Определение по дело №157/2019 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                    отделение

в   закрито    заседание на  25.03.2019 г.   в състав:

 

   Председател:Рената Мишонова-Хальова

Членове:Мария Аджемова

        Иван Никифорски мл. с-я

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията М. Аджемова

          в. ч. гр. дело N` 157   по описа за  2019   г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се развива на осн. чл. 274, ал. 1 т. 2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 3703/11.03.19 г. на Е.С.С. и Т.С.С. ***, чрез  адв. С.Х. от Софийска адв. колегия, срещу определение на районен съд гр. Враца № 407/14.02.19 г. постановено по гр. дело № 08/19 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с който съдът е ПРЕКРАТИЛ производството по отношение на ответниците Д.С.С. и Л.Ц.С. и двамата от село ***, обл. гр. Враца. В жалбата се сочат подробно пороците на атакуваното определение, като жалбоподателите мотивират становище, че производството следва да продължи с участието на Д.С.С. и Л.Ц.С..

 На осн. чл. 130 от ГПК,  препис от жалбата не е връчен на насрещните страни в производството.

 След преценка на съдържащите се в приложеното гр. дело № 8/19 г. на районен съд Враца документи и като съобрази становището на жалбоподателите, окръжен съд намира следното:

Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като е подаден в срок, от надлежна страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

С вх. № 33/03.01.19 г. настоящите жалбоподатели Е.С. и Т.С., чрез адв. С.Х. са предявили искова молба срещу две физически лица Д.С.С. и Л.Ц.С., а също и срещу ЕООД "Силедо" с ЕИК *** и седалище село ***, представлявано от управителя си  Д.С.С.. В исковата молба се излагат следните обстоятелства: Страните физически лица били  наследници на покойния С.К.С. починал 14.08.2017 г. - ищците Е. и Т. С. са синове от първия брак на покойния С.К., който е прекратен. Ответницата Л.С. е негова втора съпруга, бракът им бил сключен около 1984 г. , като ответникът Д.С. е роден от този брак. Ищците твърдят, че приживе техния баща бил регистриран като земеделски производител и се занимавал с отглеждане на животни, произвеждал и селскостопански продукти. С доходите си като селскостопански производител той придобил и станал собственик на движими, недвижими имоти и на животни на значителна стойност, които се описват в исковата молба. Според ищците Е. и Т. С., ответницата Л.С. и баща им имали много лоши отношения, живеели във фактическа раздяла до смъртта му през 2017 г. И независимо, че процесните движими, недвижими имоти и животни били придобити по време на брака й с покойния им баща, Л.С. нямала никакъв принос за тяхното придобиване. Ето защо, ищците намират, че всички описани в исковата молба недвижими имоти, вещи и животни са индивидуална собственост на покойния им баща С.К.С.. Ищците твърдят, че след смъртта на наследодателя им С.К. на 14.08.17 г., с договор по чл. 212 от ЗЗД за продажба на наследствени права, ответниците Д.С.С. и неговата майка Л.С. продали наследствените си права от покойния С.К. на третия ответник ЕООД "Силедо" със седалище село ***, като договорът по чл. 212 от ЗЗД бил вписан на 30.01.2018 г.

По указание на районен съд, при изложените обстоятелства, с  молба вх. № 667/16.01.19 г., на стр. 813 от том. ІІ от приложеното дело на районен съд, ищците Е. и Т. С. молят да се допусне делба на недвижимите имоти, движимите вещи и животни подробно описани в молбата им, между тях и третия ответник ЕООД "Силедо" село *** при равни права по 1/3 ид. част за всеки. Молят предявения от тях иск за делба да се отхвърли по отношение на ответниците Л.Ц.С. и Д.С.С.. В същата молба твърдят, че оспорват наследствените квоти на осн.  чл. 342 от ГПК и във вр. с чл. 21, ал. 4, т. 2 от СК в рамките на делбеното производството, а не чрез самостоятелен иск. В тази връзка ищците молят, на осн. чл. 344 и във вр. с чл. 21, ал. 4 от СК, при постановяване на решението по допускане на делбата, съдът да установи спрямо тях двамата и спрямо ответниците Д.С., Л.Ц.С. и ЕООД "Силедо" село ***, че покойният им баща С.К.С. починал на 14.08.17 г. е бил индивидуален собственик на недвижимите имоти, движимите вещи и животните предмет на делба, поради липса на принос за придобиването им от Л.Ц.С. по време на брака. Това било така, тъй като вещите предмет на делбата са придобити само с усилията и от дейността на покойния С.К. като регистриран зем. производител, в която дейност преживялата съпруга Л.С. няма никакъв принос, а от друга страна съпрузите били в много лоши отношения живеели във фактическа раздяла.

В обжалваната част на определение № 894/14.02.19 г., районен съд гр. Враца е приел, че ищците нямат интерес да ангажират ответниците физически лица в делбеното производство, поради което е прекратил производството по отношение искането за делба с участието на Д.С.С. и Л.Ц.С. и двамата от село ***.

Окръжен съд не споделя становището на районен съд поради следното:

При заявените от ищците индивидуализиращи спорното право, обстоятелства, страни и петитум изложени по-горе, в конкретния случай е предявен иск за делба на имуществена общност обусловена от наследствени и облигационни правоотношения. Това е така, тъй като ищците Е. и Т. С. участват в делбата в качеството на наследници на покойния С.К.С., а ЕООД "Силедо" като купувач на наследствени права и задължения с договор по чл. 212 от ЗЗД. С този договор, останалите наследници на С.К. /Д.С. и Л.С./ са продали преди завеждане на иска за делба, наследсвените си права с дог. по чл. 212 от ЗЗД, като договора не е оспорен от ищците. Тоест участници в процесната имуществена общност са ищците Е. и Т. С. и ЕООД "Силедо" село ***, като са посочили и ищците в молбата си вх. № 667/16.01.19 г., стр. 813.

Заявеното от тях възражение, че продавачката на наследство в договора по чл. 212 от ЗЗД, преживялата съпруга на наследодателя С.К. Л.С. няма принос в придобиване на делбените имоти, при което те не са СИО, а са индивидуална собственост на наследодателя, по своята правна същност е иск за оборване на презумпцията за съвместен принос въведена с нормата на чл. 21, ал. 3 от СК. Искът е установителен с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 2 от СК, ищци по него са съпругът или наследниците на съпруга, ако е починал, предмет на доказване е единствено принос на ищеца/ липса на принос на ответника, обхваща конкретна вещ, а не цялото общо имущество на съпрузите, като при уважаване на иска съдът установява, че конкретната вещ не е съпружеска общност, а лична собственост на единия от съпрузите.

Това възражение може да се квалифицира и като конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК за определяне по-голям дял на покойния С.К. в прекратената поради неговата смърт СИО с ответницата Л.С., доколкото претенцията на ищците обхваща цялото общо имущество на съпрузите.   

Задължение на районен съд е да даде указания на ищците да уточнят кой от двата иска предявяват, като след това съдът  направи преценка за допустимост на конкретизираната искова претенция.

Независимо кой от двата иска е предявен, всеки от тях има отношение към делбата, тъй като би довел до промяна на делбените имоти /иска по чл. 21, ал.4, т. 2 от СК/ или до квотите в съсобствеността /иска по чл. 29, ал. 3 от СК/, тъй като продавачите по договора по чл. 212 от ЗЗД могат да прехвърлят на ЕООД "Силедо" село *** само такава част от наследството на С.К., каквато притежават.

Въпреки връзката с делото за делба, в конкретния случай посочените по-горе правни въпроси не могат да бъдат въведи с възражение и да се обсъжда от съда в рамките на делбеното производство по следните съображения:

Както се посочи, страни-съделители по предявения иск за делба са ищците Е. и Т. С. и ЕООД "Силедо" със седалище село ***. А страни по възраженията с които се оборва презумпцията за съвместен принос или за промяна на установените от закона равни квоти при прекратяване на СИО, са различни от участниците предявения иск за делба.

Ето защо, с оглед посочените от ищците страни, обстоятелства и петитум, следва да се приеме, че с една искова молба Е. и Т. С. са предявили два иска - иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 2 от СК или иск с правно осн. чл. 29, ал. 3 от СК, което районен съд следва да уточни и иск за делба, като изхода от първия иск, след уточнението, ще има отношение към решаване делбеното дело. Следва да се посочи, че между двата иска е налице преюдициалност, като първия иск е обуславящ, а иска за делба е обусловен.  

И тъй като ответниците Д.С. и Л.С. са надлежни страни в първия от предявените искове, макар и да не са страни в делбата, прекратяване производството по отношение на тях, в началния етап на развитие на процеса, е незаконосъобразно.

Следва да се посочи, че е в правомощие на първостепенния районен съд е да прецени дали да приложи нормата на чл. 210, ал. 2 от ГПК и постанови разделяне на двата предявени иска, като спре делбеното дело на осн. чл. 229, т. 4 от ГПК до решаване на предявения иск по СК.

В заключение според окръжен съд, в обжалваната част  определението на районен съд гр. Враца следва да се отмени, като делото се върне на районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. 

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение на районен съд гр. Враца № 407/14.02.19 г. постановено по гр. дело № 8/19 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с която производството е ПРЕКРАТЕНО по отношение на ответниците Л.Ц.С. и Д.С. ***.

ВРЪЩА делото на районен съд гр. Враца продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Определението не подлежи на обжалване.      

 

 

 

Председател:..........Членове:1..........2.......