Определение по дело №46571/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2391
Дата: 16 януари 2024 г. (в сила от 16 януари 2024 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20231110146571
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2391
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110146571 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Р. П. К..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител на ответника.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„Техем сървисис” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай
на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Искането е основателно, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на „Техем сървисис”
ЕООД по реда на чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба заверени
преписи от документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в
процесния имот през исковия период.
С отговора на исковата молба се прави възражение за недължимост на процесните
суми поради изтекла погасителна давонст. Не се прави оспорване на твърдения като
доставен размер на количество топлинна енергия в процесния имот. Ето защо, по
искането за допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, съдът ще
се произнесе в първото съдебно заседание след евентуално ангажиране становище от
страна на ответника. Фактите и обстоятелствата, предмет на направеното от ищеца
искане за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, следва да бъдат отделени като
безспорни между страните, като в случая на тяхното последващо оспорване преди
приемането на окончателния доклад по делото, съдът ще се произнесе и по искането за
допускане на СТЕ и ССчЕ.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Проф.Георги Павлов”
№ 3 като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Техем сървисис” ЕООД в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи в заверен
препис намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот през исковия период, включително документите
за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата
на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост,
протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на
измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово
разпределение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че отчитане не е извършвано.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането за
допускане на СТЕ и ССчЕ за първото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.02.2024 г. от 09:40 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като
на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба. Да се връчат на
конституираното трето лице-помагач преписи от исковата молба, приложенията към
нея, отговора на исковата молба и настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на: сумата от 657,53 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 47,88 лева, предствляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 3,58 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,14
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 21.03.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника, в качеството му на наследник на Ж. П. Грозева,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. на ответника топлинна енергия, като
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответника е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: ...... Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за
забава.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Р. П. К. е постъпил писмен отговор чрез
назначения му по делото особен представител. С депозирания отговор се оспорва
основателността на предявените искове поради факта, че вземанията са погасени по
давност. Счита, че задълженията се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
2
срок, като дори да нямат характера на периодични плащания, те биха се погасили с
изтичането на петгодишен давностен срок. Счита, че освен вземанията за главници,
вземанията за лихви също се погасяват с изтичането на срок от три години. Поради
тези и останалите изложени съображения, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
По исковете чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника покана за заплащане
на таксата за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси,
формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата
молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и
исканията за тяхното допускане.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че
ищецът е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за
дялово разпределение; както и че са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
установяването на разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3