/2016 г. по описа на PC - Варна, Пети наказателен състав; разпечатка от информационна система на „Д.З.” АД за полица № BG/15/116000184216; справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за автомобил с peг. № *; застрахователна претенция вх.№ 310В105136/16.12.2016 г.; пълномощно от С.Н.И. към адв. П.Б.; медицинско удостоверение № 564/2016 г. от МБАЛ „*” АД; заключение от д-р М.; 7 бр. цветни снимки; информация за банкова сметка *** „ОББ”; споразумение от 23.03.2017 г. между „Д.З.” АД и С.Н.И.; ликвидационен акт № 504802/24.03.2017 г.; преводно нареждане за кредитен превод от 03.04.2017 г.; писмо изх.№ *********/06.06.2017 г., ведно с известие за доставяне от.08.06.2017 г.; справка за дължимата мораторна лихва върху сумата от 15000,00 лв. за периода от 10.07.2017 г. до 12.03.2020 г.

Ответникът от своя страна, в срока по чл.131 ГПК е ангажирал и по делото са приобщени като писмени доказателства заверени копия на : протокол за разпит на свидетеля С.И. от 22.06.2016 г. по БП № 269/2016 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Варна; протокол за разпит на свидетеля Р.А. от 22.06.2016 г. по БП № 269/2016 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Варна.

Допуснато като писмено доказателство по делото и приобщено е цялото производство по НОХД № 3204/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, 5 състав.

Отделно от горните писмени доказателства по делото са приобщени и изисканите по реда на чл.192 ГПК и представени с писмо вх.рег.№ 270550/06.10.2020 г. от МБАЛ „*” АД, заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение № 5284; допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение № 5284; журнал за прием на пациенти в спешен център, започнат на 10.06.2016 г., завършен на 23.06.2016 г.

Анализа на цитираните писмени доказателства, налага следните изводи от фактическа страна :

С уведомително писмо от 22.06.2016 г. на ОД МВР Варна „Отдел разследване“,  РП Варна е била уведомена на осн. чл. 356, ал.2 НПК, че на 22.06.2016 г. е започнато БП № 269/2016 г. по описа на Сектор „ПП „ при ОД МВР Варна. По повод ЗМ № БВС21600269БХС – съобщение от длъжностно лице до органа на досъдебното производство и данни за извършено престъпление : - затова, че на 21.06.2016 г., около 23,00 ч. в гр. Варна , по бул. „*“ , в посока Центъра на града, лицето Ю.Н.К. ,ЕГН ********** , управлявал МПС – л.а. *, с рег.№ *, с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 на хиляда – 1,57 промила на хиляда-престъпление по чл. 343 Б, ал.1 ГПК . БП било проведено на основание чл. 356, ал.3 НПК и започнало със следното действие по разследването : разпит на свидетел -очевидец. След приключване на процесуално – следствените действия по БП, с мнение за повдигане на обвинение от 27.06.2016 г. ст. Разследващия полицай , водещ досъдебното производство ,под формата на бързо производство, на осн. чл.199 и чл. 235 НПК е постановил БП № 269/2016 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД МВР Варна , пр.пр. № 7881/2016 по описа на РП Варна, водено срещу Ю.Н.К. ,ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 343 Б, ал.1 НК да се изпрати на РП Варна с мнение за предаване на съд на обвиняемото лице. Така цитираното БП е приобщено като доказателство по образуваното във ВРС НОХД № 3204/2016 г., по описа на V -ти състав .Цитираното НОХД е било образувано във ВРС на дата 28.06.2016 г. въз основа на внесено от РП Варна споразумение съгласно чл. 357, ал.1 т. 4 НПК. Видно от листи 7 и 8 от НОХД № 3204/2016г. ВРС -V -ти състав  , с Протоколно определение № 378 от 5-ти юли 2016 г. е одобрил постигнатото на основание чл. 381 НПК по БП №  269/ 2016 г. по описа на ПП – ОД МВР Варна , пр.пр. № 7881/2016 по описа на ВРП и НОХД № 3204/2016 г. по описа на ВРС V -ти състав споразумение между ВРП с участието на прокурор при РП В. Г., адвокат А.Д. защитник на обвиняемия и обв. Ю. Н.К. . С така одобреното от съда споразумение обвиняемият се е признал за виновен затова, че : на 21.06.2016г. в град Варна управлявал МПС – л.а. * с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,53 на хиляда, установено по надлежния ред  с протокол за химическа експертиза №  941/22.06.2016 г. на отделение по съдебна медицина  при МБАЛ „* „– АД Варна -престъпление по чл. 343 Б, ал.1 НК. Затова деяние обв. К. е приел да изтърпи наказание „лишаване от свобода „ за срок от 3 месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 НК е било отложено с 3 години изпитателен срок .Отделно от горното обвиняемия е приел на основание чл. 343 Г НК да изтърпи наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от 9 месеца, като на осн. чл. 59, ал.4 НПК се зачита времето , пред което е бил лишен от това право по административен ред .При тези параметри на одобреното от наказателния съд споразумение , на основание чл. 24, ал.3 НПК е било прекратено производството по НОХД № 3204/2016 г.

При така изложеното по-горе се налага от фактическа, а и от правна страна извода, че с влязлото в законна сила на 5.7.2016 г. споразумение ответникът К. е признат за виновен затова, че на дата 21.06.2016 г. в гр.Варна, при управление на л.а. *  с рег. № * е осъществил състава на престъпление по чл. 343Б , ал.1 НК. Прочита на материалите по наказателното дело от неговата досъдебна до съдебна фаза налага извод, че на дата 21.06.2016 г. е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1812 от мл.инсп.Е.– деж. ПТП при ОД МВР , за регистрирано около 22,30 ч. ПТП с участници 1 и 2 , с пострадал С.И., взето отношение към участник -2 – ответника К., на който е бил съставен АУАН , взета кръвна проба и изготвена химическа експертиза. На дата 27.06.2016 г. К. е бил привлечен като обвиняем по отпочнато БП и на същата дата са му били предявени материалите по досъдебното производство, производството в което К. се е признал за виновен затова, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата . С протоколното определение от дата 5 юли 2016 г. е била приключена и съдебната фаза на наказателния процес, воден против ответника в настоящото гражданско дело . Одобреното от наказателния съд споразумение за деянието по чл.343 Б ,ал.1 НК  е влязло в законна сила .Или от дата 21-06-2016 до дата 5-07-2016 г. е траел наказателния процес против отв.К.. Действително сред материалите по БП се съдържат данни за причинени при ПТП-то телесни повреди на Ст.И., както и негов разпит в качество на свидетел, в който разпит е заявил, че той като велосипедист не изчакал преминаващите на зелен сигнал автомобили, мислел че ще успее да мине пред автомобилите и направи ляв завой. Навлизайки в  началото на кръстовището , И. е обяснил, че първо един таксиметров автомобил за малко не го блъснал, като завил вдясно за не го удари, но веднага след това движещия се зад него автомобил го блъснал. При ПТП-то е заявил И., че бил контактен и в съзнание, водача на таксито се обадил на 112 съобщил за ПТП-то, казвайки че ще дойде линейка, а И. имал по главата прорезна рана и кръв. Същият е заявил пред разследващия полицай че той е виновен за ПТП -то и затова се извинил на водача на *-а.

По повод спорните по делото въпроси относно вината на деликветна , релевираните възражения за съпричиняване , а и за цялостното изясняване на фактическата страна на спора съдът е допуснал събиране на гласни доказателства , САТЕ , СМЕ и ССчЕ.

Анализа на всички гласни доказателства, допуснатите по делото и приобщени по надлежния ред експертизи мотивира съда да приеме за установено следното от фактическа страна:

На дата 21.06.2016 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. * и бул. *се е осъществило ПТП , около 22,30 ч. с участници Ст.И. – велосипедист и отв.Ю.К. – водач на МПС „* „, с посочените вече по-горе данни за лицата и за МПС . За осъщественото ПТП е бил съставен КП за ПТП с пострадали лица № 1812 /л. 7 от бързото производство / .В цитирания КП мл. инсп. Евтимов е отразил на схема удара между водача на МПС и велосипедиста, посочил че е пострадал велосипедиста на 18 г., с разкъсно – контузна рана на главата и дясно рамо. Причините за ПТП са посочени така , че е видно че водача на МПС поради движение с несъобразена скорост блъснал велосипедиста .Също така е вписано , че на водача на МПС  бил съставен АУАН 747656 /21.6.2016 г. Установява се още от л. 9 -ти от БП , че с протокол от химическа експертиза № 941/ 22.6.2016 г. ,след дадена на 21.06.2016 г. кръвна проба от Ю.К., е било установено, че К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,53 промила.

По делото не е спорно, а и се доказва от ангажираните от ищеца-застраховател писмени доказателства, че към дата 21.06.2016 г. водачът на л.а.“*“ модел 900,  с ДКН * е бил застрахован със задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите / л. 16/ , обективирана в полиза ВG /15/116000184216 , със срок на действие от 6.1.2016 до 5.1.2017 г., със застрахователна сума 12000000.00 лв. /л.16/.

Установява се, че на дата 16.12.2016 г. ТЛП на страната на ищеца Ст. И., чрез адвокат П.Б. е отправил застрахователна претенция по чл. 498 ал.1, вр. чл. 380 ал.1 КЗ до ищеца „Д.з.“ АД относно полица № 15116000184216 – застраховка ГО със срок на действие до 5.1.2017 г. В искането си до застрахователя И. , чрез адв. Б. е навел твърдението че по повод застрахователното събитие от 21.06.2016 г. И. е получил средна телесна повреда , от инцидента претърпял материални вреди свързани с лечението му и нематериални изразяващи се в претъпени и продължаващи болки и страдания, както физически, така и психически дискомфорт. Предвид така изложеното и на осн. чл. 498 , ал.1 вр. чл. 380 ал.1 КЗ , И. чрез адв. Б. е заявил пред „Д.з. „ АД, че счита че следва да му се изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по приложената банкова сметка -***едикаменти, проведено лечение , Протокол за ПТП, пълномощно , документ за б.см. на Ст. И., медицинско удостоверение.

На база Ликвидационен акт № 504802/24.03.2017 г. застрахователят е разпоредил по ликвидационна преписка № *********/ 16.12.2016 г., полица № ВG/15/116000184216 по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите /застрахован Ю.Н.К. / виновен водач на МПС с рег.№ *, марка *, модел 900, на пострадалия С.Н.И. да се изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15,000,00 лв. , с изрично отбелязване , че има основание за регрес./л.29/ .Със авизо местен превод , приложено на л. 30 в заверено за вярност за оригинала копие застрахователят – ищец е превел по посочената от И. б.см. сумата от 15 000 лева с посочено основание „ щ. *********/16 ГО на МПС Ф / от 3.4.2017 г. „

Видно от споразумението приложено в заверено за вярност с оригинала копие на листи 27, 28 по делото на дата 23.03.2017 г. „Д.з. АД и С.И. , са сключили писмено , двустранно подписано споразумение с което уреждат окончателно отношенията си по преписка № *********/16.12.2016г., регистрирана при застрахователя във връзка с претенцията на увреденото лице по изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност  на автомобилистите. Постигнатите общо 5 основни договорки между застрахователя“ *„ АД и И. са били взаимно приети, като по същество от същите се констатира, че за претърпените в резултат на застрахователното събитие от 21.06.2016 г. неимуществени вреди / описани в т.1.4./ застрахователят е определил обезщетение от 15 000 лв., което И. е приел , както и че с изплащане на обезщетението отношенията между страните по същото са напълно уредени. Така подписаното между страните споразумение има характер на извънсъдебна спогодба, но не обвързва ответника Ю.К., т.к.същият не е участвал при подписването му .

Доказано по надлежния ред е отправянето на регресна покана от ищеца до ответника, получаване на последната .

Ответникът е оспорил и основанието и размера на исковете предявени против него, като е оспорил плащането на сумата от 15 000 лева, навел и възражения че споразумението в което не е участвал не го обвързва .

За доказване на правно релевантния факт на плащането на застрахователно обезщетение от „Д.з.“ АД към Ст.И. по делото е допусната и проведена ССчЕ. От заключението на в.л. С. по допуснатата  и приобщена ССчЕ / л. 225 – 226/ категорично се доказват твърденията на ищцовото дружество затова, че сумата от 15 000 лв. е постъпила по банковата сметка на С.Н.И. с вписаните от в.л. реквизити, водена при ОББ АД, на 03.4.2017 г. , представляваща дължимо от ищеца застрахователно обезщетение.

По делото е допусната и изготвена Съдебно -медицинска ексепртиза, възложена на съдебния медик д-р Д. Д.. От заключението на в.л. Д., приобщено на листи от 243 до 246 , по същество лекарят - съдебен медик е дал заключението, че от представените по настоящото гражданско дело медицинска документация се установява, че на 21.06.2016 г. С. Н.И. е получил контузия на главата , разкъсно - контузна рана в челна област на главата, разкъсно – контузни рани в областта на дясното рамо. Описаните травматични увреждания, съдебният медик е приел, че са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта на главата , десния крайник. В.л. по СМЕ е констатирало, че на И. са били проведени първична хирургична обработка на раната, шев направен с ТАП. След получаване на такива травматични увреждания, заключава в.л. Д., че е необходимо и продължително провеждане на хирургично лечение , а именно – шев на раната , провеждане на консервативно лечение с обезболяващи и антибиотици. Тези травми според съдебния медик са причинили болки и дискомфорт на пострадалия за период не по -малък от 2 -4 седмици . Във връзка с приложения по делото снимков материал /т.е. цветните снимки на листи 22 -25 / изрично вещото лице е уточнило ,че ще бъде извършен клиничен преглед на 09.07.2021 г., при който ще коментира настоящото състояние на разкъсно – контузната рана в челната област.

Към момента на произшествието, дава заключение д-р Д., че отв.Ю.К. е бил в гранична лека – средна степен на алкохолно повлияване при която са налице нарушения в координацията на движение, адекватна преценка на околната действителност, собствените постъпи и други.

Изрично при разпита на в.л. Д., / л.258/ вещото лице е отговорило , че описаният в експертизата белег на лицето и главата на И., установен по време на клиничния преглед създава видима асиметрия в нормалния човешки облик и води до загрозяване .

По време на същия разпит в.л. Д. е посочил, че алкохолната концентрация в кръвта до 0,5 промила е субклинична фаза на опиване, от 0,5 до 1,5 промила е лека степен на алкохолно опиване , от 1,5 до 2,5 промила – средна , а над 2,5 промила е тежка ,потвърждавайки заключението си ,че в случая по време на процесното ПТП ответника като водач на л.а.* е бил в лека -средна степен на алкохолно опиване, при която с налице нарушения в координацията на движението, адекватната преценка на собствените постъпки , околната действителност, занижаване на реакциите , които примерно при неопиване са съвсем адекватни ,като в случая са били занижени – реагирало се значително по-бавно в сравнение с един човек който е в нормално състояние.

Така депозираното основно заключение по СМЕ ведно с допълнението към нея  с  вх.рег. №  298527/21.09.2021 г. не са оспорени от страните и приети по делото.

В хода на настоящото производство са изготвени основна и повторна съдебно автотехническа експертиза , като основната е възложена на в.л. инж.К. / приобщена на листи 250 -256 / а повторната САТЕ е възложена на в.л. А.В. / приобщена на листи от 284- 291 / , също оспорена, но само от ищцовата страна.

При сравнение на заключенията на в.л.К. и В., по същество съдът констатира, че и двете вещи лица са стигнали до идентични изводи по спорните по делото въпроси, като заключението на в.л. В. съдът кредитира напълно, т.к. е и обосновано и пълно и подробно, за разлика от заключението на в.л. К..

На база САТЕ изготвена от в.л. В., кореспондираща със всички събрани доказателства, съдът приема по същество за безспорно установено и доказано в настоящото производство следното :

На 21.06.2016 г., около 22:30 часа, в гр. *, лек автомобил „*“ с peг. номер *с водач Р.Д.А. и лек автомобил „*“, с peг. № *, с водач Ю.Н.К. *** в посока от Север към Юг (от кв.“*“ към * на гр. *), в платното за движение предвидено за движение в тази посока, в лявата лента за движение.

Велосипедистът С.Н.И. *** в посока от Изток към Запад (от ж.к. „*“ към *), по платното за движение предвидено за движение в посока от Запад към Изток (от * *към ж.к. *), в тревната площ, където има образувано утъпкване на тревната площ във вид на пътечка. Кръстовището между бул. „*“ и бул. „*“ в тази си част е регулирано със светофарна уредба, като сигналите и са видими за водачите на леките автомобили, но не и за велосипедиста. Леките автомобила навлезли и преминали през кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба за тяхната посока на движение. При навлизането на велосипедиста на платното за движение на бул. „*“, същият извършил маневра завой на ляво, като продължил движението си в лявата лента за движение на бул. „*“. Водачът на лек автомобил „*“ с peг. номер *успял да избегне произшествието, като се отклонил на дясно по посока на движението си и заобиколил велосипедиста. Водачът на лек автомобил „*“, с peг.№ * ударил с предната част на превозното средство велосипеда в задната му гума. Тялото на велосипедиста се възкачило върху предната част на лекия автомобил, като достигнало до челно стъкло. Лек автомобил „*“ се отклонил на ляво по посока на първоначалното си движение, излязъл от платното за движение и навлязъл в тревната площ, където паднало тялото на велосипедиста и автомобилът се установил в покой.

Причината за настъпване на произшествието, според в.л. В. е навлизането на велосипедиста в траекторията на движение на лекия автомобил.

След съпоставяне на всички налични по делото материали, експертизата изготвена от в.л.В. дава заключение относно механизма на произшествието , а именно: пряк контакт между лек автомобил и велосипед, като велосипедът навлиза в платното за движение на лекия автомобил пред него, след като извършва маневра завой на ляво. Лекият автомобил застига и удря движещия се пред него велосипед.

Изрично вещото лице В. прави заключението че не са налице е обективни данни за изчисляване на точната скорост на движение на превозните средства преди и в момента на удара. Поради липсата на тежки увреждания на велосипедиста и липсата на големи материални щети по лекия автомобил и като се вземат в предвид свидетелските показания на водача на лек автомобил „*“, експертизата счита, че скоростта на движение на лек автомобил „*“  преди удара е била в размер до 50 км/ч.Водачът на лек автомобил „*“, повтаря в САТЕ  в.л. В., че е успял да реагира само чрез отклоняване на управлявания от него автомобил на дясно по посока на първоначалното му движение, което е предотвратило произшествието за него. В.л. В. сочи още, че не са налице данни кога водачът на лек автомобил „*“ е реагирал и е започнал отклоняването си на ляво по посока на първоначалното си движение.

От САТЕ на в.л. В. се установява още, че моментът  на възникване на опасността е бил момента на навлизане на велосипедиста на платното за движение на бул. „*“. Според в.л. В. не са налице данни да се определи отстоянието на превозните средства в този момент. Възможно е било за в.л. В. водачът на лек автомобил „*“ да не възприеме идващия му от ляво велосипед като опасност, поради следните причини: Велосипедистът се приближава към кръстовището в посока обратна на посоката на движение на платното за движение, по което се движи; Лек автомобил „*“ навлиза в кръстовището при зелен сигнал на светофарната уредба; Липсата на напречна пътна маркировка „Пешеходна пътека“ и не обичайно място за пресичане на пешеходци. Според в.л. В. произшествието е станало в тъмната част на денонощието и няма данни за наличието на светлини или светлоотразителни знаци по велосипеда и облеклото на велосипедиста. Велосипедистът, заключава в.л. В., че е имал възможност да предотврати произшествието, като изчака преминаването на превозните средства преди да навлезе в платното за движение на бул. „*".

В т.6 от САТЕ на в.л. В. е даден отговор на въпроса каква е причината за ПТП -то . Причината за настъпване на произшествието  вещото лице Ал.В. намира навлизането на велосипедиста в траекторията на движение на лекия автомобил. Съгласно свидетелските показания на С.Н.И. пред ст. разл. полицай И. М.от 22.06.2016 г. по БП 269/2016 г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, приети с определение в открито съдебно заседание на 15.01.2021 г. цитира много точно вещото лице, че велосипедистът казва, че е видял идващите му отдясно превозни средства и е помислил, че ще извърши маневрата пред тях, т.е. не е преценил правилно възможността да извърши маневрата безопасно.

Така цитираните доказателства следва да бъдат обсъдени ведно със събраните гласни, именно :

В първото по делото о.с.з. е разпитан в качество на свидетел Р.А. / без дела и родство със страните / .В показанията си дадени пред съда – л. 153 – 54 св.А. е изложил твърдения напълно кореспондиращи със заключението на в.л.В., а именно че се движел по бул.“*“, в посока центъра, приближавайки светофара, който пресича  „* „и „*“, св .А. преминавал и в момента в който светело зелено ,т.е. светело зелено от поне 20 секунди, не намалявал и т.н., видял момче което се движи с велосипед по бордюра , там нямало тротоар – по бордюра ,срещу посоката на движение, но по бордюра , бул. „*“ посока „* *“, видял това момче че ще излезе на пътя и успял а го заобиколи- просто се върнал дясно колкото за избегне произшествието. Зад него, св. А. видял, колата която ударила велосипедиста и спрял да окаже помощ и да види какво става. Св.А. останал там докато дойдат полицаите , дал показания и го освободили а след час минал повторно да види от любопитство какво става и тогова научил, че водачът на л.а. ударил велосипедиста бил употребил алкохол, а след това в КАТ дознателя му обяснил как точно станало.В останалата част от показанията на св.А. са изложени твърдения затова, че водачът на л.а. ударил велосипедиста дължал някаква кърпа или фланелка да пристиска главата на момчето, пристигнали родителите на велосипедиста и мълчали, а велосипедиста упреквал водачите на МПС -та че много бързо карали , впоследствие пристигнала линейка а велосипедиста бил в адекватно състояние с рана на главата, а Ю.плачел от вълнение. На конкретно поставени въпроси св.А. е отговорил, че ударът настъпва в задната гума на велосипеда, но т. к. велосипедиста се движел по прав ъгъл на посоката на движение, в момента в който А. го заобикаля , велосипедиста успял да реагира и той да се извърти в посока на движението на А. и затова удара бил в задната гума на велосипеда ,но самият удар св. А. не видял, след това пристигнали служители на КАТ . Същият свидетел не скрива от съда, че повторното му връщане на местопроизшествието било от любопитство, не отрича не познава участниците в ПТП-то, като сочи, че след това като научил имената на виновния водач направил справка в интернет и установил, че Ю.К. бил политическа фигура в града.

С протоколно определение постановено в първото о.с.з. съдът е допуснал въпроси към ТЛП на страната на ищеца – Ст. И..

В о.с.з от дата 5.3.2021 г./ л.171 – 172 / И. е отговори на поставените му въпроси.Ст. И. категорично е заявил пред съда, че не е направил изявление затова, че вината за ПТП е негова, не знаел защо било записано това изявление в разпита му като свидетел в досъдебното производство, не се бил извинявал на водача на *, че допуснал ПТП -то , обяснения напълно противоречащи на заявеното в досъдебното производство от И. при разпита му в качество на свидетел.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът е сезиран с ОСИ с правно осн.чл. 500, ал.1 т.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД предявени от Д.з. АД против отв. Ю.К., като по делото е допуснато участието на ТЛП на страната на ищеца на осн.чл.219 ГПК на Ст. И. .

Правото на регрес на ищецът -застраховател нормативно е уредено в разпоредбата на чл.500 КЗ, повеляваща :  500. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това;3. е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач;4. умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие;5. е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от задържане.(2) Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Изречение първо не се прилага, когато превозното средство е учебно и е управлявано от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата.

С доклада по делото, съдът е приел че по предявените в условията на обективно кумулативно съединяване регресен иск и акцесорни искания за заплащане на мораторна и законна лихва с правно основание чл.500 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД тежестта на доказване между страните както следва: Съгласно общото правило на чл.154 ГПК, съдът е обявил на страните, че всяка една страна следва да установи и докаже твърденията и възраженията си, въз основа на които черпи за себе си положителни права . В тежест на ищцовата страна, съдът е възложил да установи твърденията си въз основа на които основава активната си процесуално правна и материално правна легитимация а именно: при условията на пълно и главно доказване да установи основанието и размерите на претенциите си, както и твърденията си, че ответникът е изпаднал в забава и продължава да се намира в такава, респ. че ответникът дължи на ищеца вземанията за които се води настоящото исково производство – за главница, мораторна лихва и за законна лихва. В конкретното производство ищецът е следвало да установи и докаже наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност, настъпване на застрахователно събитие по време, място и начин посочени в исковата молба, причинени неимуществени щети на увреденото лице Ст.И. по вина на водача причинил ПТП-то, пряката причинно - следствена връзка между ПТП-то и неимуществените вреди на Ст.И., своевременно заявяване на претенцията за възстановяване на неимуществените вреди на И., изплащане по банков път на застрахователно обезщетение- т.е. всички елементи от фактическия състав на чл.500 КЗ ,даващи право на застрахователя да предяви регресния си иск против виновния водач, причинил ПТП-то. В тежест на ответната страна, съдът е възложил да наведе всички възможни правоизключващи, правопогасяващи и/или правоотлагащи възражения по предявените осъдителни искове – т.е. възраженията които вече са сторени в отговора на искова молба. С проекта за доклад по делото съдът е обявил на страните, че ответникът в срока по чл.131 ГПК е признал само наличието на застрахователно правоотношение, обективирано в задължителната полица ГО и наличието на водено и приключило със споразумение НОХД, а окончателния доклад е допълнен в следния смисъл: На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на валидна към датата на процесното ПТП задължителна застраховка ГО на автомобилистите, покриваща отговорността на ответника като водач на „*”, с рег.№ *; управлението на л.а. „*”, с рег.№ *, с наличие на алкохол над допустимата по закон норма към момента на настъпване на процесното ПТП.

При така разпределената тежест на доказване, на база съвкупния и поотделен анализ на всички събрани по делото доказателства, настоящият първоинстанционен състав намира че ищецът е доказал основанието на иска си по чл.500 КЗ , а ответника от своя страна е доказал възраженията си за съпричиняване на вредоностния резултат. Придържайки се и към трайната съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съдът излага следните мотиви: Регресното право на застрахователя срещу застрахования е уредено при застраховане “Гражданска отговорност”. Съгласно чл.500 КЗ (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) застрахователят се освобождава от задължението по договора за застраховка към застрахования при задължителното застраховане “Гражданска отговорност”, когато вредите на третите лица са причинени от застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона, под въздействието на друго упойващо вещество или без да е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, следствие на което е настъпила щета. Правото на регрес на застрахователя настъпва след като плати обезщетението на третото увредено лице. Освен в посочените случаи, застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление. Регресното право , многократно е обобщавал ВКС, че е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност. Това е така, т.к. съгласно чл. 45, ал.1 и чл.51, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното. В хипотезата на чл. 500 ,ал.1 т.1 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, водачът на МПС трябвапри настъпването на пътнотранспортното произшествие да е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като управлява моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.Застрахователят не би могъл да може да упражни правото си на регрес, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици.Съгласно чл.300 ГПК, задължителна за гражданските съдилища по въпросите за противоправността на деянието и вината на дееца, е влязлата в сила присъда на наказателния съд. Чл. 413, ал.2 и ал.3 НПК разширява кръга на задължителните за гражданския съд съдебни актове на наказателния съд като решенията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и споразумението по глава 29 НПК за решаване на делото. Присъдата е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав. Нормите, определящи съставите на чл.343 НК, са бланкетни. Основание за привличане под наказателна отговорност и осъждане на водачи на МПС за престъпления по транспорта е налице при доказано виновно нарушение на конкретни правила за движение, които стоят в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие и последиците от него. Тези правила са разписани в ЗДвП и Правилника за приложението му.В случая с влязлото в законна сила на  05.07.2016 г. Протоколно определение № 378/ 5 юли 2016 г. на РС Варна, по НОХД № 3204/2016 г. по описа на РС Варна ответникът Ю.К. е признат за виновен затова, че на дата 21.06.2016г. в гр.Варна е управлявал МПС * с рег.№  *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,53 на хиляда , престъпление по чл.343 Б, ал.1 НК . Следователно доказана е първата предпоставка на правото на регрес за застрахователя ответникът да е нарушил ЗДвП - управлявал л.а. с концентрация на алкохол над 1,2 промила, в случая 1,53 поради което и гражданския съд съобразява пределите на влязлото в закона сила Протоколно определение на наказателния съд с което е одобрено споразумението. Т.е. доказано е че на сочената дата ответника като водач на МПС е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила и че е осъществил от обективна и субективна страна деяние квалифицирано по чл. 343 Б,ал.1 НК.

Действително в бързото производство образувано по повод ПТП- то от 21.06.2016 г. на ответника Ю.К. е било предявено обвинение само по горния текст от НК, поради което и в съдебна фаза предявеното обвинение е било само за деяние по чл.343 Б, ал.1 НК .

Горните факти не изключват възможността в гражданския процес да бъде изследван въпроса дали по същото време и при същото ПТП ответникът е причинил неимуществени вреди на лицето Ст.И., вреди които И. е заявил пред застрахователя и които са били признати от застрахователя , определени по размер като общо 15 000 лева и изплатени .

Спецификата на така наречените бързи производства по НК, сред които е приключилото и водено против ответника първоначално БП, а след това и НОХД е открила пътя на защита на пострадалия И. , като последният е избрал да отправи искане до застрахователя на виновния водач за репариране на причинените му неимуществени вреди от виновното поведение на водача на застрахованото със „Гражданска отговорност“ при ищеца МПС.

Независимо от предметните предели на влязлото в сила споразумение по НОХД № 3204/2016 г. по описа на РС Варна, от назначената и кредитирана от съда напълно като обективна и компетентно дадена повторна съдебно -автотехническа експертиза на вещото лице В., в.л. В. потвърждава фактическите и правни констатации на наказателния съд за управление на МПС от страна на Ю. К. след концентрация с алкохол в кръвта .Същия извод е направил и съдебния медик – д-р Д. по допусната СМЕ . Несъмнено от заключенията на в.л. Д. по СМЕ и заключението на в.л. В. се установява механизма на пътно -транспорното произшествие от 21.06.2016 г., вината на водача на л.а. *0 – отв. Ю.К., начина по който велосипедиста И. е получил травматичните увреждания, техния характер и продължителност , както и вината на самия велосипедист , поради което съдът намира че са налице всички останали предпоставки на чл.500 КЗ – доказана е причинната връзка между произшествието и вредата. В.л. В. приема, че виновен за ПТП -то е водачът на велосипеда, като подробно се спира дори и на анализ на гласните доказателства дадени още на досъдебното производство. Тук е мястото да се отбележи, че както водачите на МПС, така и всички други участници в движението по пътищата следва да спазват задълженията които имат при движение по пътищата .В Закона за движение по пътищата  в чл. 79 е записано ,че за да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипедист следва да има :1.изправни спирачки, 2.звънец и да няма друг звуков сигнал.3 .устройство за излъчване на бяла и жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад …4.бели жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелетата. В чл. 80 от ЗДвП  (Изм.- ДВ,бр.60 от 2012 г.,в сила от 07.08.2012 г.) законодателят е въвел следните изисквания към водачите на велосипеди : Водачът на велосипед е длъжен: 1. Да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост; 2.да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

Данни а и твърдения дори на самия И., затова да е спазил както нормата на чл. 79, така и на чл. 80 ЗДвП по делото няма , а обясненията му по чл.176 ГПК съдът намира че са уклончиви и подадат под хипотезата на чл. 176, ал.3 ГПК,въпреки че е бил предупреден изрично за приложимостта на ал.3 на чл. 176 ГПК още при допускането на въпросите. ( същият е твърдял пред разследващия че той е виновен за ПТП-то , а пред съда нвърди че не се е извинявал на водача на * и че не знае защо в протокола от разпита му разследващия записал тези твърдения ).Независимо от липсата на обвинение за причинена телесна повреда на С И. от страна на Ю.К. в наказателното производство, от заключенията на вещото лице Д. по СМЕ и на автоексперта по повторната САТЕ се установява, че при удара на л.а. „*“ , управляван от отв.К. , И. е получил травматичните увреждания по главата и ръката, довели до неговото лечение, както и че белега на главата му води до загрозяване, асиметрия в лицето. В.л. Д. , како и вещото лице В. също са установили ,че водачът на л.а. „*“ е бил алкохолно повлиян, како степента на алкохолно опиване е била предмет на НОХД  3204/2016 и е вече установена ,за което и ответника е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода, при условията на чл.66 НК ,ведно с наложената му мярка лишаване от право да управлява МПС за определения със споразумението срок . При пълното кореспондиране на дадените от независимия свидетел – очевидец показания пред съда – св. А. , със заключението на в.л.Д. по СМЕ и на в.л. В. по повторната САТЕ съдът извежда извод, че при ПТП -то от 21.6.2016 г. водачът на л.а. „*“ – отв.К., след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила в кръвта 1,53 промила, е ударил велосипедиста Св.И. , който е управлявал велосипед не на указаното по чл.80 ЗДвП място, без наличие на задължителните за водачите на велосипеди светолотразителни светлини ,в нарушение на чл. 79 ЗДвП . В резултат на така реализираното ПТП  И. получил телени повреди, описани от в.л.Д., които с оглед характера и интензивността им съдът определя като средни телесни,а не леки, каквито са възраженията на ответника К. .Различията между лека, средна и тежка телесна повреда са дефинирани в НК. Леките телесни повреди се изразяват във временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл.130 НК ), а средните телесни повреди съгл. чл.129 , ал.2 НК се изразяват в причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. При доказаност на наличието на трайно по см. на 129 НК нарушаване на движението на горен крайник, обезобразяване на лицето на И. чието първоначално лечение е било около 4 седмици, вкл. хирургическа намеса за раната на главата и необходимо последващо консервативно лечение с обезболяващи и антибиотици, съдът приема, че телесните повреди на И. са средни , а не леки .

При всичко изложено по-горе, съдът намира, че е доказан фактическия състав на регресното право на ищеца . За упражняване на регресното право на застрахователя е необходимо същият да е заплатил обезщетение на пострадалото лице, която предпоставка съдът намира за безспорно доказана също. Видно от приложеното по делото на лист 30 -ти в заверено за вярност с оригинала копие на авизо местен превод, както и от заключението на в. л. С. по неоспорената ССчЕ ищецът – застраховател е превел на пострадалия И. сумата от 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на застрахователното събитие от 21.6.2016 г., като плащането е било сторено по банков път , на дата 03.04.2017 г. по сметката на И. . Със споразумение от 23.03.2016 г. пострадалият И. и застрахователя са уговорили заплащане на обезщетение в размер 15000лв. за неимуществени вреди. Назначената в хода на процеса медицинска експертиза, както бе посочено и по-горе е установила механизма на причинените телесни увреждания, вида им – контузия на главата , разкъсно - контузна рана в челна област на главата, разкъсно – контузни рани в областта на дясното рамо, асметрия на главата в резултат на белега. В хода на процеса ответникът е направил възражение, че изплатеното на И. обезщетение не е съобразено с приноса му за ПТП, както и с вида, характера и степента на увреждането. Поддържа, че постигнатото между застрахователя и пострадалия споразумение за размера на неимуществените вреди, не го обвързва, след като не е подписано от него. Възражението ще следва да бъде обсъдено, тъй като ответникът не е страна в създаденото между застрахователя и пострадалото лице правоотношение, приключило с подписването на споразумения между тях. По начало основателно е възражението, че пострадалият към момента на ПТП се е движил в нарушение на правилата за движение и по точно на чл. 80 и чл. 79 ЗДвП ,установено по категоричен начин от автоексперта В.. Нарушението на правилата за движение на велосипедиста И. е основание да се приеме съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от 1/3. Настоящият съдебен състав, като взема предвид вида на увреждането, времетраенето на оздравителния процес, протичането на самия оздравителен процес, възрастта на пострадалия, по справедливост, при съобразяване на чл.52 ЗЗД, определя обезщетението в размер на 15000 лв., толкова колкото е по споразумението между пострадалия и застрахователя, като акцентира върху трайността на белега на главата на пострадалия ,трайната асиметрия която ще остане. От това обезщетение следва да се приспадне процента съпричиняване, при което размерът на обезщетението е равен на 15 000 минус 5000 лв. = 10000 лв. В този размер от 10000 лв. е основателен регресния иск на застрахователя.

Застрахователят - ищец претендира и лихви за забава за времето от 10.07.2017 г. до 12.03.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2020 г. Съгласно практика на ВКС, обективирана в различни актове по чл.290 ГПК макар и по реда на отм. КЗ, в случая искането на ищеца за заплащане на лихви за времето от датата на която е заплатил обезщетението на пострадалия до деня предхождащ сезираното на съда се явява неоснователно. Застрахователят има право на регрес срещу застрахования за платените лихви за забава, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Правото на вземане за застрахователя срещу застрахования възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице, в случая плащането е станало на дата 03.04.2017 г. Споразумението между застрахователя и пострадалото лице от 23.03.2017 обхваща само размера на неимуществените вреди, но не изплатени на пострадалия лихви. Поради недоказаност по основание и размер, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД ще следва да бъде отхвърлен изцяло. Законна лихва върху главницата ще следва да се присъди от датата на исковата молба, т.к. предвид акцесорния характер на това искане, с оглед изхода на спора на спора същата е дължима на осн.чл. 86, ал.1 ЗЗД .При предявена претенция от 15000 лв., уважена частично за 10 000 лв., по чл. 500 КЗ, предявен и отхвърлен иск за мораторни лихви от 4070,85 лв. , съдът следва съразмерно на уважената част на иска да определи отговорността за разноските ,или в процентно отношение в полза на ищеца следва да се присъдят  0, 52 % от всички разноски. В списъка по чл.80 ГПК ищцовата страна много точно е посочила всеки един разход и по основание и размер, общо сумата от 1892,83 лв., сред която и юрисконсултско възнаграждение от 350 лв. Последното, макар и оспорено от ответната страна се явява правилно определено от ищеца, дори по-ниско от максималното. Това е така, т.к. съдът определя юрисконсултско възнаграждение по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, като взема предвид нормативната база - НЗПП Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Ето защо, съдът счита, че се дължи на ищеца сумата от общо 984,27 лева съдебно -деловодни разноски общо пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част на иска.

Ответникът също има право на разноски, като е поискал присъждането йм, сочейки че е представил доказателства. В приложения по делото договор за правна защита сключен между ответника К. и адв.Д. лисва дори договорен адвокатски хонорар поради което и ВРС не се произнася по възражението на ищеца за прекомерност , т.к. не е ясно какво е било договорено, а вероятно и платено от ответника за защитата му по настоящото дело. Единствения разход, който съдът присъжда в полза на ответника / л. 63/ е за внесен депозит за допусната експертиза от 300 лв., съразмерно на отхвърлената част на иска – 0,48 % - общо 144 лв.

На ТЛП разноски не се дължат .

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА ответника Ю.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Д.з.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, съгласно който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу виновния водач, когато същият при настъпване на ПТП е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, СУМАТА от 10 000,00 лева (десет хиляди лева ), представляваща изплатеното от ищеца обезщетение по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите по преписка № *********, образувана на основание полица № BG/15/116000184216 за претърпените от С.Н.И. неимуществени вреди, получени в следствие на ПТП, настъпило на 21.06.2016г. в гр. Варна на кръстовището на бул. „*“ и бул. „*“, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на Исковата молба - 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ главния иск в частта за разликата от установения размер от 10 000 лв. до претендирания от 15000 лв. (петнадесет хиляди лева ) , като неоснователен и недоказан ; ОТХВЪРЛЯ и акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД с искането ответника Ю.Н.К., ЕГН **********, да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество Д.з.” АД, ЕИК * СУМАТА от 4070.85 лева (четири хиляди и седемдесет лева и осемдесет и пет стотинки ) , представляваща мораторна лихва и дължима поради неизпълнение от страна на ответника на доброволно предявената от „Д.З.“ АД претенция по регресна преписка с № ********* за периода от 10.07.2017г. (датата, на която е изтекъл 30-дневен срок от датата на получаване на регресната покана за погасяване на задължението) до 12.03.2020г. (датата предхождаща датата на завеждане на настоящата Искова молба, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА ответника Ю.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Д.з.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** СУМАТА от общо 984,27 лв. (деветстотин осемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки ) съдебно -деловодни разноски, сторени от ищцовото дружество пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част на исковете и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

 

ОСЪЖДА ищеца „Д.з.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на ответника Ю.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 144 лв. (сто четиридесет и четири лева ) – съдебно -деловодни разноски сторени от ответника пред настоящата инстанция за заплатен депозит за експертиза, съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .

 

Съгласно нормата на чл.127, ал.4 ГПК плащането може да бъде извършено от ответника към ищцовото дружество по посочения начин – по банков път, по банкова сметка ***: ***, BIC: *** „*“ АД.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ ,конституирано на основание чл.219 ГПК - С.Н.И., ЕГН ********** , с адрес *** на страната на ищеца – „Д.з.“ АД ЕИК * .

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .

Препис от решението да се връчи на главните страни и на ТЛП чрез процесуалните йм представители.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :