№ 71
гр. Благоевград, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200600794 по описа за 2022 година
С присъда № 29/03.06.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 898/2021 год.
на Районен съд – Благоевград, подсъдимият В. М. И. е признат за виновен в
това, че на 18.06.2018 год., около 21.20 часа, в гр. Благоевград, общ.
Благоевград, обл. Благоевград, на публично място, в тъмната част от
денонощието, в края на алеята в парк „Б“, в района на ресторант „Г“ и
езерото, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно - проявил
агресия към С. Х. Г. от гр. Благоевград като я хванал с двете си ръце за шията,
запушил й устата, повалил я на земята, където я душил с ръцете си, докато Г.
викала за помощ, притискал устата й и дясното й око, като по този начин
причинил на Г. охлузвания и подкожен хематом в дясната челна област и
дясната орбитална област, охлузвания в областта на двете лакътни стави и
гърба, което станало достояние на присъстващите в парка .... - престъпление
по чл.325, ал. 1 НК, поради което и на основание цитираната правна норма
във вр. с чл.54 от НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и „обществено порицание”, което да
1
се изпълни чрез залепване на присъдата в общината по местоживеене за срок
от десет дни, след влизането й в сила.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. "б" от ЗИНЗС първостепенният съд е
определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода”.
Освен това съдът е постановил на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият
В. И. да заплати на пострадалата С. Г. сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
престъплението по чл.325, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на извършеното деяние – 18.06.2018 год., до
окончателното й изплащане, като в частта над уважения размер е отхвърлил
предявения граждански иск като неоснователен.
Срещу посочената присъда в законния срок е постъпила въззивна жалба
от конституираната като частен обвинител и граждански ищец пострадала от
престъплението С. Г., с която се оспорва справедливостта на определеното
наказание „лишаване от свобода“ и отхвърлената гражданска претенция за
неимуществени вреди до първоначално претендираните 10 000 лева. Иска се
изменение на присъдата в тази и част и увеличаване на „лишаването от
свобода“ до максимално предвидените от закона две години, както и пълното
уважаване на обезщетението за неимуществени вреди в рамките на
предявения граждански иск пред БлРС. В пледоарията си пред въззивната
инстанция С. Г. поддържа депозираната от нея жалба, изтъквайки като
причини за исканията й тежестта на извършеното престъпление, избраните от
подсъдимия място и час, употребата от негова страна на алкохол и сходни
нападения към дружи жени, лошите му характеристични данни и
възможността деецът да е целял да извърши други по-тежки престъпления
като грабеж, изнасилване или убийство. Изтъкват се причинените на
пострадалата наранявания от нападението и най-вече отражението му върху
психиката й, довели до силни притеснения от нейна страна и постоянен страх
подобно нещо да не й се случи отново.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита, че
отмерените от първата съдебна инстанция наказания са съответни на
възприетите отегчаващи обстоятелства, а размера на присъденото
обезщетение е адекватен на причинените вреди, поради което пледира за
2
цялостното потвърждаване на присъдата.
Защитникът на въззиваемия В. И. счита, че е останало недоказано
авторството в извършване на разглежданото престъпление, тъй като
доказателствата срещу него са противоречиви. Отделно от това деянието е
несъставомерно, защото са липсвали очевидци и съответно не е имало
скандализиране на обществото. В този смисъл присъдата на БлРС почива на
предположения, още повече, че в хода на наказателното производство други
лице първоначално е посочено като извършител, а впоследствие освободено.
Въззиваемият В. се явява лично и в пледоарията си оспорва
признаването му за виновен по поддържаното от прокуратурата обвинение
срещу него, позовавайки се на медицински проблеми на едната си ръка, с
която по думите му „не могъл да върши никаква работа“. В предоставената му
последна дума заяви, че „над 30 души свидетели имаше и никой не ме
посочи“, а полицаите са го подвели, без да разясни смисъла на твърденията
си.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място, следва да се отбележи, че възприетата и изложена от
първата съдебна инстанция фактическа обстановка се базира на
обстоятелствен, логически издържан и последователен анализ на събраната по
делото доказателствена съвкупност. Първостепенният съд е обяснил
убедително значението на заявеното от всеки от свидетелите за установяване
на обективната истина, свързвайки го с други доказателствени източници,
позволяващи му обосновано да ги кредитира. Отчетено е значението на
изпълнените експертизи и във връзка с писмените и гласни доказателства
съдът е извел безапелационния извод за вината на подсъдимия относно
повдигнатото му обвинение. Подробно са разисквани и обясненията на
подсъдимия, възприети в преобладаващата им част като израз на правото на
защита на лице, обвинено в извършване на престъпление.
На второ място, в мотивите към присъдата си БлРС е отговорил и на
направените от защитника на подсъдимия възражения, базирайки се на
кредитираните доказателствени източници. Правилно е оценено значението
3
на извършеното по-късно разпознаване на подсъдимия от пострадалата, както
и погрешното първоначално посочване на друго лице за извършител.
Отчетено е състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента,
когато погрешно е посочила преминаващия наблизо свидетел П К за
извършител на престъпното посегателство. В тази връзка съдът правилно е
изтъкнал, че на по-късен етап и в сравнително спокойно състояние тя не го е
разпознала сред предложените лица. Обосновано съдът е кредитирал и
показанията на свидетелите Р и Я, възпроизвели направеното пред тях
самопризнание на подсъдимия за нападението срещу С. Г., обосновавайки се
с това, че са извършвали полицейска проверка по друг подобен случай, когато
установили сходство в нападенията над жени и поставили въпроси на И. и за
разглеждания казус.
При направените уточнения Окръжният съд приема, че на
инкриминираните дата и място – 18.06.2018 година, към 21.00 часа,
пострадалата С. Г. се разхождала сама в парк „Б“ в гр. Благоевград, движейки
се по алеята в посока от бар „Д“ към ресторант „Г“. Докато се движела по
алеята Г. говорела по телефона си със своя брат И Г и държала отворен чадъра
си, тъй като валяло дъжд. Към 21.20 часа тя усетила, че след нея върви някои
и когато се обърнала видяла непознато лице, облечен с къси панталони и
суитшърт без ръкави, с поставена качулка на главата. След като пресякла
дървения мост над реката тя чула шум от приближаващи се бързи крачки,
след което била нападната в гръб. Непознатият за нея мъж и запушил устата и
започнал да я дърпа, след което и в резултат на съпротивата й тя се
отскубнала. Мъжът продължил атаката си срещу нея като я хванал и избутал
към близко дърво, при което тя успяла да види лицето му. Той я блъснал на
земята и след падането й започнал да я души и притиска в областта на очите.
Г. успяла да извика първоначално за помощ, а след това продължила да
издава силни звуци, възприето от свидетелите в близкото заведение „Г“ ....
Без последната от изброените свидетели останалите се насочили към мястото,
откъдето чули виковете за помощ, но преди да стигнат до Г. нападателят
избягал. Свидетелите помогнали на пострадалата да се изправи и я отвели в
заведението, където тя им разказала, че непознат мъж се опитал да я
„изнасили или убие“. Изглеждала силно уплашена и неадекватна, а по лицето
и шията имала следи от насилие, кръв около дясното и око, а кичури от
косата й падали. И М веднага сигнализирал на тел.112 и не след дълго на
4
място пристигнали полицейски служители и линейка за спешна помощ.
Малко по-късно пристигнали и свидетелите Р К, братовчед на Г. и баща й –
св. Х Г.
Докато Г. разказвала за случилото се на полицаите, покрай тях минал св.
П К, който тя под влияние на изпитваните емоции посочила като извършител
на нападението, но три месеца по-късно, при извършено разпознаване на
лица, сред които и К, не го разпознала. На следващия ден - 19.06.2018 година,
пострадалата посетила МБАЛ – Благоевград и при извършения преглед се
установили причинените й наранявания - охлузвания и подкожен хематом в
дясната челна област и дясната орбитална област, охлузвания в областта на
двете лакътни стави и гърба.
През месец септември на 2018 год. полицията в Благоевград разследвала
друг случай на нападение над жена в парк „Б“, когато по оперативен път се
установила съпричастност на подсъдимия И.. Провеждайки беседа с него
полицейският служител Б Р установил сходства и с предходното нападение,
при което му поставил въпроси в тази насока, при което И. признал за
извършеното нападение срещу Г.. Описал подробности от нападението и
предал носените от него къси панталони и суитшърт, както и спортни обувки,
с които по думите му бил облечен по време на нападението в района на
ресторант „Г“.
На 19.09.2018 годинаразследващият орган организирал и извършил
разпознаване на лице, при което С. Г. категорично посочила И. като мъжът,
който я нападнал на 18.06.2018 година в парк „Б“.
В резултат на извършеното срещу нея престъпно посегателство Г.
получила сериозни нарушения на съня, изпитвала страх да не бъде отново
нападната като по този повод ограничила социалните си контакти, не
излизала сама, без придружители и често получавала паник атаки.
В хода на проведеното по случая досъдебно съдопроизводство се
изпълнила СМЕ от вещото лице д-р Х, което в заключението си е описало
установените по тялото на пострадалата травматични увреждания, описани
по-горе, както и становището си, че отговарят да са получени по описания от
младото момиче начин.
Според заключението на назначената по надлежния ред комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертиза, изследвала състоянието
5
на подсъдимия, към инкриминираната дата В. М. И. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и съответно да ръководи постъпките
си.
Още една експертиза е била назначена в хода на проведеното
разследване – видео-техническа и идентификационна експертиза, която на
база предоставените записи и снички от охранителните камери не е могла да
установи лицево идентификационно разпознаване, а по отношение на
изследваните и предадени от подсъдимия дрехи е установила прилики по
общи признаци.
В подкрепа на възприетата и от двете съдебни инстанции сходна
фактическа обстановка са показанията на разпитаните свидетели, от които с
най голямо значение в разглежданият казус за разобличаването на И. са тези
на пострадалата Г. и на полицейските служители Р и Я. В мотивите към
проверяваната присъда изрично е отбелязано, че заявеното от тях намира
подкрепа и в останалия събран доказателствен материал, поради което и се
кредитират. Този извод се възприема и от Окръжния съд, който не вижда
основания за корекция. Г. подробно е разказала за извършеното над нея
нападение, потвърдено и от присъстващи в ресторант „Г“ свидетели, без
обаче последните да са видели отблизо и съответно да могат да разпознаят
извършителя. Такава възможност е имала пострадалата, която макар и за
кратко време се е намирала лице в лице със своя нападател и съответно е
видяла и лицето му. На проведено няколко месеца по-късно разпознаване с
участието на подсъдимия, тя го е посочила без всякакво колебание.
Последното действие, а и показанията на Г., не се опорочават от
обстоятелството, че веднага след нападението е посочила като извършител
минаващият наблизо свидетел П. К, който на по-късен етап не е разпознала в
извършване на едноименното процесуално-следствено действие. Изхождайки
от състоянието й след нападението, разбираемо тя е припознала друго лице за
извършител, което след приблизително три месеца, при една по-спокойна
обстановка и без пик на емоциите си е отхвърлила като възможност. В същата
посока са и показанията на полицейските служители Р и Я, които
разследвайки аналогично нападение над жена са установили сходства с
разглеждания случай и при беседата със заподозрения И. са го провокирали
да си признае. Заявеното от тях може да бъде използвано за установяване на
обективната истина, защото им е станало известно при работата им върху
6
друг случай и напластено към заявеното от Г. е позволило на БлРС
обосновано да заключи, че мястото и авторството на разследваното деяние са
категорично установени.
Показанията на свидетелите .... потвърждават извършеното нападение,
състоянието на пострадалата след това и отражението на извършеното
престъпление както върху Г., така и върху самите тях. За състоянието на
пострадалата свидетелстват Х Г, И Г, Р К и Д Н, описвайки преживяното от
тяхната близка, начина по който е изглеждала след нападението и
дълготрайното му въздействие върху психиката й и начина й на живот. Друга
група свидетели в лицето на .. установяват, че са възприели разхождащата се
в парк „Б“ пострадала. За всички изброени свидетели липсват основания,
които да поставят под съмнение заявеното от тях, което се потвърждава от
множество доказателствени източници. А и подсъдимият и неговият
защитник не са посочили никакви обстоятелства, разкриващи предполагаема
заинтересованост от изхода на делото. Такава може да бъде призюмирана
само за близките роднини на Г., чийто показания обаче не установяват
авторството в извършване на престъплението, а само състоянието на тяхната
близка, което по отношение на травматичните увреждания се потвърждава от
заключението по СМЕ.
Последната група свидетели – ... сочат възприетото от тях, което както
правилно е изтъкнала проверяващата инстанция е с несъществено значение за
установяване на обективната истина, но макар и в по-малка степен допринася
за изграждане в цялост на възприетата фактическа обстановка.
Въз основа на направения доказателствен анализ категорично могат да
се отхвърлят всички възражения на защитника, а и на самия подсъдим, че не е
доказано по безспорен начин авторството на деянието. Направеният от БлРС
анализ на събраната доказателствена съвкупност почива на правилата на
житейската логика и липсват основания за игнорираране на изложеното в
мотивите към проверяваната присъда. Участието на И. в извършването на
вмененото му престъпление е установено със средствата и по реда на НПК
като липсват нарушения, които да опорочават направените изводи. Както
беше изтъкнато и по-горе, посочването на свидетеля К като извършител
непосредствено след деянието, може да бъде обяснено с емоционалното
състояние на жертвата, която в относително спокойно и хладнокръвно
7
състояние няколко месеца по-късно е изключила същият като извършител.
Същевременно и отново в спокойно състояние е разпознала по категоричен
начин И. като нападателя си в района на парк „Б“ в Благоевград. Опитите на
подсъдимия да отхвърли вината си с демонстрация в съдебна зала за налични
проблеми с едната си ръка не могат да бъдат приети, защото липсва експертна
оценка за действителното му състояние, както и защото към момента на
престъплението не са установени никакви данни в тази насока.
На тази плоскост въззивната инстанция се съгласява и с правните изводи
на БлРС, според които В. М. И. следва да бъде признат за виновен в това, че
на 18.06.2018 год., около 21.20 часа, в гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл.
Благоевград, на публично място, в тъмната част от денонощието, в края на
алеята в парк „Б“, в района на ресторант „Г“ и езерото, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно - проявил агресия към С. Х. Г. от
гр. Благоевград като я хванал с двете си ръце за шията, запушил й устата,
повалил я на земята, където я душил с ръцете си, докато Г. викала за помощ,
притискал устата й и дясното й око, като по този начин причинил на Г.
охлузвания и подкожен хематом в дясната челна област и дясната орбитална
област, охлузвания в областта на двете лакътни стави и гърба, което станало
достояние на присъстващите в парка .... - престъпление по чл.325, ал. 1 НК.
От обективна страна действията му грубо са нарушили обществените порядки
и са били ярка демонстрация на пренебрежение към правата на пострадалата
на публично място, използвано за разходки от много хора. От субективна
страна И. е действал с евентуален умисъл, осъзнавайки общественоопасния
характер на действията си и допускайки настъпването на общественоопасните
последици от него. В конкретният казус не може напълно да се игнорира и
обстоятелството, че прекъсването на нападението срещу пострадалата в един
ранен етап по независещи от дееца причини вероятно е предвардило
последната от по-тежко престъпно посегателство.
По отношение наложените на подсъдимия И. наказания, проверяваната
присъда също не се налага да бъде коригирана. При определяне на конкретния
им размер съдът е отчел като отегчаващи обстоятелства предходното
осъждане на подсъдимия и обстоятелството, че три месеца след
8
освобождаването му от затвора е извършил разглежданото престъпление,
проявената безкомпромисност и бруталност към жертвата, последиците за
нея от деянието, времето на извършване и наличието на данни за подобно
нападение срещу друга жена в района на парк „Б“, употребата на алкохол от
подсъдимия преди това, както и създадените притеснения за намиращите се в
района свидетели, които за известно време преустановили разходките си в
парка. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени изминалия период от
време и оказаното съдействие от страна на подсъдимия в хода на
разследването, което обаче е непълно, доколкото е свързано само с
доброволното предаване на носените от него дрехи. При значителен превес на
първата група над втората от изброените обстоятелства, БлРС е определил
наказанието „лишаване от свобода“ над средния размер в рамките на 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца. Именно този размер оспорва жалбоподателката Г.,
която видно от жалбата и съдържанието на пледоарията й е, че няма
претенции относно определеното кумулативно наказание „обществено
порицание“. Поставените от нея акценти са свързани с последиците за
психическото й здраве от деянието, неговата бруталност и късния час на
извършването му, употребата на алкохол както и сходно нападение над друга
жена. Това обосновава налагането на наказанието в максимално предвидения
от законодателя размер от 2 /две/ години „лишаване от свобода“. С този
подход обаче не се отчита приетото по-горе съотношение между смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и обективно установеното
по отношение на причинените на пострадалата увреждания. Те безспорно са
значими и с превес най-вече върху психичното й здраве, но не могат да
обосноват само на тази плоскост налагането на максимално допустимото
наказание. Предполагаемите от Г. намерения на дееца за нейното
изнасилване, убийство или ограбване от гледна точка на правото са
недоказани намерения. В този смисъл е недопустимо отговорността на дееца
да бъде ангажирана за нещо, което не е установено по реда и със средствата
на НПК. Определеното от първата съдебна инстанция наказание „лишаване
от свобода“ в рамките на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца при първоначален
„строг“ режим на изтърпяването му, както и кумулативното наказание
„обществено порицание“ по описания в присъдата начин за извършените
хулигански действия са в състояние да изиграят изискуемия се от чл.36 от НК
предупредителен, възпиращ и възпитателен ефект върху дееца и останалите
9
членове на обществото. Следва да се посочи, че не максималният размер на
предвиденото наказание е от определящо значение в тази насока, а неговата
непредотвратимост. В тази връзка и отчитайки степента на обществена
опасност на деянието и дееца Окръжният съд намира, че със санкционирането
му за конкретното престъпление се изпълват с действително съдържание
целите на специалната и генералната превенция.
Жалбоподателката Г. оспорва със същите съображения и размера на
присъденото й обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди. БлРС е отчел на практика всички установени данни за получените от
жертвата на престъплението травматични увреждания и душевни терзания,
включително и значителната продължителност във времето на последните,
оразмерявайки по справедливост претендираните щети на сумата от 7 000
/седем хиляди/ лева, ведно със законната лихва от деянието до окончателното
изплащане на сумата. Вярно е, че от гледна точка на жертвата на едно
престъпление никаква парична сума не може да възмезди в достатъчна степен
преживените болки и страдания, но в съдебната практика са изработени
съответни критерии, които да позволят една по-обективна преценка на
случилото се при съпоставка между вредите и възможностите на дееца да ги
възмезди. Болките и страданията на младото момиче от непредизвиканата по
никакъв начин агресия срещу него трябва да бъдат съпоставени с всички
останали данни, включително и материалните възможности на дееца. Без
отчитане на последните, присъждането на обезщетение по съдебен ред би се
превърнало само в пожелателна възможност. Затова и на тази плоскост БлОС
намира, че проверяваната инстанция е определила обезщетението за
неимуществени вреди при съблюдаване на изискванията за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД, отчитайки тежестта на престъпното посегателство и
причиненото на пострадалата от една страна, и материалното положение на
подсъдимия от друга. В този смисъл правилно е процедирано с отхвърлянето
на предявения граждански иск над уважения размер.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 29/03.06.2022 год., постановена по
10
н.о.х.д. № 898/2021 год. на Районен съд – Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11