№ 33170
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110169332 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, община Столична, ж.к.„св“ № 378, вх. Г, ет. 4, ап. 79, със
съдебен адрес: гр.ПЛ, бул. „ПШ №81 ет.3, ап. Б, против "КР" ЕАД, ЕИК: 17, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "ВТ" 146 (сграда А), ет. 4, БЦБ", представлявано от
СРЯ и против "АТ" ЕООД, ЕИК: 22, гр. София, гр. София, бул, "ВТ" 146 (сграда А), ет. 4,
БЦБ", представлявано от ИШ, с искане за обявяване на недействителност по отношение на
Договор за потребителски кредит № 2639781/15.09.2022г., сключен с „КР“ ЕАД, като
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК,
а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит №
2639781/15.09.2022г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание
чл.26 ал.1 пр.2, вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, а така също, че
Договор за поръчителство от 15.09.2022., сключен с „АТ“ ЕООД е нищожен на основание
чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: договор за потребителски кредит № 2639781/15.09.2022,
обединен погасителен план.
Иска се ответникът "АТ" ЕООД да бъде задължен да представи Договор за възлагане
на поръчителство от 15.09.2022г., сключен с цел обезпечаване на Договор за потребителски
кредит № 2639781 / 15.09.2022.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
Предявени са насрещни осъдителни искове от „КР“ ЕАД срещу А. В. М. с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 589,14 лева, представляваща
падежирала главница за периода от 20.10.2022 г. до 20.04.2023 г., дължима по Договор за
потребителски кредит № 2639781/15.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 03.05.2023г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност в
случай че договорът бъде прогласен за нищожен, „КР“ ЕАД предявява срещу А. В. М.
осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата 6 789,12 лева, представляваща
чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № № 2639781/15.09.2022
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.05.2023г. до окончателното
1
плащане.
Представени са следните документи: договор за поръчителство от 15.09.2022г.; Общи
условия за предоставяне на кредити и Приложение № 1 към договор за потребителски
кредит № 2639781 / 15.09.2022.
В срока за отговор, ответницата по насрещните искове е депозирала такъв, с който
изразява становище по допустимостта и основателността на същите.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявения иск, както и другите искания и възражения
на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба,
отговора на исковата молба и насрещната искова молба документи като относими към
предмета на спора.
Искането на ищеца за задължаване на ответника "АТ" ЕООД да представи договор за
възлагане на поръчителство от 15.09.2022г. е неоснователно, доколкото същият е
представен с отговора на исковата молба.
На ответника "АТ" ЕООД следва да бъдат дадени указания в срок до първото по
делото открито съдебно заседание да завери „вярно с оригинала“ приложения към отговора
на исковата молба договор за поръчителство от 15.09.2022 г., като в противен случай същият
ще бъде изключен от доказателствения материал по делото.
По искането за спиране на настоящото дело, съдът намира следното:
Действително, разпоредбата на чл.628 ГПК задължава всеки български съд да
отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е
от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира
производството по делото, а след произнасянето на СЕС то се възобновява. Решението на
СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също
така за всички съдилища и учреждения в Република България /по аргумент от чл. 633 ГПК/.
Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред
друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното
разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд
трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 във вр. с чл.631,
ал.1 изр. първо ГПК, тъй като решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда,
отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в държавата
членка. След като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за двете дела
въпроси, за втория съд не възниква задължение за отправяне на запитване по същите
въпроси, а следва да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС. Съдът
намира, обаче, че в случая не са налице предпоставки за спиране на настоящото дело,
доколкото по така поставените от СРС, 27-ми състав, въпроси вече са налице произнасяния
на СЕС за тълкуване на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, дадени с решения на СЕС
по дела: С-453/10, С -377/14, С-448/17, С-290/19, и решение на СЕС по съединени дела С-
224/2019 и С-259/2019. Поради което не са налице предпоставки за спиране на делото и
искането следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „КР“ ЕАД за спиране на
настоящето дело.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, община
Столична, ж.к.„Света Троица“ № 378, вх.Г, ет.4, ап.79, със съдебен адрес: гр.ПЛ, бул. „ПШ
№81 ет.3, ап. Б, против "КР" ЕАД, ЕИК: 17, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "ВТ" 146 (сграда А), ет. 4, БЦБ", представлявано от СРЯ и против "АТ" ЕООД, ЕИК: 22,
гр. София, гр. София, бул, "ВТ" 146 (сграда А), ет. 4, БЦБ", представлявано от ИШ, с искане
за обявяване на недействителност по отношение на Договор за потребителски кредит №
2639781/15.09.2022г., сключен с „КР“ ЕАД, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата
на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2639781/15.09.2022г. е нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2, вр.с чл.19 ал.4 от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, а така също, че Договор за поръчителство от
15.09.2022., сключен с „АТ“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и
на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 15.09.2022г. сключил с „КР“ ЕАД договор за потребителски
кредит № 2639781 за сума в размер на 6 000 лева, при лихвен процент от 20,00% и годишен
процент на разходите от 21,94%, който следвало да бъде погасен на 24 вноски, а общата
дължима сума за погасяване била в размер на 8 333,49 лева. Поддържа, че на основание чл.
4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, ищецът сключил договор за
поръчителство с дружеството „АТ“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати
възнаграждение в размер на 5 948,49 лева.
Счита, че Договор за потребителски кредит № 2639781 от 15.09.2022г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че
договорът за поръчителство, сключен с „АТ“ ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.
Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22
ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишен лихвен процент.
Липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е
променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на възнаградителна лихва за целия
период на договора и какво е съотношението му с главницата по кредита, както и таксата
гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на
действително прилагания от заемодателя.
На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Поддържа, че в договора за кредит липсва методика на формиране на ГПР по кредита, като
не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била
предвидена дължимостта на такса гарант.
Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по
разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен
на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по договора за поръчителство, не
била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора
за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди, че едноличен собственик на капитала на „АТ“ ЕООД е „КР“ АД, като
основна дейност на ответника е гаранционни сделки. Печалбата на „АТ“ ЕООД се
3
разпределяла в полза на „КР“ АД. Поради което със сключването на договора за
поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора
за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде
разпределено като печалба на „КР“ АД. Твърди, че се цели единствено допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което
било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4
ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.
Счита, че посочването в договора на размера на ГПР представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
В условия на евентуалност счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 2639781 от 15.09.2022г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Намира, че договорът за поръчителство от 15.09.2022г. също е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави, тъй като се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца
с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице липса на
еквивалентност, тъй като сумата, която се претендира по договора за поръчителство е в
размер на над 100 % от сумата на отпуснатия кредит.
Отделно от това сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателя да
получава нищо насреща, напротив, бил принуден да сключи договор за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат
кредит.
На следващо място, твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, поради това
че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че договорът за поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1
ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Сочи, че договорът не е разбираем и не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АТ“ ЕООД оспорва предявените искове по
подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „АТ“ ЕООД бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2022г., по силата на който „АТ“ ЕООД
се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „КР“ ЕАД съгласно договора за
потребителски кредит.
Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесните договори за кредит и
договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на посочените основания.
Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, както и че възнаграждението по договора не попада в
хипотезата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото за ищцата не било задължително да сключи
договора за предоставяне на поръчителство с „АТ“ ЕООД.
Сочи, че собствеността на капитала на дружеството не води автоматично до
правонарушение.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и
съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по
делото, ведно с юрисконсулстско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КР“ ЕАД, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
4
Признава, че между ищеца и „КР“ ЕАД бил сключен договор за потребителски
кредит от 15.09.2022г., като твърди, че усвоената сума по договора била в размер на 6 789,12
лв. при ГЛП 20,00% и ГПР в размер на 21,94%, който следвало да бъде върнат от ищеца на
24 месечни вноски, като общата дължима сума по кредита възлизала на сумата от 8 333,49
лв.
Оспорва, че договорът за кредит нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, и 11 ЗПК. Поддържат, че
погасителният план има изискуемото се по ЗПК съдържание.
Оспорва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е
задължително условие за получаване на кредит, както и че дружеството не ограничава
клиентите си да избират необезпечени кредити, като чл. 4, ал. 3 изрично регламентирал
възможността за сключване на необезпечен кредит. Не било задължително за ищеца да
избере сключването на договор с дружеството-гарант, което било посочено и в Общите
условия към договора за кредит и в самия договор за кредит.
Оспорват, че вземанията на „АТ“ ЕООД следвало да се включат в ГПР съгласно чл.
19 ЗПК.
Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 ЗЗД, като „КР“ ЕАД не е страна по договора.
Оспорват като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за
добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави
при договора за предоставяне на поръчителство.
Твърди, че ищцата е можела да се откаже от договора, без да дължи обезщетение или
неустойка.
Счита, че наличието на свързаност между „КР“ ЕАД и „АТ“ ЕООД само по себе си не
води до „скрито оскъпяване на кредита“.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и
съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по
делото, ведно с юрисконсулстско възнаграждение.
В срока за отговор ответникът „КР“ ЕАД предявява насрещен осъдителен иск срещу
срещу А. В. М. за заплащане на сумата от 1 589,14 лева, представляваща падежирала
главница за периода от 20.10.2022 г. до 20.04.2023 г., дължима по Договор за потребителски
кредит № 2639781/15.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
03.05.2023г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност в случай че
договорът бъде прогласен за нищожен, „КР“ ЕАД, предявява срещу А. В. М. осъдителен иск
за сумата 6 789,12 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за
потребителски кредит № № 2639781/15.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 03.05.2023г. до окончателното плащане.
Поддържа, че на 15.09.2022г. А. В. М. сключила с „КР“ ЕАД договор за кредит за
сумата в размер на 6789,12 лева, която следвало да бъде върната на 24 месечни вноски до
20.09.2024г. Твърди, че до датата на подаване на насрещната искова молба са падежирали 7
вноски по кредита за периода от 20.10.2022 г. до 20.04.2023 г. в общ размер на 2 304,04 лв.,
от които 1589,14 лв. – главница и 714, 90 лв. – договорна възнаградителна лихва, като
кредитополучателят не бил погасил нито една от падежиралите вноски. Ето защо предявява
настоящите искове, като претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове по основание и размер. Моли
за разсрочване на изпълнението на търсената сума. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
5
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответниците по договор за
кредит и договор за поръчителство;
- правна квалификация – предявени са за разглеждане обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД и насрещни
осъдителни иск искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и евентуално
чл. 23 ЗПК;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
ищеца и ответника „КР“ ЕАД, както и сключен договор за поръчителство между ищеца и
ответника „АТ“ ЕООД;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между ищеца и ответника „КР“ ЕАД, както и сключен договор за поръчителство между
ищеца и ответника „АТ“ ЕООД;
- разпределение на доказателствената тежест – В тежест на ищеца по
първоначалните искове е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит и договор за поръчителство със соченото в исковата
молба съдържание на оспорените клаузи, които противоречат на императивни
материалноправни разпоредби и на добрите нрави.
В тежест на ответниците по първоначалните искове е да докажат: наличието на
валидни договорни правоотношения и валидно обвързващи страните клаузи.
В тежест на ищеца по насрещните искове е да установи при условията на пълно и
главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото съдържание и
предоставяне на заемната сума на ответника.
В тежест на ответника по насрещните искове е да установи при условията на пълно и
главно доказване връщане на заемните средства в уговорените размери и срокове, за което
не сочи доказателства.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът по насрещните
искове не сочи доказателства за връщане на заемните средства в уговорените размери и
срокове;
УКАЗВА на ответника "АТ" ЕООД в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да завери „вярно с оригинала“ приложения към отговора на исковата молба
договор за поръчителство от 15.09.2022 г., като му УКАЗВА, че в противен случай същият
ще бъде изключен от доказателствения материал по делото.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за потребителски кредит №
2639781 / 15.09.2022, обединен погасителен план; договор за поръчителство от 15.09.2022 г.;
Общи условия за предоставяне на кредити и Приложение № 1 към Договор за
потребителски кредит № 2639781/15.09.2022.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника "АТ"
ЕООД да представи по делото договор за възлагане на поръчителство от 15.09.2022г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2023 от
10.15 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните, а на ответника
"КР" ЕАД и препис от отговора на исковата молба по насрещните искове.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7