Решение по дело №16330/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2525
Дата: 7 юли 2022 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20215330116330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2525
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330116330 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена „Кредит консулт“
ЕООД срещу Т. И. И.
В молбата е посочено, че между страните е бил сключен договор за изработка
на документация във връзка с кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ. Било
уговорено възнаграждение от 50000 лева без ДДС, платимо на две вноски 10000 лева
до десет дни след предаване на документацията и 40000 лева до 10 дни след
одобряване на проекта. Документацията била предадена, но проектът не бил одобрен
поради отказ от страна на ответника. Иска се присъждането на сумата от 12 000 лева с
ДДС, представляваща част от възнаграждението, заедно с 3656.96 лева- обезщетение за
забавено плащане, ведно със законната лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника подава отговор, с който претенцията се
оспорва. Признава за сключването на договора, но оспорва предаването на
документацията. Протоколът бил подписан формално, но документация не била
предавана на ответника. Оспорва да се е отказвал от процедурата, като твърди, че
заявлението не било одобрено поради нередовности в изготвянето му. Счита, че не се
установява точно изпълнение на задълженията по договора и не дължи възнаграждение
по него. Иска отхвърлянето на претенцията и присъждане на разноски.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения по делото договор от 17.11.2016 г. се установява, че между
ответникът като възложил и ищеца като изпълнител е възникнало валидно
облигационно правоотношение за изработка на заявление и бизнес план за
кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ на стойност 1 027 912.99 лева.
Съгласно раздел 3, точка 2 изпълнителят е длъжен да подготви заявлението и бизнес
плана по начин, осигуряващ одобряването на безвъзмездната финансова помощ по
подмярка 4.1, въз основа и на основание представените му от възложителя данни и
документи. Уговорено е възнаграждение в размер на общо 50000 лева без ДДС,
платимо на две части: 10000 лева- след предаването на документите и 40000 лева- след
одобряването на проекта.
В раздел 4, точка 2 е уговорено, че възнаграждението се дължи, независимо от
това дали ответникът си е послужил с изготвената проектна документация, в случай на
отказ от последващи действия, зависещи от възложителя и водещи до окончателното
одобряване на проекта и в случай на отказ от изпълнение на одобрен проект.
От представената заповед № **** се установява, че документацията е била
подадена в ДФ „Земеделие“, но е отказано финансиране поради изчерпване на
разполагаемия бюджет. Записано е, че финансирането е достатъчно за проекти
получили поне 55 точки при оценяването, докато заявлението за подпомагане на
ответника е получило 43 точки.
При така постигнатите уговорки има неяснота, за това дали възнаграждението е
уговорено само за изготвянето на проекта или при постигането на допълнителна цел-
одобряване на проекта. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да
се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. При тълкуването на дадени уговорки не може да се пренебрегнат и
същността и функциите на институтите, приложението на които е уговорено. Така
договорът за изработка се сключва от изпълнителя за получаване на възнаграждение за
извършената от него работа. Възложителят от своя страна встъпва в правоотношението
с цел да получи определена работа- резултат, за който се съгласява да плати
уговореното възнаграждение. Поради това за изясняване на истинския смисъл на
клаузите, трябва да се изхожда не само от това каква е възложената работа- изготвяне
на заявление и бизнес план, но и какво е даденото от страните предназначение- „по
начин, осигуряващ одобряване“- раздел 3, точка 2.
2
При описаните по- горе уговорки съдът намира, че между страните е било
постигнато съгласие за плащане на възнаграждение за постигането на определен
резултат- одобряването на заявлението за безвъзмездна финансова помощ. Този извод
следва от клаузите на договора, в които е посочено, че изпълнителят е длъжен да
изготви документацията по начин, осигуряващ одобряване на безвъзмездната
финансова помощ и уговарянето на изрични хипотези, при които възнаграждението се
дължи независимо от това, че такава не е получена. Във всички останали случай, извън
раздел 4, точка 2, цялото възнаграждението е дължимо само при одобряване на
проекта. Този извод следва и от самото естество на възложената работа- проект за
безвъзмездно финансиране, за който предварително е определен бюджет, изработени
са критерии за оценка, регламентирана е процедура за класиране според получените
при оценката точки и за одобряване в низходящ ред до размера на определения за
съответния прием бюджет- Наредба № 9 от 21.03.2015 г.- чл. 37, чл. 41 и Приложение
7. В такава хипотеза страните и особено изпълнителят, като специалист с
необходимите познания в областта, са били предварително наясно, че изработеното ще
бъде подложено на проверка и оценка от трето лице- държавна институция и са
избрали да уговорят, че документацията следва да бъде подготвена по начин,
осигуряващ одобряване, като са поставили окончателен падеж на задължението след
настъпване на това събитие.
Самото подписване на приемо-предавателен протокол на 07.12.2016 г. не
обосновава възникване на задължението за плащане на възнаграждение, защото
страните не са разделили условията за това. Поставени са различни дати на
изискуемост, но условие за възникване на вземането в пълния му размер от 50 000 лева
е одобряването на заявлението. При това постигнато между страните съгласие,
клаузата за предварително плащане на 10000 лева се явява даване с оглед бъдещо
основание и при неосъществяването му подлежи на връщане.
Не се установява някоя от хипотезите на раздел 4, точка 2, на каквато се
позовава ищецът в исковата молба. Ответникът е внесъл документацията за одобрение,
но е получил отказ от финансиране заради недостатъчен брой точки получени при
предварителна оценка. Не се доказа ответникът да се е отказал от проекта, нито се
твърди, недостатъчният брой точки да се дължи на неговото поведение- представена
невярна информация или документи.
Предвид горното не се установява да е възникнало задължение за плащане на
уговореното между страните възнаграждение, защото не е бил постигнат поставеният в
процесния договор резултат.
Ето защо претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид липсата на главно вземане, неоснователен се явява и искът за
заплащането на обезщетение за забава.
3
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в размер на 1000 лева за
адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит консулт“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Т.
И. И., ЕГН **********, искове за ОСЪЖДАНЕТО на Т. И. И. да заплати на „Кредит
консулт“ ЕООД сумата от 12 000 лева- главница, представляваща част от
възнаграждение по договор от 17.11.2016 г. и сумата от 3656.96 лева- обезщетение за
забавено плащане за период 12.10.2018г.-12.10.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаването на исковата молба в съда на 15.10.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Кредит консулт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т. И. И.,
ЕГН **********, сумата от 1000.00 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4