Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр. Перник, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК, в
публично заседание проведено на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ:
Мария Христова
при участието на секретаря Наталия Симеонова,
като разгледа дело номер 463 по описа за 2022 година докладвано от съдията-докладчик,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда
на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 30а,
ал. 3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия /ЗООРПСМ/.
Образувано е по жалба на Б.П.В.,
ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. С., „****“, ****, подадена чрез адвокат
Б.В. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
1920з-314/01.12.2022 г., издадена от Началник на Първо Районно управление –
Перник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 25,
ал. 1 от ЗООРПСМ на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната и чужбина за срок от една година.
По подробно изложени доводи в
жалбата се иска от настоящия съдебен състав да отмени процесната заповед, като
неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че в заповедта
няма ясно посочване на нарушената от него правна норма, налице е противоречие
между посоченото правно основание и изложените фактически обстоятелства, липсва
правна квалификация. Твърди се, че не е налице фактическо основание за
приложение на принудителната мярка по реда на чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ, предвид
лисата на осъществена проява на спортно хулиганство. Претендира се присъждане
на направените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуалния си
представител адв. Б.В., който поддържа жалбата съобразно изложените в нея
мотиви и пледира отмяна на процесната заповед. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът - Началник на Първо
Районно управление – Перник при ОД на МВР – Перник, редовно призован, не
изпраща представител.
Окръжна прокуратура - Перник,
редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява.
Административен съд - Перник, в
настоящия си състав, по допустимостта на жалбата констатира, че същата е била
подадена пред Районен съд - Перник в законоустановения тридневен срок, жалбата
е препратена на Административен съд - Перник, като районният съд със свое
Определение № 597/15.12.2022 г., по адм. дело № 20221720201905 по описа за 2022
г. е прекратил производството по делото и е изпратил същото, по компетентност
на настоящия административен съд.
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес от оспорване на процесната заповед, тъй като с нея се засягат
негови права и законни интереси и е в срока за обжалване, съобразно
предвижданията в специалния закон – чл. 30а, ал. 3 ЗООРПСМ, за което са
представени надлежни доказателства, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Административен съд - Перник, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорената заповед, е започнало със съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД, бл. № 118330, № 1920а-180/01.12.2022 г. на
жалбоподателя, връчен му лично на 01.12.2022 г. и подписан без възражения от
него, в който органите на МВР с полицейски правомощия са квалифицирали
поведението му като противообществена проява по смисъла на чл. 21, т. 2 от
ЗООРПСМ.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено НП № 181/01.12.2022 г., както и Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 1920з-314/01.12.2022 г., в която подробно е посочена установената
фактическата обстановка, като на жалбоподателя е наложена "забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една
година". Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 01.12.2022 г.
Не е спорно по делото, че на 26.11.2022
г., в гр. Перник, на стадион „Миньор“, е проведена футболна среща между
отборите на ФК "Миньор - Перник" и ПФК "Берое – Стара Загора".
Не е спорно също така, че жалбоподателят около 14:50 ч. е бил на територията на
стадиона и е наблюдавал спортното мероприятие. Спорно е твърдението, описващо
агресивно поведение изразяващо се в отправянето на обидни жестове и изрази,
както и предизвикване и участие в сбиване, след преминаване полицейски кордон.
Следва да се отбележи, че изрично
настоящият съдебен състав с определението за насрочване на делото е указал на
жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на
съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, като за целта е допуснал при режим на
довеждане двама свидетели за установяване на спорните твърдения.
Предвид неосигуряването им в
съдебно заседание, допуснатите свидетели са заличени с протоколно определение
от 23.02.2023 г., а съдът е постановил решението си на база наличните
доказателства.
Изложената фактическа обстановка се
установява от писмените доказателства, съдържащи се в административната
преписка. По делото е представена и докладна записка № 1920р-17976/27.11.2022г.
на А.К.– полицейски инспектор в първо РУ – Перник при ОД на МВР, като в същата
са отразени обстоятелства във връзка с охраната на футболната среща, но не
фигурират конкретни данни, относно процесната противообществена проява. По
отношение на визираните в разпоредбата на чл. 27 от ЗООРПСМ материали са
представени: сведение дадено на 01.12.2022 г. от Б.П.В.; справката от Единния
автоматизиран регистър, както и видео запис, на електронен носител направен при провеждане на футболната
среща, който съдът не цени като годно доказателствено средство, тъй като
административния орган не е представил протокол по реда на чл. 29, ал. 2 от
ЗООРПСМ, за надлежното му приобщаване към административното производство. По
делото са представени и писмени показания на свидетел на противообществената
проява, обективирани в Сведение от 01.12.22 г. от полицейски инспектор А.К..
С оглед установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата
и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените в жалбата
основания и съгласно правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, обосновава следните
правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от Началник на Първо Районно управление - Перник при ОД на МВР - Перник. Същият е компетентен да издава ЗППАМ с правно основание чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ съгласно чл. 42, изр. първо от същия закон, който гласи: "Принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице". Местоизвършването на нарушението попада в територията на Първо РУ - Перник при ОД на МВР - Перник. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен по време, място и материя административен орган и е съобразена със законовите изисквания.
Същата
е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимото
съдържание, включително фактически и правни основания за издаването й.
Ответникът правилно е издирил и приложил и материалния закон, като точно е
посочил в ЗПАМ и правното основание за издаването й - чл. 42 от ЗООРПСМ.
Действително в оспорената заповед като правно основание е посочено чл. 21, т. 6
от ЗООРПСМ, но това сочи повече на техническа грешка при изписване на самата
норма, предвид обстоятелството, че словесното изражение, което описва
извършеното деяние изцяло кореспондира с нормата на чл. 21, т. 8 и т.10. Сам по
себе си този порок не представлява самостоятелно основание за отмяна на ЗППАМ,
тъй като същият се явява несъществен, предвид обстоятелството, че мотивите са
достатъчно ясни, като изцяло се говори за нарушение на разпоредбата на чл. 21, т. 8 и т.10, независимо, че като
правно основание е посочена нормата на чл. 21, т. 6. Неоснователно е в тази
връзка възражението по жалбата, че в оспорената заповед не е посочено вярното
правно основание за издаването й. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя,
то не е налице съществено нарушение, което да е довело до нарушаване правото му
на защита, тъй като същият е имал възможност и е подал жалба срещу заповедта,
по която е образувано настоящото съдебно производство, реално не е препятствана възможността на
адресата на акта да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление
на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси,
както и не е препятстван съдебния контрол. В. е участвал по делото, имал е
възможност да заяви своето становище, както и да ангажира доказателства в
подкрепа на тезата си.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Следва да се отбележи, че актът за установяване
на административно нарушение /АУАН/ се съставя по правилата, разписани в ЗАНН
като въз основа на него се издава наказателно постановление /НП/. Ето защо
единствено районният съд, в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, /т. е. при
подадена жалба срещу издаденото НП/, е компетентен да се произнесе по
законосъобразността на АУАН и НП. Актът за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление имат
различна правна природа от заповедта за прилагане на ПАМ. Заповедта за
прилагане на ПАМ се издава по реда на АПК, а не по реда на ЗАНН. В ЗООРПСМ са
разграничени правомощията на полицейските органи – издаване на наказателно
постановление /т. е. налагане на административно наказание/ и заповед за
налагане на ПАМ. Последната не съставлява административно наказателна санкция и
не се подчинява на режима на ЗАНН.
Спазена е разпоредбата на чл. 30,
ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ, в която е предвидено в срок не по-късно от 24 часа от
съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР
по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице да
издаде кумулативно: наказателно постановление и заповед за налагане на
принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия
в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10.
Предмет на обжалване в настоящото
производство е заповедта за налагане на ПАМ.
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 и т.
10 от ЗООРПСМ противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на този
закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния
кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от
спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в отправяне
на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, както и предизвикване
или участие в сбивания.
От събраните по делото писмени
доказателства се прима, че на посочената в ЗППАМ дата и час жалбоподателя е
извършил противообществена проява, изразяваща се в отправянето на обидни
жестове и изрази, съпроводени с агресивно поведение, както и участието му в
сбиване, поради което правилно е издадена процесната заповед. Същата препраща и
към съставения АУАН, чиято материално доказателствена сила не е оборена в хода
на настоящото производство. Доказателства за опровергаване на изложените в акта
обстоятелства не са ангажирани, не се навеждат други фактически твърдения за
случилото се, които да се докажат по надлежен ред с допустими и относими
доказателствени средства. Необходимо е да се посочи, че в АУАН жалбоподателят е
записал, че няма възражения по съставения акт. Съгласно
чл. 25 от ЗООРПСМ за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 – 10 се
налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия
в страната и в чужбина за срок от една до две години, а съгласно чл. 41, т. 1
от с. з. забраната за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина е
принудителна административна мярка по този закон. Т. е. налице е фактическото
основание за приложение на принудителната мярка по чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ. С оглед изложеното, неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя за липса на основание за налагане на ПАМ.
Следва да се посочи, че наложената
ПАМ е в законоустановения минимум, съответно административният орган не дължи
излагането на изрични мотиви за срока. Всеки срок различен от минималния би
налагал такава обосновка.
Съдът намира, че ответникът е
съобразил приложената мярка и с целта на закона - да се осигури безопасността
при провеждане на спортни мероприятия и да се преустановят или предотвратят
административните нарушения, извършвани от посетители на такива мероприятия.
Съдът намира, че ответникът е
съобразил приложената мярка и с целта на закона - да се осигури безопасността
при провеждане на спортни мероприятия и да се преустановят или предотвратят на
административните нарушения, извършвани от посетители на такива мероприятия.
По изложените съображения следва да
се приеме, че оспорената заповед за налагане на принудителна административна
мярка е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма,
при правилно приложение на материалния закон, при съобразяване с целта на
закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски, но предвид
липсата на заявени такива, същите не се дължат.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.В., ЕГН **********
с адрес за призоваване: гр. С., „****“, ****, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 1920з-314/01.12.2022 г., издадена от
Началник на Първо Районно управление – Перник при ОД на МВР – Перник, с която
на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Р. България в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/