№ 106785
гр. С., 04.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20221110147677 по описа за 2022 година
Със заявление, подадено от [ЮЛ] с ЕИК: [номер], е поискано издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу З. К. К.,
ЕГН ********** за следните суми: - главница: 500лв.; възнаградителна лихва: 25,03 лв.
- дължимата и неплатена за периода 11-03-2020 г. до 25-04-2020 г.; договорна
неустойка: 262,97 лв. - дължимата и неплатена за периода от 11-03-2020 г. до 25-04-
2020 г.; законна лихва за забава: 114,78 лв. - дължимата и неплатена за периода от 08-
09-2020 г. до 01-08-2022 г.; неустойка за забава: 78,8 лв. - дължимата и неплатена за
периода от 24-06-2020 г. (начислена еднократно) и разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането: 60 лв. - дължими и неплатени за периода от 02-05-2020 г.
до 01-08-2022 г.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъде
частично отхвърлено за сумата от 25,03 лв. - дължимата и неплатена за периода 11-03-
2020 г. до 25-04-2020 г.; договорна неустойка: 262,97 лв. - дължимата и неплатена за
периода от 11-03-2020 г. до 25-04-2020 г.; неустойка за забава: 78,8 лв. - дължимата и
неплатена за периода от 24-06-2020 г. (начислена еднократно) и разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането: 60 лв. - дължими и неплатени за периода от 02-
05-2020 г. до 01-08-2022 г.
Подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
индивидуализирал вземанията в достатъчна степен.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411,
ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е
настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
1
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван
с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът намира, че клаузата, касаеща годишния лихвен процент е недействителна
и поради противоречие с добрите нрави. В договора е уговорен годишен лихвен
процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 40,05 %. Така уговорения
размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Действително към
датата на уговарянето на размера на възнаградителната лихва по кредита няма
императивни разпоредби (императивните разпоредби в ЗПК касаят единствено размера
на ГПР), които да определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това
не означава, че свободата на волята на страните по никакъв начин не е ограничена и то
при положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна-
потребителят е по-слабата икономически страна, поради което и се ползва със засилена
защита от ЗЗП и ЗПК. Ограничителят на свободата на волята на страните са именно
добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено
свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на
обществените отношения. В правната доктрина и съдебна практика се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице
именно, когато се нарушава правен принцип. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. За преценка
противоречие на лихвата с добрите нрави следва да бъде отчетена и трайната съдебна
практика на ВКС, обективирана в Решение 906/2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II
ГО, Решение 378/2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/2015 г. по
ч. гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, IV ГО, съгласно която е прието, противоречие с добрите
нрави на уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва по необезпечени задължения, какъвто е настощият случай. След
справка в електронната страница на БНБ съдът установи, че към датата на сключване
на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е бил 10,20 %.
Следователно уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава
повече от три пъти законната лихва. Съобразявайки горното и предвид това, че
заемател е финансова институция, а заемателят, в качеството на потребител е в
икономически по-неизгодна позиция, съдът намира възнаградителната лихва
действително да е уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което и на осн.
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна и не поражда задължения за заемателя.
2
Съдът намира, че предвидена договорна неустойка при неизпълнение на поето
от заемополучателя задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна.
Преценката за нищожност на клаузата за неустойка съобразно задължителното
тълкуване дадено с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС следва да се извърши
съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения като възможни критерии за преценка към датата на сключване на
договора, предвид естеството на задължението, размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Съдът намира, че така уговорената неустойка е нищожна, тъй като няма
присъщата за неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а
представлява допълнителна възнаградителната лихва.
По отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 10% от
остатъка от задължението съдът намира, че е нищожна поради сходни мотиви – тъй
като няма присъщата за неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция.
По отношение на претенцията за такса в размер на 60 лв. за извънсъдебно
събиране на вземането, настоящия съдебен състав счита, че също противоречи на
закона и добрите нрави, и заявлението следва да бъде отхвърлено и в тази си част.
Таксата е в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, в която е регламентирано,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. По същество се цели заобикаляне на ограничението
на чл. 33 от ЗПК - оскъпява се кредита, което води до неоснователно обогатяване.
Посочената сума не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а дейност, евентуално извършвана от кредитора във връзка със събиране на
задължението. Тези дейност няма характеристиката "допълнителни услуги" в полза на
потребителя, а разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с
извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл.
10а, ал. 1 от ЗПК услуги.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и
заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление, подадено от [ЮЛ] с ЕИК: [номер]
3
срещу З. К. К., ЕГН ********** за следните суми: 25,03 лв. - дължимата и неплатена за
периода 11-03-2020 г. до 25-04-2020 г.; договорна неустойка: 262,97 лв. - дължимата и
неплатена за периода от 11-03-2020 г. до 25-04-2020 г.; неустойка за забава: 78,8 лв. -
дължимата и неплатена за периода от 24-06-2020 г. (начислена еднократно) и разходи
за събиране на вземането поради забава в плащането: 60 лв. - дължими и неплатени за
периода от 02-05-2020 г. до 01-08-2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4