РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 9596 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Жалбоподателката Р.Д., длъжник в изпълнителното
производство, обжалва постановление от 04.06.2019 г. по изп. д. № 20197800400144
на ЧСИ рег. № 780, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство. Жалбоподателката посочва, че изпълнителното
производство е образувано от адв. Р.Й., която не е надлежно упълномощена да
представлява взискателите –собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост с адрес гр. София, ул. ********тъй като тя е
упълномощена от управителя на етажната собственост М.П., който на свой ред не е
упълномощаван да представлява собствениците. Поради това жалбоподателката
изтъква, че и самият той не може да извършва валидни действия, свързани с
образуване на изпълнително производство. Освен това жалбоподателката твърди, че
е погасила задълженията си към етажната собственост с внасянето на процесната сума
от 1 135 лв. по депозитна сметка, открита от нея на името и в полза на етажната
собственост. В допълнение жалбоподателката посочва, че със заявление от
23.04.2019 г. до съдебния изпълнител собствениците са го уведомили, че оттеглят
пълномощията на М.П. като управител на етажната собственост, че не са
упълномощавали адв. Й., както и че са приели изпълнението от страна на длъжника
Р.Д. чрез депозирането на дължимата сума по сметка в банката.
Ответниците по жалбата – собствениците на самостоятелни
обекти в сградата в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ул. ********считат
жалбата за недопустима като просрочена, евентуално и за неоснователна. Посочват,
че представеният от жалбоподателката депозит е под условие, тъй като поставя изискване
към етажните собственици, за да им бъде предоставена дължимата сума, което е
по-утежнено от това по ЗУЕС. Освен това сумата не е предоставена по сметка на
взискателите, а по сметка на длъжника при условие „ако съдът не уважи
действията ѝ като длъжник“. Посочват също, че съгласно чл. 23 ЗУЕС
етажните собственици се представляват от управител или управителен съвет, като
не се изисква нарочно упълномощаване както за образуване на изпълнително дело,
така и за упълномощаване на адвокат.
В мотивите си относно жалбата съдебният изпълнител
изразява становище за нейната неоснователност. Посочва, че изпълнителното производство
е образувано въз основа на годен изпълнителен титул, представено е и доказателство
за представителната власт на адв. Й., а доколкото депозираната сума е
представена под условие, то не е налице основание за прекратяване на
производството.
След като обсъди
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
С оглед на направеното от
ответниците по жалбата възражение относно допустимостта ѝ следва да се
посочи, че жалбоподателката Р.Д. е уведомена за
обжалваното постановление на съдебния изпълнител на 10.06.2019 г., а жалбата е
подадена по пощата на 17.06.2019 г. (съгласно служебно направена справка на
интернет страницата на куриерската фирма по номера на товарителницата за
писмото, с което е изпратена жалбата, приложена към нея). Поради това жалбата е
подадена в срок.
Изпълнителното производство е образувано по молба от
28.02.2019 г. на М.П. като управител на етажната собственост с адрес гр. София,
ул. „*******въз основа на изпълнителен лист от 10.12.2018 г. Видно и от
представените към жалбата преписи от съдебни решения, въз основа на които е
издаден изпълнителният лист, той е издаден за присъдени в полза на
собствениците на обекти в сградата разноски в производство по иск за отмяна на
решение на общото събрание на етажната собственост, предявен от жалбоподателката Р.Д., който е отхвърлен.
След като на 05.03.2019 г. длъжникът Р.Д. получава
поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, тя представя
удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД от 11.01.2019 г., според което е внесла дължимата
по изпълнителния лист сума от 1 135 лв. по банкова сметка *** (в
удостоверението е посочено и решението на съда, с което е осъдена да заплати
разноските). Според удостоверението депозитът може да бъде усвоен от ползващото
се лице при представяне на протокол от събрание на етажните собственици, на
което е взето решение от повече от 50% от собствениците на обекти в сградата за
разпореждане със сумата и за избор на управител (представляващи собствениците,
както е посочено). В удостоверението е посочено и че депозитът се възстановява на
лицето, което е внесло сумата при следното условие: „ако съдът не уважи
действията ми като длъжник“.
На 22.04.2019 г. длъжникът е представила по
изпълнителното дело и заявление от собственици на обекти в сградата, в което се
посочва, че те не са информирани от управителя на етажната собственост М.П. за
необходимостта от образуване на изпълнително дело срещу Р.Д., не са давали
съгласието си за образуване на същото и не са дали съгласие да бъде ангажиран
адвокат, като оттеглят пълномощията си от управителя М.П.. Собствениците
заявяват и че приемат представения депозит от длъжника като изпълнение на
задължението ѝ по изпълнителния лист, както и че искат изпълнителното
дело да бъде прекратено.
Следва да се има предвид, че изпълнителното производство
е образувано по молба, която е подадена не от упълномощен адвокат (въпреки
представеното към нея пълномощно), а лично от М.П., за който е посочено, че е
управител на етажната собственост. По делото не е спорно обстоятелството, че
именно М.П. е управител на етажната собственост, което се сочи и в подадената
жалба. Това се установява и с оглед на представените към жалбата протокол от
общо събрание на етажната собственост от 15.05.2016 г. и писмо от СО – район
„Триадица“ за регистриран управител на етажната собственост. Няма данни
впоследствие управителят да е бил сменен (макар в протокола да е посочено, че
мандатът му е от две години), поради което следва да се приеме, че и към
момента на образуване на изпълнителното производство през 2019 г. М.П. е
управител на етажната собственост.
Според чл. 41 и чл. 23, ал. 4 ЗУЕС управителят на
етажната собственост представлява собствениците на обекти в сградата пред съда
по предявени срещу етажната собственост дела за отмяна на решения на общото
събрание, дела във връзка с общи части, както и може да завежда дела срещу
собственици, които не изпълняват задълженията си съгласно решенията на общото
събрание и ЗУЕС. Тази представителна власт възниква по силата на закона и не е
необходимо решение на общото събрание на етажната собственост. В продължение на
така уредената от закона представителна власт е и възможността на управителя да
представлява собствениците по изпълнителни дела, образувани въз основа на
съдебни решения, постановени по посочените видове искове. След като управителят
може да представлява собствениците пред съда, той следва да ги представлява и
при изпълнение на постановено в тяхна полза съдебно решение. В случая съдебното
производство, по което е издаден изпълнителният лист, по който е образувано
изпълнителното производство, е по иск за отмяна на решение на общото събрание,
който е сред тези искове, по които управителят представлява собствениците по
силата на закона. Следователно в случая образуването на изпълнително
производство от управителя следва да се приеме, че е сред действията, за които
той може да представлява собствениците и без решение на общото събрание. Поради
това неоснователно е възражението на жалбоподателката, че изпълнителното
производство не е надлежно образувано.
Относно възражението на жалбоподателката, че
изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК с оглед на представеното от нея доказателство за заплащане на
дължимата сума по банкова сметка ***, следва да се посочи следното. Както
посочва и жалбоподателката в жалбата, на нея не ѝ е известно етажната
собственост да има открита банкова сметка. ***, открита от длъжника на името на
кредиторите (на етажната собственост).
Плащането на парична сума чрез внасянето ѝ
по банкова сметка ***. 75, ал. 3 ЗЗД може да бъде валидно погасяване на
задължението, само когато сметката е на кредитора. Законът има предвид, че това
трябва да бъде сметка, която кредиторът е открил и която е известна на
длъжника. Когато кредиторът не притежава банкова сметка (***), е възможно
длъжникът да открие такава на името на кредитора и да изпълни задължението си
по нея, но само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ЗЗД, когато е налице забава на
кредитора. Поради това, за да е налице валидно плащане на дължимата сума, е
необходимо длъжникът да покани кредитора си да получи сумата (съответно да
посочи банкова сметка, ***) и едва ако кредиторът не съдейства на длъжника, за
да получи парите (съответно не посочи своя банкова сметка) (***. 95 ЗЗД),
длъжникът може да пристъпи към влагането им в банка на разположение на
кредитора.
В случая няма данни по делото жалбоподателката да
е предприела действия, с които да е направила опит да предаде дължимата сума на
представител на етажната собственост. Тъй като сумата не е твърде голяма по
размер, няма пречка тя да бъде заплатена и в брой. Жалбоподателката посочва, че
етажната собственост има определен касиер, но не посочва дали е направила опит
да предаде парите на касиера и съответно причината поради която той е отказал
да ги приеме. Следователно не може да се приеме, да е настъпила забава на
кредитора по отношение на собствениците и съответно не е налице възможност
жалбоподателката да изпълни задължението си, като внесе парите по открита от
нея банкова сметка ***.
На следващо място следва да се има предвид и
условността на депозита, открит от жалбоподателката на името на етажната
собственост. Според чл. 23, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 17,
ал. 3 ЗУЕС етажните собственици се представляват пред трети лица от управителя,
който се избира с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 50%
от представените на събранието идеални части от общите части на сградата, като
със същото мнозинството общото събрание може да му възложи изпълнението и на
друго действие. Следователно с изискването,
видно от удостоверението от банката, внесената от длъжника сума да се
предостави на собствениците след представяне на протокол от събрание на етажната
собственост, с което е взето решение с повече от 50% от собствениците на обекти
в сградата за разпореждане със сумата и определяна на представляващи (т.е.
мнозинството е не от представените, а от всички идеални части), се поставя
по-тежко от законоустановеното изискване за представителство
на етажните собственици. Независимо дали условието е поставено от жалбоподателката
при откриване на сметката или от банката (както сочи тя в жалбата), то се явява
условие, затрудняващо кредиторите да получат предоставената им сума.
Съмнение относно безусловността на предоставената
сума представлява и възможността за връщането ѝ на длъжника при
условието: „ако съдът не уважи действията ѝ като длъжник“. Неясно е кой
съд се има предвид и кои действия следва да уважи, както и в рамките на кое
производство (възможно е да се има предвид производството по настоящата жалба,
но това не е ясно). Това допълнително условие за връщане на сумата на лицето,
което я е внесло в банката и то при неясни предпоставки, създава съмнение за
това, че изобщо може да става въпрос за извършено плащане, доколкото то е отменимо.
Предвид изложеното съдът намира, че внасянето на
дължимата по изпълнителния лист сума в банка в полза на етажната собственост не
представлява основание за прекратяване на производството съгласно чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК.
Представеното по изпълнителното дело на 22.04.2019
г. заявление от собственици на обекти в сградата също не е основание за
прекратяване на изпълнителното производство. Към заявлението не е представен
протокол от проведено общо събрание на етажната собственост, от който да е
видно, че собствениците действително са взели решение да приемат извършеното от
длъжника плащане (внасянето на сумата по банкова сметка), ***, съответно за
оттегляне на пълномощията на управителя. Представен е само списък на
присъствали на общо събрание от 18.04.2019 г., без обаче да е ясно какво
решение е взело събранието.
Освен това следва да се посочи, че макар етажната
собственост поначало да не е персонифицирано образувание (не е юридическо лице),
съгласно посочените по-горе разпоредби на ЗУЕС само управителят разполага с
представителна власт спрямо всички собственици. Поради това, ако собствениците
искат да отменят или изменят определено действие, предприето от управителя
(включително образуване на изпълнително дело), те могат да направят това или
като задължат управителя с решение на общото събрание да предприеме съответното
действие, или ако действието бъде извършено от всички собственици. Отделни
собственици (дори и те да представляват мнозинството от общите части на
сградата) нямат представителна власт по отношение на останалите собствениците,
съответно на етажната собственост като неперсонифицирана общност, поради което
не могат да извършват валидно и процесуални действия – те нямат процесуална
легитимация за действия, извършвани от името на общността. Поради това
подаденото заявление по изпълнителното дело от някои от собствениците (при това
не са представени и доказателства, че тези лица действително са собственици на
обекти в сградата) не представлява валидно десезиране на съдебния изпълнител,
т.е. не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по
искане на взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.Г.Д. срещу постановление
от 04.06.2019 г. по изп. д. № 20197800400144 на ЧСИ рег. № 780, с което е
отказано прекратяването на изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.